Polpram 10 mg/5 mg capsules, hard

Полпрам е показан като заместителна терапия за лечение на пациенти с хипертония, адекватно контролирана с отделните продукти, прилагани едновременно в същите дози както в комбинацията, но като отделни лекарствени продукти.

Възрастни

Препоръчителната дневна доза е една капсула от съответното количество на активното вещество.

Фиксираната дозова комбинация не е подходяща за начална терапия.

Ако е необходимо да се коригира дозировката, дозата на Полпрам може да се промени или може да се помисли за индивидуално титриране на компонентите на свободната комбинация.

Пациенти, лекувани с диуретици

Препоръчва се повишено внимание, защото при тези пациенти може да има дефицит на течности и/или соли. Трябва да се проследяват бъбречната функция и серумният калий (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Специални популации

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациентите с чернодробно увреждане лечението с рамиприл трябва да се започва само под строго медицинско наблюдение, а максималната дневна доза е 2,5 mg рамиприл.

Полпрам се препоръчва само при пациенти, които са преминали към 5 mg рамиприл като оптимална поддържаща доза по време на титрирането на дозата на рамиприл.

В случай на чернодробно увреждане елиминирането на амлодипин може да се удължи. Точни препоръки за дозиране на амлодипин не са установени, но поради това при тези пациенти лекарството трябва да се прилага особено внимателно (вж. точка 4.4).

Бъбречно увреждане:

За да се намери оптимална начална и поддържаща доза при пациентите с бъбречно увреждане, дозата трябва да се коригира индивидуално, чрез отделно титриране на дозите на компонентите рамиприл и амлодипин (относно подробностите вижте КХП на монокомпонентните лекарствени продукти). Полпрам се препоръчва само при пациенти, които по време на титрирането на дозата на рамиприл са преминали към 5 mg рамиприл като оптимална поддържаща доза.

Дневната доза на рамиприл при пациентите с бъбречно увреждане трябва да се основава на креатининовия клирънс:

• ако креатининовият клирънс е ≥ 60 ml/min, не е необходимо да се коригира началната доза (2,5 mg/ден); максималната дневна доза е 10 mg;

• ако креатининовият клирънс е между 30-60 ml/min, не е необходимо да се коригира началната доза (2,5 mg/ден); максималната дневна доза е 5 mg;

• ако креатининов клирънс е между 10-30 ml/min, началната доза е 1,25 mg/ден и максималната дневна доза е 5 mg;

• при хипертензивни пациенти на хемодиализа: рамиприл се отделя слабо чрез диализа; началната доза е 1,25 mg/ден и максималната дневна доза е 5 mg; лекарственият продукт трябва да се прилага няколко часа след провеждането на хемодиализата.

Амлодипин не се отстранява чрез диализа. Поради това той трябва да се използва предпазливо при пациенти на диализа (вж.точка 4.4).

Бъбречната функция и серумният калий трябва да се проследяват по време на лечение с Полпрам. В случай на влошаване на бъбречната функция, приложението на Полпрам трябва да се спре и неговите компоненти трябва да се дават в адекватно коригирани дози.

Пациенти в старческа възраст

Началните дози трябва да бъдат по-ниски и последващото титриране на дозата трябва да бъде по-постепенно, поради по-голямата вероятност от нежелани ефекти. При много възрастни пациенти и болни с крехко здраве употребата на Полпрам не се препоръчва.

При пациенти в старческа възраст може да се използват нормални схеми на дозиране на амлодипин, но се препоръчва внимание по време на титриране на дозата (вж. точка 5.2)

Педиатрична популация

Наличните понастоящем данни за компонентите рамиприл и амлодипин са описани в точки 4.8, 5.1, 5.2 и

5.3, но специфични препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Полпрам е предназначен за перорално приложение.

Полпрам може да се приема веднъж дневно, по едно и също време на деня със или без храна. Капсулите не трябва да се дъвчат или раздробяват.

Във връзка с Полпрам

• Свръхчувствителност към активните вещества, към дихидропиридини, АСЕ инхибитори или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Във връзка с рамиприл:

• Анамнеза за ангиоедем (наследствен, идиопатичен или при предходен ангиоедем след прием на АСЕ инхибитори или АIIРБ)

• Екстракорпорални лечения, водещи до контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности (вж. точка 4.5)

• Значителна билатерална стеноза на бъбречната артерия или стеноза на бъбречната артерия при един функциониращ бъбрек

• Второ и трето тримесечия на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

• Рамиприл не трябва да се използва при хипотензивни или хемодинамично нестабилни пациенти

• Едновременната употреба на Полпрам с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

• Едновременната употреба със сакубитрил/валсарган. Лечение с рамиприл не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната приета доза сакубитрил/валсартан (вж. също точки 4.4 и 4.5).

