Neoatricon 1.5 mg/ml - Solution for infusion

Лечение на хипотония при хемодинамично нестабилни новородени, кърмачета и деца < 18 години.

Преди да се реши дали допаминовият хидрохлорид е подходящ, трябва да се вземат предвид хемодинамичното състояние на пациента и фармакодинамичният профил на допаминовия хидрохлорид (вж. точка 5.1).

Приложението на допаминов хидрохлорид трябва да се предписва от педиатър или специалисти от педиатрично интензивно отделение, които разполагат със съоръжения за проследяване на сърдечносъдовите и бъбречните показатели, включително обем на кръвта, сърдечен дебит, кръвно налягане, електрокардиография и поток на урината.

Дозировка

Пресорната терапия не може да се използва за заместване на преливането на кръв, плазма, течности и/или електролити. Намаляването на обема на кръвта трябва да се коригира възможно най-пълноценно, преди да се започне терапия с допаминов хидрохлорид (вж. точка 4.4). Поради променливия, зависещ от възрастта клирънс дозата трябва да се титрира бавно, особено при новородени.

Инфузията на разтвор на допаминов хидрохлорид трябва да започне със скорост 5 µg/kg/min и да се увеличава постепенно със стъпка 5 µg/kg/min. Препоръчителният дозов диапазон е 5— 10 µg/kg/min. Дози над 10 µg/kg/min до максимум 20 µg/kg/min могат да се прилагат, ако се считат за обосновани.

Дозата допаминов хидрохлорид трябва да се коригира според реакцията на пациента, като особено внимание се обръща на намаляване на установения дебит на урината, увеличаване на тахикардията или развитие на нови аритмии като показания за намаляване или временно спиране на дозата (вж. точка 4.4).

За по-лесно прилагане на дозата има две различни концентрации за пациенти с различни категории телесно тегло. Скоростите на инфузия могат да се изчислят по следната формула:

[Доза (µg/kg/минута) x Тегло (kg) x 60 (минути/час)] Скорост на инфузия (mL/час) =

Концентрация (µg/mL)

По-долу е даден пример за всяка концентрация при съответно тегло:

Пример 1: за човек с тегло 5 kg при препоръчителната начална доза от 5 mcg/kg/минута, като се използва концентрация от 1,5 mg/mL, скоростта на инфузия ще бъде както следва:

[5 (µg/kg/минута) x 5 (kg) x 60 (минути/час)]

Скорост на инфузия (mL/час) = = 1,00 (mL/час)

1,500 (µg/mL)

Пример 2: за човек с тегло 30 kg при препоръчителната начална доза от 5 mcg/kg/минута, като се използва концентрация от 4,5 mg/mL, скоростта на инфузия ще бъде както следва:

[5 (µg/kg/минута) x 30 (kg) x 60 (минути/час)]

Скорост на инфузия (mL/час) = = 2,00 (mL/час)

4,500 (µg/mL)

Намаляване на дозата и преустановяване на приложението

Приложението на допаминов хидрохлорид трябва да се намалява постепенно и не трябва да се спира рязко. Дозата на допаминовия хидрохлорид трябва да се намалява със стъпка от микрограм/kg/минута, докато инфузията бъде преустановена. По време на фазата на намаляване на дозата непрекъснато трябва да се оценява хемодинамичният статус (вж.

точка 4.4).

Специални популации

Чернодробно и бъбречно увреждане

Поради ниската скорост на клирънса, особено при новородените, трябва да се използват ниски дози допаминов хидрохлорид и бавно титриране (вж. точка 4.4).

Инхибитори на МАО

На пациенти, които са лекувани с инхибитори на MAO преди приложението на допаминов хидрохлорид, трябва да се прилагат намалени дози; началната доза трябва да бъде 10% от обичайната (вж. точки 4.4 и 4.5).

