Binocrit 30000 IU/0.75 ml - Solution for injection in pre-filled syringe

Други антианемични препарати Други антианемични препарати

Показания

Дозировка и начин на приложение

Списък на взаимодействията

Ограничения

Предписване

Лекарствен списък

Лекарството не е в списъка.

Информация за отпускане

OTC

Други информации

Наименование на лекарство

Binocrit 30000 IU/0.75 ml - Solution for injection in pre-filled syringe

Лекарствена форма

Solution for injection in pre-filled syringe

Притежател на разрешението за употреба

Sandoz GmbH

Последно обновяване на КХП

11.07.2025 г.

Използвайте приложението Mediately

По-бързо получаване на информация за лекарство.

Сканирайте с камерата на телефона си.

4.9

Над 36k оценки

Използвайте приложението Mediately

По-бързо получаване на информация за лекарство.

4,9 звезди, над 20 000 оценки

КХП - Binocrit 30000 IU/0.75 ml

Показания

Binocrit е показан за лечение на симптоматична анемия, свързана с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН):

при възрастни и деца на възраст от 1 до 18 години на хемодиализа и възрастни пациенти на перитонеална диализа (вж. точка 4.4).
при възрастни с бъбречна недостатъчност, които още не са подложени на диализа за лечение на тежка анемия от бъбречен произход, придружавана от клинични симптоми при пациентите (вж. точка 4.4).

Binocrit е показан при възрастни на химиотерапия със солидни тумори, малигнен лимфом или мултиплен миелом и с риск от трансфузия, преценен въз основа на общото състояние на пациента (напр. сърдечно-съдов статус, анемия, съществуваща преди започване на химиотерапията) за лечение на анемия и намаляване на необходимостта от трансфузия.

Binocrit е показан при възрастни, включени в програмата за депониране на автоложна кръв за увеличаване на добива на автоложна кръв. Лечението трябва да се прилага само на пациенти

с умерена анемия (диапазон на концентрациите на хемоглобина [Hb] между 10 до 13 g/dl [6,2 до

8,1 mmol/l], без железен дефицит), ако няма възможност за депониране на кръв или то

е недостатъчно, когато планираната голяма елективна операция изисква голям обем кръв (4 или повече единици кръв за жени или 5 и повече единици за мъже).

Binocrit е показан при възрастни без железен дефицит преди голяма елективна ортопедична операция при наличие на голям риск от хемотрансфузионни усложнения за намаляване на необходимостта от преливане на алогенна кръв. Употребата трябва да бъде ограничена предимно при пациенти с умерена анемия (диапазон на концентрациите на хемоглобина между 10 до 13 g/dl или 6,2 до 8,1 mmol/l), които не са включени в програма за предварително вземане на автоложна кръв и се очаква умерена кръвозагуба (900 до 1 800 ml).

Binocrit е показан за лечение на симптоматична анемия (концентрация на хемоглобин ≤ 10 g/dl) при възрастни с първични миелодиспластични синдроми (МДС) с нисък или междинен риск - 1, които имат нисък серумен еритропоетин (< 200 mU/ml).

Дозировка и начин на приложение

Лечението с Binocrit трябва да бъде започнато под наблюдението на лекари с опит в лечението на пациенти с горепосочените показания.

Дозировка

Всички други причини за анемия (дефицит на желязо, фолати или витамин B12, алуминиева интоксикация, инфекция или възпаление, загуба на кръв, хемолиза и костномозъчна фиброза от всякакъв произход) трябва да се оценят и да се лекуват преди започване на терапията с епоетин алфа и когато се взема решение за повишаване на дозата. За да се осигури оптимално повлияване от лечението с епоетин алфа, трябва да се осигурят достатъчни запаси от желязо

и ако е необходимо, да се приложат добавки, съдържащи желязо (вж. точка 4.4).

Лечение на симптоматична анемия при възрастни пациенти с хронична бъбречна недостатъчност

Симптомите на анемия и последствията могат да варират в зависимост от възрастта, пола и съпътстващите заболявания; необходимо е лекарят да оцени индивидуалното клинично протичане и състоянието на пациентa.

Препоръчителният желан диапазон на концентрациите на хемоглобина е между 10 g/dl до

12 g/dl (6,2 до 7,5 mmol/l). Binocrit трябва да се прилага за повишаване на нивото на хемоглобина до не повече от 12 g/dl (7,5 mmol/l). Трябва да се избягва повишаване на нивото на

хемоглобина с повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l) за период от четири седмици. Ако това се случи, трябва да се направят съответни корекции на дозата, както е посочено.

Поради интериндивидуална вариабилност, могат да се наблюдават отделни стойности на хемоглобина за даден пациент над или под желания диапазон на концентрациите на хемоглобина. Вариабилността на хемоглобина трябва да се контролира чрез промяна на дозата, като се има предвид диапазона на концентрациите на хемоглобина от 10 g/dl (6,2 mmol/l) до

12 g/dl (7,5 mmol/l).

Трябва да се избягва поддържането на постоянно ниво на хемоглобина над 12 g/dl (7,5 mmol/l). Ако нивото на хемоглобина се повишава с повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l) на месец или ако стойностите на хемоглобина надхвърлят 12 g/dl (7,5 mmol/l), намалете дозата на Binocrit с 25 %. Ако нивото на хемоглобина надхвърли 13 g/dl (8,1 mmol/l), преустановете терапията, докато спадне под 12 g/dl (7,5 mmol/l) и тогава започнете отново лечението с Binocrit с доза 25 % по- ниска от предходната доза.

Пациентите трябва да бъдат следени внимателно с цел да се осигури използването на най- ниската одобрена ефективна доза Binocrit, която осигурява адекватен контрол на анемията и на симптомите на анемия, докато се поддържа концентрация на хемоглобина под или равна на

12 g/dl (7,5 mmol/l).

При пациенти с ХБН трябва да се внимава при повишаване на дозите на стимулиращото еритропоезата средство (erythropoiesis stimulating agent, ESA). При пациенти със слаб отговор по отношение на хемоглобина към лечението с ESA трябва да се помисли за други обяснения за слабия отговор (вж. точки 4.4 и 5.1).

Лечението с Binocrit се разделя на два етапа - фаза на коригиране на дозата и фаза на поддържащо лечение.

Възрастни пациенти на хемодиализа

При пациенти на хемодиализа с вече наличен интравенозен достъп, за предпочитане е интравенозното приложение.

Фаза за коригиране на дозата

Началната доза е 50 IU/kg 3 пъти седмично.

Ако е необходимо, увеличете или нама-лете дозата с 25 IU/kg (3 пъти седмично), докато се постигне желаният диапазон на концентрациите на хемоглобина между 10 g/dl до 12 g/dl (6,2 до 7,5 mmol/l) (това трябва да се извършва постепенно на интервали от поне четири седмици).

Фаза на поддържащо лечение

Препоръчителната обща седмична доза е между 75 IU/kg и 300 IU/kg.

Трябва да се направи подходяща корекция на дозата, за да се поддържат стойностите на хемоглобина в желания диапазон на концентрациите между 10 g/dl до 12 g/dl (6,2 до

7,5 mmol/l).

При пациенти с много нисък изходен хемоглобин (< 6 g/dl или < 3,75 mmol/l) може да са необходими по-високи поддържащи дози, отколкото при пациенти с не толкова тежка анемия в началото (> 8 g/dl или > 5 mmol/l).

Възрастни пациенти с бъбречна недостатъчност, които още не са подложени на диализа

При отсъствие на интравенозен достъп Binocrit може да се прилага подкожно.

Фаза на коригиране на дозата

Началната доза е от 50 IU/kg 3 пъти седмично, последвана при необходимост от увеличаване на дозировката с 25 IU/kg (3 пъти седмично), докато се постигне желаната концентрация на хемоглобина (това трябва да се извършва постепенно на интервали от поне четири седмици).

Фаза на поддържащо лечение

По време на фазата на поддържащо лечение Binocrit може да се прилага 3 пъти седмично, а в случай на подкожно приложение – веднъж седмично или веднъж на всеки 2 седмици.

Трябва да се направи подходящо адаптиране на дозата и дозовите интервали, за да се поддържа нивото на хемаглобина в желаните граници – между 10 g/dl и 12 g/dl (6,2 до 7,5 mmol/l).

Удължаването на дозовите интервали може да наложи повишаване на дозата.

Максималната дозировка не трябва да надвишава 150 IU/kg 3 пъти седмично, 240 IU/kg (до максимум 20 000 IU) веднъж седмично или 480 IU/kg (до максимум 40 000 IU) веднъж на всеки 2 седмици.

Възрастни пациенти на перитонеална диализа

При отсъствие на интравенозен достъп Binocrit може да се прилага подкожно.

Фаза на коригиране на дозата

Началната доза е 50 IU/kg 2 пъти седмично.

Фаза на поддържащо лечение

Препоръчителната поддържаща доза е между 25 IU/kg и 50 IU/kg, 2 пъти седмично в две инжекции с равни дози.

Трябва да се направи подходящо адаптиране на дозата, за да се поддържат стойностите на хемоглобина на желаното ниво между 10 g/dl до 12 g/dl (6,2 до 7,5 mmol/l).

Лечение на възрастни пациенти с анемия, индуцирана от химиотерапия

Симптомите на анемия и последствията могат да варират в зависимост от възрастта, пола и цялостното социално значение на заболяването; необходимо е лекарят да оцени индивидуалното клинично протичане и състоянието на пациента.

Binocrit трябва да се прилага при пациенти с анемия (т.е. концентрация на хемоглобин ≤ 10 g/dl (6,2 mmol/l)).

