Probitor 20 mg gastro-resistant capsules, hard

• дуоденална язва

• стомашна язва

• рефлукс-езофагит

• поддържащо лечение на рефлукс-езофагит за профилактика на рецидив

• синдром на Zollinger-Ellison

• лечение на стомашни и дуоденални язви, свързани с употребата на НСПВС за профилактика на рецидив

• симптоматично лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест

• в комбинация с подходящи антибактериални лекарствени продукти за ерадикация на H. pylori при пациенти с H. pylori асоциирана пептична язва (виж точка 4.2.)

Обичайната дозировка е 20 mg веднъж дневно. Продължителността на лечението е 2-4 седмици.

Обичайната дозировка е 20 mg веднъж дневно. Продължителността на лечението е 4-(6)-8 седмици.

Обичайната доза е 20 mg веднъж дневно. Продължителността на лечението е 4-8 седмици.

Забележка:
В отделни случаи на дуоденална язва, стомашна язва и рефлукс-езофагит дозировката на омепразол може да бъде повишена до 40 mg омепразол веднъж дневно.

Монотерапия с омепразол при дуоденални и стомашни язви трябва да се използва само при пациенти, при които не е показана ерадикация на H. pylori.

Клиничният опит при деца е ограничен. Омепразол трябва да бъде използван само при деца с тежък рефлукс-езофагит, резистентен на други терапевтични средства.
Лечението трябва да се назначи от педиатър в болнично отделение.
За оптимален терапевтичен резултат могат да бъдат проведени продължително измерване на рН и генотипизиране (относно CYP 2C19), ако е уместно.
Препоръчителни са следните дозировки: При тегло от 10 до 20 kg: 10 mg/ден.
При тегло над 20 kg: 20 mg/ ден (приблизително 1 mg/kg/ден).
Продължителността на лечението е обикновено 4 до 8 седмици и не трябва да надвишава 12 седмици, поради липсата на данни от продължителна употреба при тази възрастова група.

Обичайната доза е 10-20 mg, в зависимост от клиничния резултат.

Дозировката трябва да бъде определена индивидуално и пациентът да бъде под наблюдение от специалист докато има клинични индикации. Препоръчителната начална доза е 60 mg веднъж дневно. При назначена дозировка от 80 mg дневно, тя трябва да бъде разделена в два приема. При пациентите със синдром на Zollinger-Ellison няма ограничения в продължителността на лечението.

Обичайната дозировка е 20 mg дневно. Продължителността на лечението е от 4 до 8 седмици.

Обичайната доза е 20 mg дневно.

Обичайната дозировка е 10-20 mg дневно, в зависимост от клиничния отговор. Продължителността на лечението е 2-4 седмици.
Ако пациентът не чувства подобрение в симптоматиката след 2 седмици лечение, трябва да бъдат направени допълнителни изследвания.

Пациенти с гастро-дуоденални язви, в резултат на инфекция с H. pylori, трябва да бъдат третирани с подходяща комбинация от антибиотици в съответни дозови режими. Изборът на терапия трябва да се основава на поносимостта на пациента и терапевтичните препоръки.
Използват се следните комбинации:

• омепразол 20 mg, амоксицилин 1000 mg, кларитромицин 500 mg, всички по 2 пъти дневно

• омепразол 20 mg, кларитромицин 250 mg, метронидазол 400-500 mg, всички по 2 пъти дневно

Продължителността на лечението за ерадикация е 1 седмица. За да се избегне развитие на резистентност, лечението не трябва да се съкращава. При пациенти с активна язва може да се удължи лечението като монотерапия с омепразол според дозировките и продължителността, дадени по-горе.

Комбинираната терапия, включваща метронидазол не трябва да бъде пръв избор, поради карциногенния потенциал. Прилагането на метронидазол трябва да бъде ограничено до периоди, по-кратки от 10 дни.

Специални популации
Старческа възраст (>65 години):
Не е необходима корекция на дозировката при тази група пациенти (виж т.5.2).

Нарушена бъбречна функция:
Не е необходима корекция на дозировката при пациенти с нарушена бъбречна функция (виж т.5.2).

При пациенти с нарушена чернодробна функция дневна доза от 10-20 mg може да бъде достатъчна виж (т.5.2). Максималната дневна доза не трябва да надвишава 20 mg, поради вероятност от повишаване на бионаличността и удължаване на времето на полуживот при тези пациенти.

