Nexviadyme 100 mg - Powder for concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Nexviadyme 100 mg
Nexviadyme (авалглюкозидаза алфа) е показан за продължителна ензимозаместваща терапия за лечение на пациенти с болест на Pompe (недостатъчност на кисела α-глюкозидаза).
Лечението с Nexviadyme трябва да се провежда от лекар с опит в лечението на пациенти с болестта на Pompe или други наследствени метаболитни или невромускулни заболявания.
Дозировка
Пациентите могат да бъдат премедикирани с антихистамини, антипиретици и/или кортикостероиди, за да се предотвратят или намалят алергичните реакции.
Препоръчителната доза авалглюкозидаза алфа е 20 mg/kg телесно тегло, прилагана веднъж на всеки 2 седмици.
Промяна на дозата при пациенти с IOPD
При пациенти с инфантилна форма на болестта на Pompe (infantile-onset Pompe disease, IOPD), които нямат подобрение или имат недостатъчен отговор по отношение на сърдечната, дихателната и/или двигателната функция, докато получават 20 mg/kg, трябва да се обмисли увеличаване на дозата до 40 mg/kg през седмица, при липса на съображения, свързани с безопасността (напр. тежка свръхчувствителност, анафилактични реакции или риск от претоварване с течности).
При пациенти, които не понасят авалглюкозидаза алфа в доза 40 mg/kg през седмица (напр. тежка свръхчувствителност, анафилактични реакции или риск от претоварване с течности), трябва да се обмисли намаляване на дозата до 20 mg/kg през седмица (вж. точка 4.4).
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата при пациенти на възраст >65 години.
Чернодробно увреждане
Безопасността и ефикасността на авалглюкозидаза алфа при пациенти с чернодробно увреждане не са оценявани и не може да се препоръча конкретна схема на прилагане при тези пациенти.
Бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане. Безопасността и ефикасността на авалглюкозидаза алфа при пациенти с умерена или тежкa степен на бъбречно увреждане не са оценявани и не може да се препоръча конкретна схема на прилагане при тези пациенти (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация (пациенти на възраст 6 месеца и по-малки)
Безопасността и ефикасността на авалглюкозидаза алфа при деца на възраст 6 месеца и по- малки все още не са установени. Липсват данни при пациенти на възраст 6 месеца и по-малки.
Начин на приложение
Флаконите Nexviadyme са само за еднократна употреба и лекарственият продукт трябва да се прилага като интравенозна инфузия.
Инфузията трябва да се прилага с постепенно увеличаване на скоростта, в зависимост от реакцията на пациента и състоянието на комфорт.
Препоръчва се инфузията да започне с начална скорост 1 mg/kg/час и постепенно да се увеличава на всеки 30 минути, ако няма признаци на свързани с инфузията реакции (infusion- associated reactions - IAR), в съответствие с таблица 1. Жизнените показатели трябва да се измерват на всяка стъпка преди увеличаване на скоростта на инфузията.
Таблица 1 – График на скоростта на инфузия
| Препоръчителна доза | Скорост на инфузията (mg/kg/час) | Приблизителна продължителност (ч) | |||||
| Стъпка1 | Стъпка2 | Стъпка3 | Стъпка4 | Стъпка5 | |||
| 20 mg/kg | 1 | 3 | 5a | 7a | NA | 4 до 5 | |
| 40mg/kg | Процес с 4 стъпки | 1 | 3 | 5 | 7 | NA | 7 |
| Процес с 5стъпки б | 1 | 3 | 6 | 8 | 10б | 5 | |
a За пациенти с препоръчителна доза 20 mg/kg и телесно тегло 1,25-5 kg може да се приложи максимална скорост на инфузия 4,8 mg/kg/час.
б За пациенти с IOPD, при които няма подобрение, се препоръчва повишаване на дозата до 40 mg/kg през седмица. При телесно тегло 1,25-5 kg може да се приложи максимална скорост на инфузия 9,6 mg/kg/час.
В случай на анафилаксия или тежка реакция на свръхчувствителност или тежки IAR, приложението на Nexviadyme трябва незабавно да се преустанови и да се започне подходящо медицинско лечение. В случай на леки до умерени реакции на свръхчувствителност или IAR, скоростта на инфузията може да се намали или временно да се спре, и/или да се започне подходящо медицинско лечение (вж. точка 4.4).
Симптомите могат да персистират въпреки временното спиране на инфузията. Ето защо лекуващият лекар трябва да изчака поне 30 минути, докато симптомите на реакциите отзвучат, преди да реши да прекрати инфузията до края на деня. Ако симптомите отшумят, скоростта на инфузия трябва да се възобнови за 30 минути при половината или по-малко от скоростта, при която са настъпили реакциите, последвано от увеличаване на скоростта на инфузия с 50% в продължение на 15 до 30 минути. Ако симптомите не се появят отново, скоростта на инфузия трябва да бъде увеличена до скоростта, при която са настъпили реакциите и да се обмисли продължаване на постепенното увеличаване на скоростта, докато се постигне максималната скорост.
Инфузия в домашни условия
Инфузия Nexviadyme в домашни условия може да се обмисли при пациенти, които понасят добре инфузиите и нямат анамнеза за умерени или тежки IAR в продължение на няколко месеца. Решението пациентът да премине на инфузия в домашни условия трябва да се вземе след оценка и по препоръка на лекуващия лекар. Трябва да се вземат предвид основните съпътстващи заболявания и способността на пациента да спазва изискванията за инфузия в домашни условия, когато се прави оценка дали пациентът е подходящ да получава инфузия в домашни условия. Трябва да се имат предвид следните критерии:
-
Пациентът не трябва да има съпътстващо заболяване, което според мнението на лекаря може да повлияе на способността на пациента да понася инфузията.
-
Пациентът се счита за стабилен от медицинска гледна точка. Трябва да се извърши цялостен преглед преди започването на инфузия в домашни условия.
-
Пациентът трябва да е получил инфузии Nexviadyme, наблюдавани от лекар с опит в лечението на пациенти с болет на Pompe в продължение на няколко месеца, които са направени в болница или друга подходяща амбулаторна обстановка. Документирането на добре поносими инфузии без IAR, или с леки IAR, които са били контролирани с премедикация, е предпоставка за започване на инфузия в домашни условия.
-
Пациентът трябва да има желание и да бъде в състояние да спазва процедурите за инфузия в домашни условия.
-
Трябва да бъдат създадени достъпни за медицинските специалисти инфраструктура за инфузия в домашни условия, ресурси и процедури, включително обучение. Медицинският специалист трябва да бъде на разположение през цялото време на инфузията в домашни условия и определено време след инфузията, в зависимост от поносимостта на пациента, преди започване на инфузията в домашни условия.
