GoResp Digihaler 160 μg + 4.5 μg - Inhalation powder
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - GoResp 160 μg / 4.5 μg
GoResp Digihaler е показан само при възрастни на 18 и повече години. Астма
GoResp Digihaler е показан за редовно лечение на астма, когато е подходящо използването на комбинация (инхалаторен кортикостероид и дългодействащ β2-адренорецепторен агонист):
-
при пациенти, при които не се постига адекватен контрол с инхалаторни кортикостероиди и
„при нужда“ инхалаторни краткодействащи β2-адренорецепторни агонисти.
или
-
при пациенти, при които вече е постигнат адекватен контрол с инхалаторни кортикостероиди и дългодействащи β2-адренорецепторни агонисти.
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Симптоматично лечение на пациенти с ХОББ с форсиран експираторен обем за 1 секунда (ФЕО1) <70% от прогностичната нормална стойност (след бронходилататор) и анамнеза за повтарящи се екзацербации, които имат значими симптоми, въпреки редовната терапия с дългодействащи бронходилататори.
Дозировка
Астма
Този лекарствен продукт не е предназначен за началното овладяване на астма.
Будезонид/формотеролов фумарат дихидрат не е подходящо лечение за възрастни пациенти само с лека астма.
Дозата на този лекарствен продукт е индивидуална и трябва да се коригира съобразно тежестта на заболяването. Това трябва да се има предвид не само когато се започва лечение с комбинация от лекарствени продукти, но и когато се коригира поддържаща доза. Ако отделният пациент се нуждае от комбинация от дози, различни от наличните в комбинирания инхалатор, трябва да се предпишат подходящите дози на β2-адренорецепторни агонисти и/или кортикостероиди с индивидуални инхалатори.
След като симптомите на астмата са вече овладени, може да се обмисли постепенно намаляване на дозата будезонид/формотеролов фумарат дихидрат. Пациентите трябва да се оценяват редовно от техния лекар/доставчик на здравни грижи, за да може дозата на този лекарствен продукт да остане оптимална. Дозата трябва да се титрира до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на симптомите.
Когато е необходимо да се титрира до по-малко количество на активните вещества от тези в наличния GoResp Digihaler, се налага преминаване към алтернативна комбинация с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат, съдържаща по-ниска доза инхалаторен кортикостероид. Когато се поддържа дългосрочен контрол на симптомите с най-ниската препоръчителна доза, тогава следващата стъпка може да включва тест само с инхалаторен кортикостероид.
В обичайната практика, когато се постигне контрол на симптомите със схема на прилагане два пъти на ден с продукт с по-малко количество на активните вещества, титрирането до по-ниска ефективна доза може да включва прилагане веднъж дневно, когато, според мнението на лекаря, се налага поддържане на контрола с дългодействащ бронходилататор, а не с монотерапия с инхалаторен кортикостероид.
Има два лечебни подхода за GoResp Digihaler: поддържаща терапия и поддържаща и облекчаваща терапия.
Поддържаща терапия
GoResp Digihaler се приема като редовно поддържащо лечение заедно с отделен инхалатор с бързодействащ бронходилататор за облекчаване на симптомите.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да имат отделен инхалатор с бързодействащ бронходилататор за облекчаване на симптомите за животоспасяващо приложение по всяко време.
Препоръчителната доза за възрастни (на възраст 18 и повече години) е 1-2 инхалации два пъти дневно. Някои пациенти може да се нуждаят от максимум 4 инхалации два пъти дневно.
Увеличаващото се използване на отделен бързодействащ бронходилататор показва влошаване на подлежащото състояние и дава основание за преоценка на терапията за астма.
Поддържаща и облекчаваща терапия
GoResp Digihaler се приема като редовно поддържащо лечение и „при нужда“- в отговор на симптомите.
Пациентите приемат дневната поддържаща доза GoResp Digihaler и в допълнение приемат този лекарствен продукт „при нужда“ в отговор на симптомите. Пациентите трябва да бъдат посъветвани винаги да разполагат с GoResp Digihaler за спасителна употреба.
При пациенти, приемащи GoResp Digihaler като облекчаващо средство, превантивната употреба на този лекарствен продукт при бронхоконстрикция, индуцирана от алергени или физически усилия, трябва да се обсъди между лекаря и пациента; препоръчителната употреба трябва да е съобразена с честотата на нуждата. В случай на честа нужда от бронходилатация, без съответна необходимост от увеличена доза инхалаторни кортикостероиди, трябва да се използва алтернативно облекчаващо средство.
Поддържащата и облекчаващата терапия с будезонид/формотеролов фумарат дихидрат трябва да се имат пред вид, особено при пациенти с:
-
неадекватен контрол на астма и при честа нужда от инхалатор за облекчаване на симптомите;
-
астматични екзацербации в миналото, изискващи медицинска интервенция.
При пациенти, които често приемат голям брой инхалации „при нужда“ с този лекарствен продукт, трябва внимателно да се следи за свързани с дозата нежелани реакции.
Препоръчителната поддържаща доза за възрастни (на възраст 18 и повече години) е
2 инхалации дневно, приложени или като една инхалация сутрин и една вечер, или като
2 инхалации или сутрин, или вечер. За някои пациенти може да е подходяща поддържаща доза от 2 инхалации два пъти дневно. Пациентите трябва да прилагат 1 допълнителна инхалация
„при нужда“ в отговор на симптомите. Ако след няколко минути симптомите продължават, трябва да се приложи допълнителна инхалация. Не трябва да се прилагат повече от 6 инхалации при всеки отделен случай.