Началната доза е 150 IU/kg подкожно, 3 пъти седмично.

Алтернативно, Binocrit може да се прилага в начална доза от 450 IU/kg подкожно, веднъж седмично.

Трябва да се направи подходящо адаптиране на дозата, за да се поддържат концентрациите на хемоглобина в рамките на желания диапазон на концентрациите: между 10 g/dl до 12 g/dl (6,2 до 7,5 mmol/l).

Поради интраиндивидуалната вариабилност е възможно понякога да се наблюдават отделни концентрации на хемоглобина за даден пациент над или под желания диапазон на концентрациите на хемоглобина. Вариабилността на хемоглобина трябва да се овладява чрез контролиране на дозата, като желаният диапазон на концентрациите на хемоглобина е между 10 g/dl (6,2 mmol/l) до 12 g/dl (7,5 mmol/l). Трябва да се избягва поддържането на постоянна концентрация на хемоглобина над 12 g/dl (7,5 mmol/l); препоръките за подходящи дозови корекции при концентрации на хемоглобина, които надхвърлят 12 g/dl (7,5 mmol/l) са описани по-долу.

Ако след четириседмично лечение концентрацията на хемоглобина се е повишила поне с 1 g/dl (0,62 mmol/l) или броят на ретикулоцитите се е увеличил ≥ 40 000 клетки/µl над

изходното ниво, дозата трябва да остане 150 IU/kg 3 пъти седмично или 450 IU/kg веднъж седмично.
Ако концентрацията на хемоглобина се е повишила с < 1 g/dl (< 0,62 mmol/l) и броят на ретикулоцитите се е увеличил < 40 000 клетки/µl над изходното ниво, дозата трябва да се увеличи до 300 IU/kg 3 пъти седмично. Ако след допълнително четириседмично лечение с 300 IU/kg 3 пъти седмично концентрацията на хемоглобина се е повишила с ≥ 1 g/dl

(≥ 0,62 mmol/l) или броят на ретикулоцитите се е увеличил ≥ 40 000 клетки/µl, дозата трябва да остане 300 IU/kg 3 пъти седмично.
Ако концентрацията на хемоглобина се е повишила < 1 g/dl (< 0,62 mmol/l) и броят на ретикулоцитите се е увеличил с < 40 000 клетки/µl над изходното ниво, малко вероятно е да се получи повлияване и лечението трябва да бъде преустановено.

Корекции на дозата с цел поддържане на концентрациите на хемоглобина между 10 g/dl до 12 g/dl (6,2 до 7,5 mmol/l)

Ако концентрацията на хемоглобина нараства с повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l) на месец или ако концентрацията на хемоглобина надхвърли 12 g/dl (7,5 mmol/l), намалете дозата на Binocrit

с около 25 до 50 %.

Ако концентрацията на хемоглобина надхвърли 13 g/dl (8,1 mmol/l), преустановете терапията, докато спадне под 12 g/dl (7,5 mmol/l) и тогава започнете отново лечението с Binocrit в доза 25 % по-ниска от предходната.

Препоръчителната схема на приложение е представена на следната диаграма:

150 IU/kg 3 пъти седмично или 450 IU/kg веднъж седмично

за 4 седмици

Увеличение на броя ретикулоцити ≥ 40 000/µl ^{Увеличение на броя ретикулоцити}

< 40 000/µl

или повишаване на Hb ≥ 1 g/dl ^{и повишаване на Hb < 1 g/dl}

Таргетен Hb 300 IU/kg

(≤ 12 g/dl) 3 пъти седмично

за 4 седмици

Увеличение на броя ретикулоцити ≥ 40 000/µl

или повишаване на Hb ≥ 1 g/dl

Увеличение на броя ретикулоцити

< 40 000/µl

и повишаване на Hb < 1 g/dl

Прекратяване на терапията

Пациентите трябва да бъдат следени внимателно с цел да се осигури използването на най- ниската одобрена доза ESA, която осигурява адекватен контрол на симптомите на анемия.

Терапията с епоетин алфа трябва да продължи един месец след приключване на химиотерапията.

Лечение на възрастни хирургични пациенти в програма за предварително депониране на автоложна кръв

Пациентите с умерена анемия (хематокрит 33 до 39 %), изискващи депониране на ≥ 4 единици кръв, трябва да бъдат лекувани с Binocrit 600 IU/kg интравенозно, 2 пъти седмично,

в продължение на 3 седмици преди операцията. Binocrit трябва да се прилага след приключване на процедурата по кръводаряване.

Лечение на възрастни пациенти, планувани за голяма елективна ортопедична операция

Препоръчителната доза е 600 IU/kg Binocrit, приложен подкожно, ежеседмично за три седмици (дни 21-ви, 14-ти и 7-ми) преди операцията и в деня на операцията (ден 0).

Когато се налага да се съкрати времето преди операцията на по-малко от три седмици трябва да се приложат подкожно 300 IU/kg Binocrit дневно за 10 последователни дни преди операцията,

в деня на операцията и 4 дни непосредствено след нея.

Ако хемоглобинът достигне ниво от 15 g/dl (9,38 mmol/l) или по-високо, по време на предоперативния период, приложението на Binocrit трябва да се прекрати и да не се прилагат следващи дози.

Лечение на възрастни пациенти с МДС с нисък или междинен – 1 риск

Binocrit трябва да се прилага при пациенти със симптоматична анемия (напр. концентрация на хемоглобин ≤ 10 g/dl (6,2 mmol/l)).

Препоръчителната начална доза е Binocrit 450 IU/kg (максималната обща доза е 40 000 IU),

прилагана подкожно, веднъж седмично, с не по-малко от 5 дни между дозите.

Трябва да се правят подходящи корекции на дозата за поддържане на концентрация на хемоглобина в таргетния диапазон от 10 g/dl до 12 g/dl (от 6,2 до 7,5 mmol/l). Препоръчително е първоначалният еритроиден отговор да се оцени от 8 до 12 седмици след започване на лечението. Повишаването и понижаването на дозата трябва да се прави с по една дозова стъпка (вж. диаграмата по-долу). Трябва да се избягва концентрация на хемоглобин над 12 g/dl

(7,5 mmol/l).

Повишаване на дозата: Дозата не трябва да се повишава над максимум 1 050 IU/kg (обща доза 80 000 IU) седмично. Ако при понижаване на дозата отговорът на пациента намалее или концентрацията на хемоглобина спадне под ≥ 1 g/dl, дозата трябва да се увеличи с една дозова стъпка. Между две повишения на дозата трябва да има поне 4 седмици.

1 050 IU/kg

Запазване и понижаване на дозата: Епоетин алфа трябва да се спре, когато концентрацията на хемоглобина превиши 12 g/dl (7,5 mmol/l). Когато нивото на хемоглобина достигне < 11 g/dl, приложението може да се възобнови при същата или една дозова стъпка по-ниско, по преценка на лекаря. Трябва да се обмисли понижаване на дозата с една дозова стъпка, ако има рязко увеличаване на хемоглобина (> 2 g/dl за 4 седмици).

Педиатрична популация

Лечение на симптоматична анемия при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност на хемодиализа

При педиатрични пациенти препоръчителният диапазон на концентрациите на хемоглобина е между 9,5 g/dl до 11 g/dl (5,9 до 6,8 mmol/l). Binocrit трябва да се прилага за повишаване на

нивото на хемоглобина до не повече от 11 g/dl (6,8 mmol/l). Трябва да се избягва повишаване на хемоглобина с повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l) за период от четири седмици. Ако това се случи, трябва да се направят съответни корекции на дозата, както е посочено.

Пациентите трябва да бъдат следени внимателно с цел да се осигури използването на най- ниската одобрена доза Binocrit, която осигурява адекватен контрол на анемията и на симптомите на анемия.

Лечението с Binocrit се разделя на два етапа - фаза на коригиране на дозата и фаза на поддържащо лечение.

При педиатрични пациенти на хемодиализа и с вече наличен интравенозен достъп, за предпочитане е интравенозното приложение.

Фаза на коригиране на дозата

Началната доза е 50 IU/kg интравенозно, 3 пъти седмично.

Ако е необходимо, увеличете или намалете дозата с 25 IU/kg (3 пъти седмично), докато се постигне желаният диапазон на концентрациите на хемоглобина между 9,5 g/dl до 11 g/dl (5,9 до 6,8 mmol/l) (това трябва да се извършва постепенно на интервали от поне четири седмици).

Фаза на поддържащо лечение

Трябва да се направи подходяща корекция на дозата, за да се поддържат стойностите на хемоглобина в желания диапазон на концентрациите между 9,5 g/dl до 11 g/dl (5,9 до 6,8 mmol/l).

Обикновено деца под 30 kg изискват по-високи поддържащи дози, отколкото деца над 30 kg

и възрастни.

Педиатрични пациенти с много ниско изходно ниво на хемоглобина (< 6,8 g/dl или

< 4,25 mmol/l) може да изискват по-високи поддържащи дози, отколкото пациенти с по-висок изходен хемоглобин (> 6,8 g/dl или > 4,25 mmol/l).

Анемия при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност преди започване на диализа или на перитонеална диализа

Безопасността и ефикасността на епоетин алфа при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност с анемия преди започване на диализа или на перитонеална диализа не са установени. Наличните понастоящем данни за подкожно приложение на епоетин алфа в тези популации са описани в точка 5.1, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Лечение на педиатрични пациенти с анемия, индуцирана от химиотерапия Безопасността и ефикасността на епоетин алфа при педиатрични пациенти на лечение с химиотерапия не са установени. (вж. точка 5.1).

