Metalyse 5000 Units (25 mg) - Powder for solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Metalyse 5000 Units (25 mg)
Metalyse е показан при възрастни за тромболитично лечение на остър исхемичен инсулт (ОИИ) в рамките на 4,5 часа след началото на симптомите и след изключване на вероятността за интракраниален кръвоизлив.
Дозировка
Metalyse трябва да се предписва от лекар с опит в невроваскуларната грижа и лечението с тромболитици, който разполага с апаратура за проследяване на това лечение.
Лечението с Metalyse трябва да започне възможно най-рано и не по-късно от 4,5 часа след началото на симптомите и след изключване на вероятността за интракраниален кръвоизлив чрез съответната апаратура за образна диагностика. Ефектът от лечението зависи от фактора време, следователно колкото по-рано започне лечението, толкова по-голяма е вероятността за благоприятен изход.
Лекарственият продукт, съдържащ тенектеплазе с подходящото количество на активното вещество, трябва да бъде избран внимателно и съобразно показанието. Лекарственият продукт тенектеплазе от 25 mg е предназначен за употреба само в случай на остър исхемичен инсулт.
Metalyse трябва да се прилага според телесното тегло, като максималната единична доза е 5 000 единици (25 mg тенектеплазе) за показанието остър исхемичен инсулт.
Съотношението полза/риск от лечението с тенектеплазе трябва внимателно да се оцени при пациенти с телесно тегло 50 kg или по-малко поради наличието на ограничен обем данни.
Обемът, необходим за прилагане на точната обща доза може да се изчисли по следната схема:
| Телесно тегло на пациента(kg) | Тенектеплазе (U) | Тенектеплазе (mg) | Съответен обем на реконституирания разтвор(ml) |
| < 60 | 3 000 | 15,0 | 3,0 |
| ≥ 60 до < 70 | 3 500 | 17,5 | 3,5 |
| ≥ 70 до < 80 | 4 000 | 20,0 | 4,0 |
| ≥ 80 до < 90 | 4 500 | 22,5 | 4,5 |
| ≥ 90 | 5 000 | 25,0 | 5,0 |
| За повече информация вижте точка 6.6: Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа | |||
Старческа възраст (> 80 години)
Metalyse трябва да се прилага с особено внимание при пациенти в старческа възраст
(> 80 години) поради по-високия риск от кървене (вж. информацията за кървене в точка 4.4).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Metalyse при деца на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.
Допълнително лечение
Лекарства, повлияващи коагулацията/функцията на тромбоцитите
Безопасността и ефикасността на тази схема със съпътстващо приложение на хепарин или инхибитори на тромбоцитната агрегация, като ацетилсалицилова киселина, през първите 24 часа след лечението с Metalyse не са проучени в достатъчна степен. Следователно през
първите 24 часа след лечението с Metalyse трябва да се избягва приложението на интравенозен хепарин или инхибитори на тромбоцитната агрегация, като ацетилсалицилова киселина, поради повишен риск от кръвоизлив.
Ако приемът на хепарин е необходим за други показания, дозата не трябва да превишава 10 000 IU на ден, прилагани подкожно.
Начин на приложение
Реконституираният разтвор трябва да се прилага интравенозно и да се използва незабавно. Реконституираният разтвор е бистър и безцветен до бледо жълт разтвор.
Необходимата доза трябва да се приложи като единична интравенозна болус инжекция за приблизително 5 до 10 секунди.
Флаконите тенектеплазе 40 mg и 50 mg не са предназначени за употреба при остър исхемичен инсулт. За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към гентамицин (остатъчни следи от производствения процес).