Обикновено няма нужда от обща дневна доза повече от 8 инхалации, но за ограничен период може да се прилага обща дневна доза до 12 инхалации. На пациентите, прилагащи повече от 8 инхалации дневно, трябва сериозно да се препоръча да потърсят медицинска помощ. Те трябва да бъдат отново оценени, а поддържащата им терапия - преосмислена.
ХОББ
Препоръчителната доза за възрастни (на възраст 18 и повече години) е 2 инхалации два пъти дневно.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
Не се налагат корекции на дозата при пациенти в старческа възраст.
Бъбречно увреждане
Липсват данни за употреба на комбинация с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат при пациенти с бъбречно увреждане. Малко вероятно е обаче бъбречното увреждане да повлияе фармакокинетиката на будезонид и формотерол (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Липсват данни за употреба на комбинация с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат при пациенти с чернодробно увреждане. Тъй като будезонид и формотерол се елиминират основно чрез чернодробен метаболизъм, може да се очаква увеличена
експозиция при пациенти с тежка чернодробна цироза. Следователно пациентите с чернодробно заболяване трябва да бъдат внимателно проследявани (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на този лекарствен продукт при деца на възраст 12 години и по- малки и юноши на възраст 13 до 17 години все още не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Този лекарствен продукт не се препоръчва за употреба при деца и юноши на възраст под 18 години.
Начин на приложение
Само за инхалаторно приложение.
Digihaler е инхалатор, който се активира от дишането, като се задвижва от инспираторния поток, с вградена електроника. Активните вещества се доставят в дихателните пътища, когато пациентът вдишва през мундщука. Вградената електроника не оказва въздействие върху отмерващите и дозиращите функционалности на инхалатора. Пациенти с умерена и тежка астма са показали, че могат да генерират достатъчен инспираторен дебит за доставяне на терапевтичната доза (вж. точка 5.1).
Този лекарствен продукт трябва да се използва правилно, за да се постигне ефективно лечение. Затова пациентите трябва да бъдат посъветвани да прочетат внимателно листовката и да следват указанията за употреба, както са подробно описани в листовката.
Използването на GoResp Digihaler следва три стъпки: „Отваряне“, „Дишане“ и „Затваряне“,
които са описани по-долу.
„Отваряне“: Хванете Digihaler с капака на мундщука отдолу и отворете капака на мундщука, като го завъртите надолу, докато се отвори напълно и се чуе едно щракване.
„Дишане“: Поставете мундщука между зъбите си със затворени около мундщука устни и дълбоко и силно вдишайте през него, като не захапвате мундщука на инхалатора. Извадете Digihaler от устата си и задръжте дишането за 10 секунди, или колкото е комфортно за пациентите.
„Затваряне“: Издишайте леко и затворете капака на мундщука.
Важно е пациентите да бъдат посъветвани да затварят капака на мундщука след като направят инхалация.
Освен това е важно пациентите да бъдат посъветвани да не разклащат инхалатора преди употреба и да не издишват през инхалатора, както и да не блокират въздушните отвори, когато изпълняват стъпка „Дишане“.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани и да изплакват устата си с вода след инхалиране (вж. точка 4.4)
Когато използва този лекарствен продукт, пациентът може да усети вкус, който се дължи на помощното вещество лактоза.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не поставят инхалатора във вода.
Информация за пациенти, използващи приложението Digihaler
Digihaler може да се сдвои с приложението Digihaler чрез сканиране на кода за бърз отговор (Quick Response code, QR code), поставен върху инхалатора, от приложението Digihaler.
Приложението Digihaler дава възможност на пациентите да преглеждат и проследяват данните от употребата на инхалатора и да задават напомняния за лечението.
Не е необходимо инхалаторът да бъде свързан с приложението Digihaler при приложение на лекарственият продукт на пациента.
Вградената електроника в инхалатора и приложението не контролират и не пречат на доставянето на лекарствения продукт.
Приложението не е предназначено да служи като заместител на съвета на лекар или медицински специалист. Пациентите трябва да бъдат информирани да не променят предписаното им лечение въз основа на информация от приложението, а винаги да се консултират с техния лекар или медицински специалист.
За подробни указания относно това как се използва дигиталният инхалатор с приложението, вижте указанията за употреба, предоставени в приложението.
Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Препоръка за дозиране
Пациентите трябва да се оценяват редовно от техния лекар/доставчик на здравни грижи, за да остане дозата GoResp Digihaler оптимална. Дозата трябва да се титрира до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на симптомите. След като астматичните симптоми се овладеят, може да се обмисли постепенното намаляване на дозата при това лечение. Когато е необходимо низходящо титриране до по-малко количество на активните вещества от тези в наличния GoResp Digihaler, се налага преминаване към алтернативна комбинация с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат, съдържаща по-ниска доза инхалаторен кортикостероид.
Редовният преглед на пациентите, докато дозата се намалява, е важен.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани по всяко време да разполагат с животоспасяващ инхалатор - или GoResp Digihaler (за пациентите с астма, използващи този лекарствен продукт като поддържаща и облекчаваща терапия), или отделен бързодействащ бронходилататор (за пациентите с астма, използващи този лекарствен продукт само като поддържаща терапия).
Препоръчва се при прекратяване на лечението дозата да се намалява постепенно, а не да се спира рязко. Не трябва да се обмисля напълно спиране на инхалаторните кортикостероиди, освен ако временно не се изисква за потвърждаване на диагнозата „астма“.
