Limeral 4 mg tablets

Лимерал е показан за лечение на захарен диабет тип II, когато само диетата, физическото натоварване и понижаването на телесното тегло са недостатъчни.

Основата за успешно лечение на захарния диабет е спазване на подходяща диета, редовна физическа активност и периодичен контрол на кръвта и урината. Лечението с таблетки или инсулин не може да компенсира стойностите на кръвната захар, при неспазване на препоръчаната диета.

Дозировката се определя според резултатите от изследванията на захарта в кръвта и урината.

Началната доза е 1 mg глимепирид дневно. Ако се постигне добър контрол на кръвната захар, тази доза трябва да се използва и като поддържаща терапия.

За различните режими на дозиране са налични подходящи концентрации.

Ако контролът е незадоволителен, дозата трябва да се повишава стъпаловидно на интервал от 1 до 2 седмици, до достигане на дневна доза от 2, 3 или 4 mg глимепирид, съобразно степента на постигнатия кръвнозахарен контрол.

Дози над 4 mg глимепирид дневно, дават по-добри резултати само в изключителни случаи.

Максималната дневна препоръчителна доза е 6 mg глимепирид.

При пациенти, при които не е постигнат добър контрол на кръвната захар с максимални дневни дози метформин, може да се започне съпътстващо лечение с глимепирид. Дозата на метформин трябва да остане същата, а лечението с глимепирид трябва да започне с ниска доза, която постепенно се повишава до постигане на желаното ниво на метаболитен контрол или до максималната допустима дневна доза. Комбинираното лечение трябва да започне под строг медицински контрол.

Ако състоянието на пациента не бъде овладяно адекватно с максималната дневна доза глимепирид, може да се започне съпътстващо лечение с инсулин. При запазване дозата на глимепирид, инсулиновото лечение се започва с ниска доза, която постепенно се повишава до постигане на адекватен метаболитен контрол. Комбинираното лечение трябва да започне под строг медицински контрол.

Обичайно, еднократна дневна доза глимепирид е достатъчна. Препоръчително е тази доза да се приема непосредствено преди или по време на стабилна закуска, или ако няма такава, непосредствено преди или по време на първото основно хранене за деня.

Ако бъде пропусната доза, тя не бива да се компенсира с повишаване на следващата доза. Таблетките трябва да се поглъщат цели, с малко течност.

Ако на фона на терапия с глимепирид 1 mg дневно, пациентът развие хипогликемична реакция, това означава, че той може да бъде овладян само с диета.

В хода на лечението нуждите от глимепирид могат да намалеят, тъй като подобрението в контрола на диабета е свързано с по-висока инсулинова чувствителност. За избягване на хипогликемични инциденти е уместно понижаване на дозата или спирането му. Промени в дозата могат да се наложат също и ако настъпят промени в телесното тегло или в начина на живот на пациента, или ако възникнат други фактори увеличаващи риска от хипо- или хипергликемия.

Преминаване от лечение с други перорални хипогликемични лекарствени продукти към глимепирид

По принцип е възможно преминаване от други хипогликемични средства към лечение с глимепирид. При преминаване към глимепирид, трябва да се вземат предвид силата на

действие и полуживота на предходния лекарствен продукт. В някои случаи, особено при противодиабетни лекарствени продукти с дълъг полуживот (напр. хлорпропамид) е препоръчителен период на изчистване от няколко дни, с оглед намаляване до минимум рискът от развитие на хипогликемични реакции, вследствие на адитивен ефект.

Препоръчителната начална доза е 1 mg глимепирид дневно. Според постигнатия ефект, дозата може да се повишава стъпалообразно по вече описания начин.

Преминаване от лечение с инсулин към лечение с глимепирид

В изключителни случаи, когато пациенти с диабет тип 2 са регулирани с инсулин, може да има показания за преминаване към лечение с глимепирид. Промяната трябва да става под строг медицински контрол.

Специални популации

Пациенти с бъбречни или чернодробни нарушения Вижте точка 4.3.

Педиатрична популация

Няма налични данни за използването на глимепирид при пациенти под 8 годишна възраст. Данните за монотерапия с глимепирид при деца на възраст от 8 до 17 години са ограничени (вж. точка 5.1 и 5.2).

Поради недостатъчно налични данни за ефективност и безопасност в педиатричната популация, не се препоръчва използването при тази възрастова група.

Перорално приложение.

Глимепирид е противопоказан при пациенти със следните състояния:

• свръхчувствителност към глимепирид, други сулфанилурейни продукти или сулфонамиди, или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• инсулинозависим диабет

• диабетна кома

• кетоацидоза

• тежки нарушения в бъбречната или чернодробната функция. В случаи на тежки

нарушения в бъбречната или чернодробна функция е необходимо преминаване към инсулин.

Глимепирид трябва да се приема непосредствено преди или по време на хранене.

