Biflox 20 mg capsules, hard

• Големи депресивни епизоди;

• Обсесивно-компулсивно разстройство;

• Булимия невроза: като допълнение към психотерапията за потискане на желанието за обилно хранене с последващо самопредизвикано повръщане.

Деца и юноши (8-18 години)

Умерен до тежък голям депресивен епизод, ако депресията не се повлиява от психотерапия след 4-6 сеанса. При деца и юноши с умерена до тежка депресия антидепресивна терапия се провежда само, ако се съчетава с подходяща психотерапия.

Възрастни

Големи депресивни епизоди

Възрастни и пациенти в старческа възраст

Препоръчителната доза е 20 mg дневно. При необходимост дозата се коригира до 3-4 седмици след началото на терапията, след което се преценява дали е клинично подходяща. Въпреки, че при прилагане на високи дози се повишава честота на нежеланите лекарствени реакции при някои пациенти с недостатъчен терапевтичен отговор към доза от 20 mg дозата може да се повиши постепенно до максимум 60 mg (вж. точка 5.1). Дозата се коригира внимателно в зависимост от индивидуалните нужди на пациента. Поддържаща терапия се провежда с минималната ефективна доза.

Пациентите с депресия трябва да се лекуват за достатъчен период от време, не по-малко от 6 месеца, за да е сигурно, че симптомите са отзвучали.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Възрастни и пациенти в старческа възраст

Препоръчителната дневна доза е 20 mg. Въпреки, че при прилагане на високи дози се очаква повишена честота на нежеланите лекарствени реакции, ако при някои пациенти не се наблюдава достатъчен терапевтичен отговор към доза от 20 mg след лечение в продължение на 2 седмици дозата може да се повиши постепенно до максимум 60 mg.

Ако не се наблюдава подобрение в рамките на 10 седмици лечението с флуоксетин трябва да се преразгледа. При достигане на добра терапевтична ефективност лечението може да продължи, като дозата се коригира индивидуално. Не са провеждани системни проучвания за продължителността на лечението. Обсесивно-компулсивното разстройство е хронично състояние и при пациенти, отговорили на лечението е разумно терапията да продължи над 10 седмици. Дозата се коригира внимателно в зависимост от индивидуалните нужди на пациента Поддържаща терапия се провежда с минималната ефективна доза. Необходимостта от лечение се преоценява периодично. Някои клиницисти препоръчват едновременно провеждане на поведенческа психотерапия, за пациенти, които се повлияват добре от фармакотерапията

При обсесивно-компулсивно разстройство не е доказана продължителна ефективност (за период над 24

седмици).

Булимия нервоза

Възрастни и пациенти в старческа възраст

Препоръчителната дневна доза е 60 mg. Не е доказана продължителна ефективност на лечението (за повече от 3 месеца).

Всички индикации

Възрастни

Препоръчителната доза може да се повишава или понижава. Дневни дози над 80 mg не са системно оценени.

Дозата флуоксетин може да се приеме еднократно или да се раздели на няколко приема по време на или между храненето.

При прекратяване на лечението активното вещество остава в организма в продължение на няколко седмици, което трябва да се има предвид при назначаване или прекратяване на лечението.

Капсулите и течните форми са биоеквивалентни.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст

При повишаване на дозата е необходимо внимание. Дневната доза не трябва да превишава 40 mg. Максималната препоръчителна доза е 60 mg дневно.

Чернодробно увреждане или потенциални взаимодействия

При пациенти с нарушена чернодробна функция (вж. точка 5.2) и пациенти, приемащи лекарства които могат да взаимодействат с флуоксетин (вж. точка 4.5) дневната доза трябва да се редуцира или да се намали честотата на приема (20 mg през ден).

Симптоми на отнемане, наблюдавани при прекратяване на терапията с флуоксетин Необходимо е да се избягва внезапно прекратяване на лечението. За да се избегне рискът от поява на симптоми на отнемане, прекъсването на лечението трябва да става с постепенно редуциране на дневната доза в продължение на 1 до 2 седмици (вж. точки 4.4 и 4.8). Ако по време на понижаване на дозата или при прекратяване на лечението възникнат непоносими симптоми може да се обмисли възобновяване на предписаната преди това доза. Впоследствие понижаването на дозата може да продължи, но по-постепенно.

