Vyvgart 20 mg/ml - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Vyvgart 20 mg/ml
Vyvgart е показан като допълваща терапия към стандартната терапия за лечение на възрастни пациенти с генерализирана миастения гравис (гМГ), които са положителни за антитела срещу рецептори за ацетилхолин (AChR).
Ефгартигимод алфа трябва да се прилага от медицински специалист и под наблюдението на лекар с опит в лечението на пациенти с нервно-мускулни нарушения.
Дозировка
Препоръчителната доза е 10 mg/kg като 1-часова интравенозна инфузия, която да се прилага на цикли от инфузии веднъж седмично в продължение на 4 седмици. Следващите цикли на лечение трябва да се прилагат съгласно клиничната оценка. Честотата на циклите на лечение може да варира в зависимост от пациента (вж. точка 5.1).
В програмата за клинично разработване най-ранният момент за започване на следващ цикъл на лечение е 7 седмици след първата инфузия от предишния цикъл.
При пациенти с тегло 120 kg или повече препоръчителната доза е 1 200 mg (3 флакона) на инфузия (вж. точка 6.6).
Пропусната доза
Ако не е възможно да се направи инфузия в планираното време, лекарството може да се приложи до 3 дни преди или след планираното време. След това първоначалната схема на прилагане трябва да бъде възобновена до завършването на цикъла на лечение. Ако е необходимо да се отложи приложението на доза за повече от 3 дни, тя не трябва да се прилага, за да се осигури интервал от най-малко 3 дни между две последователни дози.
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата при пациенти на възраст 65 и повече години (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Има ограничени данни за безопасността и ефикасността при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане. Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане. Има много ограничени данни за безопасността и ефикасността при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Липсват данни при пациенти с чернодробно увреждане. Не се налага коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на ефгартигимод алфа при педиатрична популация все още не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Този лекарствен продукт трябва да се прилага само чрез интравенозна инфузия. Не прилагайте чрез интравенозно струйно вливане или като болус инжекция. Преди приложение трябва да се разреди с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, както е описано в точка 6.6.
Този лекарствен продукт трябва да се прилага в продължение на 1 час. Tрябва да има на разположение подходящо лечение за реакции, свързани с инфузията, и реакции, свързани със свръхчувствителност, преди прилагането на ефгартигимод алфа. При поява на реакции, свързани с инфузията, инфузията трябва да се прилага при по-ниска скорост, да се прекъсне, може и да се преустанови (вж. точка 4.4).
Приложение
-
Преди приложение проверете визуално разтвора за наличие на видими частици.
-
Вливайте в продължение на 1 час общо 125 ml разреден лекарствен продукт, като използвате филтър 0,2 µm. Приложете цялото количество разтвор и накрая промийте цялата система с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор.
-
След разреждане Vyvgart трябва да се използва незабавно, а инфузията на разредения разтвор трябва да бъде завършена в рамките на 4 часа след разреждането.
-
Химичната и физичната стабилност в периода на употребата е доказана за 24 часа при температура от 2 °C до 8 °C. От микробиологична гледна точка, освен когато методът на разреждане изключва рискове от микробно замърсяване, продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времето и условията за съхранение в периода на употреба са отговорност на потребителя. Да не се замразява. Преди приложение оставете разредения лекарствен продукт да достигне стайна температура. Завършете инфузията в рамките на 4 часа след изваждането от хладилника. Разреденият лекарствен продукт не трябва да се затопля по друг начин, освен като се остави на стайна температура.
-
Ако възникнат реакции, свързани с инфузията, инфузията трябва да се прилага при по-ниска скорост, да се прекъсне или да се преустанови (вж. точка 4.4).
-
Други лекарствени продукти не трябва да се инжектират в страничните портове на инфузионната система или да се смесват с Vyvgart.
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Пациенти с миастения гравис клас V според клиничната класификация на Американската фондация за миастения гравис (MGFA)
Лечението с ефгартигимод алфа при пациенти с миастения гравис клас V съгласно MGFA (т.е. миастенна криза), дефинирано като интубация със или без механична вентилация, освен в условията на рутинни следоперативни грижи, не е проучено. Трябва да се обмисли последователността на започването на терапия на установените терапии за криза на МГ
и ефгартигимод алфа, както и потенциалните взаимодействия между тях (вж. точка 4.5).