Във връзка с амлодипин:

• Тежка форма на хипотония

• Шок (включително кардиогенен шок)

• Обструкция на оттичането на кръвта от лявата камера (напр. голяма степен на аортна стеноза)

• Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт.

Във връзка с рамиприл:

Специални популации

• Бременност:

Лечение с АСЕ инхибитори като рамиприл не трябва да се започва по време на бременност. Освен ако продължаването на терапията с АСЕ инхибитор не се счита за жизнено важно, пациентките, планиращи бременност, трябва да преминат към алтернативни антихипертензивни лечения, които имат установен профил на безопасност за употреба при бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да се спре незабавно и, ако е подходящо, трябва да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

• Пациенти, изложени на особен риск от хипотония

• Пациенти със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостеронова система Пациентите със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостеронова система са изложени на риск от остро изразено спадане на кръвното налягане и влошаване на бъбречната функция поради АСЕ инхнбиране, особено когато АСЕ инхибитор или едновременно приложен диуретик се дава за пръв път или при първо повишаване на дозата.

Значително активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система трябва да се очаква, като е

необходимо медицинско наблюдение, включително проследяване на кръвното налягане, например при:

• пациенти с тежка форма на хипертония

• пациенти с декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност

• пациенти с хемодинамично значимо препятствие на входящия или изходящия кръвоток на лявата камера (напр. стеноза на аортната или митралната клапа)

• пациенти с унилатерална стеноза на бъбречната артерия с функциониращ втори бъбрек пациенти със съществуващ или възможен дефицит на течности или сол (включително пациенти на диуретици)

• пациенти с чернодробна цироза и/или асцит

• пациенти, подложени на сериозна операция или по време на анестезия с вещества, които предизвикват хипотония.

Като цяло, препоръчва се преди започване на лечението да се коригира дехидратацията, хиповолемията или дефицита на сол (при пациенти със сърдечна недостатъчност обаче, тази корективна мярка трябва внимателно да се прецени срещу риска от обемно претоварване).

• Преходна или персистираща сърдечна недостатъчност след МИ

• Пациенти, изложени на риск от сърдечна или мозъчна исхемия в случай на остра хипотония

Началната фаза на лечение изисква специално медицинско наблюдение.

• Пациенти в старческа възраст

Вижте точка 4.2.

Операция

Препоръчва се лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, като рамиприл, по възможност да се преустанови един ден преди операцията.

Проследяване на бъбречната функция

Бъбречната функция трябва да се оцени преди и по време на лечението и дозата да се коригира, особено в началните седмици на лечение. Особено внимателно проследяване е необходимо при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 4.2). Съществува риск от увреждане на бъбречната функция, особено при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност или след бъбречна трансплантация.

Свръхчувствителност/ ангиоедем

Ангиоедем се съобщава при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, включително рамиприл (вж. точка 4.8).

В случай на ангиоедем, приложението на рамиприл трябва да се преустанови. Веднага трябва да се предприеме терапия по спешност. Пациентът трябва да се държи под наблюдение в продължение на най-малко 12 до 24 часа и да се изпише след пълно отзвучаване на симптомите.

Интестинален ангиоедем се съобщава при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, включително рамиприл (вж. точка 4.8). Тези пациенти са имали коремна болка (със или без гадене или повръщане).

Едновременната употреба на ACE инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана поради повишен риск от ангиоедем. Лечение със сакубитрил/валсарган не трябва да се започва преди да са изминали 36 часа след последната доза рамиприл. Лечение със рамиприл не трябва да се започва преди да са изминали 36 часа след последната доза сакубитрил/валсарган (вж. точки 4.3 и 4.5).

Съпътстваща употреба на АСЕ инхибитори с рацекадотрил, инхибитори на mTOR (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането) (вж. точка 4.5). Трябва да се пристъпва с внимание, когато се започва лечение с рацекадотрил, инхибитори на mTOR (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин при пациенти, които вече получават АСЕ инхибитор.