Педиатрична популация

Деца и юноши (8-18 години) с умерен до тежък депресивен епизод

Лечението се започва и мониторира от специалист. Началната дневна доза е 10 mg. Дозата се коригира внимателно в зависимост от индивидуалните нужди на пациента. Поддържаща терапия се провежда с минималната ефективна доза.

След 1 до 2 седмици дневната дозата може да се повиши до 20 mg. Клиничният опит от проучвания с доза над 20 mg е недостатъчен. Има само ограничени данни от проучвания с продължителност над 9 седмици.

Деца с ниско телесно тегло

При деца с ниско телесно тегло се наблюдават високи стойности на плазмените концентрации и терапевтичен ефект може да се постигне с ниски дози (вж. точка 5.2).

При деца които отговарят на лечението, продължаването на терапията след 6-ия месец трябва да се подложи на оценка. Ако не се наблюдава терапевтична ефикасност до 9 седмици от лечението терапията трябва да се преразгледа.

Перорално приложение

• Свръхчувствителност към флуоксетин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• Флуоксетин е противопоказан за употреба в комбинация с необратими неселективни инхибитори на моноаминооксидазата (например ипрониазид) (вж. точки 4.4 и 4.5).

• Флуоксетин е противопоказан в комбинация с метопролол, използван при сърдечна недостатъчност (вж. точка 4.5).

Кожни обриви и алергични реакции

Наблюдавани са обрив, анафилактоидни реакции и прогресиращи системни реакции, понякога сериозни (засягащи кожа, бъбреци, черен и бял дроб). При поява на обрив и анафилактични реакции, за които липсва друга възможна етиология, лечението с флуоксетин трябва да се преустанови.

Гърчове

При лечение с антидепресанти съществува потенциален риск от поява на гърчове. Продуктът трябва да се прилага внимателно при пациенти с повишен риск за развитие на гърчове и при пациенти с анамнестични данни за гърчове. При поява на гърчове или по-честата им поява лечението трябва да се преустанови. При пациенти с нестабилна епилепсия и еплепсия под контрол трябва да се избягва прилагане на флуоксетин. Пациенти с контролирана епилепсия трябва да се наблюдават внимателно (вж. точка 4.5).

Електроконвулсивна терапия (ЕКТ)

Има редки съобщения за продължителни гърчове при пациенти на флуоксетин, провеждащи ЕКТ лечение, поради което се препоръчва повишено внимание.

Мания

Антидепресантите трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с анамнеза за мания/хипомания. Както при всички останали антидепресанти при навлизане в манийна фаза лечението с флуоксетин трябва да се преустанови.

Чернодробни/бъбречни заболявания

Флуоксетин се метаболизира екстензивно в черния дроб и се отделя чрез бъбреците. Понижаване на дозата или приемане на продукта през ден се препоръчва в случаите на значително нарушение на чернодробните функции. При прилагане на флуоксетин в доза от 20 mg дневно в продължение на 2 месеца при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (със скорост на гломерулна филтрация (GFR) <10 ml/min), изискващи хемодиализа не се наблюдава промяна в плазмените концентрации на флуоксетин или норфлуоксетин в сравнение с контроли с нормална бъбречна функция.

Тамоксифен

Флуоксетин е мощен ихибитор на CYP2D6 и може да понижи концентрациите на ендоксифен, един от най-важните активни метаболити на тамоксифен. Препоръчва се лечението с флуоксетин да се избягва по време на терапия с тамоксифен (вж. точка 4.5).

Сърдечно-съдови ефекти

По време на постмаркетинговия период се съобщава за случаи на удължаване на QT интервала и за камерна аритмия, включително torsades de pointes (вж. точки 4.5,4.8 и 4.9).

Флуоксетин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със състояния като синдром на вроден удължен QT интервал, фамилна анамнеза за удължаване на QT интервала или други клинични състояния, които предразполагат към аритмии (например: хипокалиемия, хипомагнезиемия, брадикардия, остър миокарден инфаркт или декомпенсирана сърдечна недостатъчност) или повишена експозиция на флуоксетин (например, чернодробно увреждане). При пациенти със стабилизирани сърдечни заболявания преди началото на терапията трябва да се оцени ЕКГ.

