Donecept 10 mg film-coated tablets

Донецепт се прилага за симптоматично лечение на леки до средно тежки форми на деменция на Алцхаймер.

Възрастни/Пациенти в старческа възраст

Лечението започва с доза от 5 mg еднократно дневно. Донепезил трябва да се приема вечер преди лягане. Дневната доза от 5 mg трябва да се прилага най-малко 1 месец, за да се достигнат равновесни концентрации, след което да се направи оценка на терапевтичния отговор. След оценка на едномесечното лечение дозата може да се повиши до 10 mg еднократно дневно. Максималната препоръчвана доза е 10 mg дневно. Приложението на дневни дози по-високи от 10 mg не е изследвано в клинични проучвания.

Лечението с донепезил трябва да се провежда от лекар с опит в диагностиката и лечението на деменция тип Алцхаймер. Диагнозата трябва да бъде поставена съгласно общопритите принципи (DSM IV, ICD 10). Лечението трябва да започне само при осигурен болногледач, който редовно да следи за приема на лекарството. Поддържащото лечение продължава докато има терапевтична полза за болния. Необходимо е да се провежда периодична оценка на клиничния ефект от лечението с донепезил. Ако се установи липса на лечебен ефект трябва да се обмисли прекратяване на терапията. Индивидуалният отговор към донепезил не може да бъде прогнозиран.

При прекъсване на лечението се наблюдава постепенно отзвучаване на благоприятните ефекти на донепезил.

Педиатрична популация

Не се препоръчва приложението на донепезил при деца и юноши на възраст под 18 години.

Пациенти с бъбречно и чернодробно увреждане

Подобна схема на дозиране може да се прилага и при пациенти с бъбречна недостатъчност, тъй като това състояние не оказва влияние върху клирънса на донепезилов хидрохлорид.

Поради възможност от увеличаване на концентрацията на донепезил при лека до умерено изразена чернодробна недостатъчност (вж. точка 5.2) повишаването на дозата трябва да става в зависимост от индивидуалната поносимост. Няма данни за приложението на продукта при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Перорално приложение

Донецепт трябва да се приема вечер преди лягане.

В случай на нарушения на съня, включително патологични сънища, кошмари или безсъние (вж. точка 4.8) може да се обмисли прием на Донецепт сутрин.

Донепезил е противопоказан при пациенти с известна свръхчувствителност към донепезилов хидрохлорид, пипервдинови производни или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Няма изследвания за употребата на донепезил при пациенти с тежка деменция на Алцхаймер, други видове деменция или други видове тежки паметови разстройства (напр. възрастово нарушаване на когнитивните функции).

Анестезия

Донепезил, като холинестеразен инхибитор, вероятно може да потенцира мускулната релаксация от сукцинилхолинов тип по време на анестезия.

Сърдечно-съдови заболявания

Поради фармакологичното си действие холинестеразните инхибитори могат да имат ваготоничен ефект върху сърдечната честота (напр. брддикардия). Вероятността за такъв ефект може да е от практическо значение за пациенти със синдром на болния синусов възел или други суправентрикуларни нарушения на сърдечната проводимост, като синоатриален или атриовентрикуларен блок. Донецепт трябва да се прилага с повишено внимание при тези пациенти поради риск от задълбочаване на преводните нарушения.

Съществуват съобщения за поява на синкоп и гърчове след употреба на донепезил. При изследване на такива пациенти, трябва да се има предвид възможността за възникване на сърдечен блок или дълги синусови паузи.

Съществуват постмаркетингови съобщения за удължаване на QTc интервала и torsade de pointes (вж. точки 4.5 и 4.8). Препоръчва се повишено внимание при пациенти с предшестваща или фамилна анамнеза за удължаване на QTc интервала, при пациенти, лекувани с лекарства, които повлияват QTc интервала, или при пациенти със значимо предшестващо сърдечно заболяване (напр. некомпенсирана сърдечна недостатъчност, скорошен инфаркт на миокарда. брадиаритмии) или нарушения на електролитния баланс (хипокалиемия, хипомагнезиемия). Може да се наложи клинично наблюдение (ЕКГ).

Стомашно-чревни заболявания

Пациенти с повишен риск от поява на язва, напр. пациенти с анамнеза за язвена болест или такива, които едновременно приемат нестероидни противовъзпалителни средства, (НСПВС) трябва да се мониторират внимателно за поява на симптоми. От проведените клинични проучвания с донепезил няма данни за повишена честота на кървене от стомашно-чревния тракт или поява на пептична язва в сравнение с плацебо,

Урогенитални заболявания

Холиномиметиците могат да предизвикат обструктивни симптоми от страна на пикочния мехур, въпреки че това не е наблюдавано при лечение с донепезил.

