Метилпреднизолон Кортико е показан при състояния, изискващи глюкокортикоидна активност като:

Ендокринни заболявання

• Първична и вторична надбъбречна недостатъчност

• Вродена надбъбречна хиперплазия

Ревматични заболявания

• Ревматоиден артрит

• Хроничен ювенилен артрит

• Анкилозиращ спондилит

Колагенози/артеринт

• Системен лупус еритематозус

• Системен дерматомиозит (полимиозит)

• Ревматична треска с остър кардит

• Гигантоклетъчен артериит/Ревматична полимиалгия

Кожни заболявання

• Пемфигус вулгарис

Алергични състояния

• Тежък сезонен и целогодишен алергичен ринит

• Реакции на лекарствена свръхчувствителност

• Серумна болест

• Алергичен контактен дерматит

• Бронхиална астма

Очни заболявания

• Преден увеит (ирит, иридоциклит)

• Заден увеит

• Неврит на зрителния нерв

Респираторни заболявания

• Белодробна саркоидоза

• Фулминантна или дисеминирана белодробна туберкулоза (заедно с подходяща противотуберкулозна химиотерапия)

• Аспирация на стомашно съдържимо

Хематологични заболявания

• Идиопатична тромбоцитопенична пурпура

• Хемолитична анемия (автоимунна)

Неоплазми

• Левкемия (остра лимфобластна)

• Малигнен лимфом

Стомашно-чревни заболявания

• Улцерозен колит

• Болест на Крон

Разни

• Туберкулозен менингит (заедно с подходяща противотуберкулозна химиотерапия)

• Транс плантация

Препоръките за дозиране, показани в таблицата по-долу, са препоръчителни начални дневни дози и са предназначени само като примерно указание за лечение. Средната обща препоръчвана дневна доза може да се приложи като единична доза или в разделени дози (с изключение на алтерниращата терапията, когато минималната ефективна дневна доза се удвоява и се прилага през ден сутрин в 8.00 часа).

Нежеланите реакции могат да бъдат сведени до минимум, като се използва най-ниската ефективна доза за минимален период от време (вж. точка 4.4).

Размерът на началната доза може да варира в зависимост от вида на заболяването/състоянието, неговата тежест и отговорът към провежданото лечение. Лечението продължава при този режим на дозиране до постигане на необходимия клиничен отговор, обикновено за периода от 3 до 7 дни в случай на ревматични заболявания (с изключение на остър ревматичен кардит), алергични състояния засягащи кожата или дихателните пътища и очни заболявания. Ако не се постигне задоволителен отговор в рамките на 7 дни, трябва да се направи преоценка за да се потвърди точната диагноза. Възможно в най-кратък срок след постигане на задоволителен терапевтичен отговор, дневната доза трябва да бъде намалена постепенно до пълно прекратяване на лечението при остри състояния (напр. сезонна астма, ексфорлиативен дерматит, остри очни възпаления) или до достигане на минимална ефективна поддържаща доза в случаите на хронични заболявания (напр. ревматоиден артрит, системетен лупус еритематодес, бронхиална астма, атопичен дерматит). Възможна схема за намаляване на дневната доза е с не повече от 2 mg през интервал от 7-10 дни.

При алтернативното дозиране дневната доза се удвоява и се прилага като еднократна дневна доза, приемана в 8.00 сутрин през ден. Необходимата доза зависи от състоянието, което се лекува, и от отговора на пациента.

Пациенти в старческа възраст:Лечението на пациенти в напреднала възраст, особено ако е дългосрочно, трябва да се планира, като се има предвид по-сериозните последици от чести нежелани ефекти на кортикостероидите в напреднала възраст, особено остеопороза, диабет, хипертония, податливост към инфекция и изтъняване на кожата (вж. точка 4.4).

Деца: Дозировката в детската възраст се определя по преценка на лекаря и се базира на клиничния отговор. Лечението трябва да се осъществява чрез прилагане на минималната ефективна доза за най-кратък период от време. В случай, че е възможно дневната доза трябва да бъде прилагана като еднократна доза през ден (вж. точка 4.4).

Препоръки за дозиране:

• Системни микотични инфекции;

• Системни инфекции, освен ако не се прилага специфична противоинфекциозна терапия;

• Свръхчувствителност към активното и/или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Приложението на живи или живи атенюирани ваксини е противопоказано при пациенти, получаващи имуносупресивни дози кортикостероиди.