Инфекции
Тъй като ефгартигимод алфа причинява преходно намаляване на нивата на IgG, рискът от инфекции може да се увеличи (вж. точки 4.8 и 5.1). Най-честите инфекции, наблюдавани при клинични изпитвания, са инфекции на горните дихателни пътища и инфекции на пикочните пътища (вж. точка 4.8). По време на лечението с Vyvgart пациентите трябва да бъдат наблюдавани за наличие на клинични признаци и симптоми на инфекции. При пациенти с активна инфекция трябва да се вземе предвид съотношението полза/риск при поддържане или спиране на лечението с ефгартигимод алфа, докато инфекцията отшуми. Ако се появят сериозни инфекции, трябва да се обмисли отлагане на лечението с ефгартигимод алфа, докато инфекцията отшуми.
Реакции, свързани с инфузията и реакции на свръхчувствителност
Възможно е да възникнат реакции, свързани с инфузията, като обрив или пруритус.
В клиничното изпитване реакциите, свързани с инфузията, са леки до умерени по тежест и не водят до прекратяване на лечението. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани по време на приложението и в продължение на 1 час след това за наличие на клинични признаци и
симптоми на реакции, свързани с инфузията. Ако възникне реакция, в зависимост от тежестта ѝ, инфузията трябва да бъде прилагана при по-ниска скорост, да бъде прекъсната или да бъде преустановена и трябва да се предприемат подходящи поддържащи мерки. След като реакцията отшуми, приложението може да бъде възобновено внимателно въз основа на клинична оценка. Случаи на анафилактична реакция са съобщени в постмаркетинговите условия. Ако има съмнение за анафилактична реакция, прилагането на Vyvgart трябва да се прекрати незабавно и да бъде започнато подходящо медицинско лечение. Пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на свръхчувствителност и анафилактични реакции и да бъдат посъветвани да се свържат незабавно с техния доставчик на здравни грижи, ако се
появят такива.
Имунизации
Всички ваксини трябва да се прилагат в съответствие с указанията за имунизация.
Няма известни данни относно безопасността на имунизацията с живи или живи атенюирани ваксини и отговорът към имунизацията с тези ваксини по време на лечение с ефгартигимод алфа. За пациенти, които са на лечение с ефгартигимод алфа, по принцип не се препоръчва ваксинация с живи или живи атенюирани ваксини. Ако е необходима ваксинация с живи или живи атенюирани ваксини, тези ваксини трябва да се прилагат най-малко 4 седмици преди започване на лечението и най-малко 2 седмици след последната доза ефгартигимод алфа.
Други ваксини могат да се прилагат при необходимост по всяко време на лечението с ефгартигимод алфа.
Имуногенност
В двойносляпото плацебо-контролирано проучване предварително съществуващи антитела, които се свързват с ефгартигимод алфа, са открити при 25/165 (15%) от пациентите с гМГ. Индуцирани от лечението антитела срещу ефгартигимод алфа са открити при 17/83 (21%) от пациентите. При 3 от тези 17 пациенти индуцираните от лечението антилекарствени
антитела (ADA) се запазват до края на проучването. Неутрализиращи антитела са открити при 6/83 (7%) от пациентите, лекувани с Vyvgart, включително при 3-ма пациенти с персистиращи, индуцирани от лечението антилекарствени антитела. Повторното лечение не е довело до повишаване на честотата или титрите на антителата срещу ефгартигимод алфа.
Няма видимо влияние на антителата срещу ефгартигимод алфа върху клиничната ефикасност или безопасност, нито върху фармакокинетиката и фармакодинамичните показатели.
Имуносупресори и терапии с антихолинестеразни средства
При намаляване на дозата или спиране на лечението с нестероидни имуносупресори, кортикостероиди и антихолинестеразни средства пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на признаци на обостряне на заболяването.
Помощни вещества с известно действие
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа 33,2 mg натрий на флакон, които са еквивалентни на 1,7% от препоръчвания от СЗО максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен. При приготвяне за приложение, към този лекарствен продукт ще бъде допълнително добавен разтвор, съдържащ натрий (вж. точка 6.6), и това трябва да се има предвид по отношение на общия прием на натрий от пациента от всички източници за деня.
