Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - TEZSPIRE 210 mg
Астма
Tezspire е показан като допълнение към поддържащо лечение при възрастни и юноши на възраст на и над 12 години с тежка астма, която е недостатъчно контролиранa, въпреки висока доза инхалаторни кортикостероиди плюс друг лекарствен продукт за поддържащо лечение.
Хроничен риносинуит с назална полипоза (CRSwNP)
Tezspire е показан като допълваща терапия към интраназални кортикостероиди за лечение на възрастни пациенти с тежък CRSwNP, при които терапията със системни кортикостероиди и/или хирургична интервенция не осигуряват адекватен контрол на заболяването.
Лечението трябва да се започне от лекари с опит в диагностицирането и лечението на заболяванията, за които е показан Tezspire (вж. точка 4.1).
Дозировка
Tezspire е предназначен за продължително лечение. Решение за продължаване на терапията трябва да се взема най-малко веднъж годишно въз основа на нивото на контрол на заболяването на пациента.
Астма
Възрастни и юноши (на възраст на и над 12 години)
Препоръчителната доза е 210 mg тезепелумаб чрез подкожна инжекция през 4 седмици.
CRSwNP
Препоръчителната доза за възрастни пациенти е 210 mg тезепелумаб чрез подкожна инжекция на всеки 4 седмици.
Пропусната доза
Ако се пропусне доза, тя трябва да се приложи възможно най-скоро. След това пациентът може да поднови прилагането в деня за приложение по график. Ако почти е време за следващата доза, тогава тя се прилага според графика. Не трябва да се прилага двойна доза.
Специални популации
Старческа възраст (≥65 години)
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (вж. точка 5.2).
Бъбречно и чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Tezspire при деца на възраст под 12 години за лечението на астма не са установени. Липсват данни.
Безопасността и ефикасността на Tezspire при деца на възраст под 18 години за лечение на CRSwNP не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Tezspire се прилага като подкожна инжекция.
Пациентът може да се инжектира самостоятелно или обгрижващото пациента лице може да приложи този лекарствен продукт след обучение на техниката на подкожно инжектиране. Преди употреба пациентите и/или обгрижващите лица трябва да се обучат подходящо относно подготовката и приложението на Tezspire в съответствие с „Указанията за употреба“.
Tezspire трябва да се инжектира в бедрото или корема с изключение на участъка от 5 cm около пъпа. Ако медицински специалист или обгрижващо лице поставят инжекцията, може да се използва горната част на ръката. Пациентът не трябва да се инжектира самостоятелно в ръката. Не трябва да се инжектира в участъци, където кожата е чувствителна, насинена, зачервена или уплътнена. Препоръчва се да се променя мястото на инжектиране при всяка инжекция.
Подробни указания за приложение с помощта на предварително напълнена спринцовка или предварително напълнена писалка са дадени в „Указанията за употреба“.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Остри екзацербации на астмата
Tezspire не трябва да се използва за лечение на остри екзацербации на астмата.
По време на лечението може да възникнат симптоми, свързани с астмата, или екзацербации. Пациентите трябва да се инструктират да търсят лекарска помощ, ако при тях астмата не се контролира или се влоши след започване на лечението.
Кортикостероиди
Не се препоръчва рязко преустановяване на кортикостероидите след започване на терапия. Ако е подходящо, намаляването на дозите на кортикостероидите трябва да бъде постепенно и да се извършва под наблюдение на лекар.
Реакции на свръхчувствителност
След приложение на тезепелумаб може да настъпят реакции на свръхчувствителност (напр. анафилаксия, обрив) (вж. точка 4.8). Тези реакции може да възникнат в рамките на часове след приложението, но понякога имат забавено начало (т.e. дни).
Анамнеза за несвързана с тезепелумаб анафилаксия може да бъде рисков фактор за анафилаксия след приложение на Tezspire. В съответствие с клиничната практика пациентите трябва да се наблюдават за подходящо време след приложение на Tezspire.
В случай на сериозна реакция на свръхчувствителност (напр. анафилаксия) приложението на тезепелумаб трябва да се преустанови незабавно и да се започне подходящо лечение според клиничните показания.
Сериозни инфекции
Блокирането на тимусния стромален лимфопоетин (thymic stromal lymphopoietin, TSLP) теоретично може да повиши риска от сериозни инфекции. В плацебо-контролирани проучвания не е наблюдавано увеличение на сериозните инфекции с тезепелумаб.
Пациентите с налични предходни сериозни инфекции трябва да се лекуват, преди да се започне терапия с тезепелумаб. Ако пациентите развият сериозна инфекция, докато получават лечение с тезепелумаб, терапията с тезепелумаб трябва да се преустанови до отзвучаване на сериозната инфекция.
Сериозни сърдечни събития
В едно дългосрочно клинично проучване е наблюдаван числен дисбаланс на сериозни сърдечни нежелани събития при пацентите, лекувани с тезепелумаб, в сравнение с плацебо. Не е установена причинно-следствена връзка между тезепелумаб и тези събития, нито е идентифицирана група пациенти с риск от тези събития.
Пациентите трябва да са уведомени за признаците или симптомите, показателни за сърдечно събитие (например болка в гърдите, диспнея, неразположение, прималяване или припадане), и да се посъветват да търсят незабавно лекарска помощ при поява на такива симптоми. Ако пациентите развият сериозно сърдечно събитие по време на лечение с тезепелумаб, терапията с тезепелумаб трябва да се преустанови до стабилизиране на острото събитие.
