Dyrupeg 6 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Dyrupeg 6 mg
Намаляване продължителността на неутропенията и честотата на фебрилната неутропения при възрастни пациенти, лекувани с цитотоксична химиотерапия поради злокачествени заболявания (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластични синдроми).
Терапия с Dyrupeg трябва да се започне и наблюдава от лекари с опит в онкологията и/или хематологията.
Дозировка
За всеки химиотерапевтичен цикъл се препоръчва една доза 6 mg (една предварително напълнена спринцовка) Dyrupeg, приложена най-рано 24 часа след цитотоксична химиотерапия.
Специални популации
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Dyrupeg при деца все още не са установени.
Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Бъбречно увреждане
Не се препоръчва промяна на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, включително и при тези с терминален стадий на бъбречна болест.
Начин на приложение
Dyrupeg е за подкожно приложение. Инжекциите трябва да се правят в бедрото, корема или мишницата. За указания относно работата с лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри възможността за проследяване на гранулоцит-колония стимулиращите фактори (G-CSFs), името и партидният номер на приложения лекарствен продукт трябва ясно да се записват в досието на пациента.
Пациенти с миелоидна левкемия или миелодиспластични синдроми
Ограничени клинични данни предполагат сравним ефект относно времето за възстановяване от тежка неутропения за пегфилграстим, отнесен към филграстим, при пациенти с de novo остра миелоидна левкемия (ОМЛ) (вж. точка 5.1). Въпреки това, дългосрочните ефекти на пегфилграстим не са установени при ОМЛ; ето защо той трябва да се използва предпазливо при тази популация пациенти.
G-CSFs може да спомогне за растежа на миелоидни клетки
in vitro и сходен ефект може да се наблюдава при някои немиелоидни клетки in vitro.
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим не са проучвани при пациенти с миелодиспластичен синдром, хронична миелогенна левкемия и при пациенти с вторична ОМЛ; поради това той не трябва да се използва при такива пациенти. Специално внимание трябва да се обърне за разграничаване на диагнозата бластна трансформация при хронична миелоидна левкемия от диагнозата ОМЛ.
Безопасността и ефикасността на приложението на пегфилграстим при пациенти с de novo ОМЛ на възраст < 55 години с цитогенетика (15;17) не са установени.
Не са изследвани безопасността и ефикасността на пегфилграстим при пациенти, получаващи високи дози химиотерапия. Този лекарствен продукт не трябва да се използва за повишаване на дозата на цитотоксичната химиотерапия над установените схеми на дозиране.
Белодробни нежелани събития
След приложение на G-CSF се съобщава за белодробни нежелани реакции, по-специално интерстициална пневмония. Пациенти с анамнеза за скорошни белодробни инфилтрати или пневмония може да са изложени на по-висок риск (вж. точка 4.8). Появата на белодробни симптоми като кашлица, повишена температура и диспнея, придружени от рентгенологични данни за белодробни инфилтрати и нарушаване на белодробните функции заедно с увеличен брой неутрофили, могат да бъдат първите признаци на остър респираторен дистрес синдром (ОРДС). При подобни обстоятелства пегфилграстим трябва да се прекрати по преценка на лекаря и да се започне подходящо лечение (вж. точка 4.8).
Гломерулонефрит
Има съобщения за гломерулонефрит при пациенти, приемащи филграстим и пегфилграстим. Като цяло, събитията на гломерулонефрит отшумяват след намаляване на дозата или прекратяване на лечението с филграстим и пегфилграстим. Препоръчва се проследяване на урината.
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
След прилагане на гранулоцит-колония стимулиращ фактор се съобщава за синдром на капилярна пропускливост, който се характеризира с хипотония, хипоалбуминемия, оток и хемоконцентрация. Пациенти, които развият симптоми на синдром на нарушена капилярна пропускливост, трябва да се проследяват внимателно и да получават стандартно симптоматично лечение, което може да включва необходимост от реанимация (вж. точка 4.8).
