Mycamine 100 mg - Powder for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Mycamine 100 mg
Mycamine е показан за приложение при:
Възрастни, юноши ≥ 16-годишна възраст и хора в старческа възраст:
-
Лечение на инвазивна кандидоза
-
Лечение на кандидоза на хранопровода при пациенти, при които интравенозното лечение е подходящо
-
Профилактика на Candida инфекция при пациенти, подложени на алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки, или пациенти, при които се очаква неутропения (абсолютен брой неутрофили < 500 клетки/µl) за 10 или повече дни.
Деца (включително новородени) и юноши на възраст < 16 години:
-
Лечение на инвазивна кандидоза
-
Профилактика на Candida инфекция при пациенти подложени на алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки или пациенти, при които се очаква неутропения (абсолютен брой неутрофили < 500 клетки/µl) за 10 или повече дни.
При вземане на решението за прилагане на Mycamine трябва да се държи сметка за потенциалния риск от поява на чернодробни тумори (вж. точка 4.4). Поради това, Mycamine трябва да се употребява само когато другите антимикотични средства не са подходящи.
Трябва да се вземат предвид официалните/националните ръководства за правилната употреба на антимикотични средства.
Лечението с Mycamine трябва да бъде започнато от лекар с опит в лечението на гъбични инфекции.
Дозировка
Преди началото на терапията трябва да се вземат проби за гъбична култура и други съответни лабораторни изследвания (включително хистопатология), за да се изолира и идентифицира причинителят/ите. Лечението може да започне преди получаването на резултатите от културата и другите лабораторни изследвания. Въпреки това, щом резултатите станат готови, противогъбичната терапия трябва да се коригира в съответствие с тях.
Режимът на дозиране на микафунгин зависи от телесното тегло на пациента, както е представено на следните таблици:
Приложение при възрастни, юноши на възраст ≥ 16 години и в старческа възраст
| Показание | ||
| Телесно тегло > 40 kg | Телесно тегло ≤ 40 kg | |
| Лечение на инвазивна кандидоза | 100 mg/ден* | 2 mg/kg/ден* |
| Лечение на езофагеална кандидоза | 150 mg/ден | 3 mg/kg/ден |
| Профилактика на Candida инфекция | 50 mg/ден | 1 mg/kg/ден |
*Ако отговорът на пациента е неадекватен, например персистиране на културите или липса на подобрение в клиничното състояние, дозата може да се увеличи до 200 mg/ден при пациенти с тегло
> 40 kg или 4 mg/kg/ден при пациенти ≤ 40 kg.
Продължителност на лечението
Инвазивна кандидоза: Продължителността на лечението при Candida инфекция трябва да бъде минимум 14 дни. Антимикотичното лечение трябва да продължи поне една седмица след получаването на две последователни отрицателни хемокултури и след отзвучаване на клиничните прояви и симптоми на инфекцията.
Езофагеална кандидоза: Микафунгин трябва да се прилага поне една седмица след отзвучаване на клиничните прояви и симптоми.
Профилактика на Candida инфекция: Микафунгин трябва да се прилага поне една седмица след възстановяване на броя на неутрофилите.
Приложение при деца на възраст ≥ 4 месеца до юноши < 16-годишна възраст
| Показание | ||
| Телесно тегло > 40 kg | Телесно тегло ≤ 40 kg | |
| Лечение на инвазивна кандидоза | 100 mg/ден* | 2 mg/kg/ден* |
| Профилактика на Candida инфекция | 50 mg/ден | 1 mg/kg/ден |
*Ако отговорът на пациента е неадекватен, например персистиране на положителна култура или ако клиничното състояние не се подобри, дозата може да бъде увеличена до 200 mg/ден при пациенти с тегло > 40 kg или 4 mg/kg/ден при пациенти с тегло ≤ 40 kg.
Приложение при деца (включително новородени) < 4-месечна възраст
| Показание | |
| Лечение на инвазивна кандидоза | 4 -10 mg/kg/ден* |
| Профилактика на Candida инфекция | 2 mg/kg/ден |
*Дозата микафунгин от 4 mg/kg при деца на възраст по-малка от 4 месеца доближава лекарствената експозиция, постигната при възрастни, получаващи 100 mg/ден за лечение на инвазивна кандидоза. Ако се подозира инфекция на централната нервна система (ЦНС), трябва да се използва по-висока доза (напр. 10 mg/kg) поради дозозависимата пенетрация на микафунгин в ЦНС (вж. точка 5.2).