Ако пациентът получи нежелани реакции по време на инфузията в домашни условия, процесът на инфузия трябва незабавно да се спре и да се започне подходящо медицинско лечение (вж. точка 4.4). Може да се наложи последващите инфузии да се приложат в болница или в подходящи амбулаторни условия, докато вече не се появява тази нежелана реакция. Дозата и скоростта на инфузия не трябва да се променят без консултация с лекуващия лекар.
За указания относно реконституирането и разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Реакции на свръхчувствителност (включително анафилаксия)
Има съобщения за реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия, при пациенти, лекувани с Nexviadyme (вж. точка 4.8).
Трябва да има готовност за подходящи медицински поддържащи мерки, когато се прилага Nexviadyme, включително оборудване за кардиопулмонална реанимация, особено при пациенти със сърдечна хипертрофия и пациенти със значително нарушена дихателна функция.
Ако настъпи тежка реакция на свръхчувствителност или анафилактична реакция, приложението на Nexviadyme трябва незабавно да се прекрати и да се започне подходящо медицинско лечение. Трябва да се обмислят рисковете и ползите от повторното приложение на Nexviadyme след анафилаксия или тежка реакция на свръхчувствителност. Някои пациенти са подложени на повторна експозиция, като се използва по-ниска скорост на инфузия при доза, по-ниска от препоръчителната. При пациенти с тежка свръхчувствителност, може да се обмисли процедура за десенсибилизация към Nexviadyme. Ако се вземе решение за повторно приложение на лекарствения продукт, трябва да се прояви изключителна предпазливост при наличие на подходящи мерки за реанимация. След като пациентът понесе инфузията, дозата може да се увеличи до достигане на одобрената доза.
Ако се появят леки или умерени реакции на свръхчувствителност, скоростта на инфузия може да се забави или временно да се спре.
Свързани с инфузията реакции (IAR)
В клинични проучвания се съобщава за възникване на IAR по всяко време на и/или в рамките на няколко часа след инфузията Nexviadyme, като появата им е по-вероятна при по-висока скорост на инфузията (вж. точка 4.8).
Пациентите с остро придружаващо заболяване по време на инфузията Nexviadyme са изложени на по-голям риск от IAR. Пациентите с напреднала болест на Pompe могат да имат нарушена сърдечна и дихателна функция, което може да ги предразположи към по-висок риск от тежки усложнения на IAR. Могат да се приложат антихистамини, антипиретици и/или кортикостероиди за предотвратяване или намаляване на IAR. Въпреки това IAR могат да се появат и при пациенти след получаване на премедикация.
Ако настъпят тежки IAR, трябва да се обмисли незабавно прекратяване на приложението на Nexviadyme и да се започне подходящо медицинско лечение. Трябва да се преценят ползите и рисковете от повторното приложение на Nexviadyme след тежки IAR. Някои пациенти са подложени на повторна експозиция, като се използва по-ниска скорост на инфузия при доза, по-ниска от препоръчителната. След като пациентът понесе инфузията, дозата може да се увеличи до достигане на одобрената доза. Ако се появят леки или умерени IAR, независимо от премедикацията, намаляването на скоростта на инфузия или временно спиране на инфузията може да подобри симптомите (вж. точка 4.8).
Имуногенност
Има съобщения за възникващи в хода на лечението антилекарствени антитела (ADA), както при нелекувани (95%), така и при лекувани преди това пациенти (62%) (вж. точка 4.8).
IAR и реакции на свръхчувствителност могат да възникнат независимо от образуването на ADA. По-голямата част от IAR и реакциите на свръхчувствителност са леки или умерени, и се овладяват със стандартните клинични практики. В клинични проучвания образуването на ADA не повлиява клиничната ефикасност (вж. точка 4.8).
Може да се обмисли изследване за ADA при пациенти, които не отговарят на терапията. Имунологично изследване поради нежелани събития, включително за IgG и IgE ADA може да се обмисли при пациенти, които са изложени на риск от алергична реакция или имат предишна анафилактична реакция към алглюкозидаза алфа.
Свържете се с местния представител на Sanofi или със Sanofi EU Medical Services за информация относно услугите на Sanofi за специално изследване при лечението.
Риск от остра кардиореспираторна недостатъчност
Необходимо е повишено внимание при приложение на Nexviadyme при пациенти, податливи на претоварване с течности, или пациенти с остро придружаващо респираторно заболяване или нарушена сърдечна и/или дихателна функция, за които е показано ограничаване на течностите. Тези пациенти могат да бъдат изложени на риск от сериозно влошаване на сърдечния или дихателния статус по време на инфузията. По време на инфузията Nexviadyme трябва да има на разположение подходящи средства за реанимация и наблюдение, а при някои пациенти може да е необходимо удължено време за наблюдение въз основа на индивидуалните нужди на пациента.
Сърдечна аритмия и внезапна смърт по време на обща анестезия за поставяне на централен венозен катетър
Необходимо е повишено внимание при прилагане на обща анестезия за поставяне на централен венозен катетър или други хирургични процедури при пациенти с IOPD и сърдечна хипертрофия.
Сърдечна аритмия, включително камерно мъждене, камерна тахикардия и брадикардия, водещи до сърдечен арест или смърт, или изискващи сърдечна ресусцитация или дефибрилация, са свързани с употребата на обща анестезия при пациенти с IOPD и сърдечна хипертрофия.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията. Тъй като е рекомбинантен човешки протеин, авалглюкозидаза алфа е малко вероятен кандидат за цитохром P450-медиирани взаимодействия от типа лекарство-лекарство.
Бременност
Липсват данни за употребата на Nexviadyme при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност. Непреките фетални ефекти при мишки се считат за свързани с анафилактичен отговор към авалглюкозидаза алфа (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Не могат да се направят заключения относно това дали Nexviadyme е безопасен за употреба по време на бременност.
Nexviadyme трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза за майката надхвърля възможния риск, включително този за фетуса.
Кърмене
Липсват данни за наличието на Nexviadyme в кърмата или за ефектите на Nexviadyme върху производството на кърма или върху кърмачето. Не могат да се направят заключения относно това дали Nexviadyme е безопасен за употреба по време на кърмене. Nexviadyme трябва да се използва по време на кърмене само ако потенциалната полза за майката надхвърля възможния риск, включително този за кърмачето (вж. точка 5.3).
Фертилитет
Няма клинични данни относно ефектите на Nexviadyme върху фертилитета при хора. Проучванията при животни върху мишки не показват увреждане на фертилитета при мъжките или женските индивиди (вж. точка 5.3).