Полисорбати
Този лекарствен продукт съдържа 8,2 mg полисорбат 80 във всеки флакон, които са еквивалентни на 0,4 mg/ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Ефгартигимод алфа може да намали концентрациите на съединения, които се свързват с човешкия неонатален Fc рецептор (FcRn), т.е. имуноглобулинови продукти, моноклонални антитела или производни на антитела, съдържащи човешкия Fc домейн от подкласа на IgG. Ако е възможно, препоръчва се началото на лечението с тези продукти да се отложи до
2 седмици след последната доза от всеки отделен цикъл на лечение с Vyvgart. Като предпазна мярка пациентите, получаващи Vyvgart по време на лечението с тези продукти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за това дали е налице очакваният отговор за ефикасност на тези продукти.
Плазмообменът, имуноадсорбцията и плазмаферезата могат да намалят циркулиращите нива на ефгартигимод алфа.
Всички ваксини трябва да се прилагат в съответствие с указанията за имунизация. Потенциалното взаимодействие с ваксините е проучено в неклиничен модел с помощта на хемоцианин, изолиран от Keyhole limpet (Keyhole limpet hemocyanin, KLH) като антиген. Ежеседмичното приложение на 100 mg/kg при маймуни не оказва влияние върху имунния отговор към имунизацията с KLH.
За пациенти, които са на лечение с ефгартигимод алфа, по принцип не се препоръчва ваксинация с живи или живи атенюирани ваксини. Ако е необходима ваксинация с живи или живи атенюирани ваксини, тези ваксини трябва да се прилагат най-малко 4 седмици преди започване на лечението и най-малко 2 седмици след последната доза ефгартигимод алфа (вж. точка 4.4).
Бременност
Липсват данни за употребата на ефгартигимод алфа по време на бременност. Известно е, че антителата, включително терапевтичните моноклонални антитела, се транспортират активно през плацентата (след 30 гестационна седмица) чрез свързване с FcRn.
Ефгартигимод алфа може да се предаде от майката на развиващия се плод. Тъй като се очаква ефгартигимод алфа да понижи нивата на майчините антитела и също така да инхибира преноса на майчините антитела към плода, има вероятност пасивната защита на новороденото да намалее. Затова трябва да се обмислят рисковете и ползите от прилагането на живи/живи атенюирани ваксини при кърмачета, с експозиция на ефгартигимод алфа вътреутробно
(вж. точка 4.4).
Лечението на бременни жени с Vyvgart трябва да се обмисля само ако клиничната полза надвишава рисковете.
Кърмене
Няма информация относно присъствието на ефгартигимод алфа в кърмата, ефектите върху кърменото дете или ефектите върху отделянето на кърма. Не са провеждани проучвания при животни във връзка с преминаването на ефгартигимод алфа в кърмата и поради това не може да се изключи екскреция в кърмата на майката. Известно е, че в кърмата има майчини IgG. Трябва да се обмисля лечение на кърмещи жени с ефгартигимод алфа само ако клиничната полза надвишава рисковете.
Фертилитет
Липсват данни за ефекта на ефгартигимод алфа върху фертилитета при хора. Проучванията при животни не показват ефгартигимод алфа да повлиява показателите на мъжката и женската фертилност (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-често наблюдаваните нежелани реакции са инфекции на горните дихателни пътища и инфекции на пикочните пътища (съответно 10,7% и 9,5%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Безопасността на Vyvgart е оценена при 167 пациенти с гМГ в двойносляпо, плацебо-контролирано клинично проучване фаза 3.
Нежеланите реакции са изброени в таблица 1 по системо-органен клас и предпочитан термин. Категориите по честота са определени, както следва: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до
< 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000) или с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1. Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Нежелана реакция | Категория по честота |
| Инфекции и инфестации* | Инфекции на горните дихателни пътища | Много чести |
| Инфекции на пикочните пътища | Чести | |
| Бронхит | Чести | |
| Нарушения на имунната система | Анафилактична реакцияa | С неизвестна честота |
| Стомашно-чревни нарушения | Гаденеa | Чести |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Миалгия | Чести |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали врезултат на интервенции* | Главоболие, свързано с процедурата | Чести |
* Вижте параграф „Описание на избрани нежелани реакции“
a Oт спонтанни постмаркетингови съобщения
Описание на избрани нежелани реакции
Инфекции
Най-често съобщаваните нежелани реакции са инфекции, а най-многобройни от съобщаваните инфекции са инфекции на горните дихателни пътища (10,7% [n = 9] от пациентите, лекувани с ефгартигимод алфа, и 4,8% [n = 4] от пациентите на плацебо) и инфекции на пикочните пътища (9,5% [n = 8] от пациентите, лекувани с ефгартигимод алфа, и 4,8% [n = 4] от пациентите на плацебо). Тези инфекции са леки до умерени по степен на тежест при пациентите, получавали ефгартигимод алфа (≤ степен 2 според Общите терминологични критерии за нежелани събития). Като цяло инфекции, възникнали в хода на лечението, са съобщени при 46,4%
(n = 39) от пациентите, лекувани с ефгартигимод алфа, и при 37,3% (n = 31) от пациентите на плацебо. Медианата на времето от началото на лечението до появата на инфекции е 6 седмици. Честотата на инфекциите не се е увеличила при следващите цикли на лечение. Прекратяване на лечението или временно прекъсване на лечението поради инфекция възниква при по-малко от 2% от пациентите.
