Ropivacain HCI B. Braun 5 mg/ml инжекционен разтвор
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ropivacain 5 mg/ml
Ропивакаин НС1 Б.Браун 5 mg/ml е показан за интратекално приложение при хирургическа анестезия при възрастни и юноши над 12 години.
Ропивакаин хидрохлорид трябва да се употребява само от или под наблюдението на клиницисти с опит в регионалната анестезия.
ДозировкаВъзрастни и юноши на възраст над 12 години
Следната таблица е ръководство за дозировка за интратекално приложение при възрастни. Най- малката необходима доза за осъществяване на ефективна блокада трябва да се използва
Опитът на анестезиолога и познаването на физическия статус на пациента са важни при определянето на дозата.
ХИРУРГИЧЕСКА АНЕСТЕЗИЯ
| Концентрация на ропивакаин хидрохлорид | Обем | Доза на ропивакаин хидрохлорид | Начало | Продълж ителност | |
| mg/ml | ml | mg | минути | часове | |
| Интратекално приложение | |||||
| Хирургия | 5.0 | 3-5 | 15-25 | 1-5 | 2-6 |
| Дозите в таблицата се считат за необходими за осъществяване на успешна блокада и трябва да се разглеждат като препоръчителни за употреба при възрастни пациенти. Индивидуални вариации в началото и продължителността на действие се наблюдават. Цифрите в колоната «доза» отразяват очаквания среден необходим диапазон на дозировка. Стандартни учебници трябва да се ползват като справочници за факторите, повлияващи специфични техники на блокада и индивидуални нужди на пациентите. | |||||
Педиатрична популация
Интратекалното приложение не е достатъчно проучено нито при бебета и прощъпалници, нито при деца.
Начин на приложениеЗа интратекална употреба.
Интратекално инжектиране трябва да се прилага след идентифициране на субарахноидалното пространство и изтегляне или аспириране на гръбначномозъчна течност със спиналната канюла.
Внимателно аспириране преди и по време на инжектиране се препоръчва за предотвратяване вътресъдово инжектиране. Неволно вътресъдово инжектиране може да се разпознае по временно ускоряване на сърдечната честота.
-
Свръхчувствителност към ропивакаин, други локални анестетици от амиден тип или към някои от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Общите противопоказания, свързани с регионална анестезия, включително невроаксиална анестезия, трябва да се имат предвид.
-
Интравенозна регионална анестезия (блокада на Bier)
-
Акушерска парацервикапна анестезия
-
Хиповолемия
Процедури с регионална анестезия трябва винаги да се провеждат в адекватно екипирана с оборудване и персонал среда. Оборудването и лекарствените продукти, необходими за наблюдение и спешна реанимация трябва да са готови за незабавна употреба. Получаващи големи нервни блокади пациенти трябва да бъдат в оптимално състояние и с поставена интравенозна система преди процедурата с блокада. Отговорният клиницист трябва да вземе необходимите предпазни мерки за избягване на вътресъдово инжектиране (вижте точка 4.2) и да бъде подходящо обучен и запознат с диагнозата и лечението на нежелани реакции, системна токсичност и други усложнения. След интратекално приложение, появата на системна токсичност не се очаква поради ниската приложена доза. Прекомерна приложена доза в субарахноидалното пространство може да причини пълна спинална блокада (вижте точка 4.9).
Сърдечносъдов риск
Пациенти, лекувани с антиаритмични агенти клас III (като амиодарон) трябва да бъдат наблюдавани отблизо и да се обмисля използването на ЕКГ мониторинг при тях, тъй като сърдечните ефекти могат да кумулират.
Хиповолемия
Пациенти с хиповолемия поради всякаква причина могат да развият внезапна и тежка хипотония по време на интратекална анестезия, независимо от използвания локален анестетик.
Пациенти с влошено общо здравословно състояние
Пациенти в увредено общо състояние поради напреднала възраст или други компрометиращи фактори като частичен или пълен проводен блок на сърцето, напреднало чернодробно заболяване или тежка бъбречна дисфункция се нуждаят от специално внимание, въпреки че регионална анестезия често е показана при такива пациенти.
Пациенти с чернодробно и бъбречно увреждане
Ропивакаин се метаболизира в черния дроб и затова трябва да се използва предпазливо при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност; многократните дози може да се наложи да бъдат редуцирани поради забавено отстраняване от организма.