Nexviadyme може да повлияе в малка степен способността за шофиране или работа с машини. Тъй като замайване, хипотония и сомнолентност са съобщавани като IAR, това може да повлияе способността за шофиране и работа с машини в деня на инфузията (вж. точка 4.8).
Обобщение на профила на безопасност
Сериозните нежелани реакции, съобщени при пациенти, лекувани с Nexviadyme, са респираторен дистрес и втрисане при 1,4% от пациентите и главоболие, диспнея, хипоксия, оток на езика, гадене, пруритус, уртикария, промяна в цвета на кожата, дискомфорт в гърдите, пирексия, повишено или понижено кръвно налягане, повишена телесна температура, ускорена сърдечна честота и намалена кислородна сатурация, всяка от реакциите при 0,7% от пациентите. Реакции на свръхчувствителност са съобщени при 60,6% от пациентите, анафилаксия при 2,8% и IAR при 39,4% от пациентите. Общо 4,9% от пациентите, получаващи Nexviadyme в клинични проучвания, са прекратили окончателно лечението; 2,8% от пациентите са прекратили лечението поради всяко от следните събития, считани за свързани с Nexviadyme: респираторен дистрес, дискомфорт в гърдите, замаяност, кашлица, гадене, зачервяване, очна хиперемия, уртикария и еритем.
Най-често съобщените нежелани лекарствени реакции (НЛР) (>5%) са пруритус (13,4%), гадене (12%), главоболие (10,6%), обрив (10,6%), уртикария (8,5%), втрисане (7,7%), умора (7,7%) и
еритем (5,6%)
Сборният анализ за безопасност от 4 клинични проучвания (EFC14028/COMET, ACT14132/mini- COMET, TDR12857/NEO и LTS13769/NEO-EXT) включва общо 142 пациенти (118 възрастни и 24 педиатрични пациенти (1 педиатричен пациент е директно включен в отворения период на
удължаване на проучване 1), лекувани с Nexviadyme. Нежеланите лекарствени реакции, съобщени при пациенти, лекувани с Nexviadyme в сборния анализ от клинични изпитвания, са изброени в таблица 2.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежелани реакци по системо-органен клас са представени в категории по честота: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Поради малката популация пациенти, нежелана реакция, съобщена при 2-ма пациенти е класифицирана като честа. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 2 Нежелани реакции, наблюдавани при пациенти, лекувани с Nexviadyme, при сборен анализ на клинични изпитвания (N=142)
| Системо-органен клас | Честота | Предпочитан термин |
| Инфекции и инфестации | Нечести | Конюнктивит |
| Нарушения на имунната система | Много чести Чести | Свръхчувствителност Анафилаксия |
| Нарушения на нервната система | Много чести ЧестиЧести Чести ЧестиНечести | Главоболие Замаяност Тремор СомнолентностУсещане за парене Парестезии |
| Нарушения на очите | Чести Чести ЧестиЧести Нечести | Очна хиперемияХиперемия на конюнктивата Очен пруритусОток на клепачите Увеличена лакримация |
| Сърдечни нарушения | Чести Нечести | ТахикардияКамерни екстрасистоли |
| Съдови нарушения | Чести Чести Чести ЧестиЧести Чести | Хипертония Зачервяване Хипотония ЦианозаГорещи вълни Бледност |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Чести Чести Чести Чести Чести НечестиНечести | Кашлица ДиспнеяРеспираторен дистрес Дразнене на гърлото Орофарингеална болка ТахипнеяОток на ларинкса |
| Стомашно-чревни нарушения | Много чести ЧестиЧести Чести Чести Чести Чести Чести Нечести НечестиНечести | Гадене Диария ПовръщанеОток на устните Подут език Коремна болкаБолка в горната част на корема ДиспепсияОрална хипоестезия Орална парестезияДисфагия |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Много чести Много чести ЧестиЧести Чести Чести Чести ЧестиЧести | Пруритус Обрив Уртикария ЕритемПалмарен еритем Хиперхидроза Еритематозен обрив Сърбящ обривКожни плаки |
| Нечести Нечести | АнгиоедемПромяна в цвета на кожата | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Чести Чести ЧестиЧести | Мускулни спазми МиалгияБолка в крайниците Болка в хълбока |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Чести Чести Чести Чести Чести Чести Чести Чести Чести Чести Чести Чести Нечести Нечести Нечести НечестиНечести Нечести Нечести НечестиНечести | Умора ВтрисанеДискомфорт в гърдите БолкаГрипоподобно заболяване Болка на мястото на инфузията ПирексияАстенияОток на лицето Усещане за студ Усещане за горещина МудностЛицева болка ХипертермияЕкстравазация на мястото на инфузията Болка в става в близост до мястото на инфузиятаОбрив на мястото на инфузията Реакция на мястото на инфузията Уртикария на мястото на инфузията Локализиран отокПериферен оток |
| Изследвания | Чести Чести Чести Нечести Нечести НечестиНечести | Повишено кръвно налягане Намалена кислородна сатурация Повишена телесна температура Ускорена сърдечна честота Патологични шумове при дишане Повишен фактор на комплементаПовишено ниво на имунни комплекси |
Таблица 2 включва свързани с лечението нежелани събития, които се считат за биологично правдоподобно свързани с авалглюкозидаза алфа въз основа на КХП на алглюкозидаза алфа.
В едно сравнително проучване EFC14028/COMET 100 пациенти с LOPD (болест на Pompe с късно начало) на възраст от 16 до 78 години, които преди това не са били подлагани на ензимозаместваща терапия, са били лекувани с 20 mg/kg Nexviadyme (n = 51), или с 20 mg/kg алглюкозидаза алфа (n = 49). По време на двойнослепия активно-контролиран период от 49 седмици, сериозни нежелани реакции са съобщени при 2% от пациентите, лекувани с Nexviadyme и 6,1% от тези, лекувани с алглюкозидаза алфа. Общо 8,2% пациенти, получаващи алглюкозидаза алфа в проучването, са прекратили окончателно лечението поради нежелани реакции; нито един от пациентите от групата на Nexviadyme не е прекратил окончателно лечението. Най-често съобщаваните НЛР (> 5%) при пациенти, лекувани с Nexviadyme, са главоболие, гадене, сърбеж, уртикария и умора.
95-тимата пациенти, които са влезли в отворения период на удължаване на EFC14028/COMET, се състоят от 51 пациенти, които са продължили лечението с Nexviadyme, и 44 пациенти, които са преминали от алглюкозидаза алфа към Nexviadyme.
