Zarzio 48 MU (96 MU/ml) - Solution for injection/infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Zarzio 48 MU (96 MU/ml)
-
Намаляване на продължителността на неутропенията и честотата на фебрилната неутропения при пациенти, лекувани с утвърдена цитотоксична химиотерапия по повод на злокачествени заболявания (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластични синдроми) и намаляване на продължителността на неутропенията при пациенти, подложени на миелоаблативна терапия, която се последва от костномозъчна трансплантация, за които се приема, че имат риск за продължителна тежка неутропения.
Безопасността и ефикасността на филграстим са сходни при възрастни и деца, които приемат цитотоксична химиотерапия.
-
Мобилизиране на периферните кръвни прогениторни клетки (peripheral blood progenitor cells - PBPCs).
-
При пациенти - деца или възрастни, с тежка конгенитална, циклична или идиопатична неутропения с абсолютен брой на неутрофилите (АБН) ≤ 0,5 × 109/l и анамнеза за тежки или рецидивиращи инфекции е показано продължителното прилагане на филграстим с цел повишаване на броя на неутрофилите и с цел намаляване на честотата и продължителността на свързаните с инфекции събития.
-
Лечение на персистираща неутропения (АБН ≤ 1,0 × 109/l) при пациенти с HIV инфекция в напреднал стадий, с цел понижаване на риска от бактериални инфекции, при липса на други подходящи възможности за овладяване на неутропенията.
Лечението с филграстим трябва да се прилага само в сътрудничество с онкологични центрове, които имат опит в лечението с G-CSF и хематологичен опит и разполагат с необходимите диагностични средства. Процедурите на мобилизиране и афереза трябва да се провеждат в сътрудничество с онкохематологични центрове, които имат достатъчно опит в тази област и в които може коректно да се проведе проследяването на хемопоетичните прогениторни клетки.
Утвърдена цитотоксична химиотерапия
Дозировка
Препоръчваната доза филграстим е 0,5 MU/kg/ден (5 μg/kg/ден). Първата доза филграстим трябва да се прилага най-малко 24 часа след цитотоксичната химиотерапия. При рандомизирани клинични изпитвания е използвана доза 230 μg/m2/ден (4,0 до 8,4 μg/kg/ден), прилагана подкожно.
Ежедневното приложение на филграстим трябва да продължи до преминаване над очакваната стойност за максималния спад на неутрофилите (надир) и до възстановяване на броя на неутрофилите в границите на нормата. След утвърдена химиотерапия за солидни тумори, лимфоми и лимфоидна левкемия се очаква продължителността на лечението за постигане на тези критерии да бъде до 14 дни. След въвеждащо и консолидиращо лечение за остра миелоидна левкемия продължителността на лечението може да бъде значително по-голяма
(до 38 дни) в зависимост от типа, дозата и схемата на приложената цитотоксична химиотерапия.
При пациентите, лекувани с цитотоксична химиотерапия, обикновено се установява преходно повишаване на броя на неутрофилите 1 - 2 дни след започването на лечението с филграстим. За стабилно терапевтично повлияване обаче терапията с филграстим не трябва да се преустановява преди преминаване на очаквания надир и възстановяване на броя на неутрофилите в границите на нормата. Не се препоръчва преждевременно преустановяване на лечението с филграстим преди времето на очаквания надир на броя на неутрофилите.
Начин на приложение
Филграстим може да се прилага като ежедневна подкожна инжекция или ежедневна интравенозна инфузия, разреден в 5% разтвор на глюкоза, с продължителност 30 минути (вж. точка 6.6). В повечето случаи се предпочита подкожният начин на приложение. Данни от проучване с прилагане на еднократна доза свидетелстват за това, че е възможно при интравенозно приложение продължителността на ефекта да е скъсена. Не е изяснено клиничното значение на тези данни по отношение на многократно прилагане. Изборът на път на въвеждане зависи от индивидуалния клиничен случай.
При пациенти, лекувани с миелоаблативна терапия, която се последва от костномозъчна трансплантация
Дозировка
Препоръчваната начална доза филграстим е 1,0 MU/kg/ден (10 μg/kg/ден). Първата доза филграстим трябва да се прилага най-малко 24 часа след цитотоксичната химиотерапия и най-малко 24 часа след костномозъчната инфузия.
След преминаване над стойността за максималния спад на неутрофилите (надир) дневната доза филграстим трябва да бъде титрирана в зависимост от неутрофилния отговор, както следва:
| Брой на неутрофилите | Корекция на дозата филграстим |
| > 1,0 × 109/l за 3 последователни дни | Трябва да се намали дозатадо 0,5 MU/kg/ден (5 μg/kg/ден) |
| След това, ако АБН остане > 1,0 × 109/l за 3 последователни дни | Трябва да се прекрати прилагането на филграстим |
| Ако АБН спадне до < 1,0 × 109/l по време на самото лечение, дозата филграстим трябва да се повиши отново в съответствие с описаните по-горе стъпки | |
| АБН = абсолютен брой на неутрофилите | |
Начин на приложение
Филграстим може се прилага като 30-минутна или 24-часова интравенозна инфузия или като продължителна подкожна инфузия в продължение на 24 часа. Филграстим трябва да се разреди в 20 ml 5% разтвор на глюкоза (вж. точка 6.6).
За мобилизиране на PBPC при пациенти, подложени на миелосупресивна или миелоаблативна терапия, която се последва от трансплантация на автоложни PBPC
Дозировка
Препоръчваната доза филграстим за мобилизиране на PBPC при самостоятелно приложение е 1,0 MU/kg/ден (10 μg/kg/ден) за 5 - 7 последователни дни. Планиране на времето на левкоферезата: Често са достатъчни 1 или 2 левкоферези през дни 5 и 6. При други обстоятелства е възможно да са необходими допълнителни левкоферези. Прилагането на филграстим трябва да се продължава до последната левкофереза.
Препоръчваната доза филграстим за мобилизиране на PBPC след миелосупресивна химиотерапия е 0,5 MU/kg/ден (5 μg/kg/ден) от първия ден след края на химиотерапията до преминаване над очаквания надир и до възстановяване на броя на неутрофилите в границите на нормата. Левкофереза трябва да се провежда в периода, когато АБН се покачва от < 0,5 × 109/l до > 5,0 × 109/l. За пациентите, които не са били подложени на продължителна химиотерапия, обикновено е достатъчна една левкофереза. При други обстоятелства се препоръчват допълнителни левкоферези.