Спленомегалия и руптура на слезката
След прилагане на пегфилграстим се съобщават общо взето aсимптомaтични случаи на спленомегалия и случаи на руптура на слезката, включително някои с летален изход, (вж. точка 4.8). Затова големината на слезката трябва да се проследява внимателно (напр. клинично изследване, ултразвук). Диагнозата руптура на слезката трябва да се има предвид при пациенти, съобщаващи за болка в горната лява част на корема или болка във върха на рамото.
Тромбоцитопения и анемия
Самостоятелното лечение с пегфилграстим не изключва тромбоцитопения и анемия, защото пълната доза миелосупресивна химиотерапия се поддържа по назначената схема. Препоръчва се редовно проследяване на броя тромбоцити и хематокрита. Необходимо е специално внимание, когато се прилагат самостоятелно или в комбинация с химиотерапевтични средства, за които е известно, че причиняват тежка тромбоцитопения.
Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб
В условията на постмаркетингово обсервационно проучване пегфилграстим в комбинация с химиотерапия и/или лъчетерапия се свързва с развитието на миелодиспластичен синдром (МДС) и остра миелоидна левкемия (ОМЛ) при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб (вж. точка 4.8). Пациентите, лекувани в тези условия, трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на миелодиспластичен синдром (МДС)/остра миелоидна левкемия (ОМЛ).
Сърповидноклетъчна анемия
Сърповидноклетъчни кризи се асоцират с употребата на пегфилграстим при пациенти с белези на сърповидни клетки или със сърповидно-клетъчна болест (вж. точка 4.8). Ето защо лекарите трябва да подхождат предпазливо, когато предписват пегфилграстим на пациенти с белези на
сърповидни клетки или със сърповидно-клетъчна болест, да проследяват съответните клинични параметри и лабораторния статус и да внимават за възможна връзка на този лекарствен продукт с увеличаване на слезката и вазо-оклузивна криза.
Левкоцитоза
При по-малко от 1% от пациентите, получаващи пегфилграстим, се наблюдава брой на белите кръвни клетки (WBC) от 100 × 109/l или повече. Подобно увеличение на белите кръвни клетки е преходно, обикновено се наблюдава 24 до 48 часа след приложението и е в съответствие с фармакодинамичните ефекти на този лекарствен продукт. В съответствие с клиничните ефекти и вероятността от левкоцитоза, броят на WBC трябва да се проследява на редовни интервали по време на лечението. Ако броят на левкоцитите надхвърли 50 × 109/l след очаквания надир, този лекарствен продукт трябва да се прекрати незабавно.
Свръхчувствителност
Има съобщения за свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, възникващи при начално или последващо лечение при пациенти, лекувани с пегфилграстим. Спрете окончателно пегфилграстим при пациенти с клинично значима свръхчувствителност. Не прилагайте пегфилграстим при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към пегфилграстим или филграстим. Ако се появи сериозна алергична реакция, трябва да се приложи подходящо лечение с внимателно проследяване на пациента в продължение на няколко дни.
Синдром на Стивънс-Джонсън
Синдром на Стивънс-Джонсън, който може да е животозастрашаващ или с летален изход, се съобщава рядко във връзка с лечението с пегфилграстим. Ако пациентът развие синдром на Стивънс-Джонсън при употребата на пегфилграстим, лечението с пегфилграстим никога не трябва да се започва отново при този пациент.
Имуногенност
Както с всички терапевтични протеини, съществува потенциал за имуногенност. Степента на образуване на антитела спрямо пегфилграстим обикновено е ниска. Появяват се свързващи антитела, както се очаква при всички биологични продукти; към настоящия момент обаче, те не са свързани с неутрализираща активност.
