Idefirix 11 mg - Powder for concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Idefirix 11 mg
Idefirix е показан за лечение за десенсибилизация на силно сенсибилизирани възрастни пациенти с бъбречна трансплантация, с положителна проба за кръстосана реактивност (кросмач реакция) с наличен трупен донор. Употребата на Idefirix трябва да се запази за пациенти, за които е малко вероятно да бъдат трансплантирани в съответствие с наличната система за разпределение на бъбреци, включително програми за приоритизиране на силно сенсибилизирани пациенти.
Лечението трябва да бъде предписано и наблюдавано от лекар специалист с опит в провеждането на имуносупресивна терапия и лечението на сенсибилизирани пациенти с бъбречна трансплантация.
Имлифидаза е предназначен само за болнична употреба. Дозировка
Дозата се определя според телесното тегло на пациента (kg). Препоръчителната доза е 0,25 mg/kg, приложена като единична доза за предпочитане в рамките на 24 часа преди трансплантацията. Една доза е достатъчна за конверсия на кръстосаната реактивност при
повечето пациенти, но при необходимост може да се приложи втора доза в рамките на 24 часа след първата доза.
След лечение с имлифидаза преди трансплантация трябва да бъде потвърдена конверсия от положителна към отрицателна кръстосана реактивност (вж. точка 4.4).
Трябва да се приложи премедикация с кортикостероиди и антихистамини, за да се намали рискът от реакции, свързани с инфузията, в съответствие с процедурите на трансплантационния център.
Тъй като инфекциите на дихателните пътища са най-често срещаните инфекции при пациенти с хипогамаглобулинемия, към стандарта на грижи трябва да се добавят профилактични перорални антибиотици, покриващи респираторни патогени, в продължение на 4 седмици (вж. точка 4.4).
В допълнение, пациентите, лекувани с имлифидаза, трябва да получат стандартна индукционна терапия за изчерпване на T-клетките със или без средства за изчерпване на B-клетките (вж. точка 5.1), т.е. имлифидаза не премахва необходимостта от стандартна имуносупресивна терапия.
Специални популации
Старческа възраст
Данните за употреба при пациенти на възраст над 65 години са ограничени, но няма доказателства, които да предполагат, че при тези пациенти се изисква корекция на дозата.
Чернодробно увреждане
Безопасността и ефикасността на имлифидаза при пациенти с умерено или тежко чернодробно увреждане все още не са установени. Липсват данни.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на имлифидаза при деца и юноши от 0 до 18-годишна възраст не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Idefirix е предназначен само за интравенозно приложение след реконституиране и разреждане.
Цялата, напълно разредена инфузия трябва да се приложи в рамките на 15 минути и трябва да се прилага чрез система за инфузия със стерилен, вграден апирогенен филтър с ниска степен на свързване с протеини (размер на порите 0,2 μm). След прилагане се препоръчва интравенозната система да се промие с натриев хлорид 0,9% (9 mg/ml) инфузионен разтвор, за да се гарантира прилагането на пълната доза. Да не се съхранява неизползвана част от инфузионния разтвор за повторна употреба.
За указания относно реконституирането и разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Съществуваща сериозна инфекция
-
Тромботична тромбоцитопенична пурпура (TTP). При пациентите с това нарушение на кръвта може да има риск от развитие на серумна болест.
Реакции, свързани с инфузията
В клинични проучвания са докладвани реакции, свързани с инфузията, при приложение на имлифидаза (вж. точка 4.8). При поява на някаква сериозна алергична или анафилактична реакция, терапията с имлифидаза трябва незабавно да се прекрати и да се започне подходяща терапия. Леките или умерени реакции, свързани с инфузията, възникващи по време на лечението с имлифидаза, могат да се овладеят чрез временно прекъсване на инфузията и/или чрез приложение на лекарствени продукти, като антихистамини, антипиретици и кортикостероиди. Прекъснатата инфузия може да се възобнови след отшумяване на симптомите.
