Cufence 200 mg - Capsule, hard

Cufence е предназначен за лечение на болестта на Wilson при пациенти с непоносимост към лечение с D-пенициламин, при възрастни, юноши и деца над 5-годишна възраст.

Лечението трябва да бъде предприето само от лекари специалисти с опит в лечението на болестта на Wilson.

Дозировка

Началната доза обикновено отговаря на най-ниската препоръчителна доза и след това дозата трябва да се адаптира в съответствие с клиничния отговор на пациента (вж. точка 4.4).

Препоръчителната доза е 800-1 600 mg на ден, разпределени в 2 до 4 отделни приема.

Препоръчителните дози Cufence са изразени в mg триентин база (т.е. не в mg триентинов дихидрохлорид сол) (вж. точка 4.4).

Специални популации

Старческа възраст

Няма достатъчно клинична информация за Cufence, за да се определи дали съществуват разлики между отговора при пациенти в старческа възраст и при по-млади пациенти. Общо взето изборът на дозата трябва да се прави с повишено внимание, започвайки от долната граница на дозовия диапазон, препоръчителен за възрастни, и като се вземат предвид по- голямата честота на намалена чернодробна, бъбречна или сърдечна функция, както и съпътстващите заболявания или други лечения.

Бъбречно увреждане

Информацията при пациенти с бъбречно увреждане е ограничена. Затова препоръчителната доза при пациенти с бъбречно увреждане е същата както при възрастни. За конкретни предпазни мерки вижте точка 4.4.

Чернодробно увреждане

Информацията при пациенти с чернодробно увреждане е ограничена. Затова препоръчителната доза при пациенти с чернодробно увреждане е същата както при възрастни. За конкретни предпазни мерки вижте точка 4.4.

Пациенти, които имат предимно чернодробни симптоми

Препоръчителната доза при пациенти, които имат предимно чернодробни симптоми, е същата както препоръчителната доза при възрастни. Препоръчително е обаче пациентите, които имат чернодробни симптоми, да се наблюдават на всеки две или три седмици след началото на лечението с Cufence.

Пациенти, които имат предимно неврологични симптоми

Препоръките за дозата са същите както при възрастни. Въпреки това възходящото титриране на дозата трябва да се извършва умерено и с внимание, като може да се започне с минималната налична доза и да се адаптира в съответствие с клиничния отговор на пациента, като например влошаване на тремора, тъй като пациентите може да са изложени на риск от неврологично влошаване в началото на лечението (вж. точка 4.4). Освен това е препоръчително пациентите, които имат неврологични симптоми, да се наблюдават на всеки една или две седмици след началото на лечението с Cufence до достигане на таргетната доза.

Педиатрична популация

Дозата е по-ниска от тази при възрастни и зависи от възрастта и телесното тегло. Дозата трябва да се адаптира в съответствие с клиничния отговор. В началото на терапията се използват 400 – 1 000 mg (вж. точка 4.4).

Деца < 5 години

Безопасността и ефикасността на Cufence при деца на възраст от 0 до 5 години все още не е установена. Липсват данни.

Начин на приложение

Перорално приложение.

Капсулите трябва да се поглъщат цели с вода.

Важно е Cufence да се приема на празен стомах, най-малко един час преди хранене или два часа след хранене, и най-малко с един час разстояние от приема на друг лекарствен продукт, храна или мляко (вж. точка 4.5).

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Когато при лечението на пациент се преминава от един вид лекарствена форма на триентин към друг, се препоръчва повишено внимание, тъй като се предлагат различни соли на триентин, които могат да имат различно съдържание на триентин (база) и различна бионаличност. Може да е необходимо адаптиране на дозата (вж. точка 4.2).

Триентин е хелатообразувател, за който е установено, че намалява нивата на желязо в серума. В някои случаи може да е необходимо да се добави прием на желязо. Съпътстващото перорално приложение на желязо трябва да бъде по различно време от приема на триентин (вж. точка 4.5).

Комбинирането на триентин с цинк не се препоръчва. Данните относно съпътстващото им приложение са ограничени и не могат да бъдат дадени препоръки за конкретни дози.

Липсват доказателства, че антиациди, съдържащи калций и магнезий, променят ефикасността на триентин, но се препоръчва тяхното приложение да бъде отделно (вж. точка 4.5).

