Nivestim 48 MU (480 µg/0.5 ml) - Solution for injection/infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Nivestim 48 MU (480 µg/0.5 ml)
Филграстим е показан за намаляване на продължителността на неутропенията и развитието на фебрилна неутропения при пациенти, лекувани със стандартна цитотоксична терапия за злокачествени заболявания (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластични синдроми), и за намаляване на продължителността на неутропенията при пациенти, подложени на миелоаблативна терапия, последвана от трансплантация на костен мозък, за които се счита, че има риск от продължителна тежка неутропения.
Безопасността и ефикасността на филграстим при деца и възрастни, получаващи цитотоксична химиотерапия, са подобни.
Филграстим е показан за мобилизация на периферни кръвни прогениторни клетки (PBPC).
При пациенти, деца или възрастни, с тежка конгенитална, циклична или идиопатична неутропения с абсолютен брой неутрофили (ANC) ≤ 0,5 × 109/l и анамнеза за тежки или повтарящи се инфекции, продължителното прилагане на филграстим е показано за увеличаване на броя на неутрофилите и намаляване на честотата и продължителността на свързани с инфекция събития.
Филграстим е показан за лечение на персистираща неутропения (ANC по-малко или равно на 1,0 × 109/l) при пациенти с напреднала HIV инфекция, за да се намали рискът от бактериални инфекции, когато другите възможности за овладяване на неутропенията не са подходящи.
Терапията с филграстим трябва да се прилага само съвместно с онкологичен център, който има опит в лечението с G-CSF и хематологията, и има необходимата диагностична база.
Процедурите по мобилизация и афереза трябва да се извършват съвместно с онкохематологичен център с приемлив опит в тази сфера и където може да се извърши правилно мониторинг на хемопоетичните прогениторни клетки.
Стандартна цитотоксична химиотерапия
Дозировка
Препоръчителната доза филграстим е 0,5 MU (5 µg)/kg/ден. Първата доза филграстим трябва да се прилага най-малко 24 часа след цитотксичната химиотерапия. При рандомизирани клинични проучвания е използвана подкожно доза от 230 µg/m2/ден (4,0 до 8,4 µg/kg/ден).
Ежедневното прилагане на филграстим трябва да продължи до преминаване на очаквания неутрофилен надир и до възстановяване на броя на неутрофилите в нормални граници. След стандартна химиотерапия за солидни тумори, лимфоми и лимфоидна левкемия, продължителността на лечението за изпълнение на тези критерии се очаква да бъде до 14 дни. След индукционно и консолидационно лечение за остра миелоидна левкемия, продължителността на лечението може да бъде значително по-дълга (до 38 дни), в зависимост от типа, дозата и схемата на използваната цитотоксична химиотерапия.
При пациенти, получаващи цитотоксична химиотерапия, обикновено се наблюдава преходно увеличение на броя на неутрофилите между ден 1 и 2 след започване на терапията с филграстим. Все пак, за траен терапевтичен отговор, терапията с филграстим не трябва да се прекъсва преди преминаване на очаквания надир и преди броят на неутрофилите да се възстанови в нормални граници. Не се препоръчва преждевременно прекъсване на терапията с филграстим, преди времето на очаквания неутрофилен надир.
Начин на приложение
Филграстим може да се прилага ежедневно като подкожна инжекция или интравенозна инфузия, разреден в 5% разтвор на глюкоза, приложена за 30 минути (вж. точка 6.6). В повечето случаи подкожното приложение е за предпочитане. Има данни от изпитване на прилагането на единична доза, че интравенозното приложение може да скъси продължителността на ефекта. Не е ясно клиничнато значение на тези данни по отношение на многократно прилагане. Изборът на път на приложение трябва да зависи от конкретните клинични условия.
При пациенти, лекувани с миелоаблативна терапия, последвана от трансплантация на костен мозък
Дозировка
Препоръчителната стартираща доза филграстим е 1,0 MU (10 µg)/kg/ден. Първата доза филграстим трябва да се прилага най-малко 24 часа след цитотоксична химиотерапия и най-малко 24 часа след костномозъчна инфузия.
След като неутрофилният надир е преминат, дневната доза филграстим трябва да се титрира съгласно неутрофилния отговор, както следва:
| Брой неутрофили | Коригиране на дозата на филграстим |
| >1,0 × 109/l за 3 последователни дни | Да се намали до 0,5 MU (5 µg)/kg/ден |
| След това, ако ANC остане >1,0 × 109/l за 3 или повече последователни дни | Да се прекрати прилагането на филграстим |
| Ако ANC падне до < 1,0 × 109/l по време на периода на лечение, дозата филграстимтрябва да се увеличи съгласно стъпките по-горе. | |
ANC = абсолютен брой неутрофили
Начин на приложение
Филграстим може да се прилага като интравенозна инфузия в продължение на 30 минути или 24 часа, или чрез непрекъсната подкожна инфузия в продължение на 24 часа. Филграстим трябва да се разрежда с 20 ml от 5% разтвор на глюкоза (вж. точка 6.6).
За мобилизация на РВРС при пациенти, подложени на миелосупресивна или миелоаблативна терапия, последвана от трансплантация на автоложни периферни кръвни прогениторни клетки (PBPC)
Дозировка
Препоръчителната доза филграстим за мобилизация на PBPC при самостоятелно използване е 1,0 MU (10 µg)/kg/ден за 5-7 последователни дни. Време за левкофереза: обикновено са достатъчни една или две левкоферези на дни 5 и 6. При други условия могат да бъдат необходими допълнителни левкоферези. Дозата филграстим трябва да се поддържа до последната левкофереза.
Препоръчителната доза филграстим за мобилизация на PBPC след миелосупресивна химиотерапия е 0,5 MU (5 µg)/kg/ден, приложена след завършване на химиотерапията до преминаване на очаквания неутрофилен надир и възстановяване на броя на неутрофилите в нормални граници. Левкоферезата трябва да се проведе през периода, когато ANC нараства от
< 0,5 × 109/l до > 5,0 × 109/l. При пациенти, които не са имали екстензивна химиотерапия, обикновено една левкофереза е достатъчна. При други обстоятелства се препоръчва допълнителнa левкоферезa.
