Доксициклин СТАДА е показан при инфекции, причинени от чувствителни към доксициклин щамове Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии и някои други микроорганизми.

• Респираторни инфекции: пневмония и други инфекции на долните дихателни пътища, причинени от чувствителни щамове на Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Klebsiella pneumoniae и др.; пневмония, причинена от Mycoplasma pneumoniae; хроничен бронхит, синузит.

• Инфекции на пикочните пътища: инфекции, причинени от чувствителни щамове на Klebsiella spp., Enterobacter spp., Escherichia coli, Streptococcus faecalis и др.;

• Инфекции, предавани по полов път: инфекции, дължащи се на Chlamydia trachomatis, включително неусложнени уретрални, ендоцервикални или ректални инфекции; негонококов урстрит, причинен от Ureaplasma urealyticum (T-Mycoplasma). Доксициклин е показан също за лечение на мек шанкър, гранулома ингвинале и като алтернатива в лечението на сифилис и гонорея.

• Инфекции на кожата: акне вулгарис, когато е необходимо антибиотично лечение.

Тъй като доксициклин спада към групата на тетрациклиновите антибиотици, той може да се използва за лечение на инфекции, които се повлияват от тетрациклини, като:

• Очни инфекции: инфекции, дължащи се на чувствителни щамове гонококи, стафилококи и Haemophilus influenzae. Доксициклин е показан за лечение на трахома, въпреки че инфекциозният агент, който се открива чрез имунофлуоресценция, не винаги се елиминира. За лечение на конюнктивит може да се използва перорална форма на доксициклин като монотерапия, или в комбинация с лекарствени продукти за локално приложениe.

• Рикетсиози: петниста треска от скалистите планини, тиф и тифна група, Q-треска, ендокардит причинен от Coxiella и кърлежови трески.

• Други инфекции: пситакоза, бруцелоза (в комбинация със стрептомицин), холера, чума, рекурентна треска, пренасяна от въшки и кърлежи, туларемия, мелиоидоза, малария, причинена от хлороквин-резистентен Plasmodium falciparum и като допълнение към терапията на остри чревни амебиази.

Доксициклин е алтернатива за лечение на газова гангрена и тетанус.

• Доксициклин е показан за профилактика на следните състояния: тиф, причинен от R. tsutsugamushi, „пътническа” диария (ентеротоксигенна Е. coli), лептоспироза и малария. Лечението на малария трябва да е в съответствие с местното ръководство, тъй като препоръките са различни в различните географски райони.

Трябва да се вземе предвид официалното ръководство за подходящата употреба на антибактериални средства.

Възрастни и деца на възраст от 12 до 18 години:

Обичайната доза доксициклин за лечение на остри инфекции при възрастни и деца на възраст от 12 до 18 години е 200 mg през първия ден (приложена еднократно или разделена на две еквивалентни дози с интервал от 12 часа), последвана от поддържаща дневна доза от 100 mg. При лечение на по-тежки инфекции, 200 mg дневно трябва да се прилагат през целия период на лечение.

Деца на възраст от 8 до 12 години (вж. точка 4.4)

Употребата на доксициклин за лечението на остри инфекции при деца на възраст от 8 години до 12 години трябва да бъде внимателно прецизирана за ситуации, при които няма други лекарства, няма вероятност лекарствата да бъдат ефективни или са противопоказани.

При такива обстоятелства дозите за лечението на остри инфекции са:

При деца с тегло 45 kg или по-ниско - начална доза: 4,4 mg/kg телесно тегло (приети еднократно дневно или на два приема) с поддържаща доза от 2,2 mg/kg телесно тегло (приети еднократно дневно или на два приема). За овладяването на по-тежки инфекции могат да се използват дози до 4,4 mg/kg през целия период на лечение.

Деца с тегло над 45 kg - трябва да се използват дозите за възрастни.

