Repido 16 mg tablets

Репидо е показан за:

• Лечение на есенциална хипертония при възрастни

• Лечение на възрастни пациенти със сърдечна недостатъчност и нарушена левокамерна систолна функция (левокамерна фракция на изтласкване ≤ 40%), когато АСЕ инхибитори не се понасят, или като допълваща терапията към АСЕ инхибитори при пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, въпреки оптималната терапия, когато минералкортикоидни рецепторни антагонисти не се понасят (вж. точки 4.2,4.4, 4.5 и 5.1).

Препоръчителната начална доза и обичайната поддържаща доза на Репидо е 8mg веднъж дневно

Максимален антихипертензивен ефект се достига до 4 седмици след началото на лечението. При някои пациенти, при които кръвното налягане не е адекватно контролирано, дозата може да се увеличи до 16 mg веднъж дневно или до максимално 32 mg веднъж дневно. Лечението трябва да се коригира според повлияването на кръвното налягане.

Репидо може да се приема с други антихипертензивни средства. Добавянето на хидрохлоротиазид предизвиква адитивен антихипертензивен ефект при различните дози Репидо (вижте точка 4.3,4.4, 4.5 и 5.1).

Пациенти в старческа възраст:

Не е необходимо начално коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Пациенти с намален вътресъдов обем

Може да се обмисли приложение на начална доза от 4 mg при пациенти с риск от хипотония, като например пациенти, при които има вероятност обемът да е намален (вж. също 4.4).

Пациенти с нарушена бъбречна функция

Началната доза при пациенти с бъбречно увреждане, включително пациенти на хемодиализа, е 4 mg. Дозата трябва да се титрира според повлияването. Опитът при пациенти с много тежко или бъбречно увреждане в терминален стадий (креатининов клирънс <15 ml/min) е ограничен, (вж. точка 4.4.)

Пациенти с нарушена чернодробна функция

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се препоръчва първоначална доза от 4 mg веднъж дневно. Дозата трябва да се коригира според повлияването. Репидо е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане и/или холестаза (вижте точка 4.3 и 5.2).

Чернокожи пациенти

Антихипертензивният ефект на кандесартан е по-слаб при чернокожи пациенти в сравнение с нечернокожи пациенти. Поради това, при чернокожи в сравнение с нечернокожи пациенти може по-често да е необходимо повишаване на дозата на Репидо и да се прилага комбинирана терапия с цел контролиране на кръвното налягане (вж. точка 5.1).

Дозировка при сърдечна недостатъчност

Обичайната препоръчвана начална доза Репидо е 4 mg веднъж дневно. Повишаването на дозата до таргетната доза от 32 mg веднъж дневно (максимална доза) или до най-високата поносима доза се извършва чрез удвояване на дозата на интервали от най-малко две седмици (вижте точка 4.4). Оценката на пациентите със сърдечна недостатъчност трябва винаги да включва и оценка на бъбречната функция, включително проследяване на серумния креатинин и калий.

Репидо може да се прилага едновременно с друго лечение за сърдечна недостатъчност, включително АСЕ инхибитори, бета-блокери, диуретици и дигиталис или комбинация от тези лекарствени продукти. Репидо може да се прилага с друго лечение за сърдечна недостатъчност, включително АСЕ инхибитори, бета блокери, диуретици и дигиталис или комбинация от тези лекарствени продукти. Репидо може да се прилага заедно с АСЕ инхибитор при пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност въпреки оптималната стандартна терапия за сърдечна недостатъчност, когато минералкортикоидни рецепторни антагонисти не се понасят.

Комбинацията от АСЕ инхибитор, калий-съхраняващ диуретик и Репидо не се препоръчва и трябва да се обмисля само след внимателна оценка на възможните ползи и рискове (вж. точки 4.4,4.8 и 5.1).

Специални групи пациенти

Не е необходимо начално коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст или пациенти с намален вътресъдов обем, бъбречно увреждане или леко до умерено чернодробно увреждане.

Педиатрична популация

Не е установена безопасността и ефикасността на кандесартан при деца под 18 години при лечение на хипертония или сърдечна недостатъчност. Няма налични данни за това.

