Invega 3 mg - Prolonged-release tablet

INVEGA е показан за лечение на шизофрения при възрастни и при юноши на 15 и повече години.

INVEGA е показан за лечение на шизоафективно разстройство при възрастни.

Дозировка

Шизофрения (възрастни)

Препоръчваната доза INVEGA за лечение на шизофрения при възрастни е 6 mg веднъж дневно, приложена сутрин. Не се изисква титриране на първоначалната доза. Някои пациенти могат да имат полза от по-ниски или по-високи дози в препоръчвания диапазон от 3 mg до 12 mg веднъж дневно. Адаптиране на дозата, ако е показано, трябва да се направи само след клинична преоценка. Когато е показано увеличаване на дозата, се препоръчва увеличение с 3 mg дневно, което като цяло трябва да се извършва на интервали от повече от 5 дни.

Шизоафективно разстройство (възрастни)

Препоръчваната доза INVEGA за лечение на шизоафективно разстройство при възрастни е 6 mg веднъж дневно, приложена сутрин. Не се изисква титриране на първоначалната доза.

Някои пациенти могат да имат полза от по-високи дози в препоръчвания диапазон от 6 mg до 12 mg веднъж дневно. Адаптиране на дозата, ако е показано, трябва да се направи само след клинична преоценка. Когато е показано увеличаване на дозата, се препоръчва увеличение с

3 mg дневно, което като цяло трябва да се извършва на интервали от повече от 4 дни.

Превключване към други антипсихотични лекарствени продукти

Няма систематично събрани данни, които да се отнасят специално за пациенти, преминаващи от INVEGA към други антипсихотични лекарствени продукти. Когато от медицинска гледна точка се счита обосновано да се премине на лечение с друг антипсихотичен продукт, поради различните фармакодинамични и фармакокинетични профили на антипсихотичните лекарствени продукти е необходимо наблюдение от клиницист.

Старческа възраст

Препоръките за прилагане при пациенти в старческа възраст с нормална бъбречна функция

(≥ 80 ml/min) са същите, както при възрастни с нормална бъбречна функция. Все пак, тъй като е възможно пациентите в старческа възраст да имат намалена бъбречна функция, може да е необходимо дозата да се адаптира според състоянието на тяхната бъбречна функция (вж. по- долу Бъбречно увреждане). INVEGA трябва да се използва с повишено внимание при пациенти в старческа възраст с деменция с рискови фактори за инсулт (вж. точка 4.4). Безопасността и ефикасността на INVEGA при пациенти с шизоафективно разстройство на възраст > 65 години не са проучени.

Чернодробно увреждане

Не се изисква адаптиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. Тъй като INVEGA не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане, при такива пациенти се препоръчва повишено внимание.

Бъбречно увреждане

За пациенти с леко бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≥ 50 до < 80 ml/min) препоръчваната първоначална доза е 3 mg веднъж дневно. Дозата може да бъде повишена до 6 mg веднъж дневно въз основа на клиничния отговор и поносимостта.

За пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≥ 10 до

< 50 ml/min) препоръчваната първоначална доза INVEGA е 3 mg през ден, която може да бъде повишена до 3 mg веднъж дневно след клинична преоценка. Тъй като INVEGA не е проучван при пациенти с креатининов клирънс под 10 ml/min, не се препоръчва употреба при такива пациенти.

Педиатрична популация

Шизофрения: Препоръчителната начална доза INVEGA за лечение на шизофрения при юноши на 15 и повече години е 3 mg веднъж дневно, приложена сутрин.

Юноши с тегло < 51 килограма: максималната препоръчителна дневна доза INVEGA е 6 mg. Юноши с тегло ≥ 51 килограма: максималната препоръчителна дневна доза INVEGA е 12 mg.

Адаптиране на дозата, ако е показано, трябва да се извършва само след клинична преоценка на базата на индивидуалните нужди на пациента. Когато са показани повишения на дозата се препоръчват увеличения от 3 mg/дневно и като цяло трябва да се извършват на интервали от 5 или повече дни. Безопасността и ефикасността на INVEGA за лечение на шизофрения при юноши на възраст от 12 до 14 години не са установени. Наличните до момента данни са описани в точки 4.8 и 5.1, но препоръки за дозировката не могат да бъдат направени. INVEGA не се прилага при деца на възраст под 12 години.

