CONVERIDE 300 mg/12,5 mg film-coated tablets

Лечение на есенциална хипертония.

Тази фиксирана дозова комбинация е показана при възрастни пациенти, чието кръвно налягане не е адекватно контролирано от самостоятелно приложение на ирбесартан или хидрохлоротиазид (вж. точка 5.1).

КОНВЕРИД може да се приема веднъж дневно с или без храна.

Може да се препоръча титриране на дозата с отделните съставки (т.е. ирбесартан и хидрохлоротиазид).

Когато е клинично подходящо при директното преминаване от монотерапия към фиксирани комбинации, може да се има предвид следната:

• КОНВЕРИД 150 mg/12,5 mg може да се прилага при пациенти, при които кръвното налягане не е адекватно контролирано при самостоятелно приложение на хидрохлоротиазид или 150 mg ирбесартан.

• КОНВЕРИД 300 mg/12,5 mg може да се прилага при пациенти, при които не е постигнат адекватен контрол при приложение на 300 mg ирбесартан или КОНВЕРИД 150 mg/12,5 mg.

• КОНВЕРИД 300 mg/25 mg може да се прилага при пациенти, при които не е постигнат адекватен контрол при приложение на КОНВЕРИД 300 mg/12,5 mg.

Не се препоръчват дози по-високи от 300 mg ирбестартан/25 mg хидрохлоротиазид веднъж дневно. Когато е необходимо КОНВЕРИД може да се приема съвместно с други антихипертензивни лекарствени продукти (вж. точка 4.3,4.4,4.5 и 5.1).

Специални популации

Бъбречно увреждане

Поради съдържанието на хидрохлоротиазид, КОНВЕРИД не се препоръчва при пациенти с тежка бъбречна дисфункция (креатининов клирънс <30 ml/min). При тази популация за предпочитане са бримковите пред тиазидните диуретици. Не се изисква адаптиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, при които креатининовият клирънс е ≥30 ml/min (вж. точка 4.3 и точка 4.4).

Чернодробно увреждане

КОНВЕРИД не е показан при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Тиазидните диуретици трябва да бъдат прилагани с внимание при пациенти с увредена чернодробна функция. Не се изисква адаптиране на дозата КОНВЕРИД при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).

Пациенти в старческа възраст

Не се изисква адаптиране на дозата КОНВЕРИД при пациенти в напреднала възраст

Педиатрична популация

КОНВЕРИД не се препоръчва за употреба при деца и юноши, тъй като неговата безопасност и ефикасност не са установени. Няма налични данни.

Перорално приложение.

• Свръхчувствителност към активните вещества, към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към други, производни на сулфонамидите, вещества (хидрохлоротиазид е вещество, производно на сулфонамидите)

• Втори и трети триместър от бременността (вж. точка 4.4 и точка 4.6)

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min)

• Рефракторна хипокалиемия, хиперкалциемия

• Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза

• Едновременната употреба на Конверид с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана

при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (скорост на громерулна филтрация (GFR) < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Хипотония - пациенти с намален вътресъдов обем: КОНВЕРИД рядко води до симптоматична хипотония при хипертензивни пациенти без други рискови фактори за хипотония. Симптоматична хипотония може да се очаква при пациенти с недостатъчен вътресъдов обем и/ или недостиг на натрий в резултат на интензивна диуретична терапия, диета с ограничен прием на сол, диария или повръщане. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди започване на лечението с КОНВЕРИД.

Стеноза на бъбречната артерия - Реноваскуларна хипертония: съществува повишен риск от хипотония и бъбречна недостатъчност, когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на бъбречната артерия на единствен функциониращ бъбрек са подложени на лечение с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим или ангиотензин-II рецепторни антагонисти. Независимо, че не е документиран при употребата на КОНВЕРИД, трябва да се очаква подобен ефект.

Бъбречна недостатъчност и бъбречна трансплантация: когато КОНВЕРИД се прилага при пациенти с увредена бъбречна функция се препоръчва периодично проследяване на серумните нива на калия, креатинина и пикочната киселина. Няма опит при употреба на КОНВЕРИД при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация. КОНВЕРИД не трябва да се прилага при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) (вж. точка 4.3). При пациенти с увредена бъбречна функция може да се появи свързана с тиазидните диуретици азотемия. Не се изисква адаптиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, при които креатининовият клирънс е ≥ 30 ml/min. Въпреки това, при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≥ 30 ml/min, но < 60 ml/min) тази фиксирана дозова комбинация трябва да се прилага с внимание.