Перорално приложение.

Репидо трябва да се приема веднъж дневно с или без храна.

Бионаличността на кандесартан не се повлиява от приемането на храна.

• Свръхчувствителност към кандесартан цилексетил или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6);

• Тежко чернодробно увреждане и/или холестаза;

• Едновременната употреба на кандесартан с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 2 ml/min/1,73 m ) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Бъбречно увреждане

Както при други лекарства, които инхибират ренин-ангиотензин-алдостероновата система, може да се очакват промени в бъбречната функция при чувствителни пациенти, лекувани с Репидо. Когато Репидо се прилага при пациенти с хипертония, които имат бъбречно увреждане, се препоръчва периодично проследяване на стойностите на серумния калий и креатинина. Има ограничен опит при пациенти с много тежко бъбречно увреждане или бъбречно увреждане в терминален стадий (креатининов клирънс <15 ml/min). При тези пациенти дозата на Репидо трябва внимателно да се титрира, като стриктно се следи кръвното налягане.

Оценката на пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да включва периодично изследване на бъбречната функция, особено при пациенти в старческа възраст -75 години или по-възрастни, и при пациенти с увредена бъбречна функция.

По време на титриране на дозата на Репидо, се препоръчва проследяване на серумния креатинин и калия. Клиничните изпитвания при сърдечна недостатъчност не са включвали пациенти със серумен креатинин > 265 μmol/l (>3 mg/dL).

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Комбинирана терапия с АСЕ-инхибитор при сърдечна недостатъчност

Рискът от нежелани лекарствени реакции, особено хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), може да се повиши, когато

кандесартан се прилага едновременно с АСЕ инхибитор. Тройната комбинация от ACE инхибитор антагонист на минералкортикоидните рецептори и кандесартан също така не се препоръчва.

Прилагането на те тези комбинации трябва да става под стриктен лекарски контрол и редовно проследяване на бъбречната функция, нивата на електролитите и кръвното налягане.

Не трябва да се прилагат АСЕ инхибитори и ангиотензин II рецепторни блокери едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Хемодиализа

По време на диализа кръвното налягане може да бъде особено чувствително към блокада на AT1 рецепторите, поради намален плазмен обем и активиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система. Следователно, дозата на Репидо трябва да се титрира внимателно, като стриктно се проследява кръвното налягане на пациентите на хемодиализа.

Стеноза на бъбречната артерия

Лекарствени продукти, които влияят на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, включително ангиотензин II рецепторни блокери (АРБ), може да повишат кръвната урея и серумния креатинин при пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията към единствен бъбрек.

Бъбречна трансплантация

Няма опит по отношение на приложението на кандесартан при пациенти с наскоро направена бъбречна трансплантация.

Хипотония

По време на лечението с Репидо при пациенти със сърдечна недостатъчност може да възникне хипотония. Това може да се случи също и при пациенти с хипертония, при които има намаление на вътресъдовия обем, като например пациенти, приемащи високи дози диуретици. При започване на лечението трябва да се внимава и трябва да се направи опит за коригиране на хиповолемията.

Анестезия и оперативно лечение

По време на анестезия и оперативна намеса на пациенти, лекувани с антагонисти на ангиотензин, може да възникне хипотония поради блокада на ренин-ангиотензин системата.

Много рядко, хипотонията може да бъде тежка, така че да се наложи приложението на интравенозни течности и/или вазопресори.

Стеноза на аортната и митралната клапа (обструктивна хипертрофична кардиомиопатия) Както и при другите вазодилататори, необходимо е специално внимание при пациенти, страдащи от хемодинамично значима стеноза на аортната и митралната клапа или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм обикновено не се повлияват от лечение с антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Поради това приложението на Репидо не се препоръчва.

Хиперкалиемия

Едновременното приложение на Репидо с калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти, които може да повишат стойностите на калия (напр. хепарин) може да доведе до повишаване на серумния калий при пациенти с хипертония. Серумните нива на калий трябва редовно да се проследяват при необходимост.