Начин на приложение
Филграстим за мобилизиране на PBPC при самостоятелно приложение:
Филграстим може да се прилага като 24-часова продължителна подкожна инфузия или като подкожна инжекция. За инфузията филграстим трябва да бъде разреден в 20 ml 5% разтвор на глюкоза (вж. точка 6.6).
Филграстим за мобилизиране на PBPC след миелосупресивна химиотерапия: Филграстим трябва да се прилага като подкожна инжекция.
За мобилизиране на PBPC при здрави донори преди алогенна трансплантация на PBPC
Дозировка
За мобилизация на PBPC при здрави донори филграстим трябва да се прилага в
доза 1,0 MU/kg/ден (10 μg/kg/ден) в продължение на 4 - 5 последователни дни. Левкоферезата трябва да започне на 5-я ден и при необходимост да продължи до 6-я ден с цел набавянето
на 4 × 106 CD34+ клетки/kg от телесната маса на пациента.
Начин на приложение
Филграстим трябва да се прилага като подкожна инжекция. При пациенти с тежка хронична неутропения
Дозировка
Конгенитална неутропения:
Препоръчваната начална доза е 1,2 MU/kg/ден (12 μg/kg/ден), приложена като еднократна доза или разделена на няколко приема.
Идиопатична или циклична неутропения:
Препоръчваната начална доза е 0,5 MU/kg/ден (5 μg/kg/ден), приложена като еднократна доза или разделена на няколко приема.
Коригиране на дозата:
Филграстим трябва да се прилага ежедневно чрез подкожна инжекция, докато се достигне и може да се поддържа брой на неутрофилите, надвишаващ 1,5 × 109/l. При получаване на клиничния отговор трябва да се установи минималната ефективна доза за поддържане на това ниво. Необходимо е дългосрочно ежедневно приложение за поддържане на адекватен брой на неутрофилите. След терапия с продължителност 1 - 2 седмици началната доза може да бъде удвоена или намалена наполовина в зависимост от клиничното повлияване. След това дозировката може да бъде индивидуално адаптирана на всеки 1 - 2 седмици за поддържане на средния брой неутрофили между 1,5 × 109/l и 10 × 109/l. При пациенти с тежки инфекции може да се обмисли ускорена схема на повишаване на дозата. При клиничните изпитвания 97% от пациентите с клинично повлияване демонстрират пълно повлияване при доза ≤ 24 μg/kg/ден. Не е установена безопасността на филграстим при дългосрочно прилагане в дози, надвишаващи
24 μg/kg/ден при пациенти с тежка хронична неутропения.
Начин на приложение
Конгенитална, идиопатична или циклична неутропения: Филграстим трябва да се прилага като подкожна инжекция.
При пациенти с HIV инфекция
Дозировка
За обратимост на неутропенията:
Препоръчваната начална доза филграстим е 0,1 MU/kg/ден (1 μg/kg/ден) с титриране максимум до 0,4 MU/kg/ден (4 μg/kg/ден) до достигане и поддържане на нормалния брой неутрофили (АБН > 2,0 × 109/l). При клинични проучвания тези дози предизвикват отговор при > 90% от пациентите, постигащи обратимост на неутропенията при медиана от 2 дни.
При малък брой пациенти (< 10%) за постигане на обратимост на неутропенията са били необходими дози до 1,0 MU/kg/ден (10 μg/kg/ден).
За поддържане на нормален брой неутрофили:
След постигане на обратимост на неутропенията е необходимо установяване на минималната ефективна доза за поддържането на нормалния брой неутрофили. Препоръчва се начално коригиране на дозата, целящо промяна на дневната доза с 30 MU/ден (300 μg/ден). В зависимост от АБН на пациента може да се наложи допълнително адаптиране на дозата за поддържане на броя на неутрофилите > 2,0 × 109/l. При клинични проучвания е било необходимо прилагането на 30 MU/ден (300 μg/ден) в продължение на 1 - 7 дни на седмица за поддържането на АБН > 2,0 × 109/l с медиана на честотата на прилагане 3 дни на седмица.
Може да е необходимо дългосрочно прилагане с цел поддържане на АБН > 2,0 × 109/l.
Начин на приложение
Обратимост на неутропенията или поддържане на нормален брой неутрофили: Филграстим трябва да се прилага като подкожна инжекция.
Старческа възраст
Клиничните изпитвания с филграстим включват малък брой пациенти в старческа възраст. При тази група обаче не са провеждани специални проучвания и по тази причина не могат да бъдат направени конкретни препоръки за дозировката.
Бъбречно увреждане
Клиничните изпитвания с филграстим при пациенти с тежко увреждане на бъбречната или чернодробната функция показват сходство на фармакокинетичния и фармакодинамичния профил с този при здрави индивиди. При тези обстоятелства не се налага коригиране на дозата.
Употреба в педиатрията при тежка хронична неутропения и злокачествени заболявания
Шестдесет и пет процента от пациентите, изследвани в програмата от изпитвания при тежка хронична неутропения, са били под 18-годишна възраст. Ефикасността на лечението е очевидна при тази възрастова група, в която повечето включени пациенти са с конгенитална неутропения. Не съществуват разлики в профила на безопасност при педиатрични пациенти, лекувани за тежка хронична неутропения.
Данните от клиничните проучвания при педиатрични пациенти показват, че безопасността и ефикасността на филграстим са сходни при възрастни и деца, лекувани с цитотоксична химиотерапия.
Дозировка
Препоръчваните дози при педиатричните пациенти са същите като тези при възрастните, подложени на миелосупресивна цитотоксична химиотерапия.
Начин на приложение
Предварително напълнената спринцовка не е предвидена за измерване на обеми под 0,3 ml
поради пружинния механизъм. Дози под 0,3 ml не трябва да се прилагат с този продукт. Ако е необходимо, инжекционният разтвор може да се разреди (вж. точка 6.6).
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на гранулоцит-колониостимулиращия фактор (G-CSF), името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Специални предупреждения и предпазни мерки при всички показания
Свръхчувствителност
При пациенти, лекувани с филграстим, се съобщава за свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, настъпили при първоначално или последващо лечение. При пациенти с клинично значима свръхчувствителност приложението на Zarzio трябва да се прекрати окончателно. Zarzio не трябва да се прилага при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към филграстим или пегфилграстим.