По време на отворения период на удължаване, сериозни нежелани реакции са съобщавани при 3 (5,8%) пациенти, продължили лечението с Nexviadyme през цялото проучване, и при 3 (6.8%) пациенти, които са преминали към Nexviadyme. Най-често съобщаваните нежелани реакции (>5%) при пациенти, продължили лечението с Nexviadyme по време на проучването, са гадене,
втрисане, еритем, пруритус и уртикария. Най-често съобщаваните нежелани реакции (>5%) при пациентите, преминали на Nexviadyme, са сърбеж, обрив, главоболие, гадене, втрисане, умора, и уртикария.
Не са съобщавани нежелани реакции или IAR при допълнителния педиатричен пациент, включен директно в отворения период на удължаване.
Описание на избрани нежелани реакции
Свръхчувствителност (включително анафилаксия)
При сборен анализ за безопасност 86/142 (60,6%) пациенти са имали реакции на свръхчувствителност, включително 7/142 (4,9%) пациенти, които са съобщили за тежки реакции на свръхчувствителност, и 4/142 (2,8%) пациенти, които са имали анафилаксия. Някои от реакциите на свръхчувствителност са били IgE медиирани. Признаците и симптомите на анафилаксия включват оток на езика, хипотония, хипоксия, респираторен дистрес, напрежение в гръдния кош, генерализиран оток, генерализирано зачервяване, усещане за горещина, кашлица, замайване, дизартрия, стягане в гърлото, дисфагия, гадене, зачервяване на дланите, подута долна устна, отслабени дихателни тонове, зачервяване на стъпалата, подут език, сърбеж на дланите и стъпалата и кислородна десатурация. Симптомите на тежки реакции на свръхчувствителност включват оток на езика, дихателна недостатъчност, респираторен дистрес, генерализиран оток, еритем, уртикария и обрив.
Свързани с инфузията реакции (IAR)
При сборен анализ за безопасност, IAR са съобщени при приблизително 56/142 (39,4%) пациенти, лекувани с авалглюкозидаза алфа в клинични проучвания. Тежки IAR са съобщени при 6/142 (4,2%) пациенти, включително симптоми на респираторен дистрес, хипоксия, дискомфорт в гърдите, генерализиран оток, оток на езика, дисфагия, гадене, еритем, уртикария и повишено или понижено кръвно налягане. IAR, съобщени при повече от 1 пациент, включват респираторен дистрес, дискомфорт в гърдите, диспнея, кашлица, намалена кислородна сатурация, дразнене на гърлото, диспепсия, гадене, повръщане, диария, подуване на устните, подут език, еритем, палмарен еритем, обрив, еритематозен обрив, пруритус, уртикария, хиперхидроза, кожни плаки, очна хиперемия, оток на клепачите, оток на лицето, повишено или понижено кръвно налягане, тахикардия, главоболие, замаяност, тремор, усещане за парене, болка (включително болка в крайник, болка в горната част на корема, орофарингеална болка и болка в хълбока), сънливост, мудност, умора, пирексия, грипоподобно заболяване, втрисане, зачервяване, усещане за горещина или студ, цианоза и бледност.
По-голямата част от IAR са оценени като леки до умерени.
В сравнителното проучване EFC14028/COMET по-малък брой пациенти с LOPD в групата на авалглюкозидаза алфа съобщават поне 1 IAR (13/51 [25,5%]) в сравнение с групата на алглюкозидаза алфа (16/49 [32,7%]). Няма съобщения за тежки IAR при пациентите в групата на авалглюкозидаза алфа, а такива са съобщени при 2 пациенти в групата на алглюкозидаза алфа (замайване, зрително увреждане, хипотония, диспнея, студена пот и втрисане). Най-често съобщените нежелани реакции в хода на лечението (>2 пациенти) в групата на авалглюкозидаза алфа са сърбеж (7,8%) и уртикария (5,9%), а в групата на алглюкозидаза алфа са гадене (8,2%), сърбеж (8,2%) и зачервяване (6,1%). По-голямата част от IAR са леки по тежест, съобщени при 7 (13,7%) пациенти в групата на авалглюкозидаза алфа и 10 (20,4%) пациенти в групата на алглюкозидаза алфа).
По време на отворения период на удължаване IAR са съобщени при 12 (23,5%) пациенти, продължили лечението с Nexviadyme по време на проучването; IAR, съобщени при повече от 1 пациент са гадене, втрисане, еритем, пруритус, пирексия, уртикария, обрив и очна хиперемия. IAR са съобщени при 22 (50%) пациенти, преминали на Nexviadyme; IAR съобщени при повече от 1 пациент, са пруритус, главоболие, обрив, гадене, втрисане, умора, уртикария, респираторен дистрес, усешане за студ, дискомфорт в гърдите, еритем, еритематозен обрив, сърбящ обрив, кожни плаки, усещане за парене, оток на устните и подут език. Броят на IAR и в двете групи намалява с времето.
Имуногенност
Честотата на ADA отговор спрямо авалглюкозидаза алфа при лекувани с Nexviadyme пациенти с болест на Pompe е показана в таблица 3. Медианата на времето до сероконверсия е
8,3 седмици.
При нелекувани възрастни пациенти, поява на IAR се наблюдава както при ADA-положителни, така и при ADA-отрицателни пациенти. Повишаване на честотата на IAR и свръхчувствителност е наблюдавана при по-високи титри на IgG ADA. При пациенти, които не са лекувани преди това, се наблюдава тенденция за увеличаване на честотата на IAR с увеличаване на титрите на ADA, като най-високата честота на IAR (69,2%) се съобщава при високия диапазон на пиковите титри на ADA ≥12 800, в сравнение с честота 33,3% при пациенти с междинен ADA титър 1 600-6 400, честота 14,3% при тези с нисък ADA титър
100-800 и честота 33,3% при тези, които са ADA отрицателни (33,3%). При възрастни пациенти, лекувани преди това с ензимозаместваща терапия (ЕЗТ), честотата на възникване на IAR и свръхчувствителност е по-висока при пациенти, които са развили ADA в хода на лечението, в сравнение с пациентите, които са ADA отрицателни. Един (1) нелекуван пациент и 1 лекуван преди това пациент са развили анафилаксия. Честотата на възникване на IAR е сходна при педиатричните пациенти с ADA положителен и отрицателен статус. Един педиатричен пациент, лекуван преди това развива анафилаксия (вж. точка 4.4).