Понастоящем липсват данни относно подновяване на лечението на пациенти, които са получили сериозно сърдечно събитие или сериозна инфекция.
Паразитна (хелминтна) инфекция
TSLP може да участва в имунния отговор към някои хелминтни инфекции. Пациентите с известни хелминтни инфекции са изключвани от участие в клиничните изпитвания. Не е известно дали тезепелумаб може да повлияе отговора на пациента към хелминтни инфекции.
Пациентите с текущи хелминтни инфекции трябва да се лекуват преди започване на терапия с тезепелумаб. Ако пациентите се инфектират по време на лечението и не реагират на антихелминтното лечение, терапията с тезепелумаб трябва да се преустанови до отзвучаване на инфекцията.
Помощни вещества с известно действие
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза 210 mg, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Този лекарствен продукт съдържа 48 mg L-пролин във всяка доза 210 mg (1,91 ml). L-пролин може да навреди на пациенти с хиперпролинемия.
Този лекарствен продукт съдържа 0,19 mg полисорбат 80 във всяка доза 210 mg (1,91 ml). Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Употребата на живи атенюирани ваксини трябва да се избягва при пациенти, получаващи тезепелумаб.
В рандомизирано, двойно сляпо, клинично проучване с паралелни групи при 70 пациенти на възраст между 12 и 21 години с умерена до тежка астма лечението с тезепелумаб не повлиява хуморалните антитяло-отговори, индуцирани при ваксиниране с четиривалентна ваксина срещу сезонен грип.
Не се очаква клинично значим ефект на тезепелумаб върху фармакокинетиката на едновременно приложени лекарствени продукти за лечение на астма. Въз основа на популационния фармакокинетичен анализ едновременно приложени често използвани лекарствени продукти за лечение на астма (включително антагонисти на левкотриеновите рецептори, теофилин/аминофилин и перорални кортикостероиди) нямат ефект върху клирънса на тезепелумаб.
Бременност
Липсват или има ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) от употребата на тезепелумаб при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Човешките IgG антитела като тезепелумаб преминават през плацентарната бариера. Поради това Tezspire може да се предава от майката на развиващия се фетус.
Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на Tezspire по време на бременност, освен ако очакваната полза за бременната майка е по-голяма от всеки възможен риск за фетуса.
Кърмене
Не е известно дали тезепелумаб се екскретира в кърмата. Известно е, че човешките IgG се екскретират в кърмата през първите няколко дни след раждането, като скоро след това намаляват до ниски концентрации. Следователно, през този кратък период не може да се изключи риск за кърменото дете.
Трябва да се вземе решение дали през този конкретен период да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с тезепелумаб, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
След това тезепелумаб може да се използва по време на кърмене, ако е клинично необходимо.
Вижте точка 5.3 за информация относно екскрецията на тезепелумаб в млякото на животни (дългоопашати макаци).
Фертилитет
Липсват данни относно фертилитет при хора. Проучвания при животни не показват нежелани ефекти на прилагането на тезепелумаб върху фертилитета (вж. точка 5.3).
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечение на астма са артралгия (3,8%) и фарингит (4,1%), а по време на лечение на CRSwNP — фарингит (5,4%).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Таблица 1 представя нежеланите реакции от клинични проучвания при пациенти с тежка астма и CRSwNP, които са получили най-малко една доза Tezspire в проучвания с продължителност 52 седмици, и от постмаркетингов опит.
Честотата на нежелани реакции е определена в съответствие със следната конвенция: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до
<1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1 Списък на нежелани реакции
| Системо-органен клас | Нежелани реакции | Честота |
| Инфекции и инфестации | Фарингитa | Чести |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителност (включително анафилактична реакция) | С неизвестна честота |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обривб | Чести |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия | Чести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакция на мястото на инжектиранев | Чести |
a Фарингит се определя от следните групирани предпочитани термини: фарингит, бактериален фарингит, стрептококов фарингит и вирусен фарингит.
б Обрив се определя от следните групирани предпочитани термини: обрив, сърбящ обрив, еритематозен обрив, макулопапулозен обрив, макулозен обрив.
в Вижте „Описание на избрани нежелани реакции“.
Описание на избрани нежелани реакции
Реакции на мястото на инжектиране
В сборните данни за безопасност от PATHWAY и NAVIGATOR реакции на мястото на инжектиране (напр. еритем на мястото на инжектиране, подуване на мястото на инжектиране, болка на мястото на инжектиране) възникват с честота 3,8% при пациенти, лекувани с тезепелумаб 210 mg подкожно през 4 седмици (Q4W).
Педиатрична популация
Общо 82 юноши на възраст от 12 до 17 години с тежка, неконтролирана астма са включени в 52-седмичното проучване NAVIGATOR фаза 3 (вж. точка 5.1). Профилът на безопасност при юношите обикновено е подобен на този в общата популация на проучването.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
В клиничните изпитвания на пациенти с астма са прилагани дози до 280 mg подкожно на всеки 2 седмици (Q2W) и дози до 700 mg интравенозно през 4 седмици (Q4W) без данни за токсичности, свързани с дозата.
Няма специфично лечение при предозиране с тезепелумаб. Ако настъпи предозиране пациентът трябва да бъде лекуван с поддържащи средства с подходящо наблюдение при нужда.