Белодробни нежелани реакции
Белодробните нежелани реакции, по-конкретно интерстициалната белодробна болест, са били съобщавани след прилагането на G-CSF. Възможно е пациентите с анамнеза за скорошни белодробни инфилтрати или пневмония да са изложени на по-висок риск. Появата на белодробни симптоми, като кашлица, висока температура и диспнея, придружени от рентгенологичните признаци за белодробна инфилтрация и влошаване на белодробната функция, могат да бъдат предупредителни признаци на остър респираторен дистрес синдром (ОРДС). В тези случаи лечението с филграстим трябва да бъде прекратено и да се приложи подходяща терапия.
Гломерулонефрит
За гломерулонефрит се съобщава при пациенти, приемащи филграстим и пегфилграстим. Обикновено, събитията на гломерулонефрит отзвучават след намаляване на дозата или прекратяване на лечението с филграстим и пегфилграстим. Препоръчва се проследяване на резултатите от изследванията на урината.
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
За синдрома на нарушена капилярна пропускливост, който може да бъде животозастрашаващ, ако се забави лечението, се съобщава след прилагане на гранулоцит-колониостимулиращ фактор и се характеризира с хипотензия, хипоалбуминемия, едема и хемоконцентрация.
Пациентите, които развиват симптоми на синдрома на нарушена капилярна пропускливост, трябва да бъдат внимателно проследявани и да получат стандартно симптоматично лечение, което може да включва необходимостта от интензивна терапия (вж. точка 4.8).
Спленомегалия и руптура на слезката
Съобщавани са асимптомни случаи на спленомегалия и случаи на руптура на слезката при пациенти след прилагане на G-CSF. Някои случаи на руптура на слезката са с фатален изход. Следователно размерът на слезката трябва да се проследява внимателно (напр. клиничен преглед, ехография). Диагнозата руптура на слезката трябва да се обмисли при донори и/или пациенти, съобщаващи за болка в лявата горна част на корема или болка в горната част на рамото. Наблюдавано е, че намаляването на дозата филграстим забавя или спира прогресията на уголемяване на слезката при пациенти с тежка хронична неутропения и при 3% от пациентите се изискваше спленектомия.
Растеж на злокачествени клетки
G-CSF може да стимулира растеж на миелоидни клетки in vitro и подобни ефекти могат да се наблюдават при някои немиелоидни клетки in vitro.
Миелодиспластичен синдром или хронична миелоидна левкемия
Не са установени безопасността и ефикасността на прилагането на филграстим при пациенти с миелодиспластичен синдром или хронична миелогенна левкемия. Филграстим не е показан за употреба при тези заболявания. Особено внимание е необходимо при диагностичното разграничаване на бластната трансформация при хроничната миелоидна левкемия от остра миелоидна левкемия.
Остра миелоидна левкемия
Поради ограничените данни за безопасност и ефикасност при пациенти с вторична остра миелогенна левкемия (ОМЛ) филграстим трябва се прилага с повишено внимание. Не са установени безопасността и ефикасността на приложението на филграстим при пациенти с de novo ОМЛ под < 55-годишна възраст с добри цитогенични показатели [t(8;21), t(15;17), и inv(16)].
Тромбоцитопения
При пациенти, получаващи филграстим, се съобщава за тромбоцитопения. Броят на тромбоцитите трябва да се проследява стриктно, особено през първите няколко седмици от лечението с филграстим. Необходимо е временно прекъсване или намаляване на дозата филграстим при пациенти, които развиват тромбоцитопения (броят на тромбоцитите е
< 100 × 109/l)
Левкоцитоза
При по-малко от 5% от пациентите, получаващи филграстим в дози,
надвишаващи 0,3 MU/kg/ден (3 μg/kg/ден), е наблюдаван брой на белите кръвни клетки, равен или надвишаващ 100 × 109/l. Не са съобщавани нежелани ефекти, пряко дължащи се на тази степен на левкоцитоза. Поради възможните рискове, свързани с тежка левкоцитоза обаче, по време на терапията с филграстим трябва периодично да се изследва броят на белите кръвни клетки. Ако броят левкоцити надхвърли 50 × 109/l след очаквания максимален спад (надир), приемът на филграстим трябва незабавно да се прекрати. Ако броят на левкоцитите се увеличи до > 70 × 109/l, приемът на филграстим за мобилизация на PBPC трябва се прекрати или дозата му да бъде намалена.
Имуногенност
Както при всички терапевтични протеини, съществува потенциал за имуногенност. Степента на образуване на антитела спрямо филграстим обикновено е ниска. Свързващи антитела се появяват, както се очаква при всички биологични продукти. Към настоящия момент обаче, те не са свързани с неутрализираща активност.
Специално предупреждение и предпазни мерки, свързани със съпътстващи заболявания
Специални предупреждения при сърповидноклетъчна анемия при хетерозиготни и хомозиготни пациенти
При употребата на филграстим при хетерозиготни и хомозиготни пациенти със сърповидноклетъчна анемия има съобщения за кризи на сърповидноклетъчна анемия, в някои случаи фатални. Лекарите трябва да подхождат с повишено внимание при прилагането на филграстим при хетерозиготни и хомозиготни пациенти със сърповидноклетъчна анемия.
Остеопороза
При продължително лечение с филграстим (повече от 6 месеца) може да има показания за проследяване на костната плътност при пациенти, страдащи от остеопоротични заболявания на костите.
Специални мерки при пациенти с рак
Филграстим не трябва да се използва за повишаване дозата на цитотоксичната химиотерапия над утвърдените схеми на дозиране.
Рискове, свързани с химиотерапия с повишени дози
Специално внимание е необходимо при пациенти, подложени на химиотерапия във високи дози, защото не е доказано по-добро повлияване на тумора, а увеличените дози на химиотерапевтичните средства могат да предизвикат повишена токсичност, в това число сърдечни, белодробни, неврологични и дерматологични реакции (вж. информацията за предписване на използваните специфични химиотерапевтични средства).
Ефект на химиотерапията върху еритроцитите и тромбоцитите
Само по себе си лечението с филграстим не изключва развитието на тромбоцитопения и анемия, дължащи се на миелосупресивната химиотерапия. Поради вероятност от приемане на
по-високи дози химиотерапия (напр. пълни дози от предписаната схема), е възможно пациентът да е изложен на повишен риск от развитието на тромбоцитопения и анемия. Препоръчва се редовно проследяване на броя на тромбоцитите и хематокрита. Необходимо е особено внимание, когато се прилагат самостоятелно или в комбинация химиотерапевтични средства, за които е известно, че причиняват тежка тромбоцитопения.
Установено е, че използването на мобилизирани с филграстим PBPC понижава степента на задълбочаване и продължителността на тромбоцитопенията след миелосупресивна или миелоаблативна химиотерапия.
Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия при пациенти с рак на млечната жлеза и рак на белия дроб
В постмаркетинговото обсервационно проучване миелодиспластичен синдром (МДС) и остра миелоидна левкемия (ОМЛ) се свързват с употребата на пегфилграстим, алтернативен G-CSF лекарствен продукт, съвместно с химиотерапия и/или лъчетерапия при пациенти с рак на млечната жлеза или рак на белия дроб. Не е наблюдавана подобна връзка между филграстим и МДС/ОМЛ. Въпреки това пациентите с рак на млечната жлеза или с рак на белия дроб трябва да се проследяват за признаци и симптоми на МДС/ОМЛ.
Други специални предпазни мерки
Не са проучвани ефектите на филграстим при пациенти със силно намален брой на миелоидните прогениторни клетки. Филграстим оказва влияние предимно върху неутрофилните прекурсори, като предизвиква повишаване на броя на неутрофилите. Затова при пациенти с намален брой прекурсори неутрофилният отговор може да бъде отслабен (като при подложените на екстензивна лъчетерапия или химиотерапия, или при пациенти с туморна инфилтрация на костния мозък).
Има отделни съобщения за съдови нарушения, включително венооклузивна болест и нарушения на обема на течностите при пациенти, подложени на химиотерапия с високи дози, последвана от костномозъчна трансплантация.
Има съобщения за реакция на присадката срещу приемателя и фатални случаи при пациенти, получаващи G-CSF след алогенна костномозъчна трансплантация (вж. точка 4.8 и 5.1).
Повишената хемопоетична активност на костния мозък в отговор на терапията с растежен фактор се свързва с преходни патологични находки при образните изследвания на костите. Това трябва да се има предвид при интерпретацията на резултатите от образните изследвания на костите.
При здрави доброволци и при пациенти с онкологично заболяване се съобщава за аортит след приложение на G-CSF. Получените симптоми включват треска, коремна болка, неразположение, болка в гърба и повишени маркери на възпалението (напр., С-реактивен протеин и брой на белите кръвни клетки). В повечето случаи аортитът се диагностицира чрез КТ и обикновено отшумява след спиране на G-CSF. Вижте също точка 4.8.
Специални предупреждения при пациенти, подложени на мобилизация на РВРС
Мобилизиране
Няма проспективни рандомизирани сравнения между двата препоръчвани метода на мобилизиране (само филграстим или в комбинация с миелосупресивна химиотерапия) в рамките на една и съща популация пациенти. Степента на вариабилност между отделните пациенти и между лабораторните резултати за CD34+ клетки означава, че директното сравнение между отделните проучвания е трудно. По тази причина е трудно да се препоръча оптимален метод. Изборът на метод за мобилизиране трябва да се прецени спрямо общите цели на лечението за всеки отделен пациент.
Предшестваща експозиция на цитотоксични средства
При пациенти, подложени на много продължителна предшестваща миелосупресивна терапия, е възможно да не се постигне достатъчна мобилизация на PBPC за достигане на препоръчваната минимална продукция (≥ 2,0 × 106 CD34+ клетки/kg) или ускоряване на тромбоцитното възстановяване до същото ниво.
Някои цитотоксични средства показват специфична токсичност към хемопоетичния прогениторен пул и могат да имат нежелан ефект върху прогениторната мобилизация. Средства като мелфалан, кармустин (BCNU) и карбоплатин, прилагани за продължителни периоди, преди опитите за прогениторна мобилизация, могат да снижат прогениторния прираст.
Доказано е обаче, че комбинираното прилагане на мелфалан, карбоплатин или BCNU едновременно с филграстим е ефективно за прогениторна мобилизация. При предстояща трансплантация на периферни кръвни прогениторни клетки се препоръчва планирането на процедура за мобилизация на стволовите клетки в ранните етапи на лечебния курс на пациента. При такива пациенти трябва да се обърне особено внимание на броя мобилизирани прогенитори преди прилагането на химиотерапия във високи дози. Ако прирастът е недостатъчен според посочените по-горе количествени критерии, трябва да се търсят алтернативни форми на лечение, които не изискват прогениторна поддръжка.
Оценка на продукцията на прогениторни клетки
При оценяване на броя на прогениторните клетки, продуцирани при третирани с филграстим пациенти, трябва внимателно да бъде избран методът за количествено определяне. Резултатите от флоуцитометричния анализ на броя на CD34+ клетките варират в зависимост от точността на използвания метод и резултатите от изследванията в различни лаборатории трябва да се интерпретират с повишено внимание.
Статистическият анализ на връзката между броя на реинфузираните CD34+ клетки и скоростта на тромбоцитното възстановяване след високи дози химиотерапия показва сложна, но непрекъсната връзка.
Препоръката за минимален прираст от ≥ 2,0 × 106 CD34+ клетки/kg се основава на публикации за опити с резултат адекватно хематологично преустройство. Продукции, надвишаващи този прираст, корелират с по-бързо възстановяване, докато тези с по-ниски стойности - с по-бавно възстановяне.
Специални предупреждения при здрави донори, подложени на мобилизиране на PBPC
Мобилизацията на PBPC не води до пряка клинична полза при здравите донори и трябва да се прилага само за целите на алогенната трансплантация на стволови клетки.
Мобилизацията на PBPC трябва да се обмисля като възможност само при донори, които отговарят на нормалните клинични и лабораторни критерии за донорство на стволови клетки, като се обръща специално внимание на хематологичните показатели и на данните за инфекциозни заболявания.
Не са проучвани безопасността и ефикасността на филграстим при здрави донори на възраст
< 16 години или > 60 години.
Преходна тромбоцитопения (тромбоцити < 100 × 109/l) след прилагане на филграстим и левкофереза се наблюдава при 35% от изследваните пациенти. Сред тях се съобщава за два случая на тромбоцитен брой < 50 × 109/l, които се отдават на процедурата на левкофереза.
При необходимост от прилагането на повече от една левкофереза особено внимание трябва да се обърне на донорите с тромбоцити < 100 × 109/l преди левкоферезата; по принцип афереза не трябва да се провежда при брой на тромбоцитите < 75 × 109/l.
Левкоферезата не трябва да се провежда при донори, приемащи антикоагуланти, или при такива с доказани нарушения на хемостазата.
Донорите, приемащи G-CSF за мобилизация на PBPC, трябва да бъдат проследявани до достигане на нормалните стойности на хематологичните показатели.
