KAVIGALE 300 mg - Solution for injection/infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП

Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - KAVIGALE 300 mg
KAVIGALE е показан за профилактика на COVID-19 преди експозиция при възрастни и юноши на възраст на и над 12 години с тегло най-малко 40 kg, които са имунокомпрометирани поради заболяване или прием на имуносупресивно лечение.
KAVIGALE трябва да се използва в съответствие с официалните препоръки, когато има такива, и въз основа на информацията за активността на сипавибарт срещу настоящите циркулиращи варианти на вируса (вж. точки 4.4 и 5.1).
KAVIGALE трябва да се прилага от медицински специалист.
Приложението трябва да се извършва при условия, при които е възможно овладяване на тежки реакции на свръхчувствителност, като например анафилаксия. Лицата трябва да бъдат наблюдавани след приложението в съответствие с местната медицинска практика.
Дозировка
Препоръчителната доза при възрастни и юноши на възраст на и над 12 години с тегло най-малко 40 kg е 300 mg сипавибарт, прилагана като интрамускулна инжекция или интравенозна инфузия.
Специални популации
Старческа възраст
Не е необходима корекция на дозата (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходима корекция на дозата (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не е необходима корекция на дозата (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Не е необходима корекция на дозата при юноши на възраст на и над 12 години с тегло най-малко 40 kg (вж. точка 5.2).
Безопасността и ефикасността на сипавибарт, при деца на възраст под 12 години и деца на и над 12 години, но с тегло под 40 kg, не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
За интрамускулна инжекция или интравенозна инфузия.
Интрамускулна инжекция
Този лекарствен продукт трябва да се прилага като еднократна интрамускулна инжекция в предно-страничната част на бедрото.
Интравенозна инфузия
Не трябва да се прилагат други лекарствени продукти през същата инфузионна линия.
След инфузията комплектът за приложение трябва да се промие с достатъчно количество натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор, за да се осигури доставянето на необходимата доза.
Инфузия чрез инфузионен сак
След разреждане с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор този лекарствен продукт трябва да се прилага като
гравитационна инфузия или с инфузионна помпа в продължение на приблизително 20 минути, като се използва комплект за приложение със стерилен, вграден филтър 0,2 или 0,22 микрона със слаб афинитет на свързване с протеините.
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Инфузия на неразреден разтвор с помощта на инфузионна помпа
Този лекарствен продукт трябва да се прилага с инфузионна помпа като интравенозна инфузия на 2 ml (300 mg) неразреден разтвор в продължение на най-малко 6 минути.
Ако се появят признаци и симптоми на реакция, свързана с инфузия (РСИ), инфузията трябва да се прекъсне, забави или спре, и да се приложат подходящи лекарствени продукти и/или поддържаща терапия (вж. точка 4.4).
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Вирусна резистентност
Sipavibart е разработен да бъде ефективен срещу ранни щамове Omicron със стойности на IC50 за неутрализация на псевдовирус, вариращи от 3,6 ng/ml (вариант XBB.1) до 25,0 ng/ml (вариант BA.2.75). Степента и продължителността на протективната ефикасност срещу вируси с умерено повишена IC50 (напр. JN.1, IC50 83,1 ng/ml) е намалена и клиничната значимост на профилактичния ефект е неясна. Поради липсата на in vitro неутрализираща активност не се очаква сипавибарт да осигури защита срещу симптоматичен COVID-19, причинен от вирусни варианти, съдържащи F456L мутация в шиповия протеин (вж. точка 5.1).
Решенията относно употребата на сипавибарт за профилактика на COVID-19 трябва да вземат предвид известните данни за характеристиките на циркулиращите вирусни варианти на
SARS-CoV-2, включително географското разпространение. In vitro неутрализационната активност на сипавибарт срещу вирусните варианти на SARS-CoV-2 е показана в таблица 2 (вж. точка 5.1).
Пациентите, които получават сипавибарт, трябва да бъдат информирани за възможността от поява на пробивни инфекции. Ако се появят признаци или симптоми на COVID-19 (най-честите симптоми включват треска, втрисане, възпалено гърло, кашлица, умора и нова загуба на вкус или обоняние; най-сериозните симптоми включват затруднено дишане или задух, загуба на реч или подвижност, или обърканост и болка в гърдите). Посъветвайте лицата незабавно да потърсят медицинска помощ.
