Хипертонична болест

Хронична стабилна ангина пекторис

Вазоспастична (на Prinzmetal) ангина

Възрастни

Началната доза за лечение на хипертония и стенокардия е 5 mg амлодипин веднъж дневно,

която може да бъде повишена до максимална доза от 10 mg дневно в зависимост от

индивидуалния отговор на пациента. При пациенти с хипертония амлодипин се използва в

комбинация с тиазидни диуретици, алфа блокер, бета блокер или инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим. За ангина амлодипин може да се използва като монотерапия или в комбинация с други антиангинозни лекарствени продукти при пациенти със стенокардия, рефрактерна на лечение с нитрати и/или адекватни дози бета-блокери.

При едновременното приложение с тиазидни диуретици, бета-блокери или АСЕ-инхибитори не се налага адаптиране на дозата.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст

Използван в сходни дози при пациенти в старческа възраст или по-млади пациенти, амлодипин е имал сходен профил на поносимост. За пациенти в старческа възраст се препоръчва нормалната доза, все пак при повишаване на дозата е необходимо внимание (вж. точки 5.2).

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено тежко чернодробно увреждане, не са определени препоръки за дозиране. Поради това определянето на дозата трябва да става предпазливо и трябва да се започва с доза в долния край на дозовия интервал (вж. точки 5.2). При тежко чернодробно увреждане, фармакокинетиката на амлодипин не е проучвана. Лечението с амлодипин трябва да започва с най-ниската доза и да се титрира постепенно при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Пациенти с бъбречно увреждане

Промените в плазмените концентрации на амлодипин не корелират със степента на бъбречно увреждане, поради което се препоръчва нормална дозировка. Амлодипин не се диализира.

Педиатрична популация

Деца и юноши с хипертония на възраст от 6 до 17 години

Препоръчителната антихипертензивна перорална доза при педиатрични пациенти между 6-17 години е 2,5 mg веднъж дневно като начална доза, с постепенно титриране до 5 mg веднъж дневно, при условие че прицелното артериално налягане не се постигне в рамките на четири седмици. Дози по-високи от 5 mg дневно не са проучени при педиатрични пациенти (вж. точки 5.2).

Деца под 6-годишна възраст

Няма налични данни.

Таблетка за перорално приложение.

Амлодипин е противопоказан при пациенти с:

• свръхчувствителност към активното вещество, други дихидропиридинови производни или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

• тежка хипотония

• шок (включително кардиогенен шок)

• обструкция на изходния тракт на лявата камера (напр. високостепенна аортна стеноза)

• хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър инфаркт на миокарда

Безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонична криза не са били установени.

Пациенти със сърдечна недостатъчност

Пациенти със сърдечна недостатъчност трябва да бъдат лекувани предпазливо. В едно дългосрочно, плацебо контролирано проучване при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (NYHA клас III и IV), докладваната честота на белодробен оток е била по-висока в групата на лечение с амлодипин, в сравнение с групата на лечение с плацебо, но това не е било вследствие на влошаване на сърдечната недостатъчност (вж. точка 5.1). Калциевите антагонисти, включително амлодипин трябва да се прилагат предпазливо при пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност, тъй като може да повишат риска от бъдещи сърдечно-съдови инциденти и смъртност.

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти с увредена чернодробна функция, полуживотът на амлодипин е удължен, a AUC е повишена: няма установени препоръки за дозиране. Затова амлодипин трябва да се започва в ниския край на дозовия интервал и да се използва предпазливо, както в началото на лечението, така и при повишаване на дозата. При пациенти с тежко чернодробно увреждане може да е необходимо бавно титриране на дозата и внимателно мониториране.

Пациенти в старческа възраст

При хора в старческа възраст, повишаването на дозата трябва да се извършва предпазливо (вж. точки 5.2).

Пациенти с бъбречно увреждане

При тези пациенти амлодипин може да се използва в обичайните дози. Промените в плазмените концентрации на амлодипин не са свързани със степента на бъбречна недостатъчност. Амлодипин не се диализира.

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Ефекти на други лекарствени продукти върху амлодипин

Инхибитори наCYP3A4

Едновременна употреба на амлодипин с мощни или умерено силни инхибитори на CYP3A4 (протеазни инхибитори, азолови антифунгални вещества, макролиди като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем) може да доведе до значимо повишаване на експозицията на амлодипин, което води до повишен риск от хипотония. Клиничните изяви на тези вариации на РК може да са по-ясно изразени при пациенти в старческа възраст. Затова се налага клинично мониториране и адаптиране на дозата.

Кларитромицин е инхибитор на CYP3А4. Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, които получават кларитромицин и амлодипин. Препоръчва се задълбочено наблюдение на пациентите при едновременна употреба на амлодипин и кларитромицин.

Индуктори наCYP3A4

При едновременно приложение на известни индуктори на CYP3A4 плазмената концентрация на амлодипин може да варира. Поради това кръвното налягане трябва да се проследява и да се обмисли адаптиране на дозата както по време, така и след едновременен прием, особено със силни CYP3A4 индуктори (напр. рифампицин, жълт кантарион).