Специални предупреждения при реципиенти на алогенни PBPC, мобилизирани с филграстим
Съвременните данни показват, че имунологичните взаимодействия между алогенните PBPC присадки и реципиента могат да бъдат свързани с повишен риск от развитие на остра или хронична реакция на присадката срещу приемника (GvHD), в сравнение с костномозъчната трансплантация.
Специални предупреждения при пациенти с тежка хронична неутропения
Филграстим не трябва да се прилага при пациенти с тежка конгенитална неутропения, които развиват левкемия или при които има данни за еволюция на левкемията.
Кръвна картина
Възможно е възникването на други промени в кръвните клетки, включително анемия и преходно нарастване на броя на миелоидните прогенитори, което налага стриктно проследяване на клетъчния брой.
Трансформация в левкемия или миелодиспластичен синдром
Специално внимание е необходимо при диагностицирането на тежките хронични неутропении, за да се отграничат от други хемопоетични заболявания като апластична анемия, миелодисплазия и миелоидна левкемия. Преди започване на лечението трябва да се проведе
изследване на пълната кръвна картина, включващо диференциална кръвна картина и определяне броя на тромбоцитите, както и оценка на костномозъчната морфология и кариотип.
При клиничните изпитвания при пациенти с тежка хронична неутропения, приемащи филграстим, се отчита ниска честота (около 3%) на миелодиспластичен синдром (MDS) или левкемия. Това се наблюдава само при пациенти с конгенитална неутропения. MDS и левкемията са естествени усложнения на болестта и връзката им с прилагането на филграстим остава недоказана. При извадка от около 12% от пациентите с нормални цитогенетични стойности на изходно ниво впоследствие при повторна рутинна оценка се установяват патологични изменения, в това число монозомия 7. Понастоящем не е ясно дали дългосрочното лечение на пациентите с тежка хронична неутропения предразполага към развитие на цитогенетични аномалии, MDS или левкемична трансформация. Препоръчва се периодично провеждане на морфологично и цитогенетично изследване на костния мозък (приблизително на всеки 12 месеца).
Други специални предупреждения
Трябва да се изключат евентуални причини за преходна неутропения, напр. вирусни инфекции.
Хематурията е честа, а протеинурия е наблюдавана при малък брой пациенти. Проследяването на тези събития изисква периодично изследване на урината.
Не са проучени безопасността и ефикасността при новородени и пациенти с автоимунна неутропения.
Специални предупреждения при пациенти с HIV инфекция
Кръвна картина
Абсолютният брой на неутрофилите (АБН) трябва да се проследява стриктно, особено през първите няколко седмици от лечението с филграстим. Някои пациенти може да се повлияят много бързо със значително увеличаване на броя на неутрофилите при началната доза филграстим. През първите 2 - 3 дни от лечението с филграстим се препоръчва ежедневно измерване на АБН. След това измерването на АБН трябва да се извършва поне два пъти седмично през първите две седмици и след това - един път седмично или веднъж на две седмици в периода на поддържащата терапия. При интермитентно прилагане
на 30 MU/ден (300 μg/ден) филграстим е възможно да се наблюдават големи флуктуации на индивидуалните АБН с течение на времето. За определяне на най-ниската стойност (надир) на АБН при даден пациент се препоръчва вземането на кръвните проби за АБН да се извършва непосредствено преди всяко прилагане на дозата филграстим по схема.
Рискове, свързани с повишени дози на миелосупресивните лекарствени продукти
Само по себе си лечението с филграстим не изключва развитието на тромбоцитопения и анемия, дължащи се на миелосупресивни терапии. Поради вероятността за получаване на по-високи дози или повече на брой такива лекарствени продукти едновременно с филграстим пациентът е изложен на повишен риск от развитието на тромбоцитопения и анемия. Препоръчва се редовно проследяване на кръвната картина (вж. по-горе).
Инфекции и злокачествени състояния, причиняващи миелосупресия
Неутропенията може да се дължи на опортюнистични инфекции, инфилтриращи костния мозък, като комплекса Mycobacterium avium, или на злокачествени процеси - напр. лимфом. При пациенти с диагностицирани инфекции, инфилтриращи костния мозък, или злокачествени заболявания трябва да се обмисли назначаването на подходяща терапия за повлияване на подлежащото заболяване в допълнение към прилагането на филграстим за лечение на
неутропенията. Ефектите на филграстим върху неутропенията, дължаща се на инфилтрираща костния мозък инфекция или злокачествен процес, не са добре проучени.
Помощни вещества
Zarzio съдържа сорбитол (E420). Това лекарство не трябва да се прилага при пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза, освен при категорична необходимост.
Бебета и малки деца (под 2-годишна възраст) може все още да не са диагностицирани за наследствена непоносимост към фруктоза. Интравенозно приложение на лекарства (съдържащи сорбитол/фруктоза) може да бъде животозастрашаващо и трябва да бъде противопоказано при тази популация, освен при категорична клинична необходимост и липса на алтернативни терапии.
Трябва да бъде снета подробна анамнеза по отношение на симптомите на наследствена непоносимост към фруктоза при всеки пациент, преди приложението на този лекарствен продукт.
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са проучени категорично безопасността и ефикасността на филграстим, прилаган в един и същ ден с миелосупресивна цитотоксична химиотерапия. Поради чувствителността на бързо делящите се миелоидни клетки към миелосупресивната цитотоксична химиотерапия прилагането на филграстим не се препоръчва през периода от 24 часа преди до 24 часа след химиотерапията. Предварителните данни от малък брой пациенти, подложени на комбинирана терапия с филграстим и 5-флуороурацил, показват възможна екзацербация на неутропенията.
Възможните взаимодействия с други хемопоетични растежни фактори и цитокини не са проучени при клинични изпитвания.
Тъй като литият съдейства за освобождаването на неутрофили, съществува вероятност от потенциращ ефект върху филграстим. Въпреки че това взаимодействие не е било официално проучвано, няма данни, че такова взаимодействие е вредно.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на филграстим при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност. При зайци се наблюдава повишена честота на загуба на ембриони при експозиции, многократно по-високи от клиничната, и при наличие на токсичност за майката (вж. точка 5.3). В литературата има съобщения, описващи трансплацентарното преминаване на филграстим при бременни жени.
Zarzio не се препоръчва по време на бременност. Кърмене
Не е известно дали филграстим/метаболитите се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията със Zarzio, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Филграстим не засяга репродуктивните способности или фертилитета при мъжки и женски плъхове (вж. точка 5.3).
Филграстим може да повлияе в незначителна степен способността за шофиране и работа с машини. Може да възникне замаяност след приложение на филграстим (вж. точка 4.8).