Свръхчувствителност, включително анафилаксия
Сериозни реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия, са наблюдавани при човешки имуноглобулин G1 (IgG1) моноклонални антитела. Ако възникнат признаци и симптоми на клинично значима реакция на свръхчувствителност или анафилаксия, незабавно преустановете приложението и започнете прилагане на подходящи лекарствени продукти и/или поддържаща терапия.
Реакции, свързани с инфузията (РСИ)
В клинични изпитвания с интравенозно приложение на сипавибарт са наблюдавани РСИ, които са били леки по тежест (вж. точка 4.8). Ако се появят признаци и симптоми на РСИ, инфузията трябва да се прекъсне, забави или преустанови, и да се приложат подходящи лекарствени продукти и/или поддържаща терапия.
Нарушения с клинично значимо кървене
Както при всички други интрамускулни инжекции, сипавибарт трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с тромбоцитопения или други нарушения на кръвосъсирването.
Ваксини срещу COVID-19
Профилактиката със сипавибарт преди експозиция не е заместител на ваксинацията при лица, за които се препоръчва ваксинация срещу COVID-19.
Помощно вещество с известно действие
Този лекарствен продукт съдържа 0,8 mg полисорбат 80 във всеки флакон. Полисорбатите могат да предизвикат алергични реакции.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Не се очаква сипавибарт да се екскретира чрез бъбреците или да се метаболизира чрез цитохром Р450 ензимите (вж. точка 5.2). Поради това няма вероятност от взаимодействия със съпътстващи лекарствени продукти, които се екскретират чрез бъбреците или са субстрати, индуктори или инхибитори на цитохром Р450 ензимите.
Бременност
Липсват данни от употребата на сипавибарт при бременни жени.
Не са провеждани неклинични проучвания за репродуктивна токсичност със сипавибарт. В проучвания за тъканна кръстосана реактивност със сипавибарт не е установено свързване с човешка фетална тъкан или репродуктивни тъкани.
Известно е, че човешките IgG1 антитела преминават през плацентарната бариера, поради което сипавибарт има потенциал да се пренася от майката към развиващия се фетус. Не е известно дали потенциалният плацентарен трансфер на сипавибарт осигурява някаква полза от лечението или риск за развиващия се фетус.
Сипавибарт трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза за майката надхвърля потенциалния риск за фетуса.
Кърмене
Не е известно дали сипавибарт се екскретира в кърмата при хора. Екскрецията на IgG антитела в кърмата при хора става през първите няколко дни след раждането, като скоро след това те намаляват до ниски концентрации. Следователно, не може да се изключи риск за кърмачето през този кратък период. След това сипавибарт може да се използва по време на кърмене, ако това е клинично необходимо.
Фертилитет
Липсват данни за ефектите на сипавибарт върху фертилитета при хора.
Резюме на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции при пациенти, получаващи сипавибарт чрез интрамускулна инжекция, са реакции на мястото на инжектиране (5,6%) и свръхчувствителност (1,9%). При пациенти, получаващи сипавибарт чрез интравенозна инфузия, най-честите нежелани реакции са реакции на мястото на инфузията (1,9%) и реакции, свързани с инфузията (1,9%).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
В Таблица 1 са представени нежеланите реакции, установени в клиничните проучвания.
Нежеланите реакции в Таблица 1 са изброени по системно-органен клас (SOC) по MedDRA. В рамките на всеки SOC предпочитаните термини са подредени по намаляваща честота, а след това по намаляваща сериозност. Честотата на поява на нежеланите реакции се определя като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1 Списък на нежеланите реакции в табличен вид
| SOC по MedDRA | Предпочитан термин по MedDRA | Честота |
| Интрамускулно приложение | ||
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителностa | Чести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакция на мястото на инжектиранеб | Чести |
| Интравенозно приложение | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакция на мястото на инфузиятав | Чести |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали врезултат на интервенции | Реакции, свързани с инфузиятаг | Чести |
a Включва следните предпочитани термини: сърбеж, еритем, свръхчувствителност, уртикария, алергичен дерматит, лекарствен обрив, обрив и хипотония.