Аортит
След прилагането на G-CSF при здрави доброволци и онкологични пациенти се съобщава за аортит. Симптомите включват повишена температура, коремна болка, неразположение, болка в гърба и повишени възпалителни маркери (напр. C-реактивен протеин и брой на белите кръвни клетки). В повечето случаи аортит се диагностицира чрез компютърна томография и общо взето отшумява след спиране на G-CSF (вж. точка 4.8).
Мобилизация на периферните кръвни стволови клетки (PBPC)
Безопасността и ефикасността на Dyrupeg за мобилизиране на кръвни прогениторни клетки при пациенти или здрави донори не са адекватно оценявани.
Други специални предпазни мерки
Повишената хемопоетична активност на костния мозък в отговор на терапията с растежен фактор се свързва с преходни позитивни образни находки в костите. Това трябва да се има предвид при интерпретацията на резултатите от образно изследване на костите.
Помощни вещества
Сорбитол (E420)
Този лекарствен продукт съдържа 30 mg сорбитол във всяка предварително напълнена спринцовка, които са еквивалентни на 50 mg/ml. Трябва да се има предвид адитивният ефект на съпътстващо прилагани продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза), както и хранителният прием на сорбитол (или фруктоза).
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий на доза от 6 mg, т.е. практически не съдържа натрий.
Полисорбат 20 (E432)
Този лекарствен продукт съдържа 0,02 mg полисорбат 20 във всяка предварително напълнена спринцовка. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции
Поради потенциалната чувствителност на бързо делящите се миелоидни клетки към цитотоксична химиотерапия пегфилграстим трябва да се прилага най-малко 24 часа след приложението на цитотоксична химиотерапия. В клинични изпитвания пегфилграстим е прилаган безопасно 14 дни преди химиотерапията. Съпътстващото приложение на пегфилграстим с друг химиотерапевтичен агент не е изследвано при пациентите. При животински модели съпътстващото приложение на пегфилграстим и 5-флуороурацил (5-FU) или други антиметаболити показва потенциране на миелосупресията.
Възможните взаимодействия с други хемопоетични растежни фактори и цитокини не са били конкретно изследвани в клинични изпитвания.
Потенциалът за взаимодействие с литий, който също спомага за освобождаването на неутрофили, не е изследван конкретно. Не съществуват данни, че такова взаимодействие може да бъде вредно.
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим не са оценявани при пациенти, получаващи химиотерапия, свързана със забавена миелосупресия, например нитрозурейни продукти.
Изследвания за специфични взаимодействия или метаболитни проучвания не са провеждани, клиничните изпитвания обаче не показват взаимодействие на пегфилграстим с други лекарствени продукти.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на пегфилграстим при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Пегфилграстим не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Има недостатъчна информация за екскрецията на пегфилграстим/метаболитите в кърмата при хора. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с
пегфилграстим, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Пегфилграстим не повлиява на репродуктивните способности или фертилитета при мъжки или женски плъхове при кумулативни седмични дози приблизително 6 до 9 пъти по-високи от препоръчителната доза при хора (въз основа на телесната повърхност) (вж. точка 5.3).
Пегфилграстим не повлиява или повлиява пренебрежимо на способността за шофиране и работа с машини.
Резюме на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са болка в костите (много чести [≥ 1/10]) и мускулно- скелетна болка (чести [≥ 1/100 до< 1/10]). В повечето случаи болките в костите са с лека до умерена тежест, преходни и при повечето пациенти може да се контролират със стандартни аналгетици.
Реакции от типа на свръхчувствителност, включително кожен обрив, уртикария, ангиоедем, диспнея, еритем, зачервяване на лицето и хипотония, се проявяват при началното или последващото лечение с пегфилграстим (нечести [≥ 1/1 000 до< 1/100]). Сериозни алергични реакции, включително анафилаксия, могат да се появят при пациенти, получаващи пегфилграстим (нечести) (вж. точка 4.4).
