Ephyra 4 mg chewable tablets (calendar pack)
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ephyra 4 mg
Монтелукаст е показан за лечение на астма като допълнителна терапия при пациенти от 2 до 5- годишна възраст с лека до умерено тежка персистираща астма, която не е контролирана адекватно с инхалаторни кортикостероиди и при която бързодействащите 0-агонисти давани при необходимост не осигуряват адекватен клиничен контрол на астмата.
Монтелукаст може също да се използва като алтернативна терапевтична възможност на ниските дози инхалаторни кортикостероиди, при пациенти от 2 до 5-годишна възраст с лека до умерено тежка персистираща астма, без анамнестични данни за скорошни тежки астматични пристъпи, които изискват употребата на перорални кортикостероиди и за които е установено, че не са способни да използват инхалаторни кортикостероиди (вж. точка 4.2).
Монтелукаст също е показан за профилактика на астма при деца на 2 и над 2 години, при която преобладаващ компонент е бронхоспазъм индуциран от усилия.
Този лекарствен продукт трябва да се дава на деца под контрола на възрастни. За деца, които имат проблеми с приемането на таблетката за дъвчене се предлага лекарствена форма на гранули.
Препоръчителната доза за пациенти на възраст от 2-5 години е една таблетка за дъвчене от 4 mg дневно, приемана вечер. Ако се приема с храна, монтелукаст трябва да се приема 1 час преди или поне 2 часа след хранене. В тази възрастова група не е необходима адаптация на дозата. Ефира 4 mg таблетки за дъвчене не се препоръчва под 2-годишна възраст.
Общи препоръки:
Терапевтичният ефект на монтелукаст върху показателите за контрол на астмата се проявява в рамките на един ден. На пациентите трябва да бъде препоръчано да продължат да приемат монтелукаст, дори и ако тяхната астма е под контрол, както и по време на периодите на влошаване на астмата.
Ефира като алтернативна терапевтична възможност на ниските дози инхалаторни кортикостероиди при лека персистираща астма
Монтелукаст не се препоръчва като монотерапия при пациенти със средно тежка персистираща астма. Употребата на монтелукаст като алтернативна терапевтична възможност на ниските дози инхалаторни кортикостероиди, при деца с лека персистираща астма, трябва да се обсъжда само при пациенти, които нямат анамнеза за тежки астматични пристъпи, които изискват перорални кортикостероиди и за които е установено, че нямат възможност да използват инхалаторни кортикостероиди (вж. точка 4.1). Лека персистираща астма се дефинира като симптоми на астма по-често от веднъж седмично, но по-рядко от веднъж дневно, наличие на нощни симптоми по-често от два пъти месечно, но по-рядко от веднъж седмично, нормална белодробна функция между отделните епизоди. Ако при проследяването не се постига задоволителен контрол на астмата (обикновено в рамките на един месец), трябва да се оцени необходимостта от допълнително или различно противовъзпалително лечение, базирано на стъпаловидна система за лечение на астма. Пациентите трябва периодично да се оценяват по отношение контрола на астмата.
Монтелукаст за профилактика на астма при деца на възраст 2 до 5 години, при които преобладават симптомите на бронхоспазъм, провокиран от физически усилия При деца на възраст от 2 до 5 години, бронхоконстрикцията провокирана от физически усилия може да бъда главна проява на персистираща астма, която налага лечение с инхалаторни кортикостероиди. Пациентите трябва да бъдат прегледани след 2 до 4 седмици от началото на терапията с монтелукаст. Ако не е постигнат задоволителен отговор, трябва да се има предвид допълнителна или различна терапия.
Терапия с монтелукаст във връзка с друго лечение на астма
Когато лечението с монтелукаст се използва като допълнителна терапия към инхалаторните кортикостероиди, монтелукаст не трябва да бъде бърз заместител на инхалаторните кортикостероиди (вж. точка 4.4).
Педиатрична популаиия
Монтелукаст 4 mg таблетки за дъвчене не се препоръчва за употреба при деца под 2-годишна възраст, поради липса на данни за безопасност и ефикасност (вж. точка 5.1).