При поява на признаци на сърдечна аритмия по време на лечение с флуоксетин, лечението трябва да се преустанови и да се направи ЕКГ.

Загуба на тегло

При някои пациенти се наблюдава загуба на тегло, обикновено пропорционална на изходното телесно тегло.

Диабет

Лечението със SSRI при пациенти с диабет може да окаже влияние върху гликемичния контрол. По време на терапия с флуоксетин е възможно да се наблюдава хипогликемия, а след прекратяване на терапията - хипергликемия. Може да се наложи корекция на дозата на инсулина и/или на пероралните антидиабетни средства.

Самоубийство/суицидни мисли или влошаване на клиничното състояние

Депресията е свързана с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и суицидни опити (суицидни действия). Този риск съществува до настъпването на значима ремисия. Тъй като подобрение може да не настъпи през първите няколко седмици или повече от лечението, пациентите трябва да се проследяват внимателно до настъпването му. Клиничният опит показва, че рискът от самоубийство може да се повиши в ранните етапи от възстановяването.

Други психични състояния, за които се предписва флуоксетин, също могат да бъдат свързани с повишен риск от суицидни действия. Освен това тези състояния могат да са коморбидни с голямото депресивно разстройство. Когато се лекуват пациенти с други психични разстройства трябва да се съблюдават предпазните мерки, съблюдавани при лечението на пациенти с голямо депресивно разстройство.

При пациенти с анамнеза за суицидни действия или суицидна идеация в значима степен преди започване на лечението рискът за суицидни мисли или суицидни опити е по-голям и трябва да бъдат проследявани внимателно по време на лечението. Метаанализ на плацебо контролирани клинични проучвания с антидепресанти при възрастни пациенти с психични разстройства показва повишен риск от суицидно поведение при лечение с антидепресанти в сравнение с плацебо при пациенти на възраст под 25 години.

По време на лекарствената терапия пациентите трябва да се проследяват внимателно, особено тези с висок риск специално в ранните етапи на лечението и след промяна на дозата. Пациентите (и оказващите грижи на пациентите) трябва да бъдат предупредени, че е нужно проследяване за евентуално клинично влошаване, суицидно поведение или мисли и необичайни промени в поведението и при наличието им незабавно трябва да потърсят медицински съвет.

Акатизия/психомоторно безпокойство

Употребата на флуоксетин се свързва с развитие на акатизия, характеризираща се със субективно неприятно или изтощаващо безпокойство и необходимост от често движение, съпроводена от неспособност да се стои спокойно в седнало или изправено положение. Това се наблюдава най- често в рамките на първите няколко седмици от лечението. При пациентите, които развиват тези симптоми, повишаването на дозата може да е пагубно.

Симптоми на отнемане, наблюдавани при спиране на лечението сSSRI

При прекратяване на лечението често се наблюдават симптоми на отнемане, особено ако преустановяването е внезапно (вж. точка 4,8). В клинични проучвания при прекратяване на лечението са наблюдавани нежелани събития при приблизително 60% от пациентите в групата на флуоксетин и плацебо. Тези нежелани събития са тежко изразени при 17% от групата на флуоксетин и при 12% от плацебо групата.

Рискът от поява на симптоми на отнемането може да бъде повлиян от различни фактори, като продължителност на лечението, дозата, а също така и степента на редуциране на дозата. Най-често съобщаваните симптоми са: замайване, сензорни нарушения (включително парестезия), нарушения на съня (вкл. безсъние и неспокойни сънища), астения, възбуда или безпокойство, гадене и/или повръщане, тремор и главоболие. Тези симптоми обикновено възникват през първите няколко дни след прекратяване на лечението и са слабо до средно изразени, но при някои пациенти са в тежка степен, ограничени са и обикновено отзвучават за 2 седмици, но в някои индивидуални случаи продължават по-дълго (2-3 месеца или повече). Поради това при спиране на лечението с флуоксетин се препоръчва дозата да се понижава постепенно за период не по-малък от една до две седмици, в зависимост от нуждите на пациента (вж. точка 4.2).

