Candestar 16 mg tablets

• есенциална хипертония при възрастни;

• лечение на възрастни пациенти със сърдечна недостатъчност и нарушена левокамерна систолна функция (левокамерна фракция на изтласкване ≤ 40%), когато АСЕ инхибитори не се понасят, или като допълваща терапия към АСЕ инхибитори при пациенти стс симптоматична сърдечна недостатъчност, въпреки оптималната терапия, когато минералкортикоидни рецепторни антагонисти не се понасят (вж. точки 4.2, 4.4, 4.5 и 5.1).

Дозировка при хипертония (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и5.1)

Препоръчваната начална доза и обичайната поддържана доза кандесартан цилексетил е 8 mg веднъж дневно. Оптимален антихипертензивен ефект се постига в рамките на 4 седмици. При някои пациенти с недостатъчно контролирано артериално налягане, дозата може да се увеличи на 16 mg веднъж дневно до максимално 32 mg веднъж дневно. Лечението трябва да се коригира според отговора на артериалното налягане.

Кандесартан цилексетил може също да бъде прилаган с други антихипертензивни агенти. Доказано е, че добавянето на хидрохлоротиазид (hydrochlorothiazide) има допълнителен антихипертензивен ефект с различните дози на кандесартан цилексетил.

Пациенти в старческа възраст

Не е необходимо коригиране на началната доза при пациенти в старческа възраст.

Пациенти с намален вътресъдов обем

При пациенти с риск от хипотония, както и при пациенти с намален вътресъдов обем , може да се обсъди възможността за приложение на начална доза от 4 mg (вижте също точка 4.4).

Пациенти с нарушена бъбречна функция

Началната доза при пациенти с бъбречно увреждане, включително пациенти на хемодиализа е 4 mg. Дозата трябва да се увеличава постепенно според отговора. Опитът с пациенти с много тежко или терминално бъбречно увреждане (Clcreatinine< 15 ml/min) е ограничен (вж. точка 4.4).

Пациенти с нарушена чернодробна функция

При пациенти с леко до умерено чернодробно нарушение се препоръчва начална доза от 4 mg дневно. Дозата може да се коригира според отговора. Кандесартан е противопоказан при пациенти с тежки чернодробни нарушения и/или застой на жлъчката (вж. точки 4.3 и 5.2).

При чернокожи пациенти

Антихипертензивният ефект на кандесартан е по-слаб при чернокожи пациенти в сравнение с пациенти от други раси. Поради това повишаването на дозата на кандесартан и комбинирана терапия може да са необходими за контрол на артериалното налягане на чернокожи пациенти (вж. точка 5.1).

Дозировка при сърдечна недостатъчност

Обичайната препоръчвана доза на кандесартан цилексетил е 4 mg веднъж дневно.

Повишаването на дозата до 32 mg дневно (максимална доза) или най-високата поносима доза се извършва чрез удвояване на дозата на интервали от най-малко 2 седмици (вж. точка 4.4). Оценката на пациенти със сърдечна недостатъчност трябва винаги да обхваща оценка на бъбречната функция, включваща следене нивата на серумен креатинин и калий. Кандесартан може да се прилага с друго лечение за сърдечна недостатъчност, включително АСЕ инхибитори, бета-блокери, диуретици и дигиталис или комбинация от тези лекарствени продукти. Кандесартан може да се прилага заедно с АСЕ инхибитор при пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност въпреки оптималната стандартна терапия за сърдечна недостатъчност, когато минералкортикоидни рецепторни антагонисти не се понасят.

Комбинацията от АСЕ инхибитор, калий-съхраняващ диуретик и кандесартан не се препоръчва и трябва да се обмисля само след внимателна оценка на възможните ползи и рискове (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).

Специални популации пациенти

Не е необходимо начално коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст или болни с намален вътресъдов обем, бъбречно нарушение или леко до умерено чернодробно нарушение.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на кандесартан при деца и юноши (до 18 години) не са установени при лечение на хипертония и сърдечна недостатъчност.