10 mg филмирани таблетки са налични за юноши на и над 15-годишна възраст и възрастни. 5 mg таблетки за дъвчене са налични за педиатрични пациенти от 6 до 14-годишна възраст. За педиатрични пациенти, които имат проблем с приемането на таблетки за дъвчене е налична форма от 4 mg гранули.
Специални популации
При пациентите с бъбречна недостатъчност или леко до средно тежко чернодробно увреждане, не се налага адаптация на дозата. За пациенти с тежко чернодробно увреждане няма достатъчно данни. Дозата е еднаква за мъже и жени.
Начин на приложениеПерорално приложение
Таблетките трябва да се сдъвчат преди да се преглътнат.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Пациентите трябва да бъдат съветвани никога да не използват перорално монтелукаст за лечение на остри пристъпи на астма, както и да поддържат на разположение подходящи животоспасяващи лекарства. При развитие на остър астматичен пристъп, трябва да се използва краткодействащ инхалаторен β-агонист. Пациентите трябва да се обърнат за съвет към лекуващия ги лекар колкото е възможно по-скоро, ако се нуждаят от повече инхалации от кратко действащи β-агонисти, отколкото е обичайно.
Монтелукаст не трябва да бъде заместител на инхалаторните или перорални кортикостероиди.
Няма данни доказващи, че дозата на пероралните кортикостероиди може да бъде намалена когато едновременно се дава и монтелукаст.
В редки случаи пациентите на лечение с антиастматични средства включително монтелукаст, може да се представят със системна еозинофилия, понякога с клинични прояви на васкулит, отговарящ на синдрома на Churg-Strauss, състояние което често се лекува със системна кортикостероидна терапия. Тези случаи понякога са свързани с намаляване на дозата или прекратяване на пероралната кортикостероидна терапия. Въпреки, че причинната връзка с левкотриеновите рецепторни антагонисти не е установена, лекарите трябва да бъдат бдителни по отношение на поява на еозинофилия при техните пациенти, васкулитен обрив, влошаване на белодробните симптоми, сърдечно-съдови усложнения и/или невропатия. Пациентите, които развият подобни симптоми трябва да се преоценят и да се преразгледа терапевтичния режим.
Лечението с монтелукаст не променя необходимостта пациентите с астма, чувствителна към ацетилсалицилова киселина, да избягват приема на ацетилсалицилова киселина и други нестероидни противовъзпалителни лекарства.
Съобщават се невро-психични събития при възрастни, юноши и деца, приемащи Ефира (вж. точка 4.8). Пациентите и лекарите трябва да бъдат предупредени за невро-психични събития. Пациентите и/или лицата, полагащи грижи, трябва да бъдат инструктирани да уведомят лекаря си, ако настъпят такива промени. Лекуващите лекари трябва внимателно да преценят съотношението полза/риск от продължителното лечение с монтелукаст, ако възникнат такива събития.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на таблетките за дъвчене от 4 mg не са установени за педиатричната популация под 2-годишна възраст.
Диагнозата на персистираща астма при много малки деца (6 месеца-2 години) трябва да бъде поставена от педиатър или пулмолог.
Помощни вещества:
Аспартам
Когато се приема перорално, аспартамът се хидролизира в стомашно-чревния тракт. Един от основните продукти на хидролизата е фенилаланин
Може да навреди на пациенти, които страдат от фенилкетонурия.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка за дъвчене т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Монтелукаст може да бъде прилаган с други видове лечения, използвани рутинно в профилактиката и хроничното лечение на астма. В клиничните проучвания за лекарствени взаимодействия, препоръчваната клинична доза за монтелукаст няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на следните лекарства: теофилин, преднизон, преднизолон, перорални контрацептиви (етинил естрадиол/норетиндрон 35/1), терфенадин, дигоксин и варфарин.
Площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) за монтелукаст е била намалена приблизително с 40% при лица с едновременно приложение на фенобарбитал. Тъй като монтелукаст се метаболизира от CYP ЗА4, 2С8 и 2С9 когато се прилага едновременно с индуктори на CYP ЗА4, 2С8 и 2С9 като фенитоин, фенобарбитал и рифампицин и особено при деца, е необходимо повишено внимание.