Приложението на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут не се препоръчва тъй кат при някои пациенти може да доведе до повишаване на бионаличността и усилен хипотоничен ефект.

Дантролен (инфузия)

При животни след приложението на верапамил и интравенозен дантролен, са били наблюдавани камерно мъждене и сърдечно-съдов колапс в комбинация с хиперкалиемия. Поради риска от хиперкалиемия се препоръчва едновременното приложение на блокери на калциевите канали като амлодипин да се избягва при пациенти податливи на малигнена хипертермия и при лечение на малигнена хипертермия.

Ефекти на амлодипин върху други лекарствени продукти

Амлодипин може да потенцира антихипертензивния ефект на други лекарствени продукти, които понижават артериалното налягане.

Такролимус

Съществува риск от повишени нива на такролимус в кръвта при едновременна употреба с амлодипин, но фармакокинетичният механизъм на това взаимодействие не е напълно изяснен. За да се избегне токсичността на такролимус, приложението на амлодипин при пациенти, лекувани с такролимус изисква проследяване на нивата на такролимус в кръвта и коригиране на дозата, когато е необходимо.

Инхибитори на таргета за рапамицин(mTOR)

Инхибиторите на mTOR като сиролимус, темсиролимус и еверолимус са субстрати на CYP3A. Амлодипин е слаб CYP3A инхибитор. При съпътстващо приложение на mTOR инхибитори, амлодипин може да увеличи експозицията на rnTOR инхибиторите.

Циклоспорин

Не са провеждани проучвания за взаимодействия с циклоспорин и амлодипин при здрави доброволци или други популации, с изключение на пациенти с бъбречна трансплантация, където са наблюдавани променливи повишения на най-ниските концентрации на циклоспорин. Трябва да се обмисли проследяване на нивата на циклоспорин при пациенти с бъбречна трансплантация, лекувани с амлодипин и дозата на циклоспорин трябва да се намали, когато е необходимо.

Симвастатин

Едновременното приложение на многократни дози амлодипин от 10 mg и симвастатин от 80 mg води до 77% повишение на експозицията на симвастатин в сравнение със самостоятелно приложение на симвастатин. При пациенти, приемащи амлодипин, дозата на симвастатин трябва да се ограничи до 20 mg дневно.

В клинични проучвания за взаимодействия, амлодипин не е повлиял фармакокинетичните

свойства на аторвастатин, дигоксин или варфарин.

Безопасността на амлодипин по време на бременност при хора не е установена.

В проучванията при животни, при високи дози е била наблюдава репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Употребата по време на бременност се препоръчва, само ако няма друга по-безопасна алтернатива и когато заболяването представлява по-висок риск за майката и плода.

Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Частта от дозата на майката, получена от кърмачето, е изчислена с интерквартилен диапазон 3 - 7%, с максимум 15%. Ефектър на

амлодипин върху кърмачетата е неизвестен. Решението за продължаване/спиране на кърменето или продължаване/спиране на терапията с амлодипин трябва да се вземе след внимателна

преценка на ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за майката.

При някои пациенти лекувани с калциеви антагонисти е било докладвано за обратими биохимични промени в главата на сперматозоидите. Клиничните данни са недостатъчни относно потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. В едно проучване при плъхове са били установени нежелани ефекти върху мъжкия фертилитет (вж. точка 5.3).

Амлодипин има слабо или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите, приемащи амлодипин получават световъртеж, главоболие, отпадналост или гадене, тяхната способност за работа с машини може да е нарушена. Препоръчва се предпазливост, особено в началото на лечението.

Обобщение на профила на безопасност

Най-често докладваните нежелани реакции по време на лечението с амлодипин са сомнолентност, замаяност, главоболие, палпитации, зачервяване, коремни болки, гадене, подуване на глезените, оток и отпадналост.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен вид

По време на терапията с амлодипин са били наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции, със съответната честота: Много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Във всяка група по честота, нежеланите реакции са представени в зависимост от тяхната степен на тежест в низходящ ред.

*предимно дължащи се на холестаза

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел. +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

При хора опитът с предумишлено предозиране е ограничен.

Наличните данни подсказват, че тежкото предозиране може да доведе до прекомерна периферна вазодилатация и вероятно рефлекторна тахикардия. Получени са съобщения за подчертана и вероятно продължителна системна хипотония, достигаща и включваща шок с фатален изход.

Клинично значимата хипотония, дължаща се на предозиране с амлодипин изисква активно поддържане на сърдечно-съдовата система, включващо често мониториране на сърдечната и дихателната функция, повдигане на крайниците и непосредствен контрол на циркулиращия обем кръв и диурезата.

Прилагането на вазоконстриктор би могло да бъде ефективно при възстановяване на съдовия тонус и артериалното налягане при условие, че употребата му не е противопоказана.

Интравенозното приложение на калциев глюконат може да е полезно за премахване на ефектите от блокадата на калциевите канали.

В някои случаи може би ще е полезен стомашен лаваж. При здрави доброволци е установено, че прилагането на активен въглен до два часа след приемането на 10 mg амлодипин, намалява скоростта на абсорбцията му.

Тъй като амлодипин се свързва в голяма степен с плазмените протеини, диализата вероятно ще има малък ефект.