Продължителност на лечението
Инвазивна кандидоза: Продължителността на лечението при Candida инфекция трябва да бъде минимум 14 дни. Антимикотичното лечение трябва да продължи поне една седмица след получаването на две последователни отрицателни хемокултури и след отзвучаване на клиничните прояви и симптоми на инфекцията.
Профилактика на Candida инфекции: Микафунгин трябва да се прилага поне една седмица след възстановяване на броя на неутрофилите. Опитът с Mycamine при пациенти на възраст под 2 години е ограничен.
Чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено чернодробно увреждане (вж. точка 5.2). За момента данните за употребата на микафунгин при пациенти с тежко чернодробно увреждане са недостатъчни и приложението му при такива пациенти не се препоръчва (вж. точки 4.4 и 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността при деца (включително новородени) на възраст по-малка от 4 месеца при дози 4 и 10 mg/kg за лечение на инвазивна кандидоза със засягане на ЦНС не са адекватно установени. Наличните към момента данни са описани в точки 4.8, 5.1, 5.2.
Начин на приложение
За интравенозно приложение.
След приготвяне и разреждане разтворът трябва да се приложи като интравенозна инфузия в продължение на около 1 час. По-бързото вливане може да доведе до по-чести хистамин- медиирани реакции.
За инструкции за приготвяне вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество, към други ехинокандини или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Ефекти върху черния дроб:
Развитие на огнища с променени хепатоцити (foci of altered hepatocytes, FAH), както и хепатоцелуларни тумори са наблюдавани след лечение в продължение на 3 или повече месеца при плъхове. Предполагаемият праг за развитие на тумори при плъхове попада приблизително в диапазона на клиничната експозиция. Клиничната значимост на тази находка е неизвестна. Функцията на черния дроб трябва да се следи внимателно по време на лечението с микафунгин. За да се сведе до минимум рискът от адаптивна регенерация и възможното последващо развитие на чернодробни тумори, препоръчва се ранно прекъсване на лечението, ако е налице значително и трайно повишаване на ALT/AST. Лечението с микафунгин трябва да се провежда след внимателна преценка на съотношението полза/риск, особено при пациенти с тежко нарушение на функцията на черния дроб или с хронично чернодробно заболяване, за което е известно, че представлява преканцерозно състояние, като например напреднала чернодробна фиброза, цироза, вирусен хепатит, неонатално заболяване на черния дроб или вродени ензимни дефекти, или при съпътстваща терапия с хепатотоксични и/или генотоксични свойства.
Лечението с микафунгин е свързано със значително нарушение на чернодробната функция (повишаване на ALT, AST или на общия билирубин > 3 пъти ULN) както при здрави доброволци, така и при болни. При някои пациенти се съобщава за по-тежко нарушение на чернодробната функция, хепатит или чернодробна недостатъчност, включително смъртни случаи. Пациентите в детска възраст < 1 година може да са по-податливи на чернодробно увреждане (вж. точка 4.8).
Анафилактични реакции
По време на прилагането на микафунгин могат да се появят анафилактични/анафилактоидни реакции, включително шок. При появата на такива реакции инфузията на микафунгин трябва да бъде прекратена и да се приложи подходящо лечение.
Кожни реакции
Съобщени са ексфолиативни кожни реакции като синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза. Ако пациентите получат обрив трябва внимателно да се проследяват и ако лезиите прогресират микафунгин да се спре.
Хемолиза
Редки случаи на хемолиза, включително остра интраваскуларна хемолиза или хемолитична анемия са съобщени при пациенти, лекувани с микафунгин. Пациенти, които развиват клинични или лабораторни данни за хемолиза по време на лечението с микафунгин, трябва да бъдат стриктно наблюдавани с оглед доказване влошаването на тези състояния и съответно оценка на съотношението риск/полза от продължаване на лечението с микафунгин.
Ефекти върху бъбреците
Микафунгин може да причини бъбречни проблеми, бъбречна недостатъчност и отклонения в бъбречните функционални тестове. Пациентите трябва строго да се наблюдават за влошаване на бъбречната функция.
Взаимодействия с други лекарствени продукти
Едновременно прилагане на микафунгин и амфотерицин B дезоксихолат трябва да се извършва само когато ползите категорично превишават рисковете, при внимателно мониториране за токсични ефекти на амфотерицин B дезоксихолат (вж. точка 4.5).
Пациентите, приемащи сиролимус, нифедипин или итраконазол в комбинация с микафунгин трябва да бъдат наблюдавани за токсичност на сиролимус, нифедипин или итраконазол и дозата на сиролимус, нифедипин или итраконазол трябва да бъде намалена, ако е необходимо (вж. точка 4.5).