In vitro проучвания са показали, че монтелукаст е мощен инхибитор на CYP 2С8. Въпреки това, данните от клинични проучвания за лекарствени взаимодействия, включващи монтелукаст и розиглитазон (проучван субстрат представителен за лекарства, които се метаболизират основно от CYP 2С8) са показали, че монтелукаст не инхибира CYP 2С8 in vivo. Затова не се очаква монтелукаст да промени значимо метаболизма на лекарствата метаболизирани от този ензим (напр. паклитаксел, розиглитазон и репаглинид).
In vitro проучванията показват, че монтелукаст е субстрат на CYP 2С8 и в по-малка значителна степен на 2С9 и ЗА4. В клинично проучване на лекарство-лекарство взаимодействие, включващо монтелукаст и гемфиброзил (инхибитор едновременно на CYP 2С8 и 2С9), гемфиброзил увеличава системната експозиция на монтелукаст 4,4 пъти. Не се изисква обичайно коригиране на дозата на монтелукаст след едновременното приложение на гемфиброзил или други силни CYP ЗА4 инхибитори, влияещи за незначителното увеличение на системната експозиция на монтелукаст.
Въз основа на in vitro данни, не се очакват клинично важни лекарствени взаимодействия с по- слаби инхибитори на CYP 2С8 (напр. триметоприм). Едновременното приложение на монтелукаст с итраконазол, силен CYP ЗА4 инхибитор влияе за незначителното увеличение на системната експозиция на монтелукаст.
Проучванията при животни не са показали вредни ефекти по отношение на бременността или ембрионалното/фетусното развитие.
Наличните данни от публикувани проспективни и ретроспективни кохортни проучвания с употреба на монтелукаст при бременни жени, оценяващи големи вродени дефекти, не са установили риск, свързан с лекарството. Наличните проучвания имат методологични ограничения, включително малък размер на извадката, в някои случаи ретроспективно събиране на данни и непоследователни групи за сравнение.
Монтелукаст може да бъде използван по време на бременност само в случай на категорична необходимост.
КърменеПроучванията при плъхове са показали, че монтелукаст се екскретира в млякото (вж. точка 5.3). Не е известно дали монтелукаст/неговите метаболити се екскретират в човешкото мляко
Монтелукаст може да бъде използван от кърмещи майки само ако се счита, че е изключително необходим.
Монтелукаст не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това пациентите съобщават за поява на сънливост или замаяност.
Монтелукаст е бил оценен в клинични проучвания при пациенти с персистираща астма както следва:
-
10 mg филмирани таблетки при приблизително 4 000 възрастни пациенти и юноши на възраст на 15 и повече години,
-
5 mg таблетки за дъвчене при приблизително 1 750 педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години,
-
4 mg таблетки за дъвчене при 851 педиатрични пациенти на възраст от 2 до 5 години и
-
4 mg гранули при 175 педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 2 години.
Монтелукаст е оценен в клинично проучване при пациенти с интермитентна астма както
следва:
-
4 mg гранули и таблетки за дъвчене при 1 038 педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 5 години.
В клинични проучвания при пациенти на лечение с монтелукаст, в по-висока честота от пациентите на плацебо често (≥1/100 до <1/10) са съобщавани следните нежелани реакции:
| Системо-органна класификация | Възрастни пациенти и юноши на и над 15 години (две 12-седмичнн проучвания; n=795) | Педиатрични пациенти 6 до 14 години (едно 8- седмично проучване; n=201) (две 56- седмичнн проучвания; n=615) | Педиатрични пациенти 2 до 5 години (едно 12- седмично проучване, n=461) (едно 48- седмично проучване n=278) | Педиатрични пациенти иа възраст от 6 месеца до 2 години (едно 6- седмично проучване; n=175) |
| Нарушения на нервната система | главоболие | главоболие | хиперкинезия | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | астма | |||
| Нарушения на стомашно- чревния тракт | коремна болка | коремна болка | диария | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | екзематозен дерматит, обрив | |||
| Общи нарушения и промени на мястото на приложение | жажда |
При удължаване на лечението в клиничните проучвания, при ограничен брой пациенти до 2 години за възрастните и до 12 месеца за педиатричните пациенти от 6 до 14 години, профилът на безопасност не се е променил.