-
Обобщение на профила за безопасност
Най-сериозните нежелани реакции, които могат да възникнат по време на лечение с филграстим, включват: анафилактична реакция, сериозни белодробни нежелани събития (включително интерстициална пневмония и ОРДС), синдром на нарушена капилярна пропускливост, тежка спленомегалия/руптура на слезката, трансформация към миелодиспластичен синдром или левкемия при пациентите с тежка хронична неутропения, реакция на присадката срещу приемателя при пациенти, получаващи алогенна трансплантация на костен мозък или трансплантация на периферни кръвни прогениторни клетки и сърповидноклетъчна криза при пациенти със сърповидноклетъчна болест.
Най-често съобщаваните нежелани реакции са пирексия, мускулно-скелетна болка (която включва костна болка, болки в гърба, артралгия, миалгия, болки в крайниците,
мускулно-скелетна болка, мускулно-скелетна болка в гръдния кош, болки във врата), анемия, повръщане и гадене. При клиничните изпитвания при пациенти с рак мускулно-скелетната болка е лека или умерена до 10% и тежка при 3% от пациентите.
-
Обобщение на нежеланите реакции в табличен вид
Данните в таблиците по-долу описват нежелани реакции, съобщени от клинични изпитвания и спонтанни съобщения. В рамките на всяка група по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Системо-органен клас по MedDRA Нежелани реакции Много чести (≥ 1/10) Чести(≥ 1/100 до < 1/10) Нечести(≥ 1/1 000 до< 1/100) Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) Инфекции и Сепсис инфестации Бронхит Инфекция на горните дихателни пътища Инфекция на пикочните пътища Нарушения на Тромбоци- Спленомегалияа Левкоцитозаа Руптура на кръвта и топения Понижен слезкатаа лимфната Анемияд хемоглобинд Сърповидно- система клетъчна анемия с криза Екстрамедуларна хемопоеза Системо-органен клас по MedDRA Нежелани реакции Много чести (≥ 1/10) Чести(≥ 1/100 до < 1/10) Нечести(≥ 1/1 000 до< 1/100) Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) Нарушения на имунната система Свръхчувстви-телност Лекарствена свръхчувстви-телностa Реакция наприсадката срещу приемателяб Анафилактична реакция Нарушения на метаболизма и храненето Намален апетитд Повишена лактат-дехидрогеназа в кръвта Хиперурикемия Повишена пикочна киселина в кръвта Понижена кръвна захар Псевдоподаграа (хондро-калциноза пирофосфат) Нарушения в обема на течностите Психични нарушения Безсъние Нарушения на нервната система Главоболиеа Замаяност Хипоестезия Парестезия Съдови нарушения Хипертония Хипотония Венооклузивна болестг Синдром на нарушена капилярна пропускливоста Аортит Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения Хемоптизад Диспнея Кашлицаа Орофарингеална болкаа,д Епистаксис Остър респираторен дистрес синдрома Дихателна недостатъчноста Белодробен отока Белодробен кръвоизлив Интерстициална белодробна болеста Белодробна инфилтрацияа Хипоксия Стомашно-чревни нарушения Диарияа,д Повръщанеа,д Гаденеа Орална болка Констипацияа Системо-органен клас по MedDRA Нежелани реакции Много чести (≥ 1/10) Чести(≥ 1/100 до < 1/10) Нечести(≥ 1/1 000 до< 1/100) Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) Хепатобилиарни нарушения Хепатомегалия Повишена алкална фосфатаза в кръвта Повишена аспартат амино-трансфераза Повишенагама-глутамил трансфераза Нарушения на кожата и подкожната тъкан Алопецияа Обрива Еритема Макулопапулозен обрив Кожен васкулита Синдром на Sweet (остра фебрилна неутрофилна дерматоза) Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан Мускулно-скелетна болкав Мускулни спазми Остеопороза Намалена костна плътност Обостряне на ревматоиден артрит Нарушения на бъбреците и пикочните пътища Дизурия Хематурия Протеинурия Гломерулонефрит Промяна в урината Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Умораа Възпаление на лигавицитеа Пирексия Гръдна болкаа Болкаа АстенияаНеразположениед Периферен едемд Реакция на мястото на инжектиране Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции Реакция от трансфузиятад a Вижте точка c (Описание на избрани нежелани реакции)
б Има съобщения за реакция на присадката срещу приемателя и фатални случаи при пациенти след алогенна костномозъчна трансплантация (вж. точка c)
в Включва болка в костите, болка в гърба, артралгия, миалгия, болка в крайник,
мускулно-скелетна болка, мускулно-скелетна болка в областта на гръдния кош, болка във врата г Наблюдавани са случаи в постмаркетингови условия при пациенти, подложени на костномозъчна трансплантация или мобилизация на PBPC
д Нежелани събития с по-висока честота на проява при пациентите на филграстим в сравнение с плацебо и свързани с последствията от основното злокачествено заболяване или цитотоксичната химиотерапия
-
Описание на избрани нежелани реакции
Свръхчувствителност
В клинични проучвания и в постмаркетинговия период има съобщения за реакции на свръхчувствителност, включващи анафилаксия, обрив, уртикария, ангиоедем, диспнея и
хипотония, настъпили при първоначалното или последващо лечение. Най-общо по-чести са съобщенията след IV приложение. В някои случаи симптомите рецидивират при повторно приложение, което предполага причинно-следствена връзка. При пациенти, които получат сериозна алергична реакция, приложението на филграстим трябва да се преустанови окончателно.
Белодробни нежелани реакции
В клинични проучвания и в постмаркетинговия период в отделни случаи има съобщения за нежелани лекарствени реакции от страна на белите дробове, включващи интерстициална белодробна болест, белодробен оток и белодробна инфилтрация, завършили с дихателна недостатъчност или остър респираторен дистрес синдром (ОРДС), които могат да бъдат фатални (вж. точка 4.4).
Спленомегалия и руптура на слезката
След приложение на филграстим са съобщавани случаи на спленомегалия и руптура на слезката. Някои случаи на руптура на слезката са с фатален изход (вж. точка 4.4).
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
Съобщени са случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост на
гранулоцит-колониостимулиращ фактор. Те обикновено настъпват при пациенти с напреднали злокачествени заболявания, сепсис, приемащи няколко лекарства за химиотерапия или подложени на афереза (вж. точка 4.4).
Кожен васкулит
Има съобщения за кожен васкулит при пациенти, лекувани с филграстим. Механизмът на възникване на васкулит при пациенти, приемащи филграстим, не е известен. При продължителна употреба се съобщава за кожен васкулит при 2% от пациентите с тежка хронична неутропения.