Хеморагии

При използване на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI) може да се наблюдава абнормно подкожно кървене, като екхимоза или пурпура. Екхимозата е нечесто събитие по време на лечение с флуоксетин. В редки случаи са наблюдавани гинекологично, гастроинтестинално или кожно-лигавично кървене.

SSRI/SNRI могат да увеличат риска от послеродово кръвотечение (вж. точки 4.6 и 4.8).

Необходимо е внимание при пациенти, приемащи SSRI едновременно с перорални антикоагуланти, с лекарствени продукти, повлияващи тромбоцитната функция (напр. атипични антипсихотици, като клозапин, фенотиазинови производни, повечето трициклични антидепресанти, ацетилсалицилова киселина, нестероидни противовъзпалителни средства) или други продукти, увеличаващи риска от кървене. Повишено внимание е необходимо и при нелекувани пациенти с анамнеза за смущения в кръвосъсирването (вж. точка 4.5).

Мидриаза

Съобщава се за мидриаза, свързана с употребата на флуоксетин; следователно, когато се предписва флуоксетин при пациенти с повишено вътреочно налягане или такива с повишен риск от остра тесноъгълна глаукома се изисква повишено внимание.

Серотонинов синдром или събития, сходни на невролептичен малигнен синдром В редки случаи, практически при употребата на флуоксетин в комбинация с други серотонинергични продукти (L-триптофан) или бупренорфин, и/или невролептици може да се развие серотонинов синдром или състояния, сходни с невролептичен малигнен синдром. Тези синдроми могат да прераснат в животозастрашаващи състояния, ако се наблюдават група симптоми, като: хипертермия, ригидност, миоклонус, вегетативни нарушения, с възможни резки флуктуации на жизнените функции, промени в менталния статус, включващи обърканост, раздразнителност, крайна възбуда, прогресираща до делириум и кома. В тези случаи лечението с флуоксетин трябва да се преустанови и да се проведе поддържащо симптоматично лечение.

Необратими неселективни инхибитори на моноаминооксидазата (например ипрониазид) При пациенти, приемащи SSRI в комбинация с необратими неселективни инхибитори на моноаминооксидазата (MAO-инхибитори) се съобщава за някои случаи на сериозни и понякога фатални реакции.

В някои от случаите признаците наподобяват серотонинов синдром (който може да прилича и да бъде диагностициран като невролептичен малигнен синдром). Ципрохептадин или дантролен могат да облекчат симтомите при такива пациенти. Симптомите на лекарствено взаимодействие с MAO-инхибитори са: хипертермия, ригидност, миоклонус, вегетативни нарушения с възможни бързи колебания на виталните показатели и промени в психическото състояние, които включват: конфузия, раздразнителност и крайна възбуда, прогресиращи до делириум и кома.

Ето защо, флуоксетин е противопоказан в комбинация с необратими неселективни МАОИ (вж. точка 4.3). Лечението с флуоксетин трябва да започне 2 седмици след преустановяване на приема на необратими неселективни МАОИ, тъй като ефектът им продължава 2 седмици след последния им прием. По същия начин, трябва да изминат не по-малко от 5 седмици след прекратяване на лечението с флуоксетин преди да започне терапия с необратими неселективни МАОИ.

Сексуална дисфункция

Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs)/инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норадреналина (SNRIs) могат да причинят симптоми на сексуална дисфункция (вж. точка 4.8). Има съобщения за продължителна сексуална дисфункция, при която симптомите продължават въпреки прекъсването на приема на SSRIs/SNRI.

Педиатрична популация

Деиа и юноши под 18-годишна възраст

В клинични проучвания провеждани върху деца и юноши лекувани с антидепресанти, по-често в сравнение с плацебо са наблюдавани суицидно поведение (суицидни опити и суицидни мисли) и враждебност (главно агресия, опозиционно поведение и гняв). При деца и юноши на възраст от 8 до 18 години флуоксетин се прилага само в случаи на умерен до тежък голям депресивен епизод, но не и при други показания. Ако въз основа на клиничните нужди независимо от това се взме решение за лечение, пациентът трябва да се проследява внимателно за поява на суицидни симптоми. Липсват данни за дългосрочната безопасност при деца и юноши по отношение на растежа, съзряването, когнитивното и поведенческо развитие (вж. точка 5.3).

