Sophtensif 2,5 mg film-coated tablets

Есенциална хипертония.

Възрастни

Препоръчана дневна доза е 2,5 mg веднъж дневно, сутрин на гладно. Повишаване на препоръчваната доза не води до по-добър терапевтичен ефект.

Пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност

Необходимо е редовно проследяване на клиничните и лабораторни показатели. При влошено общо състояние се препоръчва преустановяване на терапията.

Педиатрична популация

Продуктът не се препоръчва за употреба при деца и юноши поради липса на данни за безопасност и ефективност.

Перорално.

• Свръхчувствителност към индапамид, към някое от помощните вещества, към сулфонамид съдържащи лекарствени продукти, както и към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Тежка бъбречна недостатъчност.

• Тежка чернодробна недостатъчност или чернодробна енцефалопатия.

• Хипокалиемия.

При нарушена чернодробна функция тиазидните и тиазид-подобните диуретици могат да предизвикат чернодробна енцефалопатия, особено в случай на електролитен дисбаланс. В този случай приемането на диуретици трябва да бъде преустановено незабавно.

Фоточувствителност

Индапамид може да повиши чувствителността на пациента към слънчева светлина. Случаи на фоточувствителност са докладвани с тиазидни и тиазид-подобни диуретици (виж т. 4.8). Ако се появи реакция на фоточувствителност по време на лечението, се препоръчва преустановяването му. Ако се налага повторен прием на продукта, се препоръчва защита на изложените на слънце или на UV светлина части на тялото.

Хороидален излив, остра миопия и вторична закритоъгълна глаукома

Сулфонамидите или лекарствата, производни на сулфонамидите, могат да предизвикат идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, преходна миопия и остра закритоъгълна глаукома. Симптомите включват остро начало на намалена зрителна острота или болка в очите и обикновено се проявяват в рамките на часове до седмица след започване на лечението. Нелекуваната остра закритоъгълна глаукома може да доведе до трайна загуба на зрението.

Основното лечение е да се прекрати приемът на медикамента възможно най-бързо. Може да се наложи незабавно медицинска или хирургична намеса, ако вътреочното налягане остане неконтролирано. Рискови фактори за развитие на остра закритоъгълна глаукома могат да включват анамнеза за алергия към сулфонамиди или пеницилини.

Серумен натрий

Необходимо е да се определи плазмената концентрация на натрия преди началото на лечението с индапамид, а след това периодично да се проследява. Лечението с диуретик може да предизвика хипонатриемия, понякога със сериозни последици. Хипонатриемията в началото може да бъде безсимптомна, което налага редовен контрол, а и още по-чест такъв при пациенти в риск - възрастни или пациенти с цироза (виж т.т. 4.8 и 4.9). Хипонатремията, свързана с хиповолемия може да доведе до дехидратация и ортостатична хипотония. Съпътстващата загуба на хлорни йони може да предизвика компенсаторна вторична метаболитна алкалоза: честотата и силата на този ефект не са значими.

Серумен калий

Най-сериозен риск при терапия с тиазидни диуретици и техни аналози е излъчването на калий с урината. По-честото проследяване стойностите на серумния калий е необходимо при пациенти от рискови групи, като пациенти в старческа възраст, недохранени и/или пациенти с полипрагмазия, с цироза, асцит, отоци, коронарна болест, сърдечна недостатъчност. В този случай хипокалиемията повишава сърдечната токсичност на дигиталисовите препарати, както и риска от смущения на ритъма.

Пациенти с удължен QT-интервал попадат също в рисковата група, независимо дали заболяванията са вродени или ятрогенни. Хипокалиемията (както и брадикардията), действа в тези случаи като фактор, благоприятстващ появата на тежки смущения в ритъма и по-специално torsadesdepointes, които са потенциално фатални.

Първото определяне на плазмения калий трябва да се извърши една седмица след началото на лечението. При установяване на хипокалиемия (<3,5 mmol/l) тя трябва да бъде коригирана. Хипокалиемия, установена заедно с ниска серумна концентрация на магнезий, може да не се повлияе от лечението, освен ако серумният магнезий не бъде коригиран.

Серумен магнезий

Доказано е, че тиазидите и техните аналози, включително индапамид, повишават екскрецията на магнезий с урината, което може да доведе до хипомагнезиемия (вж.точки 4.5 и 4.8).

Калций

Тиазидните и сродни на тях диуретици могат да понижат екскрецията на калция с урината и да предизвикат леко и транзиторно повишение на плазмените му концентрации. Хиперкалциемията може да се дължи на предхождащ неустановен хиперпаратиреоидизъм, което налага преустановяване на лечението и изследване на паратиреоидната функция.

Кръвна захар

При диабетици, особено при такива с хипокалиемия е необходимо по-често мониториране на серумната концентрация на гликозата.

Пикочна киселина

При пациенти с хиперурикемия може да се наблюдава учестяване пристъпите на подагра.

