Corbilta 50 mg + 12.5 mg + 200 mg - Film-coated tablet

Corbilta е показан за лечение на възрастни пациенти с болестта на Parkinson, при които двигателните флуктуации не могат да се стабилизират в края на междудозовия интервал при лечението с леводопа/допа декарбоксилазa (ДДК) инхибитор.

Дозировка

Оптималната дневна доза трябва да бъде определена чрез внимателно титриране на леводопа при всеки пациент. За предпочитане е дневната доза да се оптимизира, като се използва една от седемте налични таблетни дозови форми (50 mg/12,5 mg/200 mg, 75 mg/18,75 mg/200 mg,

100 mg/25 mg/200 mg, 125 mg/31,25 mg/200 mg, 150 mg/37,5 mg/200 mg, 175 mg/43,75 mg/200 mg или 200 mg/50 mg/200 mg леводопа/карбидопа /eнтакапон).

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да приемат само по една таблетка Corbilta на прием. Много е вероятно пациенти, които получават по-малко от 70-100 mg карбидопа дневно, да имат гадене или повръщане. Максималната препоръчвана дневна доза eнтакапон е 2 000 mg, но опитът с обща дневна доза карбидопа, по-голяма от 200 mg е ограничен, поради което максималната доза е 10 таблетки дневно за Corbilta от 50 mg/12,5 mg/200 mg,

75 mg/18,75 mg/200 mg, 100 mg/25 mg/200 mg, 125 mg/31,25 mg/200 mg и 150 mg/

37,5 mg/200 mg. Десет таблетки Corbilta 150 mg/ 37,5 mg/200 mg са равни на 375 mg карбидопа дневно. Съгласно тази дневна доза карбидопа, максималната препоръчвана дневна доза на Corbilta 175 mg/43,75 mg/200 mg е 8 таблетки дневно и Corbilta 200 mg/50 mg/200 mg е

7 таблетки дневно.

По принцип, Corbilta се използва при пациенти, които понастоящем се лекуват със съответните дози леводопа /ДДК инхибитор с непроменено освобождаване и eнтакапон.

Как да преминат на Corbilta пациенти, приемащи комбинация от леводопа /ДДК инхибиторни препарати (карбидопа или бенсеразид) и таблетки eнтакапон

a. Пациенти, които понастоящем се лекуват с eнтакапон и леводопа/карбидопа с непроменено освобождаване, в дози, равни на таблетните дози на Corbilta, могат да преминат направо на съответстващите таблетки Corbilta. Например, пациент, който взема една таблетка от

50 mg/12,5 mg леводопа/карбидопа и една таблетка eнтакапон 200 mg четири пъти дневно, може да вземе една таблетка от 50 mg/12,5 mg/200 mg Corbilta четири пъти дневно, вместо обичайните дози леводопа/карбидопа и eнтакапон.

б. При започване на лечение със Corbilta при пациенти, които понастоящем не приемат eнтакапон и леводопа/карбидопа в дози, равни на таблетните дози на Corbilta

50 mg/12,5 mg/200 mg (или 75 mg/18,75 mg/200 mg, или 100 mg/25 mg/200 mg, или

125 mg/31,25 mg/200 mg, или 150 mg/37,5 mg/200 mg, или 175 mg/43,75 mg/200 mg, или 200 mg/50mg/200 mg), дозирането на Corbilta трябва да бъде внимателно титрирано за оптимален клиничен резултат. В началото, Corbilta трябва да се адаптира така, че да съответства максимално на общата дневна доза леводопа, използвана понастоящем.

в. При започване на лечение със Corbilta при пациенти, които понастоящем приемат eнтакапон и леводопа/бенсеразид с непроменено освобождаване, приложението на леводопа/бенсеразид трябва да се спре предишната вечер и да се започне Corbilta на следващата сутрин. Началната доза Corbilta трябва да осигури същото количество леводопа или малко (5-10 %) повече.