Двойна блокада на ренин-ангиотензин-алдостероновата система(PAAC (RAAS)): има доказателства, че едновременната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен увеличава риска от хипотония, хиперкалиемия и намалена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойна блокада на РААС чрез комбинирана употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен (вижте точки 4.5 и 5.1). Ако терапията с двойна блокада се счита за абсолютно необходима, това трябва да се извършва само под наблюдението на специалист и при често наблюдение отблизо на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане. АСЕ- инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Чернодробно увреждане: тиазидите трябва да бъдат прилагани с внимание при пациенти с увредена чернодробна функция или прогресиращо чернодробно заболяване, тъй като малки промени във водно-електролитния баланс могат да предизвикат чернодробна кома. Няма клиничен опит при употреба на КОНВЕРИД при пациенти с чернодробно увреждане.

Аортна стеноза и стеноза на митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия: както и при другите вазодилататори се изисква специално внимание при пациентите, страдащи от аортна стеноза или стеноза на митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Остра респираторна токсичност: След прием на хидрохлоротиазид се съобщават много редки тежки случаи на остра респираторна токсичност, включително остър респираторен дистрес синдром (ОРДС). След прием на хидрохлоротиазид обикновено се развива белодробен оток в рамките на минути до часове. В началото симптомите включват диспнея, повишена температура, влошаване на белодробната функция и хипотония. При съмнение за ARDS трябва да бъде спрян приемът на КОНВЕРИД и да се приложи подходящо лечение. Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при пациенти, които преди това са получавали ОРДС след прием на хидрохлоротиазид.

Първичен алдостеронизъм: пациентите с първичен алдостеронизъм обикновено не отговарят на антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин системата. Поради тази причина при тях не се препоръчва употребата на КОНВЕРИД.

Метаболитни и ендокринни ефекти: лечението с тиазиди може да наруши глюкозния толеранс. При пациенти с диабет може да се наложи адаптиране на дозата инсулин или пероралните хипогликемични агенти. Латентният захарен диабет може да стане манифестен при лечение с тиазиди.

Лечението с тиазидни диуретици се свързва с повишен холестерол и триглицериди; въпреки това при доза от 12,5 mg, съдържаща се в КОНВЕРИД са съобщавани минимални или никакви ефекти. При някои пациенти на лечение с тиазиди може да се появи хиперурикемия или обострена подагра.

Електролитен дисбаланс: както при всеки пациенти на лечение с диуретик, препоръчително е на определени интервали периодично да се проследява нивото на серумните електролити.

Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да предизвикат воден или електролитен дисбаланс (хипокалиемия, хипонатриемия и хипохлоремична алкалоза). Предупредителни признаци на водния и електролитния дисбаланс са сухота в устата, жажда, слабост, летаргия, сънливост, безпокойство, мускулни болки и крампи, мускулна слабост, хипотония, олигурия, тахикардия и стомашно-чревни нарушения като гадене и повръщане.

Въпреки че при употребата на тиазидни диуретици е възможна появата на хипокалиемия, съвместното приложение с ирбесартан може да намали индуцираната от диуретика хипокалиемия. Рискът от хипокалиемия е по-висок при пациенти с цироза на черния дроб, при пациенти с форсирана диуреза, при пациенти с неадекватен перорален прием на електролити и при пациенти, приемащи съвместно кортикостероиди или АКТХ. Обратно на това, поради наличието на ирбесартан в КОНВЕРИД, може да се появи хиперкалиемия, особено при наличие на бъбречно увреждане и/или сърдечна недостатъчност и захарен диабет. При пациенти в риск се препоръчва адекватно мониториране на серумния калий. Калий-съхраняващите диуретици, калиевите добавки или калий- съдьржащите заместители на солта трябва да се прилагат с внимание при употребата на КОНВЕРИД (вж. точка 4.5).

Няма доказателства, че ирбесартан може да намали или предотврати индуцираната от диуретика хипонатриемия. Недостигът на хлориди обикновено е лек и не изисква лечение.

Тиазидите могат да понижат екскрецията на калций с урината и да доведат до едновременно и леко повишаване на нивата на серумния калций при отсъствието на известни нарушения на калцевия метаболизъм. Значителната хиперкалциемия може да бъде признак на скрит хиперпаратиреоидизъм. Лечението с тиазиди трябва да бъде преустановено преди провеждане на изследвания на паратиреоидната функция.