Анафилактични реакции по време на десенсибилизиране

При АСЕ инхибиране се повишава вероятността за получаване на анафилактични и анафилактоидни реакции към отрова от насекоми и други алергени и тяхната тежест. Трябва да се има предвид временно преустановяване на приема на рамиприл преди десенсибилизиране.

Хиперкалиемия

АСЕ инхибиторите могат да предизвикат хиперкалиемия, тъй като те инхибират освобождаването на алдостерон. Ефектът обикновено е незначителен при пациенти с нормална бъбречна функция. Обаче при пациенти с увредена бъбречна функция и/или пациенти, получаващи калиеви добавки (включително заместители на солта), калий-съхраняващи диуретици, триметоприм или ко-тримоксазол, също познат като триметоприм/сулфаметоксазол и особено антагонисти на алдостерон или ангиотензин-рецепторни блокери при пациенти над 70 години, пациенти с неконтролиран захарен диабет или пациенти, които приемат други активни вещества, свързани с повишаване на серумния калий или състояния като дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза може да настъпи хиперкалиемия. Калий- съхраняващи диуретици и ангиотензин-рецепторни блокери трябва да се използват с внимание при пациенти, получаващи АСЕ инхибитори и трябва да се проследяват серумния калий и бъбречната функция (вж. точка 4.5).

Неутропения/агранулопитоза

Неутропения/агранулоцитоза, както и тромбоцигопения и анемия, са наблюдавани рядко, като се съобщава също и за потискане на костния мозък. Препоръчва се да се проследява броя на белите кръвни клетки, което ще позволи откриването на евентуална левкопения. Препоръчва се по-често проследяване в началната фаза на лечение и при пациенти с увредена бъбречна функция, болни със съпътстващо колагенно заболяване (напр. лупус еритематозус или склеродерма) и при всички пациенти, лекувани с други лекарствени продукти, които могат да предизвикат промени в кръвната картина (вж. точки 4.5 и 4.8).

Етнически разлики

АСЕ инхибиторите предизвикват по-висока честота на ангиоедем при чернокожи пациенти отколкото при нечернокожи пациенти.

Както и другите АСЕ инхибитори, рамиприл може да бъде по-слабо ефективен за понижаване на кръвното налягане при чернокожи, отколкото при нечернокожи пациенти, вероятно поради по-високата честота на хипертония с ниско рениново ниво при чернокожата хипертензивна популация.

Кашлица

Има съобщения за кашлица при употребата на АСЕ инхибитори. Обикновено кашлицата е непродуктивна, персистираща и отзвучава след преустановяване на терапията. Кашлицата индуцирана от АСЕ инхибитор, трябва да се има предвид като част от диференциалната диагноза на кашлица.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Съществуват доказателства, че едновременната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и понижена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това, двойното блокиране на РААС посредством комбинираната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен не се препоръчва (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако терапията с двойно блокиране се счита абсолютно необходима, тя трябва да се провежда само под наблюдението на специалист, като често трябва стриктно проследяване на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ-инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Във връзка с амлодипин:

Хипертензивна криза

Безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертензивна криза не са установени.

Сърдечна недостатъчност

По принцип, калциевите антагонисти трябва да се използват предпазливо при пациенти със сърдечна недостатъчност. В едно дългосрочно, плацебо-контролирано проучване при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (клас III и IV по NYHA) съобщената честота на белодробен оток е по-висока в групата, лекувана с амлодипин, отколкото в групата с плацебо (вж. точка 5.1). Калциевите антагонисти, включително амлодипин, трябва да се използват предпазливо при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като те могат да повишат риска от бъдещи сърдечно-съдови събития и смъртност.

Употреба при пациенти с увредена чернодробна функция

Полуживотът на амлодипин е удължен и стойностите на AUC са по-високи при пациентите с увредена чернодробна функция; препоръки за дозиране не са определени. Поради това, лечение с амлодипин трябва да се започва с доза в долната дозова граница и е необходимо повишено внимание както в началото на лечението, така и при повишаване на дозата. При пациенти с тежко чернодробно увреждане може да е необходимо бавно титриране на дозата и внимателно проследяване.

Употреба при пациенти в старческа възраст

При пациентите в старческа възраст повишаването на дозата трябва да се извършва внимателно (вж. точки 4.2 и 5.2).

