Medrol 4 mg tablets

Първична или вторична адренокортикална недостатъчност (хидрокортизон или кортизон са средствата на първи избор; при необходимост могат да бъдат прилагани синтетични аналози едновременно с минералкортикоиди; добавъчната терапия с минералкортикоиди е особено важна в кърмаческа възраст).

• Вродена надбъбречна хиперплазия

• Негноен тиреоидит

• Хиперкалциемия във връзка с карцином

1. Ревматични заболявания

Като адювантна терапия за краткосрочно приложение (с цел преодоляване на остър епизод или екзацербация) при:

• Псориатичен артрит

• Ревматоиден артрит, включително ювенилен ревматоиден артрит (определени случаи изискват поддържаща терапия с ниски дози)

• Анкилозиращ спондилит

• Остър и подостър бурсит

• Остър неспецифичен тендосиновит

• Остър подагрозен артрит

• Посттравматичен остеоартрит

• Синовит при остеоартрит

• Епикондилит

2. Колагенози

По време на екзацербация или като поддържащо лечение при определени случаи на:

• Системен лупус еритематозус

• Системен дерматомиозит (полимиозит)

• Остър ревматичен кардит

• Гигантоклетьчен артериит

3. Кожни заболявания

• Пемфигус

• Булозен херпетиформен дерматит

• Тежка форма на еритема мултиформе (синдром на Стивънс-Джонсън)

• Ексфолиативен дерматит

• Микозис фунгоидес

• Тежък псориазис

• Тежък себореен дерматит

4. Алергични състояния

Контрол на тежки или инвалидизиращи алергични състояния, рефрактерни към адекватни опити за конвенционално лечение:

5. Очни заболявания

Тежки остри и хронични алергични и възпалителни процеси, засягащи окото и неговите придатъци, като:

6. Респираторни заболявания

7. Хематологични заболявания

8. Онкологични заболявания

За палиативно лечение на:

9. Оточни състояния

10. Гастроинтестинални заболявания

За преодоляване на критичен период на заболяването при:

11. Нервната система

12. Органна трансплантация

13. Разни

Началната доза Медрол таблетки може да варира в зависимост от лекуваното заболяване. При по-леки случаи обикновено са достатъчни по-ниски дози, макар че при някои пациенти може да са необходими по-високи начални дози. Клинични ситуации, при които може да е показана терапия с високи дози, включват мозъчен оток (200 до 1 000 mg на ден), органна трансплантация (до 7 mg/kg на ден) и множествена склероза. Доказано е, че схеми с перорален метилпреднизолон 500 mg/ден за 5 дни или 1 000 mg/ден за 3 дни са ефективни при лечение на остри екзацербации на множествена склероза. Ако не се постигне задоволителен клиничен резултат след разумен период от време, лечението с Медрол таблетки трябва да се преустанови и пациентът да бъде прехвърлен на друга терапия. Ако лекарството трябва да бъде спряно след дългосрочна терапия, препоръчително е това да стане постепенно, а не внезапно.

След установяване на положителен клиничен отговор подходящата поддържаща доза трябва да се определи чрез намаляване на началната доза на подходящи интервали от време, докато се достигне минималната доза, която ще поддържа адекватен клиничен резултат. Трябва да се има предвид, че е необходимо постоянно проследяване по отношение на дозировката. Ситуациите, при които може да е необходима корекция на дозата, включват промени в клиничния статус в резултат на ремисии или екзацербации на болестния процес, индивидуален терапевтичен отговор на пациента, както и ефект на излагане на пациента на стресови ситуации, които не са директно свързани с лекуваното заболяване. В последната ситуация може да се наложи увеличаване на дозата на Медрол таблетки за определен период от време, в зависимост от състоянието на пациента.

Трябва да се подчертае, че дозовите изисквания са променливи и трябва да бъдат индивидуализирани в зависимост от лекуваното заболяване и клиничния отговор на пациента.

