Ibuprofen Gen.Orph 5 mg/ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ibuprofen 5 mg/ml
Лечение на хемодинамично значим отворен дуктус артериозус при недоносени новородени под 34-та гестационна седмица.
Лечението с Ибупрофен Gen.Orph трябва да се провежда само в неонатологично интензивно отделение под наблюдението на опитен неонатолог.
Дозировка
Курсът на лечение е определен като три интравенозни инжекции от Ибупрофен Gen.Orph, прилагани на 24 часови интервали. Първата инжекция трябва да се направи след първите 6 часа от живота.
Дозата на ибупрофен се адаптира към телесното тегло както следва:
-
1-ва инжекция: 10 mg/kg,
-
2-ра и 3-та инжекции: 5 mg/kg.
Ако след първата или втората доза се появи анурия или манифестна олигурия, следващата доза трябва да се отложи, докато отделената урина достигне нормалните нива.
Ако дуктус артериозус не се затвори 48 часа след последната инжекция или ако отново се отвори, може да се даде втори курс от 3 дози, както по-горе.
Ако състоянието не се промени след втория курс на лечението, може да е необходима хирургична намеса за отворения дуктус артериозус.
Начин на приложение:
Само за интравенозно приложение.
Ибупрофен Gen.Orph трябва да се прилага като кратка инфузия в продължение на 15 минути, за предпочитане — без да се разрежда.
Общият обем на инжектирания разтвор трябва да се съобразява с общия дневен обем на приложените течности. За указания относно работата с лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;
-
Животозастрашаваща инфекция;
-
Активно кървене, особено вътречерепно или стомашно-чревно кръвотечение;
-
Тромбоцитопения или нарушения на коагулацията;
-
Значимо увреждане на бъбречната функция;
-
Конгенитално сърдечно заболяване, при което проходимостта на дуктус артериозус е необходима за задоволителен белодробен или системен кръвоток (напр. атрезия на
белодробната артерия, тежка тетралогия на Fallot, тежка коарктация на аортата);
-
Известен или подозиран некротизиращ ентероколит.
Преди приложението на Ибупрофен Gen.Orph трябва да се извърши адекватен
ехокардиографски преглед, за да се открие хемодинамично значим отворен дуктус артериозус
и да се изключат белодробна хипертония и зависимо от дуктуса конгенитално сърдечно заболяване.
Тъй като профилактичната употреба през първите 3 дни от живота (започваща до 6 часа след
раждането) при недоносени новородени под 28-а гестационна седмица е свързана с повишаване на белодробните и бъбречни нежелани реакции, Ибупрофен Gen.Orph не трябва да се използва профилактично на каквато и да е гестационна възраст (вж. точки 4.8 и 5.1). По-специално се съобщават тежка хипоксемия с белодробна хипертония при 3 новородени до един час след
първата инфузия, които отшумяват до 30 минути след започване на терапия с инхалиране на азотен оксид.
Ако по време на инфузията на Ибупрофен Gen.Orph или след нея възникне хипоксемия, трябва да се обърне специално внимание на белодробното налягане.
Тъй като за ибупрофен е доказано in vitro, че измества билирубина от мястото му за свързване с албумин, рискът за билирубинова енцефалопатия при недоносени новородени може да е повишен (вж. точка 5.2). Затова ибупрофен не трябва да се използва при новородени с изразена повишена концентрация на билирубин.
Като нестероидно противовъзпалително лекарство (НСПВС) ибупрофен може да маскира обичайните признаци и симптоми на инфекция. Затова Ибупрофен Gen.Orph трябва да се използва с повишено внимание при наличието на инфекция (вж. също точка 4.3).
Ибупрофен Gen.Orph трябва да се прилага внимателно, за да се избегне екстравазация и възможното в резултат на това дразнене на тъканите.
Тъй като ибупрофенът може да инхибира тромбоцитната агрегация, недоносените новородени трябва да се следят за признаци на кървене.
Тъй като ибупрофенът може да понижи клирънса на аминогликозидите, се препоръчва строг контрол на серумите им нива по време на съпътстващото им приложение с ибупрофен.
Препоръчва се внимателно проследяване както на бъбречната, така и на стомашно-чревната функция.
Тежки кожни реакции
Сериозни кожни реакции, някои от които летални, включително ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза се съобщават рядко във връзка с употребата на НСПВС (вж. точка 4.8). Пациентите изглежда са изложени на най-висок риск от тези реакции на ранен етап по време на лечението, като настъпването на реакцията се наблюдава в повечето случаи в рамките на първия месец от лечението. Съобщава се за остра генерализирана екзантематозна пустулоза (acute generalised exanthematous pustulosis, AGEP) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (drug reaction with eosinophilia and
systemic symptoms, DRESS синдром) във връзка с продукти, съдържащи ибупрофен. Ибупрофен трябва да се прекрати при първата поява на признаци и симптоми на тежки кожни реакции като обрив по кожата, лезии на лигавицата или друг признак на свръхчувствителност.