На пациентите трябва да се напомни да вземат своята поддържаща доза от лекарствения продукт, както е предписано, дори и да нямат симптоми. Профилактичната употреба на този лекарствен продукт, напр. преди физически упражнения, не е проучена. Облекчаващите инхалации с GoResp Digihaler трябва да се правят в отговор на симптоми, но те не са предназначени за редовна профилактична употреба, напр. преди физически упражнения.
Влошаване на заболяването
Този лекарствен продукт не трябва да се използва за лечение на остри симптоми на астма, при които се налага употреба на бързо- и краткодействащ бронходилататор.
Пациентите не трябва да започват лечение с този лекарствен продукт по време на екзацербация или ако имат значимо или остро влошаваща се астма.
По време на лечението могат да се появят свързани с астмата сериозни нежелани реакции и екзацербации (вж. точка 4.8). На пациентите трябва да се каже да продължат лечението, но да се посъветват с лекар, ако симптомите не се овладеят или се влошат след започване на лечение с този лекарствен продукт.
Ако пациентите смятат, че лечението е неефективно или е надвишена най-високата препоръчителна доза, трябва да се потърси медицинска помощ (вж. точка 4.2). Внезапното и прогресивно влошаване на контрола на астма или ХОББ е потенциално животозастрашаващо и на пациента трябва да се направи спешна медицинска оценка. При такава ситуация трябва да се обмисли необходимостта от засилена терапия с кортикостероиди, напр. курс с перорални кортикостероиди или антибиотично лечение, ако има инфекция.
Системни ефекти
Системни ефекти могат да възникнат с всеки инхалаторен кортикостероид, особено при високи дози, предписани за дълъг период. Вероятността тези ефекти да се появят при инхалаторно лечение е много по-малка отколкото при пероралните кортикостероиди.
Възможните системни ефекти включват синдром на Cushing, кушингоиден хабитус, адренална супресия, забавяне на растежа при деца и юноши, намаление на костната минерална плътност, катаракта и глаукома, както и редица психични или поведенчески ефекти, включително психомоторна хиперактивност, нарушения на съня, тревожност, депресия или агресия (особено при деца) (вж. точка 4.8).
Зрителни смущения
При системно и локално приложение на кортикостероиди има съобщения за зрителни смущения (вж. точка 4.8). Ако при пациент са налице симптоми като замъглено зрение или други зрителни смущения, пациентът трябва да бъде насочен за консултация с офталмолог за оценка на възможните причини, които могат да включват катаракта, глаукома или редки заболявания като централна серозна хориоретинопатия (ЦСХ), за които се съобщава след системно и локално използване на кортикостероиди. Затова е важно пациентът да се преглежда редовно и дозата на инхалаторния кортикостероид да се намали до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на астмата.
Ефекти върху костната плътност
Трябва да се имат предвид потенциалните ефекти върху костната плътност, особено при пациенти на високи дози за продължителен период, които имат съпътстващи рискови фактори за остеопороза (вж. точка 4.8).
Дългосрочни проучвания с инхалаторен будезонид при възрастни на дневни дози от
800 микрограма (измерена доза) не са показали никакви значими ефекти върху костната минерална плътност. Липсва информация относно ефекта на комбинацията с фиксирани дози будезонид/формотеролов фумарат дихидрат при по-високи дози.
Надбъбречна функция
Лечението с допълнителни системни кортикостероиди или инхалаторен будезонид не трябва да се спира рязко.Продължителното лечение с високи дози инхалаторни кортикостероиди, особено ако са по-високи от препоръчителните дози, също може да доведе до клинично значима адренална супресия (вж. точка 4.8). Затова в периоди на стрес, като тежки инфекции или планова операция, трябва да се обмисли допълнително системно кортикостероидно покритие. Бързо намаляване на дозата кортикостероиди може да индуцира остра адренална криза. Симптомите и признаците, които могат да се наблюдават при остра адренална криза, могат да са донякъде неопределени, но могат да включват анорексия, абдоминална болка, загуба на тегло, умора, главоболие, гадене, повръщане, намалено ниво на съзнание, припадъци, хипотония и хипогликемия.
Парадоксален бронхоспазъм
След прилагане на дозата, може да се появи парадоксален бронхоспазъм с внезапно увеличение на хриповете и задуха. Ако при пациента се появи парадоксален бронхоспазъм, лечението с този лекарствен продукт трябва да се прекрати веднага, пациентът трябва да се оцени и да се назначи алтернативна терапия, ако е необходимо. Парадоксалният бронхоспазъм се повлиява от бързодействащ инхалаторен бронходилататор и трябва да се лекува незабавно (вж. точка 4.8).
Преминаване от перорална терапия
Ако има причина да се предполага, че надбъбречната функция е нарушена от предходна системна стероидна терапия, трябва да се внимава, когато пациентите преминават на терапия с комбинация с фиксирани дози будезонид/формотеролов фумарат.
Ползите от терапията с инхалаторен будезонид обикновено намаляват до минимум необходимостта от перорални кортикостероиди, но пациентите, преминаващи от перорални кортикостероиди, могат да останат с риск от нарушен адренален резерв за доста дълго време. Възстановяването може да отнеме доста дълго време след прекратяване на терапията с перорални кортикостероиди и затова пациентите, зависими от перорални кортикостероиди, преминали на инхалаторен будезонид, могат да останат с риск от нарушена адренална функция за значителен период от време. При тези обстоятелства функцията на хипоталамо-хипофизо- адренокортикалната (ХХА) ос трябва редовно да се наблюдава.