б Включва следните предпочитани термини: болка на мястото на инжектиране, синина на мястото на инжектиране, еритем на мястото на инжектиране, кръвоизлив на мястото на инжектиране, оток на мястото на инжектиране, хематом на мястото на инжектиране, сърбеж на мястото на инжектиране, парестезия на мястото на инжектиране, реакция на мястото на инжектиране, обрив на мястото на инжектиране, промяна на цвета на мястото на инжектиране, затопляне на мястото на инжектиране, дискомфорт на мястото на инжектиране и възпаление на мястото на инжектиране.
в Включва следните предпочитани термини: синина на мястото на инфузията, болка на мястото на инфузията, сърбеж на мястото на инфузията, еритем на мястото на инфузията, екстравазация на мястото на инфузията и оток на мястото на инфузията.
г Включва следните симптоми: гадене, артралгия, главоболие, пирексия, втрисане, диспепсия, болка, хипотония, зачервяване на лицето, кашлица, дискомфорт в гърдите, замаяност и задух.
Описание на избрани нежелани реакции
Свръхчувствителност
Реакциите на свръхчувствителност се появяват в рамките на 14 дни след прилагането на дозата, като са леки до умерени по тежест и повечето от тях отзвучават в рамките на няколко дни.
Реакции на мястото на инжектиране
Реакциите на мястото на инжектиране се появяват в рамките на 7 дни след прилагането на дозата, като са леки по тежест и повечето от тях отзвучават в рамките на няколко дни.
Реакции на мястото на инфузията
Реакциите на мястото на инфузията се появяват в рамките на 7 дни след прилагането на дозата, като са леки до умерени по тежест и отзвучават в рамките на няколко дни.
Реакции, свързани с инфузията
Реакциите, свързани с инфузията, възникват по време на инфузията или в същия ден, като са леки до умерени по тежест и отзвучават в рамките на няколко дни.
Педиатрична популация
Наличните данни за безопасност при педиатрични пациенти на възраст ≥ 12 години до
< 18 години (n=8) са ограничени. Липсват данни при педиатрични пациенти на възраст
< 12 години. Профилът на безопасност при педиатрични участници на възраст ≥ 12 години е подобен на профила на безопасност при възрастни.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - KAVIGALE 300 mg
Фармакотерапевтична група: Имунни серуми и имуноглобулини, противовирусни моноклонални антитела, АТС код: J06BD09
Механизъм на действие
Сипавибарт е рекомбинантно човешко IgG1 моноклонално антитяло, което осигурява пасивна имунизация чрез свързване с рецептор-свързващия домейн (RBD) на шиповия протеин на SARS-CoV-2. Сипавибарт е с продължително действие, с аминокиселинни субституции за удължаване на полуживота на антитялото (YTE) и за намаляване на ефекторната му функция и потенциалния риск от антитяло-зависимо утежняване на заболяването (TM). Сипавибарт се свързва с RBD на шиповия протеин на SARS-CoV-2 (BA.2) с равновесна дисоциационна константа KD = 20,95 pM, като блокира свързването на RBD с човешкия рецептор ACE2. Това води до блокиране на навлизането на вируса.
Противовирусна активност
При тест за неутрализация на SARS-CoV-2 псевдовирус сипавибарт има противовирусна активност чрез директна неутрализация.
Вирусна резистентност
Оценката на чувствителността към неутрализация на вариантите, идентифицирани по време на глобалното наблюдение, и на участниците, които са получавали сипавибарт, продължава.
Неутрализиращата активност на сипавибарт срещу псевдовирусните варианти на SARS-CoV-2 е показана в Tаблица 2.
