Ilomedin 20 micrograms/ml concentrate for solution for infusion

Лечение на напреднал облитериращ тромбангиит (Болест на Бюргер) с критична исхемия на крайниците в случаи, при които не е показана реваскуларизация.

Лечението на пациенти с тежко периферно артериално оклузивно заболяване (ПАОЗ), особено на такива с риск от ампутация и при които не е възможно провеждане на хирургична интервенция или ангиопластика.

Лечение на пациенти с тежък инвалидизиращ синдром на Рейно, който не се поддава на други видове терапия.

Иломедин трябва да се използва само под стриктно наблюдение в болница или в подходящо оборудвани поликлиники за амбулаторни пациенти.

Преди започване на лечението на жени трябва да се изключи бременност.

Иломедин се прилага след разреждане, както е описано в част 6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа, под форма на интравенозна инфузия в продължение на 6 часа дневно в периферна вена или с централен венозен катетър. Дозата се адаптира в зависимост от индивидуалната поносимост в порядъка от 0,5 до 2,0 ng илопрост/kg телесно тегло/min.

Инфузионният разтвор трябва да се приготвя преди всяка инфузия, за да се осигури стерилността му.

Съдържанието на ампулата и на разтворителя трябва старателно да се смеси.

Кръвното налягане и пулса трябва да се измерват преди започване на инфузията и след всяко увеличение на дозата.

В първите 2-3 дни се установяват индивидуално-поносимите дози. За тази цел лечението трябва да започне със скорост на инфузията 0,5 ng/kg/min в продължение на 30 минути. След това дозата може да се увеличи в интервали от около 30 минути с по 0,5 ng/kg/min до 2,0 ng/kg/min. Точната скорост на инфузия трябва да се изчисли на базата на телесното тегло, така че инфузията да бъде в порядъка на 0,5 до 2,0 ng/kg/min (вж. таблицата по-долу за употреба на инфузионна помпа или на автоматичен перфузор).

В зависимост от появата на нежелани реакции, като главоболие и гадене или нежелано спадане на кръвното налягане, скоростта на инфузията трябва да се намали, докато се намери поносимата доза. Ако нежеланите реакции са тежки, инфузията трябва да се прекъсне. След това лечението трябва да продължи - обикновено 4 седмици - с установената в първите 2-3 дни поносима доза.

В зависимост от техниката на инфузия, съществуват два начина за разреждане на една ампула. Едното от двете разреждания е с 10 пъти по-ниска концентрация в сравнение с другото (0,2 μg/ml спрямо 2 μg/ml) и може да бъде прилагано с инфузионна помпа (напр. Infusomat®). В обратния случай разтворът с по-висока концентрация се прилага посредством автоматичен перфузор (напр. Perfusor®) (за указания за изхвърляне и работа вж. част 6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа).

Скорост на инфузията[m 1/hJза различни дози при употреба на инфузионна помпа

Обикновено готовият за употреба инфузионен разтвор се влива интравенозно с помощта на инфузионна помпа (напр. Infusomat®). За указания за разреждане на Иломедин за употреба с инфузионна помпа вж. част 6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа.

При концентрация на Иломедин от 0,2 μg/ml необходимата скорост на инфузия трябва да се определи по дадената по-долу схема, за да се получи доза от порядъка на от 0,5 до 2,0 ng/kg/min.

Следната таблица може да бъде използвана за изчисление на скоростта на инфузия, съответстваща на личното тегло на пациента и дозата за вливане. Моля интерполирайте, за да получите актуалното лично тегло на пациента, и след това нагласете скоростта на инфузия към желаната доза в ng/kg/min.

Скорост на инфузията[ml/h]за различни дози при употреба на автоматичен перфузор

Може да се използва автоматичен перфузор за 50 ml спринцовка (напр. Perfusor®) (за указания за изхвърляне и работа вж. част 6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа). При концентрация на Иломедин от 2 μg/ml необходимата скорост на инфузия трябва да се определи чрез посочената схема, за да се получи доза от порядъка на 0,5 до 2,0 ng/kg/min.

Следната таблица може да бъде използвана за изчисление на скоростта на инфузия, съответстваща на личното тегло на пациента и дозата за вливане. Моля интерполирайте, за да получите актуалното лично тегло на пациента, и след това нагласете скоростта на инфузия към желаната доза в ng/kg/min

Продължителността на лечението е до 4 седмици. Често при синдром на Рейно са достатъчни и по- кратки периоди на лечение (3 до 5 дни), за да се получи подобрение за няколко седмици.