Инфекции и профилактика на инфекции
За бъбречна трансплантация съществуващите сериозни инфекции от всякакъв произход (бактериални, вирусни или гъбични) се считат за противопоказание, а хроничните инфекции, като HBV или HIV, трябва да бъдат добре контролирани. Трябва да се вземе предвид временната редукция на IgG от имлифидаза. Най-честите инфекции при пациенти с хипогамаглобулинемия са инфекции на дихателните пътища. Ето защо, в допълнение към стандарта на грижи за профилактика на инфекции при бъбречна трансплантация като цяло (срещу Pneumocystis carinii, цитомегаловирус и орална кандидоза), всички пациенти трябва да приемат и профилактични перорални антибиотици, покриващи респираторни патогени, в продължение на 4 седмици. Ако пациентът не бъде трансплантиран след лечение с имлифидаза профилактичните перорални антибиотици, покриващи респираторни патогени трябва да продължат да се прилагат за 4 седмици.
Използването на имлифидаза и индукционна терапия за изчерпване на T-клетките, със или без средства за изчерпване на B-клетките, може да увеличи риска от реактивация на живи атенюирани ваксини и/или латентна туберкулоза.
Ваксинации
Поради понижените нива на IgG след лечение с имлифидаза съществува риск за временно намаляване на защитата след ваксинация за период до 4 седмици след лечение с имлифидаза.
Отхвърляне, медиирано от антитела (AMR)
AMR може да възникне като последица от ребаунд на донор-специфични антитела (DSA). Пациентите с много високи нива на DSA преди трансплантацията са по-склонни да развият рано АМР, което налага интервенция. Повечето пациенти в клиничните проучвания имат ребаунд на DSA, който достига пика си между 7 и 21 дни след лечение с имлифидаза, а AMR възниква при приблизително 30 % от пациентите. При всички пациенти с AMR в клиничните проучвания състоянието е успешно овладяно със стандартно лечение. Повторната поява на DSA и повишеният риск от AMR при силно сенсибилизирани пациенти изисква предишен опит на лекаря от лечение на сенсибилизирани пациенти, ресурси и готовност за диагностициране и лечение на остро AMR, съгласно стандартната клинична практика. Лечението на пациентите трябва да включва внимателно проследяване на анти-HLA (човешки левкоцитен антиген – human leukocyte antigen) антителата и серумен или плазмен креатинин, както и готовност за извършване на биопсии при съмнение за AMR.
Пациенти с положителен тест за кръстосана реактивност за Т-клетъчна комплемент-зависима цитотоксичност (CDC)
Има много ограничен опит при пациенти с потвърден положителен тест за кръстосана реактивност за T-клетъчна CDC преди лечение с имлифидаза (вж. точка 5.1).
Имуногенност
Очаква се потенциалното влияние на анти-имлифидазните антитела (антилекарствени антитела – anti-drug antibodies, ADA) върху ефикасността и безопасността на втора доза имлифидаза, прилагана в рамките на 24 часа след първата, да е пренебрежимо малко, тъй като производството на ADA в отговор на първата доза все още не е започнало.
Потвърждение на конверсията на кръстосаната реактивност
Всяка клиника трябва да следва своя стандартен протокол за потвърждение на конверсията на кръстосаната реактивност от положителна към отрицателна. Ако се използва тест за кръстосана реактивност за комплемент-зависима цитотоксичност (CDCXM), трябва да се вземе под внимание следното, за да се избегнат фалшиво положителни резултати след лечение с имлифидаза: IgM трябва да бъде инактивиран, за да може конкретно да се оцени цитотоксичния капацитет на IgG и трябва да се избягва стъпката на прилагане на анти-човешки глобулин (AHG). Ако се използва, трябва да се потвърди, че AHG е насочен срещу Fc-частта, а не срещу Fab-частта на IgG. Употребата на AHG, насочена срещу Fab-частта, няма да позволи правилното отчитане на CDCXM при пациент, лекуван с имлифидаза.
Лекарствени продукти на основата на антитела
Имлифидаза е цистеин протеаза, която разгражда конкретно IgG. В резултат от това лекарствените продукти на основата на IgG могат да бъдат инактивирани, ако се прилагат заедно с имлифидаза. Лекарствените продукти на основата на антитела, които се разграждат от имлифидаза, включват, но не се ограничават до базиликсимаб, ритуксимаб, алемтузумаб, адалимумаб, денозумаб, белакасепт, етанерцепт, заешки антитимоцитен глобулин (rATG) и интравенозен имуноглобулин (i.v.Ig) (вж. точка 4.5 за препоръчителните интервали от време между приложението на имлифидаза и лекарствени продукти на основата на антитела).
i.v.Ig може да съдържа неутрализиращи антитела срещу имлифидаза, които могат да инактивират имлифидаза, ако i.v.Ig се прилага преди имлифидаза (вж. точка 4.5).