При пациенти със сърдечна недостатъчност, лекувани с Репидо възникне хиперкалиемия Препоръчва се периодично проследяване на серумния калий. Не се препоръчва комбинацията на АСЕ инхибитор, калий-съхраняващ диуретик (например спиронолактон) и Репидо и трябва да се прилага само след внимателна оценка на потенциалните ползи и рискове.

Общи предупреждения

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на ренин- ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка конгестивна сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване, което е първопричинно, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с други лекарствени продукти, които влияят на тази система, се свързва с остра хипотония, азотемия, олигурия или рядко, с остра бъбречна недостатъчност. Вероятността от появата на подобни ефекти не може да се изключи при лечение с ангиотензин II антагонисти. Както при всяко друго антихипертензивно средство, прекомерното намаление на артериалното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично мозъчно-съдово заболяване може да доведе до миокарден инфаркт или инсулт.

Антихипертензивният ефект на кандесартан може да бъде засилен от приема на други лекарства, понижаващи кръвното налягане, независимо дали са предписани като антихипертензивни или заради други показания.

Бременност

Не трябва да се започва употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти по време на бременност. Освен ако продължаването на терапията с ангиотензин II рецепторни антагонисти не се смята за особено важна, при пациентките, които планират да забременеят трябва да се направи промяна в терапията, като се назначи алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При диагностициране на бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да се спре и, ако е уместно, трябва да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

При пациентки след менархе вероятността за бременност трябва да се проверява редовно. Трябва да се дава подходяща информация и/или да се вземат предпазни мерки за предотвратяване на риска за експозиция по време на бременност (вижте точка 4.3 и 4.6).

Репидо съдържа лактоза и натрий.

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Веществата, които са изследвани при клинични фармакокинетични проучвания включват хидрохлоротиазид, варфарин, дикоксин, перорални контрацептиви (например етинилестрадиол/левоногестрел), глибенкламид, нифедипин и еналаприл. Не са открити значими фармакокинетични взаимодействия с тези лекарствени продукти.

Едновременното приложение на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти, които повишават стойностите на калия (напр. хепарин), може да доведе до повишаване на серумния калий. Трябва стойностите на серумния калий да се проследяват, ако е необходимо (вж. точка 4.4).

Обратими повишения в концентрациите на серумния литий са докладвани по време на едновременното приложение на литий с АСЕ инхибитори. Подобен ефект може да настъпи и с агиотензин II рецепторни антагонисти. Не се препоръчва приложението на кандесартан с литий. Ако тази комбинация се счита за необходима, препоръчва се внимателно проследяване на нивата на серумния литий.

Когато ангиотензин II антагонисти се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (напр. селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина >3g ден) и неселективни нестероидни противовъзпалителни средства), може да се получи отслабване на антихипертензивния ефект.

Какго при АСЕ инхибиторите, едновременната употреба на ангиотензин II антагонисти и нестероидни противовъзпалителни средства може да доведе до увеличен риск от влошаване на бъбречната функция, включително е възможна остра бъбречна недостатъчност и увеличаване на серумния калий, особено при пациенти с влошена от преди това бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага внимателно, особено при пациенти в старческа възраст.

Пациентите трябва да се хидратират достатъчно и трябва да се обмисли проследяване на бъбречната функция след започването на едновременна терапия и периодично след това.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-- ангиотензин-алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са убедителни; въпреки това, не може да се изключи леко увеличение на риска. Макар че няма контролирани епидемиологични данни за риска при ангиотензин II рецепторните инхибитори, за този клас лекарства може да съществува подобен риск. Освен ако продължаването на терапията с ангиотензин рецепторни блокери не се смята за особено важна, при пациентките, които планират да забременеят, трябва да се направи промяна в терапията, като се назначи алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност.

Когато бременността е диагностицирана, лечението с ангиотензин II антагонисти трябва незабавно да се спре и, ако е уместно, трябва да се започне алтернативна терапия.

Известно е, че експозицията на ангиотензин II антагонисти през втория и третия триместър на бременността предизвиква фетотоксичност при хората (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. също и 5.3).

