GCS в Реанимацията и Интензивното Лечение
В условията на реанимационното отделение и интензивното лечение скалата на Глазгоу е ключов инструмент за мониторинг на неврологичния статус при критично болни пациенти. Тя дава бърза, обективна и сравнима оценка, приложима при пациенти с разнообразна основна патология, включително черепно-мозъчна травма, мозъчно-съдови инциденти, метаболитна енцефалопатия и след кардиопулмонална реанимация. Изчислявате GCS при постъпване и на редовни интервали, за да документирате промените в нивото на съзнанието.
GCS при Критично Болни: Компоненти и Адаптации
Отваряне на очите (E, 1–4): При пациенти с периорбитален оток оценката може да е технически затруднена. Отбелязвате причината за неприложимост (напр. „C" за затворени очи поради оток).
Вербален отговор (V, 1–5 или T при интубация): При интубирани пациенти вербалният компонент е неприложим. Скорът се записва с означение „T" (напр. E2VTM4), а сумата се изчислява само от E и M.
Двигателен отговор (M, 1–6): Оценявате по най-добрия наблюдаван отговор. При асиметрия се документира отговорът на всяка страна. M1 (липса на отговор) при липса на мускулни релаксанти е клинично значим признак.
Клинично значими прагове в ICU:
- GCS 8 или по-малко: Индикация за защита на дихателните пътища
- Рязък спад с 2 или повече точки: Изисква незабавна преоценка
- Персистиращ нисък GCS при отнемане на седацията: Насочва към неврологична консултация
Скала на Глазгоу (GCS) – кома
Оценете нивото на съзнанието при травма и остри неврологични състояния по скалата на Глазгоу
Кога да се Използва
- При приемане в интензивното отделение за установяване на baseline неврологичен статус
- При ежечасово или многократно проследяване на неврологичния статус при нестабилни пациенти
- При оценка на нивото на съзнанието след спиране на седацията (awakening trials)
- За документиране при предаване между смени и при консултации
- При оценка на пациенти след кардиопулмонална реанимация
Ограничения
Интерпретацията на GCS в условията на интензивното лечение изисква отчитане на множество фактори. Седативите, аналгетиците и мускулните релаксанти потискат всички три компонента. Хипоксия, хипогликемия, хипотермия и хиперкапния влияят върху нивото на съзнанието независимо от основната неврологична патология. Скалата предоставя количествен показател за наблюдаваната неврологична функция, но не замества комплексната клинична оценка и неврообразните изследвания при наличие на клинично показание.
Често Задавани Въпроси
Как се прилага GCS при пациент на седация? При пациенти на продължителна седация GCS се оценява в периоди на намалена или спряна седация, когато е клинично приложимо. Резултатът отразява нивото на съзнание при текущата доза седатив и се документира заедно с информацията за прилаганите медикаменти.
Влияе ли употребата на мускулни релаксанти на GCS? Мускулните релаксанти правят оценката на всички компоненти невъзможна. При такива условия GCS не се изчислява или се отбелязва изрично като неприложим за периода на релаксация.
Коя скала се използва успоредно с GCS в интензивното отделение? В реанимационната практика GCS често се прилага успоредно с RASS (Richmond Agitation-Sedation Scale) за оценка на нивото на седация и с SOFA скора за обща оценка на органната функция при критично болни.
Източници
- Teasdale G, Jennett B. Assessment of coma and impaired consciousness. Lancet. 1974;2(7872):81-84.
- Sessler CN, et al. The Richmond Agitation-Sedation Scale. Am J Respir Crit Care Med. 2002;166(10):1338-1344.
- Vincent JL, et al. The SOFA (Sepsis-related Organ Failure Assessment) score. Intensive Care Med. 1996;22(7):707-710.