Новородени и деца до 8 годишна възраст

Доксициклин не трябва да се употребява при деца под 8 години поради риска от промяна в цвета на зъбите (вж. точки 4.8).

Препоръчителна дозировка при определени инфекции:

• Акне вулгарис: 50 до 100 mg/дневно, приемани с храна или течности за 6-12 седмици.

• Инфекции, предавани по полов път: 100 mg два пъти дневно за 7 дни се препоръчват при следните инфекции: неусложнена гонококова инфекция (с изключение на аноректални инфекции при мъжете); неусложнени уретрални, ендоцервикални или ректални инфекции, причинени от Chlamydia trachomatis; негонококов уретрит, причинен от Ureaplasma urealyticum. Остър епидидимо-орхит, причинен от Chlamydia trachomatis или Neisseria gonorrhoeae: по 100 mg два пъти дневно за 10 дни.

Първичен и вторичен сифилис: при пациенти, които са алергични към пеницилин и е изключена възможна бременност може да се приложи следният дозов режим: по 200 mg доксициклин перорално два пъти дневно за най-малко 10 дни, като алтернатива на пеницилиновата терапия;

Рекурентна треска, пренасяна от въшки и кърлежи: единична доза от 100 mg или 200 mg, в

зависимост от тежестта на инфекцията.

Малария, причинена от хлороквин-резистентенPlasmodium falciparum: 200 mg дневно в продължение на най-малко 7 дни. Поради потенциалната тежест на инфекцията, доксициклин трябва да се комбинира с бързодействащ шизонтоцид като хинин. Препоръките за дозите на хинина са различни за различните географски райони.

Профилактика на малария: 100mgдневно при възрастни и деца над 12 години

Профилактиката може да започне 1-2 дена преди пътуването за маларийния район, трябва да продължи по време на престоя и до 4 седмици след напускането на района. За приложение и информация относно географска резистентност и подходяща профилактика трябва да се използват настоящите ръководства от съответна референтна лаборатория.

Профилактика на тиф, причинен отR. tsutsugamushi: 200 mg като еднократна доза.

Профилактика на „пътническа” диария при възрастни: 200 mg през първия ден от пътуването (приложени като единична доза или по 100 mg през 12 часа), последвани от 100 mg/дневно по време на целия престой в определения район. Няма данни за профилактично приложение на лекарството, продължило повече от 21 дена.

Профилактика на лептоспироза: 200 mg перорално веднъж седмично за целия престой в засегнатия район и 200 mg след напускане на района. Няма данни за профилактично приложение, продължило повече от 21 дена.

Старческа възраст

Доксициклин може да предписва в обичайните дози, без специални указания. Не се налага прецизиране на дозата при бъбречни увреждания. Таблетките доксициклин са за предпочитане, тъй като употребата им се свързва с по-нисък риск от дразнене и язви на хранопровода.

Пациенти с чернодробно увреждане

Виж точка 4.4.

Пациенти с бъбречно увреждане

Проучванията до момента показват, че при пациенти с бъбречни увреждания приложението на доксициклин в обичайните препоръчителни дози не води до прекомерно кумулиране на антибиотика. Вижте точка 4.4.

Петниста треска от скалистите планини

Възрастни: 100 mg на всеки 12 часа.

Деца: с тегло под 45 kg 2,2 mg за всеки килограм телесно тегло (два пъти дневно). Деца с теглс над 45 kg трябва да приемат дозата за възрастни (вижте точка 4.4 Педиатрична популация). Пациентите трябва да бъдат лекувани поне 3 дни след отзвучаване на симптомите и видимо клинично подобрение. Курсът на лечение трябва да бъде поне 5-7 дни.

Перорално приложение.

Диспергиращите се таблетки доксициклин могат да се приемат цели с достатъчно количество течност или да се суспендират във вода и така да бъдат погълнати.

Препоръчва се приемът на таблетните форми на тетрациклините да става в седнало или изправено положение, за да се намали рискът от езофагеално дразнене и улцерация.