Информация за помощните вещества
Idefirix съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Idefirix съдържа 0,5 mg полисорбат 80 във всеки ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Имлифидаза разгражда конкретно IgG; специфичността на видовете води до разграждане на всички подкласове човешки и заешки IgG. В резултат от това лекарствените продукти на базата на човешки или заешки IgG могат да бъдат инактивирани, ако се прилагат заедно с имлифидаза. Лекарствените продукти на основата на антитела, които се разграждат от имлифидаза, включват, но не се ограничават до базиликсимаб, ритуксимаб, алемтузумаб, адалимумаб, денозумаб, белакасепт, етанерцепт, rATG и i.v.Ig.
Имлифидаза не разгражда конския анти-тимоцитен глобулин и не трябва да се предвижда времеви интервал между приложенията. Екулизумаб не се разгражда от имлифидаза при препоръчителното дозово ниво.
Таблица 1 Препоръчителни интервали от време за приложение на лекарствени продукти на основата на антитела, след приложение на имлифидаза
| Лекарствен продукт | Препоръчителен времеви интервал след приложение на 0,25 mg/kg имлифидаза |
| конски анти-тимоцитен глобулин,екулизумаб | Не е необходим времеви интервал (може да сеприлага едновременно с имлифидаза) |
| интравенозен имуноглобулин (i.v.Ig) | 12 часа |
| алемтузумаб, адалимумаб, базиликсимаб, денозумаб, етанерсепт, ритуксимаб | 4 дни |
| заешки анти-човешки тимоцитен глобулин (rATG), белатацепт | 1 седмица |
Също така i.v.Ig може да съдържа и неутрализиращи антитела срещу имлифидаза, които може да инактивират имлифидаза, ако i.v.Ig се прилага преди имлифидаза. Полуживотът на i.v.Ig
(3-4 седмици) трябва да се вземе под внимание преди приложението на имлифидаза на пациенти, лекувани с i.v.Ig. При клинични проучвания i.v.Ig не е прилаган в рамките на 4 седмици преди инфузията на имлифидаза.
Бременност
Липсват данни от употребата на имлифидаза при бременни жени, тъй като бременността е противопоказание за бъбречна трансплантация.
Проучванията при зайци не показват преки или косвени вредни ефекти на имлифидаза по отношение на ембрионалното/феталното развитие (вж. точка 5.3).
Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на Idefirix по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали имлифидаза се екскретира в кърмата. Не може да се изключи риск за кърмачето.
Преди експозиция на Idefirix кърменето трябва да се преустанови. Фертилитет
Не са провеждани конкретни проучвания по отношение на фертилитета и постнаталното развитие (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-честите сериозни нежелани реакции в клиничните проучвания са пневмония (5,6 %) и сепсис (3,7 %). Най-честите нежелани реакции са инфекции (16,7 %) (включително пневмония (5,6 %), инфекция на пикочните пътища (5,6 %) и сепсис (3,7 %), болка на мястото на инфузия (3,7 %), реакции, свързани с инфузията (3,7 %), повишени стойности на аланин аминотрансфераза (3,7 %), повишени стойности на аспартат аминотрансфераза (3,7 %), миалгия (3,7 %), главоболие (3,7 %) и зачервяване (3,7 %).
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, описани в настоящата точка, са установени в клинични проучвания (N = 54).
