GOBIVAZ 100 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - GOBIVAZ 100 mg
Ревматоиден артрит (RA)
GOBIVAZ, в комбинация с метотрексат (MTX), е показан за:
-
лечение на умерено тежък до тежък активен ревматоиден артрит при възрастни, когато отговорът на лечението с модифициращи болестта антиревматоидни средства (DMARD), включително и с MTX, не е достатъчен.
-
лечение на тежък, активен и прогресиращ ревматоиден артрит при възрастни, които преди това не са лекувани с MTX.
Има данни, че голимумаб в комбинация с MTX намалява скоростта на прогресия на ставното увреждане, оценено рентгенографски, и подобрява физическата функция.
За информация относно показанието полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит, моля вижте КХП на GOBIVAZ 50 mg.
Псориатичен артрит (PsA)
GOBIVAZ, самостоятелно или в комбинация с MTX, е показан за лечение на активен и прогресиращ псориатичен артрит при възрастни, когато отговорът на предшестващо лечение с модифициращи болестта DMARD, не е достатъчен. Има данни, че голимумаб намалява скоростта на прогресия на периферното ставно увреждане, оценено рентгенографски, при пациенти с полиартикуларни симетрични подтипове на заболяването (вж. точка 5.1) и подобрява телесните функции.
Аксиален спондилоартрит
Анкилозиращ спондилит (AS)
GOBIVAZ е показан за лечение на тежък активен анкилозиращ спондилит при възрастни, които са имали недостатъчен отговор на конвенционалното лечение.
Нерентгенографски аксиален спондилоартрит (Non-radiographic axial spondyloarthritis, nr-Axial SpA)
GOBIVAZ е показан за лечение при възрастни пациенти с тежък, активен нерентгенографски аксиален спондилоартрит с обективни признаци на възпаление, проявен чрез повишен C-реактивен протеин (CRP) и/или е доказан чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), които са имали недостатъчен отговор или са имали непоносимост към нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
Улцерозен колит (UC)
GOBIVAZ е показан за лечение на умерен до тежък активен улцерозен колит при възрастни пациенти с неадекватен отговор към стандартна терапия, включваща кортикостероиди и 6-меркаптопурин (6-MP) или азатиоприн (AZA), или които имат непоносимост или медицински противопоказания за тези терапии.
Педиатричен улцерозен колит (paediatric ulcerative colitis, pUC)
GOBIVAZ е показан за лечение на умерен до тежък активен улцерозен колит при педиатрични пациенти на възраст 2 и повече години с телесно тегло най-малко 15 kg, които са имали недостатъчен отговор към конвенционална терапия, включваща кортикостероиди и 6-меркаптопурин (6-MP) или азатиоприн (AZA), или които имат непоносимост към или медицински противопоказания за такива терапии.
Лечението трябва да се започне и да се следи от лекари, специалисти по диагностика и лечение на ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит, нерентгенографски аксиален спондилоартрит или улцерозен колит. На пациентите, лекувани с GOBIVAZ, трябва да бъде предоставена карта на пациента.
Дозировка
Ревматоиден артрит
GOBIVAZ 50 mg, приложен веднъж месечно, на една и съща дата.
GOBIVAZ трябва да се прилага съпътстващо с MTX.
Псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит или нерентгенографски аксиален спондилоартрит
GOBIVAZ 50 mg, приложен веднъж месечно, на една и съща дата.
За всички изброени по-горе показания наличните данни говорят, че клиничен отговор обикновено се постига след 12 до 14-седмично лечение (след 3-4 дози). При пациенти без данни за терапевтичен ефект през този период продължаването на лечението трябва да се преоцени.
Пациенти с телесно тегло над 100 kg
За всички изброени по-горе показания при пациенти с RA, PsA, AS или nr-Axial SpA с телесно тегло над 100 kg, при които след 3 до 4 дози не се постигне задоволителен клиничен отговор, може да се обсъди повишаване на дозата на голимумаб до 100 mg веднъж месечно, като се вземе предвид повишеният риск от определени сериозни нежелани реакции при дозата от
100 mg в сравнение с дозата от 50 mg (вж. точка 4.8). При пациенти без данни за терапевтичен ефект след 3 до 4 допълнителни дози от 100 mg продължаването на лечението трябва да се преоцени.
Улцерозен колит при възрастни
Пациенти с телесно тегло под 80 kg
GOBIVAZ се прилага като начална доза от 200 mg, последвана от 100 mg през втората седмица. При пациенти със задоволителен отговор трябва да се прилагат 50 mg на седмица 6 и след това на всеки 4 седмици. Пациентите с незадоволителен отговор може да се повлияят положително от продължаване на лечението със 100 mg на седмица 6 и след това на всеки 4 седмици (вж. точка 5.1).
Пациенти с телесно тегло 80 kg и повече
GOBIVAZ се прилага като начална доза от 200 mg, последвана от 100 mg през втората седмица, а след това 100 mg на всеки 4 седмици (вж. точка 5.1).
По време на поддържащото лечение дозата на кортикостероидите може да се намали постепенно съгласно ръководствата в клиничната практика.
Според наличните данни, клиничен отговор се постига 12-14 седмици след започване на лечението (след 4 дози). При пациенти, при които през този период няма данни за терапевтична полза, трябва да се обмисли продължаване на лечението.
Педиатричен улцерозен колит (pUC)
Препоръчителната доза GOBIVAZ при пациенти на възраст от 2 до 17 години с улцерозен колит се основава на телесното тегло (Таблица 1). GOBIVAZ се прилага чрез подкожна инжекция.
Таблица 1: Доза GOBIVAZ при педиатрични пациенти с улцерозен колит
| Тегло на пациента | Индукционна доза | Поддържаща доза,започваща на седмица 6 | Незадължителнонамаление на поддържащата доза* |
| ≥80 kg | Неприложимо | ||
| ≥40 kg до <80 kg | |||
| ≥15 kg до <40 kg |
-
200 mg на седмица 0 и
-
100 mg на седмица 2
-
100 mg на всеки четири седмици
-
200 mg на седмица 0 и
-
100 mg на седмица 2
-
100 mg на всеки четири седмици
-
50 mg на всеки четири седмици
-
100 mg на седмица 0 и
-
50 mg нав седмица 2
-
50 mg на всеки четири седмици
-
25 mg на всеки четири седмици
* Лекарят може да помисли за намаляване на поддържащата доза при пациенти в ремисия на или след седмица 54.
За дозировката и приложението на 50 mg голимумаб вижте точка 4.2 от КХП на 50 mg
инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка.
Наличните данни предполагат, че клиничен отговор обикновено се постига в рамките на 12 до 14 седмици от лечението (след 4 дози). Продължаването на терапията трябва да се преразгледа при деца, които не показват данни за терапевтична полза в рамките на този период.
Пропусната доза
Ако пациентът забрави да си инжектира GOBIVAZ на планираната дата, той трябва да си инжектира пропусната доза веднага щом си спомни за това. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да не си инжектират двойна доза, за да компенсират пропуснатата.
Следващата доза трябва да бъде приложена според дадените по-долу препоръки:
-
Ако от определения момент за инжектиране на дозата са минали по-малко от 2 седмици, пациентът трябва да си инжектира пропуснатата доза и да продължи по първоначалната схема на приложение.
-
Ако от определения момент за инжектиране на дозата са минали повече от 2 седмици, пациентът трябва да си инжектира пропусната доза и да премине към нова схема на приложение, започваща от момента на инжектиране на пропуснатата доза.
Специални популации
Старческа възраст (≥ 65 години)
Не се налага корекция на дозата при хора в старческа възраст.
Бъбречно и чернодробно увреждане
GOBIVAZ не е изпитван при тези популации пациенти. Не могат да се дадат препоръки за дозировката.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на GOBIVAZ при пациенти на възраст под 18 години за показания, различни от pJIA и pUC, не са установени. Липсват данни. Няма съответна употреба на GOBIVAZ при деца на възраст под 2 години с pJIA или pUC.
Начин на приложение
GOBIVAZ е за подкожно приложение. След съответно обучение в техниката на подкожно приложение, пациентите могат да се самоинжектират, ако техният лекар прецени за подходящо, с последващо медицинско наблюдение, ако е необходимо. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да инжектират назначеното количество GOBIVAZ съгласно подробните инструкции за приложение, дадени в листовката за пациента. Ако се налага да се приложат няколко инжекции, те трябва да се правят на различни места по тялото. Всяка предварително напълнена спринцовка е предназначена за еднократно приложение на един пациент и трябва да се изхвърли веднага след употреба.
За инструкции за приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Активна туберкулоза (TB) или друга тежка инфекция като сепсис, както и опортюнистични инфекции (вж. точка 4.4).
Умерено тежка или тежка сърдечна недостатъчност (клас III/IV по NYHA) (вж. точка 4.4).
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на прилагания продукт трябва да бъдат ясно записани.
Инфекции
Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за развитие на инфекции, включително и туберкулоза – преди, по време на и след края на лечението с голимумаб. Предвид това, че елиминирането на голимумаб може да продължи до 5 месеца, проследяването трябва да продължи и през този период. При пациенти, развили тежка инфекция или сепсис, лечението с голимумаб не трябва да продължава (вж. точка 4.3).
Голимумаб не трябва да се прилага при пациенти с клинично значима активна инфекция. Когато се обсъжда приложението на голимумаб при пациенти с хронична инфекция или анамнеза за рецидивиращи инфекции, трябва да се подхожда с повишено внимание.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани за потенциалните рискови фактори за инфектиране и да ги избягват.
Пациентите, приемащи TNF-блокери, са по-податливи към развитие на тежки инфекции. При пациенти, лекувани с голимумаб, се съобщава за бактериални (включително сепсис и
пневмония), микобактериални (включително TB), инвазивни гъбични и опортюнистични инфекции, включително и с летален изход. Някои от тежките инфекции са докладвани при пациенти на съпътстващо имуносупресивно лечение, което, в допълнение към сегашното им заболяване, ги предразполага към развитие на инфекции. Пациентите, развили нова инфекция по време на лечение с голимумаб, трябва да бъдат внимателно проследявани и да бъдат подложени на цялостна диагностична оценка. При пациентите, развили нова сериозна инфекция или сепсис, приложението на голимумаб трябва да бъде прекратено и да се проведе подходящо противомикробно или противогъбично лечение, докато инфекцията не бъде овладяна.
При пациенти, живели или пътували в райони, където инвазивните гъбични инфекции като хистоплазмоза, кокцидиоидомикоза или бластомикоза са ендемични, ползите и рисковете от лечението с голимумаб трябва внимателно да се обсъдят, преди да се назначи лечение с голимумаб. Ако при рискови пациенти, лекувани с голимумаб, се развие сериозно системно заболяване, трябва да се подозира инвазивна гъбична инфекция. Ако е възможно, диагнозата и приложението на емпирична противогъбична терапия при тези пациенти трябва да се направи след консултация с лекар с опит в лечението на пациенти с инвазивни гъбични инфекции.
Туберкулоза
Има съобщения за развитие на туберкулоза при пациенти, получаващи голимумаб. Трябва да се отбележи, че в повечето от тези съобщения става въпрос за извънбелодробна туберкулоза, изявяваща се, както като локализирано, така и като дисеминирано заболяване.
Преди започване на лечението с голимумаб, всички пациенти трябва да бъдат оценени, както за активна, така и за неактивна („латентна”) туберкулоза. Оценката трябва да включва обстойна медицинска анамнеза с лична анaмнеза за туберкулоза или възможен предшестващ контакт с туберкулоза и минало и/или настоящо имуносупресивно лечение. Трябва да се извършат съответните тестове за скрининг, т.е. кожен туберкулинов тест или кръвни изследвания и рентгенография на гръден кош, на всички пациенти (може да са в сила местни изисквания).
Препоръчва се резултатите от тези изследвания да се запишат в картата на пациента. Напомня се на предписващите лекари за риск от фалшивоотрицателни резултати при кожен туберкулинов тест, особено при тежко болни или имунокомпрометирани пациенти.
Ако бъде диагностицирана активна туберкулоза, не трябва да се започва лечение с голимумаб (вж. точка 4.3).