Как да преминат на Corbilta пациенти, които понастоящем не се лекуват с eнтакапон

Започване на лечение със Corbilta в дози, които съответстват на настоящата терапия, може да се обсъди при пациенти с болестта на Parkinson, с двигателни флуктуации в края на междудозовия интервал, които не са стабилизирани с текущото лечение с леводопа/ДДК инхибитор с непроменено освобождаване. Директно преминаване от леводопа/ ДДК инхибитор на Corbilta, обаче, не се препоръчва при пациенти с дискинезии или с дневна доза леводопа над 800 mg. Препоръчва се, при тези пациенти, да се въведе eнтакапон като самостоятелно лечение (таблетки eнтакапон) и, ако е необходимо, да се адаптира дозата на леводопа, преди да се премине към Corbilta.

Ентакапон засилва ефектите на леводопа, поради което може да се наложи, особено при пациенти с дискинезия, да се намали дозата на леводопа с 10-30% в рамките на първите дни

или седмици, след започване на лечението със Corbilta. В зависимост от клиничното състояние на пациента, дневната доза леводопа може да бъде намалена, чрез увеличаване на интервала между дозите и/или чрез намаляване на количеството леводопа за доза.

Адаптиране на дозата в хода на лечението

Когато се изисква повече леводопа, трябва да се обсъди увеличаване броя на дозите и/или употреба на алтернативна дозировка Corbilta, в рамките на препоръчаната доза.

Когато се изисква по-малко леводопа, общата дневна доза Corbilta трябва да бъде намалена, чрез намаляване честотата на прием, като се увеличава интервала между дозите, или като се намали дозировката Corbilta на прием.

В случай, че други леводопа продукти се използват едновременно с таблетки Corbilta, трябва да се спазват препоръките за максимална доза.

Прекратяване на лечението със Corbilta: Ако лечението със Corbilta (леводопа /карбидопа/ ентакапон) е прекратено и пациентът е прехвърлен на лечение с леводопа /ДДК инхибитор без ентакапон, се налага адаптиране на дозата на другото антипаркинсоново лечение, особено на леводопа, за да се постигне достатъчно ниво на контрол на паркинсоновите симптоми.

Педиатрична популация: Безопасността и ефикасността на Corbilta при деца на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.

Старческа възраст: Не се изисква промяна на дозата Corbilta в старческа възраст.

Чернодробно увреждане: Corbilta трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. Възможно е да се наложи намаляване на дозата (вж. точка 5.2.). При тежко чернодробно увреждане вижтe точка 4.3.

Бъбречно увреждане: Бъбречното увреждане не засяга фармакокинетиката на ентакапон. Няма проведени изследвания на фармакокинетиката на леводопа и карбидопа при пациенти с бъбречната недостатъчност, поради което лечението със Corbilta трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с тежко бъбречно увреждане, включително и при тези на диализно лечение (вж. точка 5.2.).

Начин на приложение

Всяка таблетка се приема перорално със или без храна (вж. точка 5.2). Една таблетка съдържа една лечебна доза и може да се прилага само цяла.

• Свръхчувствителност към активните вещества или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Тежко чернодробно увреждане.

• Закритоъгълна глаукома.

• Феохромоцитом.

• Едновременно приложение на Corbilta с неселективни моноаминооксидазни (MAO-A и MAO-B) инхибитори (напр. фенелзин, транилципромин).

• Едновременно приложение със селективен MAO-A инхибитор и селективен MAO-B инхибитор (вж. точка 4.5).

• Анамнестични данни за невролептичен малигнен синдром (НМС) и/или нетравматична рабдомиолиза.

• Corbilta не се препоръчва за лечение на лекарствено индуцирани екстрапирамидни реакции.

• Лечението със Corbilta трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с исхемична болест на сърцето, тежки сърдечно-съдови и респираторни заболявания, бронхиална астма, бъбречни или ендокринни заболявания, анамнеза за пептично-язвена болест или анамнеза за гърчове.

