Entacapone Teva 200 mg - Film-coated tablet

Ентакапон е показан като допълнение към стандартните лекарствени продукти, съдържащи леводопа/бензеразид или леводопа/карбидопа за употреба при възрастни пациенти с болест на Паркинсон и моторните флуктуации при изчерпване на дозата, които не може да бъдат стабилизирани с тези комбинирани дозови режими.

Ентакапон трябва да бъде прилаган само в комбинация с леводопа/бензеразид или леводопа/карбидопа. Лекарствената информация за тези лекарствени продукти, съдържащи леводопа е приложима и при едновременното им прилагане с ентакапон.

Дозировка

Приема се една таблетка от 200 mg с всяка доза леводопа/допа-декарбоксилазен инхибитор. Максималната препоръчителна доза е 200 mg десет пъти дневно, т.е. 2 000 mg ентакапон.

Ентакапон усилва ефектите на леводопа. Следователно, за да се намалят свързаните с леводопа допаминергични нежелани реакции, напр. дискинезия, гадене, повръщане и халюцинации, често е необходимо да се промени дозировката на леводопа в първите дни до седмици след започване на лечението с ентакапон. Дневната доза на леводопа трябва да бъде намалена с около 10-30% чрез увеличаване на интервалите на прилагане и/или чрез намаляване количеството на леводопа при всяка доза, според клиничното състояние на пациента.

При прекъсване на лечението с ентакапон е необходимо да се регулира дозата на останалите антипаркинсонови лекарствени продукти особено леводопа, за да се постигне задоволително ниво на контрол на симптомите на паркинсонизма.

Ентакапон увеличава в лека степен (5-10%) бионаличността на леводопа от стандартните лекарствени продукти с леводопа/бензеразид, повече отколкото стандартните лекарства с

леводопа/карбидопа. Следователно при пациентите, които приемат стандартни леводопа/бензеразид лекарствени продукти, може да се наложи по-голямо намаляване на дозата на леводопа при започване на лечението с ентакапон.

Пациенти с бъбречно увреждане

Бъбречната недостатъчност не повлиява фармакокинетиката на ентакапон и не се налага корекция на дозата. Въпреки това, при пациенти на хемодиализа може да бъде предвидено удължаване на интервалите на прилагане (вж. точка 5.2).

Пациенти с чернодробно увреждане

Вижте точка 4.3.

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст не се налага промяна на дозата на ентакапон.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Ентакапон Teva при деца на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Ентакапон се прилага перорално и едновременно с всяка доза леводопа/бензеразид или леводопа/карбидопа.

Ентакапон може да бъде приеман със или без храна (вж. точка 5.2).

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Чернодробно увреждане.

• Феохромоцитом.

• Едновременна употреба на ентакапон и неселективни инхибитори на моноаминоксидазата (MAO-A и MAO-B) (напр. фенелзин, транилципромин).

• Едновременна употреба на селективни MAO-A инхибитори плюс селективен MAO-B инхибитор и ентакапон (вж. точка 4.5).

• Анамнеза за невролептичен малигнен синдром (НМС) и/или нетравматична рабдомиолиза.

Рабдомиолиза вследствие на тежка дискинезия или невролептичен малигнен синдром (НМС) е наблюдавана рядко при пациенти с болест на Паркинсон.

НМС, включващ рабдомиолиза и хипертермия се характеризира с моторни симптоми (ригидност, миоклонус, тремор), промени в психичното състояние (напр. възбуда, обърканост, кома), хипертермия, нарушения на автономната нервна система (тахикардия, нестабилно артериално налягане) и повишени стойности на серумната креатинин фосфокиназа. В отделните случаи може да се проявят само някои от тези симптоми и/или признаци.

Липсват съобщения за НМС или рабдомиолиза свързани с лечение с ентакапон от контролирани изпитвания, при които приемът на ентакапон е бил рязко прекратен. След пускането на пазара са били докладвани отделни случаи на НМС, особено след рязко намаляване или прекратяване на приема на ентакапон и други едновременно прилагани допаминергични лекарствени продукти. Когато е необходимо, прекратяването на приема на ентакапон и други допаминергични лекарствени продукти трябва да се извършва постепенно и

ако се появят признаци и/или симптоми въпреки бавното спиране на ентакапон, може да се наложи увеличаване на дозата на леводопа.

Ентакапон трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с исхемична болест на сърцето.

Поради механизма си на действие ентакапон може да повлияе върху метаболизма на лекарствени продукти, съдържащи катехолова група и да потенциира действието им. Следователно, ентакапон трябва да се прилага внимателно при пациенти, които се лекуват с лекарствени продукти, метаболизиращи се от ензима катехол-O-метил трансфераза (COMT), напр. римитерол, изопреналин, адреналин, норадреналин, допамин, добутамин, алфа- метилдопа и апоморфин (вж. също точка 4.5).