Бъбречни функции и диуретици

В началото на лечението с диуретици настъпва вторична хиповолемия (дължаща се на загубата на вода и натрий), водеща до намаляване на гломерулната филтрация. В резултат на това може да се повишат серумните стойности на уреята и креатинина. Тази функционална бъбречна недостатъчност не е от значение при пациенти с нормални бъбречни функции, но може да влоши състоянието на пациенти с вече съществуваща бъбречна недостатъчност.

Тиазидните и сродните им диуретици са напълно ефикасни при нормална или леко увредена бъбречна функция (стойности на креатинин под 25 mg/1, или 220 μmol/l при възрастни). При пациенти в старческа възраст стойностите на серумния креатинин трябва да бъдат оценени съобразно възрастта, теглото и пола.

Спортисти

Индапамид може да позитивира резултатите от допинг-контрола при спортисти.

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Пшеничното нишесте в това лекарство съдържа само много малки количества глутен, счита се, че не съдържа глутен и е малко вероятно да предизвика проблеми при пациенти с цьолиакия (непоносимост към глутен). Една таблетка Софтензиф 2,5 mg съдържа не повече от 0,7 микрограма глутен. Пациенти с алергия към пшеница (различна от цьолиакия) не трябва да приемат този продукт.

Лекарствени комбинации, които не се препоръчват

Литиеви продукти

Диуретиците, в това число и индапамид не трябва да се прилагат едновременно с литий, тъй като се повишава риска от развитие на литиева интоксикация поради забавен бъбречен клирънс. Ако обаче прилагането на диуретици е наложително, трябва да се осъществи стриктен контрол на литиемията със съответното адаптиране на дозата.

Лекарствени комбинации, конто изискват предпазни мерки

Лекарствени продукти, предизвикващиtorsadesdepointes

• Клас Ia антиаритмични (хинидин, хидрохинидин, дизопирамид)

• Клас III антиаритмични (амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид)

• Някои антипсихотици:

фенотиазини - хлорпромазин, циамемазин, левомепромазин, тиоридазин, трифлуоперазин; бензамиди - амисулририд, сулпирид, султоприд, тиаприд;

бутирофенони - дроперидол, халоперидол.

• Други - бепридил, цизаприд, дифеманил, еритромицин i.v., xaлoфaнтpин миюластин, пентамидин, спарфлоксацин, моксифлоксацин, винкамин i.v..

Съществува повишен риск от вентрикуларна аритмия, по-специално torsagedepontes (хипокалиемията е рисков фактор). Хипокалиемията трябва да бъде наблюдавана и коригирана при необходимост, преди да се приема тази комбинация. На наблюдение подлежат клиничното състояние, плазмените електролити и ЕКГ на пациентите.

Да се използват продукти, които не са рискови за torsadesdepointes при наличие на хипокалиемия.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) (системно приложение), включително селективни инхибитори на СОХ-2, салгщилати във високи дози (над 3gдневно)

При едновременно приложение с индапамид може да се наблюдава понижение на неговата антихипертензивна активност. Може да се провокира остра бъбречна недостатъчност при дехидратирани пациенти поради намалена гломерулна филтрация. Необходимо е рехидратиране и проследяване на бъбречната функция в началото на лечението.

АСЕ-инхибитори

Съществува повишен риск от внезапна хипотония и/или остра бъбречна недостатъчност при включване на АСЕ инхибитор в лечението, при случаи на съществуващо изчерпване на запасите от натрий (по-специално при пациенти със стеноза на бъбречната артерия).

При есенциална хипертония, когато предварителното диуретично лечение може да доведе до изчерпване на запасите от натрий, е необходимо да се имат предвид следните възможности:

• или да се преустанови диуретикът 3 дни преди началото на лечението с АСЕ инхибитор и да се въведе отново хипокалиемизиращ диуретик при необходимост;

• или да се приложат ниски начални дози на АСЕ инхибитор и постепенно да се увеличават. При застойна сърдечна недостатъчност трябва да се започне с много ниска доза от АСЕ инхибитор, евентуално след намаляване на дозата на съпътстващия хипокалиемичен диуретик.

При всички случаи е необходимо да се контролира серумния креатинин като показател на бъбречната функция по време на първите седмици от лечението с АСЕ-инхибитори.

Други продукти, причиняващи хипокалиемия: Амфотперицин В интравенозно, кортикостероиди, тетракозактид, стимулиращи лаксативни средства

При съвместно приложение с индапамид се повишава рискът от хипокалиемия (адитивен ефект), поради което е необходимо по-често проследяване нивото на калия. При необходимост следва да се проведат корективни мерки, да се обърне специално внимание в случай на дигиталисова терапия и да се използват нестимулиращи лаксативи.

Баклофен

Повишава антихипертензивния ефект на индапамид. Необходимо е да се хидратира болният, да се контролира бъбречната функция в началото на лечението.

Дигиталисови гликозиди

Хипокалиемията и/или хипомагнезиемията предразполагат към дигиталисова токсичност. По време на лечението е необходимо да се контролират нивото на калия и магнезия в плазмата, ЕКГ и при необходимост да се преоцени терапията.

Алопуринол

При комбинация с индапамид може да се увеличи честотата на реакции на свръхчувствителност към алопуринол.