При съмнение за латентна туберкулоза, трябва да се направи консултация с лекар с опит в лечението на туберкулоза. При всички описани по-долу случаи трябва внимателно да се прецени съотношението полза/риск на лечението с голимумаб.
Ако бъде диагностицирана неактивна („латентна”) туберкулоза, преди започване на лечението с голимумаб трябва да се започне лечение за латентна туберкулоза с противотуберкулозни средства в съответствие с местните изисквания.
При пациенти, които имат няколко рискови фактора за туберкулоза или значими рискови фактори и отрицателно изследване за латентна туберкулоза, трябва да се обсъди провеждане на лечение с противотуберкулозни средства преди започване на лечението с голимумаб.
Назначаването на туберкулостатично лечение, преди да се започне приложение на голимумаб, трябва да се обсъди и при пациенти с анамнеза за латентна или активна туберкулоза, при които не е сигурно, че е провеждано адекватно лечение с противотуберкулозни средства.
При пациенти, лекувани с голимумаб, са възникнали случаи на активна туберкулоза по време на и след лечение за латентна туберкулоза. Пациентите, приемащи голимумаб, трябва стриктно да се проследяват за признаци и симптоми на активна туберкулоза, включително пациентите, които са имали отрицателно изследване за латентна туберкулоза, пациенти, които са на лечение за латентна туберкулоза и пациенти, които са били лекувани за туберкулозна инфекция.
Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако по време на или след лечение с голимумаб се появят признаци/симптоми, които предполагат наличие на туберкулоза (напр. продължителна кашлица, отслабване/загуба на тегло, субфебрилитет).
Реактивация на вируса на хепатит В
При пациенти, лекувани с TNF-антагонисти, включително голимумаб, които са хронични носители на вируса на хепатит В (т.е. са HBsAg-положителни), е наблюдавано реактивиране на вируса. Някои от случаите са били с летален изход.
Пациентите трябва да бъдат изследвани за НВV инфекция преди започване на лечение с голимумаб. При пациенти, които са позитивни за НВV-инфекция, се препоръчва консултация с лекар, който има опит в лечението на хепатит В.
По време на лечението и няколко месеца след края му носителите на НВV, при които се налага лечение с голимумаб, трябва да бъдат внимателно проследявани за признаци и симптоми на активна НВV-инфекция. Няма достатъчно данни за съпътстващо лечение на носителите на НВV с TNF-антагонист и противовирусен препарат с цел предотвратяване на реактивацията на НВV. При пациенти, при които вирусът на хепатит В се реактивира, лечението с голимумаб трябва да се спре и да се започне ефикасно противовирусно лечение с подходящо поддържащо лечение.
Злокачествени и лимфопролиферативни заболявания
Не е известна потенциалната роля на лечението с TNF блокер за развитието на злокачествени заболявания. Въз основа на наличните данни към настоящия момент не се изключва евентуален риск за развитие на лимфоми, левкемия или други злокачествени заболявания при пациенти, лекувани с TNF-антагонист. Трябва да се подхожда с повишено внимание при започване на лечение с TNF-блокер при пациенти с анамнеза за злокачествено заболяване или при продължаване на лечение с TNF-блокер при пациенти, развили злокачествено заболяване.
Злокачествени заболявания при педиатрични пациенти
В постмаркетингови условия има съобщения за злокачествени заболявания, някои с летален изход, при деца, юноши и млади хора (до 22-годишна възраст), лекувани с TNF-блокери (начало на лечението ≤ 18-годишна възраст). Приблизително половината от тези случаи са лимфоми. Другите случаи обхващат различни злокачестени заболявания, включително редки заболявания, обикновено свързвани с имуносупресия. При деца и юноши, лекувани с TNF-блокери, не може да се изключи риск от развитие на злокачествени заболявания.
Лимфом и левкемия
В контролираните етапи на клиничните изпитвания на всички TNF-блокери, включително GOBIVAZ, при пациентите на лечение с TNF-антагонист са наблюдавани повече случаи на развитие на лимфом в сравнение с пациентите от контролните групи. В клиничните изпитвания на голимумаб фаза IIb и III при пациенти с RA, PsA и AS честотата на развитие на лимфом при пациентите, лекувани с голимумаб, е по-висока от средната за общата популация. Съобщени са случаи на левкемия при пациенти, лекувани с голимумаб. При пациенти с ревматоиден артрит с голяма давност и висока активност на възпалителното заболяване съществува повишен риск от поява на лимфом и левкемия, което усложнява оценката на риска.
При пациенти, лекувани с други TNF-блокери са съобщавани редки случаи на хепатолиенален Т-клетъчен лимфом (HSTCL) в постмаркетинговия период (вж. точка 4.8). Този рядък тип Т-клетъчен лимфом е с много агресивен ход на заболяването и обикновено завършва летално.
Повечето от случаите са възникнали при юноши и мъже в млада възраст, като почти всички са били на съпътстващо лечение с азатиоприн (AZA) или 6-меркаптопурин (6-MP) за възпалително заболяване на червата. Потенциалният риск при комбиниране на AZA или 6-MP с голимумаб трябва внимателно да се обмисли. Рискът за развитие на хепатолиенален Т-клетъчен лимфом при пациенти, лекувани с TNF-блокери, не може да се изключи.
Злокачествени заболявания, различни от лимфом
В контролираните етапи на клиничните изпитвания на голимумаб фаза IIb и III при пациенти с
RA, PsA, AS и UC честотата на злокачествените заболявания, различни от лимфом (с изключение на немеланомен кожен рак), е сходна между пациентите на лечение с голимумаб и тези от контролните групи.
Дисплазия/карцином на дебелото черво
Не е известно дали лечението с голимумаб повлиява риска за развитие на дисплазия или карцином на дебелото черво. На всички пациенти с улцерозен колит, които са с повишен риск за дисплазия или карцином на дебелото черво (напр. пациенти с дългогодишен улцерозен колит или първичен склерозиращ холангит) или които имат анамнеза за дисплазия или карцином на дебелото черво, трябва редовно да се прави скрининг за дисплазия преди терапията и в хода на заболяването. Този преглед трябва да включва колоноскопия и биопсия съгласно националните ръководства. При пациенти с новодиагностицирана дисплазия, лекувани с голимумаб, рисковете и ползите за отделните пациенти трябва внимателно да се преценят и да се обмисли дали да се продължи терапията.
В експлораторно клинично изпитване за оценка на приложението на голимумаб при пациенти с тежка персистираща астма са докладвани повече съобщения за злокачествени новообразувания при пациентите, лекувани с голимумаб, в сравнение с пациентите от контролните групи (вж. точка 4.8). Значимостта на тези резултати не е известна.
В експлораторно клинично изпитване за оценка на друг TNF-антагонист – инфликсимаб, при пациенти с умерено тежка до тежка хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), са докладвани повече съобщения за злокачествени заболявания, предимно на белия дроб или главата и шията, при пациентите, лекувани с инфликсимаб, в сравнение с пациентите от контролните групи. Всички пациенти са били тежки пушачи. Следователно трябва да се подхожда с повишено внимание при приложение на който и да е TNF-антагонист при пациенти с ХОББ, както и при пациенти с повишен риск от развитие на злокачествено заболяване поради тютюнопушене.
Рак на кожата
При пациенти, лекувани с TNF-блокиращи средства, включително голимумаб, се съобщава за меланом и Merkel-клетъчен карцином (вж. точка 4.8). Препоръчват се периодични дерматологични прегледи, особено при пациенти с рискови фактори за рак на кожата.
Застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН)
Съобщени са случаи на влошаване на застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) и поява на ЗСН при TNF-блокери, включително и голимумаб. Някои от случаите са с летален изход. В клинично изпитване на друг TNF-антагонист са наблюдавани влошаване на съществуваща застойна сърдечна недостатъчност и повишена смъртност в резултат на ЗСН. Голимумаб не е проучван при пациенти със ЗСН. Голимумаб трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с лека сърдечна недостатъчност (клас І/ІІ по NYHA). Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани и при поява или прогресиране на симптомите на сърдечна недостатъчност приложението на голимумаб трябва да бъде прекратено (вж. точка 4.3).
Неврологични събития
Приложението на TNF-антагонист, включително и голимумаб, е свързано със случаи на поява или екзацербация на симптомите и/или рентгенологичните данни за демиелинизиращи процеси на централната нервна система, включително множествена склероза и периферни демиелинизиращи нарушения. При пациенти с предшестващо или новопоявило се демиелинизиращо нарушение трябва внимателно да се прецени съотношението риск/полза от лечението с TNF-антагонист, преди да се започне лечение с голимумаб. Трябва да се обсъди прекратяване на лечението с голимумаб, ако възникнат тези нарушения (вж. точка 4.8).
Операции
Опитът по отношение на безопасността на голимумаб скоро след хирургични интервенции, включително и артропластика, е ограничен. Ако се планира хирургична интервенция, трябва да се вземе предвид дългият полуживот на лекарствения продукт. Пациент, при когото се налага
хирургична интервенция по време на лечението с голимумаб, трябва да бъде внимателно проследяван за развитие на инфекции, като при нужда трябва да се вземат съответните мерки.
Имуносупресия
Тъй като TNF е медиатор на възпалението и повлиява клетъчния имунен отговор, съществува вероятност TNF-антагонистите, включително и голимумаб, да засягат защитата срещу инфекции и развитие на злокачествени новообразувания.
Автоимунни процеси
Относителният дефицит на TNF, причинен от лечението с TNF-антагонист, може да доведе до отключването на автоимунни процеси. Ако след приложение на голимумаб се развият симптоми, характерни за лупус-подобен синдром, и антителата срещу двойноверижната ДНК се позитивират, лечението с голимумаб трябва да се преустанови (вж. точка 4.8).
Хематологични реакции
Има съобщения за случаи на панцитопения, левкопения, неутропения, агранулоцитоза, апластична анемия и тромбоцитопения при пациенти, получаващи TNF-блокери, включително голимумаб. Всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помощ, ако развият признаци и симптоми, които предполагат наличие на кръвна дискразия (напр. персистиращ фебрилитет, кръвонасядания, кървене, бледност). При пациенти с установени хематологични аномалии трябва да се обсъди прекратяване на лечението с голимумаб.
Съпътстващо приложение на TNF-антагонисти и анакинра
При клинични изпитвания са наблюдавани сериозни инфекции и неутропения при съпътстващо приложение на анакинра и друг TNF-блокер, етанерцепт, без допълнителна клинична полза.
Поради характера на нежеланите реакции, наблюдавани при тази комбинирана терапия, сходни прояви на токсичност може да се проявят и в резултат на комбинацията от анакинра и друг TNF-блокер. Комбинирането на голимумаб и анакинра не се препоръчва.
Съпътстващо приложение на TNF-антагонисти и абатацепт
В клинични изпитвания съпътстващото приложение на TNF-антагонисти и абатацепт е било свързано с повишен риск от развитие на инфекции в сравнение с лечението само с TNF-антагонист, включително и сериозни инфекции, без съвместното им приложение да носи клинична полза. Комбинирането на голимумаб и абатацепт не се препоръчва.
Съпътстващо приложение с други биологични лекарствени продукти
Няма достатъчно информация по отношение на съпътстващата употреба на голимумаб с други биологични лекарствени продукти, използвани за лечение на същите заболявания, за които се използва голимумаб. Съпътстващата употреба на голимумаб с тези биологични продукти не се препоръчва поради възможността за повишаване на риска от инфекция и други потенциални фармакологични взаимодействия.
Преминаване от един вид биологичен DMARD към друг
Необходимо е повишено внимание и пациентите трябва да продължат да бъдат проследявани при преминаване от един биологичен лекарствен продукт към друг, тъй като припокриването на биологична активност може допълнително да повиши риска от нежелани реакции, включително инфекция.
Ваксинации/терапевтични инфекциозни агенти
На пациентите, лекувани с голимумаб, могат да се правят ваксини, с изключение на живи ваксини (вж. точки 4.5 и 4.6). Данните за отговора при ваксиниране с живи ваксини или за вторично предаване на инфекция чрез живи ваксини при пациенти, които са на лечение с анти-TNF-продукти, са ограничени. Употребата на живи ваксини може да доведе до клинични инфекции, включително дисеминирани инфекции.
