Insuman Implantable 400 IU/ml - Solution for infusion

Insuman Implantable е показан за лечение на възрастни пациенти със захарен диабет тип 1, който не може да бъде контролиран с лечение с инсулин подкожно (включително помпа), при които е налице честа, необяснима тежка хипер- и/или хипогликемия.

Предписването на този лекарствен продукт е ограничено до центрове, сертифицирани от Medtronic, че са получили адекватно обучение при използването на имплантируемата помпа Medtronic MiniMed.

Употребата на Insuman Implantable трябва да се контролира от лекар с опит в лечението на диабет и компетентен при използването на инсулин за интраперитонеално приложение.

Дозировка

Желаните нива на кръвна захар и схемата на прилагане на инсулин трябва да се определят индивидуално и да се регулират, за да отговарят на диетата, физическата активност и начина на живот на пациента. Често се налагат чести промени на инсулиновите дози под стриктен лекарски контрол в продължение на няколко седмици след имплантиране на помпата.

Помпата не е свързана с глюкометър, затова се препоръчва пациентите да упражняват добър самоконтрол на диабета и да изследват нивата на кръвната си захар най-малко четири пъти дневно за откриване на възможна повреда на помпата, за наблюдение на гликемичния контрол и за определяне на необходимите дози инсулин.

Дневни дози и време на приложение

Няма фиксирани правила за схемата на прилагане на инсулин. Част от дневната доза инсулин („базално ниво”) се влива постоянно с помощта на имплантируемата помпа, а останалата част от дневната доза се прилага от пациента със същата помпа като болус доза преди хранене.

Основната метаболитна нужда обикновено е 40% до 60% от общата дневна нужда от инсулин. Промените в базалната и болус дозите се контролират с помощта на малко ръчно устройство

(персонален комуникатор с помпата (PPC)), който се свързва с помпата чрез радиовълни. Подробните инструкции за работа с имплантируемата помпа, нейните функции и необходимите предпазни мерки за безопасност са описани в Ръководството за лекаря, приложено към инфузионната помпа.

Време за презареждане на инсулиновата помпа

Процедурата на презареждане трябва да се извършва на всеки 40 до 45 дни. Времето между две процедури на презареждане не може да надхвърля 45 дни, поради причини, свързани със стабилността на инсулина при употреба. Пациентите могат да изискват по-чести процедури на презареждане въз основа на инсулиновите им нужди.

Преминаване на Insuman Implantable

При преминаване на пациентите от един инсулинов продукт на друг, може да е необходима промяна в схемата на прилагане. Това важи например при преминаване от:

• инсулин от животински произход (особено говежди инсулин) на човешки инсулин,

• един човешки инсулинов продукт на друг,

• схема само с обикновен инсулин на такава с дългодействащ инсулин.

  Необходимостта от коригиране (напр. намаляване) на дозата може да стане очевидна веднага след прехвърлянето. В други случаи тя може да се появи постепенно за период от няколко седмици.

  След преминаване от животински инсулин на човешки инсулин, може да е необходимо намаляване на дозата, особено при пациенти, които:

• вече са контролирани с относително ниски нива на кръвната захар,

• имат склонност към хипогликемия,

• са имали нужда от високи дози инсулин преди това, поради наличието на инсулинови антитела.

  Препоръчва се стриктно метаболитно проследяване по време на преминаването и през първите седмици след това. При пациенти, които се нуждаят от високи дози инсулин поради наличието на инсулинови антитела, трябва да се обмисли преминаването да бъде извършено под медицинско наблюдение в болнични или подобни условия.

  Вторично коригиране на дозата

  Подобреният метаболитен контрол може да доведе до повишена чувствителност към инсулин, водеща до намалени инсулинови нужди. Коригиране на дозата също може да е необходима, например, ако

• теглото на пациента се промени,

• начинът на живот на пациента се промени,

• възникнат други обстоятелства, които могат да повишат чувствителността към хипо- или хипергликемия (вж. точка 4.4).

  Специални популации

  Популация в старческа възраст (>65-годишна възраст)

  При хора в старческа възраст, прогресивното влошаване на бъбречната функция може да доведе до стабилно намаляване на инсулиновите нужди.

  Бъбречно увреждане

  При пациенти с бъбречно увреждане, инсулиновите нужди могат да бъдат намалени поради намален метаболизъм на инсулина.