Алтернираща терапия през ден

При алтерниращата терапия през ден с кортикостероиди обичайните дневни дози се удвояват и се прилагат като еднократна доза през ден сутрин. Целта на този начин на лечение е да се осигурят положителните ефекти на кортикостероидите при пациенти, при които е необходима дългосрочна терапия, като в същото време се сведат до минимум определени нежелани лекарствени реакции, включително потискане на хипофизата и надбъбрека, къшингоидно състояние, симптоми на отнемане на кортикоидите и потискане на растежа при деца.

Медрол таблетки е противопоказан при пациенти, които имат:

• Системни микотични инфекции

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Приложението на живи или живи атенюирани ваксини е противопоказано при пациенти, получаващи имуносупресивни дози кортикостероиди.

Кортикостероидите могат да повишат чувствителността към инфекция, може да маскират някои признаци на инфекция и могат да се появят нови инфекции по време на тяхната употреба. Когато се използват кортикостероиди, може да има намалена резистентност и невъзможност да се локализира инфекцията. Инфекции с всякакви патогени, включително вирусни, бактериални, гъбични, протозойни или хелминтни организми, на всяка локализация в тялото могат да се свържат с употребата на кортикостероиди самостоятелно или в комбинация с други имунносупресивни лекарства, които засягат клетъчния имунитет, хуморалния имунитет или неутрофилната функция. Тези инфекции могат да бъдат леки, но могат да са тежки и понякога фатални. С повишаването на дозите на кортикостероидите степента на поява на инфекциозни усложнения се повишава.

Лица, които приемат лекарства, потискащи имунната система, са по-чувствителни към инфекции от здравите индивиди. Варицела и шарка, например могат да протекат много по- тежко или дори фатално при неимунизирани деца или при възрастни на кортикостероиди.

Приложението на живи или живи, атенюирани ваксини е противопоказано при пациенти, получаващи имуносупресивни дози кортикостероиди. Убити или инактивирани ваксини могат да се прилагат при пациенти, получаващи имунносупресивни дози кортикостероиди; отговорът към такива ваксини обаче може да е отслабен. Показани имунизационни процедури могат да се проведат при пациенти, получаващи неимуносупресивни дози кортикостероиди.

Употребата на кортикостероиди при активна туберкулоза трябва да се ограничи до случаи на фулминантна или дисеминирана туберкулоза, при които кортикостероидите се използват за контролиране на болестта заедно с подходящ противотуберкулозен режим. Ако кортикостероидите са показани при пациенти с латентна туберкулоза или туберкулинова реактивност, е необходимо строго наблюдение, тъй като може да настъпи реактивиране на заболяването. По време на продължителна кортикостероидна терапия тези пациенти трябва да получават хемопрофилактика.

Съобщава се за поява на саркома на Капоши при пациенти, получаващи кортикостероидна терапия. Прекъсването на кортикостероидите може да доведе до клинична ремисия.

Ролята на кортикостероидите при септичен шок е противоречива, като ранните проучвания съобщават както за благоприятни, така и за неблагоприятни ефекти. По-скорошни данни предполагат, че добавъчната терапия с кортикостероиди е благоприятна при пациенти с разгърнат септичен шок с прояви на надбъбречна недостатъчност. Въпреки това рутинната им употреба при септичен шок не се препоръчва. Един системен обзор на прилагането на кратък курс с високи дози кортикостероиди не подкрепя употребата им. Въпреки това мета-анализи и един обзор предполагат, че по-дълги курсове (5-11 дни) с кортикостероиди в ниски дози могат да понижат смъртността, особено при пациенти със зависим от вазопресори септичен шок.

Могат да настъпят алергични реакции (напр. ангиоедем).

Тъй като има редки случаи на кожни и анафилактични/анафилактоидни реакции при пациенти, получаващи кортикостероидна терапия, трябва да се вземат съответни предпазни мерки преди приложението, особено когато пациентът е с анамнеза за алергия към друго лекарство.