Друга употреба на терапевтични инфекциозни агенти като живи атенюирани бактерии (напр.
вливане на BCG в пикочния мехур при лечение на рак) може да доведе до клинични инфекции, включително дисеминирани инфекции. Препоръчва се да не се прилагат терапевтични инфекциозни агенти съпътстващо с голимумаб.
Алергични реакции
При постмаркетинговия опит са съобщени сериозни системни реакции на свръхчувствителност (включително анафилактична реакция) след приложение на голимумаб. Някои от тези реакции са настъпили след първото приложение на голимумаб. Ако се развие анафилактична или друга сериозна алергична реакция, приложението на голимумаб трябва да се преустанови и да се започне подходящо лечение.
Специални популации
Старческа възраст (≥ 65 години)
В клинични изпитвания фаза III за лечение на RA, PsA, AS и UC като цяло не са забелязани разлики по отношение на нежеланите събития (НС), сериозните нежелани събития (СНС) и сериозните инфекции при пациенти на 65 или повече години, лекувани с голимумаб, и по-млади пациенти. Все пак, при лечение на хора в старческа възраст трябва да се подхожда с повишено внимание, особено по отношение на появата на инфекции. В проучването за nr-Axial SpA не са включени пациенти на възраст 45 или повече години.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Не са провеждани специални проучвания на голимумаб при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. При пациенти с нарушена чернодробна функция голимумаб трябва да се прилага с повишено внимание (вж. точка 4.2).
Педиатрична популация
Ваксинации
Ако е възможно, се препоръчва преди започването на терапията с голимумаб педиатричните пациенти да бъдат имунизирани съгласно актуалните указания за имунизация (вж.
„Ваксинации/терапевтични инфекциозни средства“ по-горе).
Помощни вещества с известно действие Сорбитол
GOBIVAZ съдържа сорбитол (E420). При пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, трябва да се вземе предвид допълнителният ефект от съпътстващото приложение на продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза) и хранителния прием на сорбитол (или фруктоза) (вж. точка 2).
Риск за лекарствени грешки
GOBIVAZ е разрешен за употреба за подкожно приложение в количества на активното вещество в дозова единица 50 mg и 100 mg. Важно е да се използва правилното количество активно вещество в дозова единица, за да бъде приложена правилната доза, както е посочено в
„Дозировка“ (вж.точка 4.2). Необходимо е повишено внимание, за да се достави правилното количество активно вещество, и да се гарантира, че няма субдозиране или свръхдозиране при пациентите.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Съпътстващо приложение с други биологични лекарствени продукти
Комбинирането на голимумаб с други биологични лекарствени продукти, използвани за лечение на същите заболявания, за които се използва и голимумаб, включително анакинра и абатацепт не се препоръчва (вж. точка 4.4).
Живи ваксини/терапевтични инфекциозни агенти
По време на лечението с голимумаб не трябва да се прилагат живи ваксини (вж. точки 4.4 и 4.6).
Терапевтични инфекциозни агенти не трябва да се прилагат съпътстващо с голимумаб (вж. точка 4.4).
Метотрексат
Независимо от това, че съпътстващото приложение с MTX води до по-високи концентрации на голимумаб в стационарно състояние при пациенти с RA, PsA или AS, данните не говорят за необходимост от корекция на дозата нито на голимумаб, нито на MTX (вж. точка 5.2).
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция за предпазване от бременност и да продължат да я използват поне 6 месеца след последното приложение на голимумаб.
Бременност
Има проспективно събрани данни за умерен брой (приблизително 400) бременности с експозиция на голимумаб, които са довели до живи раждания с известни резултати, включително 220 бременности с експозиция през първия триместър. В популационно клинично изпитване от Северна Европа, включващо 131 бременности (и 134 кърмачета) са наблюдавани 6/134 (4,5%) събития на сериозни вродени аномалии след експозиция in utero на голимумаб спрямо 599/10 823 (5,5%) събития след системна небиологична терапия, в сравнение с 4,6% в общата популация на изпитването. Съотношенията на шансовете, коригирани за смущаващи фактори, са съответно OR 0,79 (95% CI 0,35-1,81) за голимумаб спрямо системна небиологична терапия и OR 0,95 (95% CI 0,42-2,16) за голимумаб спрямо общата популация.
Тъй като голимумаб инхибира TNF, приложението му по време на бременността може да засегне нормалния имунен отговор на новороденото. Проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/феталното развитие и раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Наличният клиничен опит е ограничен. Голимумаб трябва да се използва по време на бременност само ако лечението е наистина наложително.
Голимумаб преминава през плацентата. След лечение с TNF-блокиращо моноклонално антитяло по време на бременността, антитялото се установява до 6 месеца в серума на кърмачета, родени от лекуваните жени. В резултат на това тези кърмачета може да са с повишен риск от развитие на инфекция. Не се препоръчва приложение на живи ваксини при кърмачета с експозиция на голимумаб in utero, 6 месеца след последната инжекция с голимумаб на майката по време на бременността (вж. точки 4.4 и 4.5).
Кърмене
Не е известно дали голимумаб се екскретира в кърмата или се резорбира системно след поглъщане. При маймуни е доказано, че голимумаб преминава в кърмата и понеже човешките имуноглобулини се екскретират в кърмата, жените не трябва да кърмят по време на лечението с голимумаб и поне 6 месеца след края му.
Фертилитет
Не са провеждани проучвания с голимумаб върху фертилитета при животни. Проучване на фертилитета при мишки, с използване на аналогично антитяло, което избирателно инхибира функционалната активност на мишия TNFα, не показва значими ефекти върху фертилитета (вж. точка 5.3).
GOBIVAZ повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Въпреки
това след приложение на GOBIVAZ може да се появи замайване (вж. точка 4.8).
Резюме на профила на безопасност
През контролирания период на основните изпитвания за RA, PsA, AS, nr-Axial SpA и UC инфекция на горните дихателни пътища е била най-честата нежелана реакция (НР), която се съобщава при 12,6% от пациентите, лекувани с голимумаб в сравнение с 11,0% при контролните пациенти. Най-сериозните НР, съобщени за голимумаб, включват сериозни инфекции (включително сепсис, пневмония, ТВ, инвазивни гъбични и опортюнистични инфекции), дeмиелинизиращи нарушения, реактивация на HBV, ЗСН, автоимунни процеси (лупус-подобен синдром), хематологични реакции, сериозна системна свръхчувствителност (включително анафилактична реакция), васкулит, лимфом и левкемия (вж. точка 4.4).
Табличен списък на нежеланите реакции
НР, наблюдавани в клинични изпитвания и съобщени при постмаркетинговата употреба на голимумаб в света, са описани в Таблица 2. В рамките на системо-органните класове НР са изброени по честота според следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяка група по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 2
Табличен списък на НР
| Инфекции и инфестацииМного чести: Инфекция на горните дихателни пътища (назофарингит, фарингит, ларингит и ринит)Чести: Бактериални инфекции (като целулит), инфекция на долните дихателни пътища (като пневмония), вирусни инфекции (като грип и херпес), бронхит, синуит, повърхностни гъбични инфекции, абсцесНечести: Сепсис, включително септичен шок, пиелонефрит Редки: Туберкулоза, опортюнистични инфекции (като напримеринвазивни гъбични инфекции [хистоплазмоза,кокцидиоидомикоза, пневмоцистоза], бактериална, атипична микобактериална и протозойна инфекция), реактивация на вируса на хепатит В, бактериален артрит, инфекциозен бурсит |
| Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределениНечести: Неоплазми (като рак на кожата, сквамозноклетъчен карцином и меланоцитен невус)Редки: Лимфом, левкемия, меланом, Merkel-клетъчен карциномС неизвестна честота: Хепатолиенален Т-клетъчен лимфом*, сарком на Kaposi |
| Нарушения на кръвта и лимфната системаЧести: Левкопения (включително неутропения), анемия Нечести: Тромбоцитопения, панцитопенияРедки: Апластична анемия, агранулоцитоза |
| Нарушения на имунната системаЧести: Алергични реакции (бронхоспазъм, свръхчувствителност, уртикария), позитивиране на автоантителаРедки: Сериозни системни реакции на свръхчувствителност (включително анафилактична реакция), васкулит (системен), саркоидоза |
| Нарушения на ендокринната системаНечести: Тироидни нарушения (като хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм и струма) |
| Нарушения на метаболизма и храненетоНечести: Повишаване на нивата на кръвната захар, повишаване на нивата на липидите |
| Психични нарушенияЧести: Депресия, безсъние |
| Нарушения на нервната системаЧести: Замайване, главоболие, парестезия Нечести: Нарушено равновесиеРедки: Демиелинизиращи нарушения (централни или периферни), дисгеузия |
| Нарушения на очитеНечести:Нарушения на зрението (като замъглено зрение и намалена зрителна острота), конюнктивит, алергия на очите (катосърбеж в очите и дразнене) |
| Сърдечни нарушенияНечести:Аритмия, исхемични коронарни нарушения Редки:Застойна сърдечна недостатъчност (новопоявила се иливлошаване на вече съществуваща) |
| Съдови нарушенияЧести:Артериална хипертонияНечести:Тромбоза (като дълбока венозна тромбоза или тромбоза на аортата), зачервяване на лицетоРедки:Феномен на Raynaud |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушенияЧести:Астма и свързани с астмата симптоми (като хриптене и бронхиална хиперактивност)Нечести:Интерстициална белодробна болест |
| Стомашно-чревни нарушенияЧести:Диспепсия, гастроинтестинална и абдоминална болка, гадене, стомашно-чревни възпалителни нарушения (като гастрит и колит), стоматитНечести:Констипация, гастроезофагеална рефлуксна болест |
| Хепатобилиарни нарушенияЧести:Повишаване на аланин аминотрансферазата, повишаване на аспартат аминотрансферазатаНечести:Холелитиаза, чернодробни нарушения |
| Нарушения на кожата и подкожната тъканЧести:Пруритус, обрив, алопеция, дерматитНечести:Булозни кожни реакции, псориазис (новопоявил се или влошаване на вече съществуващ псориазис, палмарен/плантарен и пустулозен), уртикарияРедки:Лихеноидни реакции, ексфолиация на кожата, васкулит (кожен)С неизвестна честота:Влошаване на симптомите на дерматомиозит |
| Нарушения намускулно-скелетната система и съединителната тъканРедки:Лупус-подобен синдром |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътищаРедки:Нарушения на пикочния мехур, бъбречни нарушения |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдатаНечести:Заболявания на гърдите, менструални нарушения |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложениеЧести:Пирексия, астения, реакция на мястото на приложение (като еритем на мястото на приложение, уртикария, индурация, болка, кръвонасядане, пруритус, дразнене, и парестезия), дискомфорт в областта на гръдния кошРедки:Забавено зарастване на рани |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенцииЧести:Фрактури на костите |
* Наблюдавани при други TNF-блокери.
В тази точка, медианата на периода на проследяване (приблизително 4 години) като цяло е представена за всяко приложение на голимумаб. Когато приложението на голимумаб е описано спрямо дозата, медианата на периода на проследяване се променя (приблизително 2 години при доза от 50 mg, приблизително 3 години при доза от 100 mg), като пациентите може да са преминали от една доза към друга.
Описание на избрани нежелани реакции
Инфекции
През контролирания период на основните изпитвания, се наблюдава инфекция на горните дихателни пътища като най-често съобщаваната нежелана лекарствена реакция при 12,6% от лекуваните с голимумаб пациенти (честота на 100 човекогодини: 60,8, 95% CI: 55,0, 67,1), в
сравнение с 11,0% при контролните пациенти (честота на 100 човекогодини: 54,5; 95% CI: 46,1, 64,0). В контролирани и неконтролирани eтапи на клиничните изпитвания, с медиана на проследяване приблизително 4 години, честотата на инфекции на горните дихателни пътища на 100 човекогодини е била 34,9 случая; 95% CI: 33,8; 36,0 за лекуваните с голимумаб пациенти.