Освен това, тъй като лечението с тромболитици е свързано с по-висок риск от кървене, Metalyse е противопоказан в следните случаи:
-
значително нарушение, свързано с кървене, както настоящо, така и в предходните 6 месеца
-
пациенти, получаващи ефективна антикоагулация (например антагонисти на витамин К с INR > 1,7) (вж. точка 4.4, подточка „Кървене”)
-
известна анамнеза или съмнение за интракраниален кръвоизлив
-
симптоми, предполагащи субарахноидален кръвоизлив, дори при нормални данни от КТ изследване
-
тежък инсулт според клинична оценка (напр. NIHSS > 25) и/или оценка с подходящи техники за образна диагностика
-
остър исхемичен инсулт без инвалидизиращ неврологичен дефицит или симптоми на бързо подобрение преди пристъпване към инжектиране
-
анамнеза за увреждане на централната нервна система (т.е. неоплазма, аневризма, интракраниална или спинална операция)
-
известна хеморагична диатеза
-
тежка неконтролирана артериална хипертония (вж. точка 4.4)
-
голяма операция, биопсия на паренхимен орган или значима травма през последните 2 месеца
-
скорошна травма на главата или черепа
-
бактериален ендокардит, перикардит
-
остър панкреатит
-
тежка чернодробна дисфункция, включително чернодробна недостатъчност, цироза, портална хипертония (варици на хранопровода) и активен хепатит
-
активно улцерозно стомашно-чревно заболяване
-
известна артериална аневризма и/или артериална/венозна малформация
-
неоплазма с повишен риск от кървене
-
приложение на хепарин през предишните 48 часа и тромбопластиново време от лабораторните изследвания, превишаващо горната граница на нормата
-
пациенти с анамнеза за предишен инсулт и съпътстващ диабет
-
предишен инсулт през последните 3 месеца
-
брой тромбоцити под 100 000/mm3
-
систолно кръвно налягане (КН) > 185 mmHg или диастолно КН > 110 mmHg, или когато КН не може да се понижи под тези граници след подходящо лечение
-
кръвна захар < 50 mg/dl (вж. точка 4.4) или > 400 mg/dl (< 2,8 mM или > 22,2 mM)
Тромболитичното лечение изисква подходящо наблюдение. Лечението трябва да се проведе под ръководството и при проследяване от обучени лекари с опит в сферата на невроваскуларната помощ и приложението на тромболитични лечения, с апаратурата за наблюдение на това приложение. За проверка на показанието може да се обмисли прилагането на дистанционни диагностични мерки, според случая, вижте точки 4.1 и 4.2.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, търговското име и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Кървене
Най-често срещаното усложнение по време на лечението с тенектеплазе е кървенето. Съпътстващата употреба на други активни вещества, повлияващи коагулацията или функцията на тромбоцитите (например хепарин) може да допринесе за кървенето, вижте точки 4.2 и 4.3. Тъй като по време на терапията с тенектеплазе фибринът се лизира, може да възникне кървене от мястото на скорошно пунктиране. По тази причина лечението с тромболитици изисква да се отдели внимание на всички възможни места на кървене (включително места на въвеждане на катетри, места на артериално и венозно пунктиране, срезни места и места на инжектиране). По време на лечението с тенектеплазе трябва да се избягва използването на твърди катетри, както и интрамускулно инжектиране и неналежащи манипулации върху пациента.
В случай на сериозно кървене, особено мозъчен кръвоизлив, съпътстващото приложение на хепарин трябва незабавно да се прекрати. Ако в рамките на 4 часа преди началото на кървенето е приложен хепарин, трябва да се обмисли приложение на протамин. При малкото пациенти, които не се повлияват от тези консервативни мерки, може да е подходяща употребата на трансфузионни продукти. Може да се направи трансфузия на криопреципитат, прясно замразена плазма и тромбоцитна маса, като след всяко приложение се прави проследяване на клиничните и лабораторните показатели. При инфузия на криопреципитат се цели постигане на ниво на фибриноген 1 g/l. Като последна алтернатива могат да се приложат антифибринолитични средства.