Нежеланите реакции са представени по системо-органни класове по MedDRA и категории по честота. Категориите по честота са определени както следва: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1,000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 2 Нежелани реакции
| Системо-органен клас поMedDRA | Нежелана реакция/Честота | |
| Много чести | Чести | |
| Инфекции и инфестации | Бактериална и вирусна инфекция | Коремна инфекция Аденовирусна инфекция Инфекция на мястото на катетъраИнфекция ГрипПарвовирусна инфекция Пневмония Постоперативна ранева инфекцияСепсисИнфекция на горните дихателни пътища Инфекция на пикочните пътищаРанева инфекция |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия | |
| Нарушения на имунната система | Отхвърляне на трансплантиран орган | |
| Нарушения на нервната система | Позиционен световъртежГлавоболие | |
| Нарушения на очите | Склерална хеморагияНарушение на зрението | |
| Сърдечни нарушения | Синусова тахикардия | |
| Съдови нарушения | ЗачервяванеХипертония Хипотония | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Диспнея | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Миалгия | |
| Общи нарушения и реакции на мястото на приложение | Усещане за горещинаБолка на мястото на инфузията | |
| Изследвания | Повишена аланин аминотрансфераза (АЛАТ) Повишена аспартат аминотрансфераза (АСАТ) | |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | Реакции, свързани с инфузията | |
Описание на избрани нежелани реакции
Инфекции
В клиничните проучвания 16,7 % от пациентите са получили инфекция. Девет инфекции са сериозни и са оценени като свързани с имлифидаза в клиничните проучвания, 5 от които са започнали в рамките на 30 дни след лечението с имлифидаза. Осем от 9 свързани сериозни инфекции имат продължителност под 30 дни. Честотата и характерът (включително инфекциозния агент) на сериозните или тежките инфекции не се различават от наблюдаваните при пациентите с бъбречна трансплантация като цяло (вж. точка 4.4).
Реакции, свързани с инфузията
При 5,6 % от пациентите са съобщени реакции, свързани с инфузията, включително диспнея и зачервяване, като първото води до прекъсване на инфузията на имлифидаза и пациентът не е трансплантиран. С изключение на едно събитие – лек обрив, всички реакции, свързани с инфузията, започват в деня на инфузията на имлифидаза и отзвучават до 90 минути (вж. точка 4.4).
Миалгия
Миалгия се съобщава при 2 пациенти (3,7 %) в клиничните проучвания. Един от пациентите има тежка миалгия без находки, показателни за мускулно увреждане.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Idefirix 11 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, селективни имуносупресори, ATC код: L04AA41.
Механизъм на действие
Имлифидаза е цистеин протеаза, получена от имуноглобулин G (IgG)-разграждащия ензим на Streptococcus pyogenes, който разгражда тежките вериги на всички подкласове човешки IgG, но не и други имуноглобулини. Разграждането на IgG води до елиминиране на Fc-зависими ефекторни функции, включително CDC и антитяло-зависима клетъчно-медиирана цитотоксичност (ADCC). Чрез разграждане на всички IgG имлифидаза понижава нивото на DSA, като по този начин се дава възможност за трансплантация.
Фармакодинамични ефекти
Клиничните проучвания доказват, че IgG се разгражда в рамките на няколко часа след прилагане на имлифидаза 0,25 mg/kg. Не е наблюдавано ранно повишаване на плазмения IgG
поради преминаване на неразцепен IgG от екстраваскуларния компартимент, което показва, че имлифидаза разгражда не само плазмения IgG, но и целия IgG пул, включително екстраваскуларния IgG. Връщането на ендогенен IgG започва 1-2 седмици след приложението на имлифидаза и продължава през следващите седмици.
Трябва да се отбележи, че методите на турбидиметрия/нефелометрия, които обикновено се използват в болниците за измервания на общ IgG, не разграничават различните IgG фрагменти, генерирани след лечение с имлифидаза, и следователно не могат да се използват за оценка на терапевтичния ефект.
Клинична ефикасност и безопасност
Три открити, 6-месечни клинични проучвания с едно рамо оценяват схемата на прилагане, ефикасността и безопасността на имлифидаза като претрансплантационно лечение, за да се намали донор-специфичния IgG и да се даде възможност силно сенсибилизирани кандидати за трансплантация да отговорят на условията за бъбречна трансплантация. Трансплантирани са 46 пациенти на възраст между 20 и 73 години, като всички те са били диагностицирани с терминална бъбречна недостатъчност (ESRD) и са били на диализа, 21 (46 %) жени и 25 (54 %) мъже. Всички пациенти са били сенсибилизирани, като 41 (89 %) от тях са били силно сенсибилизирани (cPRA ≥ 80 %), 33 (72 %) от които са имали cPRA ≥ 95 %. Всички пациенти, които са имали положителна проба за кръстосана реактивност преди лечение с имлифидаза, са били конвертирани в отрицателна проба в рамките на 24 часа. PKPD моделиране показва, че
2 часа след приложение на 0,25 mg/kg имлифидаза е вероятно пробата за кръстосана реактивност да стане отрицателен при 96 % от пациентите, а след 6 часа най-малко 99,5 % от пациентите е вероятно да имат отрицателна проба за кръстосана реактивност. Всички
46 пациенти са били живи на 6-ия месец с преживяемост на бъбречната присадка 93 %. Бъбречната функция е възстановена в очакваната степен при пациенти с бъбречна трансплантация, като 90 % от пациентите имат изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR)>30 ml/min/1,73 m2 след 6 месеца.