По време на преминаването от перорална терапия към терапия с комбинация с фиксирани дози будезонид/формотеролов фумарат, като цяло ще има по-слабо системно стероидно действие, което може да доведе до появата на алергични или артритни симптоми като ринит, екзема, мускулни и ставни болки. За тези състояния трябва да се започне специфично лечение. Трябва да се предполага общ недостатъчен глюкокортикостероиден ефект, ако в редки случаи се появят симптоми като умора, главоболие, гадене и повръщане. В тези случаи понякога е необходимо временно увеличение на дозата пероралните глюкокортикостероиди.
Орални инфекции
Поради отлагане на активно вещество (будезонид) съществува риск от кандидозна инфекция. За да се сведе до минимум рискът от орофарингеална кандидозна инфекция, пациентът трябва да е инструктиран да изплаква устата си с вода след инхалиране на дозата. Ако се появи орофарингеална кандидоза (млечница), пациентите трябва да си изплакват устата и след инхалациите „при нужда“. Орофарингеалната кандидозна инфекция обикновено се повлиява от локално противогъбично лечение, без да се налага прекъсване на инхалаторния кортикостероид (вж. точки 4.2 и 4.8).
Популация с ХОББ
Липсват данни от клинични проучвания с GoResp Digihaler при пациенти с ХОББ с ФЕО1
> 50% от прогностичната нормална стойност преди бронходилататор и с ФЕО1 < 70% от прогностичната нормална стойност след бронходилататор (вж. точка 5.1).
Пневмония
Наблюдава се повишена честота на пневмония, включително пневмония налагаща хоспитализация, при пациенти с ХОББ, които приемат инхалаторни кортикостероиди (вж. точка 4.8). Има някои данни за повишен риск от пневмония при повишаване на стероидната доза, но това не се демонстрира убедително в рамките на всички проучвания.
Няма убедително клинично доказателство за разлики в рамките на класа между инхалаторните кортикостероидни продукти, относно големината на риска от пневмония.
Лекарите трябва да проследяват за възможно развитие на пневмония при пациенти с ХОББ, тъй като клиничната картина на тези инфекции се препокрива със симптомите на екзацербации на ХОББ. Рисковите фактори за пневмония при пациенти с ХОББ включват настоящо тютюнопушене, по-напреднала възраст, нисък индекс на телесна маса и тежка ХОББ.
Взаимодействие с други лекарствени продукти
Трябва да се избягва едновременно лечение с итраконазол, ритонавир или други мощни CYP3A4 инхибитори (вж. точка 4.5). Ако това е невъзможно, времевият интервал между приложението на взаимодействащите лекарствени продукти трябва да бъде колкото се може по-дълъг. При пациенти, използващи мощни CYP3A4 инхибитори, комбинация с фиксирани дози будезонид/формотеролов фумарат дихидрат не се препоръчва.
Внимание при определени заболявания
Комбинацията с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат трябва да се прилага внимателно при пациенти с тиреотоксикоза, феохромоцитом, захарен диабет, нелекувана хипокалиемия, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия, идиопатична субклапна аортна стеноза, тежка хипертония, аневризма или други тежки сърдечносъдови нарушения, като исхемична болест на сърцето, тахиаритмии или тежка сърдечна недостатъчност.
Трябва да се внимава, когато се лекуват пациенти с удължен QTc интервал. Самият формотерол може да доведе до удължаване на QTc интервала (вж. точка 4.8).
Необходимостта от и дозата инхалаторни кортикостероиди трябва да се оцени отново при пациенти с активна или латентна белодробна туберкулоза, гъбични или вирусни инфекции на дихателните пътища.
При пациенти с диабет трябва да се има предвид допълнителен контрол на кръвната захар. β2-адренорецепторни агонисти
Високите дози β2-адренорецепторни агонисти могат да доведат до потенциално сериозна хипокалиемия. Едновременното лечение с β2-адренорецепторни агонисти и лекарствени продукти, които могат да индуцират хипокалиемия или да потенцират хипокалиемичен ефект, напр. ксантинови производни, кортикостероиди и диуретици, може да допринесе към евентуалния хипокалиемичен ефект на β2-адренорецепторния агонист (вж. точка 4.5).
Лечението с β2-адренорецепторни агонисти може да доведе до увеличение на кръвните нива на инсулин, свободни мастни киселини, глицерол и кетонни тела.
Препоръчва се особено внимание при нестабилна астма с различно приложение на животоспасяващи бронходилататори, при остра тежка астма, тъй като свързаният риск може да нарасне при хипоксия и при други състояния, при които вероятността за хипокалиемия е засилена. Препоръчва се при тези обстоятелства да се наблюдават серумните нива на калия.
Помощни вещества с известно действие
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Фармакокинетични взаимодействия
Мощните инхибитори на CYP3A4 (напр. кетоконазол, итраконазол, вориконазол, позаконазол, кларитромицин, телитромицин, нефазодон и протеазни инхибитори) вероятно ще увеличат подчертано плазмените нива на будезонид и едновременното приложение трябва да се избягва. Ако това е невъзможно, времевият интервал между приложението на инхибитора и будезонид трябва да бъде колкото може по-дълъг (вж. точка 4.4). При пациенти, използващи мощни CYP3A4 инхибитори, не се препоръчва поддържаща и облекчаваща терапия с комбинация с фиксирани дози будезонид/формотеролов фумарат дихидрат .