При следните състояния рискът от терапията с тенектеплазе може да се повиши и трябва да бъде съпоставен с очакваните ползи:
-
скорошна интрамускулна инжекция или малки скорошни травми, пункция на големи съдове
-
пациенти, приемащи перорални антикоагуланти: Употребата на Metalyse може да се обсъди, когато подходящият(те) тест(ове) не показват клинично значима активност по отношение на коагулационната система (например INR ≤ 1,7 за антагонисти на витамин К или друг(и) подходящ(и) тест(ове) за други перорални антикоагуланти са под горната граница на нормата), вижте точка 4.3
-
продължителна (> 2 минути) или травматична кардиопулмонална реанимация, или сърдечен масаж
Интрацеребралният кръвоизлив е сериозна нежелана реакция при лечението на остър исхемичен инсулт (при до 19% от пациентите, без увеличение на общата заболеваемост или смъртност).
С употребата на Metalyse може да се повиши рискът от интракраниален кръвоизлив при пациенти с остър исхемичен инсулт.
Това важи по-специално в следните случаи:
-
установено закъснение във времето от началото на симптомите. Следователно приложението на Metalyse не трябва да се забавя;
-
пациентите, лекувани преди това с ацетилсалицилова киселина (АСК), може да са изложени на по-висок риск от интрацеребрален кръвоизлив и/или смъртност, особено когато лечението с Metalyse се забави;
-
в сравнение с по-младите пациенти при пациентите в напреднала възраст (над 80 години) до известна степен изходът може да е по-лош независимо от лечението и те може да са изложени на повишен риск от интрацеребрален кръвоизлив, когато са подложени на тромболиза. В общия случай съотношението полза/риск от тромболизата при пациенти в напреднала възраст остава положително. Тромболизата при пациенти с ОИИ трябва да се оцени въз основа на индивидуалното съотношение полза/риск.
Тромбоемболизъм
Употребата на Metalyse може да повиши риска от възникване на тромбоемболични събития при пациенти със съществуващи тромби, напр. тромб в лявата половина на сърцето (митрална стеноза или предсърдно мъждене и т.н.).
Наблюдение на кръвното налягане
Необходим е мониторинг на КН по време на първите 24 часа след лечението с тенектеплазе. Препоръчва се интравенозна антихипертензивна терапия, ако систолното КН е > 180 mmHg или диастолното КН е > 105 mmHg.
Специални групи с намалено съотношение полза/риск
Съотношението полза/риск при тромболитичната терапия се счита за по-малко благоприятно при пациенти, които са имали предходен инсулт или при пациенти с неконтролиран диабет, но все още е положително при тези пациенти (вж. също точка 4.3).
Съотношението полза/риск от приложението на Metalyse трябва внимателно да се обмисли при пациенти с ОИИ и следните състояния:
-
гърч в началото на инсулта (тромболитично лечение при тези пациенти трябва да се обмисли само когато няма съмнение за състояние, имитиращо инсулт, или значима травма на главата.);
-
При пациенти, които първоначално са имали кръвна захар < 50 mg/dl, може да се обмисли тромболиза след коригиране на стойностите на кръвната захар до нормалните, ако диагнозата ОИИ остава (вж. точка 4.3).
При пациенти с инсулт вероятността да настъпи благоприятен изход намалява с удължаване на времето от появата на симптомите до тромболитичното лечение, с увеличаване на възрастта, с повишаване на тежестта на инсулта и при повишени нива на кръвната захар при постъпване, докато вероятността за тежка инвалидизация и настъпване на смърт или симптоматично интракраниално кървене се повишава, независимо от лечението.
Церебрален оток
Реперфузията на исхемичната зона може да предизвика церебрален оток в зоната на инфаркта. Свръхчувствителност/повторно приложение
Имуномедиираните реакции на свръхчувствителност, свързани с приложението на Metalyse, може да са причинени от активното вещество тенектеплазе, гентамицин (остатъчни следи от производствения процес) или някое от помощните вещества, вижте точки 4.3 и 6.1.
След лечение не е наблюдавано трайно образуване на антитела към молекулата на тенектеплазе. Все пак няма систематичен опит с повторното приложение на тенектеплазе. Съществува също така риск от поява на реакции на свръхчувствителност, медиирани чрез неимунологичен механизъм.