Начин на приложение
Филграстим за мобилизация на PBPC при самостоятелно използване:
Филграстим може да се прилага като непрекъсната подкожна инфузия в продължение на
24 часа или като подкожна инжекция. За инфузии филграстим трябва да се разреди в 20 ml от 5% разтвор на глюкоза (вж. точка 6.6).
Филграстим за мобилизация на PBPC след миелосупресивна химиотерапия: Филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
За мобилизация на PBPC при здрави донори преди алогенна трансплантация на PBPC
Дозировка
За мобилизацията на PBPC при здрави донори, филграстим трябва да се прилага с доза 1,0 MU (10 µg)/kg/ден за 4-5 последователни дни. Левкоферезата трябва да започне в ден 5 и, ако е необходимо, да продължи до ден 6, за да се съберат 4 × 106 CD34+ клетки/kg тегло на реципиента.
Начин на приложение
Филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
При пациенти с тежка хронична неутропения (SCN)
Дозировка
Конгенитална неутропения: препоръчителната начална доза е 1,2 MU (12 µg)/kg/ден подкожно, приложена като единична доза или на отделни дози.
Идиопатична или циклична неутропения: препоръчителната начална доза е 0,5 MU (5 µg)/kg/ден подкожно, приложена като единична доза или на отделни дози.
Коригиране на дозата: Филграстим трябва да се прилага ежедневно чрез подкожна инжекция, докато броят на неутрофилите достигне и може да се поддържа над 1,5 × 109/l. При получаване на отговор, трябва да се установи минималната ефективна доза за поддържане на това ниво. За поддържане на адекватен брой неутрофили се изисква продължително ежедневно прилагане. След 1 до 2 седмици лечение, началната доза може да бъде удвоена или намалена наполовина в зависимост от отговора на пациента. Впоследствие дозата може да се коригира индивидуално на всеки 1 до 2 седмици, за да се поддържа среден брой на неутрофилите между 1,5 × 109/l и
10 × 109/l. При пациенти с тежка инфекция може да бъде обмислена схема за по-бързо увеличаване на дозата. В клинични изпитвания, 97% от пациентите с отговор на лечението показват пълен отговор при дози ≤ 24 µg/kg/ден. Безопасността на филграстим при продължително прилагане на доза над 24 µg/kg/ден при пациенти с SCN не е установена.
Начин на приложение
Конгенитална, идиопатична или циклична неутропения: филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
При пациенти с HIV инфекция
Дозировка
За овладяване на неутропенията:
Препоръчителната начална доза филграстим е 0,1 MU (1 µg)/kg/ден с титриране до максимум 0,4 MU (4 µg)/kg/ден до достигане и поддържане на нормален брой неутрофили
(ANC > 2,0 × 109/l). В клинични изпитвания, >90% от пациентите имат отговор при тези дози, достигайки обратимост на неутропенията за средно 2 дни.
При малък брой пациенти (< 10%) е била необходима доза до 1,0 MU (10 µg)/kg/ден, за да се постигне обратимост на неутропенията.
За поддържане на нормален брой неутрофили:
Когато се постигне обратимост на неутропенията е необходимо да се установи минимална ефективна доза за поддържане на нормален брой неутрофили. Препоръчва се коригиране на началната доза алтернативно до 30 MU (300 µg)/ден. За поддържане на броя
неутрофили > 2,0 × 109/l може да се наложи допълнително коригиране на дозата, в зависимост от ANC на пациента. В клиничните изпитвания, за поддържане на ANC > 2,0 × 109/l е била необходима доза от 30 MU (300 µg)/ден за 1 до 7 дни седмично с медиана на честотата на
прилагане 3 дни седмично. За поддържане на ANC > 2,0 × 109/l може да е необходимо продължително приложение.
Начин на приложение
Обратимост на неутропенията или за поддържане на нормален брой неутрофили: филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
Старческа възраст
Клиничните изпитвания с филграстим са включвали малък брой пациенти в старческа възраст, но специални изпитвания в тази група не са провеждани, поради което не могат да бъдат направени препоръки за дозата.
Бъбречно или чернодробно увреждане
Изпитванията на филграстим при пациенти с тежко нарушение на бъбречната или чернодробната функция показват, че той има подобен фармакокинетичен и фармакодинамичен профил, както този при индивиди с нормална функция. При тези условия не се налага коригиране на дозата.
Употреба в педиатрията при SCN и онкологични заболявания
Шестдесет и пет процента от пациентите, включени в програмата за SCN изпитвания, са били под 18-годишна възраст. Ефикасността на лечението в тази възрастова група, включваща предимно пациенти с конгенитална неутропения, е била несъмнена. Липсват различия в профилите на безопасност при педиатрични пациенти, лекувани за SCN.
Данните от клинични изпитвания при педиатрични пациенти показват, че безопасността и ефикасността на филграстим са подобни и при възрастни, и при деца, подложени на цитотоксична химиотерапия.
Препоръките относно дозата при педиатрични пациенти са същите, както при възрастни, подложени на миелосупресивна цитотоксична химиотерапия.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Специални предупреждения и предпазни мерки при всички показания
Свръхчувствителност
Има съобщения за свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, възникващи при начално или последващо лечение, при пациенти, лекувани с филграстим. Лечението с филграстим трябва да се преустанови окончателно при пациенти с клинично значима свръхчувствителност. Филграстим не трябва да се прилага при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към филграстим или пегфилграстим.
Белодробни нежелани реакции
Съобщават се нежелани реакции, засягащи белия дроб, по-специално интерстициална белодробна болест, след прилагане на G-CSF. Пациенти със скорошна анамнеза за белодробни инфилтрати или пневмония може да са изложени на по-висок риск. Появата на белодробни симптоми, като кашлица, повишена температура и диспнея, придружени от рентгенологични данни за белодробни инфилтрати и влошаване на белодробната функция, може да са предупредителни признаци за остър респираторен дистрес синдром (ARDS). Прилагането на филграстим трябва да бъде прекратено и да бъде назначено подходящо лечение.
Гломерулонефрит
Съобщава се за гломерулонефрит при пациенти, получаващи филграстим и пегфилграстим. Обикновено събитията на гломерулонефрит отзвучават след намаляване на дозата или прекратяване на лечението с филграстим и пегфилграстим. Препоръчва се проследяване чрез изследване на урината.
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
Синдром на нарушена капилярна пропускливост, който може да бъде животозастрашаващ, ако лечението се забави, се съобщава след приложение на гранулоцит-колониостимулиращ фактор, и се характеризира с хипотония, хипоалбуминемия, оток и хемоконцентрация.