Това лекарство съдържа лактоза, получена от краве мляко. Трябва да се обръща особено внимание при пациенти с известна или подозирана свръхчувствителност към краве мляко или неговите съставки, или други млечни продукти, тъй като може да съдържа следи от млечни съставки.

При пациенти на кортикостероидна терапия, изложени на необичаен стрес, е показана повишена доза бързо действащи кортикостероиди преди, по време и след стресовата ситуация.

Фармакологични дози кортикостероиди, прилагани за продължителни периоди, могат да доведат до хипоталамо-хипофизна-надбъбречна супресия (вторична надбъбречна недостатъчност).

Степента и продължителността на предизвиканата надбъбречна недостатъчност варират между различните пациенти и зависят от дозата, честотата, времето на приложение и продължителността на глюкокортиоидната терапия. Този ефект може да се минимизира, като се използва алтернираща терапия през ден (вж. точка 4.2).

Освен това може да настъпи остра надбъбречна недостатъчност, водеща до фатален изход, ако глюкокортикостероидите се прекъснат внезапно.

Лскарственоиндуцираната надбъбречна недостатъчност може да се минимизира чрез постепенно намаляване на дозата. Този вид относителна недостатъчност може да персистира месеци след спиране на терапията, затова във всякакви случаи на стрес по време на този период трябва да се възстанови хормоналното лечение.

След рязко прекратяване на глюкокортикостероидите може да възникне стероиден „синдром на отнемане”, който привидно не е свързан с надбъбречната недостатъчност. Този синдром включва симптоми като анорексия, гадене, повръщане, сънливост, главоболие, треска, болка в ставите, десквамация, миалгия, загуба на тегло и/или хипотония. Предполага се, че тези ефекти се дължат по-скоро на внезапната промяна на глюкокортикостероидната концентрация, отколкото на ниски кортикостероидни нива.

Кортикостероидите могат да причинят или да влошат синдром на Къшинг и по тази причина те трябва да се избягват при пациенти с болест на Къшинг.

При пациентите с хипотиреоидизъм се наблюдава усилен ефект на кортикостероидите.

Кортикостероидите, включително метилпреднизолон, могат да повишат кръвната захар, да влошат съществуващ диабет и да предразположат пациенти на продължителна кортикостероидна терапия към захарен диабет.

При употребата на кортикостероиди могат да настъпят психични нарушения, вариращи от еуфория, безсъние, промени в настроението, промени на личността и тежка депресия до открити психотични прояви. Също така кортикостероидите могат да влошат съществуваща емоционална нестабилност или склонност към психоза.

При употребата на системни кортикостероиди могат да настъпят потенциално тежки психиатрични нежелани реакции (вж. точка 4.8). Симптомите обикновено се проявяват в рамките на няколко дни или седмици след започване на лечението. Повечето реакции отшумяват или след намаляване на дозата, или след прекратяване на лечението, въпреки че може да е необходимо специфично лечение.

При прекратяване на лечението с кортикостероиди се съобщава за психични ефекти; честотата на тези реакции е неизвестна. Пациентите/обгрижващите трябва да бъдат насърчавани да търсят медицинска помощ при поява на психична симптоматика, особено при подозрения за депресивни състояния или суицидни мисли. На пациентите/обгрижващите трябва да бъде обърнато внимание за възможни психични нарушения, които могат да се появят или по време, или веднага след понижаване на дозата/спиране на терапията със системни стероиди.

Кортикостероидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с припадъци.

Кортикостероидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с миастения гравис (вж. също информацията за миопатия в точката за мускулно-скелетни ефекти).

Макар че контролирани клинични изпитвания са показали, че кортикостероидите са ефективни при ускоряване на овладяването на обостряне при множествена склероза, те не показват, че кортикостероидите повлияват крайния изход или естествения ход на болестта. Проучванията със сигурност установяват, че за получаване на значим ефект са необходими относително високи дози кортикостероиди (вж. точка 4.2).