Педиатрична популация
Честотата на някои нежелани лекарствени реакции е по-висока при педиатрични пациенти, отколкото при възрастни (вж. точка 4.8).
Помощни вещества
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Микафунгин има нисък потенциал за взаимодействие с лекарства, метаболизиращи се чрез CYP3A-медиирани пътища.
Провеждани са проучвания на лекарствените взаимодействия при здрави хора с цел оценяване на потенциала за взаимодействие между микафунгин и микофенолат мофетил, циклоспорин, такролимус, преднизолон, сиролимус, нифедипин, флуконазол, ритонавир, рифампицин, итраконазол, вориконазол и амфотерицин B. При тези проучвания не е наблюдавано доказателство за променена фармакокинетика на микафунгин. Не е необходимо коригиране на дозата на микафунгин, когато тези лекарства се прилагат едновременно. Експозицията (AUC) на итраконазол, сиролимус и нифедипин е била леко повишена в присъствието на микафунгин (съответно 22%, 21% и 18%).
Едновременното прилагане на микафунгин и амфотерицин B дезоксихолат се свързва с повишаване с 30% на експозицията на амфотерицин B дезоксихолат. Тъй като това може да е клинично значимо, едновременно прилагане трябва да се извършва само когато ползите категорично превишават рисковете, при внимателно мониториране за токсичност на амфотерицин B дезоксихолат (вж. точка 4.4).
Пациенти, приемащи сиролимус, нифедипин или итраконазол в комбинация с микафунгин, трябва да бъдат наблюдавани за токсичност на сиролимус, нифедипин или итраконазол и дозата на сиролимус, нифедипин или итраконазол трябва да бъде намалена, ако е необходимо (вж. точка 4.4).
Бременност
Няма данни за употребата на микафунгин при бременни жени. При проучвания при животни микафунгинът преминава през плацентарната бариера и се наблюдава репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора е неизвестен.
Mycamine не трябва да се използва по време на бременност, освен ако не е крайно необходимо. Кърмене
Не е известно дали микафунгин се екскретира в човешката кърма. Проучвания върху животни сочат, че микафунгин се излъчва в млякото. Решението дали да продължи/спре кърменето или
да продължи/спре лечението с Mycamine трябва да се вземе, като се вземе под внимание ползата от кърменето за детето и ползата от лечението с Mycamine за майката.
Фертилитет
При проучвания върху животни е наблюдавана тестикулна токсичност (вж. точка 5.3). Микафунгин може да има потенциал да увреди фертилитета при хора.
Микафунгин не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране или работа с машини. Въпреки това, пациентите трябва да бъдат информирани, че по време на лечение с микафунгин, се съобщава за замайване (вж. точка 4.8).
Обобщение на профила на безопасност
Въз основа на опита от клинични изпитвания, общо 32,2% от пациентите са получили нежелани лекарствени реакции. Най-често съобщаваните нежелани реакции са били гадене (2,8%), повишени нива на серумната алкална фосфатаза (2,7%), флебит (2,5%, главно при HIV- инфектирани пациенти с периферен венозен катетър), повръщане (2,5%) и повишение на аспартат аминотрансферазата (2,3%).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
В следната таблица нежеланите реакции са изброени според системо-органната класификация и предпочитан термин по MedDRA. При всяко групиране според честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната тежест.