Пациенти, които развиват симптоми на синдром на нарушена капилярна пропускливост, трябва да се проследяват внимателно и да получават стандартно симптоматично лечение, което може да включва необходимост от реанимация (вж. точка 4.8).
Спленомегалия и руптура на слезката
Съобщава се за обикновено асимптоматични случаи на спленомегалия и случаи на руптура на слезката при пациенти и здрави донори след прилагане на филграстим. Някои случаи на руптура на слезката са имали летален изход. Поради това е необходимо внимателно проследяване на размера на слезката (напр. клиничен преглед, ултразвук). Трябва да се обмисли диагноза руптура на слезката при донори и/или пациенти, които съобщават за болка в лявата горна част на корема или горната част на рамото. При намаляване на дозата на филграстим е наблюдавано забавяне или спиране на прогресията на увеличението на слезката при пациенти с тежка хронична неутропения, а при 3% от пациентите е била необходима спленектомия.
Злокачествен растеж на клетките
Гранулоцит-колониостимулиращият фактор може да засили растежа на миелоидни клетки in vitro, като подобни ефекти могат да бъдат наблюдавани и при някои немиелоидни клетки in vitro.
Миелодиспластичен синдром или хронична миелоидна левкемия
Безопасността и ефикасността при прилагане на филграстим при пациенти с миелодиспластичен синдром или с хронична миелогенна левкемия не са установени.
При тези заболявания, употребата на филграстим не е показана. Особено внимание трябва да се отдели на диференциалната диагноза между бластна трансформация на хронична миелоидна левкемия и остра миелоидна левкемия.
Остра миелоидна левкемия
С оглед на ограничените данни за безопасност и ефикасност при пациенти с вторична AML (остра миелоидна левкемия), филграстим трябва да се прилага внимателно.
Безопасността и ефикасността на приложението на филграстим при пациенти с новооткрита AML на възраст <55 години с добра цитогенетика (t(8;21), t(15;17) и inv(16)) не са установени.
Тромбоцитопения
При пациенти, приемащи филграстим, често се съобщава за тромбоцитопения. Броят на тромбоцитите трябва да се проследява внимателно, особено в първите няколко седмици от терапията с филграстим. При пациенти с тежка, хронична неутропения, които развият тромбоцитопения (брой на тромбоцитите < 100 × 109/l), е необходимо да се обмисли временно прекъсване или намаляване на дозата на филграстим.
Левкоцитоза
При по-малко от 5% от пациентите с онкологично заболяване, получаващи филграстим в дози над 0,3 MU/kg/ден (3 µg/kg/ден) е установен брой на левкоцитите, равен или по-голям от
100 × 109/l. Не са съобщавани нежелани реакции, пряко свързани с тази степен на левкоцитоза. Въпреки това, поради потенциалния риск, свързан с тежка левкоцитоза, по време на лечението с филграстим трябва редовно да се проследява броят на белите кръвни клетки. Ако броят на левкоцитите надвиши 50 × 109/l след очаквания надир, трябва веднага да се прекрати употребата на филграстим. При прилагане за мобилизация на PBPC, ако броят на левкоцитите надвиши > 70 × 109/l, филграстим трябва да бъде спрян или дозата да бъде намалена.
Имуногенност
Както при всички терапевтични протеини, съществува потенциал за имуногенност. Степента на образуване на антитела срещу филграстим обикновено е ниска. Свързващи антитела се появяват, както се очаква при всички биологични продукти; към настоящия момент обаче те не са свързани с неутрализираща активност.
Аортит
При здрави доброволци и при пациенти с онкологично заболяване се съобщава за аортит след приложение на G-CSF. Получените симптоми включват повишена температура, коремна болка, неразположение, болка в гърба и повишени маркери на възпалението (напр. C-реактивен протеин и брой на белите кръвни клетки). В повечето случаи аортитът се диагностицира чрез КТ и обикновено отшумява след спиране на G-CSF (вж. точка 4.8).
Специални предупреждения и предпазни мерки, свързани със съпътстващи заболявания
Специални предпазни мерки при носителство на признака на сърповидни клетки и при сърповидноклетъчна болест
Съобщава се за сърповидноклетъчни кризи, в някои случаи с летален изход, при употребата на филграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или със сърповидноклетъчна болест. Необходимо е повишено внимание от страна на лекарите, когато предписват филграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или със сърповидноклетъчна болест.
Остеопороза
Може да е показано проследяване на костната плътност при пациенти с подлежаща остеопороза, които са подложени на непрекъсната терапия с филграстим за повече от 6 месеца.
Специални предпазни мерки при пациенти с онкологично заболяване
Филграстим не трябва да се използва за увеличаване на дозата на цитотоксичната химиотерапия над стандартните дозови режими.
Рискове, свързани с химиотерапия с повишени дози
Необходимо е специално внимание при лечението на пациенти с химиотерапия с висока доза, тъй като не е установено подобряване на крайния противотуморен ефект, а увеличаването на дозата на химиотерапевтичните средства може да доведе до увеличаване на токсичността, включително сърдечна, белодробна, неврологична и кожна реакции (моля, направете справка с информацията за използваните химиотерапевтични средства).
Ефект на химиотерапията върху еритроцитите и тромбоцитите
Самостоятелното лечение с филграстим не повлиява тромбоцитопенията и анемията, причинени от миелосупресивна химиотерапия. Поради възможността за получаване на химиотерапия с по-високи дози (напр. най-висока доза по предписаните схеми), пациентът може да бъде изложен на по-висок риск от тромбоцитопения и анемия. Препоръчва се редовно проследяване на броя на тромбоцитите и хематокрита. Изисква се специално внимание при прилагане на едно химиотерапевтично средство или комбинация от химиотерапевтични средства, за които е известно, че причиняват тежка тромбоцитопения.
Прилагането на мобилизирани чрез филграстим PBPC показва намаляване на тежестта
и продължителността на тромбоцитопенията след миелосупресивна или миелоаблативна химиотерапия.
Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб
В условията на постмаркетингово обсервационно проучване, пегфилграстим, алтернативно G-CSF лекарство, в комбинация с химиотерапия и/или лъчетерапия се свързва с развитието на миелодиспластичен синдром (МДС) и остра миелоидна левкемия (ОМЛ) при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб. Не е наблюдавана подобна връзка между филграстим и МДС/ОМЛ. Независимо от това пациентите с карцином на млечната жлеза и белия дроб трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на МДС/ОМЛ.
