Хипертония.

Хронична стабилна стенокардия.

Вазоспастична ангина (на Prinzmetal).

Възрастни

Обичайната начална доза при хипертония и стенокардия е 5 mg амлодипин веднъж дневно, като може да се увеличи до максимална доза от 10 mg според терапевтичното повлияване на пациента.

При пациенти с хипертония амлодипин се използва в комбинация с тиазиден диуретик, алфа-блокер, бета-блокер или инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим. При стенокардия амлодипин може да се използва като монотерапия или в комбинация с други антистенокардни лекарствени продукти при пациенти със стенокардия, която не се повлиява от нитрати и/или съответни дози бета-блокери.

Не се налага корекция на дозата амлодипин при едновременно приложение с тиазидни диуретици, бета-блокери и инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим.

Специални популации

Педиатрична популация

Деца и юноши с хипертония на възраст от 6 до 17 години. Препоръчителната антихипертензивна перорална доза при педиатрични пациенти на възраст 6-17 години е 2,5 mg еднократно дневно като начална доза, титрирана впоследствие до 5 mg еднократно дневно, ако след 4 седмици не се достигне желаното кръвно налягане. Дози над 5 mg дневно не са проучвани при педиатрични пациенти (вижте точки 5.1 и 5.2).

Деца на възраст под 6 години

Липсват данни.

Пациенти в старческа възраст

Амлодипин, използван в сходни дози при пациенти в старческа възраст и при по-млади пациенти се понася еднакво добре. При пациенти в старческа възраст се препоръчва нормален режим на дозиране, но покачването на дозата, трябва да се прави с внимание (вижте точки 4.4 и 5.2).

Пациенти с бъбречно увреждане

Промените в плазмените концентрации на амлодипин не са зависими от степента на бъбречно увреждане и затова се препоръчва обичайна дозировка. Амлодипин не може да се диализира.

Пациенти с чернодробно увреждане

Дозовият режим при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане не е установен и затова изборът на доза трябва да бъде направен внимателно, като трябва да се започне от най-ниската възможна доза (вижте точки 4.4 и 5.2). Фармакокинетичните свойства на амлодипин при тежко чернодробно увреждане не са проучвани. При пациенти с тежко чернодробно увреждане трябва да се започне с най-ниската доза и да се титрира бавно.

За перорално приложение.

Таблетките трябва да се приемат с чаша течност (напр. чаша вода), независимо от храненията. Едновременният прием на грейпфрут или на сок от грейпфрут не влияе на действието на амлодипин.

Амлодипин е противопоказан при пациенти с:

• Свръхчувствителност към амлодипин, дихидропиридинови производни или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Тежка хипотония

• Шок, включително кардиогенен шок

• Обструкция на изхода на лява камера (напр. високостепенна аортна стеноза)

• Хемодинамична нестабилна сърдечна недостатъчност след инфаркт на миокарда

Не е установена безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонични кризи.

Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да се лекуват с внимание. При дългосрочно плацебо-контролирано проучване при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (клас по NYHA Ш и IV), съобщената честота на белодробен оток е по-висока за групата, лекувана с амлодипин, в сравнение с плацебо групата (вижте точка 5.1).

Блокери на калциевите канали, включително амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като могат да повишат риска от бъдещи сърдечно-съдови събития и смъртност.

При пациенти с увредена чернодробна функция полуживотът на амлодипин се удължава, а стойностите на AUC са по-високи; не са установени препоръки за дозиране. Затова амлодипин трябва да се започне с най-ниската доза и да се прояви внимание, както в началото на лечението, така и при повишаване на дозата. При пациенти с тежка чернодробна недостатъчност може да се наложи бавно титриране на дозата и внимателно мониториране.

В старческа възраст повишението на дозата трябва да става с внимание (вижте точка 4.2 и 5.2).

При такива пациенти може да се прилагат обичайните дози амлодипин. Промените в плазмените нива на амлодипин не са свързани със степента на бъбречно увреждане. Амлодипин не се диализира.

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) в таблетка, т.е. се счита, че не съдържа натрий.

Ефекти на други лекарствени продукти върху амлодипин

CYP3A4инхибитори

Едновременното приложение на амлодипин със силни или умерени CYP3A4 инхибитори (протеазни инхибитори, азолни противогъбични средства, макролиди като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем) може да доведе до значимо увеличаване на експозицията на амлодипин, което да повиши риска от хипотония. Клиничната значимост на тези фармакокинетични вариации може да е по-изразена при пациенти в старческа възраст. Това може да наложи клинично проследяване и корекция на дозата.

CYP3A4индуктори

При едновременно приложение на известни индуктори на CYP3A4 плазмената концентрация на амлодипин може да варира. Поради това, кръвното налягане трябва да се проследява и да се обмисли адаптиране на дозата както по време, така и след едновременен прием, особено със силни CYP3A4 индуктори (например рифампицин, жълт кантарион).

Не се препоръчва употребата на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут, тъй като при някои пациенти бионаличността може да се повиши и да доведе до засилване на антихипертензивните ефекти.

