Ceftriaxon-MIP 2 g powder for solution for injection

Инфекции предизвикани от чувствителни на цефтриаксон микроорганизми, като:

• Септицемия

• Менингит

• Борелиоза (особенно II и III стадий)

• Абдоминални инфекции (перитонит, инфекции на жлъчните пътища и стомашно-чревния тракт)

• Инфекции на костите и ставите

• Инфекции на кожата и меките тъкани, включително инфектирани рани

• Инфекции на бъбреците и пикочните пътища

• Инфекции на дихателните пътища, особено пневмония, и уши, нос й гърло инфекции

• Генитални инфекции, включително гонорея

• Инфекции и профилактика на инфекции при пациенти с отслабена имунна защита

• Периоперативна профилактика на инфекции

Официалните ръководства за правилната употреба на антибактериални лекарства трябва да се вземат под внимание.

Цефтриаксон-MIP е подходящ за интравенозно или интрамускулно инжектиране, както и за инфузия. Дозирането и начина на приложение трябва да се избират в съответствие с тежеста на инфекцията, чувствителността на патогена и условията и възрастта на пациента.

Възрастни и юноши (12-18 години, телесно тегло ≥ 50kg)

1 - 2 g цефтриаксон един път дневно.

В случай на тежки, животозострашаващи инфекции като септицемия, назокомиална пневмония бактериален менингит и други, както и в случай на умерено чувствителни бактерии дозата може да се повиши до 4 g веднъж дневно.

Новородени на 2 седмици, кърмачета (28 дни - 23 месеца) и деца (2 - 11 години) 20 до 80 mg на kg телесно тегло/дневно, в зависимост от тежестта на инфекцията. При деца с тегло над 50 kg трябва да се използва обичайната доза за възрастни.

Недоносени или новородени до 2 седмици От 20 до 50 mg на kg телесно тегло/дневно.

Доза от 50 mg на kg телесно тегло/дневно се счита достатъчна дори в случаи на тежки инфекции като менингит.

Пациенти в напреднала възраст

При пациенти в напреднала възраст са валидни дозите при възрастни.

Пациенти с нарушена бъбречна функция

Редукция на дозата не е необходима при пациенти с нарушена бъбречна функция при условие, че чернодробната функция е нормална. Само при пациенти с креатининов клирънс ≤10 ml/min дневната доза не трябва да надвишава 2 g.

Пациенти с чернодробни увреждания

При пациенти с чернодробни нарушения не се изисква редукция на дозата при условие, че бъбречната функция е интактна.

При пациенти с тежко бъбречно нарушение придружено с чернодробна недостатъчност, плазмената концентрация на цефтриаксон трябва да се следи редовно с цел адаптиране на дозата при необходимост.

Хемо- или перитонеална диализа:

Диализирани пациенти не се нуждаят от допълнителна доза цефтриаксон след диализа. Все пак, плазмените концентрации трябва да се следят с цел дозова адаптация при необходимост, тъй като при тези пациенти скоростта на елиминиране може да бъде намалена.

Специални дозови препоръки

Менингит

При възрастни, юноши над 12-годишна възраст и деца с телесно тегЛо над > 50 kg, лечението трябва да се започне с доза от 100 mg/kg телесно тегло за 24 часа веднъж дневно, като не трябва да се надхвърля максимална доза от 4 g дневно.

При бактериален менингит при кърмачета и деца лечението трябва да се започне с доза между 50 и 100 mg/kg телесно тегло веднъж дневно. Не трябва да се надвишава максималната дневна доза от 2 g. При недоносени и новородени дневната доза е 50 mg/kg телесно тегло.

След идентифициране на патогените и определянето на тяхната чувствителност, дозата може да се редуцира съответно.

Продължителността на лечението зависи от развитието на болестта. Обичайно са достатъчни една до две седмици.