Мощният инхибитор на CYP3A4 кетоконазол, прилаган веднъж дневно по 200 mg, увеличава средно шест пъти плазмените нива на едновременно приложения перорално будезонид (единична доза 3 mg). Когато кетоконазол е приложен 12 часа след будезонид, концентрацията е увеличена средно само три пъти и това показва, че приложението по различно време може да намали увеличението на плазмените нива. Ограничените данни за това взаимодействие при висока доза инхалаторен будезонид показват, че подчертани увеличения на плазмените нива (средно четири пъти) могат да се появят, ако итраконазол 200 mg веднъж дневно се приложи едновременно с инхалаторен будезонид (единична доза от 1 000 микрограма).
Очаква се едновременното лечение с инхибитори на CYP3A, включително продукти, съдържащи кобицистат, да увеличи риска от системни кортикостероидни нежелани реакции. Комбинирането трябва да се избягва, освен ако ползата превишава увеличения риск от системни кортикостероидни нежелани реакции, в който случай пациентите трябва да се проследяват за системни кортикостероидни нежелани реакции.
Фармакодинамични взаимодействия
β-адренергичните блокери могат да отслабят или инхибират ефекта на формотерол. Следователно терапия с комбинация с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат не трябва да се прилага заедно с β-адренергични блокери (включително капки за очи), освен ако няма наложителни причини.
Едновременното лечение с хинидин, дизопирамид, прокаинамид, фенотиазини, антихистамини (терфенадин) и трициклични антидепресанти може да удължи QTc интервала и да увеличи риска от камерни аритмии.
Освен това леводопа, левотироксин, окситоцин и алкохол могат да нарушат сърдечната поносимост към β2-симпатомиметиците.
Едновременното лечение с инхибитори на моноаминооксидазата, включително лекарствени продукти с подобни свойства, като фуразолидон и прокарбазин, може да предизвика хипертонични реакции.
При пациентите, получаващи едновременно анестезия с халогенирани въглеводороди, съществува повишен риск от аритмии.
Едновременното приложение на други β-адренергични лекарствени продукти и антихолинергични лекарствени продукти може да има потенциално адитивен бронходилатиращ ефект.
Хипокалиемията може да увеличи предразположението към аритмии при пациенти, които се лекуват с дигиталисови гликозиди.
Хипокалиемията може да е резултат от терапия с β2-агонисти и може да бъде потенцирана от съпътстващо лечение с ксантинови производни, кортикостероиди и диуретици (вж. точка 4.4)
Не е наблюдавано взаимодействие на будезонид и формотерол с други лекарствени продукти, използвани за лечението на астма.
Педиатрична популация
Проучвания на взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Бременност
Липсват клинични данни за бременности с експозиция на терапия с комбинация с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат или на едновременно лечение с формотерол и будезонид. Данните от проучване на ембрио-феталното развитие при плъхове не дават доказателство за някакъв допълнителен ефект от комбинацията.
Няма достатъчно данни от употребата на формотерол при бременни жени. В проучвания при животни, формотерол причинява нежелани реакции в репродуктивни проучвания при много високи нива на системна експозиция (вж. точка 5.3).
Данните от приблизително 2 000 експонирани бременности не показват увеличен тератогенен риск, свързан с употребата на инхалаторен будезонид. В проучвания при животни е доказано, че глюкокортикостероидите индуцират малформации (вж. точка 5.3). Няма вероятност това да е приложимо при хора, получаващи препоръчителните дози.
При проучвания при животни е установено и влияние на прекомерното количество пренатални кортикостероиди върху повишения риск от забавяне на вътрематочния растеж, сърдечносъдово заболяване при възрастните и постоянни промени в плътността на глюкокортикоидните рецептори, невротрансмитерния обмен и поведението при експозиции под тератогенния дозов диапазон.
По време на бременност терапия с комбинация с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат трябва да се използва само когато ползите надвишават потенциалните рискове. Трябва да се използва най-ниската ефективна доза будезонид, необходима за поддържането на адекватен контрол на астмата.
Кърмене
Будезонид/съответните метаболити се екскретират в кърмата. Обаче при терапевтични дози не се очакват ефекти при новородени/кърмачета, кърмени от лекувани жени.
Не е известно дали формотерол/съответните метаболити се екскретират в кърмата. При плъхове малки количества формотерол са открити в майчиното мляко.
Приложението на терапия с комбинация с фиксирани дози будезонид и формотеролов фумарат дихидрат при жени, които кърмят, трябва да се обмисли само ако очакваната полза от терапията за жената е по-голяма от някакъв възможен риск за кърменото новородено/кърмаче.
Фертилитет
Липсват данни за потенциалния ефект от употребата на будезонид върху фертилитета. Проучванията за репродуктивна токсичност на формотерол при животни показват леко намален фертилитет при мъжки плъхове, при висока системна експозиция (вж. точка 5.3).