Ангиоедемът е най-често срещаната реакция на свръхчувствителност, съобщавана за Metalyse. Този риск може да е повишен при показанието остър исхемичен инсулт и/или от съпътстващо лечение с АСЕ инхибитори. Пациенти, лекувани с Metalyse, трябва да се наблюдават за ангиоедем по време на и в продължение на до 24 часа след приложението.
Ако възникне тежка реакция на свръхчувствителност (напр. ангиоедем), трябва веднага да се започне подходящо лечение. То може да включва интубиране.
Педиатрична популация
Липсват данни за безопасността и ефикасността на Metalyse при деца на възраст под 18 години. Следователно Metalyse не се препоръчва за употреба при деца под 18 години.
Metalyse съдържа полисорбат 20
Това лекарство съдържа 2,0 mg полисорбат 20 във всеки флакон 25 mg. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Не са провеждани специални проучвания за взаимодействията на Metalyse с лекарствени продукти, често използвани при пациенти с остър исхемичен инсулт.
Лекарства, повлияващи коагулацията/функцията на тромбоцитите
Лекарствените продукти, които повлияват коагулацията, или тези, променящи функцията на тромбоцитите, могат да повишат риска от кървене (когато се прилагат преди, по време на или след лечението с тенектеплазе). Тези продукти трябва да се избягват през първите 24 часа след лечението на остър исхемичен инсулт с Metalyse. По отношение на предварителното лечение с тези вещества вижте точки 4.2, 4.3 и 4.4.
ACE инхибитори
Съпътстващото лечение с АСЕ инхибитори може да повиши риска от получаване на реакция на свръхчувствителност, вижте точка 4.4.
Публикуваните академични рандомизирани изпитвания, включващи повече от 2 000 пациенти, лекувани с тенектеплазе, не показват клинично значими взаимодействия с други лекарствени продукти, използвани често при пациенти с ОИИ.
Бременност
Има ограничени данни от употребата на Metalyse при бременни жени.
Неклиничните данни от проучвания с тенектеплазе показват кървене с вторична смъртност на майките, дължащи се на известната фармакологична активност на активното вещество, както и няколко случая на аборт и резорбция на фетуса (ефектите са наблюдавани само при многократно прилагане).
Тенектеплазе не се счита за тератогенен (вж. точка 5.3).
По време на бременност трябва да се прецени ползата от лечението спрямо потенциалния риск. Кърмене
Не е известно дали тенектеплазе се екскретира в кърмата.
Трябва да се внимава, когато Metalyse се прилага на кърмачка, и трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето в рамките на първите 24 часа след приложението на Metalyse.
Фертилитет
Липсват данни както от клинични, така и от неклинични проучвания на фертилитета с тенектеплазе (Metalyse).
Обобщение на профила на безопасност
Кръвоизливът е най-честата нежелана реакция, свързана с употребата на тенектеплазе. Видът кръвоизлив може да е повърхностен на мястото на инжектиране или вътрешен на всяко място или телесна кухина.
Съобщават се случаи на смърт и трайно инвалидизиране при пациенти, които са претърпели епизоди на кървене.
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Изброените по-долу нежелани реакции са класифицирани по честота и системо-органен клас. Групирането по честота е определено съгласно следната конвенция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
С изключение на появата на реперфузионни аритмии като нежелана лекарствена реакция (НЛР) при показанието остър инфаркт на миокарда и честотата на интракраниален кръвоизлив като НЛР при показанието остър исхемичен инсулт, няма медицинско основание да се допусне, че профилът на безопасност на Metalyse при показанието остър исхемичен инсулт е различен от този при показанието остър инфаркт на миокарда.