Лечение на педиатрични хирургични пациенти в програма за предварително депониране на автоложна кръв

Безопасността и ефикасността на епоетин алфа при педиатрични пациенти не са установени. Липсват данни.

Лечение на педиатрични пациенти, планирани за голяма елективна ортопедична операция Безопасността и ефикасността на епоетин алфа при педиатрични пациенти не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети преди работа със или приложение на лекарствения продукт

Преди употреба оставете спринцовката Binocrit да достигне стайна температура. Обикновено за това са необходими между 15 и 30 минути.

Както при всеки друг инжекционен продукт, проверете разтвора за наличие на видими частици и за промяна в цвета. Binocrit е стерилен, но е продукт, който не съдържа консерванти и е само за еднократна употреба. Прилагайте необходимото количество.

Лечение на симптоматична анемия при възрастни пациенти с хронична бъбречна недостатъчност

За предпочитане е Binocrit да се прилага интравенозно при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност и с вече наличен интравенозен достъп (пациенти на хемодиализа).

Binocrit може да се прилага като подкожна инжекция при отсъствие на интравенозен достъп (пациенти, които още не са подложени на диализа, и пациенти на перитонеална диализа).

Лечение на възрастни пациенти с анемия, индуцирана от химиотерапия

Binocrit трябва да се прилага като подкожна инжекция.

Лечение на възрастни хирургични пациенти в програма за предварително депониране на автоложна кръв

Binocrit трябва да се прилага интравенозно.

Лечение на възрастни пациенти, планирани за голяма елективна ортопедична операция

Binocrit трябва да се прилага като подкожна инжекция.

Лечение на възрастни пациенти с МДС с нисък или междинен – 1 риск

Binocrit трябва да се прилага като подкожна инжекция.

Лечение на симптоматична анемия при педиатрични пациенти с хронична бъбречна недостатъчност на хемодиализа

При педиатрични пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, при които интравенозен достъп е наличен рутинно (пациенти на хемодиализа), интравенозното приложение на Binocrit е за предпочитане.

Интравенозно приложение

Прилагайте за най-малко една до пет минути, в зависимост от общата доза. При пациенти на хемодиализа може да се приложи болус инжекция по време на диализната процедура чрез подходящ венозен вход в диализната линия. По друг начин инжекцията може да бъде приложена в края на диализата чрез канюлиране на фистулата, последвано от приложение на 10 ml изотоничен физиологичен разтвор за промиване на системата и за осигуряване на пълно навлизане на продукта в кръвообращението (вж. Дозировка, „Възрастни пациенти на хемодиализа“).

При пациенти, които реагират на лечението с грипоподобни симптоми за предпочитане е по- бавно приложение (вж. точка 4.8).

Не прилагайте Binocrit чрез интравенозна инфузия или заедно с други разтвори на лекарствени продукти (моля, вижте точка 6.6 за допълнителна информация).

Подкожно приложение

Максималният обем от 1 ml в едно място на инжектиране обикновено не трябва да се надвишава. При по-големи обеми, трябва да се избира повече от едно място на инжектиране.

Инжекциите трябва да се прилагат в областта на крайниците или предната коремна стена.

В случаите, когато лекарят прецени, че пациентът или грижещият се за него могат безопасно и ефективно сами да прилагат Binocrit подкожно, трябва да се дадат инструкции за точната дозировка и приложението.

Релефно градуиране

Върху спринцовката има релефно градуиране с цел да се осигури приложение на част от дозата (вж. точка 6.6). Продуктът обаче е само за еднократна употреба. От всяка спринцовка трябва да се използва само по една доза Binocrit.

“Инструкции за самостоятелно инжектиране на Binocrit“ е поместена в края на листовката.

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Пациенти, които развиват придобита (чиста) аплазия на еритроцитите вследствие на лечение с някакъв еритропоетин не трябва да получават Binocrit или друг еритропоетин (вж. точка 4.4).
Неконтролирана хипертония.
Всички противопоказания, свързани с програмата за депониране на автоложна кръв, трябва да бъдат отчитани при пациенти, на които се прилага Binocrit.

Употребата на Binocrit при пациенти, планирани за голяма елективна ортопедична операция и не участващи в програма за предварително вземане на автоложна кръв, е противопоказана при пациенти с тежка коронарна, периферна артериална, каротидна или церебро-васкуларна болест, включително пациенти със скорошен миокарден инфаркт или церебро-васкуларен инцидент.
Хирургични пациенти, които по някаква причина не могат да получат подходяща антитромботична профилактика

Предупреждения

Проследимост

За да се подобри проследимостта на стимулиращите еритропоезата средства (erythropoiesis stimulating agents, ESA), името и партидният номер на приложеното стимулиращо еритропоезата средство трябва ясно да се записват в картона на пациента.

Пациентите трябва да преминават от едно ESA на друго при подходящо наблюдение. Общи

При всички пациенти, получаващи епоетин алфа, кръвното налягане трябва внимателно да се проследява и контролира, ако е необходимо. Епоетин алфа трябва да се прилага с повишено внимание при наличие на нелекувана, недостатъчно лекувана или лошо контролирана хипертония. Възможно е да се наложи добавяне или подобряване на антихипертензивното лечение. Ако кръвното налягане не може да се контролира, лечението с епоетин алфа трябва да се прекрати.

Също така, по време на лечение с епоетин алфа са се развили хипертонични кризи

с енцефалопатия и гърчове, които са наложили незабавна лекарска помощ и интензивно лечение при пациенти, които преди това са били с нормално или ниско кръвно налягане.

Особено внимание трябва да се обърне на внезапното пробождащо мигреноподобно главоболие като възможен предупредителен сигнал (вж. точка 4.8).

Епоетин алфа трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с епилепсия, анамнеза за гърчове или заболявания, свързани с предразположеност към гърчова активност като инфекции на ЦНС и мозъчни метастази.

Епоетин алфа трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с хронична чернодробна недостатъчност. Безопасността на епоетин алфа не е установена при пациенти с чернодробна дисфункция.

Наблюдавана е повишена честота на съдови тромботични събития (СТС) при пациенти, получаващи ESA (вж. точка 4.8). Те включват венозна и артериална тромбоза и емболия (включително някои с фатален изход), като дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, тромбоза на ретината и инфаркт на миокарда. Допълнително се съобщава за мозъчносъдови инциденти (вкл. мозъчен инсулт, мозъчен кръвоизлив и преходни исхемични атаки).

Съобщаваните рискове за тези СТС трябва внимателно да се преценят спрямо ползите от лечението с епоетин алфа, особено при пациенти с предшестващи рискови фактори за СТС, включително затлъстяване и предишна анамнеза за СТС (напр. дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и мозъчносъдов инцидент).

Нивата на хемоглобина трябва да се проследяват внимателно при всички пациенти поради потенциално повишения риск за тромбоемболични инциденти и за фатален изход, ако се лекуват пациенти с нива на хемоглобина над диапазона на концентрациите за дадено показание.

Възможно е умерено доза-зависимо покачване на броя на тромбоцитите в рамките на нормалните граници по време на лечението с епоетин алфа, което намалява по време на курса при продължителна терапия. В допълнение към това има съобщения за тромбоцитемия над нормалните граници. Препоръчва се броят на тромбоцитите да бъде редовно проследяван през първите 8 седмици от лечението.

Всички други причини за анемия (дефицит на желязо, фолати или витамин B^12, алуминиева интоксикация, инфекция или възпаление, загуба на кръв, хемолиза и костномозъчна фиброза от всякакъв произход) трябва да се оценят и да се лекуват преди започване на терапията с епоетин алфа и когато се взема решение за повишаване на дозата. В повечето случаи серумното ниво на феритин спада едновременно с повишаване на концентрацията в клетките. За да се осигури оптимално повлияване от лечението с епоетин алфа, трябва да се осигурят достатъчни запаси от желязо и ако е необходимо, да се приложат добавки, съдържащи желязо (вж. точка 4.2). За да се избере най-добрият вариант на лечение според нуждите на пациента, трябва да се спазват настоящите насоки за лечение с добавки, съдържащи желязо, както и указанията за дозиране, одобрени и описани в КХП на лекарството, съдържащо желязо:

За пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, добавки, съдържащи желязо се препоръчват, ако нивото на феритин в серума е под 100 ng/ml;
За онкологично болни пациенти, добавки, съдържащи желязо се препоръчва, ако сатурацията на трансферин е под 20 %.
За пациенти от програма за предварително депониране на автоложна кръв трябва да се прилагат добавки, съдържащи желязо, няколко седмици преди започване на предварителното депониране на автоложна кръв, с цел постигане на високи запаси от желязо, преди началото и по времена целия курс на терапията с епоетин алфа.
За пациенти, планирани за голяма елективна ортопедична операция, трябва да се прилагат добавки, съдържащи желязо по време на целия курс на терапията с епоетин

алфа. Ако е възможно, приложението на добавки, съдържащи желязо, трябва да започне преди началото на терапията с епоетин алфа, за да се постигнат достатъчни запаси от желязо.

Много рядко е наблюдавано развитие или обостряне на порфирия при пациенти, лекувани с епоетин алфа. Епоетин алфа трябва да се използва внимателно при пациенти с порфирия.

Тежки кожни нежелани реакции (SCARs), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS)

и токсична епидермална некролиза (TEN), които могат да бъдат животозастрашаващи или да доведат до летален изход, са съобщавани във връзка с лечението с епоетин. По-тежки случаи са наблюдавани при дългодействащи епоетини.