При пациенти, които преди това са лекувани с D-пенициламин, се съобщават подобни на лупус реакции по време на последващо лечение с триентин, но не е възможно да се определи дали има причинно-следствена връзка с триентин.

Наблюдение

Пациентите, приемащи Cufence, трябва да останат под редовно медицинско наблюдение и да се наблюдават чрез използване на всички налични клинични данни за осигуряване на подходящ контрол на клиничните симптоми и нивото на мед с цел оптимизиране на лечението.

Препоръчва се честотата на наблюдението да бъде най-малко два пъти годишно. По-често наблюдение се препоръчва по време на началната фаза на лечение и по време на фазите на прогресиране на заболяването, или когато се прави адаптиране на дозата, което следва да бъде определено от лекуващия лекар (вж. точка 4.2).

Целта на поддържащото лечение е да се поддържат нивата на несвързана мед в плазмата (позната още като несвързана с церулоплазмин мед в плазмата) и отделянето на мед с урината в рамките на допустимите граници.

Определянето на несвързана мед в серума, която се изчислява чрез разликата между общото количество мед и количеството свързана с церулоплазмин мед (нормалното ниво на несвързана мед в серума обикновено е от 100 до 150 микрограма/l), може да бъде полезен показател при наблюдение на терапията.

Измерването на екскрецията на мед в урината може да се направи по време на терапията. Тъй като хелатотерапията води до повишаване на нивата на мед в урината, това може да даде/да не даде точна оценка за прекомерното натоварване на организма с мед, но може да е полезен показател по отношение на придържането към лечението.

Използването на подходящи таргетни диапазони на параметрите, свързани с нивата на мед е описано в ръководствата за клинична практика, свързана с болестта на Wilson.

Подобно на всички средства, които свързват медта, свръхлечението носи риск от образуване на дефицит на мед, което е особено вредно при деца и бременни жени (вж. точка 4.6), тъй като медта е необходима за правилния растеж и умствено развитие. Поради тази причина трябва да се извършва наблюдение за прояви на свръхлечение.

Пациенти с бъбречно и/или чернодробно увреждане, които приемат триентин, трябва да останат под редовно медицинско наблюдение за подходящ контрол на симптомите и нивата на мед. При тези пациенти освен това се препоръчва внимателно наблюдение на бъбречната и/или чернодробната функция (вж. точка 4.2).

Влошаване на неврологичните симптоми може да настъпи в началото на хелатотерапията, вследствие на излишък на несвързана мед в серума по време на първоначалния отговор към лечението. Възможно е този ефект да бъде по-явен при пациенти с предварително съществуващи неврологични симптоми. Препоръчително е пациентите да се наблюдават внимателно за такива признаци и симптоми и да се обмисли внимателно титриране на дозата до достигане на препоръчителната терапевтична доза и дозата да се намали, ако това е необходимо.

Адаптиране на дозата триентин следва да се обмисли в случай на признаци на намалена ефикасност, като например (персистиращо) повишение на чернодробните ензими и влошаване на тремора. Когато дозите триентин се адаптират, това трябва да се извършва на малки стъпки. Дозата триентин може да бъде намалена също и в случай на поява на нежелани реакции при приема на триентин, като например стомашно-чревни оплаквания и хематологични изменения. Дозите триентин трябва да бъдат намалени до по-поносима доза и може отново да бъдат увеличени след отшумяване на нежеланите реакции.

Не са провеждани проучвания за взаимодействията. Цинк

Няма достатъчно данни относно съпътстващата употреба на цинк и триентин. Комбинацията на триентин с цинк не се препоръчва, тъй като има вероятност за взаимодействие между цинк и триентин и така да се намали ефектът и на двете активни вещества.

Други средства, които свързват медта

Не са провеждани проучвания за взаимодействие при съпътстващо приложение на триентин с D-пенициламин.

Храна

Триентин се абсорбира слабо след перорален прием, като храната допълнително забавя неговата абсорбция. Проведени са конкретни проучвания за взаимодействията на храна с триентин при здрави участници, които показват намаляване на степента на абсорбция на триентин с до 45%. Системната експозиция е съществено важна за основния му механизъм на действие –хелатиране на медта (вж. точка 5.1). Затова се препоръчва триентин да се приема най-малко 1 час преди хранене или 2 часа след хранене, и с най-малко един час разстояние от приема на всеки друг лекарствен продукт, храна или мляко, за да се осигури максимална абсорбция и да се намали вероятността от образуване на комплекси чрез свързване на металите в стомашно-чревния тракт (вж. точка 4.2).