Има съобщения за епидурална липоматоза при пациенти, приемащи кортикостероиди, обикновено при продължителна употреба на високи дози.

Кортикостероидите трябва да се използват внимателно при пациенти с очен херпес симплекс, поради опасност от перфорация на роговицата.

При системно и локално приложение на кортикостероиди са възможни съобщения за зрителни смущения. Ако при пациент са налице симптоми като замъглено зрение или други зрителни смущения, пациентът трябва да бъде насочен за консултация с офталмолог за оценка на възможните причини, които могат да включват катаракта, глаукома или редки заболявания като централна серозна хориоретинопатия (ЦСХ), за които се съобщава след системно локално използване на кортикостероиди. Централната серозна хориоретинопатия може да доведе до отлепване на ретината.

Продължителната употреба на кортикостероидите може да доведе до задни субкапсуларни катаракти и нуклеарни катаракти (особено при деца), екзофталм или повишено вътреочно налягане, което може да доведе до глаукома с възможно увреждане на очните нерви. Развитието на вторична гъбична или вирусна инфекция на окото може също да се усили при пациенти, получаващи глюкокортикоиди.

Нежелани лекарствени реакции на глюкокортикоидите върху сърдечно-съдовата система, като дислипидемия и хипертония, при прилагане на високи дози и продължителен курс на лечение могат да предразположат пациенти със съществуващи сърдечно-съдови рискови фактори към допълнителни сърдечно-съдови нежелани реакции. Съответно, прилагането на кортикостероиди трябва да става внимателно при такива пациенти и е необходимо да се насочи вниманието към модифицирането на риска и допълнително наблюдение на сърдечната функция, ако е необходимо. Ниска доза и алтернираща терапия през ден може да намалят честотата на усложненията при кортикостероидно лечение.

Системните кортикостероиди трябва да се използват с повишено внимание и само ако е строго необходимо при случаи на застойна сърдечна недостатъчност.

Съобщава се за поява на тромбоза, включително венозен тромбоемболизъм, при лечение с кортикостероиди. По тази причина кортикостероидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти, които имат или може да са предразположени към тромбоемболични нарушения.

Кортикостероидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с хипертония.

Високи дози кортикостероиди могат да предизвикат остър панкреатит.

Няма универсален консенсус дали кортикостероидите сами по себе си предизвикват пептичните язви, установявани по време на лечението; въпреки това глюкокортикостероидната терапия може да маскира симптомите на пептична язва, така че перфорация или кръвоизлив могат да настъпят без значима болка. Глюкокортикоидната терапия може да маскира перитонит или други признаци и симптоми, свързани със стомашно-чревни нарушения, като перфорация, обструкция или панкреатит. При комбиниране с НСПВС рискът от развитие на стомашно-чревни язви се увеличава.

Кортикостероидите трябва да се използват с повишено внимание при неспецифичен улцерозен колит, ако съществува вероятност за застрашаваща перфорация, абсцес или друга пиогенна инфекция, дивертикулит, скорошни чревни анастомози или активна или латентна пептична язва.

В редки случаи се съобщава за хепатобилнарни нарушения, повечето от които са били обратими след спиране на лечението. По тази причина е необходимо съответно проследяване.

Съобщавано е за остра миопатия при употребата на високи дози кортикостероиди настъпваща най-често при пациенти с нарушения на невро-мускулната трансмисия (напр. миастения гравис) или при пациенти, приемащи съпътстваща терапия с невро-мускулни блокери (напр. панкурониум). Тази остра миопатия е генерализирана, може да включва очни и респираторни мускули и може да доведе до квадрипареза. Може да настъпи покачване на креатинин киназата. Клинично подобрение или възстановяване след спиране на лечението може да изисква седмици до години.