Фармакологични свойства - TEZSPIRE 210 mg
Фармакотерапевтична група: Лекарства за обструктивни заболявания на дихателните пътища, други системни лекарства за обструктивни заболявания на дихателните пътища, ATC код: R03DX11
Механизъм на действие
Тезепелумаб е моноклонално антитяло (IgG2λ), насочено срещу тимусния стромален лимфопоетин (TSLP), предотвратяващо взаимодействието му с хетеродимерния TSLP рецептор. При астма и CRSwNP както алергичните, така и неалергичните отключващи фактори индуцират производство на TSLP. Блокирането на TSLP с тезепелумаб намалява много различни биомаркери и цитокини, свързани с възпаление на дихателните пътища и на лигавиците при астма и CRSwNP (напр. еозинофили в кръвта, субмукозни еозинофили в дихателните пътища, IgE, FeNO, IL-5 и IL-13). Механизмът на действие на тезепелумаб при астма и CRSwNP обаче не е установен окончателно.
Фармакодинамични ефекти
Ефект върху еозинофилите в кръвта, възпалителните биомаркери и цитокините
В клиничните изпитвания на астма приложение на тезепелумаб 210 mg подкожно през 4 седмици намалява броя на еозинофилите в кръвта, FeNO, концентрацията на IL-5,
концентрацията на IL-13 и серумната концентрация на IgE спрямо изходното ниво в сравнение с плацебо. Тези маркери са почти максимално потиснати след 2 седмици на лечение с изключение на IgE, които намаляват по-бавно. Тези ефекти се поддържат през цялото лечение.
В клинично изпитване при CRSwNP приложението на тезепелумаб 210 mg подкожно на всеки 4 седмици води до намаляване на възпалителните биомаркери (еозинофили в кръвта, FeNO [при участници със съпътстваща астма] и серумен IgE).
Ефект върху еозинофилите в субмукозата на дихателните пътища
В клинично изпитване приложението на тезепелумаб 210 mg подкожно през 4 седмици намалява броя на еозинофилите в субмукозата с 89% в сравнение с 25% намаление с плацебо. Намалението е постоянно независимо от изходното ниво на възпалителните биомаркери.
Имуногенност
При пациенти с астма (NAVIGATOR) антилекарствени антитела (anti-drug antibodies, ADA) се откриват във всяка времева точка при 26 (4,9%) от 527 пациенти, които получават тезепелумаб според препоръчителната схема на прилагане по време на 52-седмичния период на проучването. От тези 26 пациенти, 10 пациенти (1,9% от пациентите, лекувани с тезепелумаб) развиват ADA, появяващи се в хода на лечението, а 1 пациент (0,2% от пациентите, лекувани с тезепелумаб) развива неутрализиращи антитела. Титрите на ADA обикновено са ниски и често са преходни. Не са наблюдавани данни за въздействие на ADA върху фармакокинетиката, фармакодинамиката, ефикасността или безопасността.
При пациенти с CRSwNP (WAYPOINT) се развива възникващ в хода на лечението ADA отговор при 6 (4%) от 164-те пациенти, лекувани с тезепелумаб 210 mg подкожно на всеки
4 седмици през 52-седмичния период на лечение. Активност на неутрализиращите антитела е установена при 1 от положителните за ADA пациенти. Макар че няма очевидно влияние на ADA върху фармакокинетиката, фармакодинамиката, ефикасността или безопасността, броят на пациентите с възникващи по време на лечението ADA е недостатъчен, за да се направи официална оценка при CRSwNP.
Клинична ефикасност
Астма
Ефикасността на тезепелумаб е оценявана в две рандомизирани, двойно слепи, плацебо- контролирани клинични изпитвания с паралелни групи (PATHWAY и NAVIGATOR) с продължителност 52 седмици при участие на общо 1 609 пациенти на възраст на и над
12 години с тежка астма. В двете клинични изпитвания пациентите са включвани без изискване за минимално изходно ниво на еозинофили в кръвта или други възпалителни биомаркери (напр. FeNO или IgE).
PATHWAY е 52-седмично клинично изпитване на астма с екзацербация, включващо
550 пациенти (на възраст 18 и повече години) с тежка, неконтролирана астма, които получават лечение с тезепелумаб 70 mg подкожно Q4W, тезепелумаб 210 mg подкожно Q4W, тезепелумаб 280 mg подкожно Q2W или плацебо. Пациентите трябва да имат анамнеза за 2 или повече екзацербации на астмата, налагащи лечение с перорални или системни кортикостероиди, или 1 екзацербация, довела до хоспитализация през последните 12 месеца.
NAVIGATOR е 52-седмично клинично изпитване на астма с екзацербация, включващо общо
1 061 пациенти (възрастни и юноши на и над 12 години) с тежка, неконтролирана астма, които получават лечение с тезепелумаб 210 mg подкожно Q4W или плацебо. Пациентите трябва да имат анамнеза за 2 или повече екзацербации на астмата, налагащи лечение с перорални или системни кортикостероиди, или довелo до хоспитализация през последните 12 месеца.
И в PATHWAY, и в NAVIGATOR пациентите при скрининга трябва да имат скор от Въпросника за контрол на астмата 6 (Asthma Control Questionnaire, ACQ-6) 1,5 или по-висок и намалена белодробна функция на изходно ниво (FEV1 преди бронходилататор под 80% от прогнозния при възрастни и под 90% от прогнозния при юноши). Пациентите трябва да са били на редовно лечение с инхалаторни кортикостероиди (ИКС) със средна или висока доза и най- малко една допълнителна терапия за контрол на астмата със или без перорални кортикостероиди (ПКС). Високата доза ИКС е определена като > 500 mcg флутиказонов пропионат или еквивалент на ден. Средната доза ИКС е определена като > 250 до 500 mcg флутиказонов пропионат или еквивалент на ден в PATHWAY и като 500 mcg флутиказонов пропионат или еквивалент на ден в NAVIGATOR. Пациентите продължават основната терапия на астмата през цялото време на клиничните изпитвания.