Синдром на нарушена капилярна пропускливост, който може да бъде животозастрашаващ, ако лечението се забави, се съобщава нечесто (≥ 1/1 000 до< 1/100) при онкологични пациенти, подложени на химиотерапия след приложение на гранулоцит-колония стимулиращи фактори; вижте точка 4.4 и точка „Описание на избрани нежелани реакции“ по-долу.
Спленомегалия, в повечето случаи aсимптоматична, е нечеста реакция.
Руптура на слезката, включително някои случаи с летален изход, се съобщава нечесто след приложение на пегфилграстим (вж. точка 4.4). Съобщават се нечести белодробни нежелани реакции, включително интерстициална пневмония, белодробен оток, белодробни инфилтрати и белодробна фиброза. Нечесто при някои случаи се стига до респираторна недостатъчност или остър респираторен дистрес синдром (ОРДС), който може да бъде с летален изход (вж.
точка 4.4).
Съобщават се отделни случаи на сърповидно-клетъчни кризи при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидно-клетъчна болест (нечести при пациенти със сърповидни клетки) (вж. точка 4.4).
Табличен списък на нежелани реакции
Данните в таблицата по-долу описват нежелани реакции, съобщавани от клинични изпитвания и спонтанно съобщаване. При всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред според сериозността.
Таблица 1: Списък на нежеланите реакции
| Системо- | Нежелани реакции | |||
| органен клас поMedDRA | Много чести(≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100До< 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000До< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000До< 1/1 000) |
| Неоплазми – доброкачестве ни, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи) | Миелодиспластичен синдром1Остра миелоидна левкемия1 | |||
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема | Тромбоцитопен ия1; Левкоцитоза1 | Сърповидно-клетъчна анемия с криза2; Спленомегалия2; Руптура наслезката2 | ||
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствителност; Анафилаксия | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Повишаване на пикочната киселина | |||
| Нарушения на нервнатаСистема | Главоболи е1 | |||
| Съдови нарушения | Синдром на нарушенакапилярна пропускливост1 | Аортит | ||
| Респираторни, гръдни и медиастиналн и нарушения | Остър респираторен дистрес синдром2; Белодробни нежелани реакции (интерстициал на пневмония, белодробен оток, белодробни инфилтрати и белодробнафиброза) Хемоптиза | Белодробен кръвоизлив | ||
| Стомашно- чревни нарушения | Гадене1 | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Синдром на Sweet (остра фебрилна неутрофилна дерматоза)1,2;Кожен васкулит1,2 | Синдром на Стивънс-Джонсън | ||
| Нарушения на мускулно- скелетната система исъединителна та тъкан | Болки в костите | Мускулно-скелетна болка (миалгия, артралгия, болка в крайниците,болка в гърба, | ||
| Системо- | Нежелани реакции | |||
| органен клас поMedDRA | Много чести(≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100До< 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000До< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000До< 1/1 000) |
| мускулно-скелетна болка, болка въвврата) | ||||
| Нарушения набъбреците и пикочните пътища | Гломерулонефрит2 | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Болка на мястото на инжектиране1, Гръдна болка от несърдеченпроизход | Реакции на мястото на инжектиране2 | ||
| Изследвания | Повишаване на лактатдехидрог еназата и алкалната фосфатаза1; Преходно повишаване на чернодробните функционалниизследвания за ALT или AST1 | |||
1
Вижте по-долу точка „Описание на избрани нежелани реакции“.
2
Тази нежелана реакция е установена при постмаркетингово проследяване, но не е наблюдавана при рандомизирани,
контролирани клинични изпитвания при възрастни. Категорията честота е определена чрез статистическо изчисление въз основа на 1 576 пациенти, получавали пегфилграстим в девет рандомизирани клинични изпитвания.
Описание на избрани нежелани реакции
Съобщават се нечести случаи на синдром на Sweet, въпреки че в някои случаи могат да играят роля и подлежащи хематологични злокачествени заболявания.