Стомашно-устойчивите капсули трябва да бъдат поглъщани цели с достатъчно количество течност (напр. чаша вода) преди хранене (напр. преди закуска или вечеря) или на празен стомах.

• Свръхчувствителност към омепразол, към заместени бензимидазоли или към някое от помощните вещества;

• Омепразол подобно на други инхибитори на протонната помпа не трябва да се прилага едновременно с нелфинавир (вижте точка 4.5).

При наличие на алармиращи симптоми (напр. значителна непреднамерена загуба на тегло, чести повръщания, дисфагия, хематемеза или мелена) или при съмнение или наличие на

стомашна язва, трябва да се изключи злокачественост, тъй като лечението може да облекчи оплакванията и да забави диагнозата.

Едновременната употреба на атазанавир с инхибитори на протонната помпа не се препоръчва

(вижте точка 4.5). Ако се прецени, че комбинирането на атазанавир с инхибитор на протонната помпа не може да се избегне, се препоръчва клинично наблюдение отблизо (напр. определяне на вирусния товар) заедно с повишаване на дозата на атазанавир до 400 mg със 100 mg ритонавир, а дозата от 20 mg омепразол не трябва да се надвишава.

Омепразол подобно на всички лекарства, понижаващи киселинността, може да намали

абсорбцията на витамин В12 (цианкобаламин) поради хипо- или ахлорхидрия. Това трябва да се съобразява при пациенти с намалени запаси в организма или с рискови фактори за намалена абсорбция на витамин В12 при продължителна терапия.

Омепразол е инхибитор на СYР2С19. При започване и при завършване на лечение с омепразол трябва да се има предвид вероятността от взаимодействия с други лекарства, метаболизирани от СYР2С19. Наблюдавано е взаимодействие между клопидогрел и омепразол (вижте точка 4.5). Клиничното значение на това взаимодействие не е ясно. Като предпазна мярка трябва да се избягва едновременната употреба на омепразол и клопидогрел.

Докладвана е тежка хипомагнезиемия при пациенти, лекувани с инхибитори на протонната помпа като омепразол в продължение на най-малко три месеца и в повечето случаи в продължение на година. Възможно е да настъпят сериозни прояви на хипомагнезиемия като умора, тетания, делириум, гърчове, замаяност и вентрикуларна аритмия, които обаче могат да започнат скрито и да бъдат пренебрегнати. При повечето пациенти хипомагнезиемията се подобрява след заместителна терапия с магнезий и прекратяване на приложението на инхибитор на протонната помпа.

При пациенти, за които се очаква да бъдат на продължително лечение или които приемат инхибитори на протонната помпа заедно с дигоксин или лекарства, които могат да причинят хипомагнезиемия (напр. диуретици), медицинските специалисти трябва да обмислят измерване на нивата на магнезий преди започване на лечението с инхибитор на протонната помпа и периодично по време на лечението.

Инхибиторите на протонната помпа, особено когато са прилагани във високи дози и за продължителни периоди (>1 година) могат да да увеличат умерено риска от фрактура на

бедрената кост, китката и гръбначния стълб, главно при пациенти в старческа възраст или при наличие на други известни рискови фактори. Обсервационни проучвания предполагат, че инхибиторите на протонната помпа могат да увеличат общия риск от фрактури с 10-40%. Част от това увеличение може да се дължи на други рискови фактори. Пациенти с риск от остеопороза трябва да получават грижи в съответствие с актуалните клинични ръководства и да приемат достатъчно витамин D и калций.

При някои деца с хронични заболявания може да се налага дългосрочно лечение, макар че това не се препоръчва.

Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до леко повишен риск от

стомашно-чревни инфекции като инфекции със Salmonella, Campylobacter и Clostridium difficile

(виж точка 5.1).

Както при всяко продължително лечение, особено продължаващо повече от една година, пациентът трябва да бъде под редовно наблюдение.

Субакутен кожен лупус еритематодес (SCLE)

Инхибиторите на протонната помпа са свързани с много редки случаи на SCLE. Ако се появят лезии, особено в участъци от кожата, изложени на слънчеви лъчи, и ако те са съпроводени с

болки в ставите, пациентът трябва незабавно да потърси медицинска помощ и медицинският специалист следва да обмисли спиране на приема на Пробитор. SCLE, настъпил след предходно лечение с инхибитор на протонната помпа, може да увеличи риска от SCLE при употреба на други инхибитори на протонната помпа.