Обикновено не се налага да се променя дозата при пациенти с увредена бъбречна функция, когато се използва еднократна доза или се прилага краткотрайно лечение. Ацидоза и намалена плазмена концентрация на протеин, често наблюдавани при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, могат да увеличат риска от системна токсичност.
Остра порфирия
Ропивакаин вероятно е порфирогенен и трябва да се предписва на пациенти с остра порфирия само при липсата на по-безопасна алтернатива. Подходящи предпазни мерки трябва да се вземат в случай на уязвими пациенти в съответствие с указанията в стандартни учебници и/ или консултация с експерти в областта на това заболяване.
Продължително приложение
Продължително приложение на ропивакаин трябва да се избягва при пациенти, едновременно лекувани със силни CYP1А2 инхибитори, като флувоксамин и еноксацин (вижте точка 4.5).
Специални предупреждения/предпазни мерки по отношение на помощните вещества Този лекарствен продукт съдържа 3,1 mg натрий на ml, които са еквивалентни на 0,16% от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на интратекално приложение на ропивакаин не са установени при бебета, прощъпапници или деца. Новородените може да изискват специално внимание поради незрялост на метаболитните пътища. По-големите вариации на плазмените концентрации на ропивакаин, наблюдавани в клинични изпитвания при новородени, предполагат съществуването на повишен риск от системна токсичност в тази възрастова група.
Ропивакаин хидрохлорид трябва да се използва предпазливо при пациенти, получаващи други локални анестетици или агенти, структурно подобни на локални анестетици от амиден тип, например определени антиаритмични средства като лидокаин и мексилетин, тъй като системните токсични ефекти кумулират. Едновременна употреба на ропивакаин хидрохлорид с общи анестетици или опиати може да потенцира взаимните (нежелани) реакции. Специфични проучвания на взаимодействие с ропивакаин и антиаритмични агенти клас III (като амиодарон) не са били провеждани, но се препоръчва предпазливо поведение (вижте също точка 4.4).
Цитохром Р450 (CYP) 1А2 участва в образуването на 3-хидрокси ропивакаин основният метаболит. Invivo плазменият клирънс на ропивакаин е бил намален с до 77% при едновременно приложение на флувоксамин, който е селективен и мощен CYP1А2 инхибитор. Продължително приложение на ропивакаин хидрохлорид трябва да се избягва при пациенти, лекувани едновременно със силни CYP1A2 инхибитори, като например флувоксамин и еноксацин, тъй като те могат да взаимодействат с ропивакаин хидрохлорид (вж. точка 4.4).
Invivo плазменият клирънс на ропивакаин е бил намален с 15% при едновременно приложение на кетоконазол, селективен и мощен инхибитор на CYP3А4. Но инхибирането на този изозим не е вероятно да има клинично значение.
Invitro ропивакаин е конкурентен инхибитор на CYP2D6, но изглежда не инхибира този изозим в клинично постижими плазмени концентрации.
Освен епидурално приложение за акушерска употреба, липсват адекватни данни за употребата на ропивакаин при човешка бременност. Експерименталните проучвания при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
КърменеИма недостатъчна информация за екскрецията на ропивакаин в кърмата.
ФертнлитетЛипсват клинични данни.
Липсват проучвания на ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. В зависимост от дозата, локалните анестетици могат да оказват слабо влияние върху менталната функция и координацията дори в отсъствието на изявена токсичност на ЦНС и могат временно да влошат придвижването и реактивността.
Профилът на нежелани реакции за ропивакаин хидрохлорид е подобен на тези за други локални анестетици с продължително действие от амиден тип.
Нежеланите реакции трябва да се различават от физиологичните ефекти на самата нервна блокада като хипотония и брадикардия по време на интратекална анестезия, и от събития, причинени от пробождане с игла (като спинален хематом, постдурално пункционно главоболие, менингит и епидурален абсцес). Много от най-често съобщаваните нежелани реакции като гадене, повръщане и хипотония са много чести по време на анестезия и обща хирургия и не е възможно да се разграничат онези, причинени от клиничната ситуация, от тези, причинени от лекарствения продукт или блокадата.