Други продукти

Установено е, че триентин намалява нивата на желязо в серума. Поради тази причина в някои случаи може да е необходимо да се добави прием на желязо. Съпътстващото перорално приложение на желязо или на други тежки метали трябва да бъде по различно време от приема на триентин, за да се предотврати образуването на комплекси (вж. точка 4.4).

Макар че няма доказателства, че антиациди, съдържащи калций и магнезий, променят ефикасността на триентин, добра практика е тяхното приложение да бъде отделно (вж. точка 4.4).

Бременност

Данните са ограничени от употребата на триентин при бременни жени.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност, която вероятно е в резултат от индуциран от триентин дефицит на мед (вж. точка 5.3).

Триентин трябва да се използва при бременност само след внимателна преценка на ползите в сравнение с рисковете от прекратяване на лечението при отделния пациент. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание, включват известните рискове, свързани с нелекуваната или недостатъчно лекуваната болест на Wilson, рисковете, свързани със стадия на заболяването, рискът от провеждането на алтернативни лечения, които са достъпни, и вероятните ефекти от триентин (вж. точка 5.3).

Ако след анализа на ползите и рисковете лечението с триентин продължи, трябва да се обмисли намаляване на дозата триентин до най-ниската ефективна доза и да се следи за спазването на схемата на лечение.

Бременността трябва да се проследява внимателно, за да се установи евентуална аномалия на фетуса и да се оценят нивата на мед в серума при майката по време на бременността.

Използваната доза триентин трябва да бъде адаптирана, за да се поддържат нивата на мед в серума на майката в рамките на нормалния диапазон. Тъй като медта е необходима за правилния растеж и умствено развитие, може да е необходимо адаптиране на дозата, за да се гарантира, че при фетуса няма да има дефицит на мед, като внимателното наблюдение на пациента е от съществено значение (вж. точка 4.4).

При бебета, родени от майки, лекувани с триентин, трябва да се наблюдават нивата на мед и церулоплазмин в серума, когато е уместно.

Кърмене

Има ограничени клинични данни, които предполагат, че триентин не се екскретира в кърмата. Въпреки това не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата.

Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с триентин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Фертилитет

Не е известно дали триентин оказва влияние върху човешкия фертилитет.

Триентин не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Обобщение на профила на безопасност

В началото на лечението обикновено може да се появи гадене и понякога може да се появи кожен обрив. Съобщавани са случаи на дуоденит и тежък колит. В началото на лечението може да се появи неврологично влошаване.

Табличен списък на нежеланите реакции

Таблица 1. е съгласно системо-органната класификацията по MedDRA (SOC и ниво на предпочитан термин). Честотите са дефинирани като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до

< 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1. Нежелани реакции

Описание на избрани нежелани реакции

Има съобщения за неврологично влошаване в началото на лечението при пациенти с болест на Wilson, лекувани с хелатообразуватели на мед, в това число триентин, например със симптоми на дистония, ригидност, тремор и дизартрия (вж. точка 4.2).

Педиатрична популация

Клиничните проучвания с Cufence, включващи ограничен брой деца на възраст от 5 до 17 години, в началото на лечението показват, че честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции при деца се очаква да бъдат същите както при възрастни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Съобщават се отделни случаи на предозиране с триентин. В случаите до 20 g триентин база не се съобщават явни нежелани ефекти. Голямо предозиране от 40 g триентин база довежда до самоограничаващо се замайване и повръщане, без да се съобщават други клинични усложнения или значими биохимични отклонения.

В случай на предозиране пациентът трябва да бъде наблюдаван, трябва да се направи подходящ биохимичен анализ и да се проведе симптоматично лечение. Няма антидот.

Хроничното свръхлечение може да доведе до дефицит на мед и обратима сидеробластна анемия. Свръхлечението и отстраняването на излишната мед може да бъде наблюдавано като се използват стойностите на екскретираната мед в урината и на несвързаната с церулоплазмин мед. Необходимо е внимателно наблюдение, за да се оптимизира дозата или да се адаптира лечението, ако е необходимо (вж. точка 4.4).