По време на 19 седмично клинично проучване при деца и юноши, лекувани с флуоксетин се наблюдават изоставане в ръста и повишаване на теглото (вж. точка 5.1). Не е установено дали лечението оказва влияние върху достигането на нормален ръст в зряла възраст. Не може да се изключи възможно забавяне на пубертета (вж. точки 5.3 и 4.8). Растежът, пубертетното развитие (височина, тегло и скалата на Танер) трябва да бъдат мониторирани по време и след прекратяване на лечението с флуоксетин. Ако се наблюдава забавяне на някой от показателите педиатърът трябва да бъде уведомен.

В педиатрични проучвания най-често са наблюдавани мания и хипомания (вж. точка 4.8). Препоръчва се редовно проследяване за появата им. Терапията с флуоксетин трябва да се прекрати при всеки пациент, навлизащ в маниакална фаза.

Важно е лекарят да обсъди внимателно с детето/младия човек и/или техните родители всички ползи и рискове от лечението.

Помощни вещества

Оцветител Е110

Може да причини алергични реакции.

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо/галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Елиминационен полуживот: Дългият елиминационен полуживот на флуоксетин и на неговия главен метаболит норфлуоксетин трябва да се имат предвид (вж. точка 5.2), особено когато се очакват фармакодинамични или фармакокинетични лекарствени взаимодействия (напр. при преминаване на терапия от флуоксетин на други антидепресанти).

Противопоказани комбинации

Необратими неселективни инхибитори на моноаминооксидазата (например ипрониазид) При пациенти,

приемащи SSRI в комбинация с необратими неселективни инхибитори на моноаминооксидазата (MAO-инхибитори) се съобщава за някои случаи на сериозни и понякога фатални реакции.

В някои от случаите признаците наподобяват серотонинов синдром (който може да прилича и да бъде диагностициран като невролептичен малигнен синдром). Ципрохептадин или дантролен могат да облекчат симптомите при такива пациенти. Симптомите на лекарствено взаимодействие с MAO-инхибитори са: хипертермия, ригидност, миоклонус, вегетативни нарушения с възможни бързи колебания на виталните показатели и промени в психическото състояние, които включват: конфузии, раздразнителност и крайна възбуда, прогресиращи до делириум и кома.

Ето защо, флуоксетин е противопоказан за употреба в комбинация с необратими неселективни МАОИ (вж. точка 4.3). Лечението с флуоксетин трябва да започне 2 седмици след преустановяване на приема на необратими неселективни МАОИ, тъй като ефектът им продължава 2 седмици след последния им прием. По същия начин, трябва да изминат не по-малко от 5 седмици след

прекратяване на лечението с флуоксетин преди да започне терапия с необратими неселективни МАОИ.

Метопролол, употребяван при сърдечна недостатъчност: рискът от нежелани лекарствени реакции, свързани с употребата на метопролол, вкл. тежка брадикардия може да се повиши, поради потискане на неговия метаболизъм от флуоксетин (вж. точка 4.3)

Комбинации, които не се препоръчват

Тамоксифен: При описани в литературата фармакокинетични взаимодействия между инхибитори на CYP2D6 и тамоксифен се съобщава за понижаване на плазмените концентрации на една от най- активните форми на тамоксифен, ендоксифеи с 65-75%. В някои проучвания е наблюдаван понижен терапевтичен ефект на тамоксифен при едновременно приложение с някои SSRI. Не може да се изключи редуциране на ефекта на тамоксифен при едновременна употреба с мощни инхибитори на CYP2D6 (вкл. флуоксетин). Препоръчва се съвместното им прилагане да се избягва (вж. точка 4.4).

Алкохол: При формални тестове е установено, че флуоксетин не оказва влияние върху концентрациите на алкохол в кръвта и не усилва ефектите му. Въпреки това не се препоръчва едновременно лечение със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI) и алкохол.