Имуносупресивни ефекти / повишена възприемчивост към инфекции

Кортикостероидите могат да маскират някои симптоми на инфекция, в хода на лечението с тях може да се развие нова такава или да се повиши възприемчивостта към инфекции. Потискането на възпалителния отговор и имунната функция повишават възможността за развитие на гъбични, вирусни и бактериални инфекции и тяхната тежест. Клиничните прояви в много случаи могат да бъдат нетипични и да достигнат напреднала фаза преди да бъдат разпознати.

Лица, които приемат лекарства, потискащи имунната система, са по-чувствителни към инфекции от здравите индивиди. Варицела и морбили, например могат да имат по-тежко и дори фатално протичане при неимунизирани деца или възрастни, при които се провежда лечение с кортикостероиди.

Варицелата е сериозен повод за загриженост, тъй като това обикновено леко заболяване може да бъде фатално при имуносупресирани пациенти. Пациентите (или родителите на деца), при които липсва сигурна анамнеза за прекарано заболяване от варицела, трябва да бъдат посъветвани да избягват близък контакт с болни или контактни на варицела или херпес зостер и ако се изложат на такъв трябва да потърсят спешна медицинска помощ. Пасивна имунизация с варицела/зостер имуноглобулин (VZIG) е необходима при изложени на контакт неимунизирани пациенти, които получават системни кортикостероиди или които са ги използвали през предходните 3 месеца. Това трябва да се направи в рамките на 10 дни след излагането на варицела. Ако диагнозата варицела се потвърди, заболяването изисква специални грижи и спешно лечение. Кортикостероидите не трябва да се спират и може да се наложи повишаване на дозата.

Трябва да се избягва излагането на контакт с морбили. Необходимо е незабавно да се потърси медицинска помощ при експозиция. Може да е необходима профилактика с нормален мускулен имуноглобулин.

Кортикостероидите трябва да се използват много внимателно при пациенти с известни или предполагаеми паразитни инфекции, като стронгилоидна инфестация, което може да доведе до стронгилоидна хиперинфекция и дисеминация с широко разпространена ларвна миграция, често придружена от тежък ентероколит и потенциално фатална грам-отрицателна септицемия.

Приложението на живи или живи атенюирани ваксини е противопоказано при пациенти, получаващи имуносупресивни дози кортикостероиди. Антитяло-отговорът към други ваксини може да бъде отслабен.

Приложението на кортикостероиди при пациенти с активна туберкулоза трябва да бъда ограничен до случаите на фулминантна или дисеминирана туберкулоза, при които кортикостероидите се използват за лечение на заболяването в комбинация с подходящо противотуберкулозно лечение.

Ако лечението с кортикостероиди е показано при пациенти с латентна туберкулоза или положителна туберкулинова проба е необходим стриктен контрол за да се превантира реактивиране на заболяването. По време на продължителна терапия с кортикостероиди тези пациенти трябва да получават съответната химиопрофилактика.

Съобщава се за поява на саркома на Капоши при пациенти, получаващи кортикостероидна терапия. Прекъсването на кортикостероидите може да доведе до клинична ремисия.

Ролята на кортикостероидите при септичен шок е противоречива, като ранните проучвания съобщават както за благоприятни, така и за неблагоприятни ефекти. По-скорошни данни предполагат, че добавъчната терапия с кортикостероиди е благоприятна при пациенти с разгърнат септичен шок с прояви на надбъбречна недостатъчност. Въпреки това, метаанализи и един обзор предполагат, че по-дълги курсове (5-11 дни) с кортикостероиди в ниски дози могат да понижат смъртността.

Имунна система

Тъй като има редки случаи на кожни и анафилактични/анафилактоидни реакции при пациенти, получаващи кортикостероидна терапия, трябва да се вземат съответни предпазни мерки преди приложението, особено когато пациентът е с анамнеза за лекарствена алергия.

Ендокринни ефекти

При пациенти на кортикостероидна терапия, изложени на необичаен стрес, е показана повишена доза бързо действащи кортикостероиди преди, по време на и след стресовата ситуация.