Начин на приложение

За интравенозно приложение. Допаминов хидрохлорид трябва да се прилага чрез централен венозен катетър [умбиликален венозен катетър (УВК), периферно въвеждан централен венозен катетър или хирургично поставен централен венозен катетър (ЦВК)]. Ако не е наличен централен венозен катетър, трябва да се използва канюла в голям венозен съд.

За контрол на скоростта и потока в системата за инфузия е необходимо подходящо измервателно устройство.

В катетъра с допаминовия хидрохлорид не трябва да се вливат едновременно други инфузии. Трябва да се използва приложение във второ място на инжектиране, за да се избегне смесването на силни лекарствени продукти заедно с допаминов хидрохлорид (вж. точки 4.4 и 6.2).

Само за еднократна употреба. За указания относно работата с лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.

• Пациенти със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Пациенти с феохромоцитом или хипертиреоидизъм.

• Наличие на некоригирани предсърдни или камерни тахиаритмии или камерна фибрилация.

• Комбинация с циклопропан и халогенирани въглеводородни анестетици (вж. точка 4.5).

Избягвайте едновременно вливане с други лекарствени продукти.

Инхибитори на моноаминооксидазата (МАО)

За да се избегне потенциране, на пациентите, лекувани с инхибитори на MAO преди допаминов хидрохлорид, трябва да се прилагат намалени дози допаминов хидрохлорид (вж. точки 4.2, 4.5 и 5.2).

Следене на обема, електролитите и диастоличното кръвно налягане

Вазопресорите, включително допаминовият хидрохлорид, обикновено не са показани при хиповолемичен шок. След започване на адекватна реанимация с течности може да се обмисли лечение с вазопресор в конкретни случаи, при които кръвното налягане остава много ниско въпреки адекватната реанимация с течности. Допаминовият хидрохлорид трябва да се избере, ако е необходимо инотропно, хронотропно, вазоконстриктивно действие и повишаване на периферната венозна резистентност. Въпреки това, към използването на вазопресори при хеморагичен или хиповолемичен шок трябва да се подхожда внимателно и с постоянно наблюдение.

Прекомерното приложение на разтвори без калий може да доведе до значителна хипокалиемия.

Ако се наблюдава непропорционално повишаване на диастоличното налягане (т.е. изразено намаляване на налягането на пулса), скоростта на инфузия трябва да бъде намалена и пациентите трябва да се наблюдават внимателно за допълнителни доказателства за преобладаваща активност на вазоконстрикция, освен ако не е желан такъв ефект.

За пациентите от всяка възраст е необходима постоянна оценка на лечението по отношение на обема на кръвта, увеличаването на сърдечния контрактилитет и разпределението на периферната перфузия и отделянето на урина.

Наблюдение за потенциални нежелани реакции по отношение на сърдечната дейност

Трябва внимателно да се наблюдава за аритмия и тахикардия, при наличието им трябва да се обмисли намаляване на скоростта на инфузия или спиране на допаминовия хидрохлорид, ако е клинично целесъобразно. Всички обратими причини за тахикардия, например намаляване на циркулаторния обем, хипоксия или болка, трябва да се коригират и тахикардията трябва да се овладее.

Периферно съдово заболяване

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за всякакви промени в цвета или температурата на кожата на крайниците. Ако настъпи промяна в цвета на кожата или в температурата и се смята, че е в резултат от нарушена циркулация в крайниците, ползите от продължаване на инфузията на допаминов хидрохлорид трябва да се преценят спрямо риска от възможна некроза. Тези промени може да се неутрализират чрез намаляване на скоростта или прекратяване на инфузията. Дори при ниски дози допаминовият хидрохлорид може да причини кожна некроза; рискът е особено висок при пациенти с нарушения на акралната циркулация (кръвообращението в крайните участъци на периферните части на тялото) и когато се прилагат по-високи дози (≥ 10 µg/kg/min).

Поради променливия, зависещ от възрастта клирънс, титрирайте дозата бавно и точно, особено при новородени. Новородените може да са по-чувствителни към вазоконстриктивните ефекти.