Тиазидите доказано повишават екскрецията на магнезий в урината, което може да има за резултат хипомагнезиемия.

Литий: комбинацията от литий и КОНВЕРИД не се препоръчва (вж. точка 4.5).

Общи: при пациентите, при които съдовият тонус и бъбречната функция зависят предимно от активността на ренин-ангиотензин-алдостерон системата (например пациенти с тежка конгестивна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим или ангиотензин-II рецепторни антагонисти, които повлияват тази система се асоциира с остра хипотония, азотемия, олигурия или рядко с остра бъбречна недостатъчност (вижте точка 4.5). Както и при употребата на други антихипертензивни агенти, прекомерното понижаване на кръвното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.

Реакциите на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид могат да се появят при пациенти с или без анамнеза за алергия или бронхиална астма, но са по-вероятни при пациенти с анамнеза за такива заболявания.

При употребата на тиазидни диуретици са докладвани случаи на поява или обостряне на системен еритематозен лупус.

При употребата на тиазидни диуретици са докладвани случаи на реакции на фоточувствителност (вж. точка 4.8). Ако по време на лечението се появят реакции на фоточувствителност се препоръчва лечението да бъде преустановено. Ако се счита за необходимо повторно започване на прием на диуретик се препоръчва изложените на слънце или изкуствена UVA светлина части да се предпазват.

Бременност: лечение с ангиотензин-II рецепторни антагонисти (AIIRAs) не трябва да се инициира по време на бременност. Освен ако продължителното лечение с ангиотензин-II рецепторни антагонисти не е наложително, пациентките, които планират бременност, трябва да преминат на друго антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. При установяване на бременността лечението с ангиотензин-II рецепторни антагонисти трябва да бъде преуставено незабавно и, ако е подходящо, трябва да се започне алтернативно лечение (вж. точка 4.3 и точка 4.6).

Хороидален излив, остра миопатия и вторична остра закритоъгълна глаукома, сулфонамидните лекарствени продукти или производните на сулфонамиди лекарства могат да причинят реакция на идиосинкразия, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, преходна миопатия и остра закритоъгълна глаукома. Независимо, че хидрохлоротиазид е сулфонамид, до момента са докладвани само изолирани случаи на остра закритоъгълна глаукома при неговата употреба. Симптомите включват остро начало на намалена зрителна острота или очна болка, които обикновено се появяват в рамките на няколко часа до седмици след започване на лечението.

Нелекувана острата закритоъгълна глаукома може да доведе до перманентна загуба на зрението. Първичното лечение се изразява във възможно най-бързо преустановяване приема на лекарството. Може да се наложи да се обмислят незабавно медицинско или хирургично лечение, ако вътреочното налягане остане неконтролирано. Рисковите фактори за развиване на остра закритоъгълна глаукома могат да включват и анамнеза за алергия към сулфонамиди или пеницилин (вж. точка 4.8).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане, АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Немеланомен рак на кожата: В две епидемиологични проучвания, основаващи се на датския национален раков регистър, е наблюдаван повишен риск от немеланомен рак на кожата (НМРК) [базалноклетъчен карцином (БКК) и сквамозноклетъчен карцином (СКК)] при нарастваща експозиция на кумулативна доза хидрохлоротиазид (ХХТЗ). Фотосенсибилизиращите ефекти на ХХЗТ могат да действат като вероятен механизъм на развитие на НМРК.

Пациентите, приемащи ХХТЗ,, трябва да бъдат информирани за риска от НМРК и съветвани редовно да проверяват кожата си за нови лезии и незабавно да съобщават при поява на попдозрителни кожни лезии. На пациентите трябва да се препоръчат възможни превантирни мерки, като ограничено излагане на слънчева светлина и ултравиолетови лъчи, а в случай на експозиция, подходяща защита, за да се сведе до минимум рискът от рак на кожата.

Подозрителните кожни лезии трябва да бъдат попдложени на незабавно изследване, потенциално включващо хистологични изследванияна биопсични материали. Преразглеждане на употребата на ХХТЗ може да се наложи и при пациенти, които са имали предходен НМРК (вж. също точка 4.8).

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Алискирен-съдържшци продукти или АСЕ инхибитори: Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по- висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Литий: при съвместно приложение на литий и инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим са докладвани случаи на обратимо повишение на серумните концентрации на литий и токсичност. До момента сходни ефекти са докладвани много рядко при употребата на ирбесартан. В допълнение, тиазидите понижават бъбречния клирънс на литий, поради което употребата на КОНВЕРИД може да повиши риска от литиева токсичност. Поради тази причина не се препоръчва съвместното приложение на литий и КОНВЕРИД (вж. точка 4.4). Ако подобна комбинация е доказано необходима се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на литий.