Адрено-кортикална супресия и вторична надбъбречна недостатъчност се развива при продължително лечение и може да персистира в продължение на месеци след прекратяване на терапията. При пациенти, получавали повече от физиологичните дози системни кортикостероиди (приблизително 6 mg метилпреднизолон) в продължение на повече от 3 седмици, прекратяването на лечението не трябва да е внезапно. Начинът, по който трябва да се намали дозата зависи до голяма степен от това дали заболяването има вероятност да се възобнови, тъй като дозата на системните кортикостероиди е намалена. При прекратяване на коргикостероидната терапия може да е необходима клинична оценка на активността на заболяването. Ако заболяването е малко вероятно да рецидивира при отнемане на системните кортикостероиди, но има несигурност по отношение на потискането на хипоталамо-хипофизо- надбъбречна ос (ХХН-ос), дозата на системния кортикостероид може бързо да се намали до физиологични дози. След достигане на дневна доза от 6 mg метилпреднизолон, намаляването на дозата трябва да бъде по-бавно, за да се позволи на хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос да се възстанови.

Внезапното прекратяване на системното лечение с кортикостероиди, което е продължило до 3 седмици, е подходящо, ако счита, че е малко вероятно да настъпи релапс на заболяването. Рязкото отнемане на дози до 32 mg дневно метилпреднизолон в продължение на 3 седмици е малко вероятно да доведе до клинично значимо потискане ХХН-ос, при повечето пациенти. При следните групи пациенти трябва да се обмисли постепенно оттегляне на системната терапия с кортикостероиди, дори и след курсове с продължителност 3 седмици или по-малко:

• Пациенти, които са имали повторни курсове със системни кортикостероиди, особено ако те са били приемани повече от 3 седмици.

• Когато кратък курс е предписан в рамките на една година от преустановяване на дългосрочната терапия (месеци или години).

• Пациенти, които могат да имат причини за адренокортикална недостатъчност, различни от екзогенна кортикостероидна терапия. В допълнение, може да се появи остра надбъбречна недостатъчност, водеща до смъртоносен изход, ако глюкокортикоидите се спрат рязко.

• Пациенти, получаващи дози системен кортикостероид, по-големи от 32 mg дневно метилпреднизолон.

• Пациенти, приемащи многократно дози вечер.

След рязко прекратяване на глюкокортикоидите може да възникне стероиден „синдром на отнемане“, който привидно не е свързан с надбъбречна недостатъчност. Този синдром включва симптоми, като анорексия, гадене, повръщане, летаргия, главоболие, треска, болка в ставите, десквамация, миалгия, загуба на тегло и/или хипотония. Предполага се, че тези ефекти се дължат по-скоро на внезапната промяна на глюкокортикоидната концентрация, отколкото на ниски кортикостероидни нива.

Кортикостероидите могат да причинят или да влошат синдром на Къшинг и по тази причина те трябва да се избягват при пациенти с болест на Къшинг.

Специално внимание се изисква, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти с хипотиреоидизъм, като е необходимо често проследяване на пациентите.

Нарушения на метаболизма и храненето

Кортикостероидите, включително метилпреднизолон, могат да повишат кръвната захар, да влошат съществуващ диабет и да предразположат пациенти на продължителна кортикостероидна терапия към захарен диабет.

Специално внимание се изисква, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти със захарен диабет (или фамилна анамнеза за диабет), като е необходимо често проследяване на пациентите.

Психични ефекти

Пациентите и техните близки е необходимо да бъдат информирани за това, че при лечение със системни кортикостероиди съществува потенциален риск от поява на психични нарушения (вж. точка 4л8).

Най-често тези симптоми се проявяват няколко дни или седмици след започване на лечението. Рискът е по-висок при лечение с високи дози или продължителна системна експозиция, въпреки че няма ясна корелация между размера на прилаганата доза и честотата, вида, тежестта или продължителността на тези реакции. Повечето от тях отзвучават напълно или след намаляване размера на дозата или след прекратяване на лечението, което не отменя необходимостта от приложение на специфично лечение.

Пациентите и техните близки трябва да бъдат информирани, че е необходимо да потърсят консултация с медицински специалист, ако се появи чувство на депресия или мисли за самонараняване. Те трябва също така да бъдат добре запознати с проявите на възможните психични нарушения, които е възможно да се наблюдават, както по време на лечение, така и непосредствено след прекратяване на лечението, въпреки че тези реакции и прояви не са чести.