Шизоафективни разстройства: Безопасността и ефикасността на INVEGA за лечение на шизоафективни разстройства при пациенти на възраст от 12 до17 години не са проучвани или установени. INVEGA не се прилага при деца на възраст под 12 години.

Други специални популации

Не се препоръчва адаптиране на дозата INVEGA въз основа на пол, раса или разделение на пушачи/непушачи.

Начин на приложение

INVEGA е за перорално приложение. Таблетките трябва да се поглъщат цели с течност и не трябва да се дъвчат, делят или разтрошават. Активното вещество се намира в нерезорбируема обвивка, която е предназначена да освобождава активното вещество с контролирана скорост. Обвивката на таблетката, заедно с неразтворимите съставки на ядрото, се елиминират от организма; пациентите не трябва да се тревожат, ако понякога забележат в изпражненията си нещо, което изглежда като таблетка.

Приемът на INVEGA трябва да се уеднакви по отношение приема на храна (вж. точка 5.2). Пациентът трябва да бъде инструктиран винаги да приема INVEGA на гладно или заедно със закуската, но да не редува от прием на гладно към прием след храна.

Свръхчувствителност към активното вещество, рисперидон или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Пациенти с шизоафективно разстройство, лекувани с палиперидон трябва да бъдат наблюдавани внимателно за потенциално преминаване от манийни към депресивни симптоми.

QT интервал

Трябва да се подхожда с повишено внимание, когато INVEGA се предписва на пациенти с установени сърдечно-съдови заболявания или които имат фамилна анамнеза за удължен QT интервал, и при съпътстваща употреба с други лекарства, за които се смята, че удължават QT интервала.

Невролептичен малигнен синдром

Съобщавани са случаи на невролептичен малигнен синдром (НМС), който се характеризира с хипертермия, мускулна ригидност, нестабилност на автономната нервна система, променено съзнание и повишени нива на серумната креатинфосфокиназа вследствие на прием на палиперидон. Допълнителните клинични признаци могат да включват миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. Ако някой пациент развие признаци или симптоми, които са показателни за НМС, всички антипсихотици, включително INVEGA, трябва да бъдат преустановени.

Тардивна дискинезия/екстрапирамидни симптоми

Лекарствата, които са антагонисти на допаминовите рецептори, се свързват с индуциране на тардивна дискинезия, характеризираща се с ритмични, неволеви движения, предимно на езика и/или на лицето. Ако се появят признаци и симптоми на тардивна дискинезия, трябва да се обсъди спирането на всички антипсихотици, включително INVEGA.

Необходимо е повишено внимание при пациенти, получаващи едновременно психостимуланти (напр. метилфенидат) и палиперидон, тъй като могат да възникнат екстрапирамидни симптоми при коригиране на дозата на едното или и на двете лекарства. Препоръчва се постепенно спиране на лечението със стимуланти (вж. точка 4.5).

Левкопения, неутропения и агранулоцитоза

При лечение с антипсихотични средства, включително INVEGA, се съобщава за случаи на левкопения, неутропения и агранулоцитоза. За случаи на агранулоцитоза се съобщава много рядко (< 1/10 000 пациенти) по време на постмаркетинговото наблюдение. Пациенти с анамнеза

за клинично значим нисък брой на левкоцитите или индуцирана от лекарства левкопения/неутропения, трябва да се проследяват през първите няколко месеца от терапията и трябва да се обмисли прекратяване на лечението с INVEGA при първи признаци на клинично значимо понижаване на броя на левкоцитите, при отсъствието на други причинно-следствени фактори. Пациенти с клинично значима неутропения трябва внимателно да се проследяват за повишена температура или други симптоми или признаци на инфекция и ако се появят тези симптоми или признаци, да се лекуват веднага. Пациенти с тежка неутропения (абсолютен брой на неутрофилите < 1 x 10⁹/l) трябва да прекратят лечението с INVEGA и да се проследява броят на левкоцитите, до възстановяването му.