Левкоцитоза
Левкоцитоза (WBC > 50 × 109/l) се наблюдава при 41% от нормалните донори, а преходна тромбоцитопения (тромбоцити < 100 × 109/l) след прилагане на филграстим и левкофереза се наблюдава при 35% от донорите (вж. точка 4.4).
Синдром на Sweet
Има съобщения за случаи на синдром на Sweet (остра фебрилна дерматоза) при пациенти, лекувани с филграстим.
Псевдоподагра (хондрокалциноза пирофосфат)
При пациенти с рак, лекувани с филграстим, се съобщава за псевдоподагра (хондрокалциноза пирофосфат.
Реакция на присадката срещу приемателя
Има съобщения за реакция на присадката срещу приемателя и фатални случаи при пациенти, получаващи G-CSF след алогенна костномозъчна трансплантация (вж. точка 4.4 и 5.1).
-
Педиатрична популация
Данните от клиничните проучвания при педиатрични пациенти показват, че безопасността и ефикасността на филграстим са сходни при възрастни и деца, лекувани с цитотоксична химиотерапия, което предполага, че няма свързани с възрастта разлики във фармакокинетиката на филграстим. Единствената, последователно съобщавана нежелана реакция, е
мускулно-скелетна болка, което не е различно от опита в популацията от възрастни пациенти.
Няма достатъчни данни за по-нататъшна оценка на употребата на филграстим при педиатрични участници.
-
Други специални популации
Гериатрична употреба
Като цяло не са наблюдавани разлики в безопасността или ефективността между участници на възраст над 65 години и по-млади възрастни участници (на възраст > 18 години), получаващи цитотоксична химиотерапия, като клиничният опит не е открил разлики в отговорите между по-стари и по-млади възрастни пациенти. Няма достатъчно данни да се оцени употребата на филграстим при гериатрични участници за други одобрени показания на филграстим.
Педиатрични пациенти с тежка хронична неутропения
Има съобщения за случаи на намалена костна плътност и остеопороза при педиатрични пациенти с тежка хронична неутропения, получаващи дългосрочно лечение с филграстим.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Zarzio 48 MU (96 MU/ml)
Фармакотерапевтична група: Имуностимуланти, колониостимулиращи фактори, ATC код: L03AA02
Zarzio е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.
Човешкият G-CSF е гликопротеин, който регулира производството и освобождаването на функционални неутрофили от костния мозък. Zarzio, съдържащ r-metHuG-CSF (филграстим), предизвиква значително повишаване на броя на неутрофилите в периферната кръв в рамките на 24 часа при незначително увеличаване на моноцитите. При някои пациенти с тежка хронична неутропения филграстим може да индуцира и незначително увеличаване на броя на циркулиращите еозинофили и базофили в сравнение с изходното ниво; някои от тези пациенти
може да имат предшестваща лечението еозинофилия или базофилия. Повишаването на броя на неутрофилите е дозозависимо при препоръчваните дози. Изследванията на хемотаксичните свойства и фагоцитната функция показват нормална или засилена функция на произведените в отговор на филграстим неутрофили. След прекратяване на терапията с филграстим броят на циркулиращите неутрофили спада с 50% в рамките на 1 - 2 дни и се възстановява до нормалните стойности за 1 - 7 дни.
При пациенти, подложени на цитотоксична химиотерапия, прилагането на филграстим води до значително намаляване на честотата, тежестта и продължителността на неутропенията и фебрилната неутропения. Лечението с филграстим чувствително намалява продължителността на фебрилната неутропения, употребата на антибиотици и хоспитализацията след индукционна химиотерапия по повод остра миелогенна левкемия или миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация. Честотата на фебрилните състояния и документираните инфекции не намалява и в двата случая. Продължителността на фебрилните състояния не намалява при пациентите, подложени на миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация.
Прилагането на филграстим, самостоятелно или след химиотерапия, мобилизира хемопоетичните прогениторни клетки в периферната кръв. Тези автоложни PBPC могат да бъдат събирани и вливани след високи дози цитотоксична терапия, вместо или в допълнение към костномозъчната трансплантация. Вливането на PBPC ускорява възстановяването на хемопоезата, намалявайки продължителността на риска от хеморагични усложнения и необходимостта от трансфузия на тромбоцити.
Реципиентите на алогенни PBPC, мобилизирани с филграстим, демонстрират значимо по-бързо хематологично възстановяване, водещо до значимо скъсяване на времето до неподпомагано възстановяване на тромбоцитите, в сравнение с алогенната костномозъчна трансплантация.
Едно ретроспективно европейско проучване, изследващо използването на G-CSF след алогенна костномозъчна трансплантация при пациенти с остри левкемии, показва евентуално повишаване на риска за реакция на присадката срещу приемателя, на свързаната с лечението смъртност и на смъртността при прилагане на G-CSF. При друго международно ретроспективно проучване, обхващащо пациенти с остри и хронични миелогенни левкемии, не е наблюдаван ефект върху риска за реакция на присадката срещу приемателя, върху свързаната с лечението смъртност и върху смъртността. Метаанализ, обхващащ проучванията с алогенна трансплантация, включително резултатите от девет проспективни рандомизирани проучвания, осем ретроспективни проучвания и едно проучване с контрол на случаите, не е показал ефект върху риска за остра реакция на присадката срещу приемателя, хроничната реакция на присадката срещу приемателя или ранната свързана с лечението смъртност.
| Относителен риск за реакция на присадката срещу приемателя и свързаната с лечението смъртност (95% ДИ)След лечение с G-CSF след костномозъчна трансплантация | |||||
| Вид публикация | Период на проучването | N | Остри реакции на присадката срещу приемателястепен II - IV | Хронична реакция на присадката срещуприемателя | Свързаната с лечението смъртност |
| Метаанализ | 1986 - 2001a | 1,08 | 1,02 | 0,70 | |
| (2003) | 1198 | (0,87, 1,33) | (0,82, 1,26) | (0,38, 1,31) | |
| Европейско | |||||
| ретроспективно | 1,33 | 1,29 | 1,73 | ||
| проучване (2004) | 1992 - 2002b | 1789 | (1,08, 1,64) | (1,02, 1,61) | (1,30, 2,32) |
| Относителен риск за реакция на присадката срещу приемателя и свързаната с лечението смъртност (95% ДИ)След лечение с G-CSF след костномозъчна трансплантация | |||||
| Вид публикация | Период на проучването | N | Остри реакции на присадката срещуприемателя степен II - IV | Хронична реакция на присадкатасрещу приемателя | Свързаната с лечението смъртност |
| Международно | |||||
| ретроспективно | 1,11 | 1,10 | 1,26 | ||
| проучване (2006) | 1995 - 2000b | 2110 | (0,86, 1,42) | (0,86, 1,39) | (0,95, 1,67) |
a Анализът обхваща проучвания, включващи костномозъчна трансплантация в този период; при някои проучвания е използван GM-CSF
b Анализът включва пациенти, подложени на костномозъчна трансплантация в този период
Употреба на филграстим за мобилизиране на PBPC при здрави донори преди алогенна трансплантация на PBPC
При здрави донори прилагането на доза от 1 MU/kg/ден (10 μg/kg/ден) подкожно в продължение на 4 - 5 последователни дни позволява събиране на ≥ 4 × 106 CD34+ клетки/kg телесна маса от реципиента при повечето донори след две левкоферези.