| Системо- органен клас | Чести≥ 1/100 до < 1/10 | Нечести≥ 1/1 000 до < 1/100 | Редки≥ 1/10 000до < 1/1 000 | С неизвестна честота(от наличните данни не може да бъденаправена оценка) |
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема | левкопения, неутропения, анемия | панцитопения, тромбоцитопения, еозинофилия,хипоалбуминемия | хемолитична анемия, хемолиза (вж.точка 4.4) | дисеминирана вътресъдова коагулация |
| Нарушения на имунната система | анафилактични / анафилактоидни реакции (вж. точка 4.4),свръхчувствителнос т | анафилактичен и анафилактоиден шок (вж.точка 4.4) | ||
| Нарушения наендокринната система | хиперхидроза |
| Системо- органен клас | Чести≥ 1/100 до < 1/10 | Нечести≥ 1/1 000 до < 1/100 | Редки≥ 1/10 000до < 1/1 000 | С неизвестна честота(от наличните данни не може да бъде направенаоценка) |
| Нарушения на метаболизма и храненето | хипокалиемия, хипомагнезиемия, хипокалциемия | хипонатриемия, хиперкалиемия, хипофосфатемия,анорексия | ||
| Психични нарушения | безсъние,потиснатост, объркване | |||
| Нарушения на нервнатасистема | главоболие | сомнолентност, тремор, замаяност,дисгеузия | ||
| Сърдечни нарушения | тахикардия,палпитации, брадикардия | |||
| Съдови нарушения | флебит | хипотония, хипертония,зачервяване | шок | |
| Респираторни, гръдни и медиастиналнинарушения | диспнея | |||
| Стомашно-чревни нарушения | гадене, повръщане,диария, болки в корема | диспепсия, запек | ||
| Хепато- билиарни нарушения | повишена алкална фосфатаза в кръвта, повишена аспартат аминотрансфераза, повишена аланин аминотрансфераза, повишен билирубин в кръвта (включително хипербилирубинемия), отклонения в показателите на чернодробнитефункционални тестове | чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.4), повишена гама- глутамилтрансфера за, жълтеница, холестаза, хепатомегалия, хепатит | хепатоцелуларно увреждане, включително смъртни случаи (вж. точка 4.4) | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | обрив | уртикария, пруритус, еритем | токсичен кожен обрив, еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермалнанекролиза (вж. точка 4.4) |
| Системо- органен клас | Чести≥ 1/100 до < 1/10 | Нечести≥ 1/1 000 до < 1/100 | Редки≥ 1/10 000до < 1/1 000 | С неизвестна честота(от наличните данни не може да бъде направенаоценка) |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | повишаване на креатинина в кръвта, повишена урея в кръвта, задълбочаване на бъбречнатанедостатъчност | бъбречно увреждане (вж. точка 4.4), остра бъбречна недостатъчност | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | пирексия, студени тръпки | тромбоза на мястото на инжектирането, възпаление на мястото на инфузията, болка в мястото на инжекцията,периферен оток | ||
| Изследвания | повишена лактат дехидрогеназа в кръвта |
Описание на избрани нежелани реакции
Възможни симптоми, наподобяващи на алергия
При клинични изпитвания са съобщени симптоми като обрив и тръпки. По-голямата част от тях са били с лека или умерена интензивност и не са ограничавали лечението. Тежки реакции (напр. анафилактоидни реакции 0,2%, 6/3 028) са съобщавани рядко по време на лечението с микафунгин и само при пациенти с тежки основни заболявания (пр. напреднал СПИН, злокачествени заболявания), изискващи лечение с голям брой едновременно прилагани лекарствени продукти.
Чернодробни нежелани реакции
Общата честота на чернодробните нежелани реакции при пациенти, лекувани с микафунгин, при клиничните проучвания е била 8,6% (260/3 028). Повечето чернодробни нежелани реакции са били леки или умерени. Най-честите реакции са били повишение на AФ (2,7%), AST (2,3%), ALT (2,0%), билирубин в кръвта (1,6%) и отклонения от нормата на показателите на чернодробните функционални тестове (1,5%). При малък брой пациенти (1,1%; 0,4% сериозни) се прекратява лечението поради чернодробно събитие. Случаи на тежка чернодробна дисфункция се срещат нечесто (вж. точка 4.4).
Реакции на мястото на инжектирането
Никоя от нежеланите реакции от мястото на инжектирането не е ограничавала лечението. Педиатрична популация
Честотата на някои нежелани реакции (изброени в таблицата по-долу) са по-високи при педиатрични пациенти, отколкото при възрастни. Освен това педиатричните пациенти на възраст < 1 година са страдали два пъти по-често от повишено ниво на ALT, AST и AP в
сравнение с педиатричните пациенти на по-голяма възраст (вж. точка 4.4). Най-вероятната причина за тези различия са различни основни заболявания в сравнение с възрастните пациенти и с педиатрични пациенти на по-голяма възраст, наблюдавани при клиничните проучвания.
Към момента на включване в проучването, частта на педиатрични пациенти с неутропения е няколко пъти по-голяма, отколкото при възрастните пациенти (съответно 40,2% и 7,3% от децата и възрастните), както и случаите с алогенна HSCT (съответно 29,4% и 13,4%) и хематологични злокачествени заболявания (съответно 29,1% и 8,7%).
Нарушения на кръвта и лимфната система
чести тромбоцитопения
Сърдечни нарушения
чести тахикардия
Съдови нарушения
чести хипертония, хипотония
Хепато-билиарни нарушения
чести хипербилирубинемия, хепатомегалия Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
чести остра бъбречна недостатъчност, увеличение на уреята в кръвта
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Многократни дневни дози до 8 mg/kg (максимална обща доза 896 mg) при възрастни пациенти са прилагани в клинични изпитвания без съобщаване на доза-лимитираща токсичност. Има едно спонтанно съобщение за доза 16 mg/kg/ден, приложена при новородено. Не са отбелязани нежелани реакции, свързани с тази висока доза.