  Чернодробно увреждане

  При пациенти с тежко чернодробно увреждане, инсулиновите нужди могат да бъдат намалени поради намален капацитет за глюконеогенеза и намален метаболизъм на инсулина.

  Педиатрична популация

  Липсват данни. Поради това, безопасността и ефикасността на Insuman Implantable (интраперитонеално приложение) при педиатрични пациенти не са установени. Insuman Implantable е противопоказан при пациенти, които не са достигнали размерите на възрастен (вж. точки 4.3 и 4.4).

  Начин на приложение

  Insuman Implantable трябва да се използва само с имплантируемата помпа Medtronic MiniMed. Insuman Implantable е предназначен само за интраперитонеално приложение. Другите начини на приложение (напр. инжектиране) са противопоказани.

  Insuman Implantable е предназначен само за интраперитонеално приложение с имплантируема помпа Medtronic MiniMed, предоставена от Medtronic MiniMed, която доставя инсулин директно в перитонеалната кухина.

  Insuman Implantable не трябва да се използва с други помпи (външни или имплантируеми), освен с имплантируемата помпа Medtronic MiniMed, или с други медицински изделия, включително спринцовки (вж. точка 6.6).

  Презареждане на помпата

  Процедурата на презареждане на помпата трябва да се извършва чрез прилагане на стерилна техника и да се провежда в центрове, сертифицирани от Medtronic. Презареждането на резервоара трябва да се извършва от обучен и квалифициран персонал в съответствие с указанията, предоставени от производителя на помпата. Трябва да се спазват стандартните оперативни процедури за стерилност на съответното лечебно заведение за подготовка на кожата, за да се избегне микробно замърсяване и инфекция. Всички разтвори, които ще се вкарват в помпата, трябва да бъдат надлежно дегазирани преди пълнене на резервоара на помпата, за да се избегне агрегация на инсулина и намалено доставяне. Флаконите с инсулин трябва да се извадят от хладилника и да се съхраняват на стайна температура във външната картонена опаковка, за да се предпазят от светлина, за най-малко 4 часа, но не повече от 24 часа преди употреба. След това инсулиновият разтвор трябва да се дегазира съгласно процедурата за дегазиране, описана в Ръководството за лекаря.

  При тази процедура на презареждане, останалият инсулин трябва да се отстрани от помпата и помпата да се зареди с нов инсулин. Резервоарът трябва да се пълни изцяло (приблизително 15 ml или 6 000 единици Insuman Implantable), независимо от нуждите на пациентите.

  Остатъчният инсулин и новият инсулин трябва да се претеглят, за да се отбележи в работния лист за презареждане и да се изчисли критерия за точност на презареждането. За допълнителни подробности относно начина на работа вижте точка 6.6 и указанията, предоставени в Ръководството за лекаря.

  Изплакване на помпата

  Всички разтвори, които ще се вкарват в помпата, трябва да бъдат надлежно дегазирани преди пълнене на резервоара на помпата, за да се избегне агрегация на инсулина и намалено доставяне.

  Извършва се процедура на изплакване с помощта на 0,1 M разтвор на натриев хлорид, за да се разтворят отлаганията на инсулин в резервоара на помпата, помпения механизъм и катетъра на страничния порт. Препоръчва се тази процедура да се извършва на всеки 6 месеца.

  Изплакването може да се направи по-рано, например ако се установи намалено доставяне на инсулин по време на процедурата на презареждане или има съмнение за такова, поради недостатъчен контрол на кръвната захар. Трябва да се извършат диагностични процедури, за да се провери дали проблемът се дължи на помпата или на катетъра.

• Когато намаленото доставяне на инсулин се дължи на запушване на катетъра, катетърът на страничния порт може да се промие с 5-10 ml стерилен буферен разтвор за изплакване.

• Когато намаленото доставяне е причинено от проблем с помпата, трябва да се извърши процедура на изплакване.

За допълнителни подробности относно начина на работа вижте точка 6.6 и указанията, предоставени в Ръководството за лекаря.

Insuman Implantable е високо концентрирана форма на инсулин

Insuman Implantable съдържа 400 международни единици инсулин на ml.

Етикетът на флакона с инсулин трябва да се проверява преди употреба, за да се гарантира, че това е правилният инсулин за предвидения начин на приложение.