Непрекъснатата инфузия в продължение на няколко дни не се препоръчва поради възможността от развитие на тахифилаксия, ефектите върху тромбоцитите и възможността от “rebound” хиперагрегация на тромбоцитите в края на лечението, въпреки че не се съобщава за клинични усложнения, свързани с тези феномени.

• Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане

Трябва да се има предвид, че при пациентите е бъбречна недостатъчност, изискваща диализа, и при пациентите с чернодробна цироза елиминирането на илопрост е намалено. При такива пациенти е наложително понижение на дозата (напр. половината от препоръчаната доза).

• Бременност

• Кърмене

• Състояния, при които ефектите на Иломедин върху тромбоцитите могат да увеличат риска от хеморагия (напр. активни пептични язви, травма, интракраниален кръвоизлив)

• Тежко сърдечно коронарно заболяване или нестабилна стенокардия

• Инфаркт на миокарда в последните 6 месеца

• Остра или хронична застойна сърдечна недостатъчност (NYHA II-IV клас)

• Тежки аритмии

• Съмнение за белодробен застой;

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Специални предупреждения

Не трябва да се отлага операцията при пациенти, нуждаещи се от неотложна ампутация (напр. при инфектирана гангрена).

Пациентите трябва да бъдат уведомени, че се налага да прекратят пушенето.

Елиминирането на илопрост е намалено при пациенти с чернодробна дисфункция и при пациенти с бъбречна недостатъчност, нуждаещи се от диализа (вж. 4.2 Дозировка и начин на приложение и 5.2 Фармакокинетични свойства).

При пациентите е ниско кръвно налягане трябва да се внимава да не се развие допълнително хипотония. Пациентите с тежки сърдечно-съдови заболявания трябва стриктно да бъдат наблюдавани.

Трябва да се има предвид възможността за ортостатична хипотония при изправяне на пациента след края на инфузията.

За пациенти с мозъчносъдов инцидент (напр. преходен исхемичен пристъп, удар) в рамките на последните 3 месеца трябва да се направи внимателна оценка на съотношението на рисковете и ползите (вж. също 4.3 Противопоказания: риск от хеморагия, напр. интракраниален кръвоизлив).

Специални предпазни мерки при употреба

Понастоящем има само спорадични съобщения за употреба при деца и юноши.

Паравазалната инфузия на неразреден Иломедин може да предизвика локални промени в мястото на инжектиране.

Трябва да се избягват пероралното поглъщане и контактът е мукозните мембрани. При контакт е кожата илопрост може да предизвика упорита, но безболезнена еритема. Ето защо е необходимо да се вземат мерки за избягване на контакта на илопрост с кожата. В случай на такъв контакт засегнатата повърхност трябва да се измие незабавно е големи количества вода или физиологичен разтвор.

Информация за помощните вещества

Това лекарство съдържа 1,62 mg алкохол (етанол) в 1 ml. Количеството в 1 ампула от това лекарство е еквивалентно на по-малко от 0,04 ml бира или 0,02 ml вино.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на дозова единица, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Илопрост може да усили антихипертензивното действие на β-рецепторни блокери, калциеви антагонисти, вазодилататори и АСЕ инхибитори. Ако се получи значителна хипотония, тя може да се коригира чрез понижение на дозата на илопрост.

Тъй като илопрост инхибира функцията на тромбоцитите, употребата му с антикоагуланти (като хепарин или кумаринови антикоагуланти) или други инхибитори на тромбоцитната агрегация (като ацетилсалицилова киселина, нестероидни противовъзпалителни средства, фосфодиестеразни инхибитори и азотни вазодилататори, напр. молсидомин) могат да повишат риска от кръвоизлив.

Ако се получи кръвоизлив, инфузията с Иломедин трябва да се прекрати.

Перорална премедикация е до 300 mg дневно ацетилсалицилова киселина за период от 8 дни няма

влияние върху фармакокинетиката на илопрост. При опити с животни е установено, че илопрост може да доведе до намаляване на равновесната плазмена концентрация на t-PA. Резултатите от опитите при хора показват, че инфузиите на илопрост не повлияват фармакокинетиката на многодозов перорален дигоксин при пациенти и че илопрост няма влияние върху фармакокинетиката на едновременно прилагания t-PA.