През контролирания период на основните изпитвания са наблюдавани инфекции при 23,0% от лекуваните с голимумаб пациенти (честота на 100 човекогодини: 132,0; 95% CI: 123,3, 141,1), в
сравнение с 20,2% при контролните пациенти (честота на 100 човекогодини: 122,3; 95% CI: 109,5, 136,2). В контролирани и неконтролирани eтапи на изпитванията, с медиана на проследяване приблизително 4 години, честотата на инфекции на 100 човекогодини е била 81,1 събития; 95% CI: 79,5; 82,8 за лекуваните с голимумаб пациенти.
През контролирания период на изпитванията за RA, PsA, AS и nr-Axial SpA са наблюдавани сериозни инфекции при 1,2% от лекуваните с голимумаб пациенти и 1,2% от пациентите в
контролната група. Честотата на сериозните инфекции на 100 човекогодини при проследяване в контролирания период на изпитванията за RA, PsA, AS и nr-Axial SpA е била 7,3; 95% CI: 4,6, 11,1 за групата на голимумаб от 100 mg, 2,9; 95% CI 1,2, 6,0 за групата на голимумаб от 50 mg и 3,6; 95%CI: 1,5, 7,0 за плацебо групата. През контролирания период на изпитвания на индукционна терапия с голимумаб при UC, сериозни инфекции са наблюдавани при 0,8% от пациентите, лекувани с голимумаб, в сравнение с 1,5% от пациентите в контролната група.
Сериозните инфекции, наблюдавани при пациентите, лекувани с голимумаб, включват туберкулоза, бактериални инфекции, включително сепсис и пневмония, инвазивни гъбични инфекции и други опортюнистични инфекции. Някои от тези инфекции са били с летален изход. В контролираните и неконтролираните етапи на основните изпитвания, с медиана на проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на сериозни инфекции, включително опортюнистични инфекции и ТВ при пациенти, получавали 100 mg голимумаб, в сравнение с пациенти, получавали 50 mg голимумаб. Честотата на всички сериозни инфекции на 100 човекогодини е била 4,1; 95% CI: 3,6; 4,5, при пациентите, получавали 100 mg
голимумаб и 2,5; 95% CI: 2,0; 3,1 при пациентите, получавали 50 mg голимумаб.
Злокачествени заболявания Лимфом
По време на основните изпитвания честотата на развитие на лимфом при лекуваните с голимумаб пациенти е по-висока от очакваната в общата популация. В контролираните и неконтролираните етапи на тези изпитвания, с медиана на проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на лимфом при пациентите, получавали 100 mg голимумаб, в сравнение с пациентите, получавали 50 mg голимумаб. Лимфом е диагностициран при
11 участници (1 в терапевтичните групи на 50 mg голимумаб и 10 в терапевтичните групи на 100 mg голимумаб), с честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване при 0,03 (0,00; 0,15) и 0,13 (0,06; 0,24) случая, съответно при голимумаб 50 mg и 100 mg, и
0,00 (0,00, 0,57) случая при плацебо. По-голяма част от случаите на развитие на лимфом са възникнали при клиничното изпитване GO-AFTER, което включва пациенти с предходна експозиция на TNF-антагонисти, които са имали по-голяма продължителност и рефрактерност на заболяването (вж. точка 4.4).
Злокачествени заболявания, различни от лимфом
В контролираните периоди на основните изпитвания, както и по време на приблизително 4-годишното проследяване, честотата на различните от лимфом злокачествени заболявания (с изключение на немеланомния кожен рак) е сходна в групите на лечение с голимумаб и контролните групи. По време на приблизително 4-годишното проследяване честотата на различните от лимфом злокачествени заболявания (с изключение на немеланомния кожен рак) е сходна с тази в общата популация.
По време на контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на проследяване до 3 години, немеланомен рак на кожата е диагностициран при 5 от участниците, приемали плацебо, 10 от приемалите голимумаб 50 mg и 31 от приемалите голимумаб 100 mg при честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване
0,36 (0,26; 0,49) общо при голимумаб и 0,87 (0,28; 2,04) при плацебо.
По време на контролирания и неконтролирания период на основните изпитвания, с медиана на проследяване до 3 години, злокачествени заболявания с изключение на меланом, немеланомен кожен рак и лимфом са диагностицирани при 5-ма участници, приемали плацебо, 21 от приемалите голимумаб 50 mg и 34 от приемалите голимумаб 100 mg при честота (95% CI) на 100 човекогодини за периода на проследяване 0,48 (0,36; 0,62) общо за голимумаб и
0,87 (0,28; 2,04) за плацебо (вж. точка 4.4).
Съобщения от клинични изпитвания за лечение на астма
В експлораторно клинично изпитване пациенти с тежка персистираща астма са получили натоварваща доза голимумаб (150% от определената терапевтична доза) подкожно на седмица 0, след което са лекувани с голимумаб 200 mg, голимумаб 100 mg или голимумаб 50 mg подкожно на всеки 4 седмици до седмица 52. При пациентите на лечение с голимумаб
(n = 230) са съобщени осем злокачествени заболявания и нито едно при пациентите на плацебо (n = 79). Съобщение за лимфом има при 1 пациент, за немеланомен рак на кожата при 2-ма пациенти и за други злокачествени заболявания при 5 пациенти. Няма превалиране на определен вид злокачествено заболяване.
По време на плацебо-контролираната част на проучването честотата на поява (95% CI) на всички злокачествени заболявания на 100 човекогодини проследяване на пациентите, лекувани с голимумаб, е била 3,19 (1,38; 6,28). В това проучване честотата на поява (95% CI) на
100 човекогодини проследяване при пациентите, лекувани с голимумаб, е била 0,40 (0,01, 2,20)
за лимфом, 0,79 (0,10, 2,86) за немеланомен кожен рак и 1,99 (0,64, 4,63) за други злокачествени заболявания. При участниците на плацебо честотата на поява (95% CI) на тези злокачествени заболявания на 100 човекогодини е била 0,00 (0,00, 2,94). Значимостта на тези резултати не е известна.
Неврологични събития
В контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на проследяване до 3 години, е наблюдавана по-висока честота на демиелинизация при пациентите, получавали голимумаб 100 mg, в сравнение с пациентите, получавали голимумаб 50 mg (вж. точка 4.4).
Повишаване на чернодробните ензими
В контролирания период на основните изпитвания за RA и PsA се появяват леки повишения на АЛАТ (> 1 и < 3 x горната граница на нормата (ULN), със сходни честоти в групите на голимумаб и контролните групи в изпитванията за лечение на RA и PsA (22,1% до 27,4% от пациентите); като в изпитванията за лечение на AS и nr-Axial SpA при повече пациенти, лекувани с голимумаб, се е появило леко повишаване на АЛАТ (26,9%), отколкото при контролните пациенти (10,6%). По време на контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания за лечение на RA и PsA, с медиана на проследяване приблизително
5 години, честотата на леките повишавания на АЛАТ в изпитванията за лечение на RA и PsA е сходна при лекуваните с голимумаб пациенти и контролните пациенти. В контролирания период на основните изпитвания на индукционна терапия с голимумаб при UC са възникнали леки повишения на АЛАТ (> 1 и < 3 x ULN) в сходни съотношения при лекуваните с голимумаб и контролните пациенти (съответно 8,0% до 6,9% ). В контролираните и неконтролираните периоди на основни изпитвания за UC с медиана на проследяване приблизително 2 години процентът на пациентите с леки повишения на АЛАТ е 24,7% при пациенти, приемащи голимумаб по време на етапа на поддържаща терапия от изпитването при UC.
В контролирания период на основни изпитвания за лечение на RA и AS повишаванията на АЛАТ ≥ 5 x ULN не са чести, като те са наблюдавани по-често при пациентите, лекувани с голимумаб (0,4% до 0,9%), отколкото при контролните пациенти (0,0%). Такава тенденция не се наблюдава при пациентите с псориатичен артрит. По време на контролираните и неконтролираните периоди на основните изпитвания, с медиана на проследяване 5 години, честотата на повишаване на АЛАТ ≥ 5 x ULN е сходна при лекуваните с голимумаб пациенти и при контролните пациенти. Като цяло тези повишавания са асимптомни и стойностите се понижават или се нормализират и при отпаднали от изпитването пациенти, и при такива, които продължават да участват, както и при корекция на приема на други лекарствени продукти.
Няма съобщени случаи по време на контролирания и неконтролирания период на изпитването за nr-Axial SpA (до 1 година). В контролирания период на основни изпитвания на индукционно лечение с голимумаб при UC са възникнали повишения на АЛАТ ≥ 5 x ULN в сходни съотношения при лекуваните с голимумаб и пациентите, приемали плацебо (съответно 0,3% до 1,0% ). В контролираните и неконтролираните периоди на основни изпитвания за UC с медиана на проследяване приблизително 2 години процентът на пациентите с повишения на
АЛАТ ≥ 5 x ULN е 0,8% при пациенти, приемащи голимумаб по време на етапа на поддържаща терапия от изпитването при UC.
В основни изпитвания за лечение на RA, PsA, AS и nr-Axial SpA, един пациент, включен в RA
изпитване с предшестващи чернодробни отклонения и прием на други лекарствени продукти,
който е лекуван с голимумаб, е развил неинфекциозен хепатит с иктер, с летален изход. Не се изключва ролята на голимумаб като допринасящ или утежняващ фактор.
Реакции на мястото на приложение
В контролираните периоди на основни изпитвания 5,4% от пациентите, лекувани с голимумаб, са получили реакции на мястото на приложение в сравнение с 2,0% от контролните пациенти. Наличието на антитела срещу голимумаб може да повиши риска от реакции на мястото на приложение. Повечето реакции на мястото на приложение са леки до умерено тежки, като най-честата е еритем на мястото на приложение. Като цяло появата на реакции на мястото на приложение не налага прекратяване на приложението на лекарствения продукт.
В контролираните изпитвания фаза IIb и/или III за лечение на RA, PsA, AS, nr-Axial SpA, тежка персистираща астма и в изпитвания фаза II/III за лечение на UC, нито един от лекуваните с голимумаб пациенти не е развил анафилактична реакция.
Автоантитела
По време на контролирани и неконтролирани периоди на основни изпитвания с едногодишен период на проследяване, при 3,5% от пациентите, лекувани с голимумаб, и 2,3% от контролните пациенти за първи път са установени ANA (в титър 1:160 или по-висок). В края на едногодишното проследяване наличието на анти-dsDNA антитела при изходно анти-dsDNA отрицателни пациенти е 1,1%.
Педиатрична популация Улцерозен колит
Безопасността на голимумаб е проучена в клинично изпитване фаза III при 69 пациенти на възраст от 4 до 17 години с умерен до тежък активен улцерозен колит. В това изпитване наблюдаваните нежелани реакции са в съответствие с установения профил на безопасност на голимумаб при възрастни пациенти с UC.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V*.
В клинично изпитване единични дози до 10 mg/kg са приложени интравенозно без прояви на токсичност, ограничаваща дозата. В случай на предозиране се препоръчва пациентът да остане под наблюдение за признаци и симптоми на нежелани реакции, като незабавно се започне подходящо симптоматично лечение.
Фармакологични свойства - GOBIVAZ 100 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, инхибитори на тумор-некротизиращия фактор алфа (TNFα), ATC код: L04AB06.
GOBIVAZ е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата https://www.ema.europa.eu.
Механизъм на действие
Голимумаб е човешко моноклонално антитяло, което образува стабилен комплекс с висок афинитет, както към разтворимата, така и към трансмембранната форма на човешкия TNFα, което предотвратява свързването на TNFα към рецепторите му.
Фармакодинамични ефекти
Доказано е, че свързването на човешкия TNF с голимумаб неутрализира индуцираната от TNFα експресия на повърхността на човешките ендотелни клетки на адхезионните молекули E-селектин, съдова адхезионна молекула 1 (vascular cell adhesion molecule, VCAM-1) и междуклетъчна адхезионна молекула 1 (intercellular adhesion molecule, ICAM-1). In vitro голимумаб инхибира и индуцираната от TNF секреция на интерлевкин 6 (IL-6), IL-8 и гранулоцит-макрофаг колоностимулиращ фактор (GM-CSF).
