Pretimectal 35 mg modified-release tablets

Фармакотерапевтична група: Други кардиоваскуларни антиангинозни лекарствени средства АТС код: С01ЕВ15

Чрез запазване на енергийния метаболизъм в клетките, изложени на хипоксия или исхемия, треметазидин предотвратява намаляването на вътреклетъчния АТФ, като по този начин осигурява нормалното функциониране на йонните помпи и трансмембранния натриево-калиев транспорт, поддържайки клетъчната хомеостаза.

Триметазидин инхибира р-окислението на мастните киселини чрез блокиране на дълговерижната 3-кетоацил-СоА тиолаза, с което се усилва окислението на глюкоза. В исхемичната клетка енергията, получени чрез окисление на глюкоза, изисква по-малък разход на кислород в сравнение с процеса на β-окисление. Потенциранего на окислението на глюкоза оптимизира енергийните процеси в клетката, като по този начин поддържа подходящ енергиен метаболизъм в периода на исхемията.

При пациенти с исхемична болест на сърцето триметазидин действа като метаболитен агент, който запазва вътреклетъчните нива на високоенергийни фосфати в миокарда.

Антиисхемичните ефекти се постигат без да са придружени от хемодинамични ефекти.

Клинични проучвания са демонстрирали ефикасността и безопасността на триметазидин при лечението на пациенти с хронична ангина пекторис, приложен или самостоятелно, или когато ползите от други антиангинозни лекарствени продукти са били недостатъчни.

В рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване с 426 пациенти (TR1MPOL- II) триметазидин (60 mg дневно), добавен към метопролол 100 mg дневно (50 mg два пъти дневно) в продължение на 12 седмици, статистически значимо подобрява резултатите на параметрите от тестовете с физическо натоварване и клиничните симптоми в сравнение с плацебо: обща продължителност на теста с физическо натоварване +20,1 s, р = 0.023, общо работно натоварване +0.54 MET, р = 0,001, време до настъпване на ST-депресия от 1 mm +33,4 s, р = 0,003, време до настъпване на ангинозна болка +33,9 s, р < 0,001, ангинозни пристъпи на седмица-0,73, р = 0,014 и консумация набързо действащи нитрати на седмица -0,63, р = 0,032, без хемодинамични промени.

В рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване с 223-ма пациенти (Sellier) една таблетка от 35 mg триметазидин с изменено освобождаване (два пъти дневно), добавена към 50 mg атенолол (еднократно дневно) в продължение на 8 седмици, води до значително повишаване (+34.4 s, р = 0,03) на времето до настъпване на ST-депресия от 1 mm при теста с физическо натоварване, в подгрупата пациенти (п =173), в сравнение е плацебо, 12 часа след приема на лекарството. Значима разлика бе доказана също за времето до поява на ангина пекторис (р = 0,049). Не може да се установи значима разлика между групите за другите вторични крайни точки (обща продължителност на теста с физическо натоварване, общо работно натоварване и клинични крайни точки).

При 1962-ма пациенти, в тримесечно рандомизирано, двойносляпо проучване (проучването Vasco), на върха на атенолол 50 mg на ден, две дози на триметазидин (70 mg/ден и 140 mg/ден) са били изследвани в сравнение с плацебо. В общата популация, включваща асимптомни и симптомни пациенти, триметазидин не успява да демонстрира ползи едновременно при ергометричните (обща продължителност на теста с физическо натоварване, време до настъпване на ST-депресия от 1 mm и време до поява на ангина) и клиничните крайни точки. Въпреки това, в подгрупата на симптомните пациенти (n = 1574), определени в пост-хок анализа, триметазидин (140 mg) значимо подобрява общата продължителност на теста е физическо натоварване (+23,8 s спрямо +13,1 s при плацебо, р = 0,001) и времето до поява на ангинозна болка (+46,3 s спрямо +32,5 s при плацебо, р = 0,005).

Максималната концентрация след перорално приложение се измерва средно 5 часа след приема на таблетката. След 24 часа плазмената концентрация в продължение на 11 часа остава на ниво над или равно на 75% от максималната концентрация.

Равновесно състояние се достига най-късно след 60-ия час.

Храненето не оказва влияние върху фармакокинетичната характеристика на Претимектал.

Обемът на разпределение е 4,8 l/kg, свързването с плазмените протеини е ниско: in vitro измервания показват стойности от 16%.

Триметазидин се екскретира предимно с урината, основно в непроменен вид.

Времето на полуживот на триметазидин е средно около 7 часа при здрави млади доброволци и 12 часа при индивиди на възраст над 65 години. Тоталният клирънс на триметазидин е резултат от бъбречния клирънс, корелиращ пряко с креатининовия клирънс и в по-малка степен от чернодробния клирънс, който се намалява с възрастта.

Старческа възраст

Хората в старческа възраст може да имат повишено излагане към триметазидин вследствие на свързаната с възрастта понижена бъбречна функция. Специално фармакокинетично проучване, проведено при хора в старческа възраст (75-84 години) или в напреднала старческа възраст (≥ 85 години) показва, че умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс между 30 и 60 ml/min) повишават съответно до 1,0 и 1,3 пъти експозицията към триметазидин в сравнение с по-млади пациенти (30-65 години) с умерено бъбречно увреждане.

Специфично клинично проучване, проведено с хора в старческа възраст (над 75 години), приемащи доза от 2 таблетки триметазидин MR 35 mg дневно, в два приема и анализирано по метода на кинетичната популация, е установило двукратно увеличение на плазмените нива при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min) в сравнение с тези с креатининов клирънс над 60 ml/min.

Не се наблюдават проблеми с безопасността в старческа възраст в сравнение с общата популация.

Бъбречно увреждане

Експозицията към триметазидин се увеличава средно с 1,7 пъти при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс между 30 и 60 ml/min), и средно с 3,1 пъти при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min) в сравнение със здрави доброволци с нормална бъбречна функция.

Не се наблюдават проблеми с безопасността в тази популация в сравнение с общата популация.