Ако се появи дразнене на стомаха, се препоръчва доксициклин да се приема с храна или мляко. Проучвания показват, че абсорбцията на доксициклин не се повлиява съществено от едновременния прием на храна или мляко.

Превишаването на препоръчителната доза може да доведе до повишена честота на нежеланите реакции.

Лечението трябва да продължи най-малко 24-48 часа след спадане на температурата и отзвучаване на симптомите.

При стрептококови инфекции лечението трябва да продължи 10 дена, за да се предотврати развитието на ревматичен пристъп или гломерулонефрит.

• Свръхчувствителност към доксициклин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към тетрациклини;

• Бременност - доксициклин е противопоказан по време на бременност. Рисковете при употребата на тетрациклини по време на бременността се свързват предимно с ефектите им върху зъбното и костно-скелетното развитие (вж. точка 4.4 относно употребата по време на зъбното развитие);

• Кърмене - тетрациклините преминават в кърмата и следователно са противопоказани за употреба по време на кърмене (вж. точка 4.4 относно употребата по време на зъбното развитие).

Педиатрична популация

Употребата на продукти от тетрациклиновата група по време на зъбното развитие (втората половина от бременността, кърмаческа възраст и детска възраст до 8 години) може да доведе до трайна промяна в цвета на зъбите (жълто-сиво-кафяво). Тази нежелана реакция по-често се свързва с продължителна употреба на лекарствата, но може да се наблюдава и след повтарящи се кратки курсове на лечение. Има съобщения и за хипоплазия на зъбния емайл. Употребата на доксициклин при педиатрични пациенти под 8 години е обоснована само когато няма адекватна алтернативна терапия и при тежки и животозастрашаващи заболявания (напр. при петнист тиф), когато се очаква потенциалните ползи да надвишат рисковете.

Въпреки че рискът от постоянна промяна в цвета на зъбите е рядък при деца на възраст от 8 години до 12 години, употребата на доксициклин трябва да бъде внимателно прецизирана за ситуации, при които няма други лекарства, няма вероятност лекарствата да бъдат ефективни или са противопоказани.

Употреба при пациенти с увредена чернодробна функция

Доксициклин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробни увреждания или при такива, приемащи потенциално хепатотоксични продукти.

Нарушения на чернодробната функция се наблюдават рядко и се свързват както с пероралната, така и с парентералната употреба на тетрациклини, вкл. доксициклин.

Употреба при пациенти с бъбречни увреждания

Екскрецията на доксициклин през бъбреците е около 40%/72 часа при пациентите с нормална бъбречна функция. При лицата с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 10 ml/min) този процент на екскреция може да спадне до 1 -5%/72 часа. Проучванията не показват значителна разлика в серумния полуживот на доксициклин между индивидите с нормална и с тежко увредена бъбречна функция. Хемодиализата не оказва влияние върху серумния, полуживот на доксициклин.

Антианаболното действие на тетрациклините може да доведе до повишаване на кръвната урея. Проучванията към днешна дата показват, че такъв антианаболен ефект не се проявява при употребата на доксициклин от пациентите с увредена бъбречна функция.

Сериозни кожни реакции

Сериозни кожни реакции като ексфолиативен дерматит, еритема мултиформе, синдром на Стивънс-Джонсън, токсична епидермална некролиза, лекарствена реакция, протичаща с еозинофилия и системни симптоми (DRESS синдром), са докладвани при употреба на доксициклин (вижте точка 4.8). Ако се появят сериозни кожни реакции, приема на доксициклин трябва да бъде незабавно преустановен и да започне подходящо лечение.

Фоточувствителност

Фоточувствителност се проявява като прекомерно зачервяване при излагане на слънце и се наблюдава при пациенти, приемащи тетрациклини, включително и доксициклин (вижте точка 4.8). Пациентите трябва да бъдат предупредени за възможността от получаване на такава реакция при излагане на директна слънчева или ултравиолетова светлина. Лечението с тетрациклини трябва да се преустанови при първата поява на кожно зачервяване.