В сравнение с групите на плацебо е наблюдавано и подобрение по отношение на стойностите на С-реактивния протеин (CRP), като лечението с голимумаб е довело до значимо понижаване спрямо изходните стойности на серумните нива на IL-6, ICAM-1, матриксната металопротеиназа 3 (MMP-3) и съдовоендотелния растежен фактор (vascular endothelial growth factor, VEGF) в сравнение с контролното лечение. В допълнение, нивата на TNFα са се понижили при пациентите с RA и AS, а при пациентите с PsA са се понижили нивата на IL-8. Тези промени са наблюдавани при първата оценка (седмица 4) след започване на приложението на голимумаб и като цяло са се задържали до седмица 24.
Клинична ефикасност
Ревматоиден артрит при възрастни
Ефикасността на голимумаб е доказана в три многоцентрови, рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани клинични изпитвания, включващи над 1 500 пациенти на възраст
≥ 18 години с RA с умерено до силно изразена активност, диагностициран според критериите на Американския колеж по ревматология (ACR), поне 3 месеца преди скрининга. Пациентите са имали поне 4 оточни и 4 болезнени стави. Голимумаб или плацебо са били приложени подкожно веднъж на всеки 4 седмици.
В GO-FORWARD са оценени 444 пациенти с активен RA въпреки стабилната доза от поне 15 mg/седмично MTX и които не са лекувани преди това с TNF-антагонист. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо + MTX, голимумаб 50 mg + MTX, голимумаб
100 mg + MTX или голимумаб 100 mg + плацебо. Пациентите, които са получавали плацебо + MTX, са преминали на голимумаб 50 mg + MTX след седмица 24. На седмица 52 пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на изпитването.
В GO-AFTER са оценени 445 пациенти, лекувани преди това с един или повече от TNF-антагонистите адалимумаб, етанерцепт или инфликсимаб. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо, голимумаб 50 mg или голимумаб 100 mg. По време на изпитването на пациентите е разрешено да продължат съпътстващото DMARD лечение с MTX, сулфасалазин (SSZ) и/или хидроксихлороквин (HCQ). Обявените причини за прекратяване на предшестващото анти-TNF лечение са липса на ефикасност (58%), непоносимост (13%), и/или различни от безопасността и ефикасността причини (29%, предимно по финансови съображения).
В GO-BEFORE са оценени 637 пациенти с активен RA, които не са получавали MTX и не са лекувани преди това с TNF-антагонисти. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо + MTX, голимумаб 50 mg + MTX, голимумаб 100 mg + MTX или голимумаб
100 mg + плацебо. На седмица 52 пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на изпитването, в което пациентите, получаващи плацебо + MTX, които са имали поне една болезнена или подута става, са преминали на лечение с голимумаб 50 mg + MTX.
В GO-FORWARD (съвместните) първични крайни са процентът пациенти, при които е достигнат ACR 20 отговор на седмица 14 и подобрението на седмица 24 по Въпросника за оценка на здравословното състояние (Health Assessment Questionnaire, HAQ). В GO-AFTER
първичната крайна точка е процентът пациенти, при които е достигнат ACR 20 отговор на седмица 14. В GO-BEFORE съставните първични крайни точки са процентът пациенти, при които е достигнат ACR 50 отговор на седмица 24 и промяната в модифицирания резултат по van der Heijde-Sharp (vdH-S) на седмица 52. Освен първичните крайни точки е направена и допълнителна оценка на влиянието на голимумаб върху признаците и симптомите на артрит, рентгенографски отговор, телесни функции и свързаните със здравето показатели за качество на живот.
Като цяло не са установени клинично значими различия в показателите за ефикасност между пациентите, получаващи голимумаб 50 mg и 100 mg, със съпътстващ прием на MTX на седмица 104 в GO-FORWARD и GO-BEFORE и на седмица 24 в GO-AFTER. Във всяко от RA клиничните изпитвания според дизайна на изпитването, пациентите в дългосрочното продължение на изпитването може да са сменяли дозите голимумаб от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на лекаря в проучването.
Признаци и симптоми
Основните ACR резултати за доза голимумаб 50 mg на седмици 14, 24 и 52 за GO-FORWARD, GO-AFTER и GO-BEFORE са представени в Таблица 3 и описани по-долу. Наблюдаван е отговор при първа оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на голимумаб.
В GO-FORWARD от 89 участници, рандомизирани да получават голимумаб 50 mg + MTX, 48 са останали на това лечение до седмица 104. От тях 40, 33 и 24 пациенти са имали ACR отговор на седмица 104 съответно 20/50/70. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, са наблюдавани подобни честоти на ACR
20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.
В GO-AFTER процентът от пациентите, постигащи ACR 20 отговор, е по-висок при пациентите, получаващи голимумаб, в сравнение с пациентите на плацебо, независимо от причината за прекратяване на предшестващото лечение с TNF-антагонисти.
Таблица 3
Основни резултати за ефикасност в контолираните етапи на GO-FORWARD, GO-AFTER и
GO-BEFORE
| GO-FORWARDАктивен RA въпреки лечението с MTX | GO-AFTERАктивен RA, лекуван преди това с един или повече TNF-антагонисти | GO-BEFOREАктивен RA, нелекуван преди това с MTX | ||||
| Плацебо+ MTX | GOBIVAZ50 mg+ MTX | Плацебо | GOBIVAZ50 mg | Плацебо + MTX | GOBIVAZ50 mg+ MTX | |
| na | 133 | 89 | 150 | 147 | 160 | 159 |
| Отговорили пациенти, % | ||||||
| ACR 20 | ||||||
| Седмица 14 | 33% | 55%* | 18% | 35%* | NA | NA |
| Седмица 24 | 28% | 60%* | 16% | 31%р = 0,002 | 49% | 62% |
| Седмица 52 | NA | NA | NA | NA | 52% | 60% |
| ACR 50 | ||||||
| Седмица 14 | 10% | 35%* | 7% | 15%p = 0,021 | NA | NA |
| Седмица 24 | 14% | 37%* | 4% | 16%* | 29% | 40% |
| Седмица 52 | NA | NA | NA | NA | 36% | 42% |
| ACR 70 | ||||||
| Седмица 14 | 4% | 14%p = 0,008 | 2% | 10%p = 0,005 | NA | NA |
| Седмица 24 | 5% | 20%* | 2% | 9% p = 0,009 | 16% | 24% |
| Седмица 52 | NA | NA | NA | NA | 22% | 28% |
a n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка.
* p ≤ 0,001
NA: Неприложимо
В GO-BEFORE основният анализ при пациентите с умерен до тежък ревматоиден артрит (комбинирани групи голимумаб 50 и 100 mg + MTX спрямо MTX самостоятелно за ACR 50) не е статистически значим на седмица 24 (p = 0,053). На седмица 52 в общата популация процентът пациенти в групата на голимумаб 50 mg + MTX, постигнали ACR отговор, като цяло е бил по-висок, но не сигнификантно различен в сравнение с MTX самостоятелно (вж. Таблица 3).
Допълнителни анализи са направени за подгрупите, представителни за показаната за лечение популация пациенти с тежък, активен и прогресиращ RA. Демонстриран е общо по-голям ефект на голимумаб 50 mg + MTX спрямо MTX самостоятелно при показаната популация в сравнение с общата популация.
В GO-FORWARD и GO-AFTER са наблюдавани клинично и статистически значими отговори по резултата за активност на заболяването (DAS28) за всеки предварително определен период на оценка на седмица 14 и седмица 24 (p ≤ 0,001). Сред пациентите, останали на лечение със голимумаб, за което са били рандомизирани в началото на проучването, отговорите по DAS28 са се задържали до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в проучването и са лекувани с голимумаб, отговорите по DAS28 са били подобни от седмица 104 до седмица 256.
В GO-BEFORE е измерен значимият клиничен отговор, дефиниран като поддържане на ACR 70 отговор за продължителен период от 6 месеца. На седмица 52, 15% от пациентите в групата на голимумаб 50 mg + MTX са постигнали значим клиничен отговор в сравнение със 7% от пациентите в групата на пацебо + MTX (р = 0,018). Между 159-те участници, рандомизирани на голимумаб 50 mg + MTX, 96 са останали на това лечение на седмица 104. Сред тях 85, 66 и
53 пациенти са имали отговор ACR 20/50/70 съответно на седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в клиничното изпитване и са лекувани с голимумаб, са наблюдавани подобни честоти на ACR 20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.
Рентгенографски отговор
В GO-BEFORE, за да се оцени степента на структурно увреждане, е използвана промяната от изходните стойности в резултата по vdH-S, комбиниран резултат за структурно увреждане, който измерва рентгенографски броя и размера на ставните ерозии и степента на стесняване на ставното пространство на ръцете/китките и стъпалата. Основните резултати при доза голимумаб 50 mg на седмица 52 са представени в Таблица 4.
Броят пациенти без поява на нови ерозии или с промяна спрямо изходните стойности на общия резултат по vdH-S ≤ 0 е значимо по-висок в групата на лечение с голимумаб в сравнение с контролната група (р = 0,003). Рентгенографските ефекти, наблюдавани на седмица 52, са се запазили до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, рентгенографските ефекти са били подобни от седмица 104 до седмица 256.
Таблица 4
Средни рентгенографски промени спрямо изходните стойности в общия резултат по vdH-S на седмица 52 в общата популация в GO-BEFORE
| Плацебо + MTX | GOBIVAZ 50 mg + MTX | |
| na | 160 | 159 |
| Общ резултат | ||
| Изходни стойности | 19,7 (35,4) | 18,7 (32,4) |
| Промяна от изходните стойности | 1,4 (4,6) | 0,7 (5,2)* |
| Резултат за ерозия | ||
| Изходни стойности | 11,3 (18,6) | 10,8 (17,4) |
| Промяна от изходните стойности | 0,7 (2,8) | 0,5 (2,1) |
| Резултат за ССП | ||
| Изходни стойности | 8,4 (17,8) | 7,9 (16,1) |
| Промяна от изходните стойности | 0,6 (2,3) | 0,2 (2,0)** |
a n отразява рандомизираните пациенти
* p = 0,015
** p = 0,044
Телесни функции и качество на живот, свързано със здравословното състояние
В GO-FORWARD и GO-AFTER са оценени телесните функции и инвалидност като отделни крайни точки чрез индекса за инвалидност на HAQ DI. В тези клинични изпитвания на
седмица 24, голимумаб показва клинично и статистически значимо подобрение на показателите на HAQ DI от изходните в сравнение с контролните пациенти. Сред пациентите, останали на лечение с голимумаб, за което са били рандомизирани в началото на изпитването, подобрението в HAQ DI се е задържало до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, подобрението в HAQ DI е било подобно от
седмица 104 до седмица 256.
В GO-FORWARD при пациентите, лекувани с голимумаб, е постигнато клинично и статистически значимо подобрение по отношение на качеството на живот, свързано със здравословното състояние, определено въз основа на показателите за телесни функции на SF-36, в сравнение с пациентите на плацебо на седмица 24. Сред пациентите, останали на лечение с голимумаб, за което са били рандомизирани в началото на изпитването, подобрението в телесните функции на SF-36 се е задържало до седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, подобрението в телесните функции на SF-36 е било подобно от седмица 104 до седмица 256. В GO-FORWARD и GO-AFTER е постигнато статистически значимо подобрение по отношение на умората, измерена чрез функционална оценка по скалата за лечение на хронични заболявания - умора (FACIT-F).