Хипергликемия и захарен диабет

При лечение с палиперидон се съобщава за случаи на хипергликемия, захарен диабет и обостряне на вече съществуващ диабет. В някои случаи се съобщава за предходно повишаване на телесното тегло, което може да е предразполагащ фактор. В много редки случаи се съобщава за връзка с кетоацидоза и в редки случаи – с диабетна кома. Препоръчително е подходящо клинично мониториране, в съответствие с приетите антипсихотични ръководства за лечение.

Пациенти, лекувани с атипични антипсихотични средства, включително INVEGA, трябва да се проследяват за симптоми на хипергликемия (като полидипсия, полиурия, полифагия и отпадналост), а пациенти със захарен диабет трябва редовно да се проследяват за влошаване на глюкозния контрол.

Повишаване на теглото

При приложение на INVEGA се съобщава за значително повишаване на теглото. Теглото трябва да се проследява редовно.

Хиперпролактинемия

Проучванията с тъканни култури показват, че растежът на клетките на човешките тумори на гърдата вероятно се стимулира от пролактина. Въпреки че при клинични и епидемиологични проучвания до момента не е доказана ясна връзка с прилагането на антипсихотици, се препоръчва повишено внимание при пациенти със съответната медицинска анамнеза.

Палиперидон трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти със съмнения за пролактин-зависими тумори.

Ортостатична хипотония

Палиперидон може да предизвика ортостатична хипотония при някои пациенти поради блокиране на α-рецепторите. Въз основа на сборни данни от трите плацебо-контролирани, 6- седмични проучвания с фиксирана доза INVEGA (3, 6, 9 и 12 mg), за ортостатична хипотония се съобщава при 2,5% от пациентите, лекувани с INVEGA, в сравнение с 0,8% при пациентите, лекувани с плацебо. INVEGA трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с известно сърдечно-съдово заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда или исхемия, проводни нарушения), мозъчно-съдова болест или състояния, които предразполагат пациента към хипотония (напр. обезводняване или хиповолемия).

Гърчове

INVEGA трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за гърчове или други състояния, които потенциално понижават гърчовия праг.

Възможност за стомашно-чревна обструкция

Тъй като таблетката INVEGA не променя формата си и видимо не се променя в стомашно- чревния тракт, по принцип INVEGA не трябва да се прилага на пациенти със съществуващо отпреди тежко стеснение на стомашно-чревния тракт (патологично или ятрогенно) или на пациенти с дисфагия, или със значимо затруднение при преглъщане на таблетки. Рядко се съобщава за симптоми на обструкция при пациенти, за които се знае, че имат стриктури във връзка с приемането на лекарства с контролирано освобождаване, които не променят формата си. Поради модела на контролирано освобождаване на лекарствената форма, INVEGA трябва да се използва само при пациенти, които могат да преглътнат таблетката цяла.

Състояния с по-кратко време на пасаж през стомашно-чревния тракт

Състояния, водещи до по-кратко време на стомашно-чревен пасаж, напр. заболявания, свързани с тежка хронична диария, могат да доведат до намалена резорбция на палиперидон.

Бъбречно увреждане

При пациенти с бъбречно увреждане плазмените концентрации на палиперидон са повишени, следователно може да е необходимо адаптиране на дозата при някои от тях (вж. точка 4.2 и 5.2). Няма данни за пациенти с креатининов клирънс под 10 ml/min. Палиперидон не трябва да се прилага при пациенти с креатининов клирънс под 10 ml/min.

Чернодробно увреждане

Няма данни при пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh клас C). Препоръчва се повишено внимание, ако палиперидон се използва при такива пациенти.

Пациенти в старческа възраст с деменция

INVEGA не е проучван при пациенти в старческа възраст с деменция. Опитът с рисперидон се смята за валиден и за палиперидон.

Обща смъртност

В мета анализ на 17 контролирани клинични проучвания, пациенти в старческа възраст с деменция, лекувани с други атипични антипсихотици, включително рисперидон, арипипразол, оланзапин и кветиапин, са имали повишен риск от смъртност в сравнение с пациентите, приемали плацебо. Смъртността при тези, лекувани с рисперидон, е 4% спрямо 3,1% при плацебо.