Фотоонихолиза е докладвана реакция при пациенти, приемали доксициклин (вижте точка 4.8).

Доброкачествена интракраниална хипертония

Докладвани са случаи за „бомбирана фонтанела“ при новородени, свързана с употребата на тетрациклини. С употребата на тетрациклини, включително доксициклин, се свързва появата на доброкачествена интракраниална хипертония (pseudotumor cerebri). Обикновено доброкачествената интракраниална хипертония (pseudotumor cerebri) е преходна, въпреки че вследствие на нея се съобщава за постоянна загуба на зрение, свързани с употребата на тетрациклини, включително по време на лечението възникне зрително нарушение, е задължителна незабавна оценка. Ако по време на лечението настъпи нарушение на зрението, е необходим незабавен офталмологичен преглед. Тъй като вътречерепното налягане може да остане повишено седмици след лекарството, пациентите трябва да бъдат наблюдавани, докато се стабилизират.

Едновременната употреба на изотретиноин или други ретиноиди за системна употреба и доксициклин, трябва да се избягва, тъй като е известно, че изотретиноин също причинява доброкачествена интракраниална хипертония (pseudotumor cerebri) (вижте точка 4.5).

Микробен свръхрастеж - употребата на антибиотици понякога може да предизвика свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми, вкл. Candida. При появата на резистентни микроорганизми, антибиотичното лечение трябва да се прекрати и да се назначи подходяща терапия.

Псевдомембранозен колит се съобщава при употребата на почти всички антимикробни средства, вкл. доксициклин, и може да варира по тежест от лек до животозастрашаващ. Важно е да се мисли за тази диагноза при пациентите, които получават диария по време на приемането на антибактериални средства.

Диария, свързана с Clostridium difficile (CDAD) е наблюдавана след прилагане на всички видове антибиотици, включително доксициклин и може да бъде умерено до тежко изразена, вкл. до фатални колити. Лечението с антибактериални продукти променя нормалната чревна флора и води до свръхрастеж на Clostridium difficile.

Clostridium difficile произвежда токсини А и В, които водят до развитие на CDAD.

Хипертоксин, произвеждан от щамовете на С. difficile, причинява повишена заболеваемост и смъртност, като тези инфекции могат да бъдат рефрактерни на антимикробно лечение или изискват колектомия. CDAD трябва да се има предвид при всички пациенти с диария след антибиотична употреба. Необходима е щателна анамнеза, тъй като е съобщавано за ползата CDAD над два месеца след приложението на антибактериални средства.

Езофагит

За случаи на езофагеални увреждания (езофагит и езофагеални улцерации), понякога тежки се съобщава при пациенти, получаващи капсулни и таблетни форми на продуктите от тетрациклиновия ред, вкл. доксициклин. Повечето от тези пациенти приемат лекарството непосредствено преди лягане или с недостатъчно количество течност.

Необходимо е повишено внимание при пациенти с езофагеален рефлукс. При поява на симптоми, като диспепсия или ретростернална болка лечението с доксициклин трябва да се прекрати и да се потвърди увреждането на езофагуса.

Порфирия

При пациенти, приемали антибиотици от групата на тетрациклините се съобщава за порфирия.

Венерически заболявалия

При лечение на венерическо заболяване и съмнения за съпътстващ сифилис е необходимо да се проведат подходящи диагностични изследвания, вкл. микроскопско изследване с тъмно поле. При всички такива случаи трябва да се провеждат ежемесечни серологични тестове в продължение на не по-малко от четири месеца.

Инфекция сβ-хемолитични стрептококи

При инфекция с β-хемолитични стрептококи от Група А лечението трябва да продължи не по- малко от 10 дни.

