Isoptin 80 mg film - coated tablets

Изоптин е показан при възрастни, новородени, кърмачета, деца и юноши.

Изоптин е показан за лечение на исхемична болест на сърцето (състояния, характеризиращи се с недостатъчно снабдяване на сърдечния мускул с кислород), включващо:

• хронична стабилна ангина пекторис;

• нестабилна ангина пекторис (кресчендо ангина, ангина в покой);

• вазоспастична ангина пекторис (ангина на Prinzmetal, вариантна ангина);

• ангина след инфаркт на миокарда при пациенти без сърдечна недостатъчност, в случай че приложението на бета-блокери не е показано.

Изоптин е показан за лечение на нарушения на сърдечния ритъм при пароксизмална надкамерна тахикардия и предсърдно мъждене/трептене с бързо атрио-вентрикуларно провеждане (с изключение на синдромите на Wolff-Parkinson-White или Lown-Ganong-Levine).

Изоптин е показан за лечение на повишено артериално налягане (хипертония).

Дозата на Изоптин трябва да бъде индивидуално определена в зависимост от тежестта на заболяването. Дългогодишният клиничен опит показва, че средната дневна доза при всички показания е между 240 и 360 mg. Дневната доза не трябва да превишава 480 mg при продължително приложение, въпреки че могат да се използват по-високи дози за кратък период от време. Няма ограничения относно продължителността на приложение. При продължително приложение, приемът на Изоптин не трябва да бъде преустановяван изведнъж. Препоръчва се постепенно намаляване на дозата.

Възрастни

Исхемична болест на сърцето, пароксизмална надкамерна тахикардия и предсърдно мъждене/трептене:

Дневната доза от 120 до 480 mg, приета в три или четири отделни дози.

Хипертония

Дневната доза от 120 до 480 mg, приета в три отделни дози.

Специални популации

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Изоптин са установени при деца:

• до 6 годишна възраст: дневна доза от 80-120 mg Изоптин, приета в 2 до 3 отделни дози;

• 6-14 годишна възраст: дневна доза от 80-360 mg Изоптин, приета в 2 до 4 отделни дози.

Бъбречно увреждане

Наличните към момента данни са описани в точка 4.4. Изоптин трябва да се употребява с повишено внимание и при непрекъснато мониториране при пациенти с увредена бъбречна функция.

Чернодробно увреждане

При пациенти с увредена чернодробна функция, метаболизмът на лекарството е забавен в по-голяма или по-малка степен в зависимост от тежестта на чернодробната дисфункция, което от своя страна потенцира и удължава ефектите на Изоптин. Следователно е необходимо повишено внимание при адаптиране на дозата при пациенти с увредена чернодробна функция и започване на лечението с ниски дози (вж. точка 4.4).

За перорална употреба.

Таблетките трябва да се приемат без да се смучат или дъвчат, с достатъчно количество течност, за предпочитане по време на хранене или скоро след това.

Изоптин е противопоказан в случай на:

• свръхчувствителност към активното вещество (верапамилов хидрохлорид) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

• кардиогенен шок

• втора или трета степен атрио-вентрикуларен блок (с изключение на пациентите с функциониращ пейсмейкър)

• синдром на болния синусов възел (с изключение на пациентите с функциониращ пейсмейкър)

• сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване под 35%, и/или белодробно вклинено налягане над 20 mmHg (освен ако е причинено от вторична суправентрикуларна тахикардия изискваща терапия с верапамил)

• предсърдно мъждене/трептене при наличие на допълнителен проводен път (напр. синдром на Wolff-Parkinson-White, синдром на Lown-Ganong-Levine). Тези пациенти са с риск за развитие на камерна тахиаритмия, включително камерно мъждене, ако е приложен Изоптин.

• комбинация с ивабрадин (вж. точка 4.5 „Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие“)

Остър миокарден инфаркт

Да се използва с повишено внимание при остър миокарден инфаркт, усложен с брадикардия, изразена хипотония или левокамерна дисфункция.

Сърдечен блок/Първа степен атрио-вентрикуларен блок/Брадикардия/Асистолия

Изоптин засяга атрио-вентрикуларния (AV) и синусовия възел (SA) и може да удължи атрио- вентрикуларното време на провеждане. Да се използва с повишено внимание, тъй като развитието на втора или трета степен AV блок (противопоказание) или унифасцикуларен, бифасцикуларен или трифасцикуларен бедрен блок изискват спиране на следващите дози Изоптин и прилагане на подходяща терапия, ако е необходимо.

Изоптин засяга AV и SA възела и може да предизвика втора или трета степен AV блок, брадикардия, и в много редки случаи асистолия. Това е по-вероятно да се случи при пациенти със синдром на болния синусов възел, по-често при възрастни пациенти.

Асистолията при пациенти, различни от тези със синдром на болния синусов възел обичайно е с кратка продължителност (няколко секунди или по-малко), със спонтанно възстановяване на ритъма на AV възела или нормалния синусов ритъм. Ако това не се случи незабавно, трябва да се започне веднага подходящо лечение. Вижте точка „Нежелани лекарствени реакции“.

