Lutetium (177Lu) chloride Billev 51.8 GBq/ml - Radiopharmaceutical precursor, solution

Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev е радиофармацевтичен прекурсор и не е предназначен за директна употреба при пациенти. Този лекарствен продукт трябва да се използва само за радиоизотопно маркиране на молекули носители, които са специално разработени и разрешени за радиоизотопно маркиране с лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид.

Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev трябва да се използва само от специалисти с опит в радиоизотопното маркиране in vitro.

Дозировка

Количеството на Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev, което е необходимо за радиоизотопно маркиране, и количеството на маркирания с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствен продукт, който в последствие се прилага, ще зависи от лекарствения продукт, който се маркира радиоизотопно, и неговото предназначение. Вижте кратката характеристика на продукта/листовката на конкретния лекарствен продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Педиатрична популация

За повече информация относно употребата в педиатрията на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти вижте кратката характеристика на продукта/листовката на лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Начин на приложение

Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev е предназначен за радиоизотопно маркиране in vitro на лекарствени продукти, които след това се прилагат по одобрения път на въвеждане.

Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev не трябва да се прилага директно на пациента.

За указания относно приготвянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 12.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Установена бременност или съмнения за бременност, или когато не може да се изключи бременност (вж. точка 4.6)

  За информация относно противопоказанията на конкретни, маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти, приготвени чрез радиоизотопно маркиране с

  Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev, вижте кратката характеристика на продукта/листовката на лекарствения продукт, който ще бъде радиоизотопно маркиран.

Обосновка на индивидуалното съотношение полза/риск

За всеки пациент експозицията на радиация трябва да бъде оправдана от вероятната полза. Приложената активност при всеки случай трябва да бъде възможно най-ниската за постигане необходимия терапевтичен ефект.

Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev не трябва да се прилага директно на пациента, а да се използва за радиоизотопно маркиране на молекули носители, например моноклонални антитела, пептиди, витамини или други субстрати.

Бъбречно увреждане и хематологични нарушения

Необходимо е внимателно преценяване на съотношението полза/риск при тези пациенти, тъй като е възможна увеличена радиационна експозиция. Препоръчва се да се провеждат индивидуални дозиметрични оценки на конкретни органи, които може да не са целевия орган на терапията.

Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия

Наблюдават се миелодиспластичен синдром (МДС) и остра миелоидна левкемия (ОМЛ) след лечение с пептиднорецепторна радионуклидна терапия с лутеций (¹⁷⁷Lu) за невроендокринни

тумори (вж. точка 4.8). Това трябва да се вземе предвид при отчитане на съотношението полза/риск, особено при пациенти с възможни рискови фактори, като предходна експозиция на химиотерапевтични средства (например алкилиращи средства).

Миелосупресия

Анемия, тромбоцитопения, левкопения, лимфопения и по-рядко неутропения могат да настъпят по време на радиолигандна терапия с лутеций (¹⁷⁷Lu). Повечето събития са леки и преходни, но в някои случаи може да се наложи на пациентите да се направи трансфузия на кръв и тромбоцитна маса. При някои пациенти може да бъде засегната повече от една клетъчна линия и е описан случай на панцитопения, при който е било необходимо преустановяване на лечението. Изследване на кръвната картина трябва да се прави на изходното ниво и редовно да се проследява по време на лечението в съответствие с клиничните указания.

Бъбречно облъчване

Радиомаркираните соматостатинови аналози се екскретират през бъбреците. Съобщава се за радиационна нефропатия след пептиднорецепторна радионуклидна терапия на невроендокринни тумори, при използване на други радиоизотопи. Бъбречната функция трябва да се оценява на изходното ниво и по време на лечението, и следва да се обмисли защита на бъбреците от радиация в съответствие с клиничните указания.

Хепатотоксичност

Съобщава се за случаи на хепатотоксичност при постмаркетингови условия и в литературата при пациенти с метастази в черния дроб, които са подложени на лечение с пептиднорецепторна радионуклидна терапия с лутеций (¹⁷⁷Lu) за невроендокринни тумори. Чернодробната функция трябва да се проследява редовно по време на лечението. Може да се наложи намаляване на дозата при засегнатите пациенти.