Таблица 2 Данни за псевдовирусна неутрализация със сипавибарт срещу варианти на SARS-CoV-2
| Линия със субституции в шиповия протеин | Изследвани характерни RBD субституции | Намаление начувствителност та в пъти a | IC50(ng/ml) | |
| Линия Pango (произход) | Етикет на СЗО | Псевдовирусб | ||
| T19I:del24-26:A27S:G142D: | ||||
| V213G:G339D:S371F:S373P: | ||||
| BA.2(голям брой държави) | Omicron BA.2 | S375F:T376A:D405N:R408S: K417N:N440K:S477N:T478K: E484A:Q493R:Q498R:N501Y:Y505H:D614G:H655Y:N679K: | 0,8 | 10,7 |
| P681H:N764K:D796Y:Q954H: | ||||
| N969K | ||||
| T19I:del24-26:A27S:del69- | ||||
| 70:G142D:V213G:G339D: | ||||
| BA.4/5(голям брой държави) | Omicron BA.4/5 | S371F:S373P:S375F:T376A: D405N:R408S:K417N:N440K: L452R:S477N:T478K:E484A:F486V:Q498R:N501Y:Y505H: | 0,4 | 4,7 |
| D614G:H655Y:N679K:P681H: | ||||
| N764K:D796Y:Q954H:N969K | ||||
| T19I:del24-26:A27S:del69- | ||||
| 70:G142D:V213G:G339D: | ||||
| S371F:S373P:S375F:T376A: | ||||
| BQ.1(Нигерия) | Omicron BQ.1 | D405N:R408S:K417N:N440K:K444T:L452R:N460K:S477N: T478K:E484A:F486V:Q498R: | 0,9 | 11,6 |
| N501Y:Y505H:D614G:H655Y: | ||||
| N679K:P681H:N764K:D796Y: | ||||
| Q954H:N969K | ||||
| T19I:del24-26:A27S:del69- | ||||
| 70:G142D:V213G:G339D: | ||||
| BQ.1.1(голям брой държави) | Omicron BQ.1.1 | R346T:S371F:S373P:S375F: T376A:D405N:R408S:K417N: N440K:K444T:L452R:N460K: S477N:T478K:E484A:F486V:Q498R:N501Y:Y505H:D614G: | 0,7 | 9,2 |
| H655Y:N679K:P681H:N764K: | ||||
| D796Y:Q954H:N969K | ||||
| Линия със субституции в шиповия протеин | Изследвани характерни RBD субституции | Намаление начувствителност та в пъти a | IC50(ng/ml) | |
| Линия Pango (произход) | Етикет на СЗО | Псевдовирусб | ||
| T19I:del24-26:A27S:V83A: | ||||
| G142D: Y144-:H146Q:Q183E: | ||||
| V213E:G339H:R346T:L368I: | ||||
| XBB(голям брой държави) | Omicron XBB | S371F:S373P:S375F:T376A: D405N:R408S:K417N:N440K: V445P:G446S:N460K:S477N:T478K:E484A:F486S:F490S: | 0,3 | 3,8 |
| Q498R:N501Y:Y505H:D614G: | ||||
| H655Y:N679K:P681H:N764K: | ||||
| D796Y:Q954H:N969K | ||||
| T19I:del24-26:A27S:V83A: | ||||
| G142D: Y144-:H146Q:Q183E: | ||||
| V213E:G252V:G339H:R346T: | ||||
| XBB.1(голям брой държави) | Omicron XBB.1 | L368I:S371F:S373P:S375F: T376A:D405N:R408S:K417N: N440K:V445P:G446S:N460K:S477N:T478K:E484A:F486S: | 0,3 | 3,6 |
| F490S:Q498R:N501Y:Y505H: | ||||
| D614G:H655Y:N679K:P681H: | ||||
| N764K:D796Y:Q954H:N969K | ||||
| XBB.1.5/XBB.1.9(голям брой държави) | Omicron XBB.1.5/ XBB.1.9 | T19I:L24S:del25-27:V83A: G142D:del144:H146Q:Q183E: V213E:G252V:G339H:R346T: L368I:S371F:S373P:S375F: T376A:D405N:R408S:K417N: N440K:V445P:G446S:N460K: S477N:T478K:E484A:S486P: F490S:Q498R:N501Y:Y505H: D614G:H655Y:N679K:P681H:N764K:D796Y:Q954H:N969K | 0,4 | 5,8 |
| XBB.1.16(Индия) | Omicron XBB.1.16 | T19I:del24-26:A27S:V83A: G142D: Y144-:H146Q:E180V: Q183E:V213E:G252V:G339H: R346T:L368I:S371F:S373P: S375F:T376A:D405N:R408S: K417N:N440K:V445P:G446S: N460K:S477N:T478R,E484A: F486P:F490S:Q498R:N501Y:Y 505H:D614G:H655Y:N679K:P681H:N764K:D796Y:Q954H:N969 | 0,1 | 1,3 |
| Линия със субституции в шиповия протеин | Изследвани характерни RBD субституции | Намаление начувствителност та в пъти a | IC50(ng/ml) | |