Остоеопорозата е честа, но нечесто разпознавана нежелана реакция, свързана с продължителната употреба на високи дози глюкокортикоиди.

Необходимо е повишено внимание при пациентите със системна склероза, тъй като се наблюдава повишена честота на склеродермична бъбречна криза при лечение с кортикостероиди, включително метилпреднизолон.

Кортикостероидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с бъбречна недостатъчност.

Средни или високи дози хидрокоргизон или кортизон могат да предизвикат покачване на кръвното налягане, задръжка на сол и вода и повишена екскреция на калий. Тези ефекти е по- малко вероятно да настъпят при синтетични производни, с изключение на случаите, в които се използват високи дози. Може да се наложи ограничаване на приема на сол и добавъчен прием на калий. Всички кортикостероиди повишават екскрецията на калций.

Системните кортикостероиди не са показани и следователно не трябва да се използват за лечение на травматично мозъчно нараняване. Едно многоцентрово проучване е установило повишена смъртност на 2ра седмица и бтия месец след нараняване при пациенти, на които е приложен метилпреднизолон натриев сукцинат, в сравнение с плацебо. Не е установена причинно-следствена връзка с лечението с метилпреднизолон натриев сукцинат.

Тъй като усложненията от лечението с глюкокортикоиди са зависими от големината на дозата и продължителността на лечението, за всеки отделен случай трябва да се вземе решение за дозата и продължителността на терапията и дали да се използва ежедневна или алтернираща терапия въз основа на отношението полза/риск.

Трябва да се използва възможно най-ниската доза кортикостероид за овладяване на съответното състояние, а когато е възможно намаляване на дозата, то трябва да става постепенно.

Едновременното приложение с CYP3A инхибитори, включително кобицистат-съдържащи продукти, се очаква да повиши риска от системни нежелани реакции. Такава комбинация трябва да се избягва, освен ако ползата надхвърля повишения риск от системни кортикостероидни нежелани реакции, при което пациентите трябва да бъдат проследявани за системни кортикостероидни нежелани реакции (вж. точка 4.5),

Аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства трябва да се използват внимателно в съчетание с кортикостероиди.

Съобщава се за феохромоцитомна криза след приложение на системни кортикостероиди, която може да бъде фатална. Кортикостероиди трябва да се прилагат на пациенти с подозиран или установен феохромоцитом само след съответна оценка на съотношението риск/полза.

Растежът и развитието при кърмачета и деца, подложени на продължителна кортикостероидна терапия., трябва да бъдат внимателно наблюдавани.

Растежът при деца, получаващи глюкокортикоидна терапия продължително време в дневна доза, разделена в няколко приема, може да бъде подтиснат и прилагането на тази дозова схема трябва да бъде ограничено до най-спешните показания. Алтерниращата терапия през ден с глюкокортикоид обикновено предотвратява или минимизира тази нежелана реакция (вж. точка 4.2).

Кърмачета и деца на продължителна кортикостероидна терапия са с особено висок риск от повишено вътречерепно налягане.

Високи дози кортикостероиди може да причинят панкреатит при деца.

Всяка таблетка съдържа 80 mg лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Всяка таблетка съдържа 1,5 mg захароза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или сукраза-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат това лекарство.

Метилпреднизолон е субстрат на цитохром Р450(CYP) ензимната система и се метаболизира основно чрез CYP3A4. CYP3A4 е доминиращият ензим от CYP чернодробна подгрупа при хора. Той катализира бр-хидроксилирането на стероидите, основната метаболизма стъпка на фаза I, както за ендогенните, така и за синтетичните кортикостероиди. Много други вещества също са субстрати на CYP3A4, като за някои от тях (както и други лекарства) е установено, че променят глюкокортикоидния метаболизъм чрез индукция (възходяща регулация) или инхибиране на CYP3A4.

