Verapamil Sopharma 80 mg film-coated tablets

Верапамил е показан за лечение на исхемична болест на сърцето (състояние, характеризиращо се с недостатъчно снабдяване на сърдечния мускул с кислород), включваща:

• хронична стабилна ангина пекторис;

• нестабилна ангина пекторис (кресчендо ангина, ангина в покой);

• вазоспастична ангина пекторис (ангина на Prinzmetal, вариантна ангина);

• ангина след прекаран миокарден инфаркт при пациенти без сърдечна недостатъчност, в случай, че приложението на бета-блокери не е показано.

Верапамил е показан за лечение на нарушения на сърдечния ритъм, като пароксизмална надкамерна тахикардия и предсърдно мъждене/трептене с бързо атрио-вентрикуларно провеждане (с изключение на синдромите на Wolff-Parkinson-White или Lown-Ganong- Levine).

Верапамил е показан за лечение на повишено артериално налягане (хипертония).

Дозата е индивидуално определена, в зависимост от тежестта на заболяването.

Клиничният опит показва, че средната дневна доза при всички показания е между 240 и 360 mg.

Дневната доза не трябва да превишава 480 mg при продължително приложение, въпреки възможността за прием на по-високи дози за кратък период от време.

Няма ограничения относно продължителността на приложение. При продължително приложение, приемът на Верапамил Софарма не трябва да бъде преустановяван изведнъж. Препоръчва се постепенно намаляване на дозата.

Верапамил Софарма 40 mg е показан за пациенти, които е вероятно да получат задоволителен терапевтичен отговор при ниски дози (пациенти с нарушена чернодробна функция или в напреднала възраст).

За пациенти, нуждаещи се от по-високи дози верапамил (240-480 mg) при посочените показания, е подходяща лекарствена форма с по-голямо количество на активното вещество.

Възрастни:

Исхемична болест на сърцето, пароксизмална надкамерна тахикардия и предсърдно мъждене/трептене

Обичайната дневна доза е от 120 до 480 mg, разделена на три или четири отделни приема.

Артериална хипертония

Обичайната дневна доза е от 120 до 480 mg, разделена в три отделни приема.

Педиатрична популация

Деца до 6-годишна възраст

Дневна доза 80-120 mg верапамил, разпределена в 2-3 приема.

Деца между 6 и 14-годишна възраст

Дневна доза 80-360 mg верапамил, разпределена в 2-4 приема.

Специални популации

Пациенти с бъбречно увреждане

Наличните към момента данни са описани в точка 4.4. Верапамил трябва да се употребява с повишено внимание и при непрекъснато мониториране при пациенти с увредена бъбречна функция (виж точка 4.4).

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти с увредена чернодробна функция, метаболизмът на лекарственото вещество е забавен в по-голяма или по-малка степен в зависимост от тежестта на чернодробната дисфункция. Това потенцира и удължава ефектите на верапамил. Следователно е необходимо повишено внимание при адаптиране на дозата при пациенти с увредена чернодробна функция и започване на лечението с ниски дози (виж точка 4.4).

Перорално.

Таблетките се приемат цели по време на хранене или непосредствено след това, с достатъчно количество течност (да не се приемат със сок от грейпфрут).

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества изброени в точка 6.1;

Едновременно приложение с ивабрадин (виж точка 4.5);

Кардиогенен шок;

AV-блок II или III степен (с изключение на пациенти с функциониращ пейсмейкър);

Синдром на болния синусов възел (с изключение на пациенти с функциониращ пейсмейкър);

Сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване под 35% и/или белодробно вклинено налягане над 20 mmHg (освен ако е причинено от вторична суправентрикулиарна тахикардия, изискваща терапия с верапамил);

Предсърдно мъждене/трептене при наличие на допълнителен проводен път(WPW-

синдром, LGL-синдром). Тези пациенти са в риск от развитие на предсърдна тахиаритмия, включително предсърдно мъждене, ако е приложен верапамил.

Остър миокарден инфаркт

Да се използва с повишено внимание при остър миокарден инфаркт, усложнен с брадикардия, изразена хипотония или лява вентрикуларна дисфункция.

Сърдечен блок / Първа степен атрио-вентрикуларен блок / Брадикардия / Асистолия Верапамил засяга атрио-вентрикуларния (AV) и синусовия възел (SA) и може да удължи атриовентрикуларното време на провеждане. Да се използва с повишено внимание, тъй като развитието на втора или трета степен AV- блок (противопоказание) или унифасцикуларен, бифасцикуларен или трифасцикуларен бедрен блок изискват спиране на следващите дози верапамил и прилагане на подходяща терапия, ако е необходимо.

Верапамил засяга AV- и SA-възела и може да предизвика втора или трета степен AV-блок, брадикардия, и в много редки случаи асистолия. Това по-вероятно е да се случи при пациенти със синдром на болния синусов възел, по-често при възрастни пациенти.

Асистолията при пациенти, различни от тези със синдром на болния синусов възел, обичайно е с кратка продължителност (няколко секунди или по-малко), със спонтанно възстановяване на ритъма на AV-възела или нормалния синусов ритъм. Ако това не се случи незабавно, трябва да се започне веднага подходящо лечение (виж точка 4.8).