| Линия Pango (произход) | Етикет на СЗО | Псевдовирусб | ||
| XBB.2.3(голям брой държави) | Omicron XBB.2.3 | T19I:L24-:P25-:P26-:A27S: V83A:G142D:Y144-:H146Q: Q183E:V213E:D253G:G339H: R346T:L368I:S371F:S373P: S375F:T376A:D405N:R408S: K417N:N440K:V445P:G446S: N460K:S477N:T478K:E484A: F486P:F490S:Q498R:N501Y: Y505H:P521S:D614G:H655Y:N679K:P681H:N764K:D796Y: Q954H:N969K | 0,3 | 3,4 |
| XBB.1.5.10/E G.5(голям брой държави) | Omicron XBB.1.5. 10/EG.5 | XBB.1.5 + F456L | >50-пъти | >1000в |
| EG.5.1(голям брой държави) | Omicron EG.5.1 | XBB.1.5 + Q52H + F456L | >50-пъти | >1000в |
| BA.2.86г(голям брой държави) | Omicron BA.2.86 | T19I:R21T:L24-:P25-:P26-: A27S:S50L:H69-:V70-: V127F:G142D:Y144-:F157S: R158G:N211-:L212I:V213G: L216F:H245N:A264D:I332V: G339H: K356T:S371F:S373P: S375F:T376A:R403K:D405N: R408S:K417N:N440K:V445H: G446S:N450D:L452W:N460K: S477N:T478K:N481K:V483-:E484K:F486P:Q498R:N501Y: Y505H:E554K:A570V:D614G: P621S:H655Y:I670V:N679K:P681R:N764K:D796Y:S939F: Q954H:N969K:P1143L | 0,3 | 3,8 |
| JN.1(голям брой държави) | Omicron JN.1 | T19I:R21T:L24-:P25-:P26-: A27S:S50L:H69-:V70-:V127F: G142D:Y144-:F157S:R158G: N211-:L212I:V213G: L216F: H245N:A264D:I332V:G339H: K356T:S371F:S373P:S375F: T376A:R403K:D405N:R408S: K417N:N440K:V445H:G446S: N450D:L452W:L455S:N460K: S477N:T478K:N481K:V483-:E484K:F486P:Q498R: N501Y:Y505H:E554K:A570V: D614G:P621S:H655Y:I670V: N679K:P681R:N764K:D796Y:S939F:Q954H:N969K:P1143L | 6,2 | 83,1 |
| Линия със субституции в шиповия протеин | Изследвани характерни RBD субституции | Намаление начувствителност та в пъти a | IC50(ng/ml) | |
| Линия Pango (произход) | Етикет на СЗО | Псевдовирусб | ||
| KP.2, KP.3,LB.1, KP.3.1.1(голям брой държави) | Различни | Определяне на мутация: F456L | >50-пътив | >1000в,д |
| BA.3.2е(голям брой държави) | Omicron BA.3 | G339Y:A348P:K356T:S371F: S373P:S375F:R403K:D405N: R408S:K417N: A435S:N440R: V445A:G446D:L452W:N460K:S477N:T478N:E484K:G496S: Q498R:N501Y:K529N | 6,9 | 93,2 |
а. Диапазон на намалена активност in vitro при множество групи на възникващи едновременно субституции и/или при използване на предназначени за целите на изпитването лабораторни тестове (research-grade assays); средна промяна в пъти на половината максимална инхибиторна концентрация (IC50) на моноклонално антитяло, необходима за 50% намаление на инфекцията в сравнение с референтния щам на предшественика (Wuhan D614G).
б. Изследвани са псевдовируси, експресиращи целия SARS-CoV-2 шипов протеин на варианта и индивидуални характерни субституции в шиповия протеин.
в. Сипавибарт не се счита за активен срещу този вариант.
г. BA.2.86 включва BA.2.86, BA.2.86.1, JN.2 и JN.3, които имат същата секвенция на шиповия протеин на SARS-CoV-2.
д. Прогнозната IC50 въз основа на наличието на F456L мутация във варианта.
е. BA.3.2 включва семейство от варианти, които имат същата секвенция на шиповия протеин на SARS-CoV-2.
Имуногенност
Нечесто (0,8% (5/611)) са откривани антилекарствени антитела (ADA), възникващи в хода на лечението, при участници с измерими данни за ADA. Не са наблюдавани доказателства за въздействие на ADA върху фармакокинетиката, ефикасността или безопасността. Данните обаче все още са ограничени.