• При пациенти, с анамнеза за миокарден инфаркт, които имат резидуални атрио-нодални или вентрикуларни аритмии: трябва да се следи особено внимателно сърдечната дейност през периода на начално адаптиране на дозата.

• Всички пациенти, лекувани със Corbilta, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за развитието на психични промени, депресия със суицидна тенденция и други сериозни антисоциални прояви. Пациенти, с минали или настоящи психози, трябва да бъдат лекувани с особено внимание.

• Едновременната употреба на антипсихотици с допамин рецепторен антагонизъм, особено D2 рецепторни антагонисти, трябва да се провежда внимателно, като пациентите се наблюдават за изчезване на антипаркинсоновия ефект или влошаване на паркинсоновите симптоми.

• Пациенти, с хронична откритоъгълна глаукома, могат да бъдат лекувани внимателно със Corbilta, при условие, че вътреочното налягане е добре контролирано и пациентът е наблюдаван внимателно за промени във вътреочното налягане.

• Corbilta може да причини ортостатична хипотония, поради което Corbilta трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, приемащи други лекарства, които биха предизвикали ортостатична хипотония.

• Комбинирането на ентакапон с леводопа се свързва с прояви на сомнолентност и епизоди на внезапно заспиване при пациенти с болестта на Parkinson, поради което се налага особена проява на внимание при шофиране и работа с машини (вж.точка 4.7).

• При клинични проучвания, нежеланите допаминергични реакции, като дискинезия, са по- чести при пациенти, които са получавали ентакапон и допаминови агонисти (като бромокриптин), сележилин или амантадин, в сравнение с онези, които са получавали плацебо с тази комбинация. Може да се наложи дозите на другите антипаркинсонови лекарствени продукти да бъдат адаптирани, когато лечението със Corbilta се прилага на пациент, който не получава в момента ентакапон.

• Рабдомиолиза, в резултат на тежка дискинезия при невролептичен малигнен синдром (НМС), е наблюдавана рядко при пациенти с болестта на Parkinson. Поради това всяко рязко намаляване на дозата или прекратяване приема на леводопа, трябва внимателно да се следи, особено при пациенти, които приемат и невролептици. НМС включва рабдомиолиза и хипертермия и се характеризира с моторни симптоми (ригидност, миоклонус, тремор), промени в психичния статус (напр. възбуденост, обърканост, кома), хипертермия, автономна дисфункция (тахикардия, лабилно кръвно налягане) и повишена серумна креатин фосфокиназа. В отделни случаи, могат да се наблюдават само някои от тези симптоми и/или находки. Ранната диагноза е важна за адекватното овладяване на НМС. Синдром, подобен на невролептичния малигнен синдром, включващ мускулна ригидност, повишена телесна температура, психични промени и повишена серумна креатин фосфокиназа, е съобщаван при рязко спиране на антипаркинсонови средства.

  НМС и рабдомиолиза не са съобщавани във връзка с рязко спиране на ентакапон при контролирани проучвания. След въвеждането на ентакапон на пазара, са съобщавани изолирани случаи на НМС, по-специално след рязко намаляване или спиране на ентакапон и други придружаващи допаминергични лекарствени продукти. Когато се прецени за необходимо, заместването на Corbilta с леводопа и ДДК инхибитор, без ентакапон или друго допаминергично лечение, трябва да се извършва бавно, като може да се наложи повишаване дозата на леводопа.

• Когато се налага обща анестезия, лечението със Corbilta може да продължи, при условие,че на пациента е позволено да приема течности и лекарствени продукти през устата. Ако лечението трябва временно да се спре, Corbilta може да се възобнови, при първа възможност за перорален прием на лекарствени продукти, в същата дневна доза, както преди спирането.

• Препоръчва се периодична оценка на чернодробната, хематопоетичната, сърдечно- съдовата и бъбречната функция при продължително лечение със Corbilta.