Общо 502 пациенти на възраст от 2 до 5 години са били лекувани с монтелукаст за най-малко 3 месеца, 338 за 6 месеца и 534 пациенти за 12 месеца или повече. С продължаване на лечението профилът на безопасност при тези пациенти също не се е променил.
Профилът на безопасност при педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 2 години не се променя при лечение до 3 месеца.
Следните нежелани лекарствени реакции са докладвани при пост-маркетингова употреба: Честотите на нежеланите събития са подредени според конвенцията както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Системо-органни класове | Термини за нежелани реакции | Категория честота* |
| Инфекции и инфестации | Инфекции на горните дихателни пътища+ | Много чести |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Увеличена тенденция към кървене | Редки |
| Тромбоцитопения | Много редки | |
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствителност, включващи анафилаксия | Редки |
| Чернодробна еозинофилна инфилтрация | Много редки | |
| Психични нарушения | Промени в сънищата включително кошмари, безсъние, сомнамбулизъм, тревожност, ажитация включително агресивно поведение или враждебност, депресия, психомоторна хиперактивност (включваща раздразнителност, безпокойство, тремор§) | Нечести |
| Нарушение на вниманието, нарушение на паметта, тик | Редки | |
| Халюцинации, дезориентация, суицидни мисли и поведение, обсесивно-компулсивни симптоми, заекване | Много редки | |
| Нарушения на нервната система | Замаяност, сънливост, парестезия/хипестезия, гърчове, | Нечести |
| Сърдечни нарушения | Палпитации | Редки |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Епистаксис | Нечести |
| Синдром на Churg-Strauss (вж. точка 4.4), белодробна еозинофилия | Много редки | |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария++, гадене++, повръщане++ | Чести |
| Сухота в устата, диспепсия | Нечести | |
| Хепатобилиарни нарушения | Повишени нива на серумните трансаминази (ALT, AST) | Чести |
| Хепатит (включително холестатичен, хепатоцелуларен и смесен тип чернодробно увреждане) | Много редки | |
| Нарушения на кожата и подкожните тъкани | Обрив++ | Чести |
| Кръвонасядане, уртикария, пруритус | Нечести | |
| Ангиоедем | Редки | |
| Еритема нодозум, еритема мултиформе | Много редки | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия, миалгия включваща мускулни крампи | Нечести |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Енурезис при деца | Нечести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирексия | Чести |
| Астения/отпадналост, слабост, оток | Нечести | |
| +Това нежелано събитие, докладвано като много често сред пациентите, които са получавали монтелукаст е докладвано също като много често при пациенти, които са получавали плацебо в клинични проучвания. ++Това нежелано събитие докладвано като често при пациентите, които са получавали монтелукаст е докладвано като често и при пациентите, които са получавали плацебо в клинични проучвания §Категория по честота: Редки | ||
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да прод ължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул.,Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg.
В проучвания за хронична астма, монтелукаст е прилаган на възрастни пациенти в дози до 200 mg/дневно в продължение на 22 седмици и в краткосрочни проучвания - до 900 mg дневно на пациенти за приблизително една седмица без клинично значими нежелани реакции.
От постмаркетинговия опит и клиничните проучвания има съобщения за остро предозиране с монтелукаст. Те включват съобщения при възрастни и деца с дози от 1000 mg и по-високи (приблизително 61 mg/kg при 42-месечно дете). Наблюдаваните клинична картина и лабораторни резултати са в съответствие с профила на безопасност при възрастни и педиатрични пациенти. В по-голямата част от съобщенията за предозиране не е имало нежелани събития.
Симптоми на предозиранеНай-често наблюдаваните нежелани събития са в съответствие с профила на безопасност на монтелукаст и включват коремна болка, сомнолентност, жажда, главоболие, повръщане и психомоторна хиперреактивност.
Лечение на предозиранеНяма налична специфична информация относно лечението на предозиране с монтелукаст. Не е известно дали монтелукаст се диализира посредством перитонеална или хемодиализа.