Пациентите трябва да бъдат уведомени за високата концентрация на инсулин в Insuman Implantable (400 IU/ml), в сравнение с други инсулини във флакони или патрони (обикновено 100 IU/ml)

Смесване на инсулин

Insuman Implantable не трябва да се смесва с какъвто и да е друг вид инсулин или с инсулинови аналози.

Insuman Implantable

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Други начини на приложение (напр. инжектиране).

Имплантируема помпа Medtronic MiniMed

Свръхчувствителност към титанова сплав, полисулфон или силиконови материали, използвани в имплантируемите компоненти на помпата.

Употреба на други инсулинови лекарствени продукти с имплантируемата помпа Medtronic MiniMed.

Употреба при педиатрични пациенти, които не са достигнали размерите на възрастен, поради големия размер на помпата (вж. точки 4.2 и 4.4).

Имплантиране на помпата при пациенти, които живеят постоянно на височина над 2 439 метра (8 000 фута) (вж. точка 4.4).

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Имплантируемата помпа Medtronic MiniMed не трябва да се имплантира при пациенти с медицински или психични заболявания, които ги правят неспособни да извършват промени в програмата на помпата въз основа на показанията на глюкозата, или да предприемат подходящи коригиращи действия при проблеми в помпената система.

Пациенти, на които е поставена имплантируема помпа Medtronic MiniMed, трябва да получат изчерпателни указания за използването на помпата и необходимите действия в случай на заболяване, хипогликемия и хипергликемия или повреда на помпата. Пациентът трябва да прочете и да спазва указанията в Ръководството за пациента, приложено към инфузионната помпа. За допълнителни подробности относно начина на работа вижте точка 6.6.

Техника за образна диагностика

Имплантируемата помпа Medtronic MiniMed не трябва да се имплантира на пациенти, които ще се нуждаят от често или рутинно извършване на ЯМР или ултразвукова терапия.

Свръхчувствителност

Пациентите, свръхчувствителни към Insuman Implantable, за които липсва по-добре поносим лекарствен продукт, трябва да продължат лечението само под стриктно медицинско наблюдение, и ако е необходимо, в комбинация с антиалергично лечение.

При пациенти с алергия към животински инсулин се препоръчва интрадермален кожен тест преди преминаване на Insuman Implantable, тъй като може да възникнат имунологични кръстосани реакции.

В случай на недостатъчен глюкозен контрол или тенденция към хипер- или хипогликемични епизоди, трябва да се обсъди спазването на предписания режим от пациента и всички съответни фактори, преди да се вземе предвид промяна на дозата.

Хипогликемия

Хипогликемия може да възникне ако дозата инсулин е прекалено висока спрямо нуждата от инсулин.

По време на 4-годишния период на оценка на имплантируемата помпа Medtronic MiniMed, не е наблюдавано клинично значимо прекомерно доставяне на инсулин; но това не изключва възможността за поява на такова събитие.

В случай на тежка хипогликемия, пациентите трябва незабавно да се свържат със своя лекар, обучен да извършва изследване на помпата и след това помпата трябва да се изследва от лекаря за възможно запушване на катетъра, водещо до натрупване на инсулин с последващо освобождаване на този натрупан инсулин (вж. точка 6.6).

По време на процедурата на презареждане, много малко количество инсулин може да се депозира подкожно, което може да доведе до хипогликемия. Пациентите трябва да бъдат информирани да следят внимателно нивата на кръвната захар в дните на презареждане (вж. точка 6.6).

Трябва да се обърне специално внимание, като се препоръчва интензивно проследяване на кръвната захар при пациенти, при които хипогликемичните епизоди могат да бъдат от особено клинично значение, като например пациенти със значителна стеноза на коронарните артерии или съдовете на мозъка (риск от сърдечни или мозъчни усложнения на хипогликемията), също и пациенти с пролиферативна ретинопатия, особено нелекувани с фотокоагулация (риск от преходна амавроза поради хипогликемия).