Това важи особено за пациентите, които в момента страдат или имат анамнеза за тежки афективни разстройства, както и при фамилна анамнеза за такива заболявания (особено депресивни или маниакално-депресивни заболявания или предхождащи стероидни психози).

Ефекти върху нервната система

Повишено внимание трябва да се обърне при употребата на системни кортикостероиди при пациенти с припадъци и миастения гравис (вж. също информацията за миопатия в точката за мускуло-скелетни ефекти), като е необходимо често проследяване на

Има съобщения за епидурална липоматоза при пациенти, приемащи кортикостероиди, обикновено при продължителна употреба на високи дози.

Очни ефекти

При системно и локално приложение на кортикостероиди са възможни съобщения за зрителни смущения. Ако при пациент са налице симптоми като замъглено зрение или други зрителни смущения, той трябва да бъде насочен за консултация с офталмолог за оценка на възможните причини, които могат да включват катаракта, глаукома или редки заболявалия като централна серозна хориоретинопатия (ЦСХ), за които се съобщава след системно и локално приложение на кортикостероиди. Централната серозна хориоретинопатия може да доведе до отлепване на ретината.

Кортикостероидите трябва да се използват внимателно при пациенти с глаукома (или фамилна анамнеза за глаукома) и очен херпес симплекс, поради опасност от перфорация на роговицата, като е необходимо често проследяване на пациентите.

Продължителната употреба на кортикостероидите може да доведе до задни субкапсуларни катаракти и нуклеарни катаракти (особено при деца), екзофталм или повишено вътреочно налягане, което може да доведе до глаукома с възможно увреждане на очните нерви.

Развитието на вторична гъбична или вирусна инфекция на окото може да се потенцира при пациенти, лекувани с глюкокортикоиди.

Сърдечни ефекти

Нежелани лекарствени реакции на глюкокортикоидите върху сърдечно-съдовата система, като дислипидемия и хипертония, при приложение на високи дози и продължителен курс на лечение, могат да провокират, при пациенти със съществуващи сърдечно-съдови рискови фактори, допълнителни ефекти от страна на сърдечно-съдовата система. Съответно, прилагането на кортикостероиди трябва да става внимателно при такива пациенти като е необходимо да се насочи вниманието към модифициране на риска и допълнително наблюдение на сърдечната функция, ако е необходимо. Ниска доза и алтернираща терапия през ден могат да намалят честотата на усложненията при кортикостероидна терапия.

Системните кортикостероиди трябва да се използват с повишено внимание и само ако е наложително при случаи на застойна сърдечна недостатъчност.

Специални грижи се изискват, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти с пресен миокарден инфаркт (има съобщения за руптура на миокарда), като е необходимо често наблюдение на пациентите.

Трябва да се внимава при пациентите, получаващи кардиоакгивни лекарства, като дигоксин, поради индуцирано от стероидите нарушение на електролитния баланс /загуба на калий/ (вж. точка 4.8).

Съдови ефекти

Специални грижи се изискват, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти със следните състояния, като е необходимо честото им проследяване:

Стомашно-чревни ефекти

Високи дози кортикостероиди могат да предизвикат остър панкреатит.

Специални грижи се изискват, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти със следните състояния, като е необходимо честото им проследяване:

• Пептична язва.

• Скорошни интестинални анастомози.

• Абсцес или други пиогенни инфекции.

• Улцерозен колит.

• Дивертикулит.

Глюкокортикоидната терапия може да маскира перитонит или други признаци и симптоми, свързани със стомашно-чревни нарушения, като перфорация, обструкция или панкреатит. При комбиниране с НСПВС рискът от развитие на стомашно-чревни язви се увеличава.

Хепатобилиарни ефекти

Специални грижи са необходими, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти с чернодробна недостатъчност или цироза, като е необходимо често проследяване на пациентите.

В редки случаи се съобщава за хепатобилиарни нарушения, повечето от които са били обратими след спиране на лечението. По тази причина е необходимо съответно проследяване.