Неврологични заболявания

Гърчове: Холиномиметиците могат да причинят генерализирани конвулсии, въпреки че гърчовете може да са симптоми на болестта на Алцхаймер.

Холиномиметиците имат потенциал за обостряне или индуциране на екстрапирамидни симптоми.

Злокачествен невролептичен синдром (ЗНС):

ЗНС е потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с хипертермия, мускулна ригидност, вегетативна нестабилност, промени в съзнанието и повишени серумни стойности на креатин фосфокиназата. Допълнителните признаци могат да са миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. Много рядко е възможно да се наблюдава ЗНС, свързан с донепезил, особено при пациенти, получаващи едновременно антипсихотици. Ако при пациента се наблюдават признаци и симптоми, показателни за ЗНС, или се появи необяснимо висока температура без други клинични прояви на ЗНС, лечението трябва да се преустанови.

Белодробни заболявания

Поради холиномиметичното си действие холинестеразните инхибитори трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с астма или обструктивна белодробна болест.

Приложението на донепезил заедно с други инхибитори на ацетилхолинестеразата, агонисти или антагонисти на холинергичната система трябва да се избягва.

Тежко чернодробно увреждане

Няма данни за приложението на донепезил при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност.

Смъртност, установена при клинични проучвания при пациенти със съдова деменция Проведени са три клинични проучвания с 6-месечна продължителност за изследване на пациенти, които покриват NINDS-AIREN критериите за възможна или вероятна съдова деменция (СД). NINDS-AIREN критериите са предназначени за отдиференциране на пациенти със съдова деменция от тези с болестта на Алцхаймер. В първото проучване установената смъртност е 2/198 (1,0%) след лечение с 5 mg донепезилов хидрохлорид, 5/206 (2,4%) при лечение с 10 mg донепезилов хидрохлорид и 7/199 (3,5%) при плацебо лечение. Във второто проучване, процента на смъртността е 4/208 (1,9%) след лечение с донепезилов хидрохлорид 5 mg, 3/215 (1,4%) след лечение с донепезилов хидрохлорид 10 mg и 1/193 (0,5%) при плацебо лечение. В третото проучване, процентът на смъртността в групата на донепезиловия хидрохлорид 5 mg е 11/648 (1,7%) и 0/326 (0%) в плацебо групата. Процентът на смъртност в трите проучвания за СД обединени в групата на донепезилов хидрохлорид (1,7%) е числено по-висок, отколкото в групата на плацебо (1,1%), като разликата не е статистически значима. По-голямата част от смъртните случаи при пациентите, приемащи донепезилов хидрохлорид или плацебо, изглежда са вследствие на различни съдови причини, които могат да се очакват при популацията в старческа възраст, подлежащи съдови заболявания. Анализ на всички сериозни нефатални и фатални съдови събития не показва разлика в честотата на поява в групата на донепезилов хидрохлорид в сравнение с плацебо групата.

В обобщени проучвания при пациенти само с болестта на Алцхаймер (n= 4146), и в проучвания, които обхващат пациенти с Алцхаймер и пациенти с деменция, включително

съдова деменция (общо n = 6888), процентът на смъртност в плацебо групата числено надвишава този в групите на донепезилов хидрохлорид.

Помощни вещества

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Донепезиловият хидрохлорид и/или някои от метаболитите му не инхибират метаболизма на теофилин, варфарин, циметидин или дигоксин при хора. Метаболизмът на донепезиловия хидрохлорид не се повлиява при едновременното приложение на дигоксин или циметидин.

Ин витро проучвания показват, че донепезил се метаболизира основно от цитохром Р450, изоензими ЗА4 и в по-малка степен от 2D6. Проучвания за лекарствени взаимодействия, проведени ин витро показват, че кетоконазол и хинидин (инхибитори на CYP3A4 и 2D6 съответно) потискат метаболизма на донепезил. Следователно тези и други CYP3А4 ихибитори като итраконазол и еритромицин и CYP 2D6 инхибитори, като флуоксетин могат да инхибират метаболизма на донепезил. В проучвания при здрави доброволци кетоконазол повишава концентрациите на донепезил средно с около 30%.