Псориатичен артрит при възрастни
Безопасността и ефикасността на голимумаб са оценени в многоцентрово, рандомизирано, плацебо-контролирано клинично изпитване (GO-REVEAL), включващо 405 възрастни пациенти с активен PsA (≥ 3 оточни стави и ≥ 3 болезнени стави) въпреки лечението с нестероидни противовъзпалителни средства (NSAID) или DMARD. Пациентите в това изпитване са с диагностициран PsA поне преди 6 месеца и с поне лек псориазис. Включени са пациенти с всички подтипове псориатичен артрит, включително полиартикуларен артрит без ревматични възли (43%), асиметричен периферен артрит (30%), артрит на дисталните интерфалангеални стави (15%), спондилит с периферен артрит (11%) и инвалидизиращ артрит (1%). Не се допуска предшестващо лечение с TNF-антагонист. Голимумаб или плацебо се прилагат подкожно през
4 седмици. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо, голимумаб 50 mg или голимумаб 100 mg. Пациентите, които са получавали плацебо, са преминали на голимумаб 50 mg след седмица 24. Пациентите са включени в открито дългосрочно продължение на изпитването на седмица 52. Приблизително 48% от пациентите са продължили лечението с постоянни дози метотрексат (≤ 25 mg/седмично). Съвместните първични крайни точки са процентът пациенти, достигащи ACR 20 отговор на седмица 14 и промяна на изходните стойности на общия PsA, модифициран по vdH-S резултат, на седмица 24.
Като цяло не са наблюдавани клинично значими различия в показателите за ефикасност между схемите на прилагане на голимумаб 50 mg и 100 mg на седмица 104. Според дизайна на изпитването пациентите в дългосрочното продължение на изпитването може да са сменяли дозите голимумаб от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на лекаря в изпитването.
Признаци и симптоми
Основните резултати за дозата от 50 mg на седмици 14 и 24 са представени в Таблица 5 и описани по-долу.
Таблица 5
Основни резултати за ефикасността от GO-REVEAL
| Плацебо | GOBIVAZ 50 mg* | |
| na | 113 | 146 |
| Отговорили пациенти, % | ||
| ACR 20 | ||
| Седмица 14 | 9% | 51% |
| Седмица 24 | 12% | 52% |
| ACR 50 | ||
| Седмица 14 | 2% | 30% |
| Седмица 24 | 4% | 32% |
| ACR 70 | ||
| Седмица 14 | 1% | 12% |
| Седмица 24 | 1% | 19% |
| PASIb 75c | ||
| Седмица 14 | 3% | 40% |
| Седмица 24 | 1% | 56% |
* p < 0,05 за всички сравнения;
a n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка
b Площ на псориазиса и индекс на тежест
c Въз основа на подгрупата пациенти с изходно засягане на ≥ 3% от телесната площ, 79 пациенти (69,9%) в групата на плацебо и 109 (74,3%) в групата на лечение с голимумаб 50 mg.
Отговори са наблюдавани при първата оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на голимумаб. Сходни ACR 20 отговори на седмица 14 са наблюдавани при пациентите с полиартикуларен артрит без ревматоидни възли и при подтиповете асиметричен периферен PsA. Броят на пациентите с други подтипове PsA е твърде малък, за да позволи адекватна оценка. Наблюдаваните отговори в групите на лечение с голимумаб са сходни при пациентите, които са приемали съпътстващо MTX и тези, които не са приемали. От 146 пациенти, рандомизирани на голимумаб 50 mg, 70 са били все още на това лечение на седмица 104. От тези 70 пациенти, 64, 46 и 31 пациенти са имали съответно ACR отговор 20/50/70. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, са наблюдавани подобни честоти на ACR 20/50/70 отговор от седмица 104 до седмица 256.
Статистически значими отговори по DAS28 са наблюдавани на седмици 14 и 24 (p < 0,05).
На седмица 24, при пациентите, лекувани с голимумаб, е наблюдавано подобрение в показателите за периферна активност на псориатичния артрит (напр. брой оточни стави, брой болезнени/чувствителни стави, дактилит и ентезит). Лечението с голимумаб е довело до значимо подобрение на телесните функции, оценена въз основа на HAQ DI, както и до значимо подобрение в качеството на живот, свързано със здравословното състояние, оценено въз основа на показателите за телесни функции и психическо състояние на SF-36. При пациентите, останали на лечение с голимумаб, за което са били рандомизирани в началото на проучването, DAS28 и HAQ DI отговорите се запазват през седмица 104. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, DAS28 и HAQ DI отговорите са били подобни от седмица 104 до седмица 256.
Рентгенографски отговор
Структурното увреждане на ръцете и ходилата е оценено рентгенографски чрез промяна на изходните стойности на vdH-S резултата, модифициран за PsA, чрез прибавяне на дисталните интерфалангеални стави на ръката.
Лечението с голимумаб 50 mg намалява скоростта на прогресия на периферно увреждане на ставите, в сравнение с лечението с плацебо на седмица 24, измерена чрез промяна в изходните стойности в общия модифициран vdH-S резултат (средно ± SD резултата е 0,27 ± 1,3 в плацебо групата, в сравнение с - 0,16 ± 1,3 в голимумаб групата p = 0,011). Освен тези 146 пациенти, които са били рандомизирани на голимумаб 50 mg, са налични рентгенографски данни на седмица 52 за 126 пациенти, от които 77% не са показали прогресия в сравнение с изходните стойности.
Налични са рентгенографски данни на седмица 104 за 114 пациенти, от които 77% не са показали прогресия от изходните стойности. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, подобeн брой пациенти не са показали прогресия от изходните стойности от седмица 104 до седмица 256.
Аксиален спондилоартрит при възрастни Анкилозиращ спондилит при възрастни
Ефикасността и безопасността на голимумаб са оценени в многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване (GO-RAISE),
включващо 356 възрастни пациенти с активен AS (с Индекс на активност на заболяването анкилозиращ спондилит по Бат [BASDAI] ≥ 4 и резултат по визуална аналогова скала (VAS) ≥ 4 за обща болка в гърба от 0 до 10 cm). В изпитването са включени пациенти с активно заболяване независимо от настоящо или предишно лечение с NSAID или DMARD, но нелекувани с TNF-антагонисти. Голимумаб или плацебо са прилагани подкожно на всеки
4 седмици. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо, голимумаб 50 mg или голимумаб 100 mg, като се допуска продължаване на лечението с DMARD (MTX, SSZ и/или HCQ). Първичната крайна точка е процентът пациенти, постигащи ASAS 20 отговор на седмица 14 (Група за оценка на анкилозиращия спондилит [ASAS]). Данните за плацебо-контролираната ефикасност са събирани и анализирани до седмица 24.
Основните резултати за дозата от 50 mg са представени в Таблица 6 и описани по-долу. Като цяло не са наблюдавани клинично значими различия в показателите за ефикасност между голимумаб 50 mg и 100 mg на седмица 24. Според дизайна на клиничното изпитване пациентите в дългосрочното продължение на изпитването може да са сменяли дозите голимумаб от 50 mg на 100 mg и обратно по преценка на лекаря в изпитването.
Таблица 6
Основни резултати за ефикасността от GO-RAISE
| Плацебо | GOBIVAZ 50 mg* | |
| na | 78 | 138 |
| Отговорили пациенти, % | ||
| ASAS 20 | ||
| Седмица 14 | 22% | 59% |
| Седмица 24 | 23% | 56% |
| ASAS 40 | ||
| Седмица 14 | 15% | 45% |
| Седмица 24 | 15% | 44% |
| ASAS 5/6 | ||
| Седмица 14 | 8% | 50% |
| Седмица 24 | 13% | 49% |
* p ≤ 0,001 за всички сравнения
a n отразява рандомизираните пациенти; действителният брой пациенти, подходящи за оценка по всеки проследяван параметър, може да варира в зависимост от периода на оценка
Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, броят пациенти с ASAS 20 и ASAS 40 отговор е подобен от седмица 24 до седмица 256.
На седмица 14 и 24 са наблюдавани и случаи на статистически значими отговори по
BASDAI 50, 70 и 90 (p ≤ 0,017). Подобрение на основните показатели за активност на заболяването е наблюдавано при първата оценка (седмица 4) след първоначалното приложение на голимумаб, което е продължило до седмица 24. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, са наблюдавани подобни степени на промяна от изходните стойности по BASDAI от седмица 24 до седмица 256. Трайни резултати са наблюдавани при пациенти с АSAS 20 отговор на седмица 14 независимо от употребата на DMARD (MTX, сулфасалазин и/или хидроксихлороквин), резултата за HLA-B27 антигена или изходните стойности на CRP.
Лечението с голимумаб води до значително подобрение в телесните функции, оценени по промените в BASFI на седмица 14 и 24, в сравнение с изходните стойности. Качеството на живот, свързано със здравословното състояние, оценено въз основа на показателите за телесните функции на SF-36, също показва значимо подобрение на седмица 14 и 24. Сред пациентите, които са продължили участието си в изпитването и са лекувани с голимумаб, подобрението в телесните функции и качеството на живот, свързано със здравословното състояние, са били подобни от седмица 24 до седмица 256.
Нерентгенографски аксиален спондилоартрит при възрастни
GO-AHEAD
Безопасността и ефикасността на голимумаб са оценени в многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване (GO-AHEAD) при 197 възрастни пациенти с тежък активен nrAxial SpA (определени като пациенти, които отговарят на критериите за класифициране на аксиален спондилоартрит на ASAS, но не отговарят на модифицираните New York критерии за AS). Пациентите, включени в това изпитване, са имали активно заболяване (определено като BASDAI ≥ 4 и по визуална аналогова скала (VAS) за обща болка в гръба ≥ 4, всеки по скала 0-10 cm), въпреки настоящо или предишно лечение с НСПВС и не са лекувани с биологични продукти, включително с TNF-антагонисти. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо или голимумаб 50 mg, приложен подкожно, на всеки
4 седмици. На седмица 16 пациентите влизат в отворена фаза, в която всички са получили голимумаб 50 mg, приложен подкожно, на всеки 4 седмици до седмица 48, като е направена оценка на ефикасността до седмица 52 и проследяване на безопасността до седмица 60.
Приблизително 93% от пациентите, които получават голимумаб в началото на отвореното продължение (седмица 16) остават на лечение до края на изпитването (седмица 52). Анализите са извършени както за всички лекувани (All Treated, AT, N = 197), така и за обективни признаци на възпаление (Objective Signs of Inflammation, OSI, N = 158, определени от повишен CRP и/или настоящи доказателства за сакролит от ЯМР) популации. Данните за ефикасност от плацебо-контролирано клинично изпитване са събрани и анализирани до седмица 16. Първичната крайна точка е делът пациенти, постигнали ASAS 20 отговор на седмица 16. Основните резултати са представени в Таблица 7 и са описани по-долу.
Таблица 7
Основни резултати за ефикасност от GO-AHEAD на седмица 16
| Подобрения на признаци и симптоми | ||||
| Всички лекувани популации (AT) | Популация с обективни признаци на възпаление (OSI) | |||
| плацебо | GOBIVAZ 50 mg | плацебо | GOBIVAZ 50 mg | |
| na | 100 | 97 | 80 | 78 |
| Отговорили, % пациенти | ||||
| ASAS 20 | 40% | 71%** | 38% | 77%** |
| ASAS 40 | 23% | 57%** | 23% | 60%** |
| ASAS 5/6 | 23% | 54%** | 23% | 63%** |
| ASAS Частична ремисия | 18% | 33%* | 19% | 35%* |
| ASDAS-Cb < 1,3 | 13% | 33%* | 16% | 35%* |
| BASDAI 50 | 30% | 58%** | 29% | 59%** |
| Инхибиране на възпалението в сакроилиачните стави (SI), измерено чрез ЯМР | ||||
| Плацебо | GOBIVAZ 50 mg | Плацебо | GOBIVAZ 50 mg | |
| nC | 87 | 74 | 69 | 61 |
| Средна промяна на SPARCCd ЯМР скор на сакроилиачната става | -0,9 | -5,3** | -1,2 | -6,4** |
a n отразява рандомизирани и лекувани пациенти
b Скор на С-реактивния протеин, оценяващ активността на заболяването анкилозиращ спондилит (AT-Плацебо, N = 90; AT- голимумаб 50 mg, N = 88; OSI-Плацебо, N = 71; OSI-голимумаб 50 mg, N = 71)
c n отразява броя пациенти с изходно ниво и ЯМР данни на седмица 16
d SPARCC (Консорциум на Канада за изследване на спондилоартрита)
** p < 0,0001 сравнение на голимумаб спрямо плацебо
* p < 0,05 сравнение на голимумаб спрямо плацебо
Статистически значими подобрения на признаци и симптоми са демонстрирани при пациенти с тежък активен nr-Axial SpA, лекувани с голимумаб 50 mg в сравнение с плацебо през
седмица 16 (Таблица 7). При първата оценка (седмица 4), след първоначалното приложение на голимумаб, са наблюдавани подобрения. SPARCC резултатът, измерен чрез ЯМР, показва статистически значимо намаляване на SI ставното възпаление на седмица 16 при пациенти, лекувани със GOBIVAZ 50 mg, в сравнение с плацебо (Таблица 7). Болката, оценена от Обща болка в гърба и нощна болка в гърба VAS, и активността на заболяването, измерена чрез ASDAS C, също показват статистически значимо подобрение от изходното ниво до седмица 16 при пациенти, лекувани с голимумаб 50 mg в сравнение с плацебо (р < 0,0001).