Липсва опит с предозиране на микафунгин. В случай на предозиране трябва да се приложат общоукрепващи мерки и симптоматично лечение. Микафунгин има висока степен на свързване с протеините и не се диализира.
Фармакологични свойства - Mycamine 100 mg
Фармакотерапевтична група: антимикотични средства за системно приложение, други антимикотични средства за системно приложение. ATC код: J02AX05
Начин на действие
Микафунгин инхибира неконкурентно синтеза на 1,3-β-D-глюкан – важен компонент на гъбичната клетъчна стена. 1,3-β-D-глюкан не се съдържа в клетките на бозайниците.
Микафунгин проявява фунгицидно действие срещу повечето видове Candida и подчертано инхибира активно растящи хифи на видове Aspergillus.
Фармакокинетично/фармакодинамично отношение
В животински модели на кандидоза се наблюдава връзка между експозицията на микафунгин разделена на MIC (AUC/MIC) и ефикасността, определена като съотношението, необходимо за спиране на прогресивния гъбичен растеж. При тези модели се изисква съотношение ~2400 и
~1300, съответно, за C. Albicans и C. Glabrata. При препоръчителната терапевтична доза Mycamine, тези съотношения са постижими за дивия тип разпределение на Candida spp.
Механизъм/ми на резистентност
Подобно на всички антимикробни агенти, съобщени са случаи на намалена чувствителност и резистентност, като също не може да бъде изключена и кръстосана резистентност с други ехинокандини. Намалената чувствителност към ехинокандини се свързва с мутации на гени Fks1 и Fks2, кодиращи основната подединица на глюкансинтезата.
Гранични стойности
EUCAST гранични стойности (версия 10.0, валидна от 2020-02-04)
| Candida щамове | MIC гранични стойности (mg/l) | |
| ≤S (Чувствителен) | >R (Резистентен) | |
| Candida albicans | 0,016 | 0,016 |
| Candida glabrata | 0,03 | 0,03 |
| Candida parapsilosis | 2 | 2 |
| Candida tropicalis 1 | Недостатъчно данни | |
| Candida krusei1 | Недостатъчно данни | |
| Candida guilliermondii1 | Недостатъчно данни | |
| Други Candida spp. | Недостатъчно данни | |
| 1 MIC за C. tropicalis са с 1-2 пъти по-високи двукратни стъпки на разреждане отколкото за C. albicans и C. glabrata. При клинични проучвания успешният изход е числено малко по-нисък заC. tropicalis от този за C. albicans при двете дозировки (100 и 150 mg дневно). Въпреки че разликатa не е значима, не е известно дали тя се превръща в клинично значима разлика.MIC за C. krusei са с приблизително три пъти по-високи двукратни стъпки на разреждане отколкото за C. Albicans, и аналогично, тези за C. guilliermondii са с приблизително осем пъти по-високи двукратни стъпки на разреждане. В допълнение, при клиничните проучвания тези щамове са влючени само в малък брой случаи. Това означава, че има недостатъчно доказателства, за да се покаже дали дивият тип популация на тези патогени може да се считатза чувтвителни на микафунгин. | ||
Информация от клиничните проучвания
Кандидемия и инвазивна кандидоза: Микафунгин (100 mg/ден или 2 mg/kg/ден) показва същата ефективност и е по-добре понасян от липозомалния амфотерицин В (3 mg/kg) като лечение от първа линия на кандидемия и инвазивна кандидоза при рандомизирано, двойносляпо, мултинационално неинфериорно проучване. Микафунгин и липозомният амфотерицин В са прилагани с медиана на продължителност 15 дни (диапазон 4 до 42 дни при възрастни; 12 до 42 дни при деца).
Не по-малката ефективност е доказана при възрастни пациенти, а подобни данни се демонстрират при педиатричната субпопулация (включително новородени и недоносени деца). Данните за ефективност си съответстват и са независими от вида Candida, първичното огнище на инфекция и неутропеничния статус (вж. таблицата). Микафунгин показва по-малко понижение на средната пикова стойност на изчислената скорост на гломерулна филтрация по
време на лечението (р < 0,001) и по-ниска честота на реакциите, свързани с инфузията (р = 0,001) в сравнение с липозомния амфотерицин В.