Пациентите трябва да са запознати с обстоятелствата, при които предупредителните симптоми на хипогликемията са слабо изразени. Предупредителните симптоми на хипогликемия могат да бъдат променени, да са по-слабо изразени или да липсват при определени рискови групи. Те включват пациенти:

• при които гликемичният контрол е подчертано подобрен,

• при които хипогликемията се развива постепенно,

• които са в старческа възраст,

• след преминаване от животински инсулин на човешки инсулин,

• при които е налице автономна невропатия,

• с дългогодишен диабет,

• страдащи от психично заболяване,

• получаващи едновременно лечение с някои други лекарствени продукти (вж. точка 4.5). Подобни състояния могат да доведат до тежка хипогликемия (и възможна загуба на съзнание), преди пациентът да усети хипогликемията.

  Ако бъдат отбелязани нормални или понижени стойности на гликиран хемоглобин, трябва да се има предвид възможността за повтарящи се, неразпознати (особено нощни) епизоди на хипогликемия.

  Придържането на пациента към схемата на прилагане и диетичния режим, правилното приложение на инсулина и познаването на хипогликемичните симптоми са съществени за намаляването на риска от хипогликемия. Факторите, увеличаващи податливостта към хипогликемия изискват особено стриктно проследяване и могат да наложат коригиране на дозата. Те включват:

• подобрена чувствителност към инсулин (напр. чрез премахване на стресовите фактори),

• необичайна, увеличена или удължена физическа активност,

• интеркурентни заболявания (напр. повръщане, диария),

• недостатъчен прием на храна,

• пропускане на хранения,

• консумация на алкохол,

• някои некомпенсирани ендокринни нарушения (напр. при хипотиреоидизъм и при предна хипофизарна или адренокортикална недостатъчност),

• едновременно лечение с някои други лекарствени продукти (вж. точка 4.5).

Хипергликемия

Известно е, че инсулинът може да образува агрегати, фибрили и гел-подобни структури, когато е подложен на химически и/или физически стрес, напр. повишени температури и разклащане. Това може да доведе до запушване на имплантируемата помпа и намалено доставяне на инсулин. В случай на нарушена функция на помпената система в рамките на часове могат да се развият хипергликемия, кетоацидоза или кома. Веднага след като пациентът забележи бързо повишаване на глюкозата в кръвта, което не отговаря на болус доза инсулин, възможността за запушване на помпата трябва да се изследва от лекар, обучен за тази цел.

Пациентът трябва да коригира резистентната хипергликемия със стандартна доза инсулин подкожно.

Изплакване на помпата, за да се избегне намалено доставяне на инсулин

За да се избегне намалено доставяне, което може да възникне при събиране на инсулинови отлагания в помпения механизъм вътре в помпата, се препоръчва да се спазва процедура на изплакване на всеки 6 месеца. Изплакването може да се извърши по-рано, например, при съмнение за възможно намалено доставяне въз основа на изчислената точност на зареждане по-малко от 85%. Потенциално намалено доставяне на инсулин от имплантируемата помпа Medtronic MiniMed може да доведе до повишаване на дневната програмирана употреба на инсулин, затруднено поддържане на еугликемия, рефрактерна хипергликемия и трайно намаляване на точността на зареждане. Моля, вижте точка 6.6 и Ръководството за лекаря, което описва как се установяват възможни проблеми на помпената система, които могат да причинят намалено доставяне на инсулин и как да се коригира и предотврати намаленото доставяне.

По-голямата част от нежеланите реакции, свързани с имплантируемата помпа Medtronic MiniMed могат да бъдат предотвратени с помощта на процедурата на изплакване, извършвана от лекарите. Пациентите трябва да упражняват добър самоконтрол на диабета и да проверяват своята кръвна захар най-малко 4 пъти дневно за откриване и предотвратяване на хипергликемия и възможна диабетна кетоацидоза поради намалено доставяне от помпата.

Пациентът играе значителна роля при установяването и коригирането на хипергликемията, свързана с проблеми във функционирането на помпата. Ако настъпи промяна във функционирането на помпата, пациентът трябва да е в състояние да открие промяна в нивата на кръвната захар.

В случай на повреда на помпата, пациентите винаги трябва да имат на разположение устройства за инжектиране (спринцовка или писалка) и инсулин, подходящ за подкожно инжектиране.

Пътуване

Имплантируемата помпа Medtronic MiniMed не е предназначена за употреба на височина над 2 439 метра (8 000 фута) или под 7,6 метра (25 фута) под морското равнище. Използването на помпата при такава височина/дълбочина може да доведе до повишено или намалено доставяне на инсулин.