Демографските данни и изходните характеристики на тези две клинични изпитвания са дадени в Таблица 2 по-долу.
Таблица 2 Демографски данни и изходни характеристики в клиничните изпитвания на астма
| PATHWAY N=550 | NAVIGATOR N=1059 | |
| Средна възраст (година) (SD) | 52 (12) | 50 (16) |
| Жени (%) | 66 | 64 |
| Европеидна раса (%) | 92 | 62 |
| Чернокожи или афроамериканци (%) | 3 | 6 |
| Азиатци (%) | 3 | 28 |
| С испански или латиноамерикански произход (%) | 1 | 15 |
| Средна продължителност на астмата, (години) (SD) | 17 (12) | 22 (16) |
Таблица 2 Демографски данни и изходни характеристики в клиничните изпитвания на астма
| PATHWAY N=550 | NAVIGATOR N=1059 | |
| Никога не са пушили (%) | 81 | 80 |
| Употреба на високодозови ИКС (%)a | 49 | 75 |
| Употреба на ПКС (%) | 9 | 9 |
| Среден брой екзацербации през предходната година (SD) | 2,4 (1,2) | 2,8 (1,4) |
| Среден % прогнозен FEV1 на изходно ниво (SD) | 60 (13) | 63 (18) |
| Среден FEV1 преди бронходилататор (L) (SD) | 1,9 (0,6) | 1,8 (0,7) |
| Средна обратимост на FEV1 след бронходилататор (%) (SD) | 23 (20) | 15 (15) |
| Среден брой EOS в кръвта (клетки/µl) на изходно ниво (SD) | 371 (353) | 340 (403) |
| Брой EOS в кръвта ≥ 150 клетки/µl (%) | 76 | 74 |
| Положителен алергичен статус (%)a | 46 | 64 |
| Средна стойност на FeNO (ppb) (SD) | 35 (39) | 44 (41) |
| FeNO ≥ 25 ppb (%) | 44 | 59 |
| Среден ACQ-6 скор (SD) | 2,7 (0,8) | 2,8 (0,8) |
| Брой EOS в кръвта ≥ 150 клетки/µl и FeNO≥ 25 ppb (%) | 38 | 47 |
а Положителният алергичен статус е определен като положителен резултат за наличие на серумни IgE, специфичен за всеки многогодишен аероалерген в панела FEIA.
ACQ-6, Asthma Control Questionnaire 6 (Въпросник за контрол на астмата 6); EOS, еозинофили; FEIA, флуоресцентно ензимно имунно изследване; FeNO, фракция на издишан азотен оксид; FEV1, форсиран експираторен обем за една секунда; ИКС, инхалаторен кортикостероид; IgE, имуноглобулин E; ПКС, перорален кортикостероид; ppb, части на милиард; SD, стандартно отклонение.
Обобщените по-долу резултати са за препоръчителната схема на прилагане на тезепелумаб 210 mg подкожно Q4W.
Екзацербации
Първичната крайна точка в PATHWAY и NAVIGATOR е честотата на тежки екзацербации на астмата, оценени за 52 седмици. Тежките екзацербации се определят като влошаване на астмата, налагащо употреба или увеличаване на дозата на пероралните или системните кортикостероиди за най-малко 3 дни, една депо инжекция на кортикостероиди и/или посещения на спешно отделение, налагащи употреба на перорални или системни кортикостероиди и/или хоспитализация.
И в PATHWAY, и в NAVIGATOR пациентите, получаващи тезепелумаб, имат значимо намаление на честотата на тежки екзацербации на астмата на годишна база в сравнение с плацебо (Таблица 3 и Таблица 4). При пациентите, лекувани с тезепелумаб, са наблюдавани също и по-малко екзацербации, налагащи посещения в спешен кабинет и/или хоспитализация, в сравнение с плацебо. В PATHWAY и NAVIGATOR тежките екзацербации на астмата, налагащи посещения в спешен кабинет и/или хоспитализация, са намалени съответно с 85% и 79% при лечение с тезепелумаб 210 mg подкожно Q4W.
Таблица 3 Честота на тежки екзацербации в седмица 52 в NAVIGATORa
| Тезепелумаб (N=528) | Плацебо (N=531) | |
| Честота на тежки екзацербации на астмата на годишна база | ||
| Честота | 0,93 | 2,10 |
| Съотношение на честотите (95% CI) | 0,44 (0,37; 0,53) | |
| p-стойност | <0,001 | |
a Времето в риск е определено като общата продължителност на времето, в което може да възникне нова екзацербация (т.e. общото време на проследяване минус времето по време на екзацербация и 7 дни след това).
CI, Доверителен интервал
Таблица 4 Честота на тежки екзацербации в седмица 52 в PATHWAYa
| Тезепелумаб (N=137) | Плацебо (N=138) | |
| Честота на тежки екзацербации на астмата на годишна база | ||
| Честота | 0,20 | 0,72 |
| Съотношение на честотите (95% CI) | 0,29 (0,16; 0,51) | |
| p-стойност | <0,001 | |
a Времето в риск е определено като общото време на проследяване. CI, Доверителен интервал
Подгрупов анализ
В NAVIGATOR, тезепелумаб демонстрира намаляване на честотата на тежки екзацербации на астма, независимо от изходните нива на еозинофилите в кръвта, FeNO, както и алергичния статус (определен от целогодишен аероалерген-специфичен IgE). Подобни резултати са наблюдавани в PATHWAY. Вижте фигура 1.