Общ успех на лечението в групата по протокол, Проучване на инвазивна кандидоза| Микафунгин | Липозомен амфотерицин B | % разлика [95% CI(доверителен интервал)] | |||
| N | n (%) | N | n (%) | ||
| Възрастни пациенти | |||||
| Общ успех на лечението | 202 | 181 (89,6) | 190 | 170 (89,5) | 0,1 [-5,9, 6,1] † |
| Общ успех на лечението според неутропеничния статус | |||||
| Неутропения на изходно ниво | 24 | 18 (75,0) | 15 | 12 (80,0) | 0,7 [-5,3, 6,7] ‡ |
| Без неутропения на изходно ниво | 178 | 163 (91,6) | 175 | 158 (90,3) | |
| Педиатрични пациенти | |||||
| Общ успех на лечението | 48 | 35 (72,9) | 50 | 38 (76,0) | -2,7[-17.3, 119] § |
| < 2-годишна възраст | 26 | 21 (80,8) | 31 | 24 (77,4) | |
| Преждевременно родени | 10 | 7 (70,0) | 9 | 6 (66,7) | |
| Новородени (0 дни до< 4 седмици) | 7 | 7 (100) | 5 | 4 (80) | |
| От 2- до15-годишна възраст | 22 | 14 (63,6) | 19 | 14 (73,7) | |
| Възрасти и деца комбинирано, общ лечебен успех по вид Candida | |||||
| Candida albicans | 102 | 91 (89,2) | 98 | 89 (90,8) | |
| Видове Candida, различни отalbicans¶ общо: | 151 | 133 (88,1) | 140 | 123 (87,9) | |
| C. tropicalis | 59 | 54 (91,5) | 51 | 49 (96,1) | |
| C. parapsilosis | 48 | 41 (85,4) | 44 | 35 (79,5) | |
| C. glabrata | 23 | 19 (82,6) | 17 | 14 (82,4) | |
| C. krusei | 9 | 8 (88,9) | 7 | 6 (85,7) | |
†Нивото на микафунгин минус нивото на липозомния амфотерицин B и 2-странен 95% доверителен интервал за разликата в честотата на общия успех на базата на голяма извадка с нормално приближение.
‡ Адаптирана за неутропеничен статус; първична крайна точка.
§ Педиатричната популация не е била с размер за изпитване на неинфериорност.
¶ Клиничната ефективност е наблюдавана (< 5 пациенти) при следните видове Candidа: C. guilliermondii, C. famata, C. lusitaniae, C. utilis, C. inconspicua и C. dubliniensis.
Кандидоза на хранопровода: В рандомизирано, двойносляпо проучване за сравняване на мукафунгин и флуконазол като лечение от първа линия за кандидоза на хранопровода 518 пациенти получават поне единична доза от проучваното лекарство. Средната продължителност на лечение е 14 дни, а медианата на средната дневна доза е 150 mg за микафунгин (N=260) и 200 mg за флуконазол (N=258). Ендоскопска степен 0 (ендоскопско излекуване) в края на лечението се наблюдава при 87,7% (228/260) и 88,0% (227/258) от пациентите в групата на микафунгин и флуконазол, съответно (95% CI за разлика: [-5,9%, 5,3%]). Долната граница на 95% CI е над предварително определената граница за по-малката ефективност -10%, което доказва не по-малката ефективност. Естеството и честотата на нежеланите лекарствени реакции са подобни в двете групи на лечение.
Профилактика: Микафунгин е по-ефективен от флуконазол за предотвратяване на инвазивни гъбични инфекции при популация пациенти с висок риск от развитие на системна гъбична инфекция (пациенти, подложени на трансплантация на хемопоетични стволови клетки [HSCT] в рандомизирано, двойносляпо, многоцентрово проучване). Успехът от лечението е определен като липса на доказана, вероятна или подозирана системна гъбична инфекция до края на лечението и липса на доказана или вероятна системна гъбична инфекция до края на проучването. Повечето пациенти (97%, N=882) са с неутропения (< 200 неутрофила/μl) на изходно ниво. Неутропенията персистира с медиана 13 дни. Приложена е фиксирана дневна доза 50 mg (1,0 mg/kg) микафунгин и 400 mg (8 mg/kg) флуконазол. Средния период на лечение
е 19 дни за микафунгин и 18 дни за флуконазол при популацията възрастни (N=798) и 23 дни за двете подгрупи на лечение при педиатричната популация (N=84).
Процентът на успех на лечението е статистически достоверно по-висок за микафунгин в сравнение с флуконазол (1,6% спрямо 2,4% пробивни инфекции). Пробивни инфекции с Aspergillus се наблюдават съответно при 1 спрямо 7 пациенти, като доказаните или вероятните пробивни Candida инфекции се наблюдават при 4 спрямо 2 пациенти съответно в групите, лекувани с микафунгин и с флуконазол. Други пробивни инфекции са причинени от Fusarium (съответно 1 и 2 пациенти) и Zygomycetes (съответно 1 и 0 пациенти). Естеството и честотата на нежеланите реакции при двете групи са подобни.