Трябва да се избягва подкожно, интрамускулно или интраартериално приложение, тъй като вазоконстриктивният ефект може да доведе до увреждане на тъканите.

Екстравазация

Когато е възможно, допаминовият хидрохлорид трябва да се влива в голям венозен съд, за да се предотврати възможността за инфилтрация на периваскуларна тъкан в близост до мястото на инфузията. Екстравазацията може да причини некроза и отлепяне на заобикалящата тъкан.

Исхемията може да се неутрализира чрез инфилтрация на засегнатата област с вазодилататор. Веднага след като се забележи екстравазация, трябва да се използва спринцовка с тънка хиподермична игла за обилно инфилтриране на исхемизираната област.

Бъбречно или чернодробно увреждане

Клирънсът на допаминовия хидрохлорид се влияе от бъбречната и чернодробната дисфункция

— намалява двукратно при наличие и на двата фактора. При по-малки деца, по-специално новородени, клирънсът е силно променлив, препоръчва се внимателно наблюдение.

Ефект на отнемане

Инфузията на допаминов хидрохлорид трябва да се спира постепенно, за да се избегне ненужна хипотония. Може да се наложи постепенно намаляване на дозата допаминов хидрохлорид, като същевременно се увеличава кръвният обемът с течности, вливани през венозен източник, за да се предотврати повторна поява на хипотония. Внезапното преустановяване на инфузията на

допаминов хидрохлорид може да доведе до изразена хипотония. Вижте също указанията за намаляване на дозата в точка 4.2.

Септичен шок

Въз основа на сигнали за повишена смъртност при употреба от първа линия на допамин при педиатрични и възрастни пациенти със септичен шок, не се препоръчва прилагането от първа линия на допамин при педиатрични пациенти със сепсис.

Сърдечна операция

Допаминовият хидрохлорид се използва избирателно при педиатрични пациенти със синдром на нисък сърдечен дебит (СНСД) и ниска системна съдова резистентност (ССР) за подобряване на сърдечния дебит. Използването му при пациенти с повишена ССР или повишена белодробна съдова резистентност (БСР) като цяло е ограничено поради потенциала да утежни нарушенията на съдовата резистентност. Решението за приложение на допаминов хидрохлорид при сърдечна операция трябва винаги да се взема въз основа на конкретното клинично състояние на пациента.

Случаи на повишено белодробно артериално налягане

Допаминовият хидрохлорид може да увеличи белодробното съдово съпротивление, особено при по-високи дози. При приложение на допаминов хидрохлорид при пациенти с повишено белодробно артериално налягане се препоръчва внимателно наблюдение на хемодинамиката и трябва да се избягват дози над 10 µg/kg/min. При остра белодробна хипертония допаминов хидрохлорид трябва да се прилага само ако се счита за необходимо, въз основа на индивидуална оценка на хемодинамичното и клиничното състояние на пациента.

Риск от интравентрикуларен кръвоизлив (ИВК)/субепендимален кръвоизлив

За да се намали рискът от ИВК/субепендимален кръвоизлив, кръвното налягане и хемодинамичното състояние на кърмачетата, получаващи допаминов хидрохлорид, трябва внимателно да се наблюдават от медицинските специалисти в неонатологично интензивно отделение. Ако е необходимо, трябва да се направят корекции на дозата, за да се поддържа стабилно кръвно налягане и да се сведе до минимум рискът от нежелани реакции, като тахикардия, екстравазация на мястото на инжектиране, непропорционално повишаване на диастолното налягане, болка в гърдите, сърцебиене, хипотония. Цялостното лечение на ИВК/субепендимален кръвоизлив трябва да включва поддържащи грижи и мерки за преодоляване на потенциалните рискови фактори извън вазоактивните лекарствени продукти.