Употреба при бъбречна недостатъчност

При тези пациенти амлодипин може да се прилага в нормални дози. Промените в плазмените концентрации на амлодипин не корелират със степента на бъбречно увреждане. Амлодипин не се елиминира чрез диализа.

Във връзка с рамиприл

Противопоказани комбинации

Екстракорпорални лечения, водещи до контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности, като диализа или хемофилтрация с някои високопропускливи мембрани (напр. полиакрилонитрилни мембрани) и афереза на липопротеини с ниска плътност с декстран сулфат, поради повишен риск от тежки анафилактоидни реакции (вж. точка 4.3). Ако е необходимо такова лечение, трябва да се помисли за използване на различен тип диализна мембрана или различен клас антихипертензивно средство.

Данните от клиничните изпитвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) при комбинираната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен е свързано с по-висока честота на нежелани събития като хипотония, хиперкалиемия и понижена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност) в сравнение с употребата на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Едновременната употреба на АСЕ инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана, тъй като повишава риска от ангиоедем (вж. точки 4.3 и 4.4).

Предпазни мерки при употреба

Калий-съхраняващи диуретици калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта: Въпреки, че серумният калий обикновено остава в нормални граници, може да настъпи хиперкалиемия у някои пациенти, лекувани с рамиприл. Калий-съхраняващите диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиевите добавки или калий-съдържащите заместители на солта може да доведат до значително повишаване на серумния калий. Трябва да се внимава също, когато рамиприл се прилага едновременно с други средства, които повишават серумния калий, като триметоприм и ко-тримоксазол. (триметоприм/сулфаметоксазол), тъй като е известно, че триметоприм действа като калий-съхраняващ диуретик, както амилорид. Следователно, комбинацията от рамиприл с по-горе дадените лекарства не се препоръчва. Ако е показана едновременна употреба, те трябва да се употребяват с внимание и често да се мониторира серумният калий.

Циклоспорин

Може да настъпи хиперкалиемия по време на едновременната употреба на АСЕ инхибитори и циклоспорин. Препоръчва се проследяване на калия.

Хепарин

Може да настъпи хиперкалиемия по време на едновременната употреба на АСЕ инхибитори и хепарин. Препоръчва се проследяване на калия.

Други активни вещества, повишаващи плазмените нива на калия (включително ангиотензин II антагонисти, такролимус)

Може да възникне хиперкалиемия, поради това е необходимо стриктно проследяване на серумния калий.

Антихипертензивни средства (напр. диуретици) и други вещества, които могат да понижат кръвното

налягане (напр. нитрати, трициклични антидепресанти, анестетици, прекомерен прием на алкохол, баклофен, алфузозин, доксазозин, празозин, тамсулозин, теразозин): Може да се очаква потенциране на риска от хипотония (вж. точка 4.2 за диуретици)

Вазопресорни симпатикомиметици и други вещества (напр. изопротеренол, добутамин, допамин, епинефрин), които могат да намалят антихипертензивния ефект на рамиприл: препоръчва се проследяване на кръвното налягане.

Алопуринол, имуносупресори, кортикостероиди, прокаинамид, цитостатици и други вещества, които могат да променят броя на кръвните клетки: Повишена вероятност от появата на хематологични реакции (вж. точка 4.4).

Литиеви соли: Екскрецията на лития може да бъде намалена от АСЕ инхибиторите и поради това литиевата токсичност може да се увеличи. Трябва да се проследява нивото на лития.

Антидиабетни средства, включително инсулин: може да възникнат хипогликемични реакции. Препоръчва се проследяване на нивата на глюкозата в кръвта.

Нестероидни противовъзпалителни средства и ацетилсалицилова киселина: може да се очаква намаление на антихипертензивния ефект на рамиприл. Освен това, едновременното лечение с АСЕ инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на калиемията.

Инхибитори наmTOR,рацекадотрил, вилдаглиптин: Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Във връзка с амлодипин

Ефекти на други лекарствени продукти върху амлодипин

Инхибитори на CYP3A4: Едновременната употреба на амлодипин със силни или умерени инхибитори на CYP3А4 (протеазни инхибитори, азолови антимикотични средства, макролиди като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем) може да предизвика значимо повишение на експозицията на амлодипин. Клиничната проява на тези ФК вариации може да бъде по-изразена при пациентите в старческа възраст. Поради това, може да е необходимо клинично проследяване и коригиране на дозата.