Прилагането на филграстим при пациенти - деца или възрастни, с SCN (тежка конгенитална, циклична и идиопатична неутропения) индуцира устойчиво нарастване на АБН в периферната кръв и намаляване на инфекцията и свързаните с нея събития.
Прилагането на филграстим при пациенти с HIV инфекция поддържа нормален брой неутрофили, който позволява изпълнението на планираната схема на приложение на антивирусен и/или друг миелосупресивен лекарствен продукт. Не съществуват доказателства за това, че пациентите с инфекция с HIV, третирани с филграстим, показват ускорена HIV репликация.
Както при другите хемопоетични растежни фактори, G-CSF показва in vitro стимулиращи свойства по отношение на човешките ендотелни клетки.
Рандомизирани, двойно-слепи, едно- и многодозови кръстосани проучвания при 204 здрави доброволци са показали, че фармакокинетичният профил на Zarzio е сравним с този на референтния продукт след подкожно и интравенозно приложение.
Абсорбция
Единична, подкожно приложена доза 0,5 MU/kg (5 μg/kg) води до максимални серумни концентрации след tmax от 4,5 ± 0,9 часа (средна ± СО).
Разпределение
Обемът на разпределение в кръвта е около 150 ml/kg. След подкожно приложение на препоръчваните дози серумните концентрации се задържат над 10 ng/ml за 8 - 16 часа. Съществува позитивна линеарна корелация между дозата и серумните концентрации на филграстим независимо от това дали е приложен интравенозно или подкожно.
Елиминиране
Средният елиминационен полуживот на серума (t1/2) на филграстим е варирал от 2,7 часа (1,0 MU/kg, 10 μg/kg) до 5,7 часа (0,25 MU/kg, 2,5 μg/kg) след еднократно подкожно
приложение и се удължава до съответно 8,5 - 14 часа след приложение в продължение на 7 дни.
Продължителната инфузия с филграстим за период от време до 28 дни при пациенти, възстановяващи се след автоложна костномозъчна трансплантация, не е показала данни за акумулиране на медикамента, а полуживотите на елиминиране са били сходни.
Фармацевтични данни - Zarzio 48 MU (96 MU/ml)
Глутаминова киселина Сорбитол (E420) Полисорбат 80
Натриев хидроксид (за корекция на pH) Вода за инжекции
Zarzio не трябва да се разрежда с разтвор на натриев хлорид.
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Разреденият филграстим може да се абсорбира по стъклени или пластмасови повърхности, освен ако е разреден с разтвор на глюкоза 50 mg/ml (5%) (вж. точка 6.6).
3 години.
След разреждането: Доказана е химична и физична стабилност на разредения инфузионен разтвор в продължение на 24 часа при 2 °C до 8 °C. От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва веднага. Ако не се използва веднага, потребителят е отговорен за времето и условията на съхранение преди употреба, като обикновено го съхранява не повече от 24 часа при 2 °C до 8 °C, освен ако разреждането е било направено при контролирани и валидирани асептични условия.
Да се съхранява в хладилник (2 °C - 8 °C).
Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
В рамките на срока на годност и за целите на амбулаторната употреба пациентът може да извади продукта от хладилника и да го съхранява при стайна температура (не повече от 25 °С) за еднократен период до 8 дни. В края на този период продуктът не трябва да се поставя обратно в хладилника, а трябва да се изхвърли.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
0,5 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I) с ограничител на буталото (бромобутилова гума), игла 29G от неръждаема стомана с автоматичен предпазител за иглата и капачка на иглата (термопластичен еластомер).
Предварително напълнената спринцовка има отпечатани деления от 0,1 ml до 1 ml, но не е предвидена за измерване на обеми под 0,3 ml поради пружинния механизъм.
Опаковки от 1, 3, 5 или 10 предварително напълнени спринцовки. Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Преди употреба разтворът трябва да се изследва визуално. Трябва да се използват само бистри разтвори без наличие на видими частици.
Случайното излагане на отрицателни температури не повлиява негативно стабилността на филграстим.
Zarzio не съдържа консерванти. Поради потенциалната опасност от микробна контаминация спринцовките Zarzio са предназначени за еднократна употреба.
Разреждане преди приложение (по избор)
Ако се налага, Zarzio може да се разреди с разтвор на глюкоза 50 mg/ml (5%).
Разреждането до крайна концентрация < 0,2 MU (2 μg/ml) не се препоръчва при никакви обстоятелства.
При пациенти, третирани с филграстим, разреждан до концентрации < 1,5 MU (15 μg) на ml, е необходимо добавянето на човешки серумен албумин (HSA) до постигане на крайна концентрация 2 mg/ml.
Пример: В краен инжекционен обем от 20 ml общи дози филграстим под 30 MU (300 μg) трябва да се прилагат с добавка на 0,2 ml 200 mg/ml (20%) разтвор на човешки албумин по Европейската фармакопея.
Разреден в инфузионен разтвор на глюкоза 50 mg/ml (5%), филграстим е съвместим със стъкло и редица пластмаси, в това число поливинилхлорид, полиолефин (кополимер на полипропилен и полиетилен) и полипропилен.
Използване на предварително напълнена спринцовка с предпазител за иглата
Предпазителят служи да покрие иглата след инжектирането, за да се избегнат наранявания от убождане. Той не повлиява нормалното функциониране на спринцовката. Натискайте буталото бавно и равномерно до инжектиране на цялата доза и до края на хода на буталото. Отстранете спринцовката от пациента, като поддържате натиска върху буталото. Предпазителят ще покрие иглата при отпускането на буталото.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.