Лекарствени комбинации, които изискват внимание

Калий-съхраняващи диуретици (амилорид, спиронолактон, триамтерен)

Възможна е поява на хипокалиемия, а при пациенти с бъбречна недостатъчност и диабет-на хиперкалиемия. Необходимо е да се контролира плазменото ниво на калия, да се извършва ЕКГ контрол и при необходимост да се направи преоценка на терапевтичното поведение

Метформин

Появата на млечнокисела ацидоза, като възможна нежелана реакция наметфррммя, може да отключи бъбречна недостатъчност при едновременно лечение с диуретици и по специално бримкови диуретици. Метформин не трябва да се назначава при пациенти с клирънс на креатинина 12 mg/1 при жени (110 μmol/l)

и 15 mg/1 (135 μmol/1) при мъже.

Йодсъдържащи контрастни продукти

При дехидратирани пациенти след употреба на диуретици съществува по-висок риск от поява на остра бъбречна недостатъчност при употреба на йод-съдьржсици контрастни продукти във високи дози. Необходимо е да се предприемат мерки за рехидратация преди прилагането им.

Невролептици, трициклични антидепресанти (групата на имипрамин)

Потенцират хипотензивния ефект на индапамид и повишават риска от поява на ортостатична хипотония (адитивен ефект).

Калциеви соли

Съществува повишен риск от хиперкалциемия поради понижената бъбречна екскреция на калций.

Циклоспорин, такролимус

Възможен риск от повишаване стойностите на серумния креатинин без промяна в плазмените нива на циклоспорина, дори при нормално съдържание на вода и натриеви йони.

Кортикостероиди, тетракозактид

Антихипертензивният ефект на индапамид се намалява при съвместно приложение с глюкокортикостероиди, тетракозактид (системно приложение) поради задръжка на вода и натриеви йони, дължащо се на кортикостероидите.

Няма данни или има твърде ограничени такива (по-малко от 300 бременности) относно употребата на индапамид при бременни жени. Продължителното приемане на тиазидни диуретици през третото тримесечие на бременността може да доведе до понижаване на обема на кръвта на майката, както и на вътреплацентарния кръвен поток, като може да причини фетоплацентарна исхемия и забавяне на растежа.

Изследвания, проведени при животни не са показали вредни преки или опосредствани ефекти върху репродуктивността (виж т. 5.3).

Като предпазна мярка, за предпочитане е да се избягва прилагането на индапамид при бременност.

Не са налични достатъчно данни относно отделянето на индапамид или негови метаболити в майчиното мляко. Възможна е появата на хиперчувствителност към лекарства, производни на сулфамиди, както и хипокалиемия. Рискът за новородени/кърмачета не може да бъде изключен. Индапамид е много близък структурно до тиазидните диуретици, с които се свързва намаляването, дори спирането на кърмата.

Индапамид не трябва да се използва по време на кърмене.

Изследванията за токсичност върху репродуктивността на мишки, женски и мъжки, не са показали въздействие върху фертилитета им (виж т.5.3). Не се очаква ефект и върху човешката репродуктивност.

Индапамид не оказва влияние върху активното внимание, но в някои случаи могат да настъпят промени в реакциите, във връзка с понижаване на кръвното налягане, особено в началото на лечението или при съчетание с друг антихипертензивен продукт. В резултат способността за шофиране и работа с машини може да бъде повлияна.

Най-често докладваните нежелани реакции са хипокалиемия, такива на свръхчувствителност, основно дерматологични при пациенти с предразположение към алергични и астматични реакции или макулопапулозни обриви.

По време на проучванията фаза II и III, сравняващи индапамид 1,5 mg с 2,5 mg, анализите на плазмения калий са показали дозозависим ефект от индапамид:

• Индапамид 1,5 mg: плазмен калий <3,4 mmol/1 е наблюдаван при 10% от пациентите и <3,2 mmol/1 при 4% от пациентите след 4 до 6 седмици лечение. След 12 седмично лечение средното понижение на плазмения калим е било 0,23 mmol/1.

• Индапамид 2,5 mg: плазмен калий <3,4 mmol/1 е наблюдаван при 25% от пациентите и <3,2 mmol/1 при 10% от пациентите след 4 до 6 седмици лечение. След 12 седмично лечение средното понижение на плазмения калий е било 0,41 mmol/1.

Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани по честота и по система орган-клас. Честотата е дефинирана като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до < 1/1 000), много редки (<1/10 000), включително единични съобщения, с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. Дамян Груев № 8, 1303 София, тел: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Индапамид не е показал токсичност при прилагане до 40 mg или 16 пъти над терапевтичната доза. Признаци на остра интоксикация се проявяват най-вече чрез водно-електролитни нарушения (хипонатриемия, хипокалиемия). Симптомите включват гадене, повръщане, артериална хипотония, крампи, световъртеж, сънливост, състояния на объркване, полиурия или олигурия, достигащи до анурия (в резултат на хиповолемия).

При данни за предозиране е необходимо да се отстрани стомашното съдържимо чрез предизвикано повръщане, стомашна сонда и промивка, приемане на активен въглен, след което трябва да се проведе стриктен контрол и корекция на нарушения водно-електролитен баланс.