Таблица 1 показва честотата на нежеланите реакции.
| Системо-органен клас | Нежелана реакция |
| Нарушения на имунната система | |
| Редки | Анафилактоидна реакция (включително обрив, уртикария, бронхоспазъм, ларингеален оток) |
| Нарушения на нервната система | |
| Много чести | Интракраниален кръвоизлив (като мозъчен кръвоизлив, мозъчен хематом, хеморагичен инсулт, инсулт с хеморагична трансформация, интракраниален хематом, субарахноидален кръвоизлив), включително свързани симптоми катосомнолентност, афазия, хемипареза, конвулсии |
| Нарушения на очите | |
| Нечести | Очен кръвоизлив |
| Сърдечни нарушения | |
| Редки | Перикарден кръвоизлив |
| Съдови нарушения | |
| Много чести | Кръвоизлив |
| Редки | Емболия (тромботична емболизация) |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | |
| Чести | Епистаксис |
| Редки | Белодробен кръвоизлив |
| Стомашно-чревни нарушения | |
| Чести | Стомашно-чревен кръвоизлив (като стомашен кръвоизлив,кръвоизлив от язва на стомаха, ректален кръвоизлив, хематемеза, мелена, кръвоизлив от устата) |
| Нечести | Ретроперитонеален кръвоизлив (като ретроперитонеален хематом) |
| С неизвестна честота | Гадене, повръщане |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | |
| Чести | Екхимоза |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | |
| Чести | Урогенитален кръвоизлив (като хематурия, кръвоизлив в уринарния тракт) |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | |
| Чести | Кръвоизлив на мястото на инжектиране, кръвоизлив на мястото на пунктиране |
| Изследвания | |
| Редки | Понижено кръвно налягане |
| С неизвестна честота | Повишена телесна температура |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | |
| С неизвестна честота | Мастна емболия, която може да доведе до съответни последици в засегнатите органи |
| Хирургически и медицински интервенции | |
| С неизвестна честота | Трансфузия |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Симптоми
В случай на предозиране може да има повишен риск от кървене. Терапия
В случай на тежко и продължително кървене може да се обсъди заместителна терапия (плазма, тромбоцити), вижте също точка 4.4.
Фармакологични свойства - Metalyse 5000 Units (25 mg)
Фармакотерапевтична група: Антитромботични средства, ензими; ATC код: B01AD11 Механизъм на действие
Тенектеплазе е рекомбинантен фибрин-специфичен активатор на плазминогена, който е получен от естествен t-PA чрез модификации на протеиновата структура на три места. Той се свързва с фибриновия компонент на тромба (кръвен съсирек) и селективно конвертира свързания с тромба плазминоген до плазмин, който разгражда фибриновия матрикс на тромба. Тенектеплазе има по-висока специфичност към фибрин и по-голяма резистентност към инактивиране от ендогенния му инхибитор (PAI-1) в сравнение с естествения t-PA.
Фармакодинамични ефекти
След приложение на тенектеплазе се наблюдава дозозависима консумация на α2-антиплазмин (инхибитор на плазмина в течната фаза) с последващо повишаване на нивото на системното образуване на плазмин. Това отговаря на очаквания ефект от активирането на плазминогена. В сравнителните проучвания при пациенти, лекувани с максимална доза тенектеплазе (10 000 U, съответстващи на 50 mg), се наблюдава по-малко от 15% намаление на фибриногена и по-малко от 25% намаление на плазминогена, докато алтеплазе води до приблизително 50% намаление на нивата на фибриноген и плазминоген. В рамките на 30 дни не се установява клинично значимо образуване на антитела.