Антиаритмици. бета-блокери

Взаимно потенциране на сърдечно-съдовите ефекти (по-висока степен на AV-блок, намаляване на сърдечната честота в по-висока степен, отключване на сърдечна недостатъчност и потенциране на хипотония). Наблюдавана е асимптоматична брадикардия (36 удара в минута) при пациент с блуждаещ предсърден пейсмейкър, получаващ едновременно капки за очи тимолол (бета-адренергичен блокер) и перорален верапамил.

Дигоксин

Да се намали дозата на дигоксин, ако се прилага едновременно с верапамил (виж точка 4.5).

Сърдечна недостатъчност

Пациенти със сърдечна недостатъчност с фракция на изтласкване по-висока от 3 5% трябва да бъдат компенсирани преди започване на лечение с верапамил и трябва да бъдат лекувани адекватно по време на приема на верапамил.

Хипотония

Интравенозният верапамил често предизвиква понижаване на кръвното налягане под базовите нива, което често е преходно и асимптоматично, но може да се прояви като замаяност.

HMG-CoAредуктазни инхибитори (Статини) (виж точка 4.5).

Нарушения на невро-мускулното предаване

Верапамил трябва да се използва с повишено внимание при наличието на заболявалия, при които е засегнато невро-мускулното предаване (миастения гравис, синдром на Lambert- Eaton, напреднала мускулна дистрофия на Дюшен).

Други специални популации

Бъбречно увреждане

Големи сравнителни изпитвания при пациенти в краен стадий на бъбречна недостачност са показали, че увредената бъбречна функция няма ефект върху фармакокинетиката на верапамил. Въпреки това, няколко съобщения посочват, че при пациенти с увредена бъбречна функция, верапамил трябва да се прилага с повишено внимание и при строго наблюдение. Верапамил не може да бъде отделен от организма с хемодиализа (виж точка 4.2).

Чернодробно увреждане

Да се прилага с повишено внимание при пациенти с тежко увредена чернодробна функция (виж точка 4.2).

Верапамил Софарма съдържа помощно вещество лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp- или глюкозо- галактозна малабсорбция не трябва да приемат лекарството.

Верапамил Софарма съдържа пшенично нишесте. Пшеничното нишесте може да съдържа глутен, но само в незначително количество и поради това се счита безопасно за хора с цьолиакия (глутенова ентеропатия). Пациенти с пшенична алергия (различна от цьолиакията) не трябва да вземат това лекарство.

Верапамил Софарма съдържа оцветител сиковит тартразин 85 (Е102) в състава на филмовото покритие, който може да предизвика алергични реакции.

Метаболитните in vitro изпитвания показват, че верапамил се метаболизира от цитохром Р450, CYP3A4, CYP1A2, CYP2C8, CYP2C9 и CYP2C18. Установено е, че верапамил е инхибитор на ензимите от групата на CYP3A4 и Р-гликопротеин (P-gp). Съобщавани са клинично значими взаимодействия с инхибитори на CYP3A4, водещи до повишаване на плазмените нива на верапамил, за разлика от индукторите на CYP3A4, които водят до понижение на плазмените му нива. Това налага проследяване на пациентите за наличието на лекарствени взаимодействия.

По-долу са представени възможните лекарствени взаимодействия поради фармакокинетични причини:

Други лекарствени взаимодействия и допълнителна информация относно лекарствените взаимодействия

Ивабрадин

Едновременното приложение на верапамил с ивабрадин е противопоказано, тъй като води до допълнително понижаване на сърдечната честота (виж точка 4.3).

Противовирусни лекарствени продукти срещуHIV

Вследствие на метаболитния инхибиторен потенциал на някои от противовирусните лекарствени продукти при H1V, като ритонавир, плазмените концентрации на верапамил могат да се повишат. Необходимо е повишено внимание или намаляване дозата на верапамил.

Литий

Докладвана е повишена чувствителност към ефектите на лития (невротоксичност) по време на едновременното приложение на верапамил и литий, без да има промяна или повишаване на серумните нива на лития. Добавянето на верапамил е довело до намаляване на серумните нива на лития при пациенти, които са на дългосрочна терапия с литий.

Пациенти, които получават двете лекарства, трябва да бъдат наблюдавани внимателно.

Невро-мускулните блокери

Клинични данни и проучвания при животни показват, че ефектът на невро-мускулните блокери (кураре-подобен и деполяризиращ) може да бъде потенциран от верапамил. Може да е необходимо да се понижи дозата на верапамил и/или дозата на невро-мускулните блокери, когато се използват едновременно.

Ацетилсалицилова киселина

При едновеременно приложение с ацетилсалицилова киселина се наблюдава повишена склонност към кървене.

Етанол (алкохол)

Едновременната употреба с етанол води до повишаване на плазмените нива на етанола.