Пълна спинална блокада може да се получи с всички локални анестетици, ако епидурална доза неволно бъде приложена интратекално или ако твърде голяма интратекална доза бъде приложена. Системни и локализирани нежелани реакции на ропивакаин хидрохлорид обикновено се получават поради прекомерно дозиране, бърза абсорбция или неволно интрамускулно инжектиране. Но поради ниските използвани дози за интратекална анестезия, системни токсични реакции не се очакват.
Таблица с нежелани реакции
Много чести (≥1/10)
Чести (≥1/100 до <1/10)
Нечести (≥ 1/1,000 до < 1/100)
Редки (≥ 1/10,000 до < 1/1,000)
Много редки (< 1/10,000)
Неизвестни (не могат да бъдат изчислени от наличните данни)
В рамките на всяка системно-органен клас, нежеланите реакции са класифицирани по честота, като най-честите реакции са на първо място.
Нарушения на имунната система
Редки- алергични реакции (уртикария, ангионевротичен едем и анафилактична реакция до анафилактичен шок)
Психични нарушения
Нечести- безпокойство
Нарушения на нервната система
Чести- парестезия, световъртеж, главоболиеа
Нечести- симптоми на токсичност на ЦНС (гърчове, grand mal гърчове, припадъци, световъртеж, циркуморална парестезия, изтръпване на езика, хиперакузис, тинитус, зрителни нарушения, мускулни потрепвания, дизартрия, тремор, хипоестезияа)*
С неизвестна честота- Дискинезия
Сърдечни нарушения
Чести- брадикардияа, тахикардия
Редки- Сърдечен арест, аритмии
Съдови нарушения
Много чести- хипотония
Чести- хипертония, хипотония (деца)
Нечести- синкопа
Дихателни, гръдни и медиастинални нарушения
Нечести- задуха
Стомашно-чревни нарушения
Много чести- гадене, повръщане (деца)
Чести- повръщанеа
Мускулно скелетни нарушения и нарушения на съединителната тъкан
Чести- болка в гърба
Бъбречни и пикочни нарушения
Много чести- задръжка на уринаа
Общи нарушения
Чести- повишаване на температурата, втрисане
Нечести- хипотермия
а. Тези реакции са по-чести от посочените след интратекално приложение.
*Тези симптоми обикновено се наблюдават поради неволно вътресъдово инжектиране, предозиране или бърза абсорбция (вж. точка 4.9)
Отделни класове нежелани реакции
Неврологични усложнения
Невропатия и дисфункции на гръбначния мозък (например, синдром на предната спинална артерия, арахноидит, синдром на cauda equina), които могат да доведат в редки случаи до перманентни последствия, са били свързвани с регионална анестезия, независимо от използвания локален анестетик.
Пълна спинална блокада
Пълна спинална блокада може да се получи при приложение на прекомерна интратекална доза.
Педиатрична популация:
Честотата, вида и тежестта на нежеланите реакции при деца се очаква да бъдат същите като при възрастни, с изключение на хипотония, която е по-рядка при деца (< 1 при 10) и повръщане, което е по-често при деца (> 1 при 10).
При деца ранните прояви на локална анестетична токсичност може да бъдат трудни за установяване, тъй като те може да не могат да ги съобщят вербално (вж. също точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата: ул. „Дамян Груев” № 8 1303 София
Тел.:+35 928903417
уебсайт: www.bda.bg
Остра системна токсичност
Системните токсични реакции засягат предимно централната нервна система (ЦНС) и сърдечносъдовата система. Такива реакции се причиняват от високи кръвни концентрации на локален анестетик, което може да изглежда като причинено от (случайно) вътресъдово инжектиране, предозиране или изключително бърза абсорбция от силно васкуларизирани области (вижте точка 4.4). Реакциите на ЦНС са подобни за всички амидни локални анестетици, докато сърдечните реакции зависят повече от специфичното лекарство както в количествено, така и в качествено отношение.
Случайни вътресъдови инжектирания на локални анестетици могат да причинят незабавни (в рамките на секунди до няколко минути) системни токсични реакции. В случай на предозиране, върхови плазмени концентрации могат да не бъдат достигнати за един или два часа в зависимост от мястото на инжектиране и по такъв начин признаците на токсичност могат да бъдат забавени.
Долавянето на ранни признаци на токсичност на локален анестетик може да бъде трудно, ако блокадата е извършена по време на обща анестезия.
След интратекално приложение не се очаква поява на системна токсичност поради ниската приложена доза. Прекомерна приложена доза в субарахноидалното пространство може да причини спинална блокада.