Клинична ефикасност и безопасност
Проучване АсТ
Изпитването за сравнение на алтеплазе с тенектеплазе (Alteplase Compared to Tenecteplase, АсТ) е проектирано като прагматично, основаващо се на регистър, проспективно, рандомизирано, контролирано, открито (със заслепена оценка на крайните точки) изпитване на тенектеплазе спрямо алтеплазе, прилагани интравенозно, за доказване, че тенектеплазе е с не по-малка ефикасност от алтеплазе при пациенти с остър исхемичен инсулт в рамките на 4,5 часа след началото на симптомите, иначе отговарящ на изискванията за интравенозна тромболиза съгласно настоящите насоки. Изпитването постига първичния си резултат, като демонстрира не по-малка ефикасност при приложение на тенектеплазе 0,25 mg/kg (макс. 25 mg) спрямо алтеплазе 0,9 mg/kg (макс. 90 mg): 296 (36,9%) от 802 пациенти в групата на тенектеплазе и
266 (34,8%) от 765 пациенти в групата на алтеплазе имат скор по модифицираната скала на Rankin (modified Rankin scale, mRS) 0-1 на дни 90-120 (некоригирана разлика в степента на риска 2,1% [95% CI -2,6 до 6,9]. Резултатите при модифицираната ITT популация (mITT) и модифицираната популация по протокол (mPP) са сходни.
Ключовите резултати, свързани с безопасността, са симптоматичен интрацеребрален
кръвоизлив, оролингвален ангиоедем и екстракраниално кървене, налагащо кръвопреливане, всички настъпващи в рамките на 24 h след приложението на тромболитик, и смъртност поради всякаква причина в рамките на 90 дни.
Няма значими разлики в честотата на симптоматичен интрацеребрален кръвоизлив, настъпил в рамките на 24 h. Честотите на определен чрез образна диагностика интракраниален кръвоизлив (оценен като заслепен за статуса по отношение на симптомите и назначеното лечение) не показват разлика между двете групи, а определените чрез образна диагностика честоти на тип 2 паренхимен хематом (т.е. хематом, обхващащ ≥ 30% от инфаркта с явен ефект на масата) са сходни с наблюдаваните честоти на симптоматичен интрацеребрален кръвоизлив в изпитването. Деветдесет дни след лечението не се наблюдават значими разлики в честотата на смъртността в рамките на 90 дни. Случаите на оролингвален ангиоедем и периферно кървене, налагащо кръвопреливане, са редки и сходни и в двете групи (вж. Таблица 2).
Таблица 2. Честота на ключовите резултати, свързани с безопасността, в групите на тенектеплазе и алтеплазе.
| Група на тенектеплазе | Група на алтеплазе | Разлика в риска (95% CI) | |
| Симптоматичен интрацеребраленкръвоизлив в рамките на 24 h | 27/800 (3,4%) | 24/763 (3,2%) | 0,2 (-1,5 до 2,0) |
| Определен с образна диагностика интракраниален кръвоизлив | 154/800 (19,3%) | 157/763 (20,6%) | -1,3 (-5,3 до 2,6) |
| Екстракраниално кървене, налагащокръвопреливания | 6/800 (0,8%) | 6/763 (0,8%) | 0,0 (-0,9 до 0,8) |
| Смърт в рамките на 90 дни след рандомизация (n = 1 554) | 122/796 (15,3%) | 117/758 (15,4%) | -0,1 (-3,7 до 3,5) |
| Оролингвален ангиоедем | 9/800 (1,1%) | 9/763 (1,2%) | -0,1 (-1,1 до 1,0) |
| Паренхимен хематом тип 2 (хематом, обхващащ ≥ 30% от инфаркта с явен ефект на масата) | 21,800 (2,6%) | 18/763 (2,4%) | 0,3 (-1,3 до 1,8) |
Проучване EXTEND-IA TNK
EXTEND-IA TNK е предназначено за оценка на не по-малката ефикасност на тенектеплазе спрямо алтеплазе по отношение на постигането на реперфузия при първоначална ангиограма при приложение в рамките на 4,5 h от началото на исхемичния инсулт при пациенти, за които се планира да бъдат подложени на ендоваскуларна терапия.
Пациенти с исхемичен инсулт с оклузия на вътрешната каротидна, базиларната или средната мозъчна артерия и които са подходящи да бъдат подложени на тромбектомия са рандомизирани да получат тенектеплазе 0,25 mg/kg или алтеплазе 0,9 mg/kg в рамките на 4,5 h след началото на симптомите. Във всяка група на лечение има 101 пациенти. Първичният резултат е реперфузия на повече от 50% от ангажираната исхемична зона или липса на тромб, който да бъде извлечен, към момента на първоначалната ангиографска оценка. Изследвана е не по-малката ефикасност на тенектеплазе, последвано от оценка на превъзходството.