Абсорбция
Фармакокинетиката показва линейна зависимост за дневна доза, която варира от 12,5 mg до 200 mg и от 3 mg/kg до 8 mg/kg. Няма доказателства за системно кумулиране при многократно приложение и стационарното състояние се достига обикновено в рамките на 4 до 5 дни.
Разпределение
След интравенозно приложение концентрациите на микафунгин показват биекспоненциален спад. Лекарственият продукт се разпределя бързо в тъканите.
В системното кръвообращение микафунгин е свързан с плазмените протеини във висока степен
(> 99%), главно с албумин.
Свързването с албумина не зависи от концентрацията на микафунгин (10–100 µg/ml). Обемът на разпределение в стационарно състояние (Vss) е приблизително 18-19 литра.
Биотрансформация
Непромененият микафунгин е основната циркулираща компонента в системното кръвообращение. Доказано е, че микафунгин се метаболизира до няколко метаболита, от които M-1 (катехолна форма), M-2 (метокси-форма на M-1) и M-5 (хидроксилиране на страничната верига) метаболити на микафунгин бяха установени в системното кръвообращение.
Експозицията на тези метаболити е ниска и те не оказват влияние върху общата ефикасност на микафунгин.
Въпреки, че микафунгин е субстрат на CYP3A in vitro, хидроксилирането от CYP3A не е главен път в метаболизма на микафунгин in vivo.
Елиминиране и екскреция
Средният терминален полуживот е приблизително 10-17 часа и остава непроменен при дози до 8 mg/kg и след еднократно или многократно приложение. Общият клирънс е 0,15-0,3 ml/min/kg при здрави хора и възрастни пациенти и не зависи от дозата след еднократно или многократно приложение.
След единична интравенозна доза 14C-микафунгин (25 mg), приложена на здрави доброволци, 11,6% от радиоактивността се открива в урината, а 71,0% във фекалиите в продължение на 28 дни. Тези данни показват, че елиминирането на микафунгин е предимно извънбъбречно. В плазмата са установени само следи от метаболитите M-1 и M-2, а M-5 – метаболитът в по- голямо количество – възлиза общо на 6,5% от основното съединение.
Специални популации
Педиатрични пациенти: При педиатрични пациенти стойностите на AUC са пропорционални на дозата, за дози над 0,5-4 mg/kg. Клирънсът се влияе от теглото, със средни стойности на коригирания спрямо теглото клирънс 1,35 пъти по-високи при по-малки деца (4 месеца до 5 години) и 1,14 пъти по-високи при педиатрични пациенти на възраст от 6 до 11 години. По- големи деца (12-16 години) имат средни стойности на клирънса подобни на тези, установени при възрастни пациенти. Средната стойност на клирънса коригирана спрямо теглото при деца на възраст по-малка от 4 месеца е приблизително 2,6 пъти по-голяма от тази при по-големи деца (12-16 години) и 2,3 пъти по-голяма от тази при възрастни.
Свързващо ФК/ФД проучване демонстрира дозозависима пенетрация на микафунгин в ЦНС с минимална AUC 170 µg*час/l, необходима за постигане на максимална ерадикация на гъбичките в тъканите на ЦНС. Популационно ФК моделиране демонстрира, че доза 10 mg/kg, при деца на възраст по-малка от 4 месеца, би била достатъчна за достигане на целевата експозиция за лечението на ЦНС инфекции с Candida.
Старческа възраст: При прилагането на еднократна 1-часова инфузия от 50 mg фармакокинетиката на микафунгин при пациенти в старческа възраст (66-78 годишни) е подобна на тази при млади (20-24 години) пациенти. Не е необходимо адаптиране на дозата за пациенти в старческа възраст.
Пациенти с чернодробно увреждане: В едно проучване, осъществено при пациенти с умерено чернодробно увреждане (скор по Child-Pugh 7 до 9) (n=8), фармакокинетиката на микафунгин не се различава значимо от тази при здрави лица (n=8). Следователно не е необходимо адаптиране на дозата за пациенти с леки до умерени чернодробни увреждания. В проучване, осъществено при пациенти с тежко чернодробно увреждане (скор по Child-Pugh 10 до 12) (n=8) се установяват ниски плазмени концентрации на микафунгин и високи плазмени концентрации на хидрокси-метаболит (М-5) в сравнение със здрави доброволци (n=8). Тези данни не са достатъчни за да се изготвят препоръки за дозиране при пациенти с тежко чернодробно увреждане.