При нередовен режим на хранене или пропускане на някои от храненията, лечението с глимепирид може да доведе до хипогликемия. Евентуалните симптоми на хипогликемия включват главоболие, силен глад, гадене, повръщане, отпадналост, сънливост, нарушения на съня, безпокойство, агресивност, нарушени концентрация, бодърстване и време за реагиране, потиснатост, обърканост, речеви и зрителни разстройства, афазия, тремор, парези, сензорни нарушения, замаяност, безпомощност, загуба на самоконтрол, делир, церебрални гърчове, сомнолентност и загуба на съзнание включително до кома, повърхностно дишане и брадикардия.

Едновременно с това могат да се наблюдават симптоми на обратна адренергична регулация, като изпотяване, влажна кожа, възбуда, тахикардия, хипертензия, палпитации, ангина пекторис и сърдечни аритмии.

Клиничната симптоматика на тежкия хипогликемичен пристъп може да наподобява тази на инсулт.

Симптомите на хипогликемия, обикновено могат бързо да бъдат овладяни чрез незабавен прием на въглехидрати (захар). Изкуствените подсладители нямат ефект.

Известно е от другите сулфанилурейни продукти, че въпреки първоначално успешните контрамерки, хипогликемията може да се повтори.

Тежката или продължителна хипогликемия, овладяна само частично с помощта на обичайните количества захар, налага незабавно лечение, а в някои случаи и хоспитализация.

Фактори, които способстват развитие на хипогликемия:

• нежелание или (по-често при по-възрастни пациенти) неспособност за сътрудничество;

• недохранване, нередовни часове на хранене или пропускане на хранения, както и периоди на въздържане от прием на храна;

• нарушения в диетичния режим;

• дисбаланс между физическото натоварване и приема на въглехидрати;

• консумация на алкохол, особено в комбинация с нередовно хранене;

• нарушена бъбречна функция;

• тежка чернодробна дисфункция;

• предозиране с глимепирид;

• некомпенсирани нарушения на ендокринната система, засягащи въглехидратния метаболизъм или хипогликемичната контрарегулация (като например някои разстройства на щитовидната функция и при предна хипофизарна или адренокортикоидна недостатъчност);

• едновременен прием на някои лекарствени продукти (вж. точка 4.5).

Лечението с глимепирид изисква редовен контрол на кръвната захар и на захарта в урината. Препоръчително е и периодично проследяване на стойностите на гликирания хемоглобин.

По време на терапията с глимепирид е необходимо редовно проследяване на чернодробната функция и на хематологичните показатели (особено на левкоцити и тромбоцити).

При стресови ситуации (напр. злополуки, спешни операции, инфекции с фебрилитет и др.), може да се наложи временно преминаване на лечение с инсулин.

Няма натрупан опит за употребата на глимепирид при пациенти с тежки нарушения на чернодробната функция или при пациенти на диализа. При пациенти с тежки нарушения на бъбречната или чернодробната функция е показано преминаване на лечение с инсулин.

Лечението на пациенти с G6PD-дефицит със сулфанилурейни продукти може да доведе до хемолитична анемия. Тъй като глимепирид принадлежи към групата на сулфанилурейните продукти се препоръчва повишено внимание при приложението му на пациенти с G6PD- дефицит, като е препоръчително използването на не-сулфанилурейни продукти при такива пациенти.

Помощни вещества

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Оцветители Е102 и Е110

Таблетките от 2 mg съдържат татразин (Е 102) и сънсет жълто FCF (Е 110), които могат да причинят алергични реакции.

Ако глимепирид се приема едновременно с някои други лекарствени средства е възможно да възникне както нежелано повишение, така и понижение на хипогликемичното действие на глимепирид. Поради това, други лекарствени средства трябва да се приемат само със знанието (или по предписание) на лекар.

Глимепирид се метаболизира от ензимната система Р450 2С9 (CYP2C9). Неговият метаболизъм се повлиява при едновременен прием на CYP2C9 индуктори (напр. рифампицин) или инхибитори (напр. флуконазол).

Резултатите от invivo проучване на взаимодействията, съобщени в литературата показват, че AUC на глимепирид се увеличава приблизително двукратно от флуконазол, един от най- мощните CYP2C9 инхибитори.

Въз основа на опита с глимепирид и с други сулфанилурейни лекарствени продукти е необходимо да бъдат споменати следните взаимодействия:

Потенциране на понижаващия кръвната захар ефект и поради това възможност в някои случаи да възникне хипогликемия при прием на някои от следните лекарства:

• фенилбутазон, азапропазон, оксифенбутазон

• инсулин, перорални хипогликемизиращи средства, дълго действащи сулфонамиди, като метформин

• салицилати, р-амино-салицилова киселина

• анаболни стероиди, мъжки полови хормони

• хлорамфеникол, някои дълго действащи сулфонамиди, тетрациклини, хинолони и кларитромицин

• кумаринови антикоагуланти

• фенфлурамин

• дизопирамид

• фибрати

• АСЕ инхибитори

• флуксетин, МАО-инхибитори

• алопуринол, пробенецид, сулфинпиразон

• симпатиколитици

• циклофосфамид, трофосфамид и ифосфамиди

• миконазол, флуконазол

• пентоксифилин (високи парентерални дози)