В клиничното проучване EFC14028/COMET 81 от 96 (84,4%) пациенти са развили ADA, възникнали в хода на лечението. Мнозинството от пациентите са развили ADA с ниски до умерени титри, като при 7 пациенти са съобщени високи задържащи се титри на антитела (High Sustained Antibody Titres, HSAT) на Nexviadyme. Оценката за кръстосана реактивност на ADA на 49-та седмица показва, че пациентите генерират антитела, които са кръстосано реактивни към алглюкозидаза алфа и Nexviadyme, открити при 3 (5,9%) пациенти. Променливо влияние върху ФК, ФД и показателите за ефикасност е наблюдавано при пациенти с висок титър, но при повечето пациенти няма клинично значим ефект на ADA върху ефикасността (вж. точка 5.2).
Таблица 3 – Честота на поява на ADA в хода на лечението при популацията пациенти с
LOPD и IOPD
| Nexviadyme | ||||
| Нелекувани пациенти Авалглюкозидаза алфа ADAa | Лекувани пациентиб Авалглюкозидаза алфа ADA | |||
| Възрастни20 mg/kg през седмица | Възрастни20 mg/kg през седмица | Деца20 mg/kg през седмица | Деца40 mg/kg през седмица | |
| (N=62)N (%) | (N=58)N (%) | (N=6)N (%) | (N=16)N (%) | |
| ADA на изходно ниво | 2 (3,3) | 43 (74,1) | 1 (16,7) | 2 (12,5) |
| Възникнали в хода на лечението ADA | 59 (95,2) | 36 (62,1) | 1 (16,6) | 9 (56,3) |
| Неутрализиращи антитела | ||||
| И двата вида NAb | 14 (22,6) | 5 (8,6) | 0 | 0 |
| Само инхибиране на ензимната активност | 5 (8,1) | 6 (10,3) | 0 | 0 |
| Само инхибиране на ъптейка на ензима | 12 (19,4) | 15 (25,9) | 0 | 2 (12.5%) |
a Включва двама педиатрични пациенти
бЛекувани преди това пациенти, получавали лечение с алглюкозидаза алфа преди или по време на клиничното проучване в граници 0,9-9,9 години за възрастни пациенти и 0,6-11,8 години за педиатрични пациенти.
в Не е определено
Педиатрична популация
Нежеланите лекарствени реакции, съобщени от клинични проучвания при педиатричната популация (19 педиатрични пациенти с IOPD на възраст между 1-12 години (средна възраст 6,8 години) и двама педиатрични пациенти (на 9 и 16 години) с LOPD), са подобни на тези, съобщени при възрастни.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Прекомерната скорост на инфузия Nexviadyme може да доведе до горещи вълни. В клинично проучване педиатричните пациенти са получавали дози до 40 mg/kg телесно тегло веднъж на всеки 2 седмици и не са установени специфични признаци и симптоми след по-високите дози. За овладяване на нежеланите реакции вижте точки 4.4 и 4.8.
Фармакологични свойства - Nexviadyme 100 mg
Фармакотерапевтична група: Други лекарства, повлияващи храносмилателната система и метаболизма - ензими, ATC код: А16АВ22
Механизъм на действие
Авалглюкозидаза алфа е рекомбинантна човешка кисела α-глюкозидаза (rhGAA), която осигурява екзогенен източник на GAA. Авалглюкозидаза алфа е модификация на алглюкозидаза алфа, при която приблизително 7 хексаманозни структури, всяка от които съдържа 2 терминални края маноза-6-фосфат (bis-М6Р), са конюгирани с окислени остатъци на сиалова киселина върху алглюкозидаза алфа. Авалглюкозидаза алфа има 15-кратно увеличение на маноза-6-фосфат (M6P) участъците, в сравнение с алглюкозидаза алфа. Установено е, че свързването с M6P рецепторите на клетъчната повърхност се осъществява чрез въглехидратни групи върху молекулата на GAA, след което се интернализира и транспортира в лизозомите, където претърпява протеолитично разцепване, водещо до повишена ензимна активност за разграждане на гликогена.
Клинична ефикасност и безопасност
Клинични проучвания при пациенти с LOPD
Проучване 1, EFC14028/COMET, е многонационално, многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо проучване, сравняващо ефикасността и безопасността на Nexviadyme и алглюкозидаза алфа при 100 нелекувани преди това пациенти с LOPD на възраст от 16 до
78 години при започване на лечението. Пациентите са рандомизирани в съотношение 1:1 въз основа на изходния форсиран витален капацитет (ФВК), пол, възраст и държава, да получават 20 mg/kg Nexviadyme или алглюкозидаза алфа веднъж на всеки 2 седмици в продължение на 12 месеца (49 седмици).
Проучване 1 включва отворен период на удължаване на лечението, при който всички пациенти в рамото на алглюкозидаза алфа са преминали на Nexviadyme и са продължили лечението най- малко до седмица 145. Общо 95 пациенти са влезли в отворения период (51 от рамото на Nexviadyme и 44 от рамото на алглюкозидаза алфа). Допълнителен педиатричен пациент е включен директно в периода на удължаване на лечение с Nexviadyme.
Първичната крайна точка на проучване 1 е промяната във ФВК % прогнозна стойност в изправено положение от изходното ниво до 12 месеца (седмица 49). На 49-та седмица промяната в средните стойности по метода на LS (SE) при ФВК % прогнозна стойност при пациенти, лекувани с Nexviadyme и алглюкозидаза алфа, е съответно 2,89% (0,88) и 0,46% (0,93). Клинично значимата разлика в средните стойности по метода на LS 2,43% (95% CI: - 0,13, 4,99) при ФВК % прогнозна стойност между Nexviadyme и алглюкозидаза алфа надвишава предварително определената граница за неинфериорност -1,1 и постига статистическа неинфериорност (p = 0,0074). Проучването не показва статистическа значимост за превъзходство (р = 0,0626) и изследването на вторичните крайни точки е извършено без корекция за множественост.
Резултатите за първичната крайна точка са описани подробно в таблица 4.
За пациентите, които са преминали от алглюкозидаза алфа към лечение с Nexviadyme след седмица 49, промяна в средните стойности по метода на LS в прогнозната стойност на FVC % от седмица 49 до седмица 145 е 0,81 (1,08) (95% CI: -1,32; 2,95). Наблюдава се стабилизиране на прогнозирания FVC%, поддържан след преминаването към Nexviadyme в групата на алглюкозидаза алфа със стойности, подобни на тези при групата на Nexviadyme на седмица 145. Пациентите, които са продължили в рамото на Nexviadyme, поддържат подобрение в прогнозирания FVC % в сравнение с изходното ниво.