Централна нервна система
Токсичността на централната нервна система е постепенна реакция със симптоми и признаци с ескалираща тежест. Отначало се наблюдават симптоми като нарушения на зрението или слуха, изтръпване около устата, световъртеж, главозамайване, изтръпване на крайниците и парестезия. Дизартрия, мускулна ригидност и тремор са по-сериозни и могат да предхождат началото на генерализирани гърчове. Тези признаци не трябва да се бъркат погрешно с подлежащо неврологично заболяване. Безсъзнание и тонично-клонични (grand mal) гърчове може да последват, които могат да продължат от няколко секунди до няколко минути. Хипоксия и хиперкапния се случват бързо по време на гърчовете поради засилената мускулна активност, заедно с нарушение на дишането. В тежки случаи може да се появи дори апнея. Респираторната и метаболитна ацидоза се засилва и удължава токсичните ефекти на локалните анестетици.
Възстановяване следва преразпределението на лекарството локален анестетик от централната нервна система с последващ метаболизъм и екскреция. Възстановяването може да бъде бързо, освен ако големи количества от лекарството са били инжектиране.
Сърдечносъдова токсичност
Сърдечносъдовата токсичност говори за по-тежка ситуация, Хипотония, брадикардия, аритмия и дори сърдечен арест могат да се наблюдават в резултат от високи системни концентрации на локални анестетици. При доброволци, интравенозната инфузия на ропивакаин е довела до признаци на потискане проводимостта и съкращението на сърдечния мускул.
Ефектите на сърдечносъдова токсичност по правило се предхождат от признаци на токсичност в централната нервна система, освен ако пациентът получава общ анестетик или е силно седиран с лекарствени продукти като бензодиазепини или барбитурати.
ЛечениеОборудването и лекарствените продукти, необходими за наблюдение и спешна реанимация трябва да готови за употреба.
Ако се появят признаци на остра системна токсичност, инжектирането на локален анестетик трябва да бъде спряно незабавно и симптомите от страна на ЦНС (гърчове, депресия на ЦНС) трябва да се лекуват своевременно с подходяща поддръжка на въздушните пътища/дихателна поддръжка и приложение на антиконвулсивни лекарствени продукти.
В случай на циркулаторен арест, трябва да започне незабавна сърдечно-белодробна реанимация. Оптималната оксигенация и вентилация и циркулаторната поддръжка, както и лечението на ацидозата, са от жизнена важност.
Ако възникне сърдечносъдова депресия (хипотония, брадикардия), трябва да се обмисли подходящо лечение с интравенозни течности, вазопресорни и/или инотропни средства. Ако възникне сърдечен арест, за успешен изход може да са необходими продължителни реанимационни усилия.
Фармакологични свойства - Ropivacain 5 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Анестетици; локални анестетици; Амиди
АТС код: N01BB09
Ропивакаин е локален анестетик от амиден тип с продължително действие и едновременно анестезиращи и аналгезиращи ефекти. Във високи дози ропивакаин хидрохлорид осъществява хирургическа анестезия, докато в ниски дози причинява сетивна блокада с ограничена и не прогресираща моторна блокада.
Механизмът е обратимо намаление на мембранната пропускливост на нервното влакно за натриеви йони. Вследствие на това скоростта на деполяризация намалява и прагът на възбудимост се увеличава, което довежда до локална блокада на нервните импулси.
Най-характерното свойство на ропивакаин е неговото дълготрайно действие. Началото и продължителността на ефикасността на локалния анестетик зависят от мястото на приложение и дозата, но не се повлияват от присъствието на съдосвиващ агент (като адреналин (епинефрин). За подробности относно началото и продължителността на действие на ропивакаин хидрохлорид, вижте точка 4.2.
Здрави доброволци, изложени на интравенозни инфузии, са понесли добре ропивакаин в ниски дози и с очаквани симптоми от страна на ЦНС при максималната понесена доза. Клиничният опит с ропивакаин показва добър диапазон на безопасност при адекватна употреба в препоръчвани дози.
Ропивакаин притежава кирален център и се доставя като чист S-(-)-енантиомер. Той е силно мастноразтворим. Всички метаболити имат локален анестезиращ ефект, но със значително по- ниска потентност и по-кратка продължителност от тези на ропивакаин.