Ентакапон се прилага винаги като допълнение към лечението с леводопа. Вследствие на това предпазните мерки, отнасящи се за лечение с леводопа трябва да бъдат предприемани и при лечението с ентакапон. Ентакапон увеличава бионаличността на леводопа от стандартните леводопа/бензеразид лекарствени продукти с 5-10% повече отколкото от стандартните леводопа/карбидопа лекарствени продукти. Следователно, нежеланите допаминергични реакции може да бъдат по-чести когато ентакапон се добави към лечението с леводопа/бензеразид (вж. също точка 4.8). За намаляване на свързаните с леводопа допаминергични нежелани реакции, често се налага регулиране на дозата на леводопа в първите няколко дни до седмици след започване на лечение с ентакапон, в съответствие с клиничното състояние на пациента (вж. точки 4.2 и 4.8).

Ентакапон може да влоши индуцираната от леводопа ортостатична хипотония. Ентакапон трябва да се прилага внимателно при пациенти, приемащи други лекарствени продукти, които може да предизвикат ортостатична хипотония.

В клинични изпитвания, нежеланите допаминергични реакции, напр. дискинезия, са били по- чести при пациенти, които получават ентакапон и допаминови агонисти (като бромокриптин), селегилин или амантадин в сравнение с тези, които получават плацебо в тази комбинация. При започване на лечение с ентакапон, може да се наложи промяна на дозите на други антипаркинсонови лекарствени продукти.

Ентакапон в комбинация с леводопа се свързва със сомнолентност и епизоди на внезапно заспиване при пациенти с болестта на Паркинсон, и поради тази причина трябва да се вземат предпазни мерки при шофиране или работа с машини (вж. също точка 4.7).

При пациенти, които получат диария се препоръчва проследяване на телесното тегло с цел да се избегне възможно прекомерно отслабване. Продължителна или персистираща диария появила се по време на употребата на ентакапон, може да е признак на колит. В случай на продължителна или персистираща диария, приемът на лекарствения продукт трябва да се прекрати и да се проведат необходимите изследвания и лечение.

Пациентите трябва да бъдат редовно проследявани за появата на нарушен контрол над импулсите. Пациентите и болногледачите трябва да бъдат запознати с поведенческите симптоми на нарушения контрол над импулсите, включващи патологична склонност към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене или пазаруване, преяждане и компулсивно преяждане, които могат да възникнат при пациентите, лекувани с допаминови агонисти и/или друго допаминергично лечение, като например Entacapone Teva в комбинация с леводопа. Препоръчва се преоценка на лечението, при поява на подобни симптоми.

При пациенти, при които за относително кратък период от време настъпва прогресивна анорексия, астения и намаляване на телесното тегло, трябва да се обмисли провеждане на цялостен медицински преглед, включително оценка на чернодробната функция.

Не е било наблюдавано взаимодействие на ентакапон с карбидопа в рамките на препоръчваните схеми на дозиране. Фармакокинетичните взаимодействия с бензеразид не са проучвани.

В проучване при еднократно прилагане при здрави доброволци, не са били наблюдавани взаимодействия между ентакапон и имипрамин или между ентакапон и моклобемид. Също така, в проучване с многократно прилагане при пациенти с паркинсонизъм, не са наблюдавани взаимодействия между ентакапон и селегилин. Въпреки това, все още е ограничен опитът от клиничната употреба на ентакапон с редица лекарствени продукти, включващи MAO-A инхибитори, трициклични антидепресанти, инхибитори на обратното захващане на норадреналина като дезипрамин, мапротилин и венлафаксин и лекарствени продукти, които се метаболизират от COMT (напр. съединения с катехолова структура: римитерол, изопреналин, адреналин, норадреналин, допамин, добутамин, алфа-метилдопа, апоморфин и пароксетин).

Необходимо е повишено внимание при едновременната употреба на тези лекарствени продукти с ентакапон (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Ентакапон може да се употребява със селегилин (селективен MAO-B инхибитор), но дневната доза на селегилин не трябва да надвишава 10 mg.

Ентакапон може да образува хелати с желязото в стомашно-чревния тракт. Ентакапон и лекарствени продукти, съдържащи желязо трябва да бъдат приемани на интервал от поне 2- 3 часа между тях (вж. точка 4.8).

Ентакапон се свързва с мястото за свързване II на човешкия албумин, с което се свързват и редица други лекарствени продукти, включително диазепам и ибупрофен. Не са провеждани изпитвания за клинични взаимодействия с диазепам и нестероидни противовъзпалителни средства. Според in vitro изпитвания, не се очаква значително изместване при терапевтични концентрации на лекарствените продукти.

Поради афинитета си към цитохром P450 изоензима 2C9 in vitro (вж. точка 5.2), е възможно ентакапон потенциално да взаимодейства с лекарствени продукти с метаболизъм зависим от посочения изоензим, като напр. S-варфарин.