МАОИ-А, включително линезолид и метилтионинов хлорид (метиленово синьо):

Риск от серотонинов синдром, включително диария, тахикардия, изпотяване, треперене, обърканост или кома. Ако едновременната употреба на тези активни вещества с флуоксетин не може да се избегне се провежда внимателно мониториране и лечението със съпътстващите продукти започва с най-ниската препоръчвана доза (вж. точка 4.4).

Меквитазин: рискът от свързани с употребата на меквитазин нежелани събития (като удължаване на QT интервала) може да се повиши, поради инхибиране на метаболизма на флуоксетин.

Комбинации, изискващи повишено внимание

Фенитоин: При комбинация с флуоксетин са наблюдавани промени в плазмените концентрации на фенитоин, а в някои случаи и клинично изразена токсичност. Необходимо е внимание, когато се използват консервативни схеми на титриране при дозирането на фенитоин и мониториране на клиничния статус.

МАО-В (селегилин). Риск от серотонинов синдром. Препоръчва се внимателно мониториране.

Серотонинергични лекарствени продукти (литий, опиоиди (напр. трамадол, бупренорфин), триптани, триптофан, селегилин (МАО-В), жълт кантарион(Hypericumperforatum)): При едновременно приемане на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) с лекарствени продукти, които също имат серотонинергично действие са наблюдавани случаи на слабо изразен серотонинов синдром. Поради това при съвместното прилагане на тези продукти с флуоксетин се изисква повишено внимание и по-често клинично мониториране (вж. точка 4.4).

Удължаване наQT-интервала: Фармакокинетични и фармакодинамични проучвания между флуоксетин и други лекарствени продукти, които удължават QT интервала не са провеждани. Адитивен ефект между флуоксетин и тези лекарствени продукти не може да бъде изключен. Поради това, едновременното приложение на флуоксетин с лекарствени продукти, които удължават QT интервала, като клас IA и III антиаритмици, антипсихотици (например

фенотиазинови производни, пимозид, халоперидол), трициклични антидепресанти, някои антимикробни средства (напр. спарфлоксацин, моксифлоксацин, еритромицин IV, пентамидин), продукти за лечение на малария, особено халофантрин, някои антихистамини (астемизол, мизоластин), трябва да се използват с повишено внимание (вж. точки 4.4,4.8 и 4.9).

Лекарствени вещества, оказващи влияние върху хемостазата (перорални антикоагуланти, независимо от техния механизъм на действие, тромбоцитни антиагреганти, вкл. ацетилсалицилова киселина и НСПВС)): риск от повишено кървене. При употреба на перорални антикоагуланти трябва да се извършва клинично мониториране и по-често мониториране на INR. По време на лечението с флуоксетин, както и в края на терапията може да се наложи коригиране на дозата (вж. точка 4.4).

Ципрохептадин: Има отделни съобщения за понижено антидепресантно действие на флуоксетин когато се използва в комбинация с ципрохептадин.

Лекарства индуциращи хипонатриемия: Хипонатриемията е нежелан ефект, причинен от флуоксетин. Употребата му в комбинация с други средства, свързани с хипонатриемия (например диуретици, дезмопресин, карбамазепин и окскарбазепин) може да доведе до повишен риск (вж. раздел 4.8).

Лекарства, понижаващи епилептогенния праз: Гърчовете са нежелан ефект, причинен от флуоксетин. Употребата му в комбинация с други средства, които могат да намалят гърчовия праг (например TACs, други SSRIs, фенотиазини, бутирофенони, мефлокин, хлорохин, бупропион, трамадол) може да доведе до повишен риск.

Лекарствени продукти, които се метаболизират чрезCYP2D6

Флуоксетин е мощен инхибитор на CYP2D6 изоензимите, поради което едновременното му приложение с лекарства, които също се метаболизират от тези изоензими може да доведе до лекарствени взаимодействия, предимно при тези с тесен терапевтичен индекс (такива като флекаинид, пропафенон и небиволол), тези, които се титрират, но също и с тамоксифен, карбамазепин, трициклични антидепресанти и рисперидон. Лечението трябва да започва с най- ниската препоръчителна за тях доза. Същото се отнася и за пациенти, които 5 седмици преди това са приемали флуоксетин.