Помпата не трябва да се имплантира на пациенти, които живеят постоянно на височина над 2 439 метра (8 000 фута) (вж. точка 4.3).

Пациентите, които имат намерение да пребивават или да пътуват (освен с пътнически самолет) на височина над 2439 метра (8000 фута) или да се гмуркат под 7,6 метра (25 фута), трябва да бъдат информирани за действията, които трябва да се предприемат. Резервоарът на помпата и катетърът на страничния порт трябва да се изпразнят от инсулин и пациентите трябва да си прилагат инсулин чрез подкожна инжекция за времетраенето на пътуването и докато резервоарът на помпата бъде презареден.

Пациентът трябва да бъде посъветван от лекаря какво трябва да се направи в случай на пътуване, напр. какво да направи при неизправност на помпата, наличност на инсулин и средства за замяна на инсулин, и с кого да се свърже при спешен случай. Пациентът трябва да бъде запознат с алтернативните начини за доставяне на инсулин, напр. предоставяне на пациента на инсулин от 100 IU/ml, устройства и консумативи за подкожно инжектиране.

Инфекция на джоба на помпата

Всички процедури трябва да се извършват при стерилни условия. За да се избегне микробно замърсяване и инфекция, трябва да се извърши асептична подготовка на кожата, съгласно стандартните оперативни процедури за стерилност на лечебното заведение. Освен това са необходими антибиотични профилактични мерки преди и след имплантация на помпата, за намаляване на риска от инфекция на джоба на помпата. Неспазването на тези условия може да доведе до инфекция на джоба на помпата и последваща експлантация на помпата (вж. точка 4.8).

Ерозия на кожата

Имплантируемата помпа може да ерозира кожата, което води до инфекция на мястото на имплантиране и експлантация на помпата. Рискът от ерозия на кожата на мястото на имплантиране на помпата може да се намали чрез избор на подходящо място за имплантиране, поддържане на добра стерилна техника по време на процедурата на имплантиране, профилактично лечение с антибиотици и чрез продължително носене на бандаж на корема, докато се образува капсулата (около 1 месец) (вж. точка 4.8).

Нарушено зарастване

Може да настъпи нарушено зарастване на хирургичния разрез след имплантиране на устройството. Това може да се намали чрез продължително носене на бандаж на корема, докато се образува капсулата (около 1 месец) и ограничаване на активността на пациента непосредствено след имплантиране на устройството.

Фокална чернодробна стеатоза

Наблюдавана е фокална чернодробна стеатоза след интраперитонеално приложение на инсулин, когато катетърът е разположен в непосредствена близост до или в чернодробната капсула. След прекратяване на инсулиновата инфузия или отстраняване или преместване на перитонеалния катетър, фокалната чернодробна стеноза изглежда обратима и без клинични последствия (вж. точка 4.8).

Антитела към инсулин

Съобщава се за наличие на антитела при пациентите след лечение с имплантируемата помпа Medtronic MiniMed. Има вероятност интраперитонеалното приложение на инсулин да причинява образуване на антиинсулинови антитела. Наличието на такива инсулинови антитела може да налага промяна на инсулиновата доза, за да се коригира тенденцията за хипер-или хипогликемия (вж. точка 4.8).

Интеркурентни заболявания

Интеркурентните заболявания налагат интензивно метаболитно проследяване. В много случаи са показани изследвания на урината за кетонни тела и често е необходимо да се коригира дозата инсулин. Често инсулиновата нужда е повишена. Пациенти с диабет тип 1 трябва да продължат да консумират редовно поне малко количество въглехидрати (под формата на хранна или напитки), дори ако са в състояние да приемат съвсем малко или никаква храна, или повръщат и т.н., като никога не трябва да пропускат инсулина напълно.

Грешки при лечението

Съобщавани са грешки при лечението, включващи объркване между форми на Insuman за подкожно приложение и други инсулини за подкожно приложение. Етикетът на инсулина трябва винаги да се проверява преди всяко приложение, за да се избегнат грешки при лечението от объркване между Insuman Implantable и други инсулини (вж. точка 6.6).

Педиатрична популация

Поради големия размер на имплантируемата помпа, употребата на Insuman Implantable при педиатрични пациенти, които не са достигнали размерите на възрастен, е противопоказана (вж. точка 4.2 и 4.3).

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Редица вещества повлияват глюкозния метаболизъм и могат да наложат регулиране на дозата на човешкия инсулин.