• При пациентите, които имат диария, се препоръчва проследяване на теглото с цел да се избегне възможното прекомерно намаляване на телесното тегло. Продължителната или персистираща диария, появила се по време на употребата на ентакапон, може да е признак на колит. В случай на продължителна или персистираща диария приемът на лекарството трябва да се преустанови и да се проведат необходимите изследвания и лечение.

• Пациентите трябва да бъдат редовно проследявани за появата на нарушен контрол над импулсите. Пациентите и болногледачите трябва да бъдат запознати с поведенческите симптоми на нарушения контрол над импулсите, включващи патологична склонност към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене или пазаруване, преяждяне и компулсивно преяждане, които могат да възникнат при пациентите, лекувани с допаминови агонисти и/или друго допаминергично лечение, съдржащо леводопа, включително Corbilta. Препоръчва се преоценка на лечението, при поява на подобни симптоми.

• Синдром на допаминова дисрегулация (dopamine dysregulation syndrome, DDS) е разстройство, свързано със зависимост, водещо до прекомерна употреба на продукта, което се наблюдава при някои пациенти, лекувани с карбидопа/леводопа. Преди започване на лечение, пациентите и болногледачите трябва да бъдат предупредени за потенциалния риск от развитие на DDS (вж. също точка 4.8).

• При пациенти с прогресивна анорексия, астения и понижаване на теглото в относително кратък период от време, трябва да се обмисли общ медицински преглед, включващ изследвания на чернодробната функция.

• Леводопа/карбидопа може да причини фалшиво положителни резултати при използване на тест-лента за изследване за наличие на кетони в урината, като тази реакция не се променя при кипване на пробата. Използването на глюкозооксидазни методи може да даде фалшиво отрицателни резултати за глюкозурия.

• Corbilta съдържа захароза, поради което пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или захарозо-изомалтазен дефицит, не трябва да приемат този лекарствен продукт.

• Corbilta 150 mg/37,5 mg/200 mg съдържа 2,6 mg натрий на таблетка. Максималната препоръчителна дневна доза (10 таблетки) съдържа 26 mg натрий, еквивалентен на 1,3 % от препоръчаната от СЗО максимална дневна доза 2 g натрий за възрастен.

  - Corbilta 50 mg/12,5 mg/200 mg, 75 mg/18,75 mg/200 mg, 100 mg/25 mg/200 mg,

  125 mg/31,25 mg/200 mg, 175 mg/4,75 mg/200 mg и 200 mg/50 mg/200 mg филмирани таблетки съдържат по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на максималната препоръчителна дневна доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържат натрий.

Други антипаркинсонови лекарствени продукти: Засега няма индикации за взаимодействия, които да изключват едновременната употреба на стандартни антипаркинсонови лекарствени продукти и Corbilta. Възможно е високи дози ентакапон да нарушат абсорбцията на карбидопа. Независимо от това, обаче, не е наблюдавано взаимодействие с карбидопа при препоръчваната схема на лечение (200 mg ентакапон до 10 пъти дневно). Взаимодействията между ентакапон и сележилин са изучавани при проучвания с многократни дози при пациенти с болестта на Parkinson, лекувани с леводопа/ДДК инхибитор, като не е установено взаимодействие. Когато се приема със Corbilta, дневната доза сележилин не трябва да превишава 10 mg.

Налага се повишено внимание при едновременното приемане на леводопа и следните активни вещества.

Антихипертензивни средства: Симптоматична постурална хипотония може да настъпи, когато се прибави леводопа към лечението на пациенти, които вече получават антихипертоници.

Възможно е да се наложи адаптиране на дозата на антихипертоничното средство.

Антидепресанти: Реакции, като хипертония и дискинезия са наблюдавани рядко при едновременно приложение на трициклични антидепресанти и леводопа/карбидопа.

