NRS 2002 и Хранителна Подкрепа: Ентерална и Парентерална Терапия

NRS 2002 ≥ 3 е отправна точка, не крайна точка. Резултатът идентифицира необходимостта от хранителна подкрепа — изборът на модалност (орална, ентерална, парентерална) зависи от функционалността на ГИТ, клиничното състояние и целите на лечението.

Оценете NRS 2002 →

Nutritional Risk Screening 2002

Detect the risk of developing undernutrition in the hospital setting

Answer all questions to see the result

Initial screening

Weight

Height

Body mass index (BMI)

Enter height and weight to calculate body mass index

Has the patient lost weight within the last 3 months?

Has the patient had a reduced dietary intake in the last week?

Is the patient severely ill ? (e.g. in intensive therapy)

Алгоритъм за Избор на Хранителна Подкрепа

Стъпка 1 — NRS 2002 ≥ 3? Ако да → оценка на ГИТ функцията.

Стъпка 2 — ГИТ функционален?

Да → Ентерална подкрепа (предпочитана при функционален ГИТ)
Не → Парентерална подкрепа (при чревна непроходимост, перитонит, тежка малабсорбция)

Стъпка 3 — Достатъчен орален прием? При функционален ГИТ, но недостатъчен орален прием → обогатена диета + орални хранителни добавки (ONS) като първа стъпка.

Ентерална Хранителна Подкрепа

Показания:

NRS 2002 ≥ 3 с функционален ГИТ
Неадекватен орален прием (< 60 % от нуждите за > 3–5 дни)
Хирургична предоперативна оптимизация при NRS 2002 ≥ 3

Начало:

Назогастрална сонда при краткосрочна ентерална подкрепа (< 4–6 седмици)
Перкутанна ендоскопска гастростома (PEG) при дългосрочна (> 4–6 седмици)
Старт при 50 % от целевата скорост; нарастване до целева за 24–48 часа

Хранителни цели:

Енергия: 25–30 kcal/kg/дневно (25 kcal в острата фаза, 30 kcal в стабилна)
Протеин: 1,2–1,5 g/kg/дневно (при критично болни ESPEN препоръчва около 1,3 g/kg/дневно, прогресивно)

Парентерална Хранителна Подкрепа

Показания:

Нефункционален ГИТ (илеус, чревна фистула с висок дебит, синдром на късото черво)
Ентералното хранене не постига ≥ 60 % от хранителните нужди за > 3–5 дни
Тежко остро чревно увреждане

Периферна парентерална (PPN):

При краткосрочна потребност (< 7–10 дни) и умерени хранителни нужди
Ограничена осмолалност (< 850 mOsm/L)

Централна парентерална (TPN):

При продължителна парентерална подкрепа или висок осмоларитет
Мониторинг на кръвна захар, електролити, чернодробни ензими

Синдром на Рефидинга (Refeeding Syndrome)

При тежко недохранени пациенти (сбор за недохранване = 3 по NRS 2002) агресивното хранително лечение носи риск от refeeding синдром:

Рискови фактори: ИТМ < 16, загуба > 15 % от телесното тегло за 3–6 месеца, прием почти нулев > 10 дни
Механизъм: Бърз прилив на въглехидрати → масивно интрацелуларно преместване на фосфор, калий, магнезий
Профилактика: Старт при 50 % от целите; тиамин 200–300 mg/дневно; мониторинг на електролити

Мониторинг при Хранителна Подкрепа

Параметър	Честота
Тегло	2–3 пъти седмично
Глюкоза	Ежедневно (TPN); по-рядко при ЕН
Електролити (Na, K, P)	Ежедневно при старт; 2–3×/седм. при стабилизация
Чернодробни ензими	Седмично при TPN
NRS 2002	Седмично

Често Задавани Въпроси

Може ли ентералното и парентералното хранене да се комбинират? Да — комбинираното хранене се прилага при частично функционален ГИТ, когато ентералното не постига хранителните цели. Парентералното допълва дефицита.

При колко дни недохранване да се стартира парентерална подкрепа при хирургичен пациент? При нутриционно компрометиран пациент (NRS ≥ 3) без ентерален достъп — парентерална подкрепа в рамките на 24–48 часа. При добре хранен пациент — 7 дни без хранителна подкрепа е горната граница.

Трябва ли NRS 2002 да се повтаря при пациент на ентерално хранене? Да — седмичен мониторинг с NRS 2002 е стандарт. Пациентът може да преминава между категориите при промяна на клиничното състояние.