Valtensam 5 mg/160 mg film-coated tablets

Лечение на есенциална хипертония.

Валтензам е показан при възрастни, чието артериално налягане не се контролира адекватно при монотерапия с амлодипин или валсартан.

Препоръчителната дозировка на Валтензам е една таблетка дневно.

Валтензам 5 mg/160 mg може да се прилага при пациенти, чието артериално налягане не се контролира адекватно при монотерапия с 5 mg амлодипин или 160 mg валсартан.

Валтензам 10 mg/160 mg може да се прилага при пациенти, чието артериално налягане не се

контролира адекватно при монотерапия с 10 mg амлодипин или 160 mg валсартан или с

Валтензам 5 mg/160 mg.

Валтензам може да се приема независимо от приема на храна.

Преди преминаване към комбинацията с фиксирана доза се препоръчва индивидуално титриране на дозата с отделните компоненти (т.е. амлодипин и валсартан). Когато е подходящо от клинична гледна точка, може да се разгледа директно преминаване от монотерапия към комбинацията с

фиксирани дози.

За удобство, пациенти, които приемат валсартан и амлодипин като отделни таблетки/капсули могат да преминат на лечение с Валтензам, който съдържа същите дози на отделните компоненти.

Бъбречно увреждане

Няма налични клинични данни при пациенти с тежко бъбречно увреждане. Не се изисква адаптиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. При умерено изразено бъбречно увреждане се препоръчва проследяване на нивата на калия и креатинина.

Чернодробно увреждане

Валтензам е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3). Необходимо е повишено внимание при прилагането на Валтензам на пациенти с чернодробно увреждане или обструктивни заболявания на жлъчните пътища (вж. точка 4.4). При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, максималната препоръчителна доза е 80 mg валсартан. Не са уточнени препоръките относно дозата на амлодипин при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При преминаване на подходящи пациенти с хипертония (вж. точка 4.1) и чернодробно увреждане към лечение с амлодипин или Валтензам, трябва да се използва най-ниската налична доза за монотерапия с амлодипин или съответно като част от комбинация.

Старческа възраст (на 65 или повече години)

При пациентите в старческа възраст е необходимо повишено внимание при повишаване на дозата. При преминаване на подходящи пациенти в старческа възраст с хипертония (вж. точка 4.1) към лечение с амлодипин или Валтензам, трябва да се използва най-ниската налична доза за монотерапия с амлодипин или съответно като част от комбинация.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Валтензам при деца на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни.

Перорално приложение

Препоръчва се Валтензам да се приема с малко количество вода.

• Свръхчувствителност към активните вещества, към дихидропиридинови производни или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,

• Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза или холестаза.

• Едновременната употреба на валсартан с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR<60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

• Втори и трети триместьр на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).

• Тежка хипотония.

• Шок (включително кардиогенен шок).

• Обструкция на изхода на лява камера (напр. хипертрофична обструктивна кардиомиопатия и високостепенна аортна стеноза).

• Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт

Безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонична криза не са установени

Бременност

Лечение с ангиотензин II рецепторни антагонисти (АIIРА) не трябва да се започва по време на бременност. Пациентки, които планират да забременеят, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност, освен ако продължаването на терапията с АПРА се счита за жизнено важно. При установяване на бременност лечението с АПРА трябва веднага да се преустанови и, ако е уместно, да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Пациенти с натриев- и/или обемен дефицит

В плацебо контролирани проучвания, при 0,4% от пациентите с неусложнена хипертония, лекувани с амлодипин/валсартан се наблюдава ексцесивна хипотония. При пациенти с активирана ренин-ангиотензин-алдостеронова система (напр. пациенти с натриев и/или обемен дефицит, които приемат високи дози диуретици), които приемат ангиотензин рецепторни блокери може да настъпи симптоматична хипотония. Преди приложението на амлодипин/валсартан се препоръчва тези състояния да се коригират или пациентите да бъдат под стриктно лекарско наблюдение в началото на лечението.

Ако при лечение с амлодипин/валсартан настъпи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и при необходимост да се приложи интравенозна инфузия с физиологичен разтвор. Лечението може да продължи след стабилизиране на артериалното налягане.