При предписването пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите и да бъдат наблюдавани с повишено внимание за кожни реакции. Ако се появят признаци

и симптоми, показателни за тези реакции, Binocrit трябва незабавно да се спре и да се обмисли друго лечение.

Ако пациентът е развил тежка кожна реакция, например SJS или TEN, поради употребата на Binocrit, лечението с Binocrit никога не трябва да се започва отново при този пациент.

Придобита (чиста) аплазия на еритроцитите (ПАЕ)

Има съобщения за антитяло-медиирана ПАЕ след лечение с приложение на епоетин алфа в продължение на месеци до години. Съобщава се и за случаи при пациенти с хепатит C,

лекувани с интерферон и рибавирин, когато едновременно се използват и ESA. Епоетин алфа не е одобрен за лечение на анемия, свързана с хепатит С.

При пациенти, развили внезапна липса на ефикасност, определена като намаляване на хемоглобина (1 до 2 g/dl или 0,62 до 1,25 mmol/l месечно) с увеличена нужда от кръвопреливане, трябва да се проследи броят на ретикулоцитите и да се проверят типичните причини за липса на отговор (напр. дефицит на желязо, фолиева киселина или витамин B12, алуминиева интоксикация, инфекция или възпаление, загуба на кръв, хемолиза

и костномозъчна фиброза от всякакъв произход).

При парадоксално спадане на хемоглобина и развитие на тежка анемия, свързана с нисък брой ретикулоцити се налага незабавно прекратяване на лечението с епоетин алфа и провеждане на изследвания за търсене на антиеритропоетин антитела. За диагностиране на ПАЕ също така трябва да се има предвид изследване на костен мозък.

Не трябва да се започва терапия с други ESA поради риска от кръстосана реакция.

Лечение на симптоматична анемия при възрастни и педиатрични пациенти с хронична бъбречна недостатъчност

На пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, които се лекуват с епоетин алфа, трябва редовно да се изследва хемоглобина до постигане на стабилно ниво и периодично след това.

При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност степента на повишаване на хемоглобина трябва да е приблизително 1 g/dl (0,62 mmol/l) на месец и не трябва да надвишава 2 g/dl (1,25 mmol/l) на месец, с цел да се минимизира рискът за засилване на хипертонията.

При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, поддържаната концентрация на хемоглобина не трябва да надвишава горната граница на диапазона на концентрациите на хемоглобина, както се препоръчва в точка 4.2. При клинични проучвания е наблюдаван повишен риск от смърт и сериозни сърдечно-съдови събития при приложение на ESA за постигане на ниво на концентрацията на хемоглобина над 12 g/dl (7,5 mmol/l).

Контролирани клинични проучвания не са показали значима полза от приложението на епоетини, когато концентрацията на хемоглобина е повишена над нивата, необходими за постигане на контрол върху симптомите на анемията и с цел избягване на трансфузия на кръв.

При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност трябва да се внимава при повишаване на дозите на Binocrit, тъй като високите кумулативни дози епоетин могат да бъдат свързани

с повишен риск от смъртност, сериозни сърдечносъдови и мозъчносъдови събития. При пациенти със слаб отговор по отношение на хемоглобина към лечението с епоетини трябва да се помисли за други обяснения за слабия отговор (вж. точки 4.2 и 5.1).

Пациентите с хронична бъбречна недостатъчност, лекувани с епоетин алфа подкожно, трябва да бъдат наблюдавани редовно за загуба на ефикасност, определена като отсъствие или понижаване на отговора към лечението с епоетин алфа при пациенти, които преди това са се повлиявали от него. Тя се характеризира с постоянно спадане на хемоглобина, независимо от повишаване на дозата епоетин алфа (вж. точка 4.8).

Някои пациенти с по-удължени дозови интервали (по-големи от веднъж седмично) на епоетин алфа може да не поддържат достатъчни нива на хемоглобина (вж. точка 5.1) и да имат нужда от повишаване на дозата на епоетин алфа. Нивата на хемоглобина трябва да бъдат редовно проследявани.

При пациенти на хемодиализа са се развили шънтови тромбози, особено при тези, които имат склонност към хипотония или чиито артериовенозни фистули имат усложнения (напр. стенози, аневризми и т.н.). При тези пациенти се препоръчва ранно ревизиране на шънта

и антитромботичната профилактика чрез приложение напр. на ацетилсалицилова киселина. При отделни случаи е наблюдавана хиперкалиемия, въпреки че не е установена причинно- следствена връзка. При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност трябва да се проследяват електролитите в серума. Ако се установят повишени или покачващи се нива на серумния калий, в допълнение към подходящо лечение на хиперкалиемията, трябва да се обмисли прекратяване на приложението на епоетин алфа, докато бъде коригирано серумното ниво на калия.

По време на хемодиализа често се налага увеличаване дозата на хепарина при терапия

с епоетин алфа, тъй като се повишава концентрацията в клетките. Ако хепаринизацията не е оптимална е възможно запушване в диализната система.

Въз основа на наличната досега информация, коригирането на анемията с епоетин алфа при възрастни пациенти, които още не са подложени на диализа не увеличава степента на прогресия на бъбречната недостатъчност.

Лечение на пациенти с анемия, индуцирана от химиотерапия

На онкологично болни пациенти, които се лекуват с епоетин алфа, трябва редовно да се измерват нивата на хемоглобина до постигане на стабилно ниво и периодично след това.

Епоетините са растежни фактори, които основно стимулират образуването на еритроцити (RBC). Еритропоетинови рецептори могат да са експресирани на повърхността на различни туморни клетки. Както при всички растежни фактори, съществува становище, че епоетините могат да стимулират растежа на тумори. Ролята на ESA при прогресията на тумори или понижената преживяемост без прогресия не може да се изключи. При контролирани клинични проучвания приложението на епоетин алфа и други ESA е било свързано с понижен локорегионален туморен контрол или намалена обща преживяемост:
понижаване на локорегионалния контрол при пациенти с напреднала неоплазма в областта на главата и шията, подложени на лъчелечение, при приложение с цел

постигане на ниво на концентрацията на хемоглобина по-високо от 14 g/dl (8,7 mmol/l),
скъсяване на общата преживяемост и повишаване на смъртността поради прогресия на заболяването към четвъртия месец при пациенти с метастатичен карцином на гърдата, подложени на химиотерапия, при приложение с цел постигане на диапазон на концентрациите на хемоглобина 12 до 14 g/dl (7,5 до 8,7 mmol/l),
повишаване на риска за смърт, при приложение с цел постигане на ниво на концентрацията на хемоглобина 12 g/dl (7,5 mmol/l), при пациенти с активна неоплазма, които не са подложени нито на химио-, нито на лъчетерапия. ESAs не са показани за употреба при тази популация пациенти,
наблюдавано 9 % повишение на риска от прогресия на заболяването или смърт в стратата на епоетин алфа плюс стандартни грижи от основен анализ и 15 % повишение на риска, което не може да бъде статистически изключено, при пациенти с метастатичен карцином на гърдата, подложени на химиотерапия, при приложение с цел постигане на диапазон на концентрациите на хемоглобина от 10 до 12 g/dl (6,2 до 7,5 mmol/l).

С оглед на изложеното по-горе, при някои клинични ситуации кръвопреливането трябва да бъде предпочитан метод на лечение на анемията при пациенти с карцином. Решението за приложение на лечение с рекомбинантен еритропоетин трябва да е базирано на оценка на съотношението полза/риск, в която да участва и самият пациент, като трябва да се отчита конкретният клиничен контекст. Факторите, които трябва да се имат предвид при тази оценка, трябва да включват вида на тумора и неговия стадий; тежестта на анемията; очакваната преживяемост; средата, в която се осъществява лечението на пациента; предпочитанията на пациента (вж. точка 5.1).

При онкологични пациенти, подложени на химиотерапия, когато се преценява дали лечението с епоетин алфа е подходящо, трябва да се отчита 2- до 3-седмичното закъснение между приложението на ESA и появата на стимулираните с еритропоетина еритроцити (пациенти

с риск за хемотрансфузия).

Хирургични пациенти в програми за депониране на автоложна кръв

Трябва да се спазват всички специални предупреждения и специални предпазни мерки, отнасящи се до програмите за депониране на автоложна кръв и особено тези за рутинно заместване на обем.

Пациенти, планирани за големи елективни ортопедични оперативни интервенции

Правилата на добра медицинска практика за работа с кръв винаги трябва да се прилагат при периоперативни условия.

Пациентите, планирани за големи елективни ортопедични оперативни интервенции трябва да получават адекватна антитромботична профилактика, тъй като могат да се развият тромботични и съдови събития при хирургични пациенти, особено при тези с подлежащо сърдечно-съдово заболяване. В допълнение към това, трябва да се вземат специални предпазни мерки при пациенти с предразположение за развитие на дълбока венозна тромбоза (ДВТ).

Допълнително при пациенти с изходен хемоглобин > 13 g/dl (8,1 mmol/l) не може да се изключи възможността лечението с епоетин алфа да е свързано с повишен риск от постоперативни тромботични/съдови събития. По тази причина епоетин алфа трябва да се използва при пациенти с изходен хемоглобин > 13 g/dl (8,1 mmol/l).

Помощни вещества

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Взаимодействия

Списък на взаимодействията

Добавяне към взаимодействията

Няма данни, показващи, че лечението с епоетин алфа променя метаболизма на други лекарствени продукти.

Лекарствените продукти, които намаляват еритропоезата могат да намалят повлияването от лечението с епоетин алфа.

Тъй като циклоспорин се свързва с RBC, има потенциал за взаимодействия с лекарствени продукти. Ако епоетин алфа се прилага едновременно с циклоспорин, нивото в кръвта на циклоспорин трябва да се проследява и дозата на циклоспорин да се коригира при повишение на хематокрита.