Съобщават се нечести събития на кожен васкулит при пациенти, лекувани с пегфилграстим. Механизмът на васкулит при пациенти, получаващи пегфилграстим, не е известен.
Реакции на мястото на инжектиране, включително еритем на мястото на инжектиране (нечести), а така също и болка на мястото на инжектиране (чести), възникват при началното или последващото лечение с пегфилграстим.
Съобщават се чести случаи на левкоцитоза (брой на белите кръвни клетки [WBC] > 100 × 109/l) (вж. точка 4.4).
Обратими, леки до умерени повишения на пикочната киселина и алкалната фосфатаза, без придружаващи клинични ефекти, са нечести; обратими, леки до умерени повишения на лактатдехидрогеназата, без придружаващи клинични ефекти, са нечести при пациенти, получаващи пегфилграстим след цитотоксична химиотерапия.
Гадене и главоболие са наблюдавани много често при пациенти, получаващи химиотерапия.
При пациенти, получаващи пегфилграстим след цитотоксична химиотерапия, са наблюдавани нечести повишения в стойностите на чернодробните функционални тестове (liver function tests – LFT) за ALT (аланин аминотрансфераза) или AST (аспартат аминотрансфераза). Тези повишения са преходни и стойностите се възстановяват до изходното ниво.
Съобщават се чести случаи на тромбоцитопения.
Наблюдаван е повишен риск от МДС/ОМЛ след лечение с пегфилграстим съвместно с химиотерапия и/или лъчетерапия в епидемиологично проучване при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб (вж. точка 4.4).
Съобщават се случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост при постмаркетинговата употреба на гранулоцит-колония стимулиращ фактор. В повечето случаи те възникват при пациенти с напреднали злокачествени заболявания, сепсис, приемащи множество химиотерапевтични лекарствени продукти или подложени на афереза (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Опитът при деца и юноши е ограничен. По-висока честота на сериозни нежелани реакции се наблюдава при по-малки деца на възраст 0-5 години (92%) в сравнение с по-големи деца на възраст съответно 6-11 и 12-21 години (80% и 67%) и при възрастни. Най-честата съобщавана нежелана реакция е болки в костите (вж. точка 5.1 и 5.2).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Dyrupeg 6 mg
Фармакотерапевтична група: имуностимулатори, колония стимулиращ фактор; ATC код: L03AA13
Dyrupeg е биоподобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата https://www.ema.europa.eu.
Човешкият гранулоцит-колония стимулиращ фактор (G-CSF) е гликопротеин, който регулира образуването и освобождаването на неутрофили от костния мозък. Пегфилграстим е ковалентен конюгат на рекомбинантния човешки G-CSF (r-metHuG-CSF) с една единствена молекула от 20 kd полиетилен гликол (ПЕГ). Поради намаления бъбречен клирънс пегфилграстим е дълго задържаща се форма на филграстим. Установено е, че пегфилграстим и филграстим показват еднакъв механизъм на действие, водещ до значително увеличаване на броя на неутрофилите в периферната кръв в рамките на 24 часа с малко увеличаване на моноцитите и/или лимфоцитите. Подобно на филграстим, неутрофилите, образувани в отговор на пегфилграстим, показват нормална или увеличена функция, както показват изследванията на хемотаксис и фагоцитоза. Както и при останалите хемопоетични растежни фактори, G-CSF показва in vitro стимулиращи свойства върху човешките ендотелни клетки. G-CSF може да
стимулира in vitro растежа на миелоидни клетки, включително малигнени клетки, и сходни ефекти могат да се наблюдават in vitro при някои немиелоидни клетки.