Този лекарствен продукт не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Тъй като този лекарствен продукт съдържа и будезонид и формотерол, може да се получи същия профил на нежелани реакции като съобщения за тези вещества. Не е наблюдавана повишена честота на нежеланите реакции след едновременното приложение на двете съединения. Чести нежелани реакции, дължащи се главно на терапията с β2-адренорецепторен агонист, са тремор и сърцебиене. Чести нежелани реакции, дължащи се главно на терапията с кортикостероид, са кандидозни инфекции на орофаринкса, пневмония, леко дразнене на гърлото, кашлица и дисфония, включително дрезгавост. Честа нежелана реакция, която може да се дължи както на будезонид, така и на формотерол, е главоболие.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, свързвани с будезонид или формотерол, са дадени по-долу и изброени по системо-органен клас и честота (вж. таблица 1). Честотите се определят като: много чести
(≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1 Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Честота | Нежелана реакция |
| Инфекции и инфестации | Чести | Кандидозни инфекции на орофаринкса1,2, пневмония (при пациенти с ХОББ)1,2 |
| Нарушения на имунната система | Редки | Реакции на свръхчувствителност от бърз и забавен тип, напр. екзантема, уртикария, сърбеж, дерматит, ангиоедем и анафилактичнареакция |
| Нарушения на ендокринната система | Много редки | Синдром на Cushing1,2, надбъбречна супресия1,2, забавен растеж1,2,намаление на костната минерална плътност1,2 |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Редки | Хипокалиемия1,3 |
| Много редки | Хипергликемия1,3 | |
| Психични нарушения | Нечести | Агресия1,2,психомоторна хиперактивност1,2, тревожност1,2,нарушения на съня1,2 |
| Много редки | Депресия1,2, поведенчески промени (предимно при деца)1,2 | |
| Нарушения на нервната система | Чести | Главоболие,тремор3 |
| Нечести | Замаяност3 | |
| Много редки | Нарушения на вкуса3 | |
| Нарушения на очите | Нечести | Замъглено зрение1,2 |
| Много редки | Катаракта1,2, глаукома1,2 | |
| Сърдечни нарушения | Чести | Сърцебиене3 |
| Нечести | Тахикардия3 | |
| Редки | Сърдечни аритмии3, напр. предсърдно мъждене, надкамерна тахикардия, екстрасистоли | |
| Много редки | Стенокардия3,удължаване на QTc интервала1,3 | |
| Съдови нарушения | Много редки | Промени в кръвното налягане3 |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Чести | Леко раздразнено гърло2, кашлица2,дисфония, включително дрезгавост2 |
| Редки | Бронхоспазъм | |
| Много редки | Парадоксален бронхоспазъм1 | |
| Стомашно-чревни нарушения | Нечести | Гадене |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Нечести | Синини2 |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Нечести | Мускулни крампи |
1Вижте точка 4.4 за повече информация.
2Нежелани реакции, дължащи се главно на будезонид
3Нежелани реакции, дължащи се главно на формотерол Описание на подбрани нежелани реакции
Системни ефекти
Могат да се появят системни ефекти на инхалаторните кортикостероиди, особено при високи дози, предписани за дълъг период. Вероятността тези ефекти да се появят е много по-малка отколкото при пероралните кортикостероиди. Възможните системни ефекти включват синдром на Cushing, кушингоиден хабитус, адренална супресия, забавен растеж при деца и юноши, намаление на костната минерална плътност, катаракта и глаукома. Могат също да се появят повишена податливост към инфекции и намалена способност за адаптиране към стрес.
Ефектите зависят от дозата, времето на експозиция, едновременната и предишната експозиция на кортикостероиди, и индивидуалната чувствителност (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Предозирането на формотерол вероятно би довело до ефекти, които са типични за
β2-адренорецепторните агонисти: тремор, главоболие, сърцебиене. Симптомите, съобщени при изолирани случаи са тахикардия, хипергликемия, хипокалиемия, удължен QTс интервал, аритмия, гадене и повръщане. Може да е показано поддържащо и симптоматично лечение. Доза от 90 микрограма, приложена за три часа на пациенти с остра бронхиална обструкция, не води до проблеми с безопасността.
Не се очаква острото предозиране с будезонид, дори и при прекомерно високи дози, да е клиничен проблем. Когато дълго време се прилагат прекомерно високи дози, може да се появят системни глюкокортикостероидни ефекти, като хиперкортицизъм и адренална супресия.
Ако лечението трябва да се прекрати поради предозиране с компонента формотерол на лекарствения продукт, трябва да се има предвид осигуряването на подходяща терапия с инхалаторен кортикостероид.
Фармакологични свойства - GoResp 160 μg / 4.5 μg
Фармакотерапевтична група: Лекарства за обструктивни заболявания на дихателните пътища, адренергични средства в комбинация с кортикостероиди или други лекарства, с изключение на антихолинергични средства, ATC код: R03AK07
Механизъм на действие и фармакодинамични ефекти
Този лекарствен продукт съдържа формотерол и будезонид, които имат различен начин на действие и показват адитивни ефекти по отношение на намаляването на астматичните екзацербации. Специфичните свойства на будезонид и формотерол позволяват комбинацията да се използва или като поддържаща и облекчаваща терапия, или като поддържащо лечение на астма.
Будезонид
Будезонид е глюкокортикостероид, който при инхалаторно приложение има дозозависимо противовъзпалително действие в дихателните пътища, което води до намалени симптоми и по- малко астматични екзацербации. Инхалаторният будезонид има по-малко нежелани реакции от системните кортикостероиди. Точният механизъм, отговорен за противовъзпалителния ефект на глюкокортикостероидите, не е неизвестен.
Формотерол
Формотерол е селективен β2-адренорецепторен агонист, който при инхалиране води до бързо и дългодействащо отпускане на бронхиалната гладка мускулатура при пациенти с обратима обструкция на дихателните пътища. Бронходилатиращият ефект зависи от дозата и началото на действието е след 1-3 минути. Продължителността на ефекта е поне 12 часа след единична доза.
Клинична ефикасност и безопасност
Астма
Поддържаща терапия за астма с будезонид/формотерол
Клиничните проучвания при възрастни са показали, че добавянето на формотерол към будезонид подобрява астматичните симптоми и белодробната функция, и намалява екзацербациите.