Статистически значими подобрения в гръбначната мобилност, оценени чрез BASMI (метрологичен индекс за анкилозиращ спондилит по Бат (Bath Ankylosing Spondylitis Metrology Index)) и на физическата функция, оценена чрез BASFI, са наблюдавани при пациенти лекувани с голимумаб 50 mg, в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо (р < 0,0001). Пациентите, лекувани с голимумаб, имат значително по-голямо подобрение на качеството на живот, свързано със здравето, оценено чрез ASQoL, EQ-5D, и SF-36 физически и психически компоненти, и имат значително по-голямо подобрение на работоспособността, оценено като
по-голямо намаление на общата работоспособност и понижаване на активността, оценено чрез въпросника WPAI, спрямо пациентите, побечаващи плацебо.
Статистически значими резултати също са демонстрирани в популацията OSI през седмица 16
за всички крайни точки, описани по-горе.
При двете AT и OSI популации, подобренията по отношение на признаците и симптомите, гръбначната подвижност, физическите функции, качеството на живот и производителността наблюдавани през седмица 16 при пациенти, лекувани с голимумаб 50 mg продължава при тези, останали в изпитването през седмица 52.
GO-BACK
Ефикасността и безопасността на продължително лечение с голимумаб (пълна схема на лечение или с намалена честота на прилагане) в сравнение с оттегляне от лечението е оценена при възрастни пациенти (на възраст 18-45 години) с активен nr-axSpA, които показват продължителна ремисия в рамките на 10 месеца открито лечение с голимумаб при прилагане веднъж месечно (GO-BACK). Подходящите пациенти (които постигат клиничен отговор до месец 4 и статус неактивно заболяване (ASDAS < 1,3) на месец 7 и на месец 10), които се включват в двойносляпата фаза на оттегляне от лечението, са рандомизирани на
продължително ежемесечно лечение с голимумаб (пълна схема на лечение, N = 63), лечение на всеки 2 месеца с голимумаб (с намалена честота на прилагане, N = 63) или ежемесечно лечение с плацебо (оттегляне от лечението, N = 62) приблизително до 12 месеца.
Първичната крайна точка за ефикасност е процентът на пациентите без обостряне на заболяването. При пациентите, които получават обостряне, т.е. имат ASDAS, събран при
2 последователни оценки, като и двете показват или абсолютен резултат ≥ 2,1, или повишаване след оттегляне ≥ 1,1 спрямо месец 10 (краят на отворения период на лечението), е възобновена ежемесечната терапия с голимумаб в отворена фаза на повторно лечение, за да се характеризира клиничният отговор.
Клиничен отговор след двойносляпо спиране на лечението
Сред 188 пациенти с неактивно заболяване, които получават поне една доза от двойносляпото лечение, значително (p < 0,001) по-голям процент пациенти не получават обостряне на заболяването, когато продължават голимумаб или с пълната схема на лечение (84,1%), или с намалена честота на прилагане (68,3%), в сравнение с оттегляне от лечението (33,9%) (Таблица 8).
Таблица 8
Анализ на процента участници без обострянеа Цялата анализирана група (Период 2 – двойносляп)
| Лечение | n/N | % | Разлика в % спрямо плацебо | |
| Оценка (95% CI)b | p-стойностb | |||
| GLMSC QMT | 53/63 | 84,1 | 50,2 (34,1; 63,6) | < 0,001 |
| GLM SC Q2MT | 43/63 | 68,3 | 34,4 (17,0; 49,7) | < 0,001 |
| Плацебо | 21/62 | 33,9 | ||
Цялата анализирана група включва всички рандомизирани участници, които постигат неактивно заболяване през период 1 и получават поне една доза от заслепеното лечение в изпитването.
d Определен като ASDAS при 2 последователни визити, като и двете показват или
абсолютна стойност ≥ 2,1 или увеличение след прекъсване на лечението ≥ 1,1 спрямо месец 10 (визита 23).
e Процентът на грешка тип I при многократното сравняване на лечението (GLM SC QMT
спрямо плацебо и GLM SC Q2MT спрямо плацебо) е контролиран чрез последващо (step-down) тестване. Получено въз основа на стратифицирания метод на Miettinen и Nurminen с ниво на CRP (> 6 mg/L или ≤ 6 mg/L) като стратифициращ фактор.
Участниците, които прекъсват лечението през период 2 преждевременно и преди „обостряне“ се считат за получили „обостряне“. N = пълен брой участници; n = брой участници без обостряне; GLM = голимумаб;
S.C. = подкожно, QMT = прилагане веднъж месечно; Q2MT = прилагане през месец.
Разликата във времето до първото обостряне между групата с оттегляне от лечението и всяка от групитe на лечение с голимумаб е показана на Фигура 1 (Log-rank p < 0,0001 за всяко сравнение). В групата на плацебо обострянето започва приблизително 2 месеца след като лечението с голимумаб е спряно, като по-голямата част от обострянията възникват в рамките на 4 месеца след спиране на лечението (Фигура 1).
Фигура 1:
Анализ по Kaplan-Meier на времето до първото обостряне
Клиничен отговор към повторно лечение при обостряне на заболяването
Клиничният отговор е определен като подобрение на BASDAI ≥ 2 или ≥ 50% спрямо средната стойност на 2 последователни оценки по BASDAI, свързани с обостряне на заболяването. От 53 участници по схемата с намалена честота на прилагане или оттегляне от лечението, които имат потвърдено обостряне на заболяването, 51 (96,2%) постигат клиничен отговор към голимумаб в рамките на първите 3 месеца от възобновяване на лечението, въпреки че по-малко пациенти (71,7%) успяват да го поддържат през всичките 3 месеца.
Улцерозен колит при възрастни
Ефикасността на голимумаб е оценена в две рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани клинични изпитвания при възрастни пациенти.
Изпитването за индукционно лечение (PURSUIT-Индукция) оценява пациентите с умерен до тежък активен улцерозен колит (Mayo скор 6 до 12; ендоскопски скор ≥ 2), които имат незадоволителен отговор или имат непоносимост към конвенционалните терапии, или са - зависими от кортикостероиди. В етапа на изпитването за установяване на дозата, 761 пациенти са били рандомизирани да получат 400 mg голимумаб s.c. на седмица 0 и 200 mg на седмица 2, 200 mg голимумаб s.c. на седмица 0 и 100 mg на седмица 2, или плацебо s.c. на седмица 0 и 2. Разрешено е съпътстващо лечение с установени дози перорални аминосалицилати, кортикостероиди и/или имуномодулатори. В това изпитване е оценена ефикасността на голимумаб до седмица 6.
Резултатите от клинично изпитване за поддържащо лечение (PURSUIT-Поддържане) се основават на оценката на 456 пациенти, които са постигнали клиничен отговор от предшестващо индукционно лечение с голимумаб. Пациентите са рандомизирани да получат голимумаб 50 mg, голимумаб 100 mg или плацебо, приложени подкожно на всеки 4 седмици. Разрешено съпътстващо на установени дози перорални аминосалицилати и/или имуномодулатори. Дозите на кортикостероидите е трябвало да се намалят постепенно при започване на изпитването за поддържащо лечение. В това изпитване е оценена ефикасността на голимумаб през седмица 54.
Пациентите, които завършват изпитването за поддържащо лечение до седмица 54 продължават лечението в продължението на клиничното изпитване, като ефикасността се оценява до
седмица 216. Оценката на ефикасността в продължението наизпитването е направена въз основа на промените в приложението на кортикостероиди, Глобалната оценка на лекаря (Physician’s Global Assessment, PGA) за активността на заболяването и подобрението на качеството на живот, измерено чрез Въпросника за възпалителна болест на червата (Inflammatory Bowel Disease Questionnaire, IBDQ).
Таблица 9
Основни резултати за клинична ефикасност от PURSUIT - Индукция и PURSUIT -
Поддържане
| PURSUIT-Индукция | |||
| ПлацебоN = 251 | GOBIVAZ200/100 mgN = 253 | ||
| Процент пациенти | |||
| Пациенти с клиничен отговор на седмица 6a | 30% | 51%** | |
| Пациенти в клинична ремисия на седмица 6b | 6% | 18%** | |
| Пациенти със заздравяване на лигавицата наседмица 6c | 29% | 42%* | |
| PURSUIT-Поддържане | |||
| ПлацебоdN = 154 | GOBIVAZ50 mgN = 151 | GOBIVAZ100 mgN = 151 | |
| Процент пациенти | |||
| Поддържане на клиничния отговор (Пациенти в клиничен отговор на седмица 54)e | 31% | 47%* | 50%** |
| Трайна ремисия (Пациенти в клинична ремисия на седмица 30 и седмица 54)f | 16% | 23%g | 28%* |
N = брой пациенти
** p ≤ 0,001
* p ≤ 0,01
a Определен като понижение от изходната стойност в Mayo скор с ≥ 30% и ≥ 3 точки, придружено с намаление на скора за ректални кръвоизливи с ≥ 1 или скор за ректални кръвоизливи от 0 или 1.
b Определен като Mayo скор ≤ 2 точки, без индивидуален скор > 1
c Определен като 0 или 1 за ендоскопски скор от Mayo скор.
d Само за индукционно лечение с голимумаб.
e Пациентите са оценени за активност на заболяването UC чрез частичен Mayo скор на всеки 4 седмици (загубата на отговор е потвърдена ендоскопски). Ето защо пациент, който е поддържал отговор, е в състояние на траен клиничен отговор при всяко оценяване на седмица 54.
fПациент, който е трябвало да бъде в ремисия на седмици 30 и 54 (без да показва загуба на отговор в някакъв момент на седмица 54), за да постигне трайна ремисия.
g При пациентите с тегло под 80 kg, по-голяма част от пациентите, приемали 50 mg поддържаща терапия, са показали трайна клинична ремисия, в сравнение с тези, приемали плацебо.
Повече лекувани с голимумаб пациенти показват трайно заздравяване на лигавицата (пациенти със заздравяване на лигавицатана седмица 30 и седмица 54) в групата с доза 50 mg (42%, номинална p < 0,05) и групата с доза 100 mg (42%, p < 0,005), в сравнение с пациентите в групата на плацебо (27%).
Сред 54% от пациентите (247/456), които получават съпътстващо кортикостероиди при започване на PURSUIT-Поддържане, процентът на пациентите, поддържали клиничен отговор до седмица 54 и не са получавали съпътстващо кортикостероиди на седмица 54, е по-голям в групата с 50 mg (38%, 30/78) и в групата със 100 mg (30%, 25/82), в сравнение с групата на плацебо (21%, 18/87). Процентът на пациентите, които са преустановили кортикостероидите до
седмица 54, е по-голям в групата с 50 mg (41%, 32/78) и групата със 100 mg (33%, 27/82), в сравнение с групата на плацебо (22%, 19/87). Сред пациентите, които са включени в продължението на изпитването, процентът на участниците, които остават на лечение без кортикостероиди като цяло се запазва до седмица 216.
При пациенти, които не постигат клиничен отговор на седмица 6 в изпитванията PURSUIT-Индукция е приложен голимумаб 100 mg на всеки 4 седмици в клиничното изпитване PURSUIT- Поддържане. На седмица 14, 28% от тези пациенти постигат отговор, определен от частичен Mayo скор (по-нисък с ≥ 3 точки в сравнение с началото на индукционното лечение). На седмица 54, клиничните резултати, наблюдавани при тези пациенти са сходни с клиничните резултати, съобщени за пациентите, които постигат клиничен отговор на седмица 6.