Перорално приложение

Кандестар трябва да се приема веднъж дневно с или без храна. Бионаличностга на кандесартан не се влияе от храната.

• свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• втори и трети триместър на бременността (вж. точка 4.4 и 4.6);

• тежко чернодробно нарушение и/или холестаза;

• едновременната употреба на кандесаратан с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR<60 ml/min/1.73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Бъбречно нарушение

Както при други лекарствени продукти, които инхибират ренин-ангиотензин-алдостероновата система, може да се очакват промени в бъбречната функция при чувствителни пациенти, лекувани с кандесартан.

Когато кандесартан се прилага при хипертензивни пациенти с бъбречно нарушение се препоръчва периодично проследяване на нивата на серумния калий и креатинина. Има ограничен опит при пациенти с много тежко или терминално бъбречно нарушение (Clcreatinine < 15 ml/min). При тези пациенти дозата на кандесартан цилексетил трябва внимателно да се повишава при постоянно следене на артериалното налягане.

Оценката на пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да включва периодично изследване на бъбречната функция, особено при пациенти в старческа възраст над 75 години и при пациенти с нарушена бъбречна функция. По време на повишаване на дозата на кандесартан цилексетил се препоръчва следенето на серумния креатинин и калий. Клиничните изпитвания при сърдечна недостатъчност не са включвали пациенти със серумен креатинин >265щпо1/1 (>3 mg/dl).

Едновременно лечение с АСЕ инхибитор при сърдечна недостатъчност

Рискът от нежелани лекарствени реакции, особено хипотония, хиперкалиемия и понижена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност), може да се повиши, когато кандесартан се използва в комбинация с АСЕ инхибитор . Тройна комбинация от АСЕ инхибитор, минералкортикоиден рецепторен антагонист и кандесартан също не се препоръчва. Тези комбинации трябва да се използват под наблюдение на специалист и при често, внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Хемодиализа

По време на диализа артериалното налягане може да бъде особено чувствително към блокада на AT1-рецепторите, в резултат на намален плазмен обем и активиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Поради това дозата на кандесартан трябва да се повишава внимателно, като се проследява редовно артериалното налягане на пациентите на хемодиализа.

Стеноза на бъбречната артерия

Лекарствените продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, включително ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs), могат да повишат кръвната урея и серумния креатинин при пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен бъбрек.

Бъбречна трансплантация

Няма опит по отношение на приложението на кандесартан при пациенти с наскоро направена бъбречна трансплантация.

Хипотония

Хипотония може да възникне по време на лечение с кандесартан при пациенти със сърдечна недостатъчност. Тя може да се появи също при хипертензивни пациенти с намален вътресъдов обем, какго и при пациенти, получаващи високи дози диуретици. Изисква се внимателно наблюдение при започване на лечение и трябва да се направи опит да се коригира хиповолемията.

Анестезия и оперативно лечение

По време на анестезия и оперативно лечение на пациенти, лекувани с антагонисти на ангиотензин II, може да възникне хипотония поради блокада на ренин-ангиотензин системата. Много рядко хипотонията може да бъде тежка, поради което да се наложи интравенозно приложение на течности и/или вазопресори.

Стеноза на аортата и митралната клапа (обструктивна хипетрофна кардиомиопатия) Както при другите вазодилататори, специално внимание е необходимо при пациенти, страдащи от стеноза на аортната и митралната клапа с хемодинамично значение или обструктивна хипертрофна кардиомиопатия.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм обикновено няма да се повлияят от лечение с антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Поради това приложението на кандесартан не се препоръчва.