Повлияване на лабораторните резултати

Повишеното ниво на хромогранин А (CgA) може да повлияе на изследванията за невроендокринни тумори. За да се избегне това взаимодействие, лечението с омепразол трябва да се спре временно най-малко за 5 дни преди определянето на CgA (вж. точка 5.1). Ако нивата на CgA и гастрина не са се възстановили в референтните си граници след началното определяне, измерването трябва да бъде повторено 14 дни след спиране на лечението с инхибитор на протонната помпа.

Този лекарствен продукт съдържа захароза. Пациенти с редки наследствени заболявания като непоносимост към фруктоза, синдром на глюкозо-галактозна малабсорбция или ензимна глюкозо-изомалтозна недостатъчност не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Ефекти на омепразол върху фармакокинетиката на други активни вещества Активни вещества с рН-зависима абсорбция

Намалената стомашна киселинност по време на лечебния курс с омепразол може да повиши или понижи абсорбцията на активни вещества с рН-зависима стомашна абсорбция.

Нелфинавир, атазанавир

Плазмените нива на нелфинавир и атазанавир се понижават при едновременна употреба с омепразол.

Едновременната употреба на омепразол с нелфинавир е противопоказана (вижте точка 4.3). Едновременната употреба на омепразол (40 mg дневно) понижава средната експозиция на нелфинавир с около 40 % като средната експозиция на фармакологично активния метаболит

М8 е намалена с около 75-90 %. Взаимодействието може също да се дължи на инхибицията на СYР2С19.

Едновременното приложение на омепразол с атазанавир не се препоръчва (вижте точка 4.4).

Едновременният прием на омепразол (40 mg веднъж дневно) и атазанавир 300 mg/ритонавир 100 mg от здрави доброволци е довел до 75 % понижение на експозицията на атазанавир.

Увеличаването на дозата атазанавир до 400 mg не успява да компенсира ефекта на омепразол върху експозицията на атазанавир. Едновременният прием на омепразол (20 mg дневно) с

атазанавир 400 mg/ритонавир 100 mg от здрави доброволци е довел до приблизително 30 % намаляване на експозицията на атазанавир подобно на атазанавир 300 mg/ритонавир 100 mg веднъж дневно.

Дигоксин

При едновременна употреба на омепразол (20 mg дневно) и дигоксин от здрави доброволци

бионаличността на дигоксин се повишава с 10 %. Рядко се съобщава за токсичност от страна на дигоксин. Въпреки това е необходимо внимание, когато на пациенти в напреднала възраст се предписва омепразол във високи дози. Терапевтичният мониторинг на дигоксин в такива

случаи трябва да бъде засилен.

Клопидогрел

Резултатите клинично проучване са показали фармакокинетично/фармакодинамично взаимодействие между клопидогрел (300 mg натоварваща доза, последвана от 75 mg

поддържаща доза дневно) и омепразол (80 mg по същото време заедно с клопидогрел), което е довело до намаляване на експозицията на активния метаболит на клопидогрел с 46 % и понижено максимално инхибиране (индуцирано от AДФ) на агрегацията на тромбоцитите

средно с 16%. От обсервационни и клинични проучвания са съобщени недостатъчно данни за клиничните последици на това фармакокинетично/фармакодинамично взаимодействие на омепразол по отношение на значими сърдечно-съдови инциденти. Като предпазна мярка,

едновременната употреба на омепразол и клопидогрел трябва да се избягва (виж т.4.4).

Други активни вещества

Абсорбцията на позаконазол, ерлотиниб, кетоконазол и итраконазол е значително редуцирана, поради което клиничната им ефективност може да бъде нарушена. Едновременната употреба с позаконазол и ерлотиниб трябва да се избягва.

Активни вещества, метаболизирани от СYР2С19

Омепразол е умерен инхибитор на СYР2С19, който е основният метаболизиращ го ензим.

Затова метаболизмът на едновременно приемани активни вещества, които също са

метаболизирани от СYР2С19, може да бъде понижен и системната експозиция на тези

субстанции да се повиши. Примери на такива лекарства са R-варфарин и други антагонисти на витамин К, цилостазол, диазепам и фенитоин.

Цилостазол

В кръстосано клинично проучване омепразол в доза 40 mg, прилаган на здрави доброволци, е довел до повишаване на Сmax и AUC на цилостазол съответно с 18 % и с 26 %, а на един от неговите активни метаболити със съответно 29 % и 69 %.