Други специални предпазни мерки
Ефектът на филграстим при пациенти със значително намаление на миелоидните прогениторни клетки не е проучван. За да окаже влияние за увеличаване на броя на неутрофилите, филграстим действа основно на неутрофилните прекурсори. Поради тази причина, при пациенти с намален брой прекурсори, неутрофилният отговор може да бъде намален (като такива, лекувани с продължителна лъчетерапия или химиотерапия, или такива с костномозъчна туморна инфилтрация).
Васкуларни нарушения, включително венооклузивна болест и нарушение на обема на телесните течности, са съобщавани спорадично при пациенти, подложени на високи дози химиотерапия, последвана от трансплантация.
Има съобщения за реакция на присадката срещу приемателя (GvHD) и смъртни случаи при пациенти, получаващи G-CSF след алогенна трансплантация на костен мозък (вж. точки 4.8 и 5.1).
Увеличената хемопоетична активност на костния мозък вследствие на терапията с растежен фактор е свързана с преходни абнормни находки при сканиране на костите. Това трябва да се има предвид при интерпретиране на резултати от образни изследвания на костите.
Специални предпазни мерки при пациенти, подложени на мобилизация на PBPC
Мобилизация
Липсват рандомизирани проспективни сравнения на двата метода, препоръчани за мобилизация (филграстим самостоятелно или в комбинация с миелосупресивна химиотерапия), в рамките на една и съща популация пациенти. Степента на вариация между отделните пациенти и между лабораторните изследвания на CD34+ клетките показват, че е трудно директно сравнение между различните изпитвания. По тази причина е трудно да се препоръча оптимален метод. Изборът на метод за мобилизация трябва да се съобрази с общите цели на лечението за всеки отделен пациент.
Преди експозиция на цитотоксични средства
Пациенти, които са били подложени на много продължителна предшестваща миелосупресивна терапия, може да не покажат достатъчна мобилизация на PBPC за достигане на препоръчителното минимално добито количество (≥ 2,0 × 106 CD34+ клетки/kg) или ускоряване на възстановяването на тромбоцитите до същата степен.
Някои цитотоксични средства проявяват определена токсичност към хемопоетичните прогениторни клетки и могат да повлияят неблагоприятно прогениторната мобилизация. Вещества като мелфалан, кармустин (BCNU) и карботлатин, прилагани продължително преди опитите за прогениторна мобилизация, могат да намалят количеството добити прогениторни клетки. Все пак е доказано, че прилагането на мелфалан, карбоплатин или BCNU заедно с филграстим е ефективно за прогениторна мобилизация. Когато е предвидена трансплантация на PBPC е препоръчително в началото на лечението на пациента да се планира процедура по мобилизация на стволови клетки. Трябва да се обърне особено внимание на броя на мобилизираните прогениторни клетки при тези пациенти, преди прилагане на химиотерапия с високи дози. Ако добитите количествата, измерени по посочените по-горе критерии, са недостатъчни, трябва да се обсъдят алтернативни форми на лечение, неизискващи подкрепа чрез прогениторни клетки.
Оценка на количеството добити прогениторни клетки
При оценка на броя прогениторни клетки, добити от пациенти, лекувани с филграстим, е необходимо да се отдели специално внимание на метода за количествено определяне.
Резултатите за броя на CD34+ клетките, получени чрез поточна цитометрия, варират в зависимост от точността на използвания метод и препоръките за брой, базирани на изпитвания в други лаборатории, и трябва да бъдат внимателно интерпретирани.
Статистическият анализ на връзката между броя на реинфузираните CD34+ клетки и степента на възстановяване на тромбоцитите след химиотерапия с високи дози показва сложна, но постоянна връзка.
Препоръките за минимално добитите количества ≥ 2,0 × 106 CD34+ клетки/kg са базирани на публикуван опит, водещ до адекватно хематологично възстановяване. Добивът на количество над посоченото изглежда е свързан с по-бързо възстановяване, а този под посоченото, с по-бавно възстановяване.
Специални предпазни мерки при здрави донори, подложени на мобилизация на PBPC
Мобилизацията на PBPC няма директна клинична полза за здрави донори и трябва да се обмисля само за целите на алогенната трансплантация на стволови клетки.
Мобилизацията на PBPC трябва да се обмисля само при донори, които отговарят на нормалните клинични и лабораторни критерии за донорство на стволови клетки, като трябва да се отдели специално внимание на хематологичните показатели и инфекциозните заболявания.
Безопасността и ефикасността на филграстим не са оценени при здрави донори на възраст
< 16 години или > 60 години.
При 35% от проучените участници се наблюдава преходна тромбоцитопения (тромбоцити
< 100 × 109/l) след прилагане на филграстим и левкофереза. Между тях е съобщено за два случая с брой на тромбоцитите < 50 × 109/l, отдадено на левкоферезата.
Ако се налага повече от една левкофереза, преди левкоферезата трябва да се отдели специално внимание на донорите с брой на тромбоцитите < 100 × 109/l; по принцип, при брой тромбоцити
< 75 × 109/l не трябва да се извършва афереза.
Левкоферезата не трябва да се извършва при донори, които приемат антикоагуланти и които имат нарушения в хемостазата.
Донори, които получават G-CSF за мобилизация на PBPC, трябва да бъдат наблюдавани докато хематологичните показатели се възстановят до нормата.
Специални предпазни мерки при реципиенти на алогенни PBPC, мобилизирани с филграстим
Текущите данни показват, че имунологичните взаимодействия между алогенната PBPC присадка и реципиента са свързани с повишаване на риска от GvHD в сравнение с костномозъчна трансплантация.
Специални предупреждения при пациенти с SCN
Филграстим не трябва да се прилага при пациенти с тежка конгенитална неутропения, при които се развива левкемия или има данни за еволюция на левкемията.
Брой на кръвните клетки
Появата на други промени в кръвните клетки, включително анемия и преходно увеличаване на миелоидните прогениторни клетки, изискват внимателно проследяване на клетъчния брой.