Първичният резултат се постига при 22% от пациентите, лекувани с тенектеплазе спрямо 10% от лекуваните с алтеплазе (разлика в честотата, 12%; 95% CI 2, 21; съотношение на честотите, 2,2; 95% CI 1,1; 4,4).
Вторичните резултати включват скор по mRS на 90-тия ден. Делът на пациентите със скор по mRS 0-1 на 90-тия ден е 51% при групата на тенектеплазе и 43% при групата на алтеплазе (коригирано съотношение на честотите 1,2; 95% CI 0,9 до 1,6).
Симптоматичен интракраниален кръвоизлив възниква при 1% от пациентите във всяка група. Има 10 смъртни случая (10%) в групата на тенектеплазе и 18 (18%) в групата на алтеплазе, което не се явява значима разлика в предварително определения логистично-регресионен
анализ. Повечето смъртни случаи са свързани с прогресия на тежък инсулт (9% в групата на тенектеплазе и 14 в групата на алтеплазе). Тенектеплазе 0,25 mg/kg показва сходен профил на безопасност в сравнение с алтеплазе 0,9 mg/kg.
Няколко неинтервенционални проучвания сравняват тенектеплазе (0,25 mg/kg) спрямо алтеплазе (0,9 mg/kg) при ОИИ със или без оклузия на голям съд в рамките на 4,5 часа след началото на симптомите. В тези обсервационни проучвания се съобщава за коригирани (или псевдорандомизирани) прогнозни стойности, включени са общо > 2 900 пациенти с ОИИ (от проучвания с над 100 пациенти, лекувани с тенектеплазе) и се съобщава за последователен сходен профил на безопасност и ефикасност на тенектеплазе в сравнение с алтеплазе.
Абсорбция и разпределение
Тенектеплазе е рекомбинантен протеин за интравенозно приложение, който активира плазминогена.
След интравенозно приложение на болус доза 30 mg тенектеплазе при пациенти с остър инфаркт на миокарда първоначално изчислената плазмена концентрация на тенектеплазе е 6,45 ± 3,60 µg/ml (средно ± SD). Фазата на разпределение е 31% ± 22% до 69% ± 15% (средно ± SD) от общата площ под кривата (AUC) след приложение на дози от 5 до 50 mg.
Данните за разпределението в тъканите са получени от проучвания с радиоактивно маркиран тенектеплазе при плъхове. Основният орган, до който се разпределя тенектеплазе, е черния дроб. Не е ясно дали и до каква степен тенектеплазе се свързва с плазмените протеини при хора. Средното остатъчно време (mean residence time, MRT) в тялото е приблизително 1 h, а средният (± SD) обем на разпределение в стационарно състояние (Vss) варира от 6,3 ± 2 l дo 15 ± 7 l.
Биотрансформация
Тенектеплазе се извежда от циркулацията чрез свързване със специфични рецептори в черния дроб, което е последвано от разграждането му до малки пептиди. Свързването с чернодробните рецептори обаче е по-слабо в сравнение с това на естествения t-PA, което води до удължен полуживот.
Елиминиране
След единична интравенозна болус инжекция с тенектеплазе при пациенти с остър инфаркт на миокарда тенектеплазе антигенът има двуфазно елиминиране от плазмата. Клирънсът на тенектеплазе в терапевтичния дозов диапазон не зависи от дозата. Началният доминантен полуживот е 24 ± 5,5 (средна стойност ± SD) min, който е 5 пъти по-дълъг от този на естествения t-PA. Терминалният полуживот е 129 ± 87 min, а плазменият клирънс е
119 ± 49 ml/min.