Данните от някои епидемиологични проучвания показват повишен риск от сърдечносъдови дефекти, свързани с употребата на флуоксетин по време на първия триместър на бременността, като механизмът остава неизвестен. Данните показват, че рискът за поява на сърдечносъдови дефекти, при деца, чиито майки са приемали флуоксетин е от порядъка на 2/100, в сравнение с очаквания за такива дефекти риск от 1/100 в общата популация.

Епидемиологични проучвания показват, че прилагането на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs) по време на напреднала бременност може да повиши риска от поява на персистираща белодробна хипертония при новороденото (PPHN). Наблюдаваният риск е приблизително 5 случая за 1 000 бременности. В общата популация се наблюдават 1 до 2 случая на PPHN за 1 000 бременности.

Въпреки, че флуоксетин може да се прилага по време на бременност се изисква особено внимание през последната фаза или малко преди началото на раждане поради опасност от възникване на следните ефекти у новороденото: раздразнителност, тремор, хипотония, непрекъснат плач, трудности при сучене или заспиване. Тези симптоми могат да се дължат на серотонинергични ефекти или на симптоми на отнемане. Времето на поява и продължителността на тези симптоми могат да бъдат свързани с дългия елиминационен полуживот на флуоксетин (4-6 дни) и на неговия активен метаболит, норфлуоксетин (4-16 дни).

Обсервационните данни показват повишен риск (по-малко от 2 пъти) от послеродово кръвотечение след експозиция на SSRI/SNRI в рамките на последния месец преди раждането (вж. точки 4.4 и 4.8).

Флуоксетин и неговият метаболит норфлуоксетин се екскретират в майчиното мляко. Има съобщения за нежелани ефекти при кърмачета. Ако лечението с флуоксетин се счита за наложително се препоръчва преустановяване на кърменето; ако кърменето продължи се прилага най-ниската терапевтична доза флуоксетин.

Данни от проучвания върху животни показват, че флуоксетин може да окаже влияние върху качеството на спермата (вж. точка 5.3). Доклади от случаи при хора с някои SSRIs показват, че ефектът върху качеството на спермата е обратим.

Досега не е наблюдавано влияние върху фертилитета при хора.

Флуоксетин не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки че флуоксетин не повлиява психомоторната функция при здрави доброволци, всички психоакгивни лекарствени продукти могат да нарушат преценката за ситуацията и уменията. Пациентите трябва да се съветват да избягват шофиране и работа с машини, докато се убедят, че техните умения не са засегнати от флуоксетин.

Резюме на профила за безопасност

По време на лечение с флуоксетин при пациентите най-често се наблюдават следните нежелани лекарствени реакции: главоболие, повдигане, инсомния, умора и диария. Интензитетът и честотата на нежеланите лекарствени реакции намаляват с продължителността на лечението и не се налага прекратяване на терапията.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен вид

В таблицата по-долу са представени нежеланите събития наблюдавани по време на лечението с флуоксетин при възрастни и сред педиатричната популация. Някои от тези нежелани събития са общи с други SSRIs.

Следните честоти са изчислени от клинични проучвания при възрастни (N = 9 297) и от спонтанни съобщения.

Честотата е както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до < 1/10, нечести (≥1/1 000 до < 1/100), редки (≥1/10 000 до < 1/1 000).

¹.включително анорексия

².включително ранно сутрешно събуждане, първоначална инсомния, и безсъние по средата на съня

³. включително загуба на либидо

⁴.вкл. нощни кошмари

^5.включително аноргазмия

⁶.включително самоубийство, суицидна депресия, умишлено самонараняване, суицидни идеи, суицидно поведение, опити за самоубийство, мисли за смърт, мисли за самонараняване. Тези симптоми могат да се дължат на основното заболяване

⁷.вкл. хиперсомния и седация

⁸.включително горещи вълни

⁹.включително ателектази, интерстициална белодробна болест, пневмонит

¹⁰.включително по-често кървене от венците, хематемеза, хематохезия, ректално кървене, хеморагична диария, мелена, и кървене от язва на стомаха