Кларитромицин е инхибитор на CYP3A4. Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, получаващи кларитромицин с амлодипин. Препоръчва се стриктно наблюдение на пациентите, когато амлодипин се прилага едновременно с кларитромицин.

Индуктори на CYP3A4: Плазмената концентрация на амлодипин може да варира в зависимост от едновременното прилагане на познати индуктори на CYP3A4. Следователно трябва да се проследява кръвното налягане и да се регулира дозата по време на и след едновременна употреба особено на силни

индуктори на CYP3A4 (напр. рифампицин, Hypericumperforatum).

Приложението на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут не се препоръчва, тъй като бионаличността може да бъде повишена при някои пациенти, което може да доведе до засилване на антихипертензивните ефекти.

Дантролен (инфузия): При животни са наблюдавани летално камерно мъждене и сърдечносъдов колапс, свързани с хиперкалиемия, след приложение на верапамил и интравенозен дантролен. Поради риск от хиперкалиемия се препоръчва едновременното приложение на калциеви антагонисти, като амлодипин, да се избягва при пациенти, предразположени към малигнена хипертермия, и при овладяването на малигнена хипертермия.

Ефекти на амлодипин върху други лекарствени продукти

Антихипертензивното действие на амлодипин допълва ефектите на понижаване на кръвното налягане на други антихипертензивни средства.

Такролимус: Съществува риск от повишени нива на такролимус в кръвта, когато се прилага едновременно с амлодипин. За да се избегне тоскичността на такролимус, приложението на амлодипин на пациенти, лекувани с такролимус изисква мониториране на нивата на такролимус в кръвта и адаптиране на дозата на такролимус, когато е подходящо.

Циклоспорин: не са провеждани проучвания за взаимодействие между циклоспорин и амлодипин при здрави доброволци или други популации, с изключение на бъбречно- трансплантирани пациенти, където се наблюдава вариране в повишаването на концентрациите (средно 0% - 40%) на циклоспорин. Трябва да се предвиди мониториране на нивата на циклоспорин при бьбречно-трансплантирани пациенти, приемащи амлодипин и да се редуцира дозата на циклоспорин, ако е необходимо.

Симвастатин: едновременното прилагане на многократни дози от 10 mg амлодипин с 80 mg симвастатин, води до 77% повишение на експозицията на симвастатин, сравнено със самостоятелното прилагане на симвастатин.

Ограничете дозата на симвастатин при пациентите, получаващи амлодипин, до 20 mg дневно.

В клинични проучвания на взаимодействията амлодипин не повлиява фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин, или варфарин.

Във връзка с рамиприл:

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори по време на първото тримесечие на бременността не са убедителни, но слабо повишение на риска не може да се изключи. Освен ако продължаването на терапията с АСЕ инхибитор не се счита за жизнено важна, пациентките, планиращи бременност, трябва да преминат към алтернативни антихипертензивни лечения с установен профил на безопасност на употреба при бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да се спре незабавно, и, ако е подходящо, трябва да се започне алтернативна терапия. Известно е, че експозицията на терапия с АСЕ инхибитор по време на второто и третото тримесечия индуцира фетотоксичност при човека (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия). (Вж. също точка 5.3). В случай на експозиция на АСЕ инхибитори от второто тримесечие на бременността се препоръчва ехографско изследване на бъбречната функция и черепа. Кърмачета, чиито майки са приемали АСЕ инхибитори, трябва да се наблюдават внимателно за хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Във връзка с амлодипин:

Безопасността на амлодипин при бременни жени не е установена.

В проучвания при животни е наблюдавана репродуктивна токсичност при високи дози амлодипин (вж. точка 5.3).

Приложение по време на бременност се препоръчва само когато няма по-безопасна алтернатива и когато самото заболяване носи по-голям риск за майката и плода.

Във връзка с рамиприл:

Поради липса на достатъчно информация относно употребата на рамиприл по време на кърмене (вж. точка 5.2), приложението на рамиприл не се препоръчва и за предпочитане е по време на кърмене да се прилагат алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност, особено при кърмене на новородено или недоносено дете.

Във връзка с амлодипин:

Амлодипин се екскретира в майчиното мляко при човека. Пропорцията на майчината доза, получена от кърмачето е определена с интеркартилен обхват 3 - 7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин при кърмачета не е известен. Трябва да се вземе решение дали да се продължи/преустанови кърменето или да се продължи/преустанови терапията с амлодипин, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с амлодипин за майката.