Трансформация в левкемия или в миелодиспластичен синдром
Специално внимание трябва да се обърне при диагностицирането на случаи на SCN, за да се разграничат от други хематологични заболявания, като апластична анемия, миелодисплазия и миелоидна левкемия. Преди започване на лечение трябва да се направи пълна кръвна картина с диференциално броене и определяне на броя на тромбоцитите, и оценка на костномозъчната морфология и кариотип.
В хода на клиничните изпитвания при пациенти с SCN, лекувани с филграстим, е установена ниска честота (приблизително 3%) на миелодиспластичен синдром (MDS) или левкемия. Това наблюдение е било установено само при пациенти с конгенитална неутропения. MDS и левкемиите са обичайни усложнения на заболяването и връзката им с лечението с филграстим е несигурна. При част от пациентите, приблизително 12%, които са имали нормални цитогенетични оценки на изходно ниво, по-късно при рутинни повторни изследвания са установени аномалии, включително монозомия 7. До момента не е установено дали продължителното лечение на пациенти със SCN води до предразположение към цитогенетични аномалии, MDS или левкемична трансформация. Препоръчва се извършването на редовно морфологично и цитогенетично изследване на костния мозък (приблизително на всеки 12 месеца).
Други специални предпазни мерки
Трябва да бъдат изключени други причини за транзиторна неутропения, като вирусни
инфекции.
Често се наблюдава хематурия, а при малък брой пациенти е установена протеинурия. За проследяване на тези събития е необходимо да се извършва редовен анализ на урината.
Безопасността и ефикасността при новородени и при пациенти с автоимунна неутропения не са установени.
Специални предпазни мерки при пациенти с HIV инфекция
Брой на кръвните клетки
Абсолютният брой неутрофили (ANC) трябва да се проследява внимателно, особено в първите няколко седмици от терапията с филграстим. Някои пациенти могат да отговорят много бързо и със значително увеличаване на броя на неутрофилите на началната доза филграстим.
Препоръчва се ежедневно измерване на ANC през първите 2-3 дни от прилагането на филграстим. След това се препоръчва измерване на ANC поне два пъти седмично за първите две седмици, след това един път седмично или един път на две седмици по време на поддържащата терапия. По време на периодичното прилагане на 30 MU (300 µg)/ден филграстим може да се наблюдават значителни флуктуации в ANC на пациента във времето. За да се определи най-ниската стойност или надирът на ANC на пациента, препоръчва се да се вземат кръвни проби за измерване на ANC непосредствено преди всяко планирано прилагане на филграстим.
Риск, свързан с повишени дози на миелосупресивни лекарствени продукти
Самостоятелното лечение с филграстим не повлиява тромбоцитопенията и анемията, причинени от миелосупресивно лекарство. Поради възможността за получаване на по-високи дози или по-голям брой от тези лекарства при лечение с филграстим, пациентът може да бъде изложен на по-висок риск от развитие на тромбоцитопения и анемия. Препоръчва се редовно проследяване на кръвната картина (вж. по-горе).
Инфекции и онкологични заболявания, причиняващи миелосупресия
Неутропенията може да се дължи на инфилтрация на костния мозък вследствие на опортюнистични инфекции, като Mycobacterium avium комплекс или злокачествени заболявания, като лимфом. При пациенти с известна костномозъчна инфилтрация, причинена от инфекции или злокачествено заболяване, трябва да се обмисли подходящо лечение на основното състояние в допълнение към прилагането на филграстим за лечение на неутропенията. Ефектите на филграстим върху неутропения, която се дължи на костномозъчна инфилтрация вследствие на инфекция или злокачествено заболяване, не са добре установени.
Всички пациенти
Nivestim съдържа сорбитол (E420). Това лекарство не трябва да се прилага при пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза (ННФ), освен при категорична необходимост.
Бебета и малки деца (под 2-годишна възраст) може все още да не са диагностицирани за наследствена непоносимост към фруктоза (ННФ). Интравенозното приложение на лекарства, съдържащи сорбитол/фруктоза, може да е животозастрашаващо и трябва да е противопоказано при тази популация, освен при категорична клинична необходимост и липса на алтернативни терапии.
Трябва да се снеме подробна анамнеза по отношение на симптомите на наследствена непоносимост към фруктоза при всеки пациент преди приложението на този лекарствен продукт.
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза 0,6 mg/ml или 0,96 mg/ml, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Безопасността и ефикасността на филграстим, приложен в деня на миелосупресивната цитотоксична химиотерапия, не са окончателно установени. Поради чувствителността на делящите се миелоидни клетки към миелосупресивната цитотоксична химиотерапия, употребата на филграстим не се препоръчва 24 преди и в първите 24 часа след химиотерапията. Предварителните данни от малък брой пациенти, лекувани едновременно с филграстим и 5-Fluorouracil, показват, че тежестта на неутропенията може да се усили.
Възможни взаимодействия с други хемопоетични растежни фактори и цитокини не са проучвани в клинични изпитвания.
Тъй като литият стимулира освобождаването на неутрофили, е възможно той да усили ефекта на филграстим. Въпреки че това взаимодействие не е формално проучено, няма данни да причинява вреда.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на филграстим при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност. Повишена честота на загуба на ембриони е наблюдавана при зайци при високи кратни на клиничната експозиция и при наличие на токсичност за майката (вж. точка 5.3). Има съобщения в литературата за трансплацентарно преминаване на филграстим при бременни жени.
Филграстим не се препоръчва по време на бременност. Кърмене
Не е известно дали филграстим/метаболитите се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се прекрати/да не се започва лечението с филграстим, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за майката.
Фертилитет
Филграстим не повлиява репродуктивната способност или фелтилитета при мъжки и женски плъхове (вж. точка 5.3).
Nivestim може да повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. След приложение на филграстим може да се появи замаяност (вж. точка 4.8).
а. Резюме на профила на безопасност
Най-сериозните нежелани реакции, които може да се развият по време на лечението с филграстим, включват: анафилактична реакция, сериозни белодробни нежелани събития (включително интерстициална пневмония и ARDS), синдром на нарушена капилярна пропускливост, тежка спленомегалия/руптура на слезката, трансформация в миелодиспластичен синдром или левкемия при пациенти със SCN, GvHD при пациенти,
получаващи алогенна трансплантация на костен мозък или периферни кръвни прогениторни клетки, и сърповидноклетъчна криза при пациенти със сърповидноклетъчна болест.