Хиперкалиемия

Едновременната употреба с калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, калий-съдържащи заместители на солта или други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калий (хепарин и т.н.), трябва да се осъществява с повишено внимание и с често мониториране на стойностите на калий.

Стеноза на бъбречна артерия

Амлодипин/валсартан трябва да се прилага с повишено внимание за лечение на хипертония при пациенти с едностранна или двустранна стеноза на бъбречните артерии или при стеноза на артерия на единствен бъбрек, тъй като при такива пациенти уреята в кръвта и серумният креатинин могат да се повишат.

Бъбречна трансплантация

До този момент няма натрупан опит по отношение на безопасната употреба на амлодипин/валсартан при пациенти с наскоро проведена бъбречна трансплантация.

Чернодробно увреждане

Валсартан се елиминира предимно непроменен чрез жлъчката. При пациенти с нарушена чернодробна функция полуживотът на амлодипин е удължен, а стойностите на AUC са по- високи; не са уточнени препоръки за дозировката. Особено внимание се изисква при приложението на амлодипин/валсартан на пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане или с обструктивни заболявания на жлъчните пътища.

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, максималната препоръчителна доза на валсартан е 80 mg.

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (GFR >30 ml/min/1,73 m²) не се налага адаптиране на дозата на амлодипин/валсартан. При умерено бъбречно увреждане се препоръчва проследяване на нивата на калий и на креатинин.

Първичен хипепалдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм не трябва да се лекуват с ангиотензин II рецепторния антагонист валсартан, тъй като тяхната ренин-ангиотензин-алдостеронова система е засегната от първичното заболяване.

Ангиоедем

При пациенти, лекувани с валсартан се съобщава за случаи на ангиоедем, включително оток на ларинкса и глотиса, причиняващ обструкция на дихателните пътища и/или оток на лицето, устните, фаринкса и/или езика. Някои от тези пациенти и преди това са получавали ангиоедем при лечение с други лекарствени продукти, включително АСЕ инхибитори. При пациенти, които получат ангиоедем, употребата на амлодипин/валсартан трябва да се преустанови веднага и той не трябва да се прилага повторно.

Сърдечна недостатъчност/постмиокарден инфаркт

При предразположени индивиди могат да се очакват промени в бъбречната функция вследствие от инхибирането на ренин-ангиотензин-алдостероновата система. При пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, чиято бъбречна функция зависи от активността на ренин- ангиотензин-алдостероновата система, лечението с АСЕ инхибитори и ангиотензин рецепторни антагонисти е свързано с олигурия и/или прогресивна азотемия и (рядко) с остра бъбречна недостатъчност и/или смърт. Подобни резултати са съобщени за валсартан. Оценката на пациенти със сърдечна недостатъчност или постмиокарден инфаркт винаги трябва да включва оценка на бъбречната функция.

В дългосрочно, плацебо-контролирано проучване (PRAISE-2) с амлодипин при пациенти със сърдечна недостатъчност клас III и IV по NYHA (New York Heart Association Classification), c неисхемична етиология, амлодипин се свързва с повишен брой съобщения за белодробен оток, въпреки липсата на значима разлика в честотата на влошаваща се сърдечна недостатъчност в сравнение с плацебо.

Калциевите антагонисти, включително амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като могат да повишат риска от бъдещи сърдечно-съдови събития и смъртност.

Аортна и митрална клапна стеноза

Както при всички други вазодилататори е необходимо повишено внимание при пациенти, страдащи от митрална клапна стеноза или значима аортна стеноза, която не е високостепенна.

Двойно блокиране на ренин ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, АIIРА или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, АIIРА или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да се извършва само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и артериалното налягане. АСЕ инхибитори и АПРА не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия,

Амлодипин/валсартан не е проучван при други популации от пациенти, освен такива с хипертония.

Помощни вещества

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на филмирана таблетка т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Взаимодействия, общи за комбинацията

Не са провеждани проучвания за лекарствените взаимодействия между амлодипин/валсартан и други лекарствени продукти.