Гонорея

За лечение на неусложнена гонорея при подрастващи и възрастни се препоръчва единична доза от 250 mg цефтриаксон приложена интрамускулно. Преди започване на лечението трябва да се изключи наличието на сифилис.

Недоносени и новородени до 2 седмици получават интравенозно единична доза от 25 до 50 mg/kg телесно тегло за профилактика и лечение на инфекции предизвикани от gonococci. Дневната доза от 125 mg не трябва да се надвишава.

Борелиоза (II иIIIстадий)

Възрастни и юноши (12 -18 години) получават 2 g цефтриаксон веднъж дневно най-малко 14 дни. При тежки, рефрактерни на лечение случаи, са докладвани дози до 4 g дневно.

При деца до 11 -годишна възраст, доза от 50 до 100 mg/kg телесно тегло веднъж дневно до максимална дневна доза от 2 g и продължителност на лечение не по-малко от 14 дни.

Пери-оперативна профилактика:

За периоперативна профилактика, единична доза цефтриаксон трябва да се приложи 30-90 min преди операцията. Най-общо дозата съответства на терапевтичната стандартна доза. Преди колоректална хирургична операция цефтриаксон трябва да се приложи в комбинация с антибиотик покриващ анаеробния бактериален спектър.

Интравенозна инжекция

За интравенозно инжектиране 2 g цефтриаксон се разтваря в 20 ml вода за инжекции. Така приготвеният разтвор се инжектира директно интравенозно в продължение на 2 до 4 минути (вижте също точка 4.4 Специални предупреждения).

Интравенозна инфузия

Съдържанието на флакона се разтваря с 40 ml от един от следните не съдържащи калций разтвори:

• натриев хлорид 0,9 %

• натриев хлорид 0,45 % + глюкоза 2,5 %

• глюкоза 5 %

• глюкоза 10 %

• декстран 6 % в разтвор глюкоза 5 %

Инфузията трябва да се приложи за най-малко 30 min.

Интраартериална кратка инфузия

Цефтриаксон също може да се приложи интраартериално: 2 g цефтриаксон се разтварят в 50 ml 0,9 % разтвор на натриев хлорид и се инжектират в arteria femoral is за 15 min, като се използва перфузионна помпа.

Интрамускулна инжекция

За интрамускулна инжекция Цефтриаксон-MIP 2 g трябва да се разтвори в 7 ml 1 % разтвор на лидокаин. Полученият разтвор трябва да се приложи дълбоко мускулно в глутеалната област. Не трябва да се инжектира повече от 1 g на едно инжекционно място. Съдържащи лидокаин разтвори никога не трябва да се прилагат интраваскуларно (вижте също точка 4.4).

За лечение на невроборелиоза или тежки инфекции като сепгицемия и менингит интрамускулното приложение не е подходящо. Интрамускулно приложение не е показно При деца под 2-годишна възраст поради малката мускулна маса.

(За приготвяне на разтвора вижте също точка 6.6)

Продължителност на приложението

Продължителността на лечението варира в зависимост от протичането на болестта. Както при другите антибиотици, лечението с цефтриаксон трябва да продължи минимум от 48 до 72 часа след като пациента е станал афебрилен или са установени признаци за бактериална елиминация.

Цефтриаксон-MIP е противопоказен при пациенти с със свръхчувствителност към цефтриаксон или други цефалоспоринови антибиотици, поради риска от анафилактичен шок.

Кръстосана свръхчувствителност с други β-лактамни антибиотици (напр. пеницилин) може да настъпи, така че са необходими специални предпазни мерки при употреба в случаи на известна свръхчувствителност към пеницилин и други нецефалоспоринови антибиотици с β-лактамна структура.

In-vitro проучвания са показали, че цефтриаксон - както някои други цефалоспорини може да измести билирубина свързан със серумния албумин. Лечение с цефтриаксон на хипербилирубинемични новородени, и особено на недоносени новородени, не трябва да се провежда поради риска от билирубинова енцефалопатия.