Риск от инфекция

Трябва да се вземат предвид потенциалните неблагоприятни ефекти на допаминовия хидрохлорид по отношение на риска от инфекция, особено когато се използва във високи дози или за продължителни периоди от време. Решението за употреба на допаминов хидрохлорид или друг вазоактивен лекарствен продукт трябва да се взема в оглед на всеки отделен случай, като се вземат предвид клиничното състояние на пациента, рискът от инфекция и потенциалните ползи от лечението. Внимателното наблюдение и мерките за профилактика на инфекциите са от съществено значение за лечението на пациенти, получаващи допаминов хидрохлорид.

Закритоъгълна глаукома

Допамин не се препоръчва при пациенти със закритоъгълна глаукома.

Алкализиращи вещества

Ако едновременно е показан натриев бикарбонат за лечение на ацидоза, той трябва да се прилага чрез отделна венозен източник за инфузия от отделна опаковка или комплект за приложение.

Интерференции при лабораторни изследвания

Инфузията на допаминов хидрохлорид потиска хипофизната секреция на тиреостимулиращ хормон (TSH) и пролактин (вж. точка 4.8). Индуцираното от допаминовия хидрохлорид намаляване на TSH може да повлияе върху ранното диагностициране на вроден хипотиреоидизъм, който се характеризира с високи нива на TSH, свързани с ниско ниво на T4. Поради това се препоръчва изследване на всички новородени за TSH и T4 стойности не само при първичния скрининг, но и след прекратяване на приложението на допаминов хидрохлорид.

Пролактин

Известно е, че допаминовият хидрохлорид намалява серумния пролактин (вж. точка 4.6).

Помощни вещества с известно действие

Съдържа натриев метабисулфит, който в редки случаи може да причини тежки реакции на свръхчувствителност и бронхоспазъм.

Този лекарствен продукт съдържа не повече от 1 mmol натрий (23 mg) на доза и следователно практически не съдържа натрий.

Анестетици

Миокардът се сенсибилизира от циклопропан или халогенирани въглеводородни анестетици и тези лекарствени продукти са противопоказани за приложение с допаминов хидрохлорид (вж. точка 4.3). Това взаимодействие се отнася както за пресорната активност, така и за сърдечната бета-адренергична стимулация.

Алфа- и бета-блокери

Не се препоръчва употребата на допамин заедно с алфа- и бета-блокери. Сърдечните ефекти на допаминовия хидрохлорид се антагонизират от β-адренергични блокери, като пропранолол ацебутолол, атенолол, бизопролол, надолол, небиволол и метопролол, а периферната вазоконстрикция, причинена от високи дози допаминов хидрохлорид, се антагонизира от

α-адренергични блокери (напр. доксазозин, празозин, теразозин). Инхибитори на МАО

Не се препоръчва употребата на допамин заедно с инхибитори на MAO. Инхибиторите на MAO (напр. изокарбоксазид, фенелзин, транилципромин, разагилин, селегилин, линезолид) засилват ефекта на допаминовия хидрохлорид и неговата продължителност на действие. Следователно пациенти, лекувани с инхибитори на MAO преди приложение на допаминов хидрохлорид, ще се нуждаят от значително намалена доза (вж. точки 4.2, 4.4 и 5.2).

Фенитоин

Интравенозното приложение на фенитоин при пациенти, получаващи допаминов хидрохлорид, води до хипотония, брадикардия и сърдечен арест. Препоръчва се фенитоин да се използва

изключително внимателно или изобщо да не се използва при пациенти, получаващи допаминов хидрохлорид.

Диуретични средства

Не се препоръчва употребата на допамин заедно с диуретични средства (напр. буметанид, торземид и фуроземид). Допаминовият хидрохлорид може да увеличи ефекта на диуретичните средства.

Алкалоиди от мораво рогче

Комбинацията от допаминов хидрохлорид с алкалоиди от мораво рогче (напр. ерготамин) трябва да се избягва поради възможността за прекомерна периферна вазоконстрикция, което увеличава риска от гангрена.

Трициклични антидепресанти и гванетидин

Трицикличните антидепресанти (напр. амитриптилин, дезипрамин, доксепин, имипрамин, нортриптилин) и гванетидинът могат да усилят пресорната реакция към допаминовия хидрохлорид.