Най-често съобщаваните нежелани реакции са повишена температура, мускулно-скелетна болка (която включва костна болка, болка в гърба, артралгия, миалгия, болка в крайниците, мускулно-скелетна болка, мускулно-скелетна болка в гърдите, болка във врата), анемия, повръщане и гадене. В клинични проучвания при пациенти с онкологично заболяване мускулно-скелетната болка е лека до умерена при 10% от пациентите и тежка при 3% от пациентите.
б. Таблично обобщение на нежеланите реакции
Данните в таблицата по-долу описват нежелани реакции, докладвани от клинични проучвания или спонтанни съобщения. При групирането по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системо-органен клас по MedDRA | Нежелани лекарствени реакции | ||||
| Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до < 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) | ||
| Инфекции и | Сепсис | ||||
| инфестации | Бронхит | ||||
| Инфекции на | |||||
| горните дихателни | |||||
| пътища | |||||
| Инфекция на | |||||
| пикочните пътища | |||||
| Нарушения на | Тромбоцитопе- | Спленомегалияа | Левкоцитозаа | Руптура на | |
| кръвта и | ния | Понижен | слезкатаа | ||
| лимфната | Анемияд | хемоглобинд | Сърповидно | ||
| система | клетъчна | ||||
| анемия с | |||||
| криза | |||||
| Екстрамеду- | |||||
| ларна | |||||
| хемопоеза | |||||
| Нарушения на имуннатасистема | Свръхчувствител ност Свръхчувствител ност към лекарстваа Реакция на присадката срещу приемателяб | Анафилактич-на реакция | |||
| Нарушения на | Намален апетитд | Хиперурекемия | Понижена | ||
| метаболизма и | Повишена лактат | Повишена | кръвна захар | ||
| храненето | дехидрогеназа вкръвта | пикочнакиселина в | Псевдоподаграа | ||
| кръвта | (хондрокалци | ||||
| -ноза/ | |||||
| пирофосфатна | |||||
| артропатия) | |||||
| Системо-органен клас по MedDRA | Нежелани лекарствени реакции | ||||
| Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до < 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) | ||
| Нарушения в обема на течностите | |||||
| Психични нарушения | Безсъние | ||||
| Нарушения на нервнатасистема | Главоболиеа | Замаяност Хипоестезия Парестезия | |||
| Съдови | Хипертония | Венооклузивна | Синдром на | ||
| нарушения | Хипотония | болестг | нарушена | ||
| капилярна | |||||
| пропускливос | |||||
| та | |||||
| Аортит | |||||
| Респираторни, | Хемоптиза | Остър | |||
| гръдни и | Диспнея | респираторен | |||
| медиастинални | Кашлицаа | дистрес | |||
| нарушения | Орофарингеална | синдрома | |||
| болкаа,д | Дихателна | ||||
| Епистаксис | недостатъчноста | ||||
| Белодробен | |||||
| отока | |||||
| Белодробен | |||||
| кръвоизлив | |||||
| Интерстициална | |||||
| белодробна | |||||
| болеста | |||||
| Белодробна | |||||
| инфилтрацияа | |||||
| Хипоксия | |||||
| Стомашно-чревни нарушения | Диарияа,д Повръщанеа,д Гаденеa | Болка в устата Запекд | |||
| Хепатобилиарн | Хепатомегалия | Повишена | |||
| и нарушения | Повишена алкална | аспартат | |||
| фосфатаза в кръвта | аминотрансфераз | ||||
| а | |||||
| Повишена гама | |||||
| глутамил- | |||||
| трансфераза | |||||
| Нарушения на | Алопецияа | Обрива | Макулопапулозе | Кожен | |
| кожата и | Еритема | н обрив | васкулита | ||
| подкожната | Синдром на | ||||
| тъкан | Sweets (остра | ||||
| фебрилна | |||||
| неутрофилна | |||||
| дерматоза) | |||||
| Нарушения на мускулно-скелетната | Мускулно-скелетна болкав | Мускулни спазми | Остеопороза | Намалена костна плътност | |
| Системо-органен клас по MedDRA | Нежелани лекарствени реакции | ||||
| Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до < 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) | ||
| система и съединителната тъкан | Обостряне на ревматоиден артрит | ||||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Дизурия Хематурия | Протеинурия | Гломерулоне ф-рит Отклонения в уринната находка | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Умораа Възпаление на лигавицитеа Повишена температура | Гръдна болкаа Болкаа АстенияаНеразположениед Периферен отокe | Реакция на мястото на инжектиране | ||
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат наинтервенции | Реакция към трансфузиятад | ||||
а Вж. подточка „в“ (Описание на избрани нежелани реакции).
б Има данни за GvHD и смъртни случаи при пациенти след алогенна трансплантация на костен мозък (вж. подточка „в“).
в Включва болка в костите, болка в гърба, артралгия, миалгия, болка в крайниците, мускулно-скелетна болка, мускулно-скелетна болка в областта на гърдите, болка в шията.
г При постмаркетингови условия са наблюдавани случаи на пациенти, подлагани на трансплантация на костен мозък или мобилизация на PBPC.
д Нежелани събития с по-висока честота при пациенти на филграстим, в сравнение с плацебо, и свързани с последствията от подлежащото злокачествено заболяване или цитотоксична химиотерапия.
в. Описание на избрани нежелани реакции
Свръхчувствителност
При клинични проучвания и постмаркетинговия опит са съобщени реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия, обрив, уртикария, ангиоедем, диспнея и хипотония, проявяващи се при началното или последващото лечение. Като цяло съобщенията са по-чести след интравенозно приложение. В някои случаи симптомите се появяват отново след повторно приложение, което предполага причино-следствена връзка. Употребата на филграстим трябва да бъде преустановена окончателно при пациенти със сериозна алергична реакция.
Белодробни нежелани събития
При клинични проучвания и постмаркетингови условия са съобщавани случаи на нежелани реакции, свързани с белия дроб, включващи интерстициална белодробна болест, белодробен оток и белодробна инфилтрация, в някои случаи водещи до белодробна недостатъчност или остър респираторен дистрес синдром (ARDS), които може да имат летален изход (вж. точка 4.4).
Спленомегалия и руптура на слезката
Случаи на спленомегалия и руптура на слезката са съобщавани след прилагане на филграстим. Някои случаи на руптура на слезката са имали летален изход (вж. точка 4.4).