Интрамускулното приложение не е подходящо за лечение на невроберлиоза или тежки инфекции като септицемия и менингит и при деца под 2-годишна възраст.

Допълнително за интрамускулното приложение

Лццокаин съдържащи разтвори, използващи се за интрамускулно приложение, не трябва да се прилагат при пациенти с нарушения на сърдечната проводимост или остра сърдечна недостатъчност, както и при случаи на известна свръхчувствителност към локални анестетици от амидоациден тип.

При пациенти с алергична реактивност, риска от тежки реакции на свръхчувствителност при инжекционно или инфузионно лечение е повишен. Поради това, Цефтриаксон-MIP трябва да се прилага със специално внимание при тези случаи.

При случай на остри тежки реакции на свръхчувствителност (напр. анафилактичен шок) лечението с Цефтриаксон-MIP трябва да се прекрати незабавно и да се започнат без забавяне подходящи спешни мероприятия (напр. антихистамини, кортикостероиди, симпатикомиметици и ако е необходимо изкуствено дишане)

При тежка персистираща диария настъпила по време или през първите седмици след лечението трябва да се обсъди възможността за псевдомембранозен колит (в повечето случаи предизвикан от Clostridiumdifficile). Това чревно заболяване причинено от антибиотичното лечение може да бъде животозастрашаващо и изисква незабавно подходящо лечение. Лекарствата инхибиращи чревната перисталтика са противопоказни.

Всяко приложение на антибиотици може да доведе до разрастване на резистентни микроорганизми.

Внимание трябва да се обърне и на симптомите на вторични инфекции от тези микроорганизми (напр. микоза на лигавиците). Тези инфекции трябва да се лекуват подходящо.

При ултразвуково изследване на жлъчния мехур, сенки, обичайно докладвани след лечение с по- високи от препоръчваните дози цефтриаксон, се интрепретират като жлъчни камъни. Всъщност тези сенки са преципитати от калциева сол на цефтриаксон и изчезват след приключването или прекратяването на лечението. В редките случаи, където настъпват симптоми се препоръчва консервативно, а не хирургично лечение. Лекарят трябва да обсъди прекратяване на лечението с цефтриаксон при пациенти проявяващи тези симптоми (вижте също точка 4.8).

По време на бързо интравенозно инжектиране може да настъпят реакции на свръхчувствителност като обрив и гадене. Това може да се избегне чрез бавно инжектиране (2 до 4 минути). .

При много бързо инжектиране (за по-малко от 1 минута) през централен венозен настъпи тежка аритмия.

Интрамускулната инжекция с цефтриаксон без разтвор на локален анестетик е болезнена и поради това трябва да се прави в комбинация с 1% разтвор на лидокаин. В тези случаи интраваскуларната

инжекция трябва да се избягва, защото интраваскуларното инжектиране на лидокаин може да предизвика безпокойство, тахикардия, нарушения в проводимостта, както и повръщане и конвулсии. Информацията за риска от производителя на лидокаин трябва да се съблюдава.

По време на продължително лечение с цефтриаксон, кръвната картина, бъбречната и чернодробната функция трябва да следят редовно.

В случаи на съпътстващи тежки бъбречни и чернодробни нарушения, серумната концентрация на цефтриаксон трябва редовно да се контролира.

Редкият витамин-К дефицит, предизвикан от приложението на цефалоспорини трябва да бъде обсъден.

При пациенти с контролирана натриева диета или с електролитен дисбаланс, съдържанието на натрий трябва да се има в предвид.

1 флакон Цефтриаксон-MIP 2 g съдържа 166 mg (7,2 mmol) натрий.

Дневната доза за недоносени новородени не трябва да надхвърля 50 mg/kg телесно тегло, поради незрелостта на ензимните системи.