В NAVIGATOR намаляването на честотата на тежки екзацербации на астмата се увеличава с повишаването на изходните нива на еозинофилите в кръвта и стойностите на FeNO (съотношение на честотите = 0,79 [95% CI: 0,48; 1,28] при пациентите с изходен брой на еозинофили в кръвта <150 клетки/µl и изходни стойности на FeNO < 25 ppb; съотношение на честотите = 0,30 [95% CI: 0,23; 0,40] при пациентите с изходен брой на еозинофили в кръвта
≥ 150 клетки/µl и изходни стойности на FeNO ≥ 25 ppb).
Фигура 1 Съотношение на честотите на екзацербация при тежка астма на годишна база за 52 седмици при различните изходни биомаркери в групата за пълен анализ (сборно NAVIGATOR и PATHWAY)а
Тезепелумаб
210 mg Q4W
Общо
Еозинофили на изходно ниво (клетки/µl)
Еозинофили на изходно ниво (клетки/µl)
FeNO на изходно ниво (ppb)
Алергичен статусб
Положителен алергичен статус Отрицателен алергичен статус
Еозинофили (клетки/µl) и FeNO (ppb) на изходно ниво
Еозинофили <150 и FeNO <25
Еозинофили >=150 и FeNO <25
Еозинофили <150 и FeNO >=25
Еозинофили >=150 и FeNO >=25
В полза на тезепелумаб
В полза на плацебо
n / оценка
Плацебо
n / оценка
Съотношение на честотите (95% CI)
Съотношение на честотите (95% CI)
a Времето в риск е определено като обща продължителност на времето, през което може да настъпи нова екзацербация (т.е. общото време на проследяване минус времето по време на екзацербацията и 7 дни след това).
б Алергичният статус се определя от резултата от серумните стойности на IgE, специфичен за всеки многогодишен аероалерген в панела FEIA.
Белодробна функция
Промяната на FEV1 спрямо изходното ниво е оценена като вторична крайна точка в NAVIGATOR. В сравнение с плацебо тезепелумаб осигурява клинично значимо подобрение на средната промяна на FEV1 спрямо изходното ниво (Таблица 5).
Резултати, съобщавани от пациентите
Промени от изходно ниво на ACQ-6, стандартизиран въпросник за качеството на живот на пациенти с астма на възраст на и над 12 години [Standardised Asthma Quality of Life Questionnaire, AQLQ(S)+12] и седмични средни скорове в дневника за симптоми на астмата (Asthma Symptom Diary, ASD) са оценени като вторични крайни точки в NAVIGATOR. Тежестта на свиркащите хрипове, недостига на въздух, кашлицата и стягането в гърдите е оценявана два пъти дневно (сутрин и вечер). Събуждането и активността през нощта са оценявани ежедневно. Общият ASD скор е изчислен като средно от 10 показателя (Таблица 5).
Подобрение на ACQ-6 и AQLQ(S)+12 е наблюдавано съответно още 2 и 4 седмици след приложението на тезепелумаб, като се поддържа до седмица 52 в двете клинични изпитвания.
Таблица 5 Резултати от основните вторични крайни точки в седмица 52 в NAVIGATORa| Тезепелумаб | Плацебо | |
| FEV1 преди бронходилататор | ||
| N | 527 | 531 |
| Средна промяна на LS от изходното ниво (l) | 0,23 | 0,10 |
| Средна разлика на LS от плацебо (l) (95% CI) | 0,13 (0,08; 0,18) | |
| p-стойност | <0,001 | |
| Общ скор AQLQ(S)+12 | ||
| N | 525 | 526 |
| Средна промяна на LS от изходното ниво | 1,48 | 1,14 |
| Разлика спрямо плацебо (95% CI) | 0,33 (0,20; 0,47) | |
| p-стойност | <0,001 | |
| ACQ-6 скор | ||
| N | 527 | 531 |
| Средна промяна на LS от изходното ниво | -1,53 | -1,20 |
| Разлика спрямо плацебо (95% CI) | -0,33 (-0,46; -0,20) | |
| p-стойност | <0,001 | |
| ASD | ||
| N | 525 | 531 |
| Средна промяна на LS от изходното ниво | -0,70 | -0,59 |
| Разлика спрямо плацебо (95% CI) | -0,11 (-0,19; -0,04) | |
| p-стойност | 0,004 | |
a Изчисленията са получени от Mixed Model for Repeated Measures (MMRM) при използване на всички налични данни от пациенти с най-малко 1 промяна на стойност спрямо изходното ниво, включително данни след преустановяване на приложението.
ACQ-6, Asthma Control Questionnaire 6; AQLQ(S)+12, Standardised Asthma Quality of Life Questionnaire за 12 и повече години; ASD Asthma Symptom Diary; CI, доверителен интервал; FEV1, форсиран експираторен обем за една секунда; LS, най-малки квадрати; N, брой пациенти, включени в анализа (FA) с най-малко 1 промяна на стойност спрямо изходното ниво
Пациенти в старческа възраст (≥ 65 години)
От 665 пациенти с астма с експозиция на тезепелумаб 210 mg подкожно Q4W в PATHWAY и NAVIGATOR общо 119 пациенти са на възраст 65 или повече години, от които 32 пациенти са на възраст 75 или повече години. Безопасността в тези възрастови групи е подобна на тази в общата популация в проучването. Ефикасността в тези възрастови групи е подобна на тази в общата популация в проучването NAVIGATOR. В PATHWAY не са включени достатъчен брой
пациенти на възраст 65 и повече години, за да се определи ефикасността в тази възрастова група.