Клинична ефикасност
Основно проучване SUPERNOVA, главна кохорта
Основното проучване SUPERNOVA, главна кохорта, е фаза III, рандомизирано (1:1), двойносляпо, контролирано с компаратор клинично изпитване, в което се проучва сипавибарт за профилактика на COVID-19 преди експозиция при имунокомпрометирани възрастни и юноши на възраст ≥12 години. Това проучване започва през март 2023 г. и първичният анализ е с дата април 2024 г. по време на период, в който циркулират смесени варианти, включително чувствителни и нечувствителни варианти. Окончателният анализ е с дата юни 2025 г., след приключването на всички визити на участниците в проучването.
Общо 1 669 възрастни и юноши на възраст ≥12 години и с тегло най-малко 40 kg са рандомизирани да получат единична доза 300 mg сипавибарт чрез интрамускулна инжекция, а 1 666 са рандомизирани да получат компаратор (300 mg тиксагевимаб + 300 mg цилгавимаб или плацебо). Участниците получават втора доза 300 mg сипавибарт или плацебо 6 месеца след началната доза. От проучването са изключени участници, които са получили ваксина срещу COVID-19, или такива с анамнеза за лабораторно потвърдена или потвърдена с бърз тест инфекция SARS-CoV-2 в рамките на 3 месеца преди първата визита. При междинния анализ медианата на продължителността на проследяването след втората доза е 61 дни (диапазон от
1 до 180 дни).
Изходните демографски характеристики са балансирани в рамената на лечение със сипавибарт и с компаратор. Медианата на възрастта е 60 години [36,3% на възраст 65 години или повече, 15 участници от 12 години до под 18 години (включително 8, които са получили сипавибарт)], 56,8% от участниците са жени, 74,1% са от европеидната раса, 6,5% са азиатци, 12,1% са чернокожи/афроамериканци и 21,5% са от испански/латиноамерикански произход. Всички участници са имали поне едно имунокомпрометиращо заболяване, което включва, но не се ограничава до:
-
прием на имуносупресивно лекарство (74,3%)
-
хематологично злокачествено заболяване (15,3%)
-
умерени/тежки вторични имунодефицити (предимно хемодиализа) (15,1%)
-
трансплантация на солиден орган (14,2%)
-
в рамките на една година от получаването на терапии за изчерпване на В-клетките (13,3%)
-
злокачествен солиден тумор и на лечение (3,4%)
-
трансплантация на хемопоетични стволови клетки (2,0%)
-
умерени/тежки първични имунодефицити (1,6%)
-
напреднала или нелекувана HIV инфекция (1,1%) и
-
получили терапия с Т-клетки с химерен антигенен рецептор (0,3%)
Проучването включва двойни първични крайни точки за ефикасност, сравняващи ефикасността на сипавибарт с компаратор за предотвратяване на симптоматичен COVID-19, (1) причинен от който и да е вариант на SARS-CoV-2 до 181 дни след последната доза, потвърден чрез RT-PCR, и (2) причинен от съответстващи варианти (варианти, които не съдържат F456L мутацията въз основа на данните от вирусното секвениране и се очаква да бъдат чувствителни към сипавибарт) до 181 дни след последната доза, потвърден чрез RT-PCR. За всяка от двойните първични крайни точки е извършен тест за превъзходство, за да се сравни относителният риск от симптоматичен COVID-19 между рамената в лечението.
Намалението на относителния риск, като събитията са преброени независимо от получаването на ваксина срещу COVID-19/лекарствени продукти или разслепяване, е представено в Таблица 3.
Таблица 3 Намаление на относителния риск от симптоматичен COVID-19 на база първичния анализ
| N | Брой събития, n (%) | Намаление на относителния риск,% (CI)б | |
| Обща първична крайна точка за ефикасност6 месеца след прилагане на дозата | 29,9% (95% CI: 13,4; 43,3) | ||
| Сипавибарт | 1 649 | 151 (9,2%) | |
| Компараторa | 1 631 | 207 (12,7%) | |
| Първичната крайна точка за ефикасност при съответстващи варианти 6 месеца след прилагане на дозата | 35,3% (95% CI: 12,7; 52,0) | ||
| Сипавибарт | 1 649 | 72 (4,4%) | |
| Компараторa | 1 631 | 108 (6,6%) | |
CI = доверителен интервал, N = брой участници в анализа.
a Компаратор е или тиксагевимаб + цилгавимаб, или плацебо.
b Не е контролирано за множественост.