Фертилитет:

Във връзка с амлодипин:

Съобщава се за обратими биохимични промени в главичките на сперматозоидите при някои пациенти, лекувани с калциеви антагонисти. Няма достатъчно клинични данни относно потенциалния ефект на амлодипин върху фертилигета. В едно проучване при плъхове се установяват нежелани ефекти върху мъжкия фертилитет (вж. точка 5.3).

Полпрам повлиява в малка или умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите получат замайване, главоболие, умора, отпадналост или гадене, способността за реагиране може да бъде увредена. Препоръчва се повишено внимание, особено в началото на лечението.

Нежеланите събития, наблюдавани при приложение на рамиприл или амлодипин поотделно, може да бъдат потенциалните нежелани ефекти на Полпрам.

Изчислените честоти на реакциите са класифицирани в съответствие със следната условност: чести (≥1/100 и <1/10), нечести (≥1/1000 и < 1/100), редки (≥ 1/10 000 и < 1/1000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Педиатрична популация

Безопасността на рамиприл е проследена при 325 деца и юноши на възраст от 2-16 години по време на 2 клинични изпитвания. Въпреки че естеството и тежестта на нежеланите събития са подобни на тези при възрастните, честотата на следните реакции е по-висока при децата:

• Тахикардия, назална конгестия и ринит - „чести“ (т.е. ≥ 1/100 до < 1/10) в педиатричната популация, а „нечести“ (т.е. ≥ 1/1000 до < 1/100) във възрастната популация.

• Конюнктивит - „чести“ (т.е. ≥ 1/100 до < 1/10) в педиатричната популация, а „редки“ (т.е. ≥ 1/10 000 до < 1/1000) във възрастната популация.

• Тремор и уртикария - „нечести“ (т.е. ≥ 1/1000 до < 1/100) в педиатричната популация, а „редки“ (т.е. ≥1/10 000 до < 1/1000) във възрастната популация.

Общият профил на безопасност на рамиприл при педиатричните пациенти не се различава значимо от профила на безопасност при възрастните.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Във връзка с рамиприл:

Симптомите, свързани с предозиране на АСЕ инхибиторите, може да включват прекомерна периферна вазодилатация (с изразена хипотония, шок), брадикардия, електролитни нарушения, и бъбречна недостатъчност. Пациентът трябва да се наблюдава стриктно и лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. Препоръчителните мерки включват първоначална детоксикация (стомашна промивка, приложение на адсорбенти) и мерки за възстановяване на хемодинамичната стабилност, включително приложение на алфа1-адренергични агонисти или ангиотензин II (ангиотензинамид). Рамиприлат, активният метаболит на рамиприл, се отстранява слабо от общото кръвообращение чрез хемодиализа.

Във връзка с амлодипин:

Опитът с амлодипин при преднамерено предозиране при хора е ограничен.

Наличните данни за амлодипин предполагат, че значителното предозиране може да доведе до ексцесивна периферна вазодилатация и вероятна рефлекторна тахикардия. Има съобщени случаи на изразена и вероятно продължителна системна хипотония и до включително шок с фатален изход.

Некардиогенен белодробен оток се съобщава рядко като последица от предозиране с амлодипин, който може да се прояви със забавено начало на ефекта (24-48 часа след поглъщане) и да изисква изкуствена вентилация. Ранните реанимационни мерки (включително натоварване с течности) за поддържане на перфузията и сърдечния дебит могат да бъдат ускоряващи фактори.

Клинично значимата хипотония, дължаща се на предозиране на амлодипин, изисква активно сърдечно-съдово поддържане, включително често проследяване на сърдечната и дихателната функция, повдигане на крайниците и внимание по отношение на циркулаторния обем и диурезата.

Приложението на вазоконстриктор може да помогне за възстановяване на съдовия тонус и кръвното налягане, ако няма противопоказание за приложението му. Интравенозното приложение на калциев глюконат може да бъде от полза за преодоляване на ефектите от блокадата на калциевите канали.

Стомашната промивка може да бъде от полза в някои случаи. При здрави доброволци е доказано, че употребата на активен въглен до 2 часа след приложението на амлодипин 10 mg понижава степента на абсорбция на амлодипин. Тъй като амлодипин се свързва в голяма степен с протеините, няма вероятност диализата да бъде от полза.