Хиперкалиемия

Едновременното приложение на кандесартан с калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия (напр. хепарин), може да доведе до повишаване на серумния калий при хипертензивни пациенти. Следенето на нивата на калий се приема за подходящо. При пациенти със сърдечна недостатъчност, лекувани с кандесартан, може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се периодично проследяване на серумния калий. Комбинацията от АСЕ инхибитор, калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон) и кандесартан не се препоръчва и трябва да се прилага само след внимателна оценка на потенциалните ползи и рискове.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и понижена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотейзий II- рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия

Общи

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. при болни с тежка застойна сърдечна недостатъчност или съпътстващо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с други лекарствени продукти, които повлияват тази система е било свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия, или рядко, с остра бъбречна недостатъчност. Вероятността от подобни ефекти не може да се изключи при лечение с AIIRAs. Както при всяко друго антихипертензивно лекарствено средство, прекомерното понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично мозъчносъдово заболяване може да доведе до миокарден инфаркт или инсулт.

Антихипертензивният ефект на кандесартан може да се усили от други лекарствени продукти с понижаващи артериалното налягане свойства, независимо дали са предписани като антихипертензивни средства или с други показания.

Кандестар съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени нарушения, като непоносимост към галактоза, Lapp - лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Бременност

AIIRAs не трябва да се приемат по време на бременност. Освен, ако продължаването на терапия с AIIRA не се смята за крайно необходима, пациентките, планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност при бременност. При установяване на бременност, лечението с AIIRAs трябва да се спре незабавно, и ако е уместно трябва да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Съединенията, които са били изследвани при клиничните фармакокинетични проучвания включват хидрохлоротиазид, варфарин, дигоксин, орални контрацептиви (т.е. етинилестрадиол/левоноргестрел), глибенкламид, нифедипин и еналаприл. Не са установени клинично значими фармакокинетични взаимодействия с тези лекарствени продукти.

Едновременното приложение на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти (напр. хепарин), може да повишат нивата на калий. Следенето на нивата на калий се приема за подходящо (вж. точка 4.4).

Има сведения за обратимо повишаване на концентрацията и токсичността на серумния литий по време на едновременно приложение на литий с АСЕ инхибитори. Подобен ефект може да се появи с AIIRAs. Употребата на кандесартан с литий не се препоръчва. Ако комбинацията е от доказана необходимост се препоръчва внимателно проследяване нивата на серумния литий.

Едновременното приложение на AIIRAs с нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства (NSAIDs) (напр. селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (>3 g/ден) и неселективни NSAIDs), може да доведе до намаляване на антихипертензивния ефект.

Както при АСЕ инхибиторите, едновременната употреба на AIIRAs и NSAIDs може да доведе до повишаване риска от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност и повишаване серумния калий, особено при пациенти с предшестваща незадоволителна бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага с внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да се отдели внимание на проследяването на бъбречната функция след започване на комбинираното лечение и периодично след това.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и понижена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след употребата на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са категорични, но въпреки това не може да се изключи леко повишение на риска. Докато липсват контролирани епидемиологични данни за риска от ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs), може да се предположат подобни рискове и за този клас активни вещества. Освен ако продължаващата терапия с AIIRAs не се счита за крайно необходима, пациентките, планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба при бременност. Когато се установи бременност, лечението с AIIRAs трябва да се спре незабавно, и ако е уместно да се започне алтернативна терапия.

Известно е, че лечение с AIIRA през втория и третия триместър от бременността повишава риска от фетотоксичност при хората (влошена бъбречна функция, олигохидрамния, забавяне осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

Ако е имало излагане на AIIRAs от втория триместър на бременността се препоръчва ултразвуков преглед на бъбречната функция и на черепа Новородени, чийто майки са взимали AIIRAs трябва да бъдат стриктно проследявани за хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Поради липсата на информация свързана с употребата на кандесартан цилексетил по време на кърмене, кандесартан цилексетил не се препоръчва и се предпочита алтернативно лечение с доказан профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени бебета.

Няма проучвания за ефекта на кандесартан върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, трябва да се има в предвид, че понякога при лечение с кандесартан може да се появи замайване или умора.