При окончателния анализ сипавибарт демонстрира общо намаление на риска от 22,1% (95% CI: 7,1, 34,7) в шестмесечния период след интрамускулна доза 300 mg при всички
варианти (229/1 649 [13,9%] събития в рамото на сипавибарт спрямо 281/1 631 [17,2%] в рамото на компаратора). При анализ със съответствие без F456L, сипавибарт демонстрира общо намаление на риска от 32,4% (95% CI: 9,4, 49,5) в шестмесечния период след интрамускулна доза 300 mg (78/1 649 [4,7%] събития в рамото на сипавибарт спрямо 112/1 631 [6,9%] в рамото на компаратора). Медианата на продължителността на проследяването след втората доза е
267 дни (диапазон от 5 до 358 дни). Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията със сипавибарт в една или повече подгрупи на педиатричната популация при профилактика на COVID-19 преди експозиция (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
След еднократна доза сипавибарт демонстрира приблизително пропорционално на дозата увеличение на серумната експозиция при повишаване на дозите в диапазона от 300 mg до 600 mg за интрамускулна инжекция или от 300 mg до 1 200 mg за интравенозна инфузия.
Абсорбция
След еднократна интрамускулна доза от 300 mg сипавибарт в предно-страничната част на бедрото, средната геометрична стойност (геометричен коефициент на вариация (CV%)) на максималната серумна концентрация (Cmax) на сипавибарт е 49,7 (26,8%) μg/ml. Медианата на времето (диапазон) до Cmax е 7,1 (3,0, 53) дни.
Абсолютната бионаличност на сипавибарт 300 mg след интрамускулно приложение в предно-страничната част на бедрото е 61,6%.
След първата и втората доза от 300 mg сипавибарт, приложени интрамускулно в предно-страничната част на бедрото, средните геометрични серумни концентрации на
сипавибарт (CV%) на първия месец след прилагане на дозата са съответно 30,1 (35,9%) μg/ml и 33,0 (50,8%) μg/ml. Дозите са приложени с интервал от 6 месеца.
След еднократна инфузия на 300 mg и 1 200 mg сипавибарт (скорост на инфузия: 50 mg/min), средната геометрична стойност (CV%) на серумната концентрация на сипавибарт на 20-та минута след инфузията е съответно 101,6 (11,5%) μg/ml и 452,1 (40,0%) μg/ml.
Разпределение
Средната геометрична стойност (CV%) на привидния обем на разпределение на сипавибарт е 5,8 (16,8%) l след еднократно интрамускулно приложение на 300 mg в предно-страничната част на бедрото.
Въз основа на популационен ФК анализ изчисленият централен и периферен обем на разпределение (относителна стандартна грешка, RSE%) на сипавибарт е съответно 4,6 (1,3%) l и 0,4 (19,6%) l след интравенозно приложение.
Биотрансформация
Очаква се сипавибарт да се разгради до малки пептиди и съставни аминокиселини чрез катаболитни пътища по същия начин като ендогенните IgG антитела.
Елиминиране
След еднократна интрамускулна доза от 300 mg в предно-страничната част на бедрото, средният геометричен (CV%) клирънс на сипавибарт е 0,052 (43,3%) l/ден, а изчисленият среден терминален елиминационен полуживот (стандартно отклонение) на сипавибарт е 81,5 (23,6) дни.
Въз основа на популационен ФК анализ изчисленият клирънс (RSE%) на сипавибарт след интравенозно приложение е 0,044 (0,9%) l/ден.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Не са провеждани конкретни проучвания за изследване на ефектите на бъбречно увреждане върху ФК на сипавибарт.
Сипавибарт има молекулно тегло (MТ) приблизително 148 kDa и не се очаква да се екскретира непроменен в урината. Не се очаква бъбречното увреждане да повлияе значително върху експозицията на сипавибарт. По подобен начин не се очаква диализата да повлияе на ФК.
Чернодробно увреждане
Не са провеждани конкретни проучвания за изследване на ефектите на чернодробно увреждане върху ФК на сипавибарт.
Очаква се сипавибарт да се катаболизира в много тъкани чрез протеолитично разграждане до аминокиселини и ресинтез до други протеини, поради което не се очаква чернодробното увреждане да повлияе на ФК на сипавибарт.