Веществата, които могат да усилят понижаващия кръвната захар ефект и да увеличат податливостта към хипогликемия включват перорални антидиабетни лекарствени продукти, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE), дизопирамид, фибрати, флуоксетин, моноаминооксидазни (MAO) инхибитори, пентоксифилин, пропоксифен, салицилати и сулфонамидни антибиотици.

Веществата, които могат да намалят понижаващия кръвната захар ефект, включват кортикостероиди, даназол, диазоксид, диуретици, глюкагон, изониазид, естрогени и прогестагени (напр. в пероралните контрацептиви), фенотиазинови деривати, соматропин, симпатикомиметични лекарствени продукти (напр. епинефрин [адреналин], салбутамол, тербуталин), тиреоидни хормони, протеазни инхибитори и атипични антипсихотични лекарствени продукти (напр. оланзапин и клозапин).

Бета-блокери, клонидин, литиеви соли или алкохол могат или да потенцират, или да отслабят понижаващия кръвната захар ефект на инсулина.

Пентамидин може да предизвика хипогликемия, която понякога може да бъде последвана от хипергликемия.

В допълнение към това, под въздействието на симпатиколитични лекарствени продукти, като например бета-блокери, клонидин, гванетидин и резерпин, признаците на адренергична контрарегулация могат да бъдат намалени или да липсват.

Бременност

За човешкия инсулин, приложен подкожно, няма клинични данни за експонирани бременности. Инсулинът не преминава през плацентарната бариера.

Профилът на безопасност на Insuman Implantable, приложен с помощта на интраперитонеална помпа, не е установен по време на бременност.

Жени с детероден потенциал, имплантирани или кандидатки за имплантиране, трябва да информират своя лекар, ако планират бременност.

Необходимо е внимание, когато се предписва на бременни жени. Insuman Implantable не трябва да се използва по време на бременност, освен ако клиничното състояние на жената изисква лечение с Insuman Implantable.

При пациентки със съществуващ преди бременността диабет или гестационен диабет е особено важно да се поддържа добър метаболитен контрол през цялата бременност. Инсулиновите нужди може да се понижат по време на първия триместър и по принцип се повишават през втория и третия триместър. Непосредствено след раждането, инсулиновите нужди спадат рязко

(повишен риск от хипогликемия). Внимателното проследяване на кръвната захар е от съществено значение.

Кърмене

Не се очакват ефекти върху кърмачето. Insuman Implantable може да се използва по време на кърмене. При жени, които кърмят, може да се наложи коригиране на инсулиновата доза и диетата.

Фертилитет

Няма клинични данни или данни от проучвания при животни с човешки инсулин по отношение на мъжкия или женския фертилитет.

Способността на пациентите за концентрация и реагиране може да бъде нарушена в резултат на хипогликемия или хипергликемия, или например в резултат на зрително увреждане. Това може да представлява опасност в ситуации, когато тези способности са от особена важност (напр. шофиране на кола или работа с машини).

Пациентите трябва да бъдат съветвани да вземат предпазни мерки за избягване на хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно при тези, които са с нарушен или липсващ усет за предупредителните симптоми на хипогликемия или имат чести епизоди на хипогликемия. Трябва да се обсъди доколко е препоръчително да се шофира или да се работи с машини при тези обстоятелства.

Обобщение на профила на безопасност

Хипогликемия, която по принцип е най-честата нежелана реакция на инсулиновата терапия, може да възникне, ако дозата инсулин е прекалено висока спрямо нуждата от инсулин.

Честотата на тази реакция варира в зависимост от популацията пациенти и схемите на прилагане.

Табличен списък на нежеланите реакции

От опита, придобит при 6-месечното сравнително проучване фаза III (HUBIN_L_05335) с Insuman Implantable, приложен с помощта на имплантируемата помпа Medtronic MiniMed при 84 пациенти на възраст от 26 до 80 години (вж. точка 5.1), и от клиничния опит с човешки инсулин 100 IU/ml и 40 IU/ml, са наблюдавани следните нежелани реакции.

Следните нежелани лекарствени реакции от клинични проучвания са изброени по-долу по системо-органен клас и в низходяща честота: много чести (≥1/10); чести: (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до<1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 1 Нежелани лекарствени реакции, наблюдавани при проучването HUBIN_L_05335 с човешки инсулин 400 IU/ml и от клиничния опит с човешки инсулин 100 IU/ml и 40 IU/ml.