Въпреки това, в едно проучване за взаимодействия при здрави доброволци, ентакапон не е променил плазмените нива на S-варфарин, докато AUC на R-варфарин се е увеличила със средно 18% [CI90 11-26%]. Стойностите на INR са се увеличили средно с 13% [CI90 6-19%]. Поради тази причина когато се започва лечение с ентакапон при пациенти, получаващи варфарин, се препоръчва контрол на стойностите на INR.

Бременност

Не са наблюдавани явни тератогенни или първично токсични за плода ефекти в проучвания с животни, при които нивата на експозиция с ентакапон са значително по-високи от терапевтичните нива на експозиция. Тъй като липсва опит с употребата при бременни жени, ентакапон не трябва да се прилага по време на бременност.

Кърмене

В проучвания с животни ентакапон се екскретира в кърмата. Няма данни за безопасността на ентакапон при кърмачета. Жените не трябва да кърмят по време на лечение с ентакапон.

ЕнтакапонTeva в комбинация с леводопа повлиява в значителна степен способността за шофиране и работа с машини. Възможно е ентакапон заедно с леводопа да предизвика замаяност и симптоматичен ортостатизъм. Следователно при шофиране или работа с машини е необходимо повишено внимание.

Пациенти лекувани с ентакапон в комбинация с леводопа и с прояви на сънливост и/или епизоди на внезапно заспиване, трябва да бъдат инструктирани да се въздържат от шофиране или участие в дейности, при които нарушената бдителност може да изложи тях или околните на риск от сериозни наранявания или смърт (напр. при работа с машини), докато тези повтарящи се епизоди отшумят (вж. точка 4.4).

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции предизвикани от ентакапон са свързани с повишената допаминергична активност и се проявяват най-често в началото на лечението. Намаляване на дозата на леводопа понижава тежестта и честотата на тези реакции. Друг основен клас нежелани реакции са стомашно-чревните симптоми включващи гадене, повръщане, коремна болка, констипация и диария. Възможно е урината да придобие червеникавокафяв цвят от ентакапон, но това явление е безвредно.

Обикновено нежеланите реакции предизвикани от ентакапон са леки до умерени. В клинични изпитвания най-честите нежелани реакции, водещи до прекратяване на лечението с ентакапон са стомашно-чревни симптоми (напр. диария, 2,5%) и повишени допаминергични нежелани реакции предизвикани от леводопа (напр. дискинезии, 1,7%).

Дискинезия (27%), гадене (11%), диария (8%), коремна болка (7%) и сухота в устата (4,2%) са били съобщавани значително по-често при ентакапон отколкото при плацебо в сборни данни от клинични проучвания, включващи 406 пациенти приемали лекарството и 296 пациента приемали плацебо.

Някои от нежеланите реакции като дискинезия, гадене и коремна болка може да са по-чести при по-високите дози (1 400 до 2 000 mg дневно), отколкото при по-ниските дози на ентакапон.

Таблично представяне на нежеланите реакции

Следващите нежелани реакции изброени по-долу в Таблица 1 са били натрупани от клинични изпитвания с ентакапон и след пускане на ентакапон на пазара.

Таблица 1* Нежелани лекарствени реакции

* Нежеланите реакции са подредени според честотата, най-честите в началото, чрез използване на следните категории: Много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка на честотата, тъй като не може да бъде изведено валидно изчисление от клинични или епидемиологични проучвания).

** Честотата на случаите на миокарден инфаркт и други исхемични сърдечно-съдови събития (съответно 0,43% и 1,54%) е получена от анализа на 13 двойно слепи изпитвания, включващи 2 082 пациенти с моторни флуктуации при изчерпване на дозата, приемащи ентакапон.

Описание на избрани нежелани реакции

Ентакапон в комбинация с леводопа се свързва с отделни случаи на повишена сънливост през деня и епизоди на внезапно заспиване.

Нарушен контрол над импулсите: Патологична склонност към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене или пазаруване, преяждане и компулсивно преяждане, могат да възникнат при пациентите, лекувани с допаминови агонисти и/или друго допаминергично лечение, като например Entacapone Teva в комбинация с леводопа (вж. точка 4.4).

Съобщават се изолирани случаи на НМС след рязко намаляване или прекратяване на приема на ентакапон и други допаминергични лекарствени продукти.

Съобщават се отделни случаи на рабдомиолиза. Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Постмаркетинговите данни са показали отделни случаи на предозиране, в които най-високата

съобщена дневна доза ентакапон е 16 000 mg. Острите симптоми и признаци в случаите на предозиране са включвали обърканост, понижена активност, сънливост, хипотония, промени в цвета на кожата и уртикария. Лечението на острото предозиране е симптоматично.