Ако експозицията на ангиотензин II антагонисти е започнала от втория триместър на бременността, се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа. Деца, чиито майки са приемали ангиотензин II антагонисти, трябва да бъдат наблюдавани внимателно за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Тъй като няма информация за употребата на Репидо по време на кърмене, не се препоръчва приемането му в този период, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установени профили на безопасност, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Няма проучвания за влиянието на кандесартан върху способността за шофиране и рабпта с машини. Трябва да се има предвид, че по време на лечението с Репидо може да възникнат замайване или умора.

Лечение на хипертония

При контролирани клинични изпитвания нежеланите лекарствени реакции са били леки и преходни. Общата честота на нежеланите лекарствени реакции не показва връзка с дозата или възрастта. Броят на случаите на прекъсване на лечението поради нежелани лекарствени реакции е подобен при кандесартан цилексетил (3,1%) и плацебо (3,2%).

При обобщен анализ на данни от клинични изпитвания при пациенти с хипертония, при кандесартан цилексетил честотата на нежеланите лекарствени реакции е била най-малко с 1% по- висока от честотата, наблюдавана при плацебо. Поради това определяне, най-често докладваните нежелани лекарствени реакции са били замаяност/вертиго, главоболие и респираторни инфекции.

Таблицата по-долу представя нежеланите реакции от клинични проучвания и постмаркетингов опит:

Честотата нежеланите реакции е:

Много чести (≥1/10); чести (≥1/100, до <1/10); нечести (≥1/1000, до <1/100); редки (≥1/10000, до <1/1000); много редки (<1/10000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка.

Лабораторни изследвания

По принцип не е открито клинично значимо повлияване на рутинните лабораторни показатели от кандесартан цилексетил. Както при другите инхибитори на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, наблюдавано е слабо понижение на хемоглобина.

Обикновено не е необходимо рутинно проследяване на лабораторните показатели при пациенти, които приемат Репидо. Обаче, при пациенти с бъбречно увреждане се препоръчва периодично проследяване на стойностите на серумния калий и креатинина.

Лечение на сърдечна недостатъчност

Профилът на нежеланите лекарствени реакции на кандесартан цилексетил при пациенти със сърдечна недостатъчност съответства на фармакологичните свойства на лекарството и на здравното състояние на пациентите. В клиничната програма CHARM, сравняваща кандесартан цилексетил в дози до 32 mg (n= 3 803) с плацебо (n = 3 796), 21,0% от пациентите в групата с кандесартан цилексетил и 16,1% от групата с плацебо са преустановили лечението поради нежелани лекарствени реакции. Често наблюдаваните нежелани реакции са били хиперкалиемия, хипотония и бъбречно увреждане. Тези събития са били най-чести при пациенти над 70 години, при дибетици, или при индивиди, които приемат други лекарствени продукти, повлияващи ренин- ангиотензин алдостероновата система, особено АСЕ инхибитори и/или спиронолактон.

Таблицата представя нежелани реакции от клинични проучвания и постмаркетингов опит.

Лабораторни изследвания:

При сърдечна недостатъчност чести реакции са хиперкалиемия и бъбречно увреждане при пациенти, лекувани с кандесартан цилексетил.

Препоръчва се периодично проследяване на серумния креатинин и калий (вижте точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +359 2 8903417

уебсайт: .www.bda.bg

Въз основа на фармакологични съображения, се счита, че най-вероятно основната проява на предозиране ще бъде симптоматична хипотония и замайване. При отделните съобщения за предозиране (с до 672 mg кандесартан цилексетил) пациентите са се възстановили без проблеми.

Ако се появи симптоматична хипотония, трябва да се започне симптоматично лечение и да се проследяват жизнените показатели. Пациентът трябва да се постави в легнало положение с повдигнати крака. Ако това не е достатъчно, трябва да се увеличи плазменият обем чрез инфузия, например на изотоничен физиологичен разтвор. Може да се приложат симпатомиметични лекарствени продукти, ако гореспоменатите мерки не са достатъчни. Кандесартан цилексетил не се отстранява чрез хемодиализа.