Таблица 4 - Промяна в средните стойности по метода на LS от изходното ниво до седмица 49 при ФВК % прогнозна стойност в изправено положение
| Nexviadyme (n=51) | Алглюкозидаза алфа (n=49) | ||
| Форсиран витален капацитет % прогнозна стойност в изправено положение | |||
| Изходно ниво преди лечението | Средна (SD) | 62,55 (14,39) | 61,56 (12,40) |
| Седмица 13 | Промяна в средните стойности по метода на LS (SE) от изходното ниво | 3,05 (0,78) | 0,65 (0,81) |
| Седмица 25 | Промяна в средните стойности по метода на LS (SE) от изходното ниво | 3,21 (0,80) | 0,57 (0,84) |
| Седмица 37 | Промяна в средните стойности по метода на LS (SE) от изходното ниво | 2,21 (1,00) | 0,55 (1,05) |
| Седмица 49 Изчислена промяна от изходно ниво до седмица 49 (MMRM) | Средна (SD) | 65,49 (17,42) | 61,16 (13,49) |
| Промяна на средните стойности по метода на LS (SE) от изходното ниво | 2,89a (0,88) | 0,46a (0,93) | |
| Изчислена разлика между групите в промяната отизходното ниво до седмица 49 (MMRM) | LS средна (95% CI) p-стойност бp-стойност в | 2,43a (-0,13,4,99)0,00740,0626 | |
MMRM: смесен модел с многократни измервания
a Въз основа на MMRM модел; моделът включва изходен ФВК % прогнозна стойност (като непрекъсната променлива), пол, възраст (в години на изходно ниво), група на лечение, визита, термин за взаимодействие между групата на лечение и визитата като фиксирани ефекти.
б Граница на неинфериорност -1,1%
в Превъзходство не е постигнато
Основната вторична крайна точка на проучване 1 е промяна в общото изминато с ходене разстояние за 6 минути (6-минутен тест с ходене, 6MWT) от изходното ниво до 12-ия месец (седмица 49). На 49-та седмица промяна в средните стойности по метода на LS от изходното ниво (SE) в 6MWT при пациенти, лекувани с Nexviadyme и алглюкозидаза алфа, е съответно
32,21 m (9,93) и 2,19 m (10,40). LS средната разлика 30,01 m (95% CI: 1,33;58,69) показва числено подобрение при Nexviadyme в сравнение с алглюкозидаза алфа. Резултатите за 6MWT са описани подробно в таблица 5.
За пациенти, които са преминали от лечение с алглюкозидаза алфа към лечение с Nexviadyme след 49-та седмица, промяната в средните стойности по метода на LS в 6MWT (изминато разстояние в метри) от седмица 49 до седмица 145 е -2,3 m (10,6), 95% CI: -23,2; 18,7. На седмица 145 се наблюдава стабилизиране на 6MWT след преминаване от групата на алглюкозидаза алфа към Nexviadyme. Участниците в групата на Nexviadyme поддържат подобрението в сравнение с изходното ниво.
Допълнителни вторични крайни точки на проучването са максимално инспираторно налягане (MIP), максимално експираторно налягане (MEP), обобщен скор при ръчна динамометрия (hand-held dynamometry, HHD), общ скор от бърз тест за двигателна функция (quick motor function test, QMFT) и SF-12 (въпросник за оценка на свързаното със здравето качество на живот, скорове по физически и психически компонент). Резултатите за тези крайни точки са описани подробно в таблица 5.
При нелекувани преди това пациенти с LOPD на възраст между 16 и 78 години, които са започнали с Nexviadyme 20 mg/kg през седмица, средната процентна (SD) промяна в хексозните тетразахариди в урината спрямо изходното ниво е съответно -53,90% (24,03), което се поддържа до седмица 145 на -53,35% (72,73) при пациенти, които са продължили лечение с Nexviadyme. При пациенти, които са започнали с алглюкозидаза алфа 20 mg/kg през седмица, средната процентна промяна (SD) в хексозните тетразахариди в урината от изходното ниво до седмица 49 е 10,8% (32,33), допълнително намалена до -48,04% (41,97) на седмица 145 след преминаване от алглюкозидаза алфа към Nexviadyme.
Таблица 5 – Промяна в средните стойности по метода на LS от изходното ниво до седмица
49 за допълнителните вторични крайни точки
| Крайна точка | Nexviadyme Промяна в средните стойности по метода на LS (SE) | Алглюкозидаза алфа Промяна в средните стойности по метода на LS (SE) | LS средна разлика(95% CI) |
| Разстояние, изминато при 6-минутен тест сходене (6MWT) (метри)a,б | 32,21 (9,93) | 2,19 (10,40) | 30,01 (1,33, 58,69) |
| Максимално инспираторно налягане (MIP) (% прогнозна стойност)в | 8,71 (2,09) | 4,33 (2,19) | 4,38 (-1,64, 10,39) |
| Максималноекспираторно налягане (% прогнозна стойност)в | 10,97 (2,84) | 8,35 (2,97) | 2,61 (-5,61, 10,83) |
| Обобщени скорове при ръчна динамометрия (HHD) | 260,69 (46,07) | 153,72 (48,54) | 106,97 (-26,56, 240,5) |
| Общ скор от бърз тест за двигателна функция (QMFT) | 3,98 (0,63) | 1,89 (0,69) | 2,08 (0,22, 3,95) |
| Въпросник за свързаното със здравето качество на живот (SF-12) | PCSг скор: 237 (0,99)MCSд скор: 2,88 (1,22) | 1,60 (1,07)0,76 (1,32) | 0,77 (-2,13, 3,67)2,12 (-1,46, 5,69) |
a гMMRM моделът за разстоянието при 6MWT се коригира за изходен ФВК % прогнозна стойност и 6MWT на изходно ниво (изминато разстояние с ходене в метри), възраст (в години, на изходно ниво), пол, група на лечение, визита и взаимодействие на лечението и визитата, като фиксирани ефекти.
б Промяната в средните стойности по метода на LS (SE) от изходното ниво на седмици 13, 25 и 37 е съответно 18,02 (8,79), 27,26 (9,98) и 28,43 (9,06) в групата на авалглюкозидаза алфа, и съответно 15,11
(9,16), 9,58 (10,41) и 15,49 (9,48), в групата на алглюкозидаза алфа.
в Post hoc анализ на чувствителността, изключващ 4 пациенти (по 2 във всяка група на лечение) с изходни стойности на MIP и MEP над физиологичните граници.
г Резюме на физическия компонент.
д Резюме на психическия компонент.
В открито, неконтролирано проучване при пациенти с LOPD ФВК % прогнозна стойност и 6MWT показват запазване на ефекта по време на продължителното лечение с авалглюкозидаза алфа 20 mg/kg през седмица до 6 години.