В две рандомизирани, двойнослепи, основни проучвания при пациенти с високорисков карцином на млечната жлеза II-IV стадий, провеждащи миелосупресивна химиотерапия, състояща се от доксорубицин и доцетаксел, употребата на единична доза пегфилграстим веднъж в цикъла намалява продължителността на неутропенията и честотата на фебрилната неутропения по същия начин, както и при ежедневна употреба на филграстим (медиана 11 ежедневни приложения). Съобщава се, че при липсата на подкрепа от растежен фактор тази схема води до средна продължителност на неутропения от степен 4 от 5 до 7 дни и 30-40% честота на фебрилна неутропения.
В едно проучване (n = 157), при което е използвана 6 mg фиксирана доза пегфилграстим, средната продължителност на неутропения от степен 4 за групата на пегфилграстим е 1,8 дни в сравнение с 1,6 дни в групата с филграстим (разлика 0,23 дни, 95% CI − 0,15; 0,63). За целия период на проучването честотата на фебрилната неутропения е била 13% при лекуваните с пегфилграстим пациенти в сравнение с 20% при лекуваните с филграстим пациенти (разлика 7%; 95% CI от − 19%; 5%). Във второ проучване (n = 310), при което се прилага адаптирана спрямо теглото доза (100 mcg/kg), средната продължителност на неутропенията от степен 4 в групата с пегфилграстим е 1,7 дни в сравнение с 1,8 дни в групата с филграстим (разлика
0,03 дни, 95% CI − 0,36; 0,30). Общата честота на фебрилната неутропения е била 9% при пациентите, лекувани с пегфилграстим, и 18% при пациентите, лекувани с филграстим (разлика 9%, 95% CI от -16,8%; -1,1%).
В едно плацебо-контролирано двойносляпо проучване при пациенти с карцином на млечната жлеза ефектът на пегфилграстим върху честотата на фебрилната неутропения е оценен след приложение на химиотерапевтична схема, свързана с фебрилна неутропения при честота
10-20% (доцетаксел 100 mg/m2 на всеки 3 седмици за 4 цикъла). Рандомизирани са деветстотин двадесет и осем пациенти, така че да получават или една доза пегфилграстим, или плацебо приблизително 24 часа (ден 2) след химиотерапията при всеки цикъл. Честотата на фебрилната неутропения е по-ниска при пациентите, рандомизирани да получават пегфилграстим, в сравнение с плацебо (1% спрямо 17%, p < 0,001). Честотата на хоспитализациите и i.v. употребата на антиинфекциозни средства, свързана с клиничната диагноза фебрилна неутропения, е по-ниска в групата на пегфилграстим в сравнение с групата на плацебо
(1% спрямо 14%, p < 0,001; и 2% спрямо 10%, p < 0,001).
В едно малко (n = 83) фаза II рандомизирано, двойносляпо клинично изпитване при пациенти, получаващи химиотерапия по повод de novo остра миелоидна левкемия, пегфилграстим (единична доза от 6 mg) се сравнява с филграстим, приложен по време на индукционна химиотерапия. Установено е, че медианата на времето за възстановяване от тежка неутропения е 22 дни и при двете групи за лечение. Не е проучван дългосрочният резултат (вж. точка 4.4).
В едно фаза II (n = 37) многоцентрово, рандомизирано, открито проучване при педиатрични пациенти със сарком, получаващи 100 mcg/kg пегфилграстим след цикъл 1 на химиотерапия с винкристин, доксорубицин и циклофосфамид (VAdriaC/IE), се наблюдава по-голяма продължителност на тежка неутропения (неутрофили< 0,5 × 109/L) при по-малки деца на възраст 0-5 години (8,9 дни) в сравнение с по-големи деца на възраст 6-11 години и
12-21 години (съответно 6 дни и 3,7 дни) и възрастни. Освен това се наблюдава по-висока честота на фебрилна неутропения при по-малки деца на възраст 0-5 години (75%) в сравнение с по-големи деца на възраст 6-11 години и 12-21 години (съответно 70% и 33%) и възрастни (вж. точки 4.8 и 5.2).