HMG-CoAредуктазни инхибитори (Стотини)

Лечението с HMG-CoA редуктазни инхибитори (напр. симвастатин, аторвастатин или ловастатйн) при пациенти, които приемат верапамил, трябва да започне с възможно най- ниската доза, която след това постепенно да се повишава. Ако при пациенти, които вече приемат някакъв HMG-CoA редуктазен инхибитор (напр. симвастатин, аторвастатин или ловастатин) трябва да се добави верапамил, е необходимо обмисляне на възможността за понижаване дозата на статина и последващо ново титриране според серумните концентрации на холестерола.

Флувастатин, правастатин и розувастатин не се метаболизират от CYP3A4 и е по-млако вероятно да взаимодействат с верапамил.

Дабигатран етекзилат

При едновременната употреба на перорална форма на верапамил и дабигатран етекзилат (150 mg), Р-гликопротеинов (P-gp) субстрат, нивата на С max и AUC на дабигатрана се повишават, но степента на тези промени е различна в зависимост от времето между приема на двата продукта и лекарствената форма на верапамила. При прием на 120mg верапамил с незабавно освобождаване един час преди приема на дабигатран етекзилат, Сmax и AUC на дабигратана се увеличават с 180% и с 150 % съответно. При прием на верапамил 2 часа след дабигратан етекзилат не са наблюдавани значими взаимодействия (нивата на Сmaх и AUC се увеличават с 10% и с около 20% съответно).

Приложението на верапамил едновременно с дабигатран етекзилат трябва да става под строг лекарски контрол, особено при поява на кървене и при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност.

Няма достатъчно данни от адекватни и добре контролирани изпитвания за употребата на верапамил при бременни жени. Проучванията при животни не показват директно или индиректно увреждащи ефекти по отношение на репродуктивната токсичност. Поради това, че репродуктивните проучвания не винаги са предсказуеми за отговора при хора, верапамил трябва да се използва по време на бременност само в случаите на абсолютна необходимост (виж точка 5.3).

Верапамил преминава плацентата и е измерен в кръвта от пъпната връв.

Верапамил и неговите метаболити се отделят в човешката кърма. Ограничени данни при хора при перорално приложение са показали, че релативната доза на верапамил при кърмачета е относително ниска (0,1-1% от майчината перорална доза) и използването на верапамил може да е съвместимо с кърменето.

Рискът за новороденото/кърмачето не може да бъде изключен. Поради възможността за сериозни нежелани лекарствени реакции при кърмените деца, това лекарство трябва да се използва по време на кърменето само ако е от съществено значение за благополучието на майката.

В зависимост от индивидуалния отговор Верапамил Софарма може да повляе реакциите от гледна точка на способността за шофиране, управление на машини или възможността за работа в потенциално опасни условия. Това важи особено за началото на лечението, при повишаване на дозата, при смяна на терапията с друг лекарствен продукт и при едновременна употреба с алкохол. Верапамил Софарма може да повиши нивата на алкохол в кръвта и да забави неговото елиминиране. Следователно, ефектите на алкохола могат да бъдат засилени.

Следните нежелани лекарствени реакции са докладвани от клинични изпитвания с верапамил, пост-маркетингови наблюдения от лечение с верапамил или клинични изпитвания фаза IV и са представени съгласно системо-органната класификация и според честотата им;

В зависимост от честотата, нежеланите реакции могат да бъдат много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Най-често докладваните нежелани лекарствени реакции са били главоболие, замаяност, стомашно-чревни нарушения, гадене, констипация и коремна болка, какго и брадикардия, тахикардия, палпитации, хипотония, горещи вълни, периферен оток и умоа.

Нежелани лекарствени реакции, докладвани от клинични изпитвания и пост-маркетингови наблюдения:

¹ По време на пост-макретинговия период е докладван един случай на парализа (тетрипареза) свързана с едновременното приложение на верапамил и колхицин. Това може да се дължи на преминаването на колхицин през кръвно-мозъчната бариера в резултат на инхибиране на СУРЗА4 и P-gp от верапамил (виж точка 4.5).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев” № 8; 1303 София; тел.: +35 928903417; уебсайт: www.bda.bg

Хипотония, брадикардия до високостепенен AV-блок и синусов арест, хипергликемия, ступор и метаболитна ацидоза. Съобщавани са и случаи с фатален изход в резултат на предозиране.

Лечението при предозиране на верапамил трябва да бъде предимно поддържащо и индивидуализирано. Бета-адренергична стимулация и/или парентералното прилагане на калций (калциев хлорид) са били ефективно използвани при лечение на преднамерено предозиране с перорален верапамил. Клинично значимите хипотензивни реакции или високо-степенен AV-блок трябва да се лекуват с вазопресорни или антиаритмични лекарства. При асистолията трябва да се използват обичайните мерки, включително бета- адренергична стимулация (напр. изопротеренол хидрохлорид), други вазопресорни лекарства или кардио-пулмоналиа реанимация. Поради възможността за забавена абсорбция при приложението на формите с удължено освобождаване, пациентите трябва да бъдат под наблюдение и хоспитализация до 48 часа.

Верапамил не се отстранява чрез хемодиализа.