Старческа възраст
Експозицията на сипавибарт при по-възрастни хора на възраст ≥65 години (n=225) е сравнима с тази при по-млади възрастни на възраст от 18 до <65 години (n=333).
Педиатрична популация
Очаква се препоръчителната схема на прилагане да доведе до серумни експозиции на сипавибарт при юноши на 12 и повече години, които тежат най-малко 40 kg, сравними с тези, наблюдавани при възрастни, тъй като в клиничните проучвания със сипавибарт са включени възрастни с подобно телесно тегло.
Други специални популации
Не са наблюдавани клинично значими разлики в серумните експозиции на сипавибарт в зависимост от пола, възрастта (12 до 85 години), расата или етническата принадлежност.
Фармацевтични данни - KAVIGALE 300 mg
Хистидин
Хистидинов монохидрохлорид Аргининов хидрохлорид Полисорбат 80 (E 433)
Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Неотворен флакон
3 години
Стабилност при употреба на приготвени спринцовки и приготвени инфузионни сакове
Доказана е химична и физична стабилност при употреба за 24 часа при температура от 2°C до 8°C и за 4 часа при температура до 25°C.
От микробиологична гледна точка, освен ако методът на приготвяне не изключва риска от микробно замърсяване, продуктът трябва да се използва незабавно.
Ако не се използва незабавно, времето и условията на съхранение в процеса на употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надвишават 24 часа при температура от 2°С до 8°С и 4 часа до 25°С, освен ако приготвянето не е извършено в контролирани и валидирани асептични условия.
а се съхранява в хладилник (2°C – 8°C). Да не се замразява. Да не се разклаща.
Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение на приготвените спринцовки и приготвените инфузионни сакове вижте точка 6.3.
2 ml инжекционен/инфузионен разтвор в прозрачен стъклен флакон, затворен със запушалка от хлоробутилов еластомер, запечатана със светлозелена алуминиева отчупваща се обкатка.
Опаковка по 1 флакон.
KAVIGALE се доставя като еднодозов флакон. KAVIGALE може да се прилага чрез интрамускулна инжекция или чрез интравенозна инфузия, като се използва инфузионен сак, съдържащ натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор, или чрез инфузионна помпа. Инжекционният/инфузионният разтвор трябва да бъде приготвен и приложен от медицински специалист, като се използва асептична техника, както следва:
Приготвяне на разтвора преди приложение
-
Извадете флакона от хладилника.
-
Визуално проверете флакона за наличие на видими частици и промяна на цвета. Разтворът е бистър до опалесцентен, безцветен до бледожълт. Изхвърлете флакона, ако разтворът е мътен, с променен цвят или се наблюдават видими частици. Не разклащайте флакона.
За условията на съхранение на приготвената спринцовка или приготвения инфузионен сак вижте точка 6.3.
Интрамускулна инжекция
-
Изтеглете 2 ml от флакона в спринцовка.
-
Приложете интрамускулната инжекция в предно-страничната част на бедрото.
Интравенозна инфузия — инфузионен сак или инфузионна помпа
Приготвяне на разтвора
-
Изтеглете 2 ml от флакона и пригответе разреден инфузионен разтвор, като ги прехвърлите в 50 ml или 100 ml инфузионен сак, съдържащ натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор, или приложете с помощта на инфузионна помпа (вж. по-долу).
-
Не замразявайте и не разклащайте разтвора.
Приложение — инфузионен сак
-
Не прилагайте едновременно други лекарствени продукти през същата инфузионна линия.
-
Прилагайте инфузионния разтвор интравенозно чрез инфузионна помпа или гравитационно в продължение на приблизително 20 минути през интравенозна линия, съдържаща стерилен вграден филтър 0,2 или 0,22 микрона с ниско свързване на протеини.
-
След като инфузията приключи, промийте линията с достатъчно количество натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор, за да осигурите доставянето на необходимата доза.
Приложение — инфузионна помпа
-
Приложете 2 ml (300 mg) неразреден разтвор като интравенозна инфузия с помощта на инфузионна помпа в продължение на най-малко 6 минути.
-
След като бъде приложено цялото съдържание на спринцовката, промийте комплекта за приложение с достатъчен обем натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор, за да осигурите прилагането на цялата доза.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.