Мозъчносъдови нежелани реакции

Наблюдава се приблизително трикратно повишен риск от мозъчносъдови нежелани реакции при рандомизирани плацебо-контролирани клинични проучвания на пациенти с деменция, лекувани с някои атипични антипсихотици, включително рисперидон, арипипразол и оланзапин. Механизмът за този повишен риск е неизвестен. INVEGA трябва да се използва с повишено внимание при пациенти в старческа възраст с деменция, които имат рискови фактори за инсулт.

Болест на Паркинсон и деменция с телца на Lewy

Лекарите трябва внимателно да преценят рисковете спрямо ползите, когато предписват INVEGA на пациенти с болест на Паркинсон или с деменция с телца на Lewy (DLB), тъй като и при двете групи може да има повишен риск от развитие на НМС, както и повишена чувствителност към антипсихотици. Проявите на тази повишена чувствителност може да включват обърканост, замъглено съзнание, постурална нестабилност с чести падания в допълнение към екстрапирамидна симптоматика.

Приапизъм

Има съобщени случаи на приапизъм при антипсихотични лекарствени продукти (включително рисперидон), блокиращи α-адренергичните рецептори. Съобщава се също за приапизъм при постмаркетингово наблюдение на палиперидон, който е активният метаболит на рисперидон. Пациентите трябва да бъдат информирани да потърсят спешна медицинска помощ, в случай че приапизмът не отзвучи в рамките на 3-4 часа.

Регулиране на телесната температура

На антипсихотичните лекарствени продукти се придава свойството да нарушават способността на организма да намалява телесната температура. Препоръчват се подходящи грижи, когато INVEGA се предписва на пациенти, изложени на условия, допринасящи за повишение на телесната температура, напр. усилени физически упражнения, излагане на прекомерна горещина, и които получават съпътстваща терапия с антихолинергично действие или са дехидратирани.

Венозен тромбоемболизъм

При употреба на антипсихотични лекарствени продукти се съобщава за случаи на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ). Тъй като при пациентите, лекувани с антипсихотици, често са налице придобити рискови фактори за ВТЕ, всички вероятни рискови фактори за ВТЕ трябва да се определят преди и по време на лечението с INVEGA и да се предприемат превантивни мерки.

Антиеметичен ефект

При предклиничните проучвания на палиперидон е наблюдаван антиеметичен ефект. Ако този ефект се прояви при хора, той може да замаскира признаците и симптомите на предозиране с определени лекарства или на състояния като чревна обструкция, синдром на Reye, или мозъчен тумор.

Педиатрична популация

Седативният ефект на INVEGA трябва да се проследява внимателно при тази популация. Промяната на времето на приложение на INVEGA може да подобри въздействието на седацията върху пациента.

Поради потенциалните ефекти от продължителната хиперпролактинемия върху растежа и сексуалното съзряване при юноши, трябва да се обмисли редовна клинична оценка на ендокринния статус, включително измерване на ръст, тегло, сексуалното съзряване, проследяване на менструалната функция, както и други, свързани с пролактина потенциални ефекти.

По време на лечението с INVEGA също трябва да се провеждат редовни прегледи за екстрапирамидни симптоми и други двигателни нарушения.

За конкретни препоръки относно дозировката при педиатричната популация вижте точка 4.2. Интраоперативен Флопи Ирис Синдром (Intraoperative Floppy Iris Syndrome, IFIS)

IFIS е наблюдаван по време на операция на катаракта при пациенти, лекувани с лекарствени

продукти с ефект на алфа1a-адренергичен антагонист, като INVEGA (вж. точка 4.8).

IFIS може да повиши риска от очни усложнения по време на и след операцията. Настоящата или предишна употреба на лекарства с алфа1a-адренергичен антагонистичен ефект трябва да са ^{известни на очния хирург преди операцията. Потенциалната полза от спирането на алфа1}- блокиращата терапия преди операция на катаракта не е установена и трябва да бъде преценена спрямо риска от спиране на терапията с антипсихотици.

Помощни вещества

Съдържание на лактоза (отнася се само до таблетките от 3 mg)

Пациентите с редки наследствени проблеми като непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или на глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Съдържание на натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. практически не съдържа натрий.