Инактивиране на допаминовия хидрохлорид чрез добавяне на алкализиращи вещества

Допаминовият хидрохлорид се инактивира в алкален разтвор, вж. точка 4.4 и точка 6.2. Метоклопрамид

Не се препоръчва употребата на допамин заедно с метоклопрамид, тъй като метоклопрамидът може да намали ефекта на допаминовия хидрохлорид.

Нива на кръвната захар

Допаминовият хидрохлорид може да повиши нивото на кръвната захар и следователно може да повлияе на антидиабетните лекарствени продукти (напр. меглитиниди — репаглинид и др.; сулфонилурейни производни — глипизид и др.).

Метаболизмът на новородените може да е много лесно нарушим; следователно хипо- или хипергликемия са по-чести при тази група. Метаболитните параметри трябва да се проследяват по време на инфузия на допаминов хидрохлорид, напр. кръвно налягане и глюкоза в кръвта.

Допаминовият хидрохлорид може да доведе до фалшиви положителни резултати, когато се определя екскрецията на катехоламин в урината.

Бременност

Има ограничени данни от употребата на допаминов хидрохлорид при бременни жени. Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3). Neoatricon не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.

Кърмене

Не е известно дали допаминовият хидрохлорид се екскретира в кърмата. Въпреки това, поради краткия плазмен полуживот на допаминовия хидрохлорид в терапевтичните дози, не се очакват

ефекти върху кърмачетата. Поради това Neoatricon може да се прилага по време на кърмене. Вж. точка 4.4. за информация относно пролактина.

Фертилитет

Липсват данни.

Неприложимо.

Резюме на профила на безопасност

С изключение на вазоконстриктивните ефекти, причинени от инцидентно вливане на допаминов хидрохлорид в пъпната артерия, не са установени нежелани лекарствени реакции, уникални за педиатричната популация.

Табличен списък на нежеланите реакции

Данните в таблицата по-долу са извлечени от клинични проучвания и постмаркетингов опит, отнасящи се до популацията възрастни. Честотата на нежеланите събития не може да бъде оценена при педиатричната популация. Нежеланите реакции са изброени по-долу според СОК (системо-органен клас) и според честотата, първо най-честите реакции, със следните насоки: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени по реда на намаляваща сериозност.

Таблица 1: Нежелани реакции, установени в клинични проучвания и след пускане на пазара

Описание на избрани нежелани реакции

Потискане на функцията на хипофизата

Поради активиране на рецепторите на D2 в хипофизната жлеза допаминът потиска освобождаването на пролактин и тиреоиден стимулиращ хормон (TSH), което води до намаляване на освобождаването на T4 от щитовидната жлеза. Обратно, прекратяването на приложението на допамин може да доведе до ефект на ребаунд при освобождаване на пролактин, TSH и T4.

Увеличаване на хипоксемията

Допаминът може да допринесе за хипоксемията чрез няколко механизма, напр. чрез вентилационно-перфузионно несъответствие, т.е. увеличен кръвен поток дори към хиповентилирани алвеоларни райони (образуване на белодробен „шънт“), особено при пациенти, зависими от изкуствена белодробна вентилация. Освен това допаминът може да увеличи системната консумация на кислород (VO2).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Възможните симптоми на предозиране включват: значително повишаване на кръвното налягане, тахикардия, тахикардни аритмии, повишаване на лявокамерното крайно диастолно налягане с последваща белодробна конгестия до белодробен оток, ангина пекторис (особено при пациенти с известна коронарна артериална болест), неспецифична болка в гърдите, сърцебиене, гадене, повръщане, усещане за студенина в крайниците и цианоза. Тези състояния могат бързо да се овладеят чрез намаляване на дозата или спиране на инфузията, тъй като в организма допаминовият хидрохлорид има полуживот под 2 минути.

Ако тези мерки не дадат резултат, трябва да се обмисли инфузия на алфа-адренергичен блокер.