Фенитоин

През първите две седмици след започване на терапия с омепразол се препоръчва мониториране на плазмените концентрации на фенитоин и в случай, че е направена корекция на дозата на

фенитоин, след приключване на лечението с омепразол трябва да се направи повторно мониториране и последващо коригиране на дозата на фенитоин.

Неизвестен механизъм Саквинавир

Едновременният прием на омепразол със саквинавир/ритонавир води до повишени плазмени нива с приблизително 70 % за саквинавир, свързано с добра поносимост при HIV-

инфектираните пациенти.

Такролимус

Съобщено е, че едновременният прием с омепразол повишава серумните нива на такролимус. Небходимо е засилено наблюдение на концентрациите на такролимус, както и на бъбречната функция (креатининов клирънс) и ако е необходимо, се прави корекция на дозата на такролимус.

Метотрексат

При едновременно приложение с инхибитори на протонната помпа, се съобщава за повишени нива на метотрексат при някои пациенти. При употреба на високи дози метотрексат може да е необходимо временно спиране на приложението на омепразол.

Ефект на други активни вещества върху фармакокинетиката на омепразол

Инхибитори на СYР2С19 и/или СYР3А4

Тъй като омепразол се метаболизира от СYР2С19 и СYР3А4, активните субстанции, които инхибират СYР2С19 или СYР3А4 (като кларитромицин и вориконазол), могат да доведат до повишени серумни нива на омепразол поради снижаване на степента на метаболизиране на омепразол. Едновременният прием на вориконазол води до повече от двукратно повишение на експозицията на омепразол. Тъй като високите дози омепразол се понасят добре, обикновено не се налага корекция на дозата. Независимо от това при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност и в случаите, когато се налага продължителна терапия, трябва да се обсъди корекция на дозата.

Индуктори на СYР2С19 и/или СYР3А4

Активните вещества, за които е известно, че индуцират СYР2С19 или СYР3А4 или и двата

ензима (като рифампицин и жълт кантарион), могат да доведат до понижени серумни нива на омепразол поради усиления му метаболизъм.

Бременност

Резултатите от три проспективни епидемиологични проучвания (повече от 1 000 експонирани) разкриват липса на нежелани ефекти на омепразол върху бременността или здравето на плода/новороденото. Омепразол може да се прилага при бременни.

Кърмене

Омепразол се екскретира през майчиното мляко, но няма вероятност да оказва ефект върху кърмачето, когато е приет в лечебни дози.

Фертилитет

Проучвания при животни с рацемични смеси омепразол, прилагани през устата, не показват ефекти по отношение на фертилитета.

Омепразол не оказва ефект върху способността за шофиране и работа с машини. Могат да възникнат нежелани лекарствени реакции като замаяност и зрителни нарушения (вижте точка 4.8). Ако са засегнати, пациентите не трябва да шофират или да работят с машини.

Обобщен профил на безопасност

Най-честите нежелани лекарствени реакции (при 1-10 % от пациентите) са главоболие, коремна болка, запек, диария, газове и гадене/повръщане.

Списък на нежеланите лекарствени реакции

Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани или подозирани при клиничните проучвания и постмаркетинговите наблюдения на омепразол. Нито една от тях не е дозо- зависима.

Нежеланите реакции, изброени по-долу, са класифицирани по честота и по системо-органни класове. Честотата се дефинира както следва: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Педиатрична популация

Безопасността на омепразол е оценена при общо 310 деца на възраст от 0 до 16 години със заболявания, свързани с ацидитета. Съществуват ограничени данни за дългосрочната

безопасност в клинично проучване при 46 деца, които са получавали поддържаща терапия с омепразол поради тежък ерозивен езофагит в продължение на 749 дни. Профилът на

нежеланите лекарствени реакции в общи линии е подобен на този при възрастни както при краткосрочно, така и при продължително лечение. Няма дългосрочни данни за ефекта на лечението с омепразол върху растежа и развитието през пубертета.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната

агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тeл.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Информацията за ефекта на предозиране с омепразол при хора е ограничена. В литературата са описани дози до 560 mg и има единични съобщения за случаи, когато еднократните перорални дози са достигнали 2 400 mg омепразол (120-кратно надвишаващо обичайната препоръчвана

доза). Съобщава се за гадене, повръщане, замаяност, коремна болка, диария и главоболие. В единични случаи е съобщено за апатия, депресия и объркване.

Описаните симптоми са били преходни и не е съобщено за сериозни усложнения. Скоростта на елиминация е останала непроменена (кинетика от първи порядък) при високите дози.

Лечението при предозиране, ако е необходимо, е симптоматично.