Лекарствени продукти, повлияващи калия: понижаващия съдържанието на калий ефект на хидрохлоротиазид се намалява от съхраняващия калия ефект на ирбесартан. Освен това, може да се очаква този ефект на хидрохлоротиазид върху серумния калий да бъде потенцииран от други лекарствени продукти, свързани със загубата на калий и хипокалиемия (например други калийуретични диуретици, лаксативи, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G натрий). Обратно на това, въз основа на опита при употреба на други лекарствени продукти, повлияващи ренин- ангиотензин системата, съвместната употреба с калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, и други лекарствени продукти, които могат да повишат серумните нива на калий (например хепарин натрий) може да доведе до повишени нива на серумен калий (вж. точка 4.4).

Лекарствени продукти, повлияващи се от нарушения на серумния калий: препоръчва се периодично проследяване на серумния калий, когато КОНВЕРИД се приема съвместно с лекарствени продукти, които се повлияват от нарушения на серумния калий (например сърдечни гликозиди, антиаритмици).

Нестероидни противовъзпалителни средства: когато ангиотензин-II антагонисти се приемат съвместно с нестероидни противовъзпалителни средства (например селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ дневно) и неселективни НСВПС) може да настъпи намаляване на антихипертензивния ефект.

Както и при АСЕ инхибиторите, съвместната употреба на ангиотензин-II антагонисти и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна е остра бъбречна недостатъчност и повишение на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо нарушение на бъбречната функция. Такива комбинации трябва да се прилагат с внимание, особено при пациенти в напреднала възраст. Пациентите трябва да приемат достатъчно течности, като е необходимо и проследяване на бъбречната функция след започване на съвместна терапия и периодично след това.

Репаглинид: ирбесартан има потенциал да инхибира ОАТР1В1. В клинично проучване се съобщава, че ирбесартан повишава Стах и AUC на репаглинид (субстрат на ОАТР1В1) съответно с 1,8 пъти и 1,3 пъти, когато се прилага 1 час преди репаглинид. В друго проучване не се съобщава за съответно фармакокинетично взаимодействие при съвместното приложение на двете лекарства. Поради това може да се наложи коригиране на дозата на антидиабетно лечение като репаглинид (вижте точка 4.4).

Допълнителна информация относно взаимодействията на ирбесартан: в клиничните проучвания фармакокинетиката на ирбесартан не е повлияна от хидрохлоротиазид. Ирбесартан се метаболизира основно от CYP2C9 и в по-малка степен чрез глюкорониране. Не са наблюдавани значими фармакокинетични или фармакодинамични взаимодействия, когато ирбесартан е приеман съвместно с варфарин, лекарствен продукт, метаболизиран от CYP2C9. Ефектите на индукторите на CYP2C9 като рифампицин върху фармакокинетиката на ирбесартан не са проучени. Фармакокинетиката на дигоксин не се променя при съвместно приложение на ирбесартан.

Допълнителна информация относно взаимодействията на хидрохлоротиазид: когато се приемат съвместно, следните лекарствени продукти могат да си взаимодействат с тиазидните диуретици:

Алкохол: може да настъпи потенцииране на ортостатичната хипотония.

Антидиабетни лекарствени продукти (перорални агенти и инсулини): може да се наложи адаптиране на дозата на антидиабетните лекарствени продукти (вж. точка 4.4).

Холестирамин и холестиполови смоли: абсорбцията на хидрохлоротиазид е нарушена в присъствието на анионни обменни смоли. КОНВЕРИД трябва да се приема поне един час преди или четири часа след тези лекарства.

Кортикостероиди, АКХТ: недостигът на електролити, особено хипокалиемия, може да бъде повишен.

Сърдечни гликозиди: предизвиканата от тиазиди хипокалиемия или хипомагнезиемия благоприятства появата на дигиталис индуцирана сърдечна аритмия (вж. точка 4.4).

Нестероидни противовъзпалителни средства: приемът на нестероидни противовъзпалителни средства може да понижи диуретичния, натриуретичния и антихипертензивния ефект на тиазидните диуретици при някои пациенти.

Пресорни амини (например норадреналин): ефектът на пресорните амини може да бъде намален, но не до степен, в която да се изключи възможността за тяхната употреба.