При опити с животни, съдоразширяващият ефект на илопрост намалява, когато животните предварително са третирани с глюкокортикоиди, а инхибиторният ефект върху агрегацията на тромбоцити не се променя. Значението на тази находка за употребата при човека все още не е проучено.

Въпреки че не са провеждани клинични изпитвания, in vitro изпитвания, които изследват инхибиторния потенциал на илопрост върху активността на цитохром Р450 ензими, показват, че от илопрост не трябва да се очаква значимо инхибиране на лекарствения метаболизъм чрез тези ензими.

Иломедин не трябва да се прилага при бременни и кърмачки (вж. 4.3 Противопоказания).

Няма достатъчно данни за употребата на илопрост при бременни жени. Предклиничните изпитвания показват доказателства за фетотоксичност при плъхове, но не и при зайци и маймуни (вж. 5.3 Предклинични данни за безопасност).

Тъй като потенциалния риск от терапевтичната употреба на илопрост при бременни не е известен, жени в детеродна възраст трябва да използват ефективни контрацептивни методи по време на лечението.

Не е известно дали илопрост преминава в кърмата. Тъй като съвсем малко количество илопрост преминава в кърмата при плъхове, илопрост не следва да се прилага при кърмещи жени.

Неприложимо

Резюме на профила на безопасност

Общият профил на безопасност на Иломедин се основава на данни от постмаркетингово наблюдение и на сборни данни от клинични изпитвания. Необработените инциденти са базирани на кумулативната база данни от 3325 пациента, които са получили илопрост в контролирани или неконтролирани клинични изпитвания или в програма за палиативна употреба при по-възрастни пациенти и с повече от едно заболяване, с периферно артериално оклузивно заболяване (PAOD) в неговите напреднали стадии III и IV и пациенти с облитериращ тромбангиит (ТАО) (за повече информация вж. Таблица 1).

Най-често наблюдаваните нежелани лекарствени реакции (≥10%) при пациенти, получаващи илопрост в клинични изпитвания, са главоболие, зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хиперхидроза. Вероятно е да бъдат проявени, докато дозата се титрира в началото на лечението за определяне на най-добрата поносима доза за съответния пациент. Все пак, всички тези нежелани реакции обикновено отшумяват бързо с намаляване на дозата.

Общо, най-тежките нежелани лекарствени реакции при пациенти, получаващи илопрост, са мозъчносъдов инцидент, инфаркт на миокарда, белодробна емболия, сърдечна недостатъчност, гърч, хипотония, тахикардия, астма, стенокардия, задух и белодробен оток.

Друга група нежелани реакции е свързана с реакции на мястото на инфузия. Например, могат да се появят зачервяване на мястото на инфузия и болка мястото на инфузия или една кожна вазодилатация да се развие до ивицовидна еритема над вената на инфузия.

Резюме в табличен вид на нежеланите реакции

В таблицата по-долу са поместени нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани с Иломедин. Те са класифицирани по системо-органни класове (по MedDRA версия 14.1). Използвана е най-подходящата терминология за описание на съответната реакция и нейните синоними и свързани състояния.

Нежеланите лекарствени реакции от клинични изпитвания са класифицирани по тяхната честота.

Групите по честота са определение, както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100) и редки (≥1/10 000 до <1/1 000).

Таблица 1: Нежелани лекарствени реакции, съобщавани в клинични изпитвания или по време на постмаркетингово наблюдение при пациенти на лечение с Иломедин

* Съобщавани са животозастрашаващи и/или фатални случаи

Илопрост може да предизвика стенокардия, особено при пациенти с ИБС.

Рискът от кръвоизлив е увеличен при пациенти, на които са предписани под формата на съпътстваща терапия инхибитори на тромбоцитната агрегация, хепарин или антикоагуланти от вида на кумарините.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев“ № 8 1303 София

Тел.:+359 2 8903417 уебсайт: www.bda.bg

• Симптоми на предозиране

Възможна е хипотонична реакция, както и главоболие, зачервяване на лицето, гадене, повръщане и диария. Също така е възможно увеличение на кръвното налягане, брадикардия и болка в крайниците или гърба.

• Лечение на предозирането

Не е известен специфичен антидот.

Препоръчват се прекъсване на инфузията, наблюдение и симптоматични мерки.