Антиаритмици, бета-блокери

Взаимно потенциране на сърдечно-съдовите ефекти (по-висока степен на AV блок, в по-висока степен намаляване на сърдечната честота, отключване на сърдечна недостатъчност и потенциране на хипотония). Наблюдавана е асимптоматична брадикардия (36 удара/минута) с блуждаещ предсърден пейсмейкър при пациент, получаващ едновременно тимолол (бета-адренергичен блокер) капки за очи и перорален Изоптин.

Дигоксин

Да се намали дозата на дигоксин, ако дигоксин се прилага едновременно с Изоптин. Вижте точка 4.5.

Сърдечна недостатъчност

Пациенти със сърдечна недостатъчност с фракция на изтласкване по-висока от 35% трябва да бъдат компенсирани преди започване на лечение с Изоптин и трябва да бъдат лекувани адекватно по време на приема на Изоптин.

Хипотония

Интравенозният Изоптин често предизвиква понижаване на кръвното налягане под базовите нива, което често е преходно и асимптоматично, но може да се прояви като замаяност.

HMG-CoAредуктазни инхибитори („Статини“) - вижте точка 4.5.

Нарушения на невро-мускулното предаване

Изоптин трябва да се използва с повишено внимание при наличието на заболявания при които е засегнато невро-мускулното предаване (миастения гравис, синдром на Lambert-Eaton, напреднала мускулна дистрофия на Дюшен).

Други

Специални популации

Бъбречно увреждане

Въпреки че големи сравнителни изпитвания са показали, че увредената бъбречна функция няма ефект върху фармакокинетиката на Изоптин, при пациенти с краен стадий на бъбречна недостатъчност, няколко съобщения посочват, че Изоптин трябва да се прилага с повишено внимание и строго наблюдение при пациенти с увредена бъбречна функция. Изоптин не може да бъде отделен от организма с хемодиализа.

Чернодробно увреждане

Да се прилага с повишено внимание при пациенти с тежко увредена чернодробна функция. (вж също точка 4.2 и дозировка при чернодробно увреждане)

Помощни вещества

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т. е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Метаболитните invitro изпитвания показват, че Изоптин се метаболизира от цитохром Р450 CYP3A4, CYP1A2, CYP2C8, CYP2C9 и CYP2C18. Установено е, че Изоптин е инхибитор на ензимите от групата на CYP3A4 и Р-гликопротеин (P-gp). Съобщавани са клинично значими взаимодействия с инхибитори на CYP3A4, водещи до повишаване на плазмените нива на Изоптин, за разлика от индукторите на CYP3A4, които водят до понижение на плазмените нива на Изоптин. Това налага проследяване на пациентите за наличието на лекарствени взаимодействия. Едновременното приложение на Изоптин и лекарство, което се метаболизира предимно от CYP3A4 или е субстрат на P-gp, може да бъде свързано с повишаване на концентрацията на лекарството, което може да засили или удължи както терапевтичните ефекти, така и нежеланите лекарствени реакции на съпътстващото лекарство.

На таблицата по-долу са представени възможните лекарствени взаимодействия поради фармакокинетични причини:

Други лекарствени взаимодействия и допълнителна информация относно лекарствените взаимодействия

Противовирусни лекарствени продукти срещуHIV

Вследствие на метаболитния инхибиторен потенциал на някои от противовирусните лекарствени продукти при HIV, като ритонавир, плазмените концентрации на Изоптин могат да се повишат. Необходимо е повишено внимание или намаляване дозата на Изоптин.

Литий

Докладвана е повишена чувствителност към ефектите на лития (невротоксичност) по време на едновременна терапия с Изоптин и литий без да има промяна или повишаване на серумните нива на лития. Обаче добавянето на Изоптин е довело до намаляване на серумните нива на лития при пациенти, които получават хроничен стабилен перорален литий. Пациенти, които получават двете лекарства трябва да бъдат наблюдавани внимателно.

Невро-мускулни блокери

Клинични данни и проучвания при животни показват, че ефектът на невро-мускулните блокери (кураре-подобен и деполяризиращ) може да бъде потенциран от Изоптин. Може да е необходимо да се понижи дозата на Изоптин и/или дозата на невро-мускулния блокер, когато се използват едновременно.

Ацетилсалицилова киселина

Повишена склонност към кървене.

Етанол (алкохол)

Повишаване на плазмените нива на етанола.

Метформин

Едновременното приложение на верапамил с метформин може да намали ефикасността на метформин.

HMG-CoAредуктазни инхибитори (статини)

Лечението с HMG-CoA редуктазни инхибитори (напр. симвастатин, аторвастатин или ловастатин) при пациенти, които приемат Изоптин, трябва да започне с възможно най-ниската доза, която след това постепенно да се повишава. Ако при пациенти, които вече приемат някакъв HMG-CoA редуктазен инхибитор (напр. симвастатин, аторвастатин или ловастатин), трябва да се добави Изоптин, е необходимо обмисляне на възможността за понижаване дозата на статина и последващо ново титриране според серумните концентрации на холестерола.