Дантролен (инфузия)

При животни са наблюдавани летална камерна фибрилация и сърдечно-съдов колапс, свързани с хиперкалиемия след приложение на верапамил и интравенозен дантролен. Поради риск от хиперкалиемия се препоръчва да се избягва едновременното приложение с антагонисти на калциевите канали като амлодипин при пациенти, предразположени към малигнена хипертермия и при овладяване на малигнена хипертермия.

Ефекти на амлодипин върху други лекарствени продукти

Понижаващия кръвното налягане ефект на амлодипин засилва понижаващия кръвното налягане ефект на други лекарствени средства с антихипертензивен ефект.

Такролимус

Съществува риск от повишени нива на такролимус в кръвта при едновременно приложение с амлодипин, но фармакокинетичният механизъм на това взаимодействие не е напълно проучен. За да се избегне токсичност с такролимус, приложението на амлодипин на пациент, лекуван с такролимус, изисква проследяване на нивата на такролимус в кръвта и при необходимост, коригиране на дозата на такролимус.

Инхибитори на протеин, таргетен за рапамицин(mTOR)

Инхибиторите на mTOR като сиролимус, темсиролимус и еверолимус са субстрати на CYP3A. Амлодипин е слаб инхибитор на CYP3A. При едновременната употреба на mTOR инхибитори амлодипин може да повиши експозицията на mTOR инхибиторите.

Циклоспорин

Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия с циклоспорин и амлодипин при здрави доброволци или при други популации, с изключение на пациенти с бъбречна трансплантация, където се наблюдават променливи повишения (средно с от 0% до 40%) на най-ниските концентрации на циклоспорин. Трябва да се обмисли мониториране на нивата на циклоспорин при пациенти с бъбречна трансплантация на лечение с амлодипин, а дозата на циклоспорин трябва да се намали според необходимостта.

Симвастатин

Едновременното многократно приложение на 10 mg амлодипин и 80 mg симвастатин е довело до 77% повишена експозиция на симвастатин в сравнение със самостоятелно приложение на симвастатин. При пациенти, приемащи амлодипин, дозата на симвастатин трябва да се ограничи до 20 mg дневно.

В клинични проучвания за взаимодействия амлодипин не повлиява фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин или варфарин.

Безопасността на амлодипин при бременни жени не е установена.

В проучвания при животни при високи дози е наблюдавана репродуктивна токсичност (вижте точка 5.3).

Употребата при бременност се препоръчва само когато липсва по-безопасно алтернативно лечение и когато заболяването носи по-голям риск за майката и фетуса.

Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Частта от дозата на майката, получена от кърмачето е изчислена с интерквартилен диапазон 3-7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин върху кърмачетата не е известен. Решение дали да се продължи/ прекъсне терапията с амлодипин трябва да се взема като се има предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с амлодипин за майката.

При някои пациенти, лекувани с блокери на калциевите канали са съобщени обратими биохимични промени в главичката на сперматозоидите. Клиничните данни са недостатъчни по отношение на потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. При едно проучване при плъхове са установени нежелани ефекти върху мъжкия фертилитет (вижте точка 5.3).

Амлодипин може да повлияе в малка до умерена степен на способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите, приемащи амлодипин, страдат от замаяност, главоболие, умереност или гадене може да бъде увредена способността да реагират. Препоръчва се повишено внимание, особено в началото на лечението.

Обобщение на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечението са сомнолентност, замаяност, главоболие, палпитации, зачервяване, коремна болка, гадене, отоци на глезените, оток и умора.

Табличен списък на нежеланите реакции

Наблюдавани са и са докладвани следните нежелани лекарствени реакции при употребата на амлодипин със следната честота: Много чести (≥1/ 10), Чести (≥1/ 100, но <1/10), Нечести (≥1/1 000, но ≤1/100), Редки (≥1/10 000, но ≤1/1 000), Много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (честотата не може да бъде установена от наличните данни).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

* най-често свързано с холестазата.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/ риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване.

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Опитът с преднамеренно предозиране при хора е ограничен.

Наличните данни предполагат, че предозиране с високи дози може да доведе до прекомерна периферна вазодилатация и вероятна рефлексна тахикардия. Съобщавано е за изразена и вероятно продължителна системна хипотония достигаща до и включително шок с фатален изход.

Клинично значима хипотония, поради предозиране с амлодипин, налага активно поддържане на функцията на сърдечносъдовата система, включително често проследяване на сърдечносъдовата и дихателната функция, повдигане на крайниците, следене на циркулаторния обем и диурезата.

За възстановяване на съдовия тонус и кръвното налягане може да бъде от полза вазоконстриктор, при условие, че няма противопоказания за употребата му. Калциев глюконат, интравенозно, може да е от полза за преодоляване на ефектите от блокадата на калциевите канали.

В някои случаи може да е от полза стомашна промивка. При здрави доброволци, приложението на активен въглен до 2 часа след употребата на 10 mg амлодипин показва, че се намалява степента на резорбция на амлодипин.

Тъй като амлодипин е свързан с протеините във висока степен, диализата вероятно няма да бъде от полза.