Клинично проучване при пациенти с IOPD
Проучване 2, ACT14132/mini-COMET, е многоетапно, фаза 2, открито, многоцентрово, многонационално кохортно проучване с многократно приложение на възходяща доза Nexviadyme при педиатрични пациенти с IOPD (на възраст 1-12 години), които показват клинично влошаване или неоптимален клиничен отговор по време на лечение с алглюкозидаза алфа. Проучването включва общо 22 пациенти. В кохорта 1 са били включени 6 пациенти, които са показали клинично влошаване и са получавали 20 mg/kg през седмица в продължение на 25 седмици, в кохорта 2 са били включени 5 пациенти, които са показали клинично влошаване и са получавали 40 mg/kg през седмица в продължение на 25 седмици, а в кохорта 3 са били включени 11 пациенти, които са показали неоптимален отговор и са получавали Nexviadyme в доза 40 mg/kg през седмица в продължение на 25 седмици (5 пациенти) или алглюкозидаза алфа в тяхната установена доза преди проучването (варираща между 20 mg/kg през седмица и 40 mg/kg седмично) в продължение на 25 седмици (6 пациенти).
Първичната цел на проучване 2 е да се оцени безопасността и поносимостта на приложението на Nexviadyme. Вторичната цел е да се определи ефикасността на Nexviadyme. Данните показват стабилизиране или подобрение на резултатите за ефикасност при теста за класификация на общата двигателна функция-88 (GMFM-88), бърз тест за двигателна функция (QMFT), инвенторна скала за педиатрична оценка на инвалидността при Pompe (Pompe-PEDI), Z-скор на масата на лявата камера (LVM), измервания на позицията на клепачите при пациенти, които преди това са имали клинично влошаване, или са били недостатъчно контролирани с алглюкозидаза алфа. Ефектът от лечението е по-изразен при 40 mg/kg през седмица, в сравнение с 20 mg/kg през седмица. Двама от шест пациенти, лекувани с Nexviadyme в доза
20 mg/kg през седмица (кохорта 1), са показали по-нататъшно клинично влошаване и са получили увеличение на дозата от 20 на 40 mg/kg през седмица съответно на 55 и 61 седмица. Всички пациенти, които са получавали 40 mg/kg през седмица, са запазили тази доза по време на проучването, без допълнително клинично влошаване.
При педиатрични пациенти с IOPD (<18-годишна възраст), лекувани с Nexviadyme в доза
40 mg/kg през седмица, които са показали клинично влошаване (кохорта 2) или неоптимален клиничен отговор (кохорта 3), докато са провеждали лечение с алглюкозидаза алфа, средната процентна (SD) промяна в хексозните тетразахариди в урината спрямо изходното ниво е съответно -40,97% (16,72) и -37,48% (17,16), след 6 месеца. При пациенти, които преди това са имали влошаване, лекувани с Nexviadyme в доза 20 mg/kg през седмица, средната (SD) процентна промяна е 0,34% (42,09).
Дългосрочните ефекти от лечението с Nexviadyme са оценени при 10 пациенти на седмица 49, 8 пациенти на седмица 73 и 3 пациенти на седмица 97. При пациенти с IOPD, които преди това са имали клинично влошаване с алглюкозидаза алфа, ефикасността върху специфичните показатели на клинично влошаване, включително двигателна функция, сърдечна маса на лявата камера и измервания на позицията на клепачите се запазва в продължение на 2 години.
Педиатрична популация
Деветнадесет педиатрични пациенти на възраст от 1 до 12 години с IOPD, лекувани преди това с алглюкозидаза алфа, са лекувани с Nexviadyme (вж. точки 4.2 и 4.8) и двама педиатрични пациенти на възраст 9 и 16 години с LOPD са лекувани с Nexviadyme.
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Nexviadyme в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечението на болест на Pompe (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Pompe регистър
Медицинските или здравни специалисти се насърчават да регистрират диагностицираните с болест на Pompe пациенти на www.registrynxt.com. Данните за пациентите ще бъдат събирани анонимно в този регистър. Целите на Pompe регистъра са да се подобри разбирането на болестта на Pompe и да се наблюдават пациентите и тяхното повлияване от ензимозаместващата терапия с времето, с крайната цел да се подобрят клиничните резултати на тези пациенти.
Пациенти с болест на Pompe с късно начало (LOPD)
Фармакокинетиката на авалглюкозидаза алфа е оценена в популационен анализ на 75 пациенти с LOPD на възраст от 16 до 78 години, които са получавали 5 до 20 mg/kg авалглюкозидаза алфа през седмица.
Пациенти с инфантилна форма на болестта на Pompe (IOPD)
Фармакокинетиката на авалглюкозидаза алфа е характеризирана при 16 пациенти на възраст от 1 до 12 години, лекувани с авалглюкозидаза алфа, което включва 6 пациенти, лекувани с 20 mg/kg и 10 пациенти, лекувани с дози 40 mg/kg през седмица. Всички пациенти са получавали лечение преди това.
Абсорбция
При пациенти с LOPD за 4-часова интравенозна инфузия на 20 mg/kg през седмица средната
Cmax и средната AUC2W са съответно 273 µg/ml (24%) и 1220 µg h/ml (29%).
При пациенти с IOPD, за 4-часова интравенозна инфузия на 20 mg/kg през седмица и 7-часова интравенозна инфузия на 40 mg/kg през седмица, средната Cmax варира от 175 до 189 μg/ml за доза 20 mg/kg и 205 до 403 µg/ml за доза 40 mg/kg. Средната AUC2W варира от 805 до
923 μg hr/ml за дозата 20 mg/kg и 1720 до 2630 μg hr/ml за дозата 40 mg/kg. Разпределение
При пациенти с LOPD стандартният популационен ФК модел прогнозира обем на разпределение в централния компартимент на авалглюкозидаза алфа 3,4 l.
При пациенти с IOPD, лекувани с авалглюкозидаза алфа 20 mg/kg и 40 mg/kg през седмица, средният обем на разпределение в стационарно състояние варира между 3,5 до 5,4 l.
Елиминиране
При пациенти с LOPD стандартният популационен ФК модел прогнозира линеен клирънс
0,87 l/h. След 20 mg/kg през седмица, средният плазмен елиминационен полуживот е 1,55 часа.
При пациенти с IOPD, лекувани с авалглюкозидаза алфа 20 mg/kg и 40 mg/kg през седмица, средният плазмен клирънс варира от 0,53 до 0,70 l/h, а средният плазмен елиминационен полуживот от 0,60 до 1,19 часа.
Линейност/нелинейност
Експозицията на авалглюкозидаза алфа се увеличава пропорционално на дозата от 5 до
20 mg/kg при пациенти с LOPD и от 20 до 40 mg/kg при пациенти с IOPD. Не се наблюдава кумулиране след приложение през седмица.