Недеполяризиращи скелетно-мускулни релаксанти (например тубокурарин): ефектът на недеполяризиращите скелетно-мускулни релаксанти може да се потенциира от хидрохлоротиазид.

Лекарствени продукти за лечение на подагра: може да се наложи адаптиране на дозата на лекарствените продукти за лечение на подагра, тъй като хидрохлоротиазид може да повиши нивата на серумната пикочна киселина. Може да се наложи повишаване на дозата пробенецид или сулфинпиразон. Съвместното приложение с тиазидни диуретици може да повиши честотата на хипертензивните реакции при алопуринол.

Калциеви соли: тиазидните диуретици могат да повишат нивата на серумен калций поради понижена екскреция. Ако е наложително предписването на калциеви добавки или калций-съхраняващи лекарствени продукти (лечение с Витамин Д), нивата на серумен калций трябва да бъдат мониторирани и, ако е необходимо, дозата да бъде коригирана.

Карбамазепин: съвместното приложение на карбамазепин и хидрохлоротиазид се асоциира с риск от симптоматична хипонатриемия. Електролитите трябва да бъдат проследявани по време на съвместното приложение. Ако е възможно, трябва да се прилага друг клас диуретици.

Други взаимодействия: хипергликемичният ефект на бета-блокерите и диазоксид може да бъде повишен от тиазидите. Антихолинергичните агенти (например атропин, бепериден) могат да повишат бионаличността на тиазидните диуретици чрез понижаване на стомашно-чревния мотилитет и скоростта на изпразване на стомаха. Тиазидите могат да повишат риска от нежелани реакции, причинени от амантадин. Тиазидите могат да понижат бъбречната екскреция на цитотоксичните лекарствени продукти (например циклофосфамид, метотрексат) и да потенциират техните миелосупресивни ефекти.

Ангиотензин-II рецепторни антагонисти(AIIRA):

Употребата на ангиотензин-II рецепторни антгонисти не се препоръчва през първия тримесгър от бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин-II рецепторни антагнисти е противопоказана през втория и третия триместър от бременността (вж. точка 4.3 и точка 4.4). Епидемиологичните данни относно тератогенния риск след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместьр от бременността не са убедителни. Въпреки това не може да се изключи слабо повишение на риска. Незивисимо, че няма данни от контролирани епидемиологични проучвания върху риска с ангиотензин-II рецепторни антагонисти (AIIRA), подобни рискове може да съществуват и при този клас лекарства. Освен ако продължителната терапия с ангиотензин-II рецепторни антагонисти не се счита за необходима, пациентите, които планират бременност, трябва да преминат на алтернативни антихипертензивни лечения, които имат установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. При установяване на бременността, лечението с ангиотензин-II рецепторни антагонисти трябва да бъде преустановено незабавно и, ако е необходимо, трябва да бъде започнато алтернативно лечение.

Известно е, че експозиция на ангиотинзин-II рецепторни антагонисти през втория и третия триместьр от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

Ако е налице експозиция на ангиотензин-II рецепторни антагонисти от втория триместър на бременността се препоръчва ехографско изследване на бъбречната функция и черепа.

Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин-II рецепторни антагонисти, трябва да бъдат проследявани отблизо за хипотония (вж. точка 4.3 и точка 4.4).

Хидрохлоротиазид:

Опитът с употребата на хидрохлоротиазид по време на бременност, особено през първия триместър е ограничен. Данните от проучванията при животни са недостатъчни. Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Въз основа на фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид, употребата му през втория и третия триместър от бременността може да предизвика фето- плацентарна перфузия и може да причини фетални и неонатални ефекти като жълтеница, нарушение на електролитния баланс и тромбоцитопения.

Хидрохлоротиазид не трябва да бъде прилаган при гестационен едем, гестационна хипертония или преекслампсия, поради риск от понижаване на плазмения обем и плацентарна хипоперфузия. без благоприятен ефект върху хода на болестта.

Хидрохлоротиазид не трябва да бъде прилаган при есенциална хипертония при бременни жени, с изключение на редките случаи, в които не е възможно използването на друго лечение.

Тъй като КОНВЕРИД съдържа хидрохлоротиазид, той не се препоръчва през първия триместър от бременността. При планиране на бременност пациентките трябва да преминат на подходящо алтернативно лечение.