Пефтриаксон/други антибиотици

Цефтриаксон не трябва да се комбинира с бактериостатични антибиотици, защото с оглед на антибактериалната ефикасност може да настъпи антагонистичен ефект. Синергизъм между цефтриаксон и аминогликозиди по отношение на много Gram (-) бактерии е бил експериментално доказан. Тъй като повишената ефикасност натази комбинация не може винаги сигурно да се прогнозира, тя трябва да се обсъжда в случаи на тежки животозастрашаващи инфекции причинени от микроорганизми като Pseudomonasaeruginosa. Двете лекарства трябва да се прилагат отделно поради химико-физична несъвместимост.

Цефтриаксон/пробенцид

Прилагането на по-висока орална доза пробенцид (1 до 2 g дневно) може частично да инхибира билиарната секреция на цефтриаксон, което обаче не води до повишаване на серумните нива (вижте също точка 5.2 Фармакодинамични свойства).

Пефтриаксон/хормонални контрацептиви

Сигурността на контрацептивния ефект на оралните контрацептиви е под въпрос в случаите на едновременно приложение с цефтриаксон. Поради това, трябва да се прилагат допълнително други контрацептивни мерки по време на лечение с Цефтриаксон-MIP.

Въздействие върху лабораторните параметри

По време на лечение с цефтриаксон, тестът на Coombs в редки случаи може да даде фалшиво позитивни резултати.

Определянето на глюкоза в урината може да даде фалшиво позитивни или фалшиво негативни резултати в зависимост от използвания метод. Това може да се предотврати чрез използването на ензимни методи.

Цефтриаксон може да предизвика фалшиво позитивиране на теста за галактоземия.

Цефтриаксон преминава през плацентата. До момента няма адекватни данни относно приложението на цефтриаксон при бременни жени. Поради това, цефтриаксон трябва да се използват по време на бременност, особено поез първите той месеца, само след стриктна преценка на съотношението полза/риск.

Малки количества от цефтриаксон се отделят в майчиното мляко. Поради това, цефтриаксон трябва да се прилага по време на кърмене само след стриктна преценка на съотношението полза/риск и взимане предвид на възможните нежелани лекарствени реакции от страна на кърмачето (въздействие върху чревната флора с възможно микотично разрастване и сенсибилизация към цефалоспориновй антибиотици).

Допълнително за интрамускулно приложение:

Информацията на производителя относно рисковете от прилагането на лидокаин трябва да се имат предвид при използването на лидокаин съдържащи разтвори.

Най-общо няма данни, че цефтриаксон повлиява способността за шофиране и работа с машини. Все пак, редки нежелани лекарствени реакции, като понижаване на кръвното налягане или замаяност може да представляват потенциален риск при шофиране и работа с машини (вижте също точка 4.8 Нежелани лекарствени реакции и 4.9 Предозиране).

За оценка на честотата на нежеланите лекарствени реакции се използва следната класификация:

Много чести (≥1/10)

Чести (≥1/100 до <1/10)

Нечести (≥1/1 000 до <1/100)

Редки (≥1/10 000 до <1/1 000)

Много редки (<1/10 000)

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

Инфекции и инфестации

Нечести: Микоза на гениталния тракт.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Редки: Минимално удължаване на протромбиновото време (повишена тенденция към кървене както при цефалоспорините с N-methyl-thiotetrazolyl-верига не е докладвана). Левкопения, гранулоцитопения (неутропения) и еозинофилия.

Много редки: Тромбоцитопения и агранулоцитоза (< 500/mm³), късна, най често след лечение от 10 дни и тотална доза ≥ 20 g цефтриаксон. Хемолитична анемия.

Нарушения на имунната система

Чести: Лекарствена треска или разтрисане. Алергични кожни реакции (вижте Нарушениянакожатаиподкожната тъкан).

Редки: Тежки остри реакции на свръхчувствителност (анафилаксия и анафилактични реакции). Тежки кожни реакции (вижте Нарушения на кожата и подкожната тъкан).

Нарушения на нервната система

Нечести: Главоболие и замайване.