Пациенти с бъбречно увреждане: Тежко бъбречно увреждане (гломерулна филтрация [GFR] < 30 ml/min) не повлияват значително фармакокинетиката на микафунгин. Не е необходимо адаптиране на дозата за пациенти с бъбречно увреждане.
Пол/раса: Полът и расата (европеидна, негроидна и монголоидна) не повлияват значително фармакокинетичните параметри на микафунгин. Не е необходимо адаптиране на дозата на микафунгин в съответствие с пола или расата.
Фармацевтични данни - Mycamine 100 mg
Лактоза монохидрат
Лимонена киселина, безводна (за корекция на pH) Натриев хидроксид (за корекция на pH).
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва или влива едновременно с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Неотворен флакон: 3 години Приготвен концентрат във флакона:
Доказана е химична и физична стабилност в периода на използване до 48 часа при температура 25°C след смесване с инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) или инфузионен разтвор на глюкоза 50 mg/ml (5%).
Разреден инфузионен разтвор:
Доказана е химична и физична стабилност в периода на използване до 96 часа при температура 25°C, когато е защитен от светлина и е разреден с инфузионен разтвор на натриев хлорид
9 mg/ml (0,9%) или инфузионен разтвор на глюкоза 50 mg/ml (5%).
Mycamine не съдържа консерванти. От микробиологична гледна точка, приготвеният и разреденият разтвор трябва да се употребят веднага. Ако това не стане, периодът на използване и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надхвърлят 24 часа при температура от 2 до 8°C, освен ако разтварянето и разреждането са извършени при контролирани и валидирани асептични условия.
Неотворени флакони:
Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.
За условията на съхранение след разтваряне и разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
10 ml флакон от стъкло тип I с изобутил-изопренова (ламинирана с филм от флуоро-смола) гумена запушалка и отчупваща се капачка. Флаконът е обвит с UV-защитен филм.
Вид на опаковката: опаковки от 1 флакон.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Mycamine не трябва да се смесва или влива заедно с други лекарствени продукти освен споменатите по-долу. При използването на асептична техника при стайна температура Mycamine се разтваря и разрежда като следва:
-
Пластмасовата капачка трябва да се отстрани от флакона и запушалката да се дезинфекцира със спирт.
-
Пет ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор или на глюкоза 50 mg/ml (5%) инфузионен разтвор (изтеглени от 100 ml бутилка/сак) трябва асептично и бавно да се инжектират във всеки флакон по протежение на вътрешната му стена. Въпреки че концентратът ще се запени, трябва да бъдат положени всички усилия да се намали до минимум количеството на образувалата се пяна. Трябва да се разтворят достатъчен брой флакони с Mycamine, за да се получи необходимата доза в милиграми (вж. таблицата по- долу).
-
Флаконът трябва да се завърти леко. НЕ РАЗКЛАЩАЙТЕ. Прахът ще се разтвори напълно. Концентратът трябва да се използван незабавно. Флаконът е само за еднократна употреба. Поради тази причина, неупотребения разтворен концентрат трябва да се изхвърли веднага.
-
Целият разтворен концентрат трябва да се изтегли от всеки флакон и да се върне в инфузионната бутилка/сак, от която първоначално е бил взет. Разреденият инфузионен разтвор трябва да се използва незабавно. Доказана е химична и физична стабилност в продължение на 96 часа при температура 25°C, когато е защитен от светлина и разреден съгласно гореописания начин.
-
Инфузионната бутилка/сак трябва да внимателно да се обърне, за да се диспергира разреденият разтвор, но да НЕ се разклаща, за да се избегне образуването на пяна. Разтворът не трябва да се използва, ако е мътен или има утайка.
-
Инфузионната бутилка/сак, съдържаща разредения инфузионен разтвор, трябва да се постави в затваряща се непрозрачна торбичка за защита от светлина.
Приготвяне на инфузионния разтвор
Доза (mg) Флакон Mycamine, който да бъде използван (mg/флакон) Обем на разтвора на натриев хлорид (0,9%) или на глюкозния разтвор (5%), който да се прибави на единфлакон Обем (концентрация)на разтворения прах Стандартна инфузия (добавена до 100 ml)Крайна концентрация 50 1 x 50 5 ml прибл. 5 ml(10 mg/ml) 0,50 mg/ml 100 1 x 100 5 ml прибл. 5 ml(20 mg/ml) 1,0 mg/ml 150 1 x 100 + 1 x50 5 ml прибл. 10 ml 1,5 mg/ml 200 2 x 100 5 ml прибл. 10 ml 2,0 mg/ml След приготвяне и разреждане разтворът трябва де се приложи чрез интравенозна инфузия за период от около 1 час.