Синдроми на освобождаване на хормони

Има съобщения за карциноидна криза и други синдроми, свързани с освобождаване на хормони от функционални невроендокринни тумори, след пептиднорецепторна радионуклидна терапия с лутеций (¹⁷⁷Lu), които може да са свързани с облъчването на туморни клетки. Съобщените симптоми включват зачервяване и диария, свързани с хипотония. В някои случаи трябва да се обмисли хоспитализация на пациентите за наблюдение през нощта (напр. при пациенти с лош фармакологичен контрол на симптомите). В случай на хормонални кризи леченията могат да включват: интравенозна висока доза соматостатинови аналози, интравенозни течности, кортикостероиди и корекция на електролитния дисбаланс при пациенти с диария и/или повръщане.

Тумор-лизис синдром

Съобщава се за тумор-лизис синдром след радиолигандна терапия с лутеций (¹⁷⁷Lu). Пациентите с анамнеза за бъбречна недостатъчност и висок туморeн товар може да са с по- голям риск и трябва да бъдат лекувани с повишено внимание. Бъбречната функция, както и електролитният баланс, трябва да се оценяват на изходно ниво и по време на лечението.

Екстравазация

Има съобщения за екстравазация на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) радиолиганди в постмаркетингови условия. В случай на екстравазация инфузията на лекарствения продукт трябва незабавно да се прекрати и да се информират веднага лекарят по нуклеарна медицина и специалистът по радиофармация. Лечението трябва да е в съответствие с местните протоколи.

Радиационна защита

Приблизително изчисление за точков източник показва, че средната доза, получена 20 часа след приложение на доза радиофармацевтик, маркиран с 7,3 GBq Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev (остатъчна радиоактивност 1,5 GBq), от човек на 1 метър разстояние от центъра на тялото на пациент с коремен радиус 15 сантиметра, е 3,5 µSv/h. Удвояването на разстоянието до пациента на 2 метра намалява дозата с фактор 4 до 0,9 µSv/h. Същата доза, при пациент с коремен радиус 25 cm, води до доза на 1 метър 2,6 µSv/h. Общоприетият праг за изписване на лекувания пациент от болницата е 20 µSv/h. В повечето страни, границата за експозиция на болничния персонал е същата като тази за общото население 1 mSv годишно. При приемане на дозата от 3,5 µSv/h като средна стойност, това би позволило на болничния персонал да работи приблизително 300 часа годишно в непосредствена близост до пациенти, лекувани с радиофармацевтични лекарствени продукти, маркирани с Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev, без да използва предпазно облекло за радиационна защита. Разбира се, очаква се персоналът по нуклеарна медицина да носи стандартно облекло за радиационна защита.

Всеки друг човек в непосредствена близост до лекуван пациент трябва да бъде информиран за възможностите да намали своята експозиция на радиацията, излъчвана от пациента.

Специални предупреждения

За информация относно специалните предупреждения и предпазни мерки при употреба на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти вижте и кратката характеристика на продукта/листовката на лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Допълнителни предпазни мерки за роднини, болногледачи и болничния персонал са описани в точка 6.6.

Не са провеждани проучвания за взаимодействията на лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид с други лекарствени продукти.

За информация относно взаимодействията, свързани с употребата на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти, вижте кратката характеристика на продукта/листовката на радиоизотопно маркирания лекарствен продукт.

Жени с детероден потенциал

Ако се предвижда прилагане на радиоактивни лекарствени продукти на жена с детероден потенциал, е важно да се установи дали тя е бременна. Всяка жена с пропуснат цикъл трябва да се счита за бременна до доказване на противното. При съмнение за потенциална бременност (ако жената е с пропуснат цикъл, ако цикълът е много нередовен и т.н.) на пациентката трябва да се предложат алтернативни методи (ако има такива), при които не се използва йонизиращо лъчение. Преди прилагането на маркирани с ¹⁷⁷Lu лекарствени продукти, трябва да се изключи бременност, като се използват подходящи/валидирани тестове.

Бременност

Употребата на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти е противопоказана при установена бременност или съмнения за бременност, или когато не е изключена бременност, поради риска от йонизиращата радиация за фетуса (вж. точка 4.3).

Кърмене

Преди прилагане на радиофармацевтични продукти на майка, която кърми, трябва да се обмисли възможността за отлагане на приложението на радионуклида до края на периода на кърмене и дали е направен най-подходящият избор на радиофармацевтичен продукт, като се има предвид секретирането на активност в кърмата. Ако приложението се счита за необходимо, кърменето трябва да бъде спряно, а изцедената кърма да се изхвърля.