Препоръчва се повишено внимание, когато се предписва INVEGA с лекарства, за които се знае, че удължават QT интервала, напр. клас IA антиаритмични средства (напр. хинидин, дизопирамид) и клас III антиаритмични средства (напр. амиодарон, соталол), някои антихистамини, някои други антипсихотици и някои антималарийни средства (напр. мефлохин).

Потенциал на INVEGA да повлиява други лекарства

Не се очаква палиперидон да предизвиква клинично значими фармакокинетични взаимодействия с лекарства, които се метаболизират от цитохром P-450 изоензимите. Проучвания in vitro показват, че палиперидон не е индуктор на активността на CYP1A2.

Като се има предвид основният ефект на палиперидон върху ЦНС (вж. точка 4.8), INVEGA трябва да се използва с повишено внимание в комбинация с други лекарства, които действат върху централната нервна система, напр. анксиолитици, повечето антипсихотици, сънотворни, опиати и др. или с алкохол.

Палиперидон може да антагонизира ефекта на леводопа и на другите допаминови агонисти. Ако се смята, че тази комбинация е необходима, особено в терминалния стадий на болестта на Паркинсон, трябва да се предписва най-ниската ефективна доза от всяко лекарство.

Поради потенциала на INVEGA да предизвиква ортостатична хипотония (вж. точка 4.4), при прилагането му заедно с други терапевтични средства, които също имат такъв потенциал, напр. други антипсихотици, трициклични антидепресанти, може да се наблюдава адитивен ефект.

Препоръчва се повишено внимание, ако палиперидон се комбинира с други лекарства, за които се знае, че понижават прага на гърчовете (напр. фенотиазини или бутирофенони, клозапин, трициклични антидепресанти или селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs), трамадол, мефлохин и др.)

Не е провеждано проучване за взаимодействие между INVEGA и литий, но е малко вероятно да се наблюдава фармакокинетично взаимодействие.

Едновременното прилагане на INVEGA 12 mg веднъж дневно и дивалпроекс натрий таблетки с удължено освобождаване (500 mg до 2 000 mg веднъж дневно) няма ефект върху фармакокинетиката на валпроат при стационарно състояние. Едновременното прилагане на INVEGA и дивалпроекс натрий таблетки с удължено освобождаване увеличава експозицията на палиперидон (вж. по-долу).

Потенциал на други лекарства да повлияват INVEGA

Изследвания in vitro показват, че CYP2D6 и CYP3A4 могат да имат минимално участие в метаболизма на палиперидон, но няма нито in vitro нито in vivo признаци, че тези изоензими играят значима роля в метаболизма на палиперидон. Съпътстващо приложение на INVEGA с пароксетин, мощен инхибитор на CYP2D6, не показва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на палиперидон. Изследвания in vitro показват, че палиперидон е P- гликопротеин (P-gp) субстрат.

Едновременното прилагане на INVEGA веднъж дневно с карбамазепин 200 mg два пъти дневно предизвиква приблизително 37% намаление на средните стойности в стационарно състояние на ^Cmax ^{и AUC на палиперидон. Това намаление е предизвикано в значителна степен от} повишението с 35% на бъбречния клирънс на палиперидон, вероятно в резултат на индукция на реналния P-gp от карбамазепин. Минималното намаление на количеството активно вещество, екскретирано непроменено в урината, предполага, че едновременното прилагане на карбамазепин има малък ефект върху CYP метаболизма или бионаличността на палиперидон. По-значително намаление на плазмените концентрации на палиперидон би могло да възникне при по-високи дози карбамазепин. При започване на карбамазепин, дозата на INVEGA трябва да се преоцени и повиши, ако е необходимо. И обратно, при спиране на карбамазепин, дозата на INVEGA трябва да се преоцени и намали, ако е необходимо. За постигане на пълна индукция са необходими 2-3 седмици и след преустановяване на индуктора, ефектът му се премахва за подобен период от време. Подобен ефект върху палиперидон могат да имат и други лекарствени продукти и билки, които са индуктори като напр. рифампицин и жълт кантарион (Hypericum perforatum).

Лекарствени продукти, повлияващи времето за преминаване през стомашно-чревния тракт, могат да засегнат абсорбцията на палиперидон, напр. метоклопрамид.