• тритоквалин

Намаляване на хипогликемичния ефект, и поради това, възможност в някои случаи да възникне хипергликемия при приемане на някои от следните лекарства:

• естрогени и прогестагени

• салуретици, тиазидни диуретици

• средства стимулиращи щитовидната жлеза, глюкокортикоиди

• фенотиазинови производни, хлорпромазин

• адреналин и симпатикомиметици никотинова киселина (във високи дози) и производни на

• никотиновата киселина лаксативи (при продължителна употреба)

• фенитоин, диазоксид

• глюкагон, барбитурати, рифампицин

• ацетазоламид

Н2-антагонистите, бета-блокерите, клонидин и резерпин могат да доведат или до потенциране или до отслабване на хипогликемизиращият ефект.

Под влияние на симпатиколитични лекапрствени средства, като бета-блокери, клонидин, гванетидин и резерпин, могат да бъдат отслабени или да отсъстват признаците на адренергична контрарегулация при хипогликемия.

Консумацията на алкохол може по непредсказуем начин да потенцира или да отслаби хипогликемизиращото действие на глимепирид.

Глимепирид може да потенцира или да отслаби ефектите на кумариновите производни.

Риск, свързан с диабета

Необичайните стойности на кръвната захар по време на бременността се свързват с по-често възникване на вродени аномалии и перинатална смъртност. Ето защо стойностите на кръвната захар трябва да бъдат стриктно проследявани по време на бременността с цел избягване на тератогенен риск. При тези обстоятелства се препоръчва употребата на инсулин. Пациентките, възнамеряващи да забременеят, трябва да уведомят своя лекар.

Риск свързан с глимепирид

Няма адекватни данни за употребата на глимепирид при бременни жени. Проучвания с животни са показали репродуктивна токсичност, която най-вероятно е свързана с фармакологичното действие (хипогликемия) на глимепирид (вж. точка 5.3).

Следователно, глимепирид не трябва да бъде използван по време на цялата бременност.

В случай на лечение с глимепирид, ако пациентката планира бременност или ако е установена бременност, терапията трябва да бъде променена възможно най-бързо на инсулин.

Не е известно дали глимепирид се екскретира в майчиното мляко. Глимепирид преминава в млякото на плъхове. Тъй като другите сулфанилурейни производни преминават в майчиното мляко и тъй като съществува риск от хипогликемия при кърмачетата, се препоръчва да се избягва кърменето по време на лечение с глимепирид.

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Способността на пациентите за концентрация и реагиране може да бъде нарушена вследствие на хипогликемия или хипергликемия, или например вследствие нарушения в зрението. Това може да представлява опасност в ситуации, при които тези способности са от особено значение, като шофиране и работа с машини.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки за избягване на хипогликемия по време на шофиране. Това особено касае хората с понижено или липсващо усещане за предупредителните симптоми на хипогликемия, или които имат чести епизоди на хипогликемия. При тях трябва добре да се обмисли способността им да шофират или да работят с машини.

Следните нежелани лекарствени реакции от клинични изследвания, базирани на опита с глимепирид и с други сулфанилурейни лекарствени продукти, са изредени по системо-органен клас и в ред на намаляваща честота: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (≤1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

*Най-често тези реакции възникват внезапно, като могат да са тежки и не винаги е лесно да бъдат коригирани. Възникването на подобни реакции зависи, както и при другите хипогликемични терапии, от индивидуални фактори, диетичен режим и дозировка (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg

След прием на свръхдоза може да настъпи хипогликемия с продължителност от 12 до 72 часа, която може да се повтори след първоначално овладяване. Симптомите може да не се появят до 24 часа след приема на лекарствения продукт. По принцип се препоръчва наблюдение в болница. Може да се появят гадене, повръщане, епигастрални болки. В общия случай, хипогликемията може да е придружена от неврологични симптоми като безпокойство, тремор, зрителни смущения, нарушена координация, сънливост, гърчове и кома.

Лечението се състои предимно в предотвратяване на абсорбцията чрез предизвикване на повръщане, прием на активен въглен (като адсорбент) и на натриев сулфат (като лаксатив). Ако е прието голямо количество глимепирид е показан стомашен лаваж, последван от активен въглен и натриев сулфат. В случаи на значително предозиране се налага настаняване в отделение за интензивни грижи. Максимално бързо трябва да се започне приложение на глюкоза, при необходимост чрез болусно интравенозно инжектиране на 50 ml 50% разтвор, последвано от инфузия на 10% разтвор със стриктно проследяване на кръвната захар. Последващото лечение е симптоматично.

Особено при лечение на хипогликемия, резултат от случаен прием на глимепирид от бебета и малки деца, дозата на приложената глюкоза трябва да се контролира внимателно за да се избегне развитието на опасна хипергликемия. Това налага стриктен контрол на нивото на кръвната захар.