Взаимодействията между ентакапон и имипрамин, както и между ентакапон и моклобемид са изследвани в единични дози при здрави доброволци. Не са наблюдавани фармакодинамични взаимодействия. Значителен брой пациенти с болестта на Parkinson са лекувани с комбинация от леводопа, карбидопа и ентакапон и различни активни вещества, като MAO-A инхибитори, трициклични антидепресанти, инхибитори на обратното поемане на норадреналин, като дезипрамин, мапротилин, венлафаксин и лекарствени продукти, метаболизирани от КOMT (напр. вещества с катехолна структура, пароксетин). Въпреки че не са наблюдавани фармакодинамични взаимодействия, тези продукти трябва да се използват с повишено внимание в комбинация със Corbilta (вж. точки 4.3 и 4.4).

Други активни вещества: Допамин рецепторни антагонисти (напр. някои антипсихотици и антиеметици), фенитоин и папаверин могат да намалят терапевтичния ефект на леводопа. Пациенти, приемащи тези лекарствени продукти със Corbilta, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за загуба на терапевтичен отговор.

В резултат на афинитета на ентакапон към цитохром P450 2C9 in vitro (вж. точка 5.2), Corbilta би могъл да интерферира с активни вещества, чиито метаболизъм зависи от този изоензим, като например S-варфарин. При изпитване за взаимодействие при здрави доброволци, ентакапон нe променя плазмените нива на S-варфарин, докато AUC за R-варфарин се увеличава средно с 18 % [CI90 11-26 %]. INR стойностите се повишават средно с 13 % [CI90 6-19 %]. По тази причина, се препоръчва контрол на INR, при въвеждане на Corbilta при пациенти, получаващи варфарин.

Други форми на взаимодействие: Тъй като леводопа се конкурира с някои аминокиселини, абсорбцията на Corbilta може да бъде нарушена при някои пациенти, чиято храна е богата на протеини.

Леводопа и ентакапон могат да образуват хелати с желязото в стомашно-чревния тракт, поради което интервалът на прием между Corbilta и железните препарати трябва да бъде най-малко 2-3 часа (вж. точка 4.8).

Данни in vitro: Ентакапон се залавя за място II, което свързва човешкия албумин, както и някои други лекарствени продукти, включително диазепам и ибупрофен. Въз основа на in vitro изследвания, не се очаква значимо изместване при терапевтични концентрации на лекарствените продукти. Досега няма индикация за подобни взаимодействия.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на комбинацията леводопа/карбидопа/eнтакапон при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност на отделни съставки (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Corbilta не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай, че ползата за майката надхвърля възможния риск за фетуса.

Кърмене

Леводопа се екскретира в кърмата. Има данни, че лечението с леводопа потиска кърменето. Карбидопа и eнтакапон се екскретират в млякото на животни, но не е известно дали се екскретират в кърмата. Безопасността на леводопа, карбидопа и eнтакапон при новороденото не е известна. Жените не трябва да кърмят по време на лечението със Corbilta.

Фертилитет

При предклиничните проучвания със самостоятелно прилагане на ентакапон, карбидопа или леводопа не са наблюдавани нежелани ефекти върху фертилитета. Не са провеждани проучвания относно ефектите върху фертилитета при животни с комбинацията от ентакапон, карбидопа и леводопа.

Corbilta може да има значително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Леводопа, карбидопа и eнтакапон, заедно, могат да причинят виене на свят и симптоматичен ортостатизъм, поради което се налага повишено внимание при шофиране и работа с машини.

Пациенти, лекувани със Corbilta, които изпитват сънливост и/или епизоди на внезапно заспиване, трябва да бъдат посъветвани да се въздържат от шофиране или участие в дейности, при които нарушената бдителност може да изложи тях или други хора на опасност от сериозно нараняване или смърт (напр. при работа с машини), до преодоляването на подобни повтарящи се епизоди (вж. точка 4.4).