Флувастатин, правастатин и розувастатин не се метаболизират от CYP3A4 и е по-малко вероятно да взаимодействат с Изоптин.

Антихипертензивни лекарства, диуретици, вазодилататори

Потенциране на хипотензивния ефект.

Дабигатран

При едновременно приложение на перорален верапамил с дабигатран етексилат (150 mg), който е субстрат на Р-гликопротеин, се увеличават Стах и AUC на дабигатран, но степента на тази промяна се различава в зависимост от времето между приемите и лекарствената форма на верапамил. При приложение на верапамил 120 mg с незабавно освобождаване един час преди единична доза дабигатран етексилат, Стах на дабигатран се увеличава с около 180% и AUC с около 150%. Не е наблюдавано значимо взаимодействие при приложение на верапамил 2 часа след дабигатран етексилат (увеличение на Стах с около 10% и AUC с около 20%).

Препоръчва се строго клинично наблюдение, когато верапамил се комбинира с дабигатран етексилат и особено в случай на кървене, най-вече при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане.

Тератогенни ефекти

Няма достатъчно данни от адекватни и добре-контролирани изпитвания за употребата на Изоптин при бременни жени. Проучванията при животни не показват директно или индиректно увреждащи ефекти по отношение на репродуктивна токсичност. Поради това, че репродуктивните проучванията при животни не винаги са показателни за отговора при хора, Изоптин трябва да се използва по време на бременност само в случаите на абсолютна необходимост (вж. точка 5.3).

Изоптин преминава през плацентата и е измерен в кръвта от пъпната връв.

Изоптин/метаболити се отделя в човешката кърма. Ограничени данни при хора при перорално приложение на Изоптин са показали, че относителната доза на Изоптин при кърмачето е ниска (0,1- 1% от майчината перорална доза) и използването на Изоптин може да е съвместимо с кърменето.

Рискът за новороденото/кърмачето не може да бъде изключен. Поради възможността за сериозни нежелани лекарствени реакции при кърмени деца, Изоптин трябва да се използва по време на кърменето само, ако е от съществено значение за здравословното състояние на майката.

Поради антихипертензивния си ефект и в зависимост от индивидуалната чувствителност, Изоптин може да повлияе реакциите до степен да наруши способността за шофиране или работа с машини, както и възможността за работа в потенциално опасни условия. Това важи особено в началото на лечението, при повишаване на дозата, при преминаването от един към друг лекарствен продукт, както и при едновременното консумиране на алкохол. Изоптин може да повиши нивата на алкохол в кръвта и да забави неговото елиминиране. Следователно ефектите на алкохола може да бъдат засилени.

Следващите нежелани лекарствени реакции са докладвани с Изоптин от клинични изпитвания, пост- маркетинговите наблюдения или клинични изпитвания фаза IV и са представени съгласно системо- органната класификация. Честотата се дефинира както следва: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Най-често докладваните нежелани лекарствени реакции са били главоболие, замаяност, стомашно- чревни нарушения (гадене, констипация и коремна болка), както и брадикардия, тахикардия, палпитации, хипотония, горещи вълни, периферен оток и умора.

Нежелани лекарствени реакции, докладвани от клинични изпитвания с Изоптин и пост- маркетинговите наблюдения:

¹По време на пост-макретинговия период е докладван един случай на парализа (тетрипареза) свързана с едновременното приложение на Изоптин и колхицин. Това може да се дължи на преминаването на колхицин през кръвно-мозъчната бариера в резултат на инхибиране на CYP3A4 и P-gp от Изоптин. Вижте точка „Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие“.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Хипотония, брадикардия до високостепенен AV-блок и синусов арест, остър респираторен дистрес синдром, хипергликемия, ступор и метаболитна ацидоза. Съобщавани са и случаи с фатален изход в резултат на предозиране.

Лечението при предозиране на Изоптин трябва да бъде предимно поддържащо и индивидуализирано. Бета-адренергична стимулация и/или парентералното прилагане на калций инжекции (калциев хлорид) са били ефективно използвани при лечение на преднамерено предозиране с перорален Изоптин. Клинично значимите хипотензивни реакции или високо-степенен AV блок трябва да се лекуват с вазопресорни лекарства или поставяне на пейсмейкър, съответно. При асистолията трябва да се използват обичайните мерки, включително бета-адренергична стимулация (напр. изопротеренол хидрохлорид), други вазопресорни лекарства или кардио-пулмонална реанимация.

Поради възможността за забавена абсорбция при приложението на формите с удължено освобождаване, пациентите трябва да бъдат под наблюдение и хоспитализация до 48 часа. Изоптин не се отстранява чрез хемодиализа.