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
Съобщени са случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост при употреба на гранулоцит-колониостимулиращ фактор. Те обикновено настъпват при пациенти с напреднали злокачествени заболявания, със сепсис, приемащи няколко лекарства за химиотерапия или подложени на афереза (вж. точка 4.4).
Кожен васкулит
Съобщава се за кожен васкулит при пациенти, лекувани с филграстим. Механизмът на васкулита при пациенти, получаващи филграстим, не е известен. При дългосрочна употреба кожен васкулит се наблюдава при 2% от пациентите със SCN.
Левкоцитоза
Левкоцитоза (WBC > 50 × 109/l) се наблюдава при 41% от здравите донори, а преходна тромбоцитопения (тромбоцити < 100 × 109/l) след приложение на филграстим и левкофереза се наблюдава при 35% от донорите (вж. точка 4.4).
Синдром на Sweets
При постмаркетингови условия се съобщава за случаи на синдром на Sweet (остра фебрилна неутрофилна дерматоза) при пациенти, лекувани с филграстим.
Псевдоподагра (хондрокалциноза/пирофосфатна артропатия)
Псевдоподагра (хондрокалциноза/пирофосфатна артропатия) е съобщена при пациенти с онкологично заболяване, лекувани с филграстим.
GvHD
Има съобщения за GvHD и летални случаи при пациенти, получаващи G-CSF след алогенна трансплантация на костен мозък (вж. точка 4.4 и 5.1).
-
Педиатрична популация
Данните от клинични проучвания при педиатрични пациенти показват, че безопасността и ефикасността на филграстим са сходни при възрастни и деца, подложени на цитотоксична химиотерапия, което предполага, че няма разлики във фармакокинетиката на филграстим, свързани с възрастта. Единственото постоянно съобщавано нежелано събитие е мускулно-скелетна болка, което не се различава от опита при възрастни.
Няма достатъчно данни за допълнително оценяване на употребата на филграстим при педиатрични пациенти.
-
Други специални популации
Гериатрична употреба
Не са наблюдавани разлики в безопасността или ефикасността при пациенти на възраст над 65 години при сравнение с по-млади възрастни (> 18 години) пациенти, подложени на цитотоксична химиотерапия, и клиничният опит не показва различия в отговорите между пациенти в старческа възраст и по-млади възрастни пациенти. Няма достатъчно данни за
оценка на употребата на филграстим при гериатрични пациенти за други одобрени показания на филграстим.
Педиатрични пациенти с тежка хронична неутропения (SCN)
Случаи на намалена костна плътност и остеопороза са съобщени при педиатрични пациенти с тежка хронична неутропения, подложени на продължително лечение с филграстим.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Nivestim 48 MU (480 µg/0.5 ml)
Фармакотерапевтична група: имуностимулатори, колония стимулиращи фактори; ATC код: L03AA02.
Nivestim е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата https://www.ema.europa.eu.
Човешкият G-CSF е гликопротеин, който регулира продукцията и отделянето на функционални неутрофили от костния мозък. Nivestim, който съдържа r-metHuG-CSF (филграстим), води до значително увеличение на броя на неутрофилите в периферната кръв за 24 часа с незначително увеличение на моноцитите. При някои пациенти с SCN, филграстим може да предизвика леко увеличение на броя на циркулиращите еозинофили и базофили в сравнение с изходното ниво; при някои от тези пациенти може да има еозинофилия или базофилия още преди лечението.
Повишаването на броя на неутрофилите е дозозависимо при препоръчителните дози. Неутрофилите, произведени в отговор на филграстим, показват нормална или засилена функция, което е установено чрез тестове за хемотаксична и фагоцитна функция. След преустановяване на терапията с филграстим, броят на циркулиращите неутрофили намалява с 50% за 1-2 дни, като достига нормални стойности за 1-7 дни.
Употребата на филграстим при пациенти, подложени на цитотоксична терапия, води до значително намаляване на честотата, тежестта и продължителността на неутропенията и фебрилната неутропения. Лечението с филграстим значително намалява продължителността на фебрилната неутропения, употребата на антибиотици и хоспитализацията след индукционна химиотерапия за остра миелогенна левкемия или миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация. Честотата на фебрилитета и документираните инфекции не са намалени и в двата случая. Продължителността на фебрилитета не е намалена при пациенти, подложени на миелоаблативна терапия, последвана от трансплантация на костен мозък.
Употребата на филграстим, самостоятелно или след химиотерапия, мобилизира хемопоетичните периферни кръвни прогениторни клетки. Тези автоложни PBPC могат да бъдат събрани и инфузирани след високодозова цитотоксична терапия, или на мястото на, или като
допълнение към костномозъчна трансплантация. Инфузията на PBPC ускорява хемопоетичното възстановяване, намалявайки продължителността на риска от хеморагични усложнения и нуждата от тромбоцитна трансфузия.
Реципиенти на алогенни PBPC, мобилизирани чрез филграстим, имат много по-бързо хематологично възстановяване, водещо до значително намаляване на времето за възстановяване без тромбоцитно вливане, когато се сравнява с алогенна костномозъчна трансплантация.
Едно ретроспективно европейско проучване, оценяващо използването на GCSF след алогенна костномозъчна трансплантация при пациенти с остра левкемия, предполага увеличен риск от GvHD, свързана с лечението смъртност (TRM) и смъртност при прилагане на GCSF. В отделно ретроспективно международно проучване при пациенти с остра или хронична миелогенна левкемия не се наблюдава ефект върху риска за GvHD, TRM и смъртност. Мета-анализ на изпитвания при алогенна трансплантация, включително резултатите от 9 проспективни рандомизирани изпитвания, 8 ретроспективни изпитвания и 1 изпитване „случай-контрола“, не откри ефект по отношение на риска от остра GvHD, хронична GvHD или ранна, свързана с лечението смъртност.
| Относителен риск (95% CI) от GvHD и TRMСледващо лечение с GCSF след костномозъчна трансплантация | |||||
| Публикация | Период наизпитването | N | Остра GvHD стадий II-IV | Хронична GvHD | TRM |
| Мета-анализ (2003) | 1986-2001а | 1198 | 1,08 | 1,02 | 0,70 |
| (0,87, 1,33) | (0,82, 1,26) | (0,38, | |||
| 1,31) | |||||
| Европейско ретроспективно | 1992-2002б | 1789 | 1,33 | 1,29 | 1,73 |
| проучване (2004) | (1,08, 1,64) | (1,02, 1,61) | (1,30, | ||
| 2,32) | |||||
| Международно | 1995-2000б | 2110 | 1,11 | 1,10 | 1,26 |
| ретроспективно проучване | (0,86, 1,42) | (0,86, 1,39) | (0,95, | ||
| (2006) | 1,67) | ||||
а Анализът обхваща изпитвания, включващи костномозъчна трансплантация през този период; при някои изпитвания се използва GM-CSF.