Фармакологични свойства - Ephyra 4 mg
Фармакотерапевтична група: левкотриенови рецепторни антагониста; АТС код: R03D СОЗ
Механизъм на действие
Цистениловите левкотриени (LTC4, LTD4, LTE4) са мощни възпалителни ейкозаноиди, които се освобождават от различни клетки, включително мастоцитите и еозинофилни гранулоцити. Тези важни проастматични медиатори се свързват с цистенил левкотриенови (CysLT) рецептори. CysLT тип 1 (CysLT1) рецепторът е разположен в дихателните пътища при човека (включително гладката мускулатура на дихателните пътища и макрофагите) и върху други проинфламаторни клетки (включително еозинофили и някои типове миелоидни стволови клетки).
Фармакодинамични ефекти
Монтелукаст е активна съставка приложена перорално и се свързва с висок афинитет и селективност към CysLT1 рецептора. В клинични проучвания монтелукаст инхибира бронхоконстрикцията благодарение на инхалаторния LTD4 в дози от 5 mg. В рамките на два часа след перорално приложение се наблюдава бронходилатация. Бронходилатиращият ефект, предизвикан от р-агонист, е адитивен спрямо този предизвикан от монтелукаст. Лечението с монтелукаст инхибира ранната и късната фаза на бронхоконстрикцията благодарение на антагенното активиране. Монтелукаст в сравнение с плацебо намалява броя на еозинофилиге в периферната кръв при възрастни и педиатрични пациенти. В отделно проучване, лечението с монтелукаст води до значимо намаление на еозинофилиге в дихателните пътища (определени в храчка) и в периферната кръв, докато подобрява контрола на астмата.
Клинична ефикасност и безопасност
В проучвания при възрастни монтелукаст 10 mg веднъж дневно сравнен с плацебо е доказал значително подобрение в сутрешния форсиран експираторен обем за 1 минута (10,4% спрямо 2,7% промяна от изходните стойности), АМ върховия експираторен дебит (24,5 1/min спрямо 3,3 l/min промяна спрямо изходните стойности) и значимо намаление в общата употреба на р-агонисти (-26,1% спрямо 4,6% промяна от изходните стойности). Подобрението в съобщаваните от пациентите симптоми през деня и нощта е било значително по-добро от колкото при плацебо.
Проучванията при възрастни са доказали способността на монтелукаст да допълва клиничния ефект на инхалаторния кортикостероид (% промяна от изходните показатели за инхалаторен беклометазон плюс монтелукаст спрямо беклометазон по отношение на ФЕО1: 5,43% срещу 1,04%; употреба на β-агонист: -8,70% срещу 2,64%). Сравнен с инхалаторен беклометазон (200 микрограма два пъти дневно с небулизатор), монтелукаст е демонстрирал по-бърз начален отговор, макар че за 12-седмично изпитване беклометазон осигурява по-добър среден терапевтичен ефект (% промяна от изходните показатели съответно за ФЕО1: 7,49% срещу 13,3%; употреба на β-агонисти: -28,28% срещу -43,89%). Все пак сравнени с беклометазон, висок процент от пациентите третирани с монтелукаст достигат подобни клинични отговори (напр. 50% от пациентите лекувани с беклометазон постигат подобрение във ФЕО1 от приблизително 11% или повече над изходните стойности, докато приблизително 42% от пациентите третирани с монтелукаст достигат същия отговор).
В 12-седмично плацебо контролирано проучване при пациенти на възраст между 2 и 5 години, монтелукаст 4 mg веднъж дневно е подобрил показателите за контрол на астмата в сравнение с плацебо, независимо от съпътстващата терапия (инхалаторни/с небулизатор кортикостероиди или натриев кромогликат).
Шестдесет процента от пациентите не са били на друга контролна терапия. Монтелукаст е
подобрил дневните симптоми (включително кашлица, хрипове, проблеми с дишането и ограничения на физическата активност) и нощните симптоми в сравнение с плацебо. Освен това, монтелукаст е намалил употребата на р-агонисти “при нужда” и приложението на кортикостероиди при влошаваща се астма в сравнение с плацебо. Пациенти, получаващи монтелукаст имат повече дни без астма, отколкото тези получаващи плацебо. Терапевтичния ефект е бил постигнат още с първата доза.