Фертилитет

Ефектите на лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид върху мъжкия и женския фертилитет не са проучвани при животни. Ниски експозиции може да се демонстрират за мъжките и женските полови органи. Не може да се изключи, че маркираните с ¹⁷⁷Lu лекарствени продукти водят до репродуктивна токсичност, включително увреждане на сперматогенезата в тестисите при мъжете или генетично увреждане на тестисите при мъжете или яйчниците при жените.

Допълнителна информация относно употребата на маркирани с (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти по отношение на фертилитета, е посочена в кратката характеристика на продукта на лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Ефектите върху способността за шофиране или работа с машини след лечение с маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти ще бъдат посочени в кратката характеристика на продукта/листовката на конкретния лекарствен продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Обобщение на профила на безопасност

Нежеланите реакции след интравенозно приложение на маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu) лекарствени продукти, получени чрез радиоизотопно маркиране с

Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev, зависят от конкретния лекарствен продукт, който се използва. Такава информация ще бъде предоставена в кратката характеристика на продукта/листовката на лекарствения продукт, който следва да бъде радиоизотопно маркиран.

Експозицията на йонизираща радиация е свързана с предизвикване на рак и с потенциално развитие на наследствени дефекти. Радиационната доза, получена в резултат на терапевтична експозиция, може да доведе до по-висока честота на ракови заболявания и мутации. Във всички случаи трябва да се гарантира, че рисковете от радиацията са по-малки от тези от самото заболяване.

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите реакции са разделени на групи според категориите по честота, съгласно MedDRA конвенцията: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100, < 1/10), нечести (≥ 1/1 000, < 1/100, редки (≥ 1/10 000, < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1. Списък на нежеланите реакции

Описание на избрани нежелани реакции

Сухота в устата

Съобщава се за преходна сухота в устата при пациенти с метастатичен, резистентен на кастрация рак на простатата, получаващи радиолиганди, маркирани с лутеций (¹⁷⁷Lu), таргетиращи простатноспецифичения мембранен антиген (PSMA).

Алопеция

Алопеция, описана като лека и временна, се наблюдава при пациенти, получаващи пептиднорецепторна радионуклидна терапия с лутеций (¹⁷⁷Lu) за невроендокринни тумори.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Наличието на свободен лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид в организма след инцидентно прилагане на Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev води до повишена токсичност за костния мозък и до увреждане на хемопоетичните стволови клетки. Поради това в случай на инцидентно прилагане на Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev, радиотоксичността за пациента трябва да бъде намалена чрез незабавно (т.е. в рамките на 1 час) прилагане на препарати, съдържащи хелатообразуватели, например Ca-DTPA или Ca-EDTA, с цел повишаване на елиминирането на радионуклида от организма.

Следните препарати трябва да бъдат в наличност в здравните заведения, които използват Лутециев (¹⁷⁷Lu) хлорид Billev за маркиране на молекули носители за терапевтични цели:

• Ca-DTPA (тринатриев калциев диетилентриаминпентаацетат) или

• Ca-EDTA (калциев динатриев етилендиаминтетраацетат)

Тези хелатообразуватели помагат да се елиминира радиотоксичността на лутеций (¹⁷⁷Lu) чрез обмен между калциевия йон в комплексното съединение и лутециевия (¹⁷⁷Lu) йон. Поради способността на хелатообразуващите лиганди (DTPA, EDTA) да образуват водноразтворими комплекси, комплексите и свързаният лутеций (¹⁷⁷Lu) бързо се елиминират чрез бъбреците.

Един грам от хелатообразувателя се прилага като бавна интравенозна инжекция за 3-4 минути или чрез инфузия (1 g в 100-250 ml глюкоза или натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор).

Ефикасността от хелатообразуването е най-голяма непосредствено или до един час след експозицията, когато радионуклидът все още е в кръвния ток или в тъканните течности и плазмата. Въпреки това прилагането на хелатообразувател остава възможно, а действието му е ефективно макар и в по-ниска степен, дори повече от 1 час след експозицията. Интравенозното приложение не трябва да се забавя за повече от 2 часа.

При всички случаи е необходимо проследяване на кръвните показатели на пациента и при наличие на данни за радиотоксичност трябва незабавно да се предприемат съответни действия.

Токсичността на свободния лутеций (¹⁷⁷Lu), в резултат на освобождаване in vivo от маркираните биомолекули в организма по време на лечение, може да се намали чрез последващо прилагане на хелатообразуватели.