На седмица 6, голимумаб значимо подобрява качеството на живот, измерено чрез промяната спрямо изходно ниво в специфично за болестта измерване, IBDQ (inflammatory bowel disease questionnaire, въпросник за възпалителна болест на червата). При пациентите, приемали поддържащо лечение с голимумаб, подобрението в качеството на живот, измерено чрез IBDQ, се запазва до седмица 54.
Приблизително 63% от пациентите, които получават голимумаб в началото на продължението на изпитването (седмица 56) продължават лечението до края на клиничното изпитване (последно приложение на голимумаб през седмица 212).
Педиатрична популация
Педиатричен улцерозен колит
Безопасността и ефикасността на голимумаб са оценени в многоцентрово, открито клинично изпитване фаза III (PURSUIT 2), планирано да включва деца на възраст от 2 до 17 години с умерен до тежък активен улцерозен колит, дефиниран като пълен Mayo скор от 6 до 12, включително с ендоскопски подскор ≥ 2. Деца, които са с предходна експозиция на анти-TNFα средства, не са подходящи за участие. По-голямата част от 69-те участници (97,1%) са получавали лекарства, свързани с лечението на улцерозен колит (кортикостероиди, имуномодулатори и/или 5-ASA); 52,2% от участниците са получавали кортикостероиди, а 88,4% са получавали перорален 5-ASA. Средната възраст на участниците е 13,4 години (диапазон от 4 до 17). 53,6% (37) от участниците са от женски пол. Средното тегло е 52,4 kg (диапазон от 16 до 107). Изходните характеристики на заболяването за цялата популация, лекувана с голимумаб, са представителни за педиатрични пациенти с умерен до тежък активен UC.
В индукционната фаза (от седмица 0 до седмица 6) децата получават голимумаб подкожно в зависимост от телесното тегло на седмици 0 и 2. Децата с телесно тегло ≥ 45 kg получават фиксирани индукционни дози 200 mg подкожно на седмица 0 и 100 mg на седмица 2. Децата с телесно тегло < 45 kg получават индукционни дози, коригирани според телесната повърхност, 120 mg/m2 s.c. (до максимум 200 mg) на седмица 0 и 60 mg/m2 s.c. (до максимум 100 mg) на седмица 2. На седмица 6 децата се оценяват по отношение на ефикасност и безопасност.
Във фазата на поддържащо лечение (от седмица 6 до седмица 54) децата, които са показали клиничен отговор към голимумаб (намаление спрямо изходното ниво на пълния Mayo скор с
≥ 30% и ≥ 3 точки, с намаление спрямо изходното ниво в подскора за ректално кървене ≥ 1 или с подскор за ректално кървене 0 или 1, като се използват местните стойности за ендоскопски подскор), продължават да получават голимумаб 100 mg s.c. (деца с тегло ≥ 45 kg) или 60 mg/m2 (деца с тегло < 45 kg) на всеки 4 седмици до седмица 50. При деца без клиничен отговор на седмица 6 е можело да се дадат допълнителни дози на седмица 6 и седмица 10, последвани от оценка на отговора на седмица 14, за да се определи дали децата да продължат с голимумаб на всеки 4 седмици до седмица 50. От 41 деца, които влизат във фазата на поддържащо лечение, 39 деца остават в проучването в седмица 54 (имали са пълен Mayo скор за определяне на ефикасността).
Първичната крайна точка за клинична ремисия, измерена чрез Mayo скор, е дефинирана като Mayo скор ≤ 2 точки, без индивидуален подскор > 1 (въз основа на Mayo ендоскопски подскор, определен от местния специалист по ендоскопия). Като цяло, 22 (31,9%) от децата показват клинична ремисия на седмица 6. 31,7% от клинично повлиялите се на седмица 6 са в клинична ремисия на седмица 54.
Таблица 10
Основни резултати за ефикасност от PURSUIT 2 – Индукция и PURSUIT 2 - Поддържане
| PURSUIT 2 - Индукция | |
| Първична крайна точка | голимумабN=69 |
| Участници в клинична ремисия, оценена чрезMayo скор на седмица 6a | 22 (31,9%) |
| Основни вторични крайни точки | |
| Участници с клиничен отговор на седмица 6б | 39 (56,5%) |
| Участници с ендоскопско заздравяване наседмица 6в | 28 (40,6%) |
| PURSUIT 2 – Поддържане | |
| Основни вторични крайни точки | голимумабN=41 |
| Участници в клинична ремисия на седмица 54, оценена чрез Mayo скорa,д | 13 (31,7%) |
| Участници с ендоскопско заздравяване наседмица 54в | 15 (36,6%) |
| Участници в клинична ремисия на седмица 54, оценена чрез Mayo скор, приучастници, които са в клинична ремисия наСедмица 6a,г,д | 12 (54,5%) |
N = брой пациенти
a Клинична ремисия се определя като Mayo скор ≤ 2 точки, без индивидуален подскор > 1.
б Клиничен отговор се определя като намаляване спрямо изходното ниво на Mayo скора с ≥30% и ≥3 точки или с намаляване от изходното ниво на подскора за ректално кървене с ≥1, или с подскор за ректално кървене 0 или 1.
в Ендоскопско заздравяване се определя като ендоскопски подскор 0 или 1 въз основа на локална ендоскопия.
г Като знаменател са участниците, които са в клинична ремисия на Седмица 6.
д Участници с липсващ ендоскопски скор на Седмица 54 се считат, че не са в клинична ремисия.
Имуногенност
По време на лечение с голимумаб могат да се развият антитела срещу голимумаб. Образуването на антитела срещу голимумаб може да е свързано с намалена системна експозиция на голимумаб, но не е наблюдавана видима корелация между развитието на антитела и ефикасността. Наличието на антитела срещу голимумаб може да увеличи риска от реакции на мястото на инжектиране (вж. точка 4.8).
Абсорбция
След еднократно подкожно приложение на голимумаб при здрави доброволци или пациенти с RA, средното време за достигане на максимална серумна концентрация (Tmax) варира от 2 до 6 дни. Подкожното приложение на 50 mg голимумаб на здрави доброволци води до постигане
на средно ± стандартно отклонение в максимална серумна концентрация (Cmax) 3,1 ± 1,4 µgg/ml.
След еднократно подкожно приложение на 100 mg, абсорбцията на голимумаб е сходна в мишницата, корема и бедрото, със средна абсолютна бионаличност 51%. Тъй като след подкожно приложение голимумаб показва приблизително линейна дозозависима
фармакокинетика, се очаква абсолютната бионаличност на 50 mg или 200 mg голимумаб да е сходна.
Разпределение
При еднократно i.v. приложение средният обем на разпределение е 115 ± 19 ml/kg.
Елиминиране
Системният клирънс на голимумаб е изчислен на 6,9 ± 2,0 ml/дневно/kg. Терминалният полуживот е изчислен на приблизително 12 ± 3 дни при здрави доброволци, като сходни стойности са наблюдавани и при пациенти с RA, PsA, AS или UC.
При подкожно приложение на 50 mg голимумаб при пациенти с RA, PsA или AS на всеки
4 седмици серумните концентрации достигат стационарно състояние на седмица 12. При съпътстваща употреба с MTX, лечението с 50 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици води до средни (± стандартно отклонение) най-ниски серумни концентрации в стационарно състояние от приблизително 0,6 ± 0,4 µg/ml при пациенти с активен RA независимо от лечението с MTX, приблизително 0,5 ± 0,4 µg/ml при пациенти с активен PsA и приблизително 0,8 ± 0,4 µg/ml при пациенти с AS. При пациенти с nr-Axial SpA, средните серумни концентрации на голимумаб в стационарно състояние са сходни с тези, наблюдавани при пациенти с AS след подкожно приложение на 50 mg голимумаб на всеки 4 седмици.
Пациентите с RA, PsA или AS, които не са на съпътстващо лечение с MTX, са с приблизително 30% по-ниски от най-ниските концентрации на голимумаб в стационарно състояние от тези, лекувани съпътстващо с голимумаб и MTX. При ограничен брой пациенти с RA, лекувани с голимумаб, прилаган подкожно за период от 6 месеца, съпътстващата употреба на MTX намалява клирънса на голимумаб с приблизително 36%. Популационният фармакокинетичен анализ обаче показва, че съпътстващата употреба на NSAID, перорални кортикостероиди или сулфасалазин не повлиява клирънса на голимумаб.
След индукционни дози от 200 mg и 100 mg голимумаб съответно на седмици 0 и 2, и след това на всеки 4 седмици поддържащи дози 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на пациенти с UC, серумните концентрации голимумаб достигат стационарно състояние приблизително
14 седмици след началото на лечението. Лечението с 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици по време на периода на поддържане, води до средни стационарни най-ниски серумни концентрации от съответно приблизително 0,9 ± 0,5 µg/ml и 1,8 ± 1,1 µg/ml.
При пациенти с UC, лекувани с 50 mg или 100 mg голимумаб подкожно на всеки 4 седмици, съпътстващата употреба на имуномодулатори не показва съществен ефект върху стационарните най-ниски нива на голимумаб.
Пациентите, развили антитела срещу голимумаб, като цяло са с ниски стойности на най-ниските серумни концентрации на голимумаб в стационарно състояние (вж. точка 5.1).
Педиатричен улцерозен колит
Фармакокинетиката на голимумаб е сходна при педиатрични и възрастни пациенти с улцерозен колит. Популационната фармакокинетика потвърждава, че препоръчителната схема на прилагане на голимумаб води до сходна или леко по-висока експозиция на голимумаб в серума при педиатрични участници в сравнение с възрастните пациенти в целия диапазон на телесното тегло.
Линейност
При еднократно интравенозно приложение при пациенти с RA, голимумаб показва приблизително линейна дозозависима фармакокинетика в дозовия интервал от 0,1 до
10,0 mg/kg. След единична подкожна доза в дозовия диапазон от 50 mg до 400 mg при здрави доброволци се наблюдава приблизително пропорционална на дозата фармакокинетика.
Влияние на телесното тегло върху фармакокинетиката
Съществува тенденция към повишаване на клирънса на голимумаб с повишаване на телесното тегло (вж. точка 4.2).
Фармацевтични данни - GOBIVAZ 100 mg
Сорбитол (E 420) L-хистидин
L-хистидинов монохидрохлорид монохидрат Полаксамер 188
Вода за инжекции
Предвид липсата на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Да се съхранява в хладилник (2°C - 8°C).
Да не се замразява.
Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
GOBIVAZ може да се съхранява при максимална температура до 25°C, еднократно за период до 30 дни, но не и след датата на изтичане на първоначалния срок на годност, напечатан върху картонената опаковка. Новият срок на годност трябва да бъде написан върху картонената опаковка (до 30 дни от датата на изваждане от хладилника).
Веднъж след като GOBIVAZ е съхраняван при стайна температура, не трябва да се връща отново за съхранение в хладилник. GOBIVAZ трябва да се изхвърли, ако не се използва в рамките на 30 дни при съхранение на стайна температура.
GOBIVAZ 100 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
1 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип І) с фиксирана игла (неръждаема стомана) и капаче на иглата. GOBIVAZ се доставя в опаковки, съдържащи
1 предварително напълнена спринцовка и групови опаковки, съдържащи 3 (3 опаковки по 1)
предварително напълнени спринцовки.
Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
GOBIVAZ се доставя като предварително напълнена спринцовка за еднократна употреба. Във всяка опаковка има инструкции за употреба, в които подробно е описано как се използва спринцовката. След изваждане на предварително напълнената спринцовка от хладилника, преди приложението на GOBIVAZ трябва да се изчака 30 минути, за да може разтворът да достигне стайна температура. Спринцовката не трябва да се разклаща.
Разтворът е бистър до леко опалесцентен, безцветен до светложълт и може да съдържа малки прозрачни или бели протеинови частици. Това не е необичайно за разтвори, съдържащи протеини. GOBIVAZ не трябва да се използва, ако разтворът е с променен цвят, мътен или съдържащ видими чужди частици.
Подробни указания за подготовянето и приложението на GOBIVAZ предварително напълнена напълнена спринцовка са дадени в листовката за пациента.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.