Няма данни, показващи взаимодействие между епоетин алфа и гранулоцит- колониостимулиращ фактор (G-CSF) или гранулоцит-макрофаг-колониостимулиращ фактор (GM-CSF) по отношение на хематологичната диференциация или пролиферация на проби от туморна биопсия in vitro.

При възрастни пациентки с метастатичен рак на гърдата, едновременното подкожно приложение на 40 000 IU/ml епоетин алфа с трастузумаб 6 mg/kg не е оказало влияние върху фармакокинетиката на трастузумаб.

Бременност

Липсват или има ограничени данни от употребата на епоетин алфа при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Следователно, епоетин алфа трябва да се използва по време на бременност, само ако потенциалната полза надхвърля потенциалния риск за плода. Не се препоръчва употребата на епоетин алфа при бременни хирургични пациентки, които участват в програма за депониране на автоложна кръв.

Кърмене

Не е известно дали екзогенният епоетин алфа се екскретира в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата.

Епоетин алфа трябва да се използва с повишено внимание при кърмачки. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията

с епоетин алфа, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с епоетин алфа за жената.

Не се препоръчва употребата на епоетин алфа при кърмещи хирургични пациентки, които участват в програма за депониране на автоложна кръв.

Фертилитет

Няма проучвания, оценяващи потенциалния ефект на епоетин алфа върху мъжкия или женския фертилитет.

Шофиране

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Binocrit не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Нежелани реакции

Обобщение на профила на безопасност

Най-честата нежелана лекарствена реакция по време на лечението с епоетин алфа

е доза-зависимото повишаване на кръвното налягане или влошаването на съществуващата хипертония. Трябва да се проследява кръвното налягане, особено в началото на лечението (вж. точка 4.4).

Най-често срещаните нежелани лекарствени реакции, които са били наблюдавани при клиничните проучвания с епоетин алфа, са диария, гадене повръщане, пирексия и главоболие. Грипоподобното заболяване може да се прояви особено в началото на лечението.

В проучвания с удължени дозови интервали при възрастни пациенти с бъбречна недостатъчност, които все още не са неподложени на диализа, има съобщения за конгестия на дихателните пътища, включваща случаи на конгестия на горните дихателни пътища, назална конгестия и назофарингит.

Наблюдавана е повишена честота на съдови тромботични събития (СТС) при пациенти, получаващи ESA (вж. точка 4.4).

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

От общо 3 417 участницив 25 рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания или проучвания контролирани със стандартни грижи, общият профил на безопасност на епоетин алфа е оценен при 2 094 участници с анемия. Включени са 228 лекувани с епоетин алфа пациенти с ХБН в рамките на 4 проучвания за ХБН (2 проучвания преди диализа

[N = 131 пациенти с експозиция с ХБН] и 2 при диализа [N = 97 пациенти с експозиция

с ХБН]); 1 404 онкологично болни пациенти с експозигруция от 16 проучвания при анемия, дължаща се на химиотерапия; 147 пациенти с експозиция от 2 проучвания за автоложно кръводаряване; 213 пациенти с експозиция от 1 проучване на периоперативния период

и 102 пациенти с експозицияв 2 проучвания на МДС. Нежеланите лекарствени реакции, съобщени от ≥1 % от пациентите, лекувани с епоетин алфа в тези проучвания, са показани в таблицата по-долу.

Оценка на честотата: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до

< 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Системо-органна класификация (SOC) по MedDRA	Нежелана реакция (ниво на предпочитан термин)	Честота
Нарушения на кръвта и лимфната система	Чиста аплазия на еритроцитите³,тромбоцитемия	Редки
Нарушения на метаболизма и храненето	Хиперкалиемия¹	Нечести
Нарушения на имунната система	Свръхчувствителност³	Нечести
Нарушения на имунната система	Анафилактична реакция³	Редки
Нарушения на нервната система	Главоболие	Чести
Нарушения на нервната система	Конвулсия	Нечести
Съдови нарушения	Хипертония, венознаи артериална тромбоза²	Чести
Съдови нарушения	Хипертонична криза³	С неизвестна честота
Респираторни, гръднии медиастинални нарушения	Кашлица	Чести
Респираторни, гръднии медиастинални нарушения	Конгестия на дихателните пътища	Нечести
Стомашно-чревни нарушения	Диария, гадене, повръщане	Много чести
Нарушения на кожата и подкожната тъкан	Обрив	Чести
	Уртикария³	Нечести
	Ангионевротичен едем³	С неизвестна честота
Нарушения на мускулно- скелетната системаи съединителната тъкан	Артралгия, болка в костите, миалгия, болка в крайниците	Чести
Вродени, фамилнии генетични нарушения	Остра порфирия³	Редки
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение	Пирексия	Много чести
	Втрисане, грипоподобно заболяване, реакция на мястото на инжектиране,периферни отоци	Чести
	Липса на ефект от лекарствения продукт³	С неизвестна честота
Изследвания	Положителен резултат за антитела срещу еритропоетин	Редки
1 Често при диализа2 Включва артериални и венозни летални и нелетални събития, като например дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, тромбоза на ретината, артериална тромбоза (включително инфаркт на миокарда), мозъчносъдови инциденти (включително мозъчен инфаркт и мозъчен кръвоизлив), преходни исхемични атаки, тромбоза на шънта (включително оборудване за диализа) и тромбоза в артериовенозни шънтови аневризми3 Разгледани в подточката по-долу и/или в точка 4.4.

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Има съобщения за реакции на свръхчувствителност, включително случаи на обрив (включително уртикария), анафилактични реакции и ангионевротичен оток (вж. точка 4.4).

SCARs, включително SJS и TEN, които могат да бъдат животозастрашаващи или да доведат до летален изход, са съобщавани във връзка с лечението с епоетин (вж. точка 4.4).

Също така, по време на лечение с епоетин алфа са се развили хипертонични кризи

Особено внимание трябва да се обърне на внезапното пробождащо мигреноподобно главоболие като възможен предупредителен сигнал (вж. точка 4.4).

Има много редки съобщения за антитяло-медиирана чиста аплазия на еритроцитите (при

< 1/10 000 случая на пациентогодина) след лечение с продължителност месеци до години

с епоетин алфа (вж. точка 4.4). Съобщени са повече случаи при подкожния път на въвеждане в сравнение с интравенозния път.

Лечение на възрастни пациенти с МДС с нисък или междинен – 1 риск

В рандомизираното, двойносляпо, плацебо-контролирано, многоцентрово проучване 4 (4,7 %) участници са получили СТС (внезапна смърт, исхемичен инсулт, емболия и флебит). Всички СТС са възникнали в стратата на епоетин алфа през първите 24 седмици на проучването. Три от събитията са потвърдени СТС, а в останалия случай (внезапна смърт) не е потвърдено тромбоемболично събитие. Двама от участниците са имали значителни рискови фактори (предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност и тромбофлебит).

Педиатрична популация с хронична бъбречна недостатъчност на хемодиализа Експозицията на педиатрични пациенти с хронична бъбречна недостатъчност на хемодиализа при клинични проучвания и от постмаркетинговия опит е ограничена. При тази популация

няма съобщения за специфични нежелани реакции за педиатричната популация, които да не са споменати по-рано в таблицата по-горе, или такива, който да не са в съответствие

с подлежащото заболяване.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена

в Приложение V.

Предозиране

Терапевтичните граници на епоетин алфа са много широки. Предозирането на епоетин алфа може да предизвика ефекти, които са продължение на фармакологичните ефекти на хормона. Ако се установи прекомерно високо ниво на хемоглобина, може да се извърши флеботомия. Трябва да се осигури допълнително поддържащо лечение според нуждите.

Фармакологични свойства - Binocrit 30000 IU/0.75 ml

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: антианемични, еритропоетин, ATC код: B03XA01.

Binocrit е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Механизъм на действие

Еритропоетинът (ЕПО) е гликопротеинов хормон, произвеждан основно от бъбреците в отговор на хипоксия и е ключовият регулатор на производството на RBC. ЕПО участва във всички фази на еритроидното развитие и основният му ефект е на нивото на еритроидните прекурсори. След като ЕПО се свърже към неговия повърхностно-клетъчен рецептор, той активира сигнални трансдукционни пътища, които пречат на апоптозата и стимулира пролиферацията на еритроидни клетки.

Рекомбинантният човешки ЕПО (епоетин алфа), експресиран в клетки от яйчници на китайски хамстер, има последователност от 165 аминокиселини, идентична с тази на човешкия уринарен ЕПО; двата са неразличими на базата на функционални анализи. Апарентната молекулна маса на еритропоетина е 32 000 до 40 000 далтона.

Еритропоетинът представлява растежен фактор, който стимулира главно образуването на червени кръвни клетки. Еритропоетиновите рецептори може да са експресирани на повърхността на различни туморни клетки.

Фармакодинамични ефекти

Здрави доброволци

След еднократни дози (20 000 до 160 000 IU подкожно) епоетин алфа е наблюдаван дозозависим отговор за изследваните фармакодинамични маркери, включително: ретикулоцити, еритроцити (RBC) и хемоглобин. Наблюдава се определен профил

„концентрация-време“ с пик и връщане до изходното ниво за промените в процента на ретикулоцитите. По-слабо изразен профил се наблюдава за еритроцитите (RBC) и хемоглобина. Като цяло, всички фармакодинамични маркери нарастват линейно с дозата, като достигат максимален отговор при най-високите дозови нива.