Да се вземат предвид при едновременно приложение

Други антихипертензивни средства

Често употребяваните антихипертензивни средства (напр. алфа-блокери, диуретици) и други лекарствени продукти, които могат да предизвикат хипотензивни нежелани лекарствени реакции (напр. трициклични антидепресанти, алфа-блокери за лечение на бенигнена простатна хиперплазия), могат да повишат антихипертензивния ефект на комбинацията.

Взаимодействия свързани с амлодипин

Не се препоръчва едновременно приложение

Грейпфрут или сок от грейпфрут

Не се препоръчва едновременната употреба на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут, тъй като при някои пациенти бионаличността може да се повиши, което води до засилени антихипертензивни ефекти.

Изисква се специално внимание при едновременно приложение

Инхибитори наCYP3A4

Едновременното приложение на амлодипин със силни или умерени инхибитори на CYP3A4 (протеазни инхибитори, азолови антимикотици; макролиди, като еритромицин или кларитромицин; верапамил или дилтиазем), може да доведе до значимо увеличаване на експозицията на амлодипин. Клиничната значимост на тези фармакокинетични вариации може да е по-изразена при пациенти в старческа възраст. Може да се наложи клинично проследяване и адаптиране на дозата.

Индуктори наCYP3A4(антиконвулсанти [напр. карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин, фосфенитоин, примидон], рифампицин,Hypericum perforatum)

При едновременно приложение на известни индуктори на CYP3A4 плазмената концентрация на амлодипин може да варира. Поради това кръвното налягане трябва да се проследява и да се обмисли адаптиране на дозата както по време, така и след едновременен прием, особено със силни CYP3A4 индуктори (напр. рифампицин, жълт кантарион).

Съществува риск от повишени нива на такролимус в кръвта при едновременното му приложение с амлодипин. За да се избегне токсичност, предизвикана от такролимус, при приложението на амлодипин при пациенти, лекувани с такролимус се налага проследяване на нивата на такролимус в кръвта и адаптиране на дозата на такролимус, когато е целесъобразно.

Кларитромицин е инхибитор на CYP3A4. Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, приемащи кларитромицин с амлодипин. Препоръчва се внимателно наблюдение на пациентите, при едновременно приложение на амлодипин с кларитромицин.

Симвастатин

Едновременното приложение на амлодипин в многократни дози от 10 mg и 80 mg симвастатин води до повишаване на експозицията на симвастатин със 77% в сравнение със симвастатин монотерапия. При пациентите на терапия с амлодипин се препоръчва дозата на симвастатин да се ограничи до 20 mg дневно.

Дантролен (инфузия)

След приложение на верапамил и дантролен интравенозно при животни са наблюдавани летална камерна фибрилация и сърдечно-съдов колапс, свързани с хиперкалиемия. При пациенти, предразположени към малигнена хипертермия и при овладяване на малигнена хипертермия се препоръчва да се избягва едновременното приложение с калциеви антагонисти, като амлодипин, поради риск от хиперкалиемия.

Да се вземе предвид при едновременно приложение

Други

При клинични проучвания за взаимодействия, амлодипин не повлиява фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин, варфарин или циклоспорин.

Взаимодействия, свързани с валсартан

Не се препоръчва едновременно приложение

Литий

При едновременно прилагане на литий с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим или ангиотензин II рецепторни антагонисти, включително валсартан, се съобщава за обратимо повишаване на концентрацията на литий в серума и токсичност. Поради тази причина се препоръчва внимателно проследяване на серумните нивата на литий при едновременна употреба. Ако се прилага и диуретик се предполага, че рискът от литиева токсичност може да бъде допълнително повишен с амлодипин/валсартан.

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, калий-съдържащи заместители на солта, и други вещества, които могат да повишат нивата на калий

Ако едновременно с валсартан се предписва лекарствен продукт, който повлиява нивата на калий, се препоръчва проследяване на плазмените нива на калий.

Изисква се спеииално внимание при едновременно приложение

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни инхибитори на СОХ-2, ацетилсалицилова киселина (>3g/ден) и неселективни НСВПС

Може да се наблюдава отслабване на антихипертензивния ефект, когато ангиотензин II антагонистите се прилагат едновременно с НСПВС. Освен това, едновременната употреба на ангиотензин II антагонисти и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния калий. Следователно се препоръчва мониториране на бъбречната функция в началото на лечението, както и адекватна хидратация на пациента.