Мускулно-скелетни ефекти

Съобщавано е за остра миопатия при употребата на високи дози кортикостероиди, настъпваща най-често при пациенти, приемащи съпътстваща терапия с антихолинергични средства, като невромускулни блокери (напр. панкурониум). Тази остра миопатия е генерализирана, може да включва очни и респираторни мускули и може да доведе до квадрипареза. Може да настъпи покачване на креатинин-киназата. Клинично подобрение или възстановяване след спиране на лечението може да изисква седмици до години.

Особено внимание се изисква, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти с остеопороза (особено жени в постменопауза), като е необходимо често наблюдение на пациентите.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Необходимо е повишено внимание при пациенти със системна склероза, тъй като при кортикостероиди, включително метилпреднизолон, е наблюдавана повишена честота на склеродермална бъбречна криза. Поради това кръвното налягане и бъбречната функция (s- креатинин) трябва редовно да се проверяват. Когато се подозира бъбречна криза, кръвното налягане трябва да се контролира внимателно.

Специално внимание трябва да се обръща, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти с бъбречна недостатъчност, като е необходимо често проследяване на пациентите.

Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции

Системните кортикостероиди не са показани и следователно не трябва да се използват за лечение на травматично мозъчно увреждане. Едно многоцентрово проучване е установило повишена смъртност на 2-ра седмица и 6-сти месец след нараняване при пациенти, на които е приложен метилпреднизолон натриев сукцинат, в сравнение с плацебо. Не е установена причинно-следствена връзка с лечението с метилпреднизолон натриев сукцинат

Други

Нежеланите реакции могат да бъдат намалени чрез използване на най-ниската ефективна доза за минимален период и чрез прилагане на дневното количество като единична сутрешна доза или когато е възможно като единична сутрешна доза в алтернативни дни. Необходимо е често проследяване на пациента, за да се титрира подходящо дозата според активността на заболяването (вж. точка 4.2).

Пациентите трябва да носят в себе си писмена информация, която точно да описва какво лечение провеждат и по каква схема, за да се сведе до минимум рискът от нежелани ефекти при необходимост от провеждане на допълнително лечение или предписване на други медикаменти.

Едновременното приложение с CYP3A инхибитори, включително кобицистат-съдържащи продукти, очаквано може да повиши риска от системни нежелани реакции. Такава комбинация трябва да се избягва, освен ако ползата надхвърля повишения риск от системни кортикостероидни нежелани реакции, при което пациентите трябва да бъдат проследявани за появата на такива реакции (вж. точка 4.5).

Аспирин и НСПВС трябва да се използват внимателно в съчетание с кортикостероиди.

Съобщава се за феохромоцитомна криза след приложение на системни кортикостероиди, която може да бъде фатална. Кортикостероиди трябва да се прилагат на пациенти с подозиран или установен феохромоцитом само след съответна преценка на съотношението риск/полза.

Педиатрична популация

Кортикостероидите могат да предизвикат изоставане в растежа при кърмачета, деца и подрастващи. Растежът и развитието при кърмачета и деца, подложени на продължителна кортикостероидна терапия, трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Лечението трябва да бъде ограничено до използването на най-ниската ефективна доза за възможно най-кратък период на приложение. С цел ограничаване супресията на хипоталамо-адреналната система и растежа, лечението (когато това е възможно) трябва да се извършва като алтернативна терапия (вж. точка 4.2).

Кърмачета и деца на продължителна кортикостероидна терапия са с особено висок риск от повишено вътречерепно налягане.

Високи дози кортикостероиди могат да причинят панкреатит при деца.

Приложение при лица в старческа възраст

Честите нежелани лекарствени реакции при системно прилаганите кортикостероиди могат да бъдат много по-сериозни при лица в напреднала възраст. Това се отнася особено за остеопорозата, хипертонията, хипокалиемията, захарния диабет, предразположението към инфекции и изтъняването на кожата. При пациентите, в тази възрастова група се препоръчва засилен клиничен контрол с оглед избягване на животозастрашаващи нежелани реакции.

Всяка таблетка съдържа 491,3 mg лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Метилпреднизолон е субстрат на цитохром Р450 (CYP) ензимната система и се метаболизира основно чрез CYP3A4. CYP3A4 е доминиращият ензим от CYP подгрупата в черния-дроб на възрастни хора. Той катализира 6β-хидроксилирането на стероидите, ocновната метаболитна стъпка на фаза I, както за ендогенните, така и за синтетичните кортикостероиди. Много други вещества също са субстрати на СYP3А4, като за някои от тях (както и за Други лекарства) е установено, че променят глюкокортикоидния метаболизъм чрез индукция (upregulation) или инхибиция на CYP3A4.

