MDQ в Общата Практика: Кога и как да се Използва
Общопрактикуващите лекари са първият контакт за много пациенти с депресия, тревожност и безсъние, сред които има и неразпознати случаи на биполярно разстройство. MDQ е кратък въпросник за самостоятелно попълване, но неговата точност силно зависи от популацията, в която се използва. В общата практика е важно да се знае кога MDQ добавя информация и кога може да подведе.
Въпросник за афективни разстройства (MDQ)
Скрининг за биполярно разстройство по 13 DSM-IV критерия
Точност в Различни Популации
| Проучване | Популация | Чувствителност | Специфичност |
|---|---|---|---|
| Hirschfeld et al., 2000 | Психиатрични амбулаторни пациенти | 0,73 | 0,90 |
| Hirschfeld et al., 2003 | Обща популация (САЩ) | 0,28 | 0,97 |
В общата популация MDQ открива малка част от случаите, но има висока специфичност. В проучване в градска първична практика (Das et al., 2005) около 10 % от пациентите са имали положителен MDQ, като повечето от тях не са имали поставена диагноза за разстройство на настроението. Мета-анализите показват значителна хетерогенност на точността в различните условия.
Защо Разпространението Има Значение
Положителната предсказваща стойност (PPV) зависи от честотата на заболяването в изследваната група. Хипотетичен пример при чувствителност 0,73 и специфичност 0,90:
| Разпространение на биполярно разстройство | PPV | NPV |
|---|---|---|
| 10 % (напр. пациенти с депресия) | ≈ 45 % | ≈ 97 % |
| 2 % (неселектирани пациенти) | ≈ 13 % | ≈ 99 % |
При неселективен скрининг повечето положителни резултати са фалшиво положителни. Затова MDQ е най-информативен при целенасочено приложение при пациенти с по-висока предтестова вероятност.
Позиция на NICE
Насоките NICE CG185 за биполярно разстройство препоръчват в първичната помощ да не се използват въпросници за идентифициране на биполярно разстройство при възрастни. Вместо това при съмнение — периоди на свръхактивност или разторможено поведение с продължителност поне 4 дни, със или без депресивни периоди — пациентът се насочва към специализирана психиатрична оценка. Тази позиция подчертава, че MDQ не е самостоятелен диагностичен тест.
Практичен Подход в Общата Практика
- Питайте активно всеки пациент с депресия за периоди на повишено настроение, намалена нужда от сън и необичайна енергия
- Използвайте MDQ целенасочено при рискови белези: ранно начало, фамилна анамнеза, рецидивираща депресия, неуспех на антидепресанти, злоупотреба с вещества
- Тълкувайте резултата в контекст — положителният MDQ е основание за насочване, а не за диагноза
- Насочете към психиатър при положителен скрининг или силно клинично съмнение
- Оценете суицидния риск при всеки пациент с разстройство на настроението
Често Задавани Въпроси
Трябва ли общопрактикуващият лекар да скринира всички пациенти с MDQ? Не. Неселективният скрининг води до много фалшиво положителни резултати. MDQ е по-полезен при пациенти с депресия и рискови белези за биполярност.
Какво значи отрицателен MDQ при пациент с депресия? При средна предтестова вероятност отрицателният резултат прави биполярното разстройство по-малко вероятно, но не го изключва — особено при тип II.
Може ли общопрактикуващият лекар да започне тимостабилизатор при положителен MDQ? Лечението на биполярно разстройство обикновено се започва след психиатрична оценка. При остри състояния с риск за пациента се организира спешна консултация.
Източници
- Hirschfeld RM, et al. Development and validation of a screening instrument for bipolar spectrum disorder: the Mood Disorder Questionnaire. Am J Psychiatry. 2000;157(11):1873–1875.
- Hirschfeld RM, et al. Validity of the Mood Disorder Questionnaire: a general population study. Am J Psychiatry. 2003;160(1):178–180.
- Das AK, et al. Screening for bipolar disorder in a primary care practice. JAMA. 2005;293(8):956–963.
- National Institute for Health and Care Excellence. Bipolar disorder: assessment and management. Clinical guideline CG185. London: NICE; 2014.