Имуногенност
В проучване 1, EFC14028/COMET, 95,2% (59 от 62 пациенти), получаващи Nexviadyme, развиват ADA, възникнали в хода на лечението. Предвид вариабилността на ADA отговора, не се наблюдава ясна тенденция към пиков титър на ADA и влияние върху ФК при пациентите на седмица 49.
Специални популации
Популационните фармакокинетични анализи при пациенти с LOPD показват, че телесното тегло, възрастта и полът не оказват значително влияние върху фармакокинетиката на авалглюкозидаза алфа.
Чернодробно увреждане
Фармакокинетиката на авалглюкозидаза алфа не е проучвана при пациенти с чернодробно увреждане.
Бъбречно увреждане
Не е проведено официално проучване на ефекта на бъбречното увреждане върху фармакокинетиката на авалглюкозидаза алфа. Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ на данни от 75 пациенти с LOPD, получаващи 20 mg/kg, включително 6 пациенти с лека степен на бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация: 60 до 89 ml/min на изходно ниво), не е наблюдаван значим ефект на бъбречното увреждане върху експозицията на авалглюкозидаза алфа.
Фармацевтични данни - Nexviadyme 100 mg
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Неотворени флакони: 4 години Реконституиран лекарствен продукт
След реконституиране химична, физична и микробиологична стабилност в периода на използване е доказана за 24 часа при 2°C - 8°C.
От микробиологична гледна точка реконституираният продукт трябва да се използва веднага. Ако не се използва за разреждане веднага, периодът и условията на съхранение преди разреждането са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надхвърлят 24 часа при температура 2°C - 8°C.
Разреден лекарствен продукт
След разреждане химична, физична и микробиологична стабилност в периода на използване е доказана между 0,5 mg/ml и 4 mg/ml за 24 часа при 2°C - 8°C, последвано от 9 часа при стайна температура (до 25°C), включително времето за инфузия. Използвайте асептична техника.
От микробиологична гледна точка лекарственият продукт трябва да се използва веднага. Ако не се използва веднага, периодът на използване и условията за съхранение са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надхвърлят 24 часа при 2°C - 8°C, последвано от 9 часа при стайна температура (до 25°C), включително времето за инфузия.
Да се съхранява в хладилник (2°C - 8°C).
За условията на съхранение след реконституиране и разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
100 mg прах за концентрат за инфузионен разтвор във флакон (стъкло тип I) със запушалка (еластомерна гума), обкатка (алуминий) и отчупващо се капаче.
Всяка опаковка съдържа 1, 5, 10 или 25 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Флаконите са само за еднократна употреба. Реконституиране
По време на реконституирането трябва да се използва асептична техника.
-
Броят на флаконите, предназначени да бъдат реконституирани, трябва да се определи въз основа на теглото на отделния пациент и препоръчителната доза 20 mg/kg или
40 mg/kg.
Тегло на пациента (kg) × доза (mg/kg) = доза на пациента (в mg). Дозата на пациента (в mg), разделена на 100 mg/флакон = брой флакони за реконституиране. Ако броят на флаконите не е цяло число, той трябва да бъде закръглен до следващото цяло число.
Пример: Тегло на пациента (16 kg) × доза (20 mg/kg) = доза на пациента (320 mg). 320 mg, разделени на 100 mg/флакон = 3,2 флакона; следователно трябва да се реконституират 4 флакона.
Пример: Тегло на пациента (16 kg) × доза (40 mg/kg) = доза на пациента (640 mg). 640 mg, разделени на 100 mg/флакон = 6,4 флакона; следователно трябва да се реконституират 7 флакона.
-
Необходимият брой флакони за инфузията трябва да се извадят от хладилника и да се оставят за около 30 минути да достигнат стайна температура.
-
Всеки флакон трябва да се реконституира чрез бавно инжектиране на 10,0 ml вода за инжекции във всеки флакон. Във всеки флакон ще се получи концентрация 100 mg/10 ml (10 mg/ml). Трябва да се избягва силното впръскване на вода за инжекции върху праха и образуването на пяна. Впръскването се извършва чрез бавно капково добавяне на вода за инжекции по стената на флакона, а не директно върху лиофилизирания прах. Всеки флакон трябва да се наклони и да се завърти внимателно, за да се разтвори лиофилизирания прах. Не трябва да се обръща, да се върти или разклаща.
-
Трябва да се извърши незабавна визуална проверка на реконституираните флакони за наличие на частици и промяна на цвета. Ако при незабавната проверка се наблюдават частици или ако разтворът е с променен цвят, реконституираният лекарствен продукт не трябва да се използва. Флаконът трябва да се остави, за да се разтвори прахът.
Разреждане
-
Реконституираният разтвор трябва да се разреди в 5% разтвор на глюкоза до достигане на крайна концентрация 0,5 mg/ml до 4 mg/ml. Вижте таблица 6 за препоръчителния общ обем на инфузията въз основа на теглото на пациента.
-
Обемът на реконституирания разтвор от всеки флакон трябва да се изтегля бавно (изчислен според теглото на пациента).
-
Реконституираният разтвор трябва да се добавя бавно и директно в 5% разтвор на глюкоза. Трябва да се избягва образуването на пяна или разбъркване на инфузионния сак. Вкарването на въздух в инфузионния сак трябва да се избягва.
-
За да се смеси разтворът в инфузионния сак, внимателно обръщайте или размачквайте инфузионния сак. Сакът не трябва да се разклаща.
-
За да се избегне прилагането на неволно въведени частици по време на приготвянето на интравенозната доза, препоръчително е за приложение на Nexviadyme да се използва система с 0,2 μm филтър с ниско свързване на протеини. След като инфузията завърши, интравенозната система трябва да се промие с 5% разтвор на глюкоза.
-
Nexviadyme не трябва да се инфузира през една и съща интравенозна система с други лекарствени продукти.
Таблица 6 - Предвидени обеми на интравенозна инфузия за приложение на Nexviadyme
според теглото на пациента при доза 20 и 40 mg/kg
Диапазон на теглото на пациента(kg) Общ обем на инфузия за 20 mg/kg (ml) Общ обем на инфузия за 40 mg/kg (ml) 1,25 до 5 50 50 5,1 до 10 50 100 10,1 до 20 100 200 20,1 до 30 150 300 30,1 до 35 200 400 35,1 до 50 250 500 50,1 до 60 300 600 60,1 до 100 500 1000 100,1 до 120 600 1200 120,1 до 140 700 1400 140,1 до 160 800 1600 160,1 до 180 900 1800 180,1 до 200 1000 2000 Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.