Хроничен риносинуит с назална полипоза (CRSwNP)
Ефикасността на тезепелумаб е оценена в рандомизирано, двойносляпо, многоцентрово, плацебо-контролирано изпитване с паралелни групи (WAYPOINT) с 52-седмична продължителност на лечението, проведено при 408 пациенти на възраст на и над 18 години, които получават стандартно лечение за CRSwNP. Това проучване включва пациенти със симптоматичен CRSwNP въпреки лечението със системни кортикостероиди в рамките на последните 12 месеца и/или анамнеза за сино-назална хирургична операция или противопоказания/непоносимост към което и да е от двете.
Пациентите получават тезепелумаб 210 mg или плацебо подкожно Q4W в продължение на 52 седмици в допълнение към интраназалното лечение с кортикостероид (напр. мометазонов фуроат спрей за нос) за CRSwNP.
Демографските данни и изходните характеристиките на WAYPOINT са дадени в Таблица 6 по-долу.
Таблица 6 Демографски данни и изходни характеристики на WAYPOINT| WAYPOINTN=408a | |
| Средна възраст (години) (SD) | 50 (14) |
| Мъже (%) | 65 |
| Средна продължителност на CRSwNP (години) (SD) | 13 (10) |
| Пациенти с ≥1 предходна хирургична операция (%) | 71 |
| Пациенти с употреба на системен кортикостероид за CRSwNP през предходната година (%) | 58 |
| Среден общ NPSб (SD), диапазон 0-8 | 6,1 (1,2) |
| Среден NCS на две седмициб,в (SD), диапазон 0-3 | 2,6 (0,5) |
| Среден общ скор при КТ на LMK sinusб (SD), диапазон 0-24 | 19 (4) |
| Средно загуба на обоняние на две седмициб,г (SD), диапазон 0-3 | 2,9 (0,4) |
| Среден общ скор по SNOT-22б (SD), диапазон 0-110 | 69 (18) |
| Среден брой еозинофили в кръвта (клетки/µl) (SD) | 360 (235) |
| Средна обща стоност на IgE IU/ml (SD) | 176 (285) |
| Астма/NSAID-ERD/AERDд (%) | 61 |
| NSAID-ERD/AERD (%) | 17 |
| Алергичен ринит (%) | 14 |
a Брой пациенти (N) =407 при определяне на среден общ NPS; N=406 при определяне на среден NCS на две седмици и средно загуба на обоняние на две седмици; N=404 при определяне на среден общ скор при КТ на LMK sinus и среден брой еозинофили в кръвта; N=389 при определяне на среден общ IgE.
б По-високите скорове сочат по-голяма тежест на заболяването или симптома.
в Оценен като част от въпросите в Дневника за симптоми на назална полипоза (Nasal Polyposis Symptom Diary, NPSD).
г Оценена чрез скора за затруднение в усещането за обоняние в NPSD.
д Всички освен 3 пациенти с AERD или NSAID-ERD, включени в тази подгрупа, са съобщили и за диагноза астма.
AERD (Aspirin exacerbated respiratory disease), Обострено от аспирин респираторно заболяване; CRSwNP, хроничен риносинуит с назална полипоза; КТ, компютърна томография; IgE, имуноглобулин E; IU, международни единици; LMK, Lund-Mackay; NCS, скор за назална конгестия; NPS, скор за назални полипи; NSAID-ERD, Обострено от нестероидно противовъзпалително лекарство респираторно заболяване; SD, стандартно отклонение; SNOT-22, въпросник за сино-назален резултат с 22 елемента
Копървичните крайни точки за ефикасност са промяна спрямо изходно ниво на общия скор за назални полипи (NPS), оценен чрез назална ендоскопия в седмица 52, скорът е определен от независими заслепени оценители, и промяна на средния скор за назална конгестия (NCS) на две седмици спрямо изходно ниво, оценен като част от въпросите в Дневника за симптоми на назална полипоза (Nasal Polyposis Symptom Diary, NPSD) в седмица 52. Общият NPS е оценен по категорийна скала (0-8). Назалната конгестия е оценявана ежедневно от пациентите с категории на тежестта от 0 до 3. Некоригираните p-стойности са представени за WAYPOINT.
Пациентите, получаващи тезепелумаб, имат статистически значими подобрения на общия NPS и средния NCS на две седмици в седмица 52 в сравнение с плацебо (вж. Таблица 7).
Резултатите за копървичните крайни точки и основните вторични крайни точки в WAYPOINT са представени в Таблица 7.