¹¹.вкл. еритема, ексфолиативен обрив, топлинен обрив, обрив, еритематозен обрив, фоликуларен, генерализиран, макуларен, макуло-папуларен, морбилиформен, папуларен, сърбящ, везикуларен обрив, умбиликален еритемен обрив

¹².включително полакиурия

¹³.включително цервикално кървене, дисфункция на матката, маточно кървене, генитални кръвоизливи, менометрорагия, менорагия, метрорагия, полименорея, постменопаузален кръвоизлив, маточен кръвоизлив, вагинално кървене

¹⁴.включително еякулационна недостатъчност, еякулационна дисфункция, преждевременна и забавена еякулация, ретроградна еякулация

¹⁵.включително астения

¹⁶.Това събитие е съобщавано за класа лекарства SSRI/SNRI (вж. точки 4.4 и 4.6).

Описание на избрани нежелани реакции

Самоубийство/суицидни мисли или клинично влошаване: Наблюдавани са случаи на суицидна идеация и суицидно поведение по време на лечението с флуоксетин или непосредствено след прекратяване на лечението (вж. точка 4.4).

Костни фрактури: Дрнните от епидемиологични проучвания, проведени предимно при пациенти на 50 и над 50-годишна възраст, приемащи селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) и трициклични антидепресанти (TCAs) показват повишен риск от костни фрактури. Механизмът, водещ до този риск е неизвестен.

Симптоми на отнемане при прекратяване на лечението: При прекратяване на лечението с флуоксетин често могат да възникнат симптоми на отнемане. Най-често се наблюдават: замаяност, сензорни нарушения (вкл. парестезии), нарушения на съня (вкл. инсомния и интензивно сънуване), астения, възбуда или тревожност, гадене и/или повръщане, тремор и главоболие.

Обикновено тези събития са леки до умерени, самоограничаващи се, но при някои пациенти могат да бъдат тежки и/или пролонгирани (вж. точка 4.4). Препоръчва се прекратяването на лечението с флуоксетин да се извършва постепенно с понижаване на дозата (вж. точки 4.2 и 4.4).

Педиатрична популация (вж. точки 4.4 и 5.1):

Нежеланите реакции, които са наблюдавани по-специално при тази популация или с различна честота са описани по-долу. Честотата на тези събития се основава на експозиция при педиатрични клинични проучвания (n= 610).

В педиатрични клинични проучвания често се съобщава за суицидно-свързано поведение (суицидни опити и суицидни мисли), враждебност (съобщаваните събития са: гняв, раздразнителност, агресия, тревожност, синдром на повишена активност), маниакални реакции, включително мания и хипомания (при тези пациенти не са наблюдавани предишни епизоди) и епистаксис. Тези събития се наблюдават по-често при деца и юноши, лекувани с антидепресанти, в сравнение с тези, лекувани с плацебо.

От клиничната практика също са наблюдавани изолирани случаи на забавяне на растежа (вж. също точка 5.1).

В педиатрични клинични проучвания лечението с флуоксетин се свързва и с понижени стойности на алкална фосфатаза.

В педиатричната практика в изолирани случаи са наблюдавани събития, като забавено полово съзряване или сексуална дисфункция (вж. също точка 5.3).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Симптомите при предозиране обикновено са слабо изразени.

Симптоми: гадене, повръщане, гърч, сърдечно-съдови нарушения от асимптоматични аритмии (включително нодален ритъм и камерни аритмии) или ЕКГ промени, характерни за QTc удължаване до сърдечен арест (включително много редки случаи на torsades de pointes), белодробна дисфункция и симптоми на променен статус на ЦНС (от възбуда до кома). Фаталните случаи са изключително редки.

Лечение: специфичен антидот няма. Препоръчва се симптоматична и поддържаща терапия, проследяване на сърдечните и виталните показатели.

Форсираната диуреза, диализата, хемоперфузията и обменната трансфузия не са ефективни. Приемът на активен въглен, заедно със сорбитол, е по-ефективен от предизвикване на повръщане или стомашна промивка. При предозиране се има предвид възможността за прием на няколко лекарства.

Пряко и по-дълго трябва да се наблюдават пациенти, които са приели големи количества трициклични антидепресанти едновременно с флуоксетин или наскоро са приемали флуоксетин.