б Анализът обхваща пациенти, получили костномозъчна трансплантация през този период.
Използване на филграстим за мобилизация на PBPC при здрави донори преди трансплантация на алогенни PBPC
При здрави донори доза от 10 µg/kg/ден, прилагана подкожно в продължение на 4 до5 последователни дни, позволява получаване на 4 × 106 CD34+ клетки/kg телесно тегло на реципиента при по-голямата част от донорите след две левкоферези.
Употребата на филграстим при пациенти, деца или възрастни, със SCN (тежка конгенитална, циклична и идиопатична неутропения) предизвиква трайно увеличение на абсолютния брой на неутрофилите в периферната кръв и намаляване на инфекцията и свързаните с нея събития.
Употребата на филграстим при пациенти с HIV инфекция поддържа нормален брой неутрофили и позволява прилагане на антивирусна и/или друга миелосупресивна терапия по схема. Липсват данни, че пациенти с HIV инфекция, лекувани с филграстим, имат повишена HIV репликация.
Както при другите хемопоетични растежни фактори, GCSF показва свойства за in vitro
стимулиране на човешки ендотелни клетки.
Едно рандомизирано, отворено, контролирано със сравнителен продукт, двустранно кръстосано проучване с единична доза при 46 здрави доброволци показва, че фармакокинетичният профил на Nivestim е сравним с този на референтния продукт след подкожно и интравенозно приложение. Друго рандомизирано, двойносляпо, контролирано със сравнителен продукт, двустранно кръстосано проучване с многократно приложение при 50 здрави доброволци показва, че фармакокинетичният профил на Nivestim е сравним с този на референтния продукт след подкожно приложение.
Установено е, че клирънсът на филграстим след подкожно или интравенозно приложение следва фармакокинетика от първи ред. Серумният елиминационен полуживот на филграстим е приблизително 3,5 часа, с клирънс приблизително 0,6 ml/min/kg. Непрекъсната инфузия на филграстим за период до 28 дни при пациенти, възстановяващи се след автоложна костномозъчна трансплантация, не води до кумулиране на лекарството и показва сравним елиминационен полуживот. Между дозата и серумната концентрация на филграстим, независимо дали е приложен интравенозно или подкожно, има положителна линейна корелация. След подкожно приложение в препоръчителните дози, серумните концентрации се поддържат над 10 ng/ml за 8 до 16 часа. Обемът на разпределение в кръвта е приблизително 150 ml/kg.
Фармацевтични данни - Nivestim 48 MU (480 µg/0.5 ml)
Ледена оцетна киселина Натриев хидроксид Сорбитол (E420) Полисорбат 80
Вода за инжекции
Nivestim не трябва да се разрежда с разтвори на натриев хлорид.
Разреденият филграстим може да се адсорбира върху стъклени или пластмасови материали, освен ако е разреден с 5% разтвор на глюкоза (вж. точка 6.6).
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Предварително напълнена спринцовка
30 месеца
След разреждане:
Доказана е химична и физична стабилност на разредения инфузионен разтвор в периода на използване за 24 часа при 2°C-8°C. От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва веднага. Ако не се използва веднага, периодът на използване и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надвишават 24 часа при температура 2°C-8°C, освен ако разреждането е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
Да се съхранява и транспортира в хладилник (2°C до 8°C). Да не се замразява.
Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
Случайното излагане на минусови температури до 24 часа не се отразява на стабилността на Nivestim. Замразените предварително напълнени спринцовки могат да бъдат размразени и след това да се съхраняват в хладилник за бъдеща употреба. Ако експозицията е повече от 24 часа или е замразяван повече от веднъж, Nivestim НЕ трябва да се използва.
В рамките на срока на годност и за целите на амбулаторната употреба, пациентът може да извади продукта от хладилника и да го съхранява при стайна температура (не повече от 25°С) за период до 15 дни. В края на този период, продуктът не трябва да бъде поставян обратно в хладилника, а трябва да се изхвърли.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Nivestim 12 MU/0,2 ml инжекционен/инфузионен разтвор
Предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I), с инжекционна игла (неръждаема стомана) с обезопасяващо устройство за иглата, съдържаща 0,2 ml инжекционен/инфузионен разтвор.
Nivestim 30 MU/0,5 ml инжекционен/инфузионен разтвор, Nivestim 48 MU/0,5 ml инжекционен/инфузионен разтвор
Предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I), с инжекционна игла (неръждаема стомана) с обезопасяващо устройство за иглата, съдържаща 0,5 ml инжекционен/инфузионен разтвор.
Всяка предварително напълнена спринцовка е с прикрепена инжекционна игла, покрита с предпазител на иглата, който съдържа епоксипрен, производно на латекс (естествен каучук), който може да влезе в контакт с иглата.
Опаковки с 1, 5, 8 или 10 предварително напълнени спринцовки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Ако е необходимо, Nivestim може да се разреди с 5%разтвор на глюкоза.
Не се препоръчва разреждане до крайна концентрация под 0,2 MU (2 µg) на ml.
Разтворът трябва визуално да се прегледа преди употреба. Трябва да се използват само бистри разтвори без видими частици.
За пациенти, лекувани с филграстим с концентрации под 1,5MU (15 µg) на ml, към крайната концентрация от 2 mg/ml е необходимо добавянето на човешки серумен албумин (HSA).
Пример: В краен обем за инжектиране от 20 ml, при общи дози под 30 MU (300 µg), филграстим трябва да се прилага с добавени 0,2 ml от 20% разтвор на човешки албумин, Ph. Eur.
Nivestim не съдържа консерванти. С оглед на възможния риск от микробно замърсяване, предварително напълнените спринцовки Nivestim са само за еднократна употреба.
При разреждане в 5% разтвор на глюкоза, филграстим е съвместим със стъкло и различни пластмаси, включително PVC, полиолефин (съполимер от полипропилен и полиетилен) и полипропилен.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.