В две 12-седмични проучвания ефектът на будезонид/формотерол върху белодробната функция е бил равен на този от свободната комбинация от будезонид и формотерол и е надвишавал този от приложението само на будезонид. Всички лечебни групи са използвали краткодействащ
β2-адренорецепторен агонист „при нужда“. Не е имало признак за отслабване на противоастматичния ефект във времето.
Проведени са две 12-седмични педиатрични проучвания, в които 265 деца на възраст 6-11 години са били лекувани с поддържаща доза будезонид/формотерол (2 инхалации от
80 микрограма/4,5 микрограма/инхалация два пъти дневно) и краткодействащ
β2-адренорецепторен агонист, ако е необходимо. В двете проучвания белодробната функция е била подобрена и лечението е било добре понесено в сравнение със съответстващата доза самостоятелно приложен будезонид (вж. точка 4.2).
Поддържаща и облекчаваща терапия с будезонид/формотерол
Общо 12 076 пациенти с астма са били включени в 5 двойнослепи клинични проучвания
(4 447 са били рандомизирани на поддържаща и облекчаваща терапия с будезонид/формотерол) за 6 или 12 месеца. Необходимо е било пациентите да имат симптоми, въпреки инхалаторните глюкокортикостероиди.
Поддържащата и облекчаваща терапия с будезонид/формотерол е довела до статистически и клинично значими намаления на тежките екзацербации при всички сравнения във всичките 5 проучвания. Това е включвало сравнение на будезонид/формотерол при по-висока поддържаща доза с тербуталин като облекчаващо средство (проучване 735) и на будезонид/формотерол при същата поддържаща доза с формотерол или с тербуталин като облекчаващо средство (проучване 734) (вж. таблица 2). В проучване 735 белодробната функция, овладяването на симптомите и използването на облекчаващо средство са били еднакви във всичките лечебни групи. В проучване 734 симптомите и използването на облекчаващо средство са били намалени, а белодробната функция - подобрена в сравнение с лечението с двата сравнителни продукта. Общо в 5-те проучвания пациентите, получаващи поддържаща и облекчаваща терапия с будезонид/формотерол, не са използвали облекчаващи
инхалации в средно 57% от дните на лечение. Не е имало признаци за развитие на толеранс във времето.
Таблица 2 Преглед на тежките екзацербации в клиничните проучвания
| Проуч- ване № Про-дължи- телност | Лечебни групи | N | Тежки екзацербацииa | |
| Съби- тия | Събития/ пациентогодина | |||
| Проуч- ване 7356 месеца | Будезонид/формотеролов фумарат дихидрат160/4,5 µg два пъти дневно + „при нужда“ | 1 103 | 125 | 0,23б |
| Будезонид/формотеролов фумарат дихидрат 320/9 µg два пъти дневно + тербуталин 0,4 mg „при нужда“ | 1 099 | 173 | 0,32 | |
| Салметрол/флутиказон 2 х 25/125 µg два пътидневно + тербуталин 0,4 mg „при нужда“ | 1 119 | 208 | 0,38 | |
| Проуч- ване 73412месеца | Будезонид/формотеролов фумарат дихидрат160/4,5 µg два пъти дневно + „при нужда“ | 1 107 | 194 | 0,19б |
| Будезонид/формотеролов фумарат дихидрат160/4,5 µg два пъти дневно + формотерол 4,5 µg„при нужда“ | 1 137 | 296 | 0,29 | |
| Будезонид/формотеролов фумарат дихидрат160/4,5 µg два пъти дневно + тербуталин 0,4 mg„при нужда“ | 1 138 | 377 | 0,37 | |
а Хоспитализация/лечение в спешно отделение или лечение с перорални кортикостероиди
б Намалението на честотата на екзацербациите е статистически значимо (p-стойност < 0,01)
за двете сравнения
В 2 други проучвания с пациенти, потърсили медицинска помощ поради остри симптоми на астма, будезонид/формотерол е осигурил бързо и ефективно облекчение на бронхоконстрикцията, подобно на салбутамол и формотерол.
ХОББ
В две 12-месечни проучвания е бил оценяван ефектът върху белодробната функция и честотата на екзацербации (определен като курсове перорални кортикостероиди и/или курс антибиотици, и/или хоспитализации) при пациенти с тежка ХОББ. Медианата на ФЕО1 при включването в изпитванията е била 36% от нормално прогнозираната. Средният брой екзацербации за година (както е определено по-горе) е бил значително намален с будезонид/формотерол в сравнение със самостоятелното лечение с формотерол или плацебо (средна честота 1,4 в сравнение с
1,8-1,9 при групата на плацебо/формотерол). Средният брой дни на перорални кортикостероиди/пациент през 12-те месеца е бил леко намален в групата на будезонид/формотерол (7-8 дни/пациент/година в сравнение с 11-12 и 9-12 дни съответно при групите на плацебо и формотерол). По отношение на промените в параметрите на белодробната функция, като ФЕО1, будезонид/формотерол не са превъзхождали самостоятелното лечение с формотерол.