Допълнителни фармакодинамични проучвания изследват 40 000 IU веднъж седмично

в сравнение със 150 IU/kg 3 пъти седмично. Въпреки разликите в профила „концентрация- време“ фармакодинамичният отговор (измерен чрез промените в процента ретикулоцити, хемоглобин и общ брой еритроцити (RBC)) е сходен между тези дозови режими. Допълнителни проучвания сравняват схема с 40 000 IU епоетин алфа веднъж седмично с приложение на дози в интервала от 80 000 до 120 000 IU на всеки две седмици подкожно. Като цяло, въз основа на резултатите от тези фармакодинамични проучвания при здрави индивиди, дозовият режим

с 40 000 IU веднъж седмично изглежда по-ефективен за производство на еритроцити (RBC),

в сравнение със схемите на приложение веднъж на всеки две седмици, въпреки наблюдаваното сходство в производството на ретикулоцитите при дозовите режими с приложение веднъж седмично и на всеки две седмици.

Хронична бъбречна недостатъчност

Установено е, че епоетин алфа стимулира еритропоезата при анемични пациенти с ХБН, включително пациенти на диализа и пациенти преди диализа. Първото доказателство за отговор към епоетин алфа е увеличаване на броят на ретикулоцитите в рамките на 10 дни, последвано от увеличение в броя на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита, обикновено

в рамките на 2-6 седмици. Отговорът на хемоглобина варира при отделните пациенти и може да бъде повлиян от запасите от желязо и наличието на съпътстващи заболявания.

Анемия, индуцирана от химиотерапия

Установено е, че епоетин алфа, прилаган 3 пъти седмично или веднъж седмично увеличава хемоглобина и намалява необходимостта от трансфузия след първия месец от терапията при онкологично болни пациенти с анемия, подложени на химиотерапия.

В едно проучване, сравняващо дозовите режими със 150 IU/kg 3 пъти седмично и 40 000 IU веднъж седмично при здрави индивиди и онкологично болни пациенти с анемия, времевите профили на промените в процента ретикулоцити, хемоглобин и общ брой еритроцити са били сходни между двата дозови режима, както при здрави индивиди, така и при онкологично болни пациенти с анемия. AUC на съответните фармакодинамични параметри са сходни между дозовите режими със 150 IU/kg 3 пъти седмично и 40 000 IU веднъж седмично при здрави индивиди и при онкологично болни пациенти с анемия.

Възрастни хирургични пациенти в програма за предварително депониране на автоложна кръв Доказано е, че епоетин алфа стимулира производството на еритроцити за увеличаване на количеството взета автоложна кръв, както и за ограничаване на спада на хемоглобина при възрастни пациенти, планирани за голяма елективна операция, при които не се очаква

предварително да депонират техните периоперативни нужди от кръв изцяло. Най-големите ефекти се наблюдават при пациенти с нисък хемоглобин (≤ 13 g/dl).

Лечение на възрастни пациенти, планирани за голяма елективна ортопедична операция

При пациенти, планирани за голяма елективна ортопедична операция със стойности на хемоглобина преди лечението > 10 до ≤ 13 g/dl, е установено, че епоетин алфа понижава риска от получаване на алогенни хемотрансфузии и ускорява еритроидното възстановяване (повишаване нивата на хемоглобина, нивата на хематокрита и броя на ретикулоцитите).

Клинична ефикасност и безопасност

Хронична бъбречна недостатъчност

Епоетин алфа е проучван в клинични проучвания при възрастни пациенти с анемия и ХБН, включително пациенти на хемодиализа и преди хемодиализа, за лечение на анемията

и поддържане на хематокрита в рамките на таргетния диапазон на концентрациите от 30 до

36 %.

При клинични проучвания с начални дози от 50 до 150 IU/kg три пъти седмично, приблизително 95 % от всички участници отговарят с клинично значимо повишаване на хематокрита. След приблизително два месеца на терапия, почти всички участници са били независими от трансфузии. Щом като е бил постигнат таргетният хематокрит, поддържащата доза е определена индивидуално за всеки пациент.

В трите най-големи клинични проучвания, проведени при възрастни участници на диализа, средната поддържащата доза, необходима за поддържане на хематокрита между 30 до 36 % е била приблизително 75 IU/kg, прилагани 3 пъти седмично.

При едно двойносляпо, плацебо-контролирано, многоцентрово проучване на качеството на живот при участници с ХБН на хемодиализа, клинично и статистически значимо подобрение се наблюдава при участниците, лекувани с епоетин алфа в сравнение с стратата на плацебо при измерване на умора, физически симптоми, взаимоотношения и депресия (Въпросник за бъбречни заболявания - Kidney Disease Questionnaire) след шест месеца лечение. Участниците от стратата на лечение с епоетин алфа са били включени и в едно открито разширено проучване, което показва подобрение на качеството им на живот, което се запазва

в продължение на още 12 месеца.

Възрастни пациенти с бъбречна недостатъчност, които още не са подложени на диализа

В клинични проучвания, проведени при участници с ХБН, които не са на диализа и се лекуват с епоетин алфа, средната продължителност на лечението е била почти пет месеца. Тези участници са отговорили на терапията с епоетин алфа по начин, подобен на този, наблюдаван при участници на диализа. Участници с ХБН, които не са на диализа показват дозозависимо

и устойчиво повишаване на хематокрита, когато епоетин алфа се прилага или интравенозно, или подкожно. Подобни повишения на хематокрита са наблюдавани при приложение на епоетин алфа и по двата начина на приложение. Освен това има данни, че дози епоетин алфа от 75 до 150 IU/kg седмично поддържат хематокрита от 36 до 38 % за до шест месеца.

В 2 проучвания с удължен интервал на приложение на епоетин алфа (3 пъти седмично, веднъж седмично, веднъж на всеки 2 седмици и веднъж на всеки 4 седмици) някои участници с по- дълги интервали на дозиране не поддържат достатъчни нива на хемоглобина и са достигнали до дефинираните от протокола нива на хемоглобина за прекратяване на участието им

в проучването (0 % в стратата с дозиране веднъж седмично, 3,7 % в стратата с дозиране веднъж на всеки 2 седмици, и 3,3 % в стратата с дозиране веднъж на всеки 4 седмици).

Едно рандомизирано проспективно проучване оценява 1 432 участници с анемия и хронична бъбречна недостатъчност, които не са на диализа. На участниците е било назначено лечение с епоетин алфа, имащо за цел поддържане на ниво на хемоглобина от 13,5 g/dl (по-високо от препоръчителното ниво на концентрация на хемоглобина) или 11,3 g/dl. Сериозно

сърдечносъдово събитие (смърт, инфаркт на миокарда, инсулт или хоспитализация поради застойна сърдечна недостатъчност) е настъпило сред 125 (18 %) от 715 участници в стратата с по-висок хемоглобин в сравнение с 97 (14 %) от 717 участници в стратата с по-нисък хемоглобин (коефициент на риска [hazard ratio – HR] 1,3; 95 % ДИ: 1,0; 1,7, p = 0,03).

Провеждани са сборни post hoc анализи на клинични проучвания на ESA при участници с хронична бъбречна недостатъчност (които са на диализа, които не са на диализа, при

участници с диабет и без диабет). Наблюдава се тенденция към оценки за повишен риск от смъртност по всякакви причини, сърдечносъдови и мозъчносъдови събития, свързани с по- високи кумулативни дози ESA, независимо от наличието или липсата на диабет или диализа (вж. точка 4.2 и точка 4.4).

Лечение на пациенти с анемия, индуцирана от химиотерапия

Епоетин алфа е проучван в клинични проучвания при възрастни онкологично болни участници с анемия, с лимфоидни и солидни тумори, и при участници на различни схеми на химиотерапия, включително съдържащи платина и не-съдържащи платина схеми. При тези проучвания е установено, че епоетин алфа, прилаган 3 пъти седмично и веднъж седмично увеличава хемоглобина и намалява необходимостта от трансфузия след първия месец от терапията при онкологично болни участници с анемия. В някои проучвания, двойносляпата фаза е била последвана от отворена фаза, по време на която всички участници са получавали епоетин алфа и е наблюдавано поддържане на ефекта.

Наличните данни предполагат, че участници с хематологични злокачествени заболявания

и солидни тумори отговарят еднакво на терапията с епоетин алфа, и че участниците със или без туморна инфилтрация на костния мозък отговарят еднакво на терапията с епоетин алфа. При проучвания с провеждане на химиотерапия, сравнителният интензитет на химиотерапия

в групите на лечение с епоетин алфа и плацебо се демонстрира от сходна площ под кривата неутрофили/време при участниците, лекувани с епоетин алфа и участниците, лекувани

с плацебо, както и от сходен дял участници в групите, лекувани с епоетин алфа и групите, лекувани с плацебо, със спад в абсолютния брой на неутрофилите под 1 000 и 500 клетки/µl.

В проспективно, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване, проведено при 375 участници с анемия с различни немиелоидни малигнени процеси, получаващи

не-платинова химиотерапия е наблюдавано значимо намаление на свързаните с анемията последствия (напр. умора, намалена енергия и намалена активност), измерени чрез следните инструменти и скали: Функционална оценка на лечението на анемията при онкологично болни участници (Functional Assessment of Cancer Therapy-Anaemia (FACT-An)) обща скала, FACT-An скала за уморяемост и Онкологична линейна аналогова скала (Cancer Linear Analogue Scale (CLAS)). Две други по-малки, рандомизирани, плацебо контролирани проучвания не успяват да покажат значимо подобряване на параметрите за качеството на живот, съответно, по

EORTC-QLQ-C30 скалата или CLAS скалата.