Следните свързани нежелани реакции са съобщени при употребата на имплантируемата помпа

Medtronic MiniMed в две проучвания фаза III (вж. точка 5.1).

Таблица 2: Нежелани лекарствени реакции и оплаквания, свързани с качеството на продукта, наблюдавани при доставящата система (включително нежелани реакции, свързани с хирургичната процедура на имплантиране и/или поддръжката на устройството).

Описание на избрани нежелани реакции

Нарушения на имунната система

Алергичните реакции от бърз тип към инсулин или към помощните вещества могат да бъдат животозастрашаващи.

Антиинсулинови антитела: Ограничените данни от клинично изпитване с интраперитонеално приложение на Insuman Implantable не предполагат честа връзка на повишените нива на антиинсулинови антитела с инсулин автоимунен синдром на антитела към инсулина или със сериозни нежелани реакции (вж. точка 4.4).

Нарушения на метаболизма и храненето

Тежките пристъпи на хипогликемия, особено ако се повтарят, могат да доведат до неврологично увреждане. Продължителните или тежки хипогликемични епизоди могат да бъдат животозастрашаващи.

При много пациенти, признаците и симптомите на невроглюкопения се предхождат от признаци на адренергична контрарегулация. По принцип, колкото по-голямо и по-бързо е спадането на кръвната захар, толкова по-подчертани са явленията на контрарегулация и нейните симптоми.

Инсулинът може да предизвика задръжка на натрий и оток, особено ако предишния лош метаболитен контрол се подобри чрез интензифицирана инсулинова терапия.

Нарушения на очите

Изразена промяна в гликемичния контрол може да предизвика временно зрително увреждане, поради временна промяна в тургора и рефракционния индекс на лещата.

Дългосрочно подобреният гликемичен контрол намалява риска от прогресиране на диабетната ретинопатия. Интензифицирането на инсулиновата терапия с рязко подобрение в гликемичния контрол обаче, може да доведе до временно влошаване на диабетната ретинопатия.

Хепатобилиарни нарушения

Има съобщения за фокална чернодробна стеатоза при няколко пациенти, получаващи Insuplant – полусинтетичен човешки инсулин, когато катетърът е в непосредствена близост с черния дроб.

Когато върхът на катетъра е закрепен в чернодробната капсула, интраперитонеалното приложение на инсулин е свързано с повишен риск от фокална чернодробна стеатоза (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Симптоми

Предозирането на инсулин може да доведе до тежка и понякога дълготрайна и животозастрашаваща хипогликемия.

Овладяване

Леките епизоди на хипогликемия обикновено могат да бъдат лекувани с перорален прием на въглехидрати. Може да бъде необходима корекция на схемата на прилагане на лекарствения продукт, начина на хранене или физическата активност.

По-тежките епизоди с кома, припадък или неврологично увреждане могат да бъдат лекувани с глюкагон или с концентрирана глюкоза интравенозно. Може да е необходимо поддържане на въглехидратния прием и наблюдение, защото хипогликемията може да възникне отново след видимо клинично възстановяване.

Лекарят трябва да програмира специфични ограничения за базалните стойности на инсулин, количествата, които се доставят като болус. Тези ограничения са необходими, за да се осигури известен контрол над способността на пациентите да програмират своите инсулинови схеми и да се избегне възможността за предозиране. Освен това, ако пациентите се опитват да доставят повече от 2,5 пъти програмираното максимално количество болус в рамките на един час, PPC ще покаже съобщение за надхвърлено максимално количество за час „HOURLY MAX EXCEEDED”, за да предупреди пациентите. Подробни указания за програмирането на тези ограничения се съдържат в Ръководството за лекаря.

В случай на тежка хипогликемия, помпата трябва да бъде изследвана от лекуващия лекар за възможно запушване на катетъра, водещо до натрупване на инсулин с последващо освобождаване на този натрупан инсулин (вж. точки 4.4 и 6.6).

По време на процедурата на презареждане, много малко количество инсулин може да се депозира подкожно, което може да доведе до хипогликемия. Пациентите трябва да бъдат информирани да следят внимателно нивата на кръвната захар в дните на презареждане (вж. точка 6.6).