Проучване 03 оценява безопасността и ефикасността на имлифидаза при различни схеми на прилагане преди бъбречна трансплантация при пациенти с ESRD. Десет пациенти са били лекувани с единична доза 0,25 (n=5) или 0,5 (n=5) mg/kg имлифидаза и са били трансплантирани. Седем пациенти са били DSA-положителни, а 6 пациенти са имали положителна проба за кръстосана резистентност преди лечение с имлифидаза. При всичките 7 пациенти DSA са понижени и всички положителни проби за кръстосана реактивност са конвертирани в отрицателни след лечението. Всички 10 пациенти са били успешно трансплантирани и са имали функциониращ бъбрек на 6-ия месец. Осем от 10 пациенти са имали eGFR > 30 ml/min/1,73 m2. Пациентите са получили имуносупресивно лечение,
включващо кортикостероиди, инхибитор на калциневрин, микофенолат мофетил и i.v.Ig. Трима пациенти са получили AMR по време на проучването, но при нито един не се е стигнало до загуба на присадката.
Проучване 04 оценява ефикасността и безопасността на имлифидаза при силно
HLA-сенсибилизирани пациенти. Включени са 17 пациенти и са лекувани с единична доза от 0,24 mg/kg. 15 (88 %) пациенти са били DSA-положителни, а 14 (82 %) пациенти са имали положителна проба за кръстосана реактивност преди лечение с имлифидаза. DSA са понижени до нива, приемливи за трансплантация при всички пациенти, и всички пациенти са трансплантирани в рамките на няколко часа след лечението с имлифидаза. 16 от 17-те пациенти са имали функциониращ бъбрек на 6-ия месец, като 15 (94 %) пациенти са имали
eGFR > 30 ml/min/1,73 m2. Трима пациенти са получили AMR, но при нито един не се е стигнало до загуба на присадката. Пациентите са получили имуносупресивно лечение, включващо кортикостероиди, инхибитор на калциневрин, микофенолат мофетил, алемтузумаб и i.v.Ig.
Проучване 06 оценява ефикасността и безопасността на имлифидаза при премахване на DSA и конвертиране на положителна проба за кръстосана реактивност в отрицателна при силно сенсибилизирани пациенти, като по този начин се дава възможност за трансплантация. Всички включени пациенти са били в списъка за изчакване за бъбречна трансплантация и са имали положителна проба за кръстосана реактивност спрямо техния наличен донор преди включване в проучването (включително 2 пациенти с потвърден положителен тест за кръстосана реактивност заT-клетъчна CDC). 18 пациенти са получили пълната доза 0,25 mg/kg имлифидаза, 3 от които са получили 2 дози през интервал от 12-13 часа, което е довело до разграждане на IgG и конверсия на положителна проба за кръстосана реактивност в отрицателна при всички пациенти. Пробата за кръстосана реактивност при 57 % от анализираните пациенти е била конвертирана в рамките на 2 часа, а на 82 % — в рамките на
6 часа. Всички пациенти са трансплантирани успешно, а 16 (89 %) са имали функциониращ бъбрек след 6 месеца (включително 2-та пациенти с потвърден положителен тест за кръстосана реактивност заT-клетъчна CDC). 15 (94 %) пациенти са имали eGFR > 30 ml/min/1,73 m2.
Пациентите са получили имуносупресивно лечение, включващо кортикостероиди, инхибитор на калциневрин, микофенолат мофетил, ритуксимаб, i.v.Ig и алемтузумаб или конски
анти-тимоцитен глобулин. Седем пациенти са получили AMR, а един друг пациент е имал субклинично AMR, но при нито един не се е стигнало до загуба на присадката.
Дългосрочното проследяване на 46 трансплантирани пациенти от предварителните изпитвания (02, 03, 04 и 06) показва, че 5 години след трансплантацията общата преживяемост на присадката (цензурирано за смърт) е 85% (95% ДИ [70-93]), а преживяемостта на пациентите е 92% (95% ДИ [77-97]).