Повишеното телесно тегло води до умерено повишаване на клирънса на тенектеплазе, а увеличаването на възрастта – до леко намаляване. Жените като цяло имат по-нисък клирънс от мъжете, но това може да се обясни с обикновено по-ниското им телесно тегло.
Линейност/нелинейност
Анализът на линейността в зависимост от дозата въз основа на AUC предполага, че тенектеплазе има нелинейна фармакокинетика в изследвания дозов диапазон, т.е. от 5 до 50 mg.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Тъй като тенектеплазе се елиминира през черния дроб, не се очаква бъбречната дисфункция да
окаже влияние на фармакокинетиката на тенектеплазе. Това се подкрепя и от данните от проучванията при животни. Въпреки това ефектът на бъбречната и чернодробната дисфункция върху фармакокинетиката на тенектеплазе при хора не е специално изследван. Следователно не могат да бъдат дадени препоръки за коригиране дозата на тенектеплазе при пациенти с чернодробна и тежка бъбречна недостатъчност.
Фармацевтични данни - Metalyse 5000 Units (25 mg)
Аргинин
Концентрирана фосфорна киселина (Е 338) Полисорбат 20 (Е 432)
Остатъчни следи от производствения процес: гентамицин
Срок на годност, както е опакован за продажба
3 години Реконституиран разтвор
Химична и физична стабилност в периода на използване е доказана за 24 часа при температура
2-8 °С и за 8 часа при температура 30 °С.
От микробиологична гледна точка реконституираният разтвор трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времето на съхранение в периода на използване и условията на съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надвишават 24 часа при температура 2-8 °С.
Да не се съхранява над 30 °C. Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение на реконституирания лекарствен продукт вижте точка 6.3.
Флакон 10 ml от прозрачно стъкло със сива гумена запушалка с покритие (В2-44) и обкатка, напълнен с прах за инжекционен разтвор. Всеки флакон съдържа 25 mg тенектеплазе.
Metalyse се реконституира чрез добавяне на 5 ml стерилна вода за инжекции във флакона, съдържащ праха за инжекционен разтвор, с помощта на игла и спринцовка (не са предоставени в опаковката).
-
Отстранете обкатката от флакона.
-
Напълнете спринцовка с 5 ml стерилна вода за инжекции и пробийте запушалката на флакона в средата с иглата.
-
Добавете цялото количество стерилна вода за инжекции във флакона, като натиснете бавно буталото на спринцовката надолу, за да се избегне образуване на пяна.
-
Дръжте спринцовката закрепена към флакона и реконституирайте чрез внимателно завъртане.
-
Реконституираният инжекционен разтвор е безцветен до бледожълт, прозрачен разтвор. Трябва да се използва само бистър разтвор без наличие на частици.
-
Непосредствено преди приложението на разтвора обърнете флакона с все още прикачената спринцовка така, че спринцовката да е под него.
-
Изтеглете в спринцовката подходящото количество Metalyse реконституиран разтвор в зависимост от теглото на пациента.
Телесно тегло на пациента(kg) Обем на реконституирания разтвор(ml) Тенектеплазе (U) Тенектеплазе (mg) < 60 3,0 3 000 15,0 ≥ 60 дo < 70 3,5 3 500 17,5 ≥ 70 дo < 80 4,0 4 000 20,0 ≥ 80 дo < 90 4,5 4 500 22,5 ≥ 90 5,0 5 000 25,0 -
Metalyse може да се приложи и през вече съществуващ интравенозен път, който е бил използван само за приложение на разтвор на натриев хлорид 0,9%. В инжекционния разтвор не трябва да се добавя никакъв друг лекарствен продукт.
-
Metalyse трябва да се приложи на пациента интравенозно за около 5 до 10 секунди. Не трябва да се прилага в система, чрез която се вливат разтвори, съдържащи глюкоза, тъй като Metalyse е несъвместим с разтвор на глюкоза.
-
Системата трябва да се промие след инжектирането на Metalyse, за да се достави цялото количество.
-
Неизползваният реконституиран разтвор трябва да се изхвърли.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.