В 12-месечно плацебо контролирано проучване при пациенти на възраст между 2 и 5 години с лека астма и епизодични екзацербации, монтелукаст веднъж дневно 4 mg, значимо (р≤ 0,001) е редуцирал годишната честота на епизодите на екзацербация на астмата (ЕЕ), в сравнение с плацебо (1,60 ЕЕ спрямо 2,34 ЕЕ, съответно), [ЕЕ се определя като ≥3 последователни дни с дневни симптоми, изискващи приложение на р-агонист или кортикостероиди (перорални или инхалаторни), или хоспитализация за астма]. Процентът на редукция в годишната ЕЕ честота е бил 31,9% с 95% коефициент на доверителност от 16,9, 44,1.
В едно плацебо контролирано проучване при педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 5 години, които са имали интермитентна астма, но не и персистираща астма, лечението с монтелукаст е прилагано в продължение на 12 месеца или веднъж дневно 4 mg или като серия от 12-дневни курсове, всеки от които е започвал в началото на епизод от интермитентни симптоми. Не са установени съществени различия между пациентите на лечение с монтелукаст 4 mg или плацебо при множество епизоди на астма, достигащи до кулминация като астматичен пристъп, определен като астматичен епизод изискващ медицинска помощ като непредвидена визита в лекарски кабинет, спешно отделение или болница, или лечение с перорални, интравенозни или интрамускулни кортикостероиди.
В 8-седмично проучване при пациенти на възраст между 6 и 14 години, монтелукаст 5 mg веднъж дневно в сравнение с плацебо, значително подобрява респираторната функция (ФЕО1 8,71% спрямо 4,16% промяна от изходните стойности; върхов експираторен дебит 27,9 l/min спрямо 17,8 l/min промяна от изходните стойности) и намаление употребата на р-агонист при необходимост (-11,7% спрямо +8,2% промяна от изходната).
В 12-месечно проучване, сравняващо ефикасността на монтелукаст спрямо инхалаторен флутиказон по отношение контрол на астмата при пациенти на възраст между 6 и 14 години с лека персистираща астма, монтелукаст не е бил по-лош от флутиказон в повишаване на процента на свободните от астма дни (САД). Осреднения над 12 месеца терапевтичен период, процентът на САД се е повишил от 61,6 на 84,0 в групата за монтелукаст и от 60,9 на 86,7 в групата с флутиказон. Разликата между двете групи в ЛС незначително повишава процентът на САД - 2,8 с 95% коефициент на доверителност от -4,7, -0,9. И монтелукаст, и флутиказон са подобрили вариабилните за контрола върху астмата, оценени след 12-месечен терапевтичен период.
-
ФЕО1 е нараснал от 1,83 1 на 2,091 в групата с монтелукаст и от 1,85 1 на 2,141 в групата с флутиказон. Междугруповата разликата по отношение на ЛС-незначително увеличение във ФЕО1 е била -0,02 1 с 95% коефициент на доверителност от -0,06, 0,02. Предвиденото незначително нарастване от изходните стойности в % за ФЕО1 беше 0,6% в групата за монтелукаст и 2,7% в групата, лекувана с флутиказон. Разликите за промени от изходните стойности в предвидени проценти за ФЕО1 са били -2,2% с 95% коефициент на доверителност на -3,6, -0,7.
-
В проценти дните с употреба на р-агонист са намалели от 38,0 до 15,4 в групата с монтелукаст и от 38,5 на 12,8 в групата с флутиказон. Разликата между групите по отношение на процентите на дните с р-агонист е била 2,7 с 95% коефициент на доверителност от 0,9, 4,5.
-
Процентът на пациентите с астматичен пристъп (дефиниран като период на влощаване на астмата, който изисква лечение с перорални стероиди, непредвидено посещение при лекар, посещение на спешен център или хоспитализация) е бил 32,2 в групата на лечение с монтелукаст и 25,6 в групата на лечение с флутиказон 95% коефициент на доверителност е еквивалентен на 1,38 (1,04,1,84).
-
Процентът на пациентите със системна употреба на кортикостероиди (главно перорални) по време на изпитвания период е бил 17,8% в групата с монтелукаст и 10,5% за групата на флутиказон. Разликата между групите е била 7,3% с 95% коефициент на доверителност на 2,9; 11,7.