5 години след трансплантацията 25 (83,3%) от 30 пациенти с оценка на eGFR имат eGFR
≥30 ml/min/1,73 m2. Старческа възраст
Трима пациенти на възраст 65 години или повече са получили имлифидаза преди бъбречна трансплантация в клинични проучвания. Резултатите за безопасност и ефикасност при тези пациенти са в съответствие с общата популация на проучването, оценени според преживяемост на пациентите и преживяемост на присадката, бъбречна функция и остро отхвърляне.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с имлифидаза в една или повече подгрупи на педиатричната популация при бъбречна трансплантация (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Този лекарствен продукт е разрешен за употреба по т. нар. схема „разрешаване под условие“. Това означава, че за този лекарствен продукт се очакват допълнителни данни.
Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за този лекарствен продукт поне веднъж годишно и тази КХП съответно ще се актуализира.
Фармакокинетиката на имлифидаза е сравнима при здрави лица и пациенти с ESRD. Експозицията на имлифидаза нараства пропорционално след единична интравенозна 15-минутна инфузия от 0,12 до 0,50 mg/kg телесно тегло.
Максималната концентрация (Cmax) на имлифидаза се наблюдава при или скоро след края на инфузията със средно 5,8 (4,2 – 8,9) µg/ml след доза 0,25 mg/kg. Елиминирането на имлифидаза се характеризира с първоначална фаза на разпределение със среден полуживот 1,8 (0,6 –
3,6) часа и по-бавна фаза на елиминиране със среден полуживот 89 (60 – 238) часа. Средният клирънс (CL) е 1,8 (0,6 – 7,9) ml/h/kg, а обемът на разпределение (Vz) е 0,20 (0,06 – 0,55) l/kg по време на фазата на елиминиране.
Фармацевтични данни - Idefirix 11 mg
Манитол Полисорбат 80 Трометамол
Динатриев едетат дихидрат
Хлороводородна киселина (за корекция на pH)
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Неотворен флакон
18 месеца
След реконституиране
Реконституираният разтвор трябва незабавно да се прехвърли от флакона в инфузионния сак. След разреждане
След реконституиране и разреждане е доказана химична и физична стабилност при употреба в продължение на 24 часа при 2 – 8°C, включително 4 часа при 25 °C през този 24-часов период.
От микробиологична гледна точка, освен ако методът на реконституиране и разреждане изключва риск от микробно замърсяване, продуктът трябва да се използва незабавно.
Ако не се използва незабавно, потребителят носи отговорност за условията на съхранение по време на употреба. Разтворът трябва да се съхранява защитен от светлина.
Да се съхранява в хладилник (2 – 8 °C). Да не се замразява.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след реконституиране или разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Флакон от стъкло тип I с бромбутилова гумена запушалка с алуминиева капачка (обкатка) и пластмасов отчупващ се диск, съдържащ 11 mg прах за концентрат за инфузионен разтвор.
Видове опаковки по 1 флакон или 2 x 1 флакон. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Реконституиране на праха
Въведете 1,2 ml стерилна вода за инжекции във флакона Idefirix, като следите за насочване на водата към стъклената стена, а не към праха.
Леко въртете флакона в продължение на най-малко 30 секунди, за да разтворите напълно праха. Не разклащате, така че да се сведе до минимум вероятността от образуване на пяна. Сега флаконът ще съдържа имлифидаза 10 mg/ml, като от разтвора може да се изтегли до 1,1 ml.
Реконституираният разтвор трябва да е бистър до леко опалесцентен и безцветен или бледожълт. Не използвайте, ако има частици или ако разтворът е с променен цвят. Препоръчва се реконституираният разтвор веднага да се прехвърли от флакона в инфузионния сак.
Приготвяне на инфузионния разтвор
Бавно добавете точното количество реконституиран разтвор имлифидаза в инфузионен сак, съдържащ 50 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инфузионен разтвор. Обърнете инфузионния сак няколко пъти, за да смесите добре разтвора. Инфузионният сак трябва да бъде защитен от светлина през цялото време. Трябва да се използва система за инфузия със стерилен, вграден апирогенен филтър с ниска степен на свързване с протеини (размер на порите 0,2 μm). За повече информация относно приложението вижте точка 4.2.
Преди употреба инфузионният разтвор трябва да се провери визуално за видими частици или промяна в цвета. Изхвърлете разтвора, ако се наблюдават някакви видими частици или промяна в цвета.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.