NRS 2002 при Възрастни Пациенти и Саркопения

Хоспитализираните пациенти ≥ 70 години са с най-висок риск от недохранване и неблагоприятни изходи. NRS 2002 включва корекция за възраст (+1 точка при ≥ 70 г.), признавайки повишената уязвимост на тази група. Взаимодействието между недохранването и саркопенията е особено важно в гериатричната практика.

Оценете NRS 2002 →

Nutritional Risk Screening 2002

Detect the risk of developing undernutrition in the hospital setting

Answer all questions to see the result

Initial screening

Weight

Height

Body mass index (BMI)

Enter height and weight to calculate body mass index

Has the patient lost weight within the last 3 months?

Has the patient had a reduced dietary intake in the last week?

Is the patient severely ill ? (e.g. in intensive therapy)

Специфики на Хранителната Оценка при Възрастни

Стандартните параметри на NRS 2002 могат да дадат погрешни оценки при по-възрастни пациенти:

ИТМ: Нормален ИТМ (20,5–24,9) може да прикрива саркопения при преразпределение на телесния състав (намалена мускулна маса, увеличена мастна)
Загуба на тегло: Отоците (сърдечна недостатъчност, хипоалбуминемия) могат да маскират реалната загуба на тегло
Хранителен прием: Когнитивното увреждане може да затрудни самооценката

Практически подход: При ≥ 70-годишни пациенти с нормален NRS 2002 (< 3), но клинични признаци на недохранване — допълнителна оценка с MNA (Mini Nutritional Assessment).

Недохранване и Саркопения — Взаимодействие

Понятие	Определение
Недохранване	Дефицит на енергия и/или протеин с измерими последствия
Саркопения	Прогресивна загуба на мускулна маса и сила
Кахексия	Комплексен метаболитен синдром с мускулна загуба и системно възпаление
Малнутриционна саркопения	Съчетание на двете — чест при гериатрични пациенти

Критериите GLIM (2019) определят недохранването чрез поне един фенотипен критерий (загуба на тегло, нисък ИТМ или намалена мускулна маса) и поне един етиологичен критерий (намален прием/усвояване или възпаление/тежест на заболяването). Саркопенията и недохранването при възрастни са тясно преплетени.

Клинични Последствия от Недохранването при Възрастни

По-висока болнична смъртност при NRS 2002 ≥ 3 спрямо NRS < 3
Увеличен риск от инфекциозни усложнения (пневмония, инфекции на рана)
Забавено зарастване на рани и фрактури
По-чести падания и по-висок риск от повторна хоспитализация
Загуба на функционална независимост и качество на живота

Хранителни Цели при Гериатрични Пациенти

Енергия: ориентировъчно 30 kcal/kg/дневно, индивидуално адаптирано според хранителния статус, активността и заболяването (ESPEN 2019)
Протеин: поне 1,0 g/kg/дневно; при остро или хронично заболяване — 1,2–1,5 g/kg/дневно, при тежко заболяване — до 2,0 g/kg/дневно
Витамин D: 800–2000 IU/дневно при дефицит (25-OH витамин D < 50 nmol/L); важен за мускулната функция
Калций: 1000–1200 mg/дневно

Мултидисциплинарен Подход при Недохранване и Саркопения

Хранителната подкрепа е ефективна само ако е съчетана с:

Физическа рехабилитация: Упражнения със съпротивление — основното доказано средство за подобряване на саркопенията
Когнитивна оценка: При деменция — оценка на дисфагия и безопасността на оралното хранене
Лекарствен преглед: Полифармацията може да причини анорексия (дигоксин, метформин, НСПВС)

Комплексна Гериатрична Оценка (CGA) и NRS 2002

NRS 2002 е компонент на пълната гериатрична оценка. При пациенти с NRS 2002 ≥ 3:

Оценка на функционалния статус (ADL, IADL)
Скрининг за когнитивно увреждане (MoCA, MMSE)
Оценка на риска от падания (Timed Up and Go тест)
Хранителна интервенция координирана с рехабилитационния екип

Често Задавани Въпроси

NRS 2002 ≥ 3 само поради корекцията за възраст (+1) при 75-годишен — нужна ли е хранителна интервенция? При NRS 2002 = 3 само поради корекцията за възраст (основен сбор = 2), клиничната преценка е ключова. Ако пациентът е хемодинамично стабилен с нормален прием, периодичното мониториране е достатъчно. При болен пациент — интервенция е оправдана.

Трябва ли да се изследва витамин D при всеки гериатричен пациент с NRS ≥ 3? Да — дефицитът на витамин D е много чест при хоспитализирани възрастни и допринася за мускулната слабост и риска от падания. Изследването е евтино и терапевтично значимо.

Как саркопенията се диагностицира клинично? Стандартите на EWGSOP2 включват: мускулна сила (сила на ръкостискане < 27 kg при мъже, < 16 kg при жени) + мускулна маса (DXA или биоимпедансометрия). Скорост на ходене ≤ 0,8 m/s е маркер за тежка саркопения.