В 12-седмично проучване при възрастни (максимално понижение на ФЕО1 22,33% за групата с монтелукаст спрямо 32,40% за плацебо; време за възстановяване в рамките на 5% от изходните стойности на ФЕО1 44,22 min спрямо 60,64 min) е било демонстрирано значимо понижение в бронхоконстрикцията при усилие. Този ефект е бил постоянен през целия период от 12 седмици на изпитването. Намалението на бронхоконстрикцията при усилие е било доказано също и в края на интервала с еднократна дневна доза.
При пациенти с аспиринова астма, получаващи успоредно инхалаторни и/или перорални кортикостероиди, лечението с монтелукаст в сравнение с плацебо е довело до значимо подобрение в контрола на астмата (ФЕО1 8,55% срещу -1,74% промяна от изходния и намаление в общата употреба на р-агонисти -27,78% срещу 2,09% промяна от изходния показател).
След перорално приложение монтелукаст се абсорбира бързо. За филмираните таблетки от 10 mg, средната пикова плазмена концентрация (Сmax) се достига три часа (Тmax) след приложението при възрастни на гладно. Средната бионаличност след перорално приложение е 64%. Пероралната бионаличност и Сmax не се повлияват от стандартното хранене. Безопасността и ефикасността са били доказани в клинични изпитвания, при които филмираните таблетки от 10 mg са прилагани независимо от времето на хранене.
За таблетките за дъвчене от 5 mg, Сmax се достига за два часа след прилагането при възрастни на гладно. Средната бионаличност след перорално приложение е 73% и намалява до 63% от стандартната храна.
След приложение на таблетки за дъвчене от 4 mg на пациенти на възраст между 2 и 5 години на гладно, Сmax се постига 2 часа след приложение. Средното Сmax е 66% по-високо докато средното Сmin е по-ниско отколкото при възрастни, получаващи таблетки от 10 mg.
Разпределение
Монтелукаст се свързва в повече от 99% с плазмените протеини. Обемът на разпределение в стационарно състояние (steady-state) достига 8-11 литра. Изпитванията проведени при плъхове с радиомаркиран монтелукаст са показали минимално преминаване на кръвно-мозъчната бариера. Освен това, концентрациите на радиомаркирания материал на 24-ия час след дозата са минимални и във всички други тъкани.
БиотрансформацияМонтелукаст се метаболизира в голяма степен. В изпитвания с терапевтични дози, плазмените концентрации на метаболитите на монтелукаст при възрастни в стационарно състояние не могат да бъдат измерени.
Цитохром Р450 2С8 е основният ензим в метаболизма на монтелукаст. Освен това СYP ЗА4 и 2С9 могат да имат незначителен принос, въпреки че е доказано, че итраконазол, който е инхибитор на CYP ЗА4 не променя фармакокинетичните параметри на монтелукаст при здрави индивиди, които са приемали 10 mg монтелукаст дневно. Въз основа на in vitro резултати в човешки чернодробни микрозоми е установено, че терапевтичната плазмена концентрация на монтелукаст не инхибира цитохроми Р450 ЗА4,2С9,1А2,2А6,2С19 или 2D6. Приноса на метаболитите за терапевтичния ефект на монтелукаст е минимален.
ЕлиминиранеПри здрави възрастни индивиди, плазмения клирънс на монтелукаст е средно 45 ml/min. След перорална доза на радиомаркиран монтелукаст, 86% от радиоактивността се открива в изпражненията на 5-тия ден и <0,2% в урината. Това, заедно с определената перорална бионаличност показва, че монтелукаст и метаболитите му се екскретират основно през жлъчката.
Специфични групи пациентиНе се налага корекция на дозата при пациенти в старческа възраст или лека до умерено тежка чернодробна недостатъчност. Проучванията при пациенти с бъбречна недостатъчност не са провеждани. Тъй като монтелукаст и метаболитите му се елиминират през жлъчните пътища, не се налага адаптиране на дозата при пациенти с бъбречни увреждания. Няма данни за фармакокинетиката на монтелукаст при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child- Pugh степен >9).
При високи дози монтелукаст (20- и 60 пъти над препоръчаната доза за възрастни) се наблюдава понижение на плазмената концентрация на теофилин. Този ефект не се наблюдава при препоръчваната доза от 10 mg веднъж дневно.