След единична подкожна доза пегфилграстим пиковата серумна концентрация на пегфилграстим се достига на 16 до 120 часа след прилагането и серумните концентрации на пегфилграстим се поддържат през целия период на неутропения след миелосупресивна
химиотерапия. Елиминирането на пегфилграстим е нелинейно по отношение на дозата; серумният клирънс на пегфилграстим намалява с увеличаване на дозата. Изглежда пегфилграстим се елиминира основно чрез неутрофилно-медииран клирънс, който при високи дози се насища. В съответствие с механизма на саморегулация на клирънса серумните концентрации на пегфилграстим намаляват бързо в началото на неутрофилното възстановяване (виж Фигура 1).
Медиана на серумната концентрация напегфилграстим(ng/ml)
Медиана на абсолютния брой неутрофили(клетки x 109/l)
Фигура 1: Профил на медианата на серумната концентрация на пегфилграстим и абсолютния брой неутрофили (ANC) при пациенти, лекувани с химиотерапия, след инжектиране на единична доза 6 mg
| Конц. пегфилграстим ANC |
| Ден от проучването |
Поради неутрофил-медиирания механизъм на клирънса не се очаква фармакокинетиката на пегфилграстим да бъде повлияна при бъбречно или чернодробно увреждане. В едно открито проучване с единична доза (n = 31) е установено, че различните етапи на бъбречно увреждане, включително терминално бъбречно увреждане, нямат никакво въздействие върху фармакокинетиката на пегфилграстим.
Старческа възраст
Ограничени данни показват, че фармакокинетиката на пегфилграстим при пациенти в старческа възраст ( > 65 години) е подобни на тази при възрастни.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на пегфилграстим е проучена при 37 педиатрични пациенти със сарком, които получават 100 mcg/kg пегфилграстим след приключване на VAdriaC/IE химиотерапия. Групата в най-млада възраст (0-5 години) има по-висока средна експозиция на пегфилграстим (AUC) (± стандартно отклонение) (47,9 ± 22,5 mcg час/ml) отколкото по-големите деца на възраст 6-11 години и 12-21 години (съответно 22,0 ± 13,1 mcg час/ml и 29,3 ± 23,2 mcg час/ml) (вж. точка 5.1). С изключение на групата в най-млада възраст (0-5 години) средната AUC при педиатрични пациенти изглежда подобна на тази при възрастни пациенти с високорисков карцином на млечната жлеза II-IV стадий и които получават 100 mcg/kg пегфилграстим след приключване на доксорубицин/доцетаксел (вж. точки 4.8 и 5.1).
Фармацевтични данни - Dyrupeg 6 mg
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, особено инжекционен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%).
Да се съхранява в хладилник (2 °C-8 °C).
Dyrupeg може да бъде изложен на стайна температура (не по-висока от 25 °C) еднократно за максимален период до 72 часа, което няма неблагоприятен ефект върху стабилността на Dyrupeg.
Да не се замразява. Случайното излагане на температури на замръзване еднократно за период по-малък от 72 часа няма неблагоприятен ефект върху стабилността на Dyrupeg.
Съхранявайте контейнера с предварително напълнена спринцовка във външната картонена опаковка, за да се предпази от светлина.
Предварително напълнената спринцовка (стъкло тип I) с гумена запушалка, бутало, игла от неръждаема стомана и гумена капачка на иглата с автоматичен предпазител на иглата.
Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 0,6 ml инжекционен разтвор. Опаковка от
една предварително напълнена спринцовка.
Преди приложение разтворът Dyrupeg трябва да се провери визуално за наличие на видими частици. Трябва да се инжектира само разтвор, който е бистър и безцветен.
При прилагане, като се използва предварително напълнената спринцовка, оставете предварително напълнената спринцовка да достигне стайна температура, преди да инжектирате.
Прекаленото разклащане може да доведе до агрегация на пегфилграстим, правейки го биологично неактивен.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.