Главоболие, свързано с процедурата
Главоболие, свързано с процедурата, е съобщено при 4,8% от пациентите, лекувани с ефгартигимод алфа, и при 1,2% от пациентите на плацебо. За главоболие, свързано с процедурата, се съобщава, когато се прецени, че главоболието е временно свързано с интравенозната инфузия на ефгартигимод алфа. Всички събития са леки или умерени по
степен на тежест с изключение на едно събитие, което е съобщено като тежка степен (степен 3).
Всички други нежелани реакции са леки или умерени по степен на тежест с изключение на един случай на миалгия (степен 3).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Няма известни специфични признаци и симптоми на предозиране с ефгартигимод алфа.
В случай на предозиране не се очаква нежеланите реакции, които може да възникнат, да се различават от тези, които може да се наблюдават при използването на препоръчителната доза. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за наличие на нежелани реакции и да се започне подходящо симптоматично и поддържащо лечение. Няма специфичен антидот при предозиране с ефгартигимод алфа.
Фармакологични свойства - Vyvgart 20 mg/ml
Фармакотерапевтична група: имуносупресори, селективни имуносупресори, АТС код: L04AA58
Механизъм на действие
Ефгартигимод алфа е фрагмент на човешко IgG1 антитяло, създаден да има повишен афинитет към неонаталния Fc рецептор (FcRn). Ефгартигимод алфа се свързва с FcRn, което води до намаляване на нивата на циркулиращия IgG, включително на патогенни IgG автоантитела.
Ефгартигимод алфа не повлиява нивата на останалите имуноглобулини (IgA, IgD, IgE или IgM) и не намалява това на албумина.
Автоантителата срещу IgG са в основата на патогенезата на МГ. Те увреждат нервно-мускулната трансмисия чрез свързване с ацетилхолиновите рецептори (AChR), мускул-специфичната тирозин киназа (MuSK) или с липопротеин-рецептор, свързан протеин 4 (LRP4).
Фармакодинамични ефекти
В двойносляпо, плацебо-контролирано проучване при пациенти с гМГ ефгартигимод алфа понижава серумните нива на IgG и нивата на автоантителата срещу AChR при препоръчителната доза и схема (вж. точка 4.2). Максималната средна стойност на процентното намаление на нивата на общия IgG в сравнение с изходното ниво достига 61% една седмица след последната инфузия от началния цикъл на лечение и се връща към изходните нива
9 седмици след последната инфузия. Сходни ефекти са наблюдавани и при всички останали подтипове IgG. Намаляването на нивата на автоантителата срещу AChR следва подобен ход във времето с максимална средна стойност на процентното намаление 58% една седмица след последната инфузия и връщане към изходните нива 7 седмици след последната инфузия.
Сходни промени се наблюдават по време на втория цикъл от проучването.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността на ефгартигимод алфа при лечението на възрастни с генерализирана миастения гравис (гМГ) е проучена в 26-седмично многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано изпитване (ARGX-113-1704).
В това изпитване пациентите трябва да отговарят на следните основни критерии при скрининг:
-
миастения гравис клас II, III или IV съгласно клиничната класификация на Американската фондация за миастения гравис (MGFA);
-
пациенти с положителни или отрицателни резултати от серологичните тестове за наличие на антитела срещу AChR;
-
общ резултат по скалата Миастения гравис - ежедневни дейности (MG-Activities of Daily Living; MG-ADL) ≥ 5;
-
при терапия на МГ с установени дози преди скрининга, която включва инхибитори на ацетилхолинестеразата (AchE), стероиди или нестероидна имуносупресивна терапия (NSIST), в комбинация или самостоятелно [NSIST включва, но не се ограничава до азатиоприн, метотрексат, циклоспорин, такролимус, микофенолат мофетил и циклофосфамид];
-
нива на IgG поне 6 g/l.