Ензимни индуктори, като рифампицин, фенитоин, карбамазепин и алкохол могат да намалят концентрациите на продукта. Тъй като степента на ихибиране или индукция не са известни тези лекарствени комбинации трябва да се използват с повишено внимание.

Донепезил може да взаимодейства с антихолинергични лекарствени средства. Може да се наблюдава синергичност при едновременно лечение с продукти, които съдържат сукцинилхолин, други нервно-мускулни блокери или холинергични агонисти или бета-блокери, които имат ефект върху сърдечната проводимост.

Съобщени са случаи на удължаване на QTc интервала и torsade de pointes при донепезил. Препоръчва се повишено внимание при употреба на донепезил в комбинация с други лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QTc интервала, и може да се наложи клинично наблюдение (ЕКГ). Примерите включват:

• антиаритмични средства клас IA (напр. хинидин);

• антиаритмични средства клас III (напр. амиодарон, соталол);

• някои антидепресанти (напр. циталопрам, есциталопрам, амитриптилин);

• други антипсихотици (напр. фенотиазинови производни, сертиндол, пимозид, зипразидон);

• някои антибиотици (напр. кларитромицин, еритромицин, левофлоксацин, моксифлоксацин).

Няма достатъчно данни от използването на донепезил при бременни жени.

Не е установен тератогенен потенциал при изследвания върху опитни животни, но се наблюдава пери- и постнатална токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора е неизвестен. Донепезил не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост.

Донепезил се екскретира в кърмата при плъхове. Не е известно дали донепезил хидрохлорид се секретира в майчиното мляко; няма проучвания при кърмачки, поради което жени, които приемат донепезил не трябва да кърмят.

Донепезил има слабо или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини.

Деменцията на Алцхаймер може да наруши способността за шофиране или да компрометира способността за работа с машини. Освен това донепезил може да предизвика умора, световъртеж и мускулни крампи, предимно в началото на лечението или при повишаване на дозата. Лекуващият лекар трябва рутинно да оценява способността на пациентите с Алцхаймер да продължат да шофират или да работят с машини.

Най-честите нежелани лекарствени реакции са: диария, мускулни крампи, умора, гадене, повръщане и безсъние.

Нежеланите реакции, съобщавани по-често, отколкото в изолирани случаи са изброени по-долу по системо-органни класове и по честота. Честотата е дефинирана, като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

*При изследване на пациенти със синкоп или припадъци, трябва да се има предвид възможността от възникване на сърдечен блок или дълги синусови паузи (вж. точка 4.4). **Честотата на случаите с халюцинации, необичайни съншца, кошмари, ажитация и агресивно поведение намалява с понижаване на дозата или при прекратяване на лечението.

***При необяснима чернодробна дисфункция трябва да се обсъди прекратяване на лечението с донепезил.

****Съобщава се, че рабдомиолиза се развива независимо от злокачествения невролептичен синдром и в тясна времева връзка след започване на лечението с донепезил или с повишаване на дозата.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Установената средна летална доза на донепезил, след прилагане на еднократна доза от 45 mg/kg при мишки и 32 mg/kg при плъхове, респективно е приблизително 225 и 160 пъти по-висока от 10 mg - максималната препоръчителна дневна доза при хора. При животни се наблюдават дозозависими симптоми на холинергична стимулация, включително редуцирани спонтанни движения, свита позиция с невъзможност за изправяне, олюляваща се походка, лакримация клонични гърчове, потискане на дишането, саливация, миоза, фасцикулации и понижена повърхностна телесна температура.

Предозирането с холинестеразни инхибитори може да доведе до холинергична криза, която се характеризира с гадене, повръщане, повишена саливация, повишено изпотяване, брадикардия хипотония, потискане на дишането, колапс и конвулсии. Възможна е изразена мускулна слабост, която да доведе до смърт при засягане на дихателната мускулатура.

Като при всеки случай на предозиране се прилагат общи поддържащи мерки. Като антидот при предозиране с донепезил могат да се използват терциерни антихолинергици като атропин. Започва се с 1,0 до 2,0 mg i.v., след което дозата се определя според клиничното повлияване. При едновременно приложение на холиномиметици с кватернерни антихолинергици като гликопиролат се наблюдава атипично повлияване на артериалното налягане и сърдечната честота.

Не е известно дали донепезиловият хидрохлорид и/или метаболитите му могат да се отстранят чрез диализа (хемодиализа, перитонеална диализа или хемофилтрация).