Едновременното прилагане на еднократна доза INVEGA 12 mg и дивалпроекс натрий таблетки с удължено освобождаване (две таблетки от 500 mg веднъж дневно) води до увеличаване с приблизително 50% на Cmax и AUC на палиперидон. След клинична оценка трябва да се обсъди намаляване на дозата на INVEGA, ако се прилага едновременно с валпроат.

Едновременна употреба на INVEGA с рисперидон

Не се препоръчва едновременната употреба на INVEGA с перорален рисперидон, тъй като палиперидон е активния метаболит на рисперидон и комбинираното прилагане на двата лекарствени продукта може да доведе до адитивна експозиция на палиперидон.

Едновременна употреба на INVEGA с психостимуланти

Едновременната употреба на психостимуланти (напр. метилфенидат) с палиперидон може да доведе до екстрапирамидни симптоми при промяна на едната или и на двете терапии (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействия са провеждани само при възрастни.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на палиперидон по време на бременност.

Палиперидон няма тератогенен ефект при проучвания с животни, но са наблюдавани други видове репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). При новородени, изложени на антипсихотици (включително палиперидон) през третия триместър на бременността има риск от нежелани лекарствени реакции, включващи екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане след раждането, които могат да варират по тежест и продължителност. Докладвани са случаи на възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сомнолентност, респираторен дистрес или хранителни разстройства. Затова, новородените трябва да бъдат внимателно мониторирани.

INVEGA не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост. Ако по време на бременността трябва да се спре, това не трябва да става изведнъж.

Кърмене

Приложен в терапевтични дози на кърмещи жени, палиперидон се екскретира в кърмата до степен, при която има вероятност за поява на ефекти при кърмачето. INVEGA не трябва да се използва в периода на кърмене.

Фертилитет

Не са наблюдавани ефекти от практическо значение в неклиничните проучвания.

Палиперидон може да повлияе в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини, поради потенциалните ефекти върху нервната система и зрението (вж. точка 4.8).

Поради това, на пациентите трябва да се препоръча да не шофират и работят с машини, докато не стане известна тяхната индивидуална чувствителност към INVEGA.

Възрастни

Обобщение на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) при клинични проучвания с възрастни са главоболие, безсъние, седация/сомнолентност, паркинсонизъм, акатизия, тахикардия, тремор, дистония, инфекция на горните дихателни пътища, тревожност, замаяност, покачване на теглото, гадене, възбуда, констипация, повръщане, умора, депресия, диспепсия, диария, сухота в устата, зъбобол, мускулно-скелетна болка, хипертония, астения, болки в гърба, удължаване на QT в електрокардиограмата и кашлица.

НЛР, които изглежда са дозозависими, включват главоболие, седация/сомнолентност, паркинсонизъм, акатизия, тахикардия, дистония, замаяност, тремор, инфекция на горните дихателни пътища, диспепсия и мускулно-скелетна болка.

В проучванията при шизоафективно разстройство, от цялата група на INVEGA нежелани реакции са изпитали по-голям дял от пациентите, които са получавали съпътстващо лечение с антидепресант или стабилизатор на настроението, в сравнение с пациентите, лекувани с монотерапия с INVEGA.

Табличен списък на нежеланите реакции

Следват всички НЛР, които са съобщени при клинични проучвания и постмаркетинговия опит с палиперидон по категории честота, оценени при клинични изпитвания с INVEGA при възрастни. Използват се следните термини за честотата: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до

< 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

а Вж. по-долу „Хиперпролактинемия”

б Вж. по-долу „Екстрапирамидни симптоми”

в Не са наблюдавани при клинични проучвания с INVEGA, но са наблюдавани по време на постмаркетинговия опит с палиперидон

г При основни плацебо-контролирани изпитвания, случаи на захарен диабет се съобщават при 0,05% от пациентите, лекувани с INVEGA, в сравнение с 0% при плацебо групата. Общата честота на възникване във всички клинични изпитвания е 0,14% от всички пациенти, лекувани с INVEGA.