Пациентите с гМГ клас V съгласно класификацията на MGFA; пациентите с документирана липса на клиничен отговор към плазмообмен (PLEX); пациентите, лекувани с PLEX, интравенозни имуноглобулини (IVIg) един месец преди началото на лечението и с моноклонални антитела шест месеца преди началото на лечението, и пациентите с активна (остра или хронична) инфекция с хепатит B, серопозитивност за хепатит C и диагноза СПИН са изключени от изпитванията.
Общо 167 пациенти са включени в проучването и са рандомизирани на ефгартигимод алфа интравенозно (n = 84) или на плацебо (n = 83). Характеристиките на изходно ниво са сходни между групите на лечение, те включват медиана на възрастта при поставянето на диагнозата [45 (19 - 81) години], пол [повечето са жени; 75% (ефгартигимод алфа) спрямо 66% (плацебо)], раса [повечето пациенти са бели; 84,4%] и медиана на времето от поставянето на диагнозата [8,2 години (ефгартигимод алфа) и 6,9 години (плацебо)].
При по-голямата част от пациентите (77% във всяка група) е получен положителен резултат от теста за антитела срещу AChR (AChR-Ab), а при 23% - отрицателен резултат от теста
за AChR-Ab.
По време на проучването над 80% от пациентите във всяка група получават инхибитори на aChE, над 70% във всяка група на лечение получават стероиди и приблизително 60% във всяка група на лечение получават NSIST в установени дози. При включване в проучването приблизително 30% от пациентите във всяка група на лечение нямат предишна експозиция
на NSIST.
Медианата на общия скор по MG-ADL е 9,0 и в двете групи на лечение, а медианата на общия Количествен скор за миастения гравис (Quantitative Myasthenia Gravis; QMG) е 17 и 16 съответно в групите на ефгартигимод алфа и плацебо.
Пациентите са лекувани с ефгартигимод алфа 10 mg/kg, прилаган интравенозно веднъж седмично в продължение на 4 седмици, и получават максимум 3 цикъла на лечение (вж. точка 4.2).
Ефикасността на ефгартигимод алфа е измерена с помощта на специфичната за заболяването скала Миастения гравис - ежедневни дейности (Myasthenia Gravis-Specific Activities of Daily Living scale; MG-ADL), в която се оценява влиянието на гМГ върху ежедневните функции.
Общият скор варира от 0 до 24, като по-високите резултати показват по-голямо увреждане.
В това проучване респондер по скалата MG-ADL е пациент, при който намалението на общия
скор по MG-ADL в сравнение с изходното ниво на цикъла на лечение е ≥ 2 точки за най-малко 4 последователни седмици, като първото намаление настъпва не по-късно от 1 седмица след последната инфузия от цикъла.
Ефикасността на ефгартигимод алфа е измерена и с помощта на общия скор по QMG, представляващ система за оценяване на мускулната слабост с общ възможен скор от 0 до 39, където по-високите скорове показват по-тежко увреждане. В това проучване респондент по QMG е пациент, при който намалението на общия скор по QMG в сравнение с изходното ниво на цикъла на лечение е ≥ 3 точки за най-малко 4 последователни седмици, като първото намаление настъпва не по-късно от 1 седмица след последна инфузия от цикъла.
Първичната крайна точка за ефикасност е сравнението на процентната стойност на респондентите по MG-ADL по време на първия цикъл на лечение (C1) между групите на лечение в популацията на серопозитивните за AChR-Ab.
Ключова вторична крайна точка е сравнението на процентната стойност на респондентите по QMG по време на C1 между двете групи за лечение при пациентите, серопозитивни
за AChR-Ab.