Пиков инспираторен дебит в устройството Digihaler
Едно рандомизирано, открито проучване с плацебо е било проведено при деца и юноши с астма (на възраст 6-17 години), възрастни с астма (на възраст 18-45 години), възрастни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ - на възраст > 50 години) и здрави доброволци (на възраст 18-45 години) за оценка на пиковия инспираторен дебит (peak inspiratory flow rate, PIFR) и други свързани с инхалацията параметри, след инхалация от инхалатора (съдържащ плацебо) в сравнение с инхалация от вече пуснат на пазара многодозов инхалатор със сух прах (съдържащ плацебо). В тези групи участници е било оценено и влиянието на засиленото обучение за техника на инхалация с инхалатор със сух прах върху скоростта и обема на инхалацията. Данните от проучването показват, че независимо от възрастта и тежестта на подлежащото заболяване, децата, юношите и възрастните с астма, както и пациентите с ХОББ са успели с устройството да достигнат инспираторен дебит, подобен на получения с пуснатия на пазара многодозов инхалатор със сух прах (вж. точка 4.2). Средните PIFR, постигнати от пациенти с астма или ХОББ, са били над 60 l/min, дебит, при който е известно, че и двете проучвани устройства доставят сравними количества активно вещество до дробовете. Много малко пациенти са имали PIFR под 40 l/min; когато PIFR са били по-малко от 40 l/min, изглежда, че не е имало групиране по възраст или тежест на заболяването.
Абсорбция
Комбинацията с фиксирани дози будезонид и формотерол и съответстващите монопродукти са показали, че са биоеквивалентни по отношение на системната експозиция съответно на будезонид и формотерол. Въпреки това, след приложение на комбинация с фиксирани дози е наблюдавано малко увеличение на кортизоловата супресия в сравнение с монопродуктите.
Приема се, че разликата не оказва влияние върху клиничната безопасност.
Няма доказателства за фармакокинетични взаимодействия между будезонид и формотерол.
Фармакокинетичните параметри на съответните вещества са били сравними след приложение на будезонид и формотерол като монопродукти или като комбинация с фиксирани дози. За будезонид площта под кривата концентрация-време (AUC) е била малко по-голяма, скоростта на абсорбция по-висока и максималната плазмена концентрация – по-висока след приложение
на фиксираната комбинация. За формотерол максималната плазмена концентрация е била подобна след приложение на фиксираната комбинация. Инхалаторният будезонид се абсорбира бързо и максимална плазмена концентрация се достига в рамките на 30 минути след инхалацията. В проучвания средното белодробно отлагане на будезонид след инхалация чрез прахов инхалатор варира от 32% до 44% от доставената доза. Системната бионаличност е приблизително 49% от доставената доза. При деца на възраст 6-16 години белодробното отлагане попада в същия диапазон както при възрастните при същата приложена доза (вж. точка 4.2). Получените плазмени концентрации не са определяни.
Инхалаторният формотерол се абсорбира бързо и максимална плазмена концентрация се достига в рамките на 10 минути след инхалацията. В проучвания средното белодробно отлагане на формотерол след инхалация чрез прахов инхалатор варира от 28% до 49% от доставената доза. Системната бионаличност е приблизително 61% от доставената доза.
Разпределение и биотрансформация
Свързването с плазмените протеини е приблизително 50% за формотерол и 90% за будезонид. Обемът на разпределение е около 4 l/kg за формотерол и 3 l/kg за будезонид. Формотерол се инактивира чрез реакции на конюгация (образуват се активни О-деметилирани и деформилирани метаболити, но те се наблюдават главно като инактивирани конюгати). При първото преминаване през черния дроб, будезонид претърпява биотрансформация във висока степен (приблизително 90%) до метаболити с ниска глюкокортикостероидна активност.
Глюкокортикостероидната активност на основните метаболити, 6-бета-хидроксибудезонид и 16-алфа-хидроксипреднизолон, е по-малко от 1% от тази на будезонид. Няма индикации за метаболитни взаимодействия или реакции на заместване между формотерол и будезонид.
Елиминиране
По-голямата част от дозата формотерол се преобразува чрез чернодробен метаболизъм, последван от бъбречно елиминиране. След инхалация, 8% до 13% от доставената доза формотерол се екскретира неметаболизирана в урината. Формотерол има висок системен клирънс (приблизително 1,4 l/min) и терминалният полуживот на елиминиране е средно 17 часа.
Будезонид се елиминира чрез метаболизъм, катализиран предимно от ензима CYP3A4. Метаболитите на будезонид се елиминират в урината в непроменен вид или в конюгирана форма. В урината се откриват само незначителни количества непроменен будезонид. Будезонид има висок системен клирънс (приблизително 1,2 l/min) и плазменият елиминационен полуживот след интравенозно приложение е средно 4 часа.
Връзка(и) фармакокинетика-фармакодинамика
Фармакокинетиката на будезонид или формотерол при деца и пациенти с бъбречна недостатъчност не е известна.
Експозицията на будезонид и формотерол може да се увеличи при пациенти с чернодробно заболяване.
Фармакокинетичен профил на GoResp Digihaler
Във фармакокинетични проучвания, със и без блокада с активен въглен, GoResp Digihaler е оценен чрез сравняване с алтернативен разрешен за употреба инхалаторен продукт – комбинация с фиксирани дози, съдържащ същите активни вещества будезонид и формотерол, и е показал еквивалентност както в системната експозиция (безопасност), така и в белодробното отлагане (ефикасност).
Линейност/нелинейност
Системната експозиция на будезонид и формотерол e в линейна корелация с приложената доза.
Фармацевтични данни - GoResp 160 μg / 4.5 μg
Да не се съхранява над 25 °С.
Да се съхранява със затворен предпазител на мундщука след изваждане от опаковъчното фолио.
Инхалаторът е бял, с вградена електроника в горната част и полупрозрачен виненочервен капак на мундщука. Частите на инхалатора, които влизат в контакт с лекарствения продукт/лигавицата, са направени от акрилонитрил бутадиен стирен (АBS), полиетилен (РЕ) и полипропилен (РР).
Всеки инхалатор съдържа 180 дози и е опакован във фолио. Опаковки по 1, 2 или 3 инхалатора.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.