Таблица 7 Резултати за копървичните и основните вторични крайни точки в WAYPOINT
| Тезепелумаб(N=203) | Плацебо (N=205) | p- стойностa | |
| Копървични крайни точки | |||
| NPS в седмица 52 | |||
| Средна стойност на изходното ниво | 6,1 | 6,1 | |
| Средна промяна на LS | -2,46 | -0,38 | |
| Средна разлика на LS спрямо плацебо (95% CI) | -2,08 (-2,40, -1,76) | <0,0001 | |
| NCS в седмица 52 | |||
| Средна стойност на изходното ниво | 2,59 | 2,55 | |
| Средна промяна на LS | -1,74 | -0,70 | |
| Средна разлика на LS спрямо плацебо (95% CI) | -1,04 (-1,21, -0,87) | <0,0001 | |
| Основни вторични крайни точки | |||
| Загуба на обоняниеб в седмица 52 | |||
| Средна стойност на изходното ниво | 2,9 | 2,8 | |
| Средна промяна на LS | -1,26 | -0,26 | |
| Средна разлика на LS спрямо плацебо (95% CI) | -1,01 (-1,18, -0,83) | <0,0001 | |
| SNOT-22 в седмица 52 | |||
| Средна стойност на изходното ниво | 68,2 | 69,2 | |
| Средна промяна на LS | -45,02 | -17,58 | |
| Средна разлика на LS спрямо плацебо (95% CI) | -27,44 (-32,51, -22,37) | <0,0001 | |
| Скор по Lund Mackay (LMK) в седмица 52 | |||
| Средна стойност на изходното ниво | 18,9 | 18,5 | |
| Средна промяна на LS | -6,27 | -0,57 | |
| Средна разлика на LS спрямо плацебо (95% CI) | -5,70 (-6,37, -5,03) | <0,0001 | |
| Време до вземане на решение за първа сино-назална хирургична операция и/или СКС за CRSwNP до седмица 52 | |||
| Дял пациенти (%)в | 5,7 | 31,4 | |
| % намаление спрямо плацебо [коефициент на риск (95% CI)] | 92% [0,08 (0,03, 0,16)] | <0,0001 | |
| Време до вземане на решение за първа сино-назална хирургична операция и/или СКС до седмица 52 | |||
| Дял пациенти (%)в | 0,5 | 22,0 | |
| % намаление спрямо плацебо [коефициент на риск (95% CI)] | 98% [0,02 (0,00, 0,09)] | <0,0001 | |
| Време до първа употреба на СКС за CRSwNP до седмица 52 | |||
| Дял пациенти (%)в | 5,2 | 19,3 | |
| % намаление спрямо плацебо [коефициент на риск (95% CI)] | 89% [0,11 (0,04, 0,25)] | <0,0001 | |
| Общ скор за симптоми (TSS) в седмица 52 | |||
| Средна стойност на изходното ниво | 16,3 | 16,4 | |
| Средна промяна на LS | -10,39 | -3,43 | |
| Средна разлика на LS спрямо плацебо (95% CI) | -6,96 (-8,09, -5,83) | <0,0001 | |
a Представени са некоригирани p-стойности. Статистически значими след корекция за множественост.
б Промяна спрямо изходното ниво в загубата на обоняние, оценена като средно затруднение в усещането за обоняние чрез скора на елемента за обоняние в NPSD.
в Оценки по Kaplan–Meier за дела на пациентите със събития.
CRSwNP, хроничен риносинуит с назална полипоза; CI, доверителен интервал; средна промяна на LS, средна промяна спрямо изходно ниво, получена чрез метода на най-малките квадрати; намаляване на скора сочи подобрение; NCS, скор за назална конгестия; NPS, скор за назални полипи; СКС, системни кортикостероиди; SD, стандартно отклонение; SNOT-22, въпросник за сино-назален резултат с
22 елемента.
Фигура 2 Средна промяна на LS спрямо изходно ниво в общия скор за назални полипи (NPS) и средния скор за запушване на носа (NCS) на две седмици до седмица 52
Tezepelumab 210 mg Q4W (N=203)
Плацебо (N=205)
Tezepelumab 210 mg Q4W (N=203)
Плацебо (N=205)
Средна промяна на LS (95% CI)
Средна промяна на LS (95% CI)
Фигура 2a. Общ NPS Фигура 2б. Среден двуседмичен NCS
Време (седмици) Време (седмици)
Намаление на загубата на обоняние при пациенти, лекувани с тезепелумаб, в сравнение с тези на плацебо се наблюдава още при първата оценка след 2 седмици.
Педиатрична популация
Астма
Общо 82 юноши на възраст от 12 до 17 години с тежка, неконтролирана астма са включени в NAVIGATOR и са получили лечение с тезепелумаб (n=41) или плацебо (n=41). От 41 юноши, получаващи лечение с тезепелумаб, 15 приемат високодозов ИКС на изходно ниво. Честотата на екзацербация на астмата на годишна база, наблюдавана при юношите, лекувани с тезепелумаб, е 0,68 спрямо 0,97 при плацебо (съотношение на честотите 0,70; 95% CI 0,34; 1,46). Средната промяна на LS от изходното ниво за FEV1, наблюдавана при юношите, лекувани с тезепелумаб, е 0,44 l спрямо 0,27 l за плацебо (средна разлика на LS 0,17 l; 95% CI - 0,01; 0,35). Фармакодинамичните отговори при юношите обикновено са подобни на тези в общата популация в проучването.
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Tezspire в една или повече подгрупи на педиатричната популация при астма (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
CRSwNP
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Tezspire в една или повече подгрупи на педиатричната популация при CRSwNP (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Фармакокинетиката на тезепелумаб е сходна при пациенти с астма и CRSwNP.
Фармакокинетиката на тезепелумаб е пропорционална на дозата след подкожно приложение в дозовия диапазон от 2,1 mg до 420 mg.