Най-честите нежелани лекарствени реакции, съобщени при употреба на Corbilta са дискинезии, които настъпват при приблизително 19% oт пациентите. Стомашно-чревни симптоми, които включват гадене и диария настъпват съответно при приблизително 15% и 12% oт пациентите. Болки в мускулната, скелетно-мускулната и съединителната тъкани настъпват при приблизително 12% oт пациентите. Безвредно червеникаво-кафяво оцветяване на урината (хроматурия) настъпва при приблизително 10% oт пациентите. Сериозни случаи на стомашно- чревен кръвоизлив (нечести) и ангиоедем (редки) са установени при клинични проучвания със Corbilta или eнтакапон в комбинация с леводопа /ДДК инхибитор. Тежък хепатит, главно с признаци на холестаза, рабдомиолиза и малигнен невролептичен синдром могат да настъпят при употребата на Corbilta, въпреки че не са установени случаи от данните от клиничното проучване.

Следните нежелани лекарствени реакции, представени в таблица 1, са събрани, както от сборни данни от единадесет двойно-слепи клинични проучвания, които обхващат 3 230 пациенти (1 810 лекувани със Corbilta или eнтакапон в комбинация с леводопа/ДДК инхибитор и 1 420 лекувани с плацебо в комбинация с леводопа/ДДК инхибитор, или каберголин в комбинация с леводопа/ДДК инхибитор), така и от постмаркетинговите данни след въвеждането на eнтакапон на пазара за използване на eнтакапон в комбинация с леводопа/ДДК инхибитор.

Нежеланите лекарствени реакции са групирани по честота, като се започва с най-честите и се използва следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка, тъй като не може да бъде изведено валидно изчисление от клиничните или епидемиологични проучвания).

Taблица 1. Нежелани лекарствени реакции

Нарушения на кръвта и лимфната система

Чести: Aнемия

Нечести: Тромбоцитопения

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести: Намалено тегло*, намален апетит*

Психични нарушения

Чести: Депресия, халюцинации, състояние на обърканост*, патологични сънища*, тревожност, безсъние

Нечести: Психоза, възбуда* С неизвестна

честота: Суицидно поведение, синдром на допаминова дисрегулация

Нарушения на нервната система

Много чести: Дискинезия*

Чести: Влошаване на паркинсонизма (напр. брадикинезия)*, тремор, “on-off” феномен, дистония, психически нарушения (напр. засягане на паметта и деменция), сънливост, замаяност*, главоболие

С неизвестна

честота: Малигнен невролептичен синдром*

Нарушения на очите

Чести: Замъглено виждане

Сърдечни нарушения

Чести: Прояви на исхемична болест на сърцето, различни от инфаркт на миoкaрда (като стенокардия)**, неправилен сърдечен ритъм

Нечести: Инфаркт на миoкaрда**

Съдови нарушения

Чести: Oртостатична хипотония, хипертония Нечести: Стомашно-чревен кръвоизлив

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Чести: Диспнея

Стомашно-чревни нарушения

Много чести: Диария*, гадене*

Чести: Запек*, повръщане*, диспепсия, коремна болка и дискомфорт, сухота в устата* Нечести: Колит*, дисфагия

Хепатобилиарни нарушения

Нечести: Отклонения във функционалните чернодробни показатели* С неизвестна

честота: Хепатит, главно с признаци на холестаза (вж. точка 4.4.)*

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести: Обрив*, хиперхидроза

Нечести: Промяна в цвета не само на урината (като напр. кожа, нокти, коса, пот)* Редки: Ангиоедем

С неизвестна

честота: Уртикария*

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Много чести: Болки в мускулната, скелетно-мускулната и съединителната тъкани * Чести: Mускулни спазми, aртралгия

С неизвестна

честота: Рабдомиолиза *

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Много чести: Оцветяване на урината*

Чести: Инфекция на пикочните пътища Нечести: Задръжка на урина

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести: Гръдна болка, периферен едем, падане, нарушена походка, астения, уморяемост,

Нечести: Общо неразположение

* Нежелани лекарствени реакции, които са предимно свързани с ентакапон или са по-чести (с разлика в честотата най-малко 1% според данните от клиничното проучване) при употреба на ентакапон, отколкото при употреба само на леводопа/ДДК инхибитор. Вижте точка в.