Ангиотензин-IIрецепторни антагонисти(AIIRA):

Тъй като няма налична информация за употребата на КОНВЕРИД при кърмене, КОНВЕРИД не се препоръчва, а алтернативно лечение с по-добре установен профил на безопасност при кърмене е за предпочитане, особено при кърмене на новородени или преждевременно родено дете.

Не е известно дали ирбесартан или неговите метаболите се екскретират в кърмата при хора.

Наличните фармакодинамични/ токсикологични данни при плъхове показват екскретиране на ирбесаратан или неговите метаболити в кърмата (за допълнителна информация вж. точка 5.3).

Хидрохлоротиазид:

Хидрохлоротиазид се ескретира в кърмата при хора в малки количества. Във високи дози тиазидите водат до интензивна диуреза и могат да потиснат производството на кърма. Употребата на КОНВЕРИД при кърмене не се препоръчва. Ако КОНВЕРИД се прилага при кърмене, дозите трябва да са възможно най-ниски.

Ирбесартан няма ефект върху фертилитета при третирани с него плъхове и тяхното потомство до дозови нива, които причиняват първите симптоми на токсичност при техните родители (вж. точка 5.3).

Въз основа на фармакодинамичните си свойства е малко вероятно КОНВЕРИД да повлияе способността за шофиране и работа с машини. При шофиране и работа с машини трябва да се вземе под внимание, че при лечение на хипертония понякога могат да се появят замаяност и отпадналост.

Комбинации ирбесартан/ хидрохлоротиазид:

От 898 пациенти с хипертония, приемали различни дози ирбесартан/ хидрохлоротиазид (в диапазона 37,5 mg/6,25 mg до 300 mg/25 mg) в плацебо-контролирани проучвания, 29.5% от пациентите са изпитали нежелани лекарствени реакции. Най-често докладваните нежелани лекарствени реакции са били замаяност (5.6%), умора (4.9%), гадене/ повръщане (1.8%) и нарушено уриниране (1.4%). В допълнение, често по време на клиничните проучвания при тези пациенти са наблюдавани повишени уреен азот в кръвта (BUN) (2.3%), креатинин киназа (1,7%) и креатинин (1.1%).

В Таблица 1 са представени нежеланите реакции, наблюдавани при спонтанни събщения и плацебо- контролирани проучвания.

Честотата на нежеланите реакции, изброени по-долу е определена както следва: много честа (≥ 1/10) чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10,000). В рамките на всяка група по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Допълнителна информация за отделните съставки: в допълнение към нежеланите реакции, посочени по-горе за комбинирания продукт са докладвани и други нежелани реакции с отделните съставки, които могат да бъдат потенциални реакции и при ирбесартан/ хидрохлоротиазид. Таблици 2 и 3 по-долу описват нежеланите реакции, докладвани с всяка от съставките на ирбесартан/ хидрохлоротиазид.

Дозозависимите нежелани реакции при хидрохлоротиазид (особено нарушенията на електролитния баланс) могат да се засилят при титрирането на дозата хидрохлоротиазид.

Описание на избрани нежелани реакции

Немеланомен рак на кожата: Въз основа на наличните данни от епидемиологични проучвания е наблюдавана зависима от кумунилативната доза връзка между ХХТЗ и НМРК (вж. също точки 4.4 и 5.1).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/ риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 890 3417

уебсайт: www.bda.bg

Не е налична специфична информация по отношение на лечението при предозиране с ирбесартан/ хидрохлоротиазид. Пациентът трябва да бъде проследяван отблизо, а лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо.

Лечението зависи от времето на прием и тежестта на симпотмите. Препоръчва се индуцирано повръщане и/ или стомашен лаваж. Активният въглен може да е от полза при лечението на предозиране. Серумните електролити и креатининът трябва да бъдат често проследявани. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и своевременно да се предприеме обемно и електролитно заместване.

Най-вероятните прояви на предозиране с ирбесартан може да се очаква да бъдат хипотония и тахикардия; възможна е и появата на брадикардия.

Предозирането с хидрохлоротиазид се асоциира с недостиг на електролити (хипокалиемия, хипохлоремия, хипонатриемия) и дехидратация, предизвикана от засилена диуреза. Най-честите признаци и симптоми на предозиране са гадене и сънливост. Хипокалиемията може да причини мускулни спазми и/ или изявени сърдечни аритмии, свързани със съвместната употреба със сърдечни гликозиди или определени антиаритмични лекарствени продукти.

Ирбесартан не се отделя чрез хемодиализа. Степента на отделяне на хидрохлоротиазид чрез хемодиализа не е установена.