АбсорбцияПлазмената концентрация на ропивакаин зависи от дозата, начина на приложение и васкуларизацията на инжекционното място. Когато се прилага интравенозно, Ропивакаин следва линейна фармакокинетика и Сmax
е пропорционална на дозата до 80 mg.
Ропивакаин демонстрира пълна и двуфазна абсорбция от епидуралното пространство с полуживоти на двете фази от порядъка на 14 min и 4 h при възрастни. Бавната абсорбция е ограничаващият скоростта фактор при елиминирането на ропивакаин, което обяснява защо полуживотът на очевидната елиминация е по-дълъг след епидурално отколкото след интравенозно приложение.
Увеличение на общите плазмени концентрации по време на непрекъсната епидурална и интерскаленова инфузия е било наблюдавано, свързано с следоперативно увеличение на α1- кисел гликопротеин.
Вариациите в несвързаната, г.е. фармакологично активна концентрация, са били много по- малки в сравнение с общата плазмена концентрация.
Тъй като ропивакаин притежава среден до нисък коефициент на чернодробна екстракция, неговата скорост на елиминация трябва да зависи от плазмената концентрация на несвързаната фракция. Следоперативно увеличение на алфа-кисел гликопротеин (AAG) ще намали несвързаната фракция поради увеличено свързване с протеини, което ще намали общия клирънс и ще доведе до увеличение на общите плазмени концентрации, както е било наблюдавано в проучвания при деца и възрастни. Клирънсът на несвързаната фракция на ропивакаин остава непроменен, както е илюстрирано от стабилните концентрации на несвързаната фракция по време на следоперативна инфузия. Именно концентрацията на
несвързаната фракция е свързана със системни фармакодинамични ефекти и токсичност.
РазпределениеРопивакаин притежава среден общ плазмен клирънс от порядъка на 440 ml/min, бъбречен клирънс 1 ml/min, обем на разпределение в стабилно състояние 47 литра и терминален полуживот 1,8 h след интравенозно приложение. Ропивакаин има междинен чернодробен коефициент на екстракция около 0,4. ТоЙ е свързан главно е алфа-кисел гликопротеин (AAG) в плазмата с несвързана фракция около 6%.
Ропивакаин лесно преминава в плацентата и равновесие по отношение на концентрацията на несвързаната фракция ще бъде постигнато бързо. Степента на свързване с плазмените протеини в плода е по-малка от тази при майката, което води до по-ниски общи плазмени концентрации в плода в сравнение с майката.
Биотрансформация и елиминиранеРопивакаин се метаболизира нашироко, предимно чрез ароматно хидроксилиране. Всичко 86% от дозата се екскретира в урината след интравенозно приложение, от което само около 1 % е свързан с непроменен ропивакаин. Основният метаболит е 3-хидрокси-ропивакаин, около 37% от който се екскретира в урината, предимно конюгиран. Екскрецията с урината на 4-хидрокси- ропивакаин, N-деалкилиран метаболит и 4-хидрокси-деалкилиран метаболит възлиза на 1- 3%. Конюгиран и неконюгиран 3-хидрокси-ропивакаин показват едва доловими концентрации в плазмата.
Подобен модел на метаболити е бил установен при деца на възраст над 1 година.
Нарушената бъбречна функция има малко или няма влияние върху фармакокинетиката на ропивакаин. Бъбречният клирънс на РРХ корелира значително с креатининовия клирънс. Липсата на корелация между общата експозиция, изразена като AUC, и креатининовия клирънс показва, че общият клирънс на РРХ включва не-бъбречно елиминиране в допълнение към бъбречната екскреция. Някои пациенти с нарушена бъбречна функция може да показват повишена експозиция на РРХ вследствие на нисък не-бъбречен клирънс. Вследствие на намалената токсичност за ЦНС на РРХ в сравнение с ропивакаин, клиничните последствия се считат за незначителни при краткосрочно лечение. Пациенти с бъбречно заболяване в терминален стадий, които са на диализа, не са проучвани.
Няма данни за invivo рацемизация на ропивакаин.
Старческа възраст
Плазменият клирънс на ропивакаин е намален, а елиминационният полуживот е удължен в тази популация. По тази причина, при продължително инжектиране дозата трябва да се индивидуализира (евентуално да се намали), за да се избегне натрупване на ропивакаин.