Преживяемостта и прогресията на тумора са изпитвани при пет големи контролирани проучвания, обхващащи общо 2 833 участници, от които четири са двойнослепи плацебо контролирани и едно – открито проучване. В проучванията са включени или участници, лекувани с химиотерапия (две проучвания), или са използвани популации участници, при които не са показани ESA: анемия при участници с ракови заболявания, които не са на лечение

с химиотерапия и участници с неоплазми в областта на главата и шията, подложени на лъчелечение. Желаното ниво на концентрацията на хемоглобина при две от проучванията

е > 13 g/dl (8,1 mmol/l); при останалите три поучвания - 12 до 14 g/dl (7,5 до 8,7 mmol/l). При откритото проучване не е установена разлика по отношение на общата преживяемост между участниците, лекувани с рекомбинантен човешки еритропоетин и контролите. При четирите плацебо контролирани проучвания коефициентът на риск за общата преживяемост варира между 1,25 и 2,47 в полза на контролите. Тези проучвания показват стабилна, необяснена, статистически значима свръх смъртност при участници с анемия, свързана с различни често срещани ракови заболявания, които получават човешки еритропоетин в сравнение

с контролите. Крайният резултат за обща преживяемост при проучванията не може да бъде

обяснен задоволително с разликите в честотата на тромбоза и свързаните усложнения между участниците, получавали рекомбинантен човешки еритропоетин, и тези от контролната страта.

Извършен е също така анализ на данните на ниво пациент при повече от 13 900 онкологично болни (на химиотерапия, лъчетерапия, химиолъчетерапия или без лечение), които са били включени в 53 контролирани клинични проучвания с няколко различни епоетина. Мета- анализът на данните за общата преживяемост дава оценка на коефициента на риск 1,06 в полза на контролите (95 % ДИ: 1,00, 1,12; 53 проучвания и 13 933 участници), а при онкологично болните, които получават химиотерапия, коефициентът на риск за общата преживяемост е 1,04 (95 % ДИ: 0,97, 1,11; 38 проучвания и 10 441 участници). Мета-анализите също така показват и значимо повишен относителен риск за тромбоемболични събития при онкологично болните, които получават рекомбинантен човешки еритропоетин (вж. точка 4.4).

Проведено е рандомизирано, открито, многоцентрово проучване при 2 098 жени с анемия и метастатичен карцином на гърдата, които са получили първа линия или втора линия

химиотерапия. Това е неинфериорно проучване, предвидено да изключи 15 % повишение на риска от прогресия на тумора или смърт при епоетин алфа плюс стандартни грижи, в сравнение само със стандартни грижи. Към датата на заключване на клиничните данни медианата на преживяемост без прогресия (PFS), според оценката на изследователя за прогресия на заболяването, е 7,4 месеца във всяко рамо (HR 1,09, 95 % ДИ: 0,99; 1,20), което показва,

че целта на проучването не е постигната. На значително по-малко участници са направени трансфузии на еритроцити (RBC) в рамото на епоетин алфа плюс стандартни грижи (5,8 % спрямо 11,4 %); значително повече участници обаче са имали съдови тромботични събития в рамото на епоетин алфа плюс стандартни грижи (2,8 % спрямо 1,4 %). При окончателния анализ е имало съобщения за 1 653 смъртни случая. Медианата на общата преживяемост

в групата на епоетин алфа плюс стандартни грижи е 17,8 месеца, в сравнение със 18,0 месеца в групата само със стандартни грижи (HR 1,07, 95 % ДИ: 0,97; 1,18). Медианата на времето до прогресия (TTP) въз основа на определената от изследователя прогресия на заболяването (PD)

е 7,5 месеца в групата на епоетин алфа плюс стандартни грижи и 7,5 месеца в групата само със стандартни грижи (HR 1,099, 95 % ДИ: 0,998; 1,210). Медианата на TTP въз основа на определената от Независимата комисия за преглед (Independent Review Committee, IRC) PD

е 8,0 месеца в групата на епоетин алфа плюс стандартни грижи и 8,3 месеца в групата само със стандартни грижи (HR 1,033, 95 % ДИ: 0,924; 1,156).

Програма за предварително депониране на автоложна кръв

Ефектът на епоетин алфа за улесняване на процедурата за автоложно кръводаряване при пациенти с нисък хематокрит (≤ 39 % и без подлежаща анемия поради железен дефицит), които са планирани за голяма ортопедична операция, е оценен в двойносляпо, плацебо-контролирано проучване, проведено при 204 участници, и единичносляпо, плацебо-контролирано проучване при 55 участници.

В двойносляпото проучване, участниците са лекувани с епоетин алфа 600 IU/kg или плацебо, интравенозно, веднъж дневно, на всеки 3 до 4 дни, в продължение на 3 седмици (общо 6 дози). Като цяло, участниците, лекувани с епоетин алфа са били в състояние да депонират предварително значително повече единици кръв (4,5 единици) в сравнение с участниците, лекувани с плацебо (3,0 единици).

В единичносляпото проучване, участниците са лекувани с епоетин алфа 300 IU/kg или

600 IU/kg, или плацебо, интравенозно, веднъж дневно, на всеки 3 до 4 дни, в продължение на 3 седмици (общо 6 дози). участниците, лекувани с епоетин алфа също са били в състояние да депонират предварително значително повече единици кръв (епоетин алфа 300 IU/kg = 4,4 единици; епоетин алфа 600 IU/kg = 4,7 единици) в сравнение с участниците, лекуваните

с плацебо (2,9 единици).

Терапията с епоетин алфа е намалила риска от излагане на алогенна кръв с 50 % в сравнение с участници, които не получават епоетин алфа.

Голяма елективна ортопедична операция

Ефектът на епоетин алфа (300 IU/kg или 100 IU/kg) върху експозицията на алогенно кръвопреливане е оценен в плацебо-контролирано, двойносляпо клинично проучване при възрастни участници без железен дефицит, планирани за голяма елективна ортопедична операция на тазобедрена или колянна става. Епоетин алфа е бил прилаган подкожно

в продължение на 10 дни преди операцията, в деня на операцията и в продължение на четири дни след операцията. участниците са стратифицирани според техния изходен хемоглобин

(≤ 10 g/dl, > 10 до ≤ 13 g/dl и > 13 g/dl).

Епоетин алфа 300 IU/kg, намалява значително риска от алогеннo кръвопреливане при участници с хемоглобин преди лечението > 10 до ≤ 13 g/dl. Шестнадесет процента от участниците на лечение с епоетин алфа 300 IU/kg, 23 % от тези на лечение с епоетин алфа 100 IU/kg и 45 % от участниците, лекувани с плацебо, са имали нужда от кръвопреливане.

Едно открито, паралелно групово проучване при възрастни участници без железен дефицит,

с хемоглобин преди лечението ≥ 10 до ≤ 13 g/dl, планирани за голяма ортопедична операция на тазобедрена или колянна става, сравнява епоетин алфа 300 IU/kg, подкожно, ежедневно,

в продължение на 10 дни преди операцията, в деня на операцията и в продължение на четири дни след операцията с епоетин алфа 600 IU/kg, подкожно, веднъж седмично, в продължение на 3 седмици преди операцията и в деня на операцията.

От момента преди началото на лечението до момента преди оперативната интервенция, средното повишение на хемоглобина в стратата на лечение с 600 IU/kg седмично (1,44 g/dl)

е два пъти по-високо от това, наблюдавано в стратата на лечение с 300 IU/kg дневно (0,73 g/dl). Средните нива на хемоглобина са били сходни за двете групи на лечение в хода на целия следоперативен период.

Еритропоетичният отговор, наблюдаван в двете групи на лечение е довел до сходни честоти на трансфузия (16 % в стратата с 600 IU/kg седмично и 20 % в стратата с 300 IU/kg дневно).

Лечение на възрастни пациенти с МДС с нисък или междинен – 1 риск

В рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, многоцентрово проучване е оценена ефикасността и безопасността на епоетин алфа при възрастни участници с анемия и МДС

с нисък или междинен – 1 риск.

При скрининга участниците са стратифицирани по ниво на серумен еритропоетин (сЕПО) и наличие на предишни трансфузии. В таблицата по-долу са показани ключовите изходни характеристики за стратата < 200 mU/ml.

Изходни характеристики на участниците със сЕПО < 200 mU/ml при скрининга
Рандомизирани
Общо (N)^б	Епоетин алфа85^a	Плацебо45
сЕПО при скрининга < 200 mU/ml (N)	71	39
Хемоглобин (g/l)
N	71	39
Средна стойност	92,1 (8,57)	92,1 (8,51)
Медиана	94,0	96,0
Граници	(71, 109)	(69, 105)
95 % ДИ за средната стойност	(90,1, 94,1)	(89,3, 94,9)
Предишни трансфузии
N	71	39
Да	31 (43,7 %)	17 (43,6 %)
≤ 2 единици еритроцитна маса	16 (51,6 %)	9 (52,9 %)
> 2 и ≤ 4 единициеритроцитна маса	14 (45,2 %)	8 (47,1 %)
> 4 единици еритроцитнамаса	1 (3,2 %)	0
Не	40 (56,3 %)	22 (56,4 %)
a при един пациент са липсвали данни за сЕПОб в стратата ≥ 200 mU/ml е имало 13 участници в стратата на епоетин алфа и 6 участници в стратата на плацебо

Еритроидният отговор е определен по критериите на Международната работна група (International Working Group, IWG) за 2006 г. като увеличаване на хемоглобина с ≥ 1,5 g/dl спрямо изходното ниво или намаляване на прелетите единици еритроцитна маса с абсолютен брой поне 4 единици на всеки 8 седмици в сравнение с 8-те седмици преди изходното ниво

и продължителност на отговора поне 8 седмици.