Таблица 2. Респондери по MG-ADL и QMG по време на цикъл 1 в популацията на серопозитивните за AChR-Ab (набор за mITT анализ)
Популация Ефгартигимод алфаn/N (%) Плацебоn/N (%) P-стойност Разлика ефгартигимод алфа - плацебо(95% ДИ) MG-ADL Серопозитивни за AChR-Ab 44/65 (67,7) 19/64 (29,7) < 0,0001 38,0 (22,1; 54,0) QMG Серопозитивни за AChR-Ab 41/65 (63,1) 9/64 (14,1) < 0,0001 49,0 (34,5; 63,5) AChR-Ab = антитела срещу ацетилхолиновите рецептори; MG-ADL = Миастения гравис - ежедневни дейности; QMG = Количествен скор за миастения гравис; mITT = модифицирано намерение за лечение; n = брой пациенти, за които е съобщено наблюдение; N = брой пациенти в набора за анализ;
ДИ = доверителен интервал;
Логистична регресия, стратифицирана по статус на AChR-Ab (ако е приложимо), от японски произход/не от японски произход и стандартно лечение, с MG-ADL като ковариата/QMG като ковариати на
изходно ниво
Двустранна точна p-стойност
Анализите показват, че по време на втория цикъл на лечение процентните стойности на респондерите по MG-ADL са сходни на стойностите по време на първия цикъл на лечение (вж. таблица 3).
Таблица 3. Респондерите по MG-ADL и QMG по време на цикъл 2 в популацията на серопозитивните за AChR-Ab (набор за mITT анализ)
Популация Ефгартигимод алфаn/N (%) Плацебоn/N (%) MG-ADL Серопозитивни за AChR-Ab 36/51 (70,6) 11/43 (25,6) QMG Серопозитивни за AChR-Ab 24/51 (47,1) 5/43 (11,6) AChR-Ab = антитела срещу ацетилхолиновите рецептори; MG-ADL = Миастения гравис - ежедневни дейности; QMG = Количествен резултат за миастения гравис; mITT = модифицирано намерение за лечение; n = брой пациенти, за които е съобщено наблюдение; N = брой пациенти в набора за анализ.
Експлораторните данни показват, че при респондентите на MG-ADL, които са серопозитивни за AChR-Ab, началото на отговора се наблюдава в рамките на 2 седмици след началната инфузия при 37/44 (84%) от пациентите, лекувани интравенозно с ефгартигимод алфа.
В двойносляпото, плацебо-контролирано проучване най-ранният възможен момент за започване на следващия цикъл на лечение е 8 седмици след началната инфузия от първия цикъл на лечение. В общата популация средното време до втория цикъл на лечение в групата на ефгартигимод алфа интравенозно е 13 седмици (SD 5,5 седмици), а медианата на времето е
10 седмици (8 - 26 седмици) след началната инфузия от първия цикъл на лечение. В отвореното продължение на проучването най-ранният възможен момент за започване на следващите цикли на лечение е 7 седмици.
При пациентите, които имат отговор към лечението, продължителността на клиничното подобрение е 5 седмици при 5/44 (11%) от пациентите, 6 - 7 седмици при 14/44 (32%) от пациентите, 8 - 11 седмици при 10/44 (23%) от пациентите и 12 седмици или повече при 15/44 (34%) от пациентите.
Разпределение
Въз основа на популационен ФК анализ при здрави участници и пациенти обемът на разпределение е 18 l.
Биотрансформация
Очаква се ефгартигимод алфа да се разгради от протеолитичните ензими до малки пептиди и аминокиселини.
Елиминиране
Терминалният полуживот е 80 до 120 часа (3 до 5 дни). Въз основа на популационния ФК анализ клирънсът е 0,128 l/h. Молекулното тегло на ефгартигимод алфа е приблизително 54 kDa - на границата на теглото на молекулите, които могат се филтрират от бъбреците.
Линейност/нелинейност
Фармакокинетичният профил на ефгартигимод алфа е линеен, той не зависи от дозата или времето, с незначително кумулиране. Средногеометричният индекс на кумулиране, въз основа на наблюдаваните пикови концентрации, е 1,12.
Специални популации
Възраст, пол, раса и телесно тегло
Фармакокинетиката на ефгартигимод алфа не се повлиява от възрастта (19 - 78 години), пола и расата.
При популационен фармакокинетичен анализ е установено, че ефектът на телесното тегло върху експозицията на ефгартигимод алфа е ограничен при доза 10 mg/kg при пациенти с тегло до 120 kg, както и при пациенти с тегло 120 kg и повече, които са получили доза, ограничена до 1 200 mg/инфузия. Телесното тегло не оказва влияние върху степента на намаляване на IgG.
В двойносляпото, плацебо-контролирано проучване 5 (3%) от пациентите са с тегло над 120 kg. Медианата на телесното тегло на пациентите на ефгартигимод алфа в проучването е 76,5 kg (мин. 49; макс. 229).
Бъбречно увреждане
Не са провеждани специални фармакокинетични проучвания при пациенти с бъбречно увреждане.