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: Стоматит, глосит и стомашно-чревни разстройства под формата на отсъствие на апетит, гадене, повръщане, коремна болка, кашави изпражнения и диария. Тези нежелани лекарствени реакции са много леки и най-често реверзибилни след прекратяване на лечението.

Много редки: Псевдомембранозен колит, най-често предизвикан от Clostridiumdifficile.

Хепато-билиарни нарушения

Много чести: При деца: преципитати на калциева сол на цефтриаксон в жлъчния мехур или жлъчните пътища, които изглеждат като сенки при ехографско изследване и изчезват след прекратяване или приключване на лечението.

Чести: Повишаване нивото на чернодробните ензими в серума (SGOT, SGPT, алкална фосфатаза).

Редки: При възрастни: преципитати от калциева сол на цефтриаксон в жлъчния мехур или жлъчните пътища, най-често след прилагане на по-високи от препоръчваните дози цефтриаксон. Панкреатит с възможност за запушване на жлъчните пътища. Не може да се изключи възможността панкреатита да е предизвикван от цефтриаксон, действащ в жлъчния мехур като кофактор или активатор. В редките случаи, в които панкреатита се придружава от клинични симптоми, напр. болка, се препоръчват симптоматични мероприятия. Също трябва да се има в предвид прекратяване на лечението.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести: Алергични кожни реакции (напр. дерматит, уртикария, екзантем, сърбеж), оток на кожата и ставите.

Редки: Тежки кожни реакции, включващи еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson и синдром на Lyell/токсична дермална некроза.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Нечести: Повишаване на серумния креатинин и олшурия.

Редки: Преципитати от цефтриаксон в бъбреците, най-често при деца над 3-годишна възраст, лекувани или с висока дневна доза (напр. 80 mg/kg телесно тегло или повече) или с обща доза 10 g и имащи други рискови фактори (напр. дехидратация, имобилизация и др.). Това явление може да не бъде придружено с дискомфорт, но може също и да предизвика дискомфорт и бъбречни нарушения. Тези симптоми са реверзибилни сред прекратяване на лечението с цефтриаксон.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести: Възпалителни нарушения на венозната стена (до тромбофлебит) и болки на инжекционното място след интравенозна апликация. По време на бързо венозно инжектиране може да настъпят гадене и обрив. Това може да се предотврати чрез бавно инжектиране (за 2 до 4 min). Интрамускулната инжекция с цефтриаксон е болезнена и поради това трябва да се прави в комбинация с разтвори на локални анестетици (1 % разтвор на лидокаин).

Реакция на Herxheimer по време на лечението на спирохетози, като борелиоза, под форамата на треска, втрисане, главоболие и ставни болки. Това е следствие на бактерицидния ефект на цефтриаксон срещу borrelia. Пациентите трябва да бъдат информирани за факта, че това е често настъпващо и обичайно следствие от антибиотичното лечение на борелиозата. След дълго продължило лечение на борелиоза с цефтриаксон, са били описани симптоми като кожни реакции, сърбеж, треска, левкопения, повишение на чернодробните ензими, затруднено дишане и ставни болки. Този дискомфорт съответства частично на симптомите на борелиозата.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозираща нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев“ №8, 1303 София Тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg

Типични симптоми от предозиране все още не са били наблюдавани.

Реакции като описаните в точка 4.8 може да настъпят по-често.

Симптомите на интоксикация съответстват най-често на профила на нежеланите лекарствени реакции (вижте точка 4.8). Стомашно-чревни симптоми най-често са били докладвани пои пациенти със съпътстваща холе- или уролитиаза.

Специфичен антидот не е известен. Инфузията или инжекцията тряова незаоавно да оъде прекратена. Лечението трябва да бъде симптоматично със специална грижа за водния и електролитен баланс. Цефтриаксон не може да бъде елиминиран чрез хемо- и перитонеална диализа.