По време на първите 24 седмици от проучването е показан еритроиден отговор при 27/85 (31,8 %) участници в стратата на епоетин алфа в сравнение с 2/45 (4,4 %) участници в стратата на плацебо (p < 0,001). Всички участници с отговор са били в стратата със сЕПО < 200 mU/ml по време на скрининга. В тази страта 20/40 (50 %) участници без предишни трансфузии са

показали еритроиден отговор през първите 24 седмици в сравнение със 7/31 (22,6 %) участници с предишни трансфузии (двама участници с предишна трансфузия са достигнали първичната крайна точка въз основа на намаляване на прелетите единици еритроцитна маса с абсолютен брой поне 4 единици на всеки 8 седмици в сравнение с 8-те седмици преди изходното ниво).

Медианата на времето от изходното ниво до първата трансфузия е била статистически значимо по-дълго в стратата на епоетин алфа в сравнение с стратата на плацебо (49 спрямо 37 дни;

p = 0,046). След 4 седмици лечение времето до първата трансфузия допълнително се е увеличило в стратата на епоетин алфа (142 спрямо 50 дни, p = 0,007). Процентът на

участниците с трансфузия в стратата на епоетин алфа е намалял от 51,8 % в 8-те седмици преди изходното ниво до 24,7 % между седмици 16 и 24 в сравнение с стратата на плацебо, където

е имало повишаване на честотата на трансфузии от 48,9 % до 54,1 % за същите периоди от време.

Педиатрична популация

Хронична бъбречна недостатъчност

Епоетин алфа е оценен при едно отворено, нерандомизирано, с открит дозов интервал клинично проучване, с продължителност 52 седмици, при педиатрични участници с ХБН,

подложени на хемодиализа. Средната възраст на включените участниците е била 11,6 години (диапазон 0,5 до 20,1 години).

Епоетин алфа е бил прилаган в доза 75 IU/kg/седмица, интравенозно, в 2 или 3 разделени дози след диализа, титриран със стъпка от 75 IU/kg/седмица през интервали от 4 седмици (до максимум 300 IU/kg/седмица), за да се постигане повишаване на хемоглобина от 1 g/dl/месец. Желаният диапазон на концентрациите на хемоглобина е 9,6 до 11,2 g/dl. Осемдесет и един процента от участниците са постигнали нивото на концентрация на хемоглобина. Средното време до постигане на целта е било 11 седмици, а средната доза при постигане на целта е била 150 IU/kg/седмица. От участниците, постигнали целта, 90 % са били на дозов режим 3 пъти седмично.

След 52 седмици, 57 % от участниците са останали в проучването, като са получавали средна доза от 200 IU/kg/седмица.

Клиничните данни при подкожно приложение при деца са ограничени. В 5 малки, открити, неконтролирани проучвания (броят на участниците е бил в диапазона 9-22, общо N = 72) епоетин алфа е прилаган подкожно при деца при начални дози 100 IU/kg/седмица до

150 IU/kg/седмица с възможност за повишаване до 300 IU/kg/седмица. В тези проучвания повечето участници са били преди диализа (N = 44), 27 участници са били на перитонеална диализа, а 2 са били на хемодиализа, като възрастта е била в диапазона от 4 месеца до

17 години. Като цяло, тези проучвания имат методологични ограничения, но лечението е било свързано с положителни тенденции към по-високи нива на хемоглобина. Няма съобщения за неочаквани нежелани реакции (вж. точка 4.2).

Анемия, индуцирана от химиотерапия

Епоетин алфа 600 IU/kg (прилаган интравенозно или подкожно веднъж седмично) е оценен

в едно рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, 16-седмично проучване и в едно рандомизирано, контролирано, открито, 20-седмично проучване при педиатрични участници с анемия, получаващи миелосупресивна химиотерапия за лечение на различни немиелоидни злокачествени заболявания при деца.

В 16-седмичното проучване (n = 222), при участниците, лекувани с епоетин алфа, не е имало статистически значим ефект върху съобщените от пациента или съобщените от родителя оценки по Въпросника за качеството на живот при педиатрични участници (Paediatric Quality of Life Inventory) или Модула за рак (Cancer Module), в сравнение с участниците на плацебо (първична крайна точка за ефикасност). В допълнение, не е имало статистическа разлика по отношение на процента участници, нуждаещи се от трансфузия на еритроцитна маса (pRBC), между стратата на епоетин алфа и стратата на плацебо.

В 20-седмичното проучване (n = 225) не е наблюдавана значителна разлика в първичната крайна точка за ефикасност, т.е. процентът участници, нуждаещи се от трансфузия на еритроцити (RBC) след Ден 28 (62 % от участниците на епоетин алфа спрямо 69 % от участниците на стандартна терапия).

Фармакокинетични свойства

Абсорбция

След подкожно инжектиране серумните нива на епоетин алфа достигат пик между 12 и 18 часа след приложение на дозата. Не се наблюдава кумулиране след многократно приложение на доза от 600 IU/kg, подкожно, веднъж седмично.

Абсолютната бионаличност на епоетин алфа за подкожно приложение е приблизително 20 %

при здрави индивиди.

Разпределение

Средният обем на разпределение след интравенозни дози от 50 и 100 IU/kg при здрави индивиди е бил 49,3 ml/kg. След интравенозно приложение на епоетин алфа при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, обемът на разпределение варира от 57-107 ml/kg, съответно след приложение на еднократна доза (12 IU/kg) до 42-64 ml/kg след многократно приложение (48-192 IU/kg). По този начин обемът на разпределение е малко по-голям от плазмения обем.

Елиминиране

Полуживотът на епоетин алфа след многократно интравенозно приложение е приблизително

4 часа при здрави индивиди.

Полуживотът при подкожно приложение се определя, че е приблизително 24 часа при здрави индивиди.

Средният клирънс (CL/F) за дозови режими със 150 IU/kg 3 пъти седмично и 40 000 IU веднъж седмично при здрави индивиди е съответно 31,2 и 12,6 ml/час/kg. Средният CL/F за дозови режими със 150 IU/kg 3 пъти седмично и 40 000 IU веднъж седмично при онкологично болни пациенти с анемия е съответно 45,8 и 11,3 ml/час/kg. При повечето онкологично болни пациенти с анемия, получаващи циклична химиотерапия, CL/F е по-нисък след подкожно приложение на дози от 40 000 IU веднъж седмично и 150 IU/kg 3 пъти седмично в сравнение със стойностите при здрави индивиди.

Линейност/нелинейност

При здрави индивиди се наблюдава пропорционално на дозата повишение на серумните концентрации на епоетин алфа след интравенозно приложение на 150 и 300 IU/kg 3 пъти седмично. Приложението на еднократни дози епоетин алфа от 300 до 2 400 IU/kg, подкожно, води до линейна зависимост между средната Cmax и дозата, и между средната AUC и дозата. При здрави индивиди се наблюдава обратна връзка между привидния клирънс и дозата.

При проучвания, насочени към удължаване на интервала на приложение (40 000 IU веднъж седмично и 80 000, 100 000 и 120 000 IU през две седмици) е наблюдавана линейна, но не пропорционална на дозата връзка между средната Cmax и дозата, и между средната AUC

и дозата в състояние на равновесие.

Връзки фармакокинетика-фармакодинамика

Епоетин алфа показва дозозависим ефект върху хематологичните показатели, който не зависи от начина на приложение.

Педиатрична популация

Съобщава се за полуживот от приблизително 6,2 до 8,7 часа при педиатрични пациенти

с хронична бъбречна недостатъчност след интравенозно приложение на многократни дози епоетин алфа. Оказва се, че фармакокинетичният профил на епоетин алфа при деца и юноши е сходен с този при възрастни.

Фармакокинетичните данни при новородени са ограничени.

Едно проучване при 7 недоносени новородени с много ниско тегло при раждане и 10 здрави възрастни, при които е прилаган интравенозно еритропоетин, показва, че обемът на разпределение е приблизително 1,5 до 2 пъти по-висок при недоносените новородени, отколкото при здравите възрастни, а клирънсът е приблизително 3 пъти по-висок при недоносените новородени, отколкото при здравите възрастни.

Бъбречно увреждане

При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност полуживотът на приложения интравенозно епоетин алфа е леко удължен, приблизително 5 часа, в сравнение със здрави индивиди.

Фармацевтични данни - Binocrit 30000 IU/0.75 ml

Списък на помощните вещества

Натриев дихидрогенфосфат дихидрат Динатриев фосфат дихидрат

Натриев хлорид Глицин Полисорбат 80 Вода за инжекции

Хлороводородна киселина (за корекция на pH) Натриев хидроксид (за корекция на pH)

Несъвместимости

При липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.

Срок на годност

2 години

Специални условия на съхранение

Да се съхранява и транспортира в хладилник (2 °C до 8 °C). Този температурен интервал трябва да се поддържа стриктно до приложение на продукта на пациента.

При амбулаторна употреба продуктът може да бъде изваден от хладилника, без да се поставя отново в него, за максимален период от 3 дни, при температура не по-висока от 25 °C.

Ако лекарството не се използва до края на този период, то трябва да се изхвърли.

Да не се замразява или разклаща.

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

Вид и съдържание на опаковката

Предварително напълнени спринцовки (стъкло тип I), със или без предпазител за иглата, с бутало (гума с тефлоново покритие), запечатани в блистер.

Binocrit 1 000 IU/0,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка Всяка спринцовка съдържа 0,5 ml инжекционен разтвор.