Инхибитори на транспортера за чернодробно захващане (рифамтщин, циклоспорин) или на транспортера за чернодробен ефлукс (ритонавир)

Резултатите от in vitro проучване с тъкан от човешки черен дроб показват, че валсартан е субстрат на транспортера за чернодробно захващане ОАТР1В1 и на транспортера за чернодробен ефлукс MRP2. Едновременното приложение на инхибитори на транспортерите за захващане (напр. рифампин, циклоспорин) или на транспортерите за ефлукс (напр. ритонавир) може да повиши системната експозиция на валсартан. При започване или прекратяване на съпътстващо лечение с такива лекарства се изискват подходящи интензивни грижи.

Двойно блокиране наренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин - алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3,4.4 и 5.1).

Други

При монотерапия с валсартан не се установяват клинично значими взаимодействия със следните вещества: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин хидрохлоротиазид, амлодипин, глибенкламид.

Амлодипин

Безопасността на амлодипин по време на бременност при хора не е установена. В проучвания при животни, при високи дози е наблюдавана репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Употреба по време на бременност се препоръчва само когато не съществува по-безопасна алтернатива и когато самото заболяване е с по-висок риск за майката и плода.

Валсартан

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори по време на първия триместър от бременността не водят до окончателни заключения. Все пак, слабо повишение на риска не може да се изключи. Въпреки че няма данни от контролирани епидемиологични проучвания за риска при ангиотензин II рецепторните антагонисти (АIIРА) подобен риск може да съществува за този клас лекарствени продукти. Пациентки, планиращи бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при бременност, освен ако продължаването на терапията с АIIРА се счита за жизнено важно. При установяване на бременност, лечението с АIIРА трябва да се преустанови веднага и, ако е уместно, да се започне алтернативна терапия.

Известно е, че експозицията на АIIРА по време на втория и третия триместър на бременността може да предизвика фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония и хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

В случай че се установи експозиция на АIIРА от втория триместър на бременността, се препоръчва изследване на бъбречната функция и на черепа на плода чрез ултразвук.

Новородени, чийто майки са приемали АIIРА, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Частта от дозата на майката, получена от кърмачето, е изчислена с интерквартилен диапазон 3 - 7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин върху кърмачетата е неизвестен.

Липсва информация относно употребата на валсартан по време на кърмене. Ето защо, употребата на амлодипин/валсартан по време на кърмене не се препоръчва. Предпочита се алтернативно лечение с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени и недоносени бебета.

Няма клинични проучвания относно влиянието на амлодипин/валсартан върху фертилитета.

Валсартан

Валсартан няма нежелани ефекти върху репродуктивната способност на мъжки и женски плъхове при перорален прием на дози до 200 mg/kg/ден. Тази доза е 6 пъти максималната препоръчителна доза при хора на база mg/m² (изчислението се отнася за перорална доза от 320 mg/ден и 60-килограмов пациент).

Амлодипин

При някои пациенти, лекувани с калциеви антагонисти, са съобщени обратими биохимични промени в главичката на сперматозоидите. Клиничните данни са недостатъчни по отношение на потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. При едно проучване при плъхове са установени нежелани ефекти върху фертилитета при плъховете от мъжки пол (вж.точка 5.3).

Пациенти, които приемат амлодипин/валсартан и шофират или работят с машини трябва да имат предвид, че понякога е възможно да се появят умора и замаяност.

Амлодипин може да повлияе в слаба до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите, приемащи амлодипин, получат замайване, главоболие, умора или гадене, способността им да реагират може да бъде нарушена.

Резюме на профила на безопасност

Безопасността на амлодипин/валсартан е оценена в пет контролирани клинични проучвания с 5 175 пациенти, 2 613 от които приемат валсартан в комбинация с амлодипин. Следните нежелани реакции са установени като най-често възникващи или с най-голяма значимост или като най-тежки: назофарингит, грип, свръхчувствителност, главоболие, синкоп, ортостатична хипотония, оток, застоен оток, оток на лицето, периферен оток, умора, зачервяване, астения и топли вълни.