Абсорбция
След еднократно подкожно приложение максимална серумна концентрация се достига за приблизително 3 до 10 дни. Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ изчислената абсолютна бионаличност е приблизително 77%. Няма клинично значима разлика в бионаличността при приложение в различни места на инжектиране (корем, бедро или горната част на ръката.
Разпределение
Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ централният и периферният обем на разпределение на тезепелумаб са съответно 3,9 l и 2,2 l при човек с тегло 70 kg.
Метаболизъм
Тезепелумаб е човешко моноклонално антитяло (IgG2λ), което се разгражда от протеолитични ензими, широко разпределени в организма, и не се метаболизира от чернодробните ензими.
Елиминиране
Като човешко моноклонално антитяло тезепелумаб се елиминира чрез вътреклетъчен катаболизъм и липсват данни за таргет-медииран клирънс. В популационен фармакокинетичен анализ изчисленият клирънс за тезепелумаб е 0,17 l/d за човек с тегло 70 kg. Елиминационният полуживот е приблизително 26 дни.
Специални популации
Възраст, пол, расова принадлежност
Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ възрастта, полът и расовата принадлежност нямат клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на тезепелумаб.
Телесно тегло
Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ по-голямото телесно тегло е свързано с по-ниска експозиция. Ефектът на телесното тегло върху експозицията обаче не оказва значимо въздействие върху ефикасността или безопасността и не се налага коригиране на дозата.
Педиатрични пациенти
Въз основа на популационния фармакокинетичен анализ няма клинично значима свързана с възрастта разлика във фармакокинетиката на тезепелумаб между възрастните и юношите на възраст от 12 до 17 години с астма. Тезепелумаб не е проучван при деца на възраст под
12 години за лечение на астма или при деца на възраст под 18 години за лечение на CRSwNP (вж. точка 4.2).
Пациенти в старческа възраст (≥ 65 години)
Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ няма клинично значима разлика във фармакокинетиката на тезепелумаб между пациентите на възраст 65 или повече години и по- младите пациенти.
Бъбречно увреждане
Не са провеждани официални клинични проучвания за изследване на ефекта на бъбречно увреждане върху тезепелумаб. Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ клирънсът на тезепелумаб е подобен при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане (креатининов клирънс 60 до < 90 ml/min), умерена степен на бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30 до < 60 ml/min) и пациенти с нормална бъбречна функция (креатининов клирънс
≥ 90 ml/min). Тезепелумаб не е проучван при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min). Тезепелумаб обаче не се изчисва ренално.
Чернодробно увреждане
Не са провеждани официални клинични проучвания за изследване на ефекта на чернодробно увреждане върху тезепелумаб. Моноклоналните IgG антитела не се изчистват по предимно чернодробен път. Не се очаква промяна в чернодробната функция да повлияе клирънса на тезепелумаб. Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ изходното ниво на биомаркерите за чернодробна функция (ALT, AST и билирубин) не оказва ефект върху клирънса на тезепелумаб.
Фармацевтични данни - TEZSPIRE 210 mg
Оцетна киселина (Е 260) L-пролин
Полисорбат 80 (Е 433)
Натриев хидроксид (за корекция на рН) Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
3 години.
Tezspire може да се съхранява на стайна температура (20°C - 25°C) за максимално 30 дни. След изваждане от хладилника Tezspire трябва да се използва в рамките на 30 дни или да се изхвърли.
Да се съхранява в хладилник (2°C - 8°C). За съхранение след изваждане от хладилника вижте точка 6.3.
Съхранявайте предварително напълнената спринцовка или предварително напълнената писалка във външната картонена опаковка, за да се предпази от светлина.
Да не се замразява. Да не се разклаща. Да не се излага на топлина.
Предварително напълнена спринцовка
1,91 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка от силиконизирано стъкло тип I с 27G (12,7 mm) специална тънкостенна игла от неръждаема стомана, покрита с твърдa капачка за иглата и бромобутилова глава на буталото. Предварително напълнената спринцовка е снабдена с предпазител на иглата и удължен фланец за пръстите.
Видове опаковки:
Опаковка, съдържаща 1 предварително напълнена спринцовка.
Групова опаковка, съдържаща 3 (3 опаковки по 1) предварително напълнени спринцовки. Предварително напълнена писалка
1,91 ml разтвор в предварително напълнена писалка от силиконизирано стъкло тип I с 27G (12,7 mm) специална тънкостенна игла от неръждаема стомана, покрита с капачка за иглата, и глава на буталото. Предварително напълнената писалка се състои от предварително напълнена спринцовка и ръчно механично (с пружина) устройство за инжектиране.
Видове опаковки:
Опаковка, съдържаща 1 предварително напълнена писалка.
Групова опаковка, съдържаща 3 (3 опаковки по 1) предварително напълнени писалки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Този лекарствен продукт е само за еднократна употреба.
Преди приложение извадете картонената опаковка от хладилника и оставете Tezspire да достигне стайна температура. За това обикновено са необходими 60 минути.
Преди приложение проверете визуално Tezspire за твърди частици и промяна на цвета. Tezspire е бистър до опалесцентен, безцветен до светложълт разтвор. Не използвайте този лекарствен продукт, ако течността е мътна, с променен цвят или ако съдържа големи или чужди частици.
Допълнителна информация и указания за подготовката и приложението на Tezspire при използване на предварително напълнената спринцовка или предварително напълнена писалка са дадени в листовката и в „Указанията за употреба“.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
Лекарствен списък
ДДД
J45.1: Неалергична астма