Ефектът на изчислената скорост на гломерулна филтрация [eGFR] - маркер за бъбречната функция, използван като ковариата в популационен фармакокинетичен анализ - показва
намален клирънс, което води до ограничено нарастване на експозицията при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане (eGFR 60 - 89 ml/min/1,73 m2). Не се препоръчва конкретна корекция на дозата при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане.
Липсват достатъчно данни за въздействието на умерено бъбречно увреждане
(eGFR 30 - 59 ml/min/1,73 m2) и на тежка степен бъбречно увреждане
(eGFR < 30 ml/min/1,73 m2) върху фармакокинетичните показатели на ефгартигимод алфа.
Чернодробно увреждане
Не са провеждани специални фармакокинетични проучвания при пациенти с чернодробно увреждане.
Ефектът на маркерите за чернодробната функция, като ковариати в популационен фармакокинетичен анализ, не показва чернодробното увреждане да има някакво влияние върху фармакокинетиката на ефгартигимод алфа.
Фармацевтични данни - Vyvgart 20 mg/ml
L-хистидин
L-хистидинов хидрохлорид монохидрат
L-метионин Натриев хлорид Захароза
L-аргининов хидрохлорид Полисорбат 80 (Е433) Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
3 години
Химичната и физичната стабилност в периода на употребата е доказана за 24 часа при температура от 2 °C до 8 °C.
От микробиологична гледна точка, освен когато методът на разреждане изключва рискове от микробно замърсяване, продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времето и условията за съхранение при употреба са отговорност на потребителя.
Да се съхранява в хладилник (2 °C - 8 °C). Да не се замразява.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Концентрат в еднодозови стъклени флакони (тип I) с обем 20 ml с гумена запушалка (бутилова, силиконизирана), алуминиева обкатка и полипропиленово отчупващо се капаче.
Опаковка с 1 флакон.
Разтворът на ефгартигимод алфа, разреден с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, може да се прилага с помощта на сакове от полиетилен (PE), поливинилхлорид (PVC), етилен-винил ацетат (EVA) и сакове от етилен-полипропилен съполимер (сакове от полиолефин), като се използват инфузионни системи от PE, PVC и полиуретан-полипропилен, заедно с филтри от полиуретан (PUR) или PVC с филтърна мембрана от полиетерсулфон (PES) или поливинилиден флуорид (PVDF).
С помощта на формулата в таблицата по-долу направете следните изчисления:
-
необходимата доза Vyvgart въз основа на телесното тегло на пациента при препоръчителната доза 10 mg/kg. За пациенти с тегло над 120 kg при изчисляването на дозата използвайте телесно тегло 120 kg. Максималната обща доза на инфузия е 1 200 mg. Всеки флакон съдържа 400 mg ефгартигимод алфа с концентрация 20 mg/ml;
-
необходимия брой флакони;
-
обема на 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор на натриев хлорид. Общият обем на разредения лекарствен продукт е 125 ml.
Таблица 4. Формула
Стъпка 1 - Изчислете дозата (mg) 10 mg/kg x тегло (kg) Стъпка 2 - Изчислете обема на концентрата (ml) доза (mg) ÷ 20 mg/ml Стъпка 3 - Изчислете броя на флаконите обем на концентрата (ml) ÷ 20 ml Стъпка 4 - Изчислете обема на натриев хлорид 9 mg/ml(0,9%) (ml) инжекционен разтвор 125 ml - обем на концентрата (ml) Разреждане
-
Проверете визуално дали съдържанието на флакона е бистро до леко опалесцентно, безцветно до бледожълто и не съдържа видими частици. Ако се забелязват видими частици и/или течността във флакона е с променен цвят, флаконът не трябва да се използва. Не разклащайте флаконите.
-
Като използвате асептична техника при приготвянето на разредения разтвор:
-
Внимателно изтеглете необходимото количество Vyvgart от съответния брой флакони със стерилна спринцовка и игла (вж. таблица 4). Изхвърлете всичко, което е останало неизползвано от флаконите.
-
Прехвърлете изчислената доза от продукта в инфузионния сак.
-
Разредете изтегления продукт като добавите изчисленото количество натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, за да се получи общ обем 125 ml.
-
Внимателно обърнете инфузионния сак, съдържащ разредения продукт, без да го разклащате, за да се получи пълно смесване на продукта и разредителя.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
-