**Честотите на поява на миокарден инфаркт и други прояви на исхемична болест на сърцето (0,43% и 1,54%, съответно) са установени въз основа на анализа на 13 двойно-слепи проучвания с участието на 2082 пациенти с двигателни промени при изчерпване на дозата, които са получавали ентакапон.

Нежеланите лекарствени реакции, които са предимно свързани с ентакапон или са по-чести при употреба на ентакапон, отколкото при употреба само на леводопа/ДДК инхибитор са отбелязани със звездичка в таблица 1, точка 4.8б. Някои от тези нежелани лекарствени реакции са свързани с повишена допаминергична активност (напр. дискинезия, гадене и повръщане) и настъпват най-често в началото на лечението. Намаляването на дозата на леводопа намалява тежестта и честотата на тези допаминергични реакции. Известни са малко нежелани лекарствени реакции, които са директно свързани с активното вещество ентакапон, които включват диария и червеникаво-кафяво оцветяване на урината. Понякога ентакапон може също така да причини промяна в цвета на кожата, ноктите, косата и потта. Други нежелани лекарствени реакции са отбелязани със звездичка в таблица 1, точка 4.8б. или във връзка с по- честата им поява (с разлика в честотата най-малко 1%) в данните от клиничното проучване с ентакапон, отколкото само с леводопа/ДДК инхибитор, или в индивидуалните съобщения за безопасност, получени след въвеждането на eнтакапон на пазара.

Гърчове настъпват рядко при прием на леводопа/карбидопа, обаче не е установена причинно- следствена връзка с лечението с леводопа/карбидопа.

Нарушен контрол над импулсите: Патологична склонност към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене или пазаруване, преяждане и компулсивно преяждане, могат да възникнат при пациентите, лекувани с допаминови агонисти и/или друго допаминергично лечение, съдържащо леводопа, включително Corbilta (вж. точка 4.4).

Синдром на допаминова дисрегулация (DDS) е разстройство, свързано със зависимост, наблюдавано при някои пациенти, лекувани с карбидопа/леводопа. Засегнатите пациенти показват компулсивен модел на злоупотреба с допаминергични лекарства с дози, над подходящите за овладяване на моторните симптоми, което в някои случаи може да доведе до тежка дискинезия (вж. също точка 4.4).

Ентакапон, в комбинация с леводопа, е свързан с отделни случаи на прекомерна сънливост през деня и внезапни епизоди на заспиване.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Постмаркетинговите данни включват отделни случаи на предозиране, при които съобщените най-високи дневни дози на леводопа и ентакапон са били съответно поне 10 000 mg и

40 000 mg. Острите симптоми и признаци при тези случаи на предозиране са включвали възбуда, състояния на обърканост, кома, брадикардия, камерна тахикардия, дишане на Cheyne- Stokes, обезцветяване на кожата, езика и конюнктивата и хроматурия. Овладяването на острото предозиране на Corbilta е подобно на това при остро предозиране на леводопа. Пиридоксин, обаче, не е ефективен за обръщане действието на Corbilta. Препоръчва се хоспитализация и трябва да се приложат общи поддържащи мерки с незабавен стомашен лаваж и неколкократно приложение на активен въглен. Това може да ускори отделянето на ентакапон, особено чрез намаляване на неговата абсорбция/реабсорбция през гастроинтестиналния тракт. Състоянието на респираторната, циркулаторната и бъбречната системи трябва да се следи внимателно и да се приложат адекватни поддържащи мерки. Трябва да се започне EКГ мониториране на пациента и внимателно да се следи за поява на аритмии. Ако се налага, трябва да се проведе подходящо антиаритмично лечение. Трябва да се има предвид вероятността пациентът да е взел други активни вещества освен Corbilta. Ползата от диализа при лечението на остро предозиране не е известна.