Нежелани реакции, наблюдавани с лекарствени форми на рисперидон

Тъй като палиперидон е активен метаболит на рисперидон, затова профилите на нежеланите реакции на тези съединения (включително перорални и инжекционни форми) са взаимосвързани. В допълнение към горепосочените нежелани реакции, при употребата на лекарствени продукти, съдържащи рисперидон са наблюдавани следните нежелани реакции, които се очаква да възникнат и при INVEGA.

Психични нарушения: разстройство на храненето, свързано със съня Нарушения на нервната система: мозъчно-съдово нарушение Нарушения на очите: флопи ирис синдром (интраоперативен) Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения: хрипове

Нарушения на кожата и подкожната тъкан: синдром на Stevens-Johnson/токсична епидермална некролиза

Описание на избрани нежелани реакции

Екстрапирамидни симптоми (ЕПС).

В клинични проучвания при шизофрения не e наблюдавана разлика между плацебо и INVEGA в дози 3 и 6 mg. Зависимост от дозата за ЕПС е наблюдавана при двете по-високи дози INVEGA (9 и 12 mg). В проучванията при шизоафективни разстройства във всички дозови групи е наблюдавана по-висока честота на ЕПС, в сравнение с плацебо, без ясна връзка с дозата.

ЕПС включват сборен анализ на следните термини: Паркинсонизъм (включва хиперсаливация, мускулно-скелетна скованост, паркинсонизъм, изтичане на слюнка, ригидност тип „зъбчато колело”, брадикинезия, хипокинезия, масковидно лице, мускулна скованост, акинезия, вратна ригидност, мускулна ригидност, паркинсонова походка, абнормен глабеларен рефлекс, паркинсонов тремор при покой); акатизия (включва акатизия, безпокойство, хиперкинезия и синдром на неспокойните крака); дискинезия (дискинезия, мускулни потрепвания, хореоатетоза, атетоза и миоклонус); дистония (включва дистония, хипертония, тортиколис, неволеви мускулни контракции, мускулна контрактура, блефароспазъм, окулогирация, парализа на езика, лицев спазъм, ларингоспазъм, миотония, опистотонус, орофарингеален спазъм, плеврототонус, спазъм на езика и тризмус) и тремор. Трябва да се отбележи, че са включени по-широк спектър от симптоми, които нямат непременно екстрапирамиден произход.

Покачване на тегло

В клинични проучвания при шизофрения са сравнени групи пациенти, които отговарят на критерия за напълняване - увеличаване на телесното тегло с ≥ 7%. Установена е сходна честота на напълняване при пациенти, приемащи INVEGA 3 mg и 6 mg, сравнени с тези на плацебо и по-голяма честота при пациентите, лекувани с INVEGA 9 mg и 12 mg, сравнени с тези на плацебо.

В клинични проучвания при шизоафективни разстройства по-голям процент от пациентите, лекувани с INVEGA (5%), показват покачване на телесното тегло ≥ 7% в сравнение с пациентите, третирани с плацебо (1%). В проучването, в което се изследват две дозови групи (виж точка 5.1) покачването на телесното тегло с ≥ 7% е 3% в групата на най-ниска доза (3- 6 mg), 7% в групата на по-висока доза (9-12 mg) и 1% в групата на плацебо.

Хиперпролактинемия

В клинични проучвания при шизофрения при INVEGA е наблюдавано повишаване на серумния пролактин при 67% от пациентите. Нежелани реакции, за които може да се предположи повишаване нивата на пролактина (напр. аменорея, галакторея, нарушения в менструалния цикъл, гинекомастия) са съобщени общо при 2% от пациентите. Максималното средно увеличение на концентрацията на серумния пролактин обикновено се наблюдава на 15-ия ден от лечението, но остава над изходното ниво в крайната точка на проучването.

Ефекти за терапевтичния клас

Удължаване на QT интервала, вентрикуларни аритмии (камерно мъждене, вентрикуларна тахикардия), внезапна необяснима смърт, сърдечен блок и Torsade de pointes могат да възникнат при антипсихотиците. За случаи на ВТЕ, включително случаи на белодробна

емболия и случаи на дълбока венозна тромбоза, се съобщава при употребата на антипсихотични средства – с неизвестна честота.

Палиперидон е активният метаболит на рисперидон. Може да е приложим профилът на безопасност на рисперидон.