Инхибитори на CYP3A4 - лекарства, които инхибират активността на CYP3A4, обикновено понижават чернодробния клирънс и повишават плазмената концентрация на лекарствата- субстрати на CYP3A4, като например метилпреднизолон. В присъствието на CYP3A4 инхибитор, може да е необходимо титриране на дозировката на метилпреднизолон, за да се избегне стероидна токсичност.

Индуктори на CYP3A4 - лекарства, които индуцират активността на CYP3 А4, обикновено повишават чернодробния клирънс, което води до понижена плазмена концентрация на лекарствата-субстрати на CYP3A4. Едновременното им прилагане може да изисква повишаване на дозировката на метилпреднизолон, за да се постигне желания резултат.

Субстрати на CYP3 А4 - в присъствието на друг субстрат на CYP3A4, чернодробният клирънс на метилпреднизолон може да бъде повлиян, като трябва да се направят необходимите дозови корекции. Възможно е нежеланите реакции, свързани със самостоятелното приложение на

всяко едно от лекарствата, да се проявят с по-голяма вероятност при едновременно приложение.

Ефекти, които не са медиирани от CYP3A4 - други взаимодействия и ефекти, настъпващи при метилпреднизолон, са описани в Таблица 1 по-долу.

В Таблица 1 е представен списък и описание на най-честите и/или клинично значими лекарствени взаимодействия или ефекти с метилпреднизолон.

Таблица 1. Важни лекарствени и други взаимодейетвия/ефекти с метилпреднизолон

Някои проучвания при животни показват, че кортикостероидите, приложени на майката във високи дози, могат да причинят малоформации на плода. Въпреки това кортикостероидите изглежда не причиняват вродени аномалии, когато се прилагат при бременни.

Тъй като не са провеждани съответни репродуктивни проучвания с метилпреднизолон при хора, този лекарствен продукт трябва да се използва по време на бременност само след внимателна оценка на съотношението полза/риск за майката и за плода.

Някои кортикостероиди лесно преминават през плацентата. Едно ретроспективно проучване открива повишена честота на кърмачета с по-ниско тегло, родени от майки, приемали кортикостероиди. При хора рискът от ниско родилно тегло изглежда е дозозависим и може да бъде сведен до минимум чрез предписване на по-ниски дози кортикостероиди. Кърмачета, родени от майки, които са приемали значителни дози кортикостероиди по време на бременността, трябва да бъдат внимателно наблюдавани и оценявани за белези на надбъбречна недостатъчност, въпреки че надбъбречната недостатъчност при новородени се проявява рядко при кърмачета, изложени in utero на кортикостероиди.

Няма известни ефекти на кортикостероидите върху родовата дейност и изгонването на плода.

Наблюдавани са катаракти при кърмачета, родени от майки, подложени на продължително лечение с кортикостероиди по време на бременността.

Кортикостероидите преминават в кърмата. Кортикостероидите, преминали в кърмата, могат да потиснат растежа и да повлияят на ендогенната глюкокортикоидна продукция при кърмачетата.

Този лекарствен продукт трябва да се използва по време на кърмене само след внимателна оценка на съотношението полза/риск за майката и за кърмачето.

Има данни от проучвания при животни, които показват, че кортикостероидите увреждат фертилитета (вж. точка 5.3).

Ефектите на кортикостероидите върху способността за шофиране или работа с машини не са били систематично оценявани. Нежелани лекарствени реакции като замайване, вертиго, зрителни смущения и умора са възможни след лечение с кортикостероиди. Ако са засегнати, пациентите не трябва да шофират и да работят с машини.

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел. +359 2 8903 417, уебсайт: www.bda.bg.

Няма клиничен синдром за остро предозиране с кортикостероиди.

Съобщенията за остра токсичност и/или смърт след предозиране на кортикостероидите са редки. В случаи на предозиране не е наличен специфичен антидот; лечението е подържащо и симптоматично.

Метилпреднизолон подлежи на диализа.