Миастения гравис

При прилагането на тетрациклини на пациенти с миастения гравис се изисква повишено внимание, поради възможността от слаба невромускулна блокада.

Системен лупус ернтематодес

Антибиотици от групата на тетрациклините могат да изострят симптомите на системен лупус ернтематодес.

Метоксифлуран

Повишено внимание се изисква при едновременна употреба на доксициклин и метоксифлуран (виж точка 4.5)

Реакция наJarisch-Herxheimer

При някои пациенти със спирохетни инфекции може да възникне реакция на Jarisch-Herxheimer непосредствено след началото на лечението с доксициклин. Пациентите трябва да бъдат уверени, че това е обичайно, самоограничаващо се следствие при антибиотично лечение на инфекции, предизвикани от спирохети.

Помощни вещества

Доксициклин СТАДА съдържа натрий.

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Абсорбцията на доксициклин може да се наруши при едновременната му употреба с антиациди или други лекарства, съдържащи алуминиеви, калциеви или магнезиеви катиони; цинк за перорална употреба, железни соли или бисмутови продукти. Изброените лекарства трябва да бъдат приемани отделно.

Поради това, че бактериостатичните лекарства могат да повлияят бактерицидното действие на пеницилина, се препоръчва да се избягва едновременната употребата на доксициклин с пеницилин.

Има съобщения за удължено протромбиново време при пациенти, приемащи варфарин и доксициклин. Тетрациклините потискат плазмената протромбинова активност при пациенти, получаващи антикоагулантна терапия. Това може да наложи понижаване на дозата на антикоагуланта.

Барбитурати, карбамазепин и фенитоин съкращават времето на полуелиминиране на доксициклин от плазмата.

Алкохолът също намалява времето на полуживот на доксициклин.

Едновременното приложение с тетрациклини може да намали ефективността на пероралните контрацептиви.

Едновременното приложение на доксициклин и циклоспорин може да засили токсичния ефект на имуносупресиращото средство.

Съобщавано е, че едновременната употреба на тетрациклини и метоксифлуран води до фатална бъбречна токсичност.

Лечението с доксициклин не трябва да се инициира непосредствено преди, по време на или след лечение на акне с изотретиноин или други ретиноиди, тъй като и двете лекарства в редки случаи могат да предизвикат обратимо повишаване на вътречерепното налягане (мозъчен псевдотумор, вж. точка 4.4).

Лабораторни тестове:

Фалшиво повишаване на катехоламините в урината могат да се получат поради взаимодействието на доксициклин с флуоресцентните тестове.

Вижте точка 4.3.

Доксициклин е противопоказан по време на бременност. Рисковете, свързани с употребата на тетрациклини по време на бременността се свързват предимно с ефектите им върху зъбното и костно-скелетното развитие (вж. точка 4.3).

Тетрациклините преминават в кърмата и следователно са противопоказани за употреба по време на кърмене (вж. точка 4.3).

Ефектът на доксициклин върху способността за шофиране или работа с машини не е изследван. Няма налични данни, които да подсказват, че доксициклин може да повлияе тези способности.

Честотите са дефинирани съобразно следната конвенция много чести (≥ 1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести(≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (< 1/10000), неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

В рамките на всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред поотношение на тяхната сериозност.

*симптомите включват замъглено виждане, скотом и диплопия. Докладвано е и за постоянна загуба на зрението.

^аобратимо и повърхностно обезцветяване на постоянни зъби, са докладвани при употреба на доксициклин, но честотата не може да бъде оценена от наличните данни ^bпри лечение на спирохетна инфекция с доксициклин ^спри продължителна употреба на ^cдоксициклин

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават подозирана нежелана реакция чрез: Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. "Дамян Груев" № 8,1303 София, тел. 02 890 3417, уебсайтwww.bda.bg.

При предозиране се промива стомаха и се назначава подходящо поддържащо лечение.

Диализата не оказва влияние върху плазмения полуживот и не се прилага при предозиране.