Старческа възраст

При проучване, проведено при пациенти в старческа възраст с шизофрения, профилът на безопасност е подобен на този, наблюдаван при пациенти в останалите възрастови групи. INVEGA не е проучен при пациенти в старческа възраст с деменция. В клинични проучвания с някои други атипични антипсихотици се съобщава за повишен риск от смърт и мозъчно-съдови инциденти (вж. точка 4.4)

Педиатрична популация

Резюме на профила на безопасност

При едно краткосрочно и при две дългосрочни проучвания, проведени с палиперидон таблетки с удължено освобождаване при юноши на възраст 12 и повече години с шизофрения, общият профил на безопасност е подобен на този, наблюдаван при възрастни. При сборна юношеска популация с шизофрения (на 12 и повече години, N = 545), лекувани с INVEGA, честотата и вида на нежеланите реакции са подобни на тези при възрастни, с изключение на следните НЛР, които се съобщават по-често при юноши, приемащи INVEGA, отколкото при възрастни, приемащи INVEGA (и по-често, в сравнение с плацебо): седиране/сънливост, паркинсонизъм, повишаване на телесното тегло, инфекция на горните дихателни пътища, акатизия и тремор са докладвани много често (≥ 1/10) при юноши; коремна болка, галакторея, гинекомастия, акне, дизартрия, гастроентерит, епистаксис, ушна инфекция, увеличени триглицериди в кръвта и световъртеж са докладвани често (≥ 1/100, < 1/10) при юноши.

Екстрапирамидни симптоми (ЕПС)

При краткосрочно, плацебо-контролирано проучване при юноши, с фиксирана доза, честотата на ЕПС е по-висока, в сравнение с плацебо, за всички дози INVEGA и с повишена честота на ЕПС при по-високи дози. При всички проучвания при юноши ЕПС са по-чести при юноши, отколкото при възрастни за всяка доза INVEGA.

Покачване на тегло

При краткосрочно, плацебо-контролирано проучване при юноши, с фиксирана доза, по-висок процент от пациентите, лекувани с INVEGA (6-19% в зависимост от дозата) са имали покачване на телесното тегло с ≥ 7%, в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо (2%). Няма ясна връзка с дозата. При дългосрочно 2-годишно проучване пациентите, които са приемали INVEGA по време на двойно-слепи и отворени проучвания, е докладвано слабо покачване на тегло (4,9 kg).

При юношите покачването на теглото трябва да се оценява спрямо очаквания нормален растеж.

Пролактин

При отворено, до 2-годишно проучване на INVEGA за лечение на юноши с шизофрения, случаи на повишени серумни нива на пролактин се наблюдават при 48% от жените и 60% от мъжете.

Нежелани реакции, за които може да се предположат повишени нива на пролактин (напр. аменорея, галакторея, менструални нарушения, гинекомастия) са съобщавани общо при 9,3% от пациентите.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

По принцип, очакваните признаци и симптоми се изразяват в усилване на известните фармакологични ефекти на палиперидон, т.е. сънливост и седация, тахикардия и хипотония, удължаване на QT- интервала и екстрапирамидни симптоми. При предозиране са докладвани Torsade de pointes и камерно мъждене. В случай на остро предозиране трябва да се има предвид възможността да са приети различни лекарствени продукти.

Когато се преценяват терапевтичните нужди и периодът за възстановяване, трябва да се има предвид естеството на лекарството с удължено освобождаване. Палиперидон няма специфичен антидот. Трябва да се приложат общи поддържащи мерки. Трябва да се осигурят и поддържат свободни дихателни пътища, адекватно насищане с кислород и вентилиране. Трябва да започне незабавно наблюдение на сърдечно-съдовата система, което да включва продължително електрокардиографско мониториране за евентуална аритмия. Хипотонията и циркулаторният колапс трябва да бъдат лекувани със съответните мерки, като интравенозни вливания на течностти и/или симпатикомиметици. Трябва да се обмисли прилагането на активен въглен с лаксативи. В случай на тежки екстрапирамидни симптоми трябва да бъдат приложени антихолинергични средства. Непосредственото наблюдение и проследяване трябва да продължат докато пациентът се възстанови.