Има данни от проучвания при животни, които показват, че кортикостероидите увреждат фертилитета (вж. точка 5.3).

Способността за преминаване през плацентата варира при различните представители на групата. Известно е, че метилпреднизолон преминава през плацентарната бариера. При хората рискът от ниско тегло при раждане изглежда е свързан с дозата и може да бъде сведен до минимум чрез прилагане на по-ниски дози кортикостероиди.

Приложението на кортикостероиди при бременни животни може да предизвика аномалии в развитието на плода, вкл. незатваряне на твърдото небце, забавяне на интраутеринното развитие, неблагопрятни ефекти върху мозъчния растеж и развитие. Няма доказателства, че кортикостериоидите водят до повишаване на честотата на вродените аномалии при хора, но приложението им за продължителни периоди или повторното им приложение по време на бременността може да повиши риска от вътрематочно задържане на развитието на плода. Деца, родени от майки, които са получавали значителни дози кортикостероиди по време на бременността, трябва да бъдат внимателно наблюдавани и оценени за признаци на надбъбречна недостатъчност. Хипоадренализъм може теоретично да се наблюдава при новородени при пренатална експозиция с кортикостероиди, но това състояние обикновено се възстановява спонтанно след раждането и рядко е клинично значимо.

Тъй като не са провеждани адекватни репродуктивни проучвания с метилпреднизолон при хора, този лекарствен продукт трябва да се използва по време на бременност само след внимателна оценка на съотношението полза/риск за майката и плода. Когато обаче, кортикостероидите са от съществено значение, пациентите с нормална бременност могат да бъдат лекувани така, както небременните.

Наблюдавана е катаракга при кърмачета, родени от майки, подложени на дългосрочно лечение с кортикостероиди по време на бременност.

Кортикостероидите се екскретират в малки количества в кърмата, но е малко вероятно дози от до 40 mg дневно метилпреднизолон да причинят системни ефекти при кърмачето. Кърмачета, родени от майки, приемащи по-високи дози от тези, могат да проявят в различна степен надбъбречна недостатъчност. Този лекарствен продукт трябва да се използва по време на кърмене само след внимателна оценка на съотношението полза/риск за майката и бебето.

Ефектите на кортикостероидите върху шофирането или работата с машини не са били системно оценявани. Нежелани лекарствени реакции, като замайване, вертиго, зрителни смущения и умора са възможни след лечение с кортикостероиди. Ако са засегнати, пациентите не трябва да шофират или да работят с машини.

В тази точка е използвана следната конвенция за класифициране на нежеланите лекарствени реакции в зависимост от честотата:

• Чести: ≥1/100 до <1/10,

• Нечести: ≥1/1 000 до <1/100,

• Редки: ≥1/10 000 до <1/1 000

• Много редки: <1/10 000

• С неизвестна честота: от наличните данни не може да бъде направена оценка

* не е предпочитан MedDRA термин

+перитонитът може да бъде първи признак или симптом на стомашно-чревно нарушение, като перфорация, обструкция или панкреатит (вж. точка 4.4)

Честотата на очакваните нежелани лекарствени реакции, свързани с употребата на кортикостериоди, вкл. хипоталамо-питуитарно-адренална супресия, корелира с относителната потентност на лекарството, дозировката, времето на приложение и продължителността на лечение (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 28903417

уебсайт: www.bda.bg

Прилагането на метилпреднизолон не трябва да се преустановява рязко, а за определен период от време. Трябва да се предприемат подходящи действия за облекчаване на симптомите, причинени от странични ефекти, които могат да се проявят. Може да се наложи пациентът да се поддържа с кортикостероиди по време на всеки следващ травматичен инцидент случващ се в рамките на две години след случай на предозиране.

Не е известен специфичен синдром при остро предозиране с метилпреднизолон. Съобщениея за остра токсичност и/или смърт след предозиране с глюкокортикоиди са редки. Лечението е поддържащо и симптоматично. Не е известен специфичен антидот. Метилпреднизолон подлежи на диализа.