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите лекарствени реакции са подредени по честота, като е използвана следната класификация: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

* Най-често свързано с холестаза

Допълнителна информация за комбинирания продукт

Периферният оток е познат ефект на амлодипина и като цяло се наблюдава с по-ниска честота при пациенти, които са приемали комбинацията амлодипин/валсартан, отколкото при тези, които приемат само амлодипин. В двойно-слепи контролирани клинични проучвания честотата на периферния оток в зависимост от дозата е както следва:

Средната честота на периферен оток, еднакво измерена за всички дози, е 5,1% при комбинацията амлодипин/валсартан.

Допълнителна информация за отделните съставки

Нежеланите реакции, съобщени за всяка от отделните съставки (амлодипин или валсартан), могат да бъдат потенциални нежелани реакции също и при приложението на амлодипин/валсартан, дори и да не са наблюдавани в клинични проучвания или по време на постмаркетинговия опит.

Амлодипин

Чести: Сомнолентност, замаяност, палпитации, коремна болка, гадене, оток на глезените.

Нечести: Безсъние, промени в настроението (включително тревожност), депресия, тремор, дисгеузия, синкоп, хипоестезия, зрителни нарушения (включително диплопия), шум в ушите, хипотония, диспнея, ринит, повръщане, диспепсия, алопеция, пурпура, промяна в цвета на кожата, хиперхидроза, пруритус, екзантема, миалгия, мускулни крампи, болка, микционни нарушения, увеличена честота на уриниране, импотентност, гинекомастия, гръдна болка, общо неразположение, повишаване на теглото, намаляване на теглото.

Редки: Обърканост.

Много редки: Левкопения, тромбоцитопения, алергични реакции, хипергликемия, хипертония, периферна невропатия, миокарден инфаркт, аритмия (включително брадикардия, камерна тахикардия и предсърдно мъждене), васкулит, панкреатит, гастрит, хиперплазия на венците, хепатит, жълтеница, повишени чернодробни ензими*, ангиоедем, еритема мултиформе, уртикария, ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson, оток на Quincke, фоточувствителност,

*най-често свързани с холестаза

Съобщава се за екстрапирамиден синдром в изключителни случаи.

Валсартан

С неизвестначестота: Понижаване на хемоглобина, понижаване на хематокрита, неутропения, тромбоцитопения, повишаване на серумния калий, повишаване на стойностите на чернодробните функционални изследвания, включително повишаване на серумния билирубин, бъбречна недостатъчност и бъбречно увреждане, повишаване на серумния креатинин, ангиоедем, миалгия, васкулит, свръхчувствителност, включително серумна болест,

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев’” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Няма опит с предозиране на амлодипин/валсартан. Основните симптоми на предозиране с валсартан вероятно са изразена хипотония със замаяност. Предозирането с амлодипин може да доведе до ексцесивна периферна вазодилатация и вероятно до рефлекторна тахикардия. Има съобщения за изразена и пролонгирана системна хипотония и шок с фатален изход.

Некардиогенен белодробен оток се съобщава рядко като последица от предозиране с

амлодипин, който може да се прояви със забавено начало на ефекта (24-48 часа след поглъщане) и да изисква изкуствена вентилация. Ранните реанимационни мерки (включително натоварване с течности) за поддържане на перфузията и сърдечния дебит могат да бъдат ускоряващи фактори.

Ако продуктът е погълнат наскоро, може да се предизвика повръщане или да се направи стомашна промивка. Доказано е, че приложението на активен въглен при здрави доброволци веднага или до два часа след поглъщането на амлодипин значимо намалява абсорбцията на амлодипин. Клинично значимата хипотония, вследствие на предозиране с амлодипин/валсартан, изисква активна поддържаща сърдечносъдова терапия, включително често мониториране на сърдечната и дихателна функция, високо повдигане на крайниците и наблюдение на количеството циркулиращи течности и на отделената урина. Вазоконстриктор може да е от полза за възстановяване на съдовия тонус и артериалното налягане, ако няма противопоказания за неговата употреба. Интравенозно приложение на калциев глюконат може да спомогне за отстраняване на ефектите от блокиране на калциевите канали.

Както валсартан, така и амлодипин не се очистват при хемодиализа.