Лечение на хипертония

По време на контролирани клинични изпитвания нежеланите лекарствени реакции са били леки и преходни. Общата честота на нежеланите събития не показва връзка с дозата или възрастта. Честотата на прекъсване на лечението поради нежелани събития е била подобна в групата с кандесартан цилексетил (3,1%) и плацебо (3,2%).

При един обобщен анализ на данни от клинични изпитвания на хипертензивни пациенти, нежеланите реакции с кандесартан са били описани с честота най-малко с 1% по-висока от наблюдаваната при плацебо. По това описание най-често съобщаваните нежелани реакции били замайване/световъртеж, главоболие и респираторни инфекции.

Таблицата по-долу представя нежеланите реакции от клинични изпитвания и постмаркетингово наблюдение.

Честотите на нежеланите реакции се определят от следните условности:

• много чести (засягат 1 или повече на всеки 10 пациенти);

• чести (засягат 1 или повече на всеки 100, но по-малко от 1 на всеки 10 пациенти);

• нечести (засягат 1 или повече на всеки 1 000, но по-малко от 1 на всеки 100 пациенти);

• редки (засягат 1 или повече на всеки 10 000, но по-малко от 1 на всеки 1 000 пациенти);

• много редки ( засягат по-малко от 1 на 10 000 пациенти);

• с неизвестна честота (честотата не може да бъде определена от наличните данни).

Лабораторни данни

По принцип, няма клинично значимо влияние на кандесартан върху рутинните лабораторни показатели. Както при другите инхибитори на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, е наблюдавано слабо понижение на хемоглобина. Обикновено не се налага рутинно проследяване на лабораторните показатели при пациенти, получаващи кандесартан. При пациенти с бъбречно нарушение обаче се препоръчва периодично проследяване на нивата на серумния калий креатинина.

Лечение на сърдечна недостатъчност

Профилът на нежелани лекарствени реакции на кандесартан цилексетил при пациенти със сърдечна недостатъчност съответства на фармакологичните свойства на лекарството и на здравното състояние на пациентите. В клиничната програма CHARM, сравняваща кандесартан цилексетил в дози до 32 mg (n=3,803) с плацебо (n=3,796), 21,0% от пациентите в групата с кандесартан цилексетил и 16,1 % от групата с плацебо са преустановили лечението, поради нежелани събития. Най-често наблюдаваните нежелани реакции били хиперкалиемия, хипотония и бъбречно нарушение. Тези нежелани лекарствени реакции били най-често наблюдавани при пациенти на възраст над 70 години, диабетици, или такива, приемали други лекарствени продукти, оказващи ефект върху ренин-ангиотензин-алдостероновата система, в частност АСЕ инхибитор и/или спиронолактон.

Таблицата по-долу представя нежеланите реакции от клинични изпитвания и постмаркетингово наблюдение.

Лабораторни данни

Хиперкалиемия и бъбречно нарушение са често срещани при пациенти, лекувани с кандесартан за сърдечна недостатъчност. Препоръчва се проследяване на серумния креатинин и калий (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев'' № 8, 1303 София, Тел/. +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Като се имат предвид фармакологичните характеристики се счита, че най-вероятната основна проява на предозиране ще бъде симптоматична хипотония и замайване. В отделни случаи на предозиране (с до 672 mg кандесартан цилексетил) пациентите са се възстановили безпроблемно.

Ако се появи симптоматична хипотензия, трябва да се започне симптоматично лечение и да се проследяват жизнените показатели. Пациентът трябва да се сложи в легнало положение с повдигнати крака. Ако това не е достатъчно, трябва да се увеличи плазмения обем чрез инфузия, например на изотоничен физиологичен разтвор. Ако гореспоменатите мерки не са достатъчни, може да се приложат симпатомиметрични лекарствени продукти.

Кандесартан не се отстранява чрез хемодиализа.