Доказано е, че при недоносени новородени под 27-а гестационна седмица честотата на затваряне на дуктус артериозус (33 до 50%) е ниска при препоръчваната схема на дозиране (вж. точка 5.1).
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на 2 ml, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не се препоръчва съпътстващо приложение на Ибупрофен Gen.Orph със следните лекарствени продукти:
-
диуретици: ибупрофен може да намали ефекта на диуретиците; диуретиците могат да увеличат риска от нефротоксичност на НСПВС при дехидратирани пациенти.
-
антикоагуланти: ибупрофен може да засили ефекта на антикоагулантите и да повиши риска от кървене.
-
кортикостероиди: ибупрофен може да повиши риска от кървене в стомашно-чревния тракт.
-
азотен оксид: тъй като и двата лекарствени продукта инхибират тромбоцитната функция, комбинацията им може на теория да повиши риска от кървене.
-
други НСПВС: съпътстващата употреба на повече от едно НСПВС трябва да се избягва поради повишения риск от нежелани реакции.
-
аминогликозиди: тъй като ибупрофенът може да понижи клирънса на аминогликозидите, тяхното съпътстващо приложение може да повиши риска от нефротоксичност и
ототоксичност (вж. точка 4.4).
Понастоящем са налични данни от приблизително 1000 недоносени новородени, както от литературата относно ибупрофен, така и от клиничните проучвания с ибупрофен. Трудно е да се оцени причинно-следствената връзка за нежеланите реакции, съобщавани при недоносени новородени, тъй като те могат да са свързани с последиците върху хемодинамиката на отворения дуктус артериозус, както и с директните ефекти на ибупрофен.
Табличен списък на нежеланите реакции
- Съобщаваните нежелани реакции са изброени по-долу в таблицата според системо-органен клас по MedDRA и честота. Честотата е дефинирана като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100, < 1/10), нечести (≥ 1/1000, < 1/100), редки (≥ 1/10 000, < 1/1000), много
редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1. Табличен списък на нежеланите реакции
| Системо-органен клас (СОК) | Честота | Нежелана реакция |
| Нарушения на кръвта илимфната система | Много чести: | ТромбоцитопенияНеутропения |
| Нарушения на нервната система | Чести: | Интравентрикуларен кръвоизлив, перивентрикуларна левкомалация |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Много чести: | Бронхопулмонална дисплазия* |
| Чести: | Белодробен кръвоизлив | |
| Нечести: | Хипоксемия* | |
| Стомашно-чревни нарушения | Чести: | Некротизиращ ентероколит Чревна перфорация |
| Нечести: | Стомашно-чревен кръвоизлив | |
| С неизвестна честота: | Перфорация на стомаха | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | С неизвестна честота: | Остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP), лекарственареакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS синдром) |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Чести: | ОлигурияЗадържане на течности Хематурия |
| Нечести: | Остра бъбречна недостатъчност | |
| Изследвания | Много чести: | Повишение на креатинина в кръвта Понижение на натрия в кръвта |
| * вж. по-долу | ||
При едно лечебно клинично проучване, включващо 175 недоносени новородени под 35-ата
гестационна седмица, честотата на бронхопулмоналната дисплазия на 36-ата постконцепционна седмица е 13/81 (16%) за индометацин спрямо 23/94 (24%) за ибупрофен.
При едно клинично проучване, където ибупрофен се прилага профилактично през първите
6 часа от живота, се съобщава за тежка хипоксемия с белодробна хипертония при 3 недоносени новородени под 28-ата гестационна седмица. Това настъпва до един час след първата инфузия и отзвучава в рамките на 30 минути след инхалирането на азотен оксид. Има и постмаркетингови съобщения за белодробна хипертония, когато ибупрофен се прилага като терапия на недоносени новородени.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в
Приложение V.
Няма съобщения за случаи на предозиране с интравенозен ибупрофен при недоносени новородени.
Предозиране обаче е описано при новородени и деца, на които е прилаган перорален
ибупрофен: наблюдавани са потискане на ЦНС, гърчове, стомашно-чревни нарушения, брадикардия, хипотония, апнея, нарушена бъбречна функция, хематурия.
Съобщава се, че значителното предозиране (повече от 1000 mg/kg) предизвиква кома,
метаболитна ацидоза и преходна бъбречна недостатъчност. Всички пациенти се възстановяват при конвенционално лечение. Публикуван е само един документиран смъртен случай: след
свръхдоза от 469 mg/kg едно 16-месечно дете развива епизод на апнея с гърчове и летална аспирационна пневмония.
Лечението на предозирането с ибупрофен е предимно поддържащо.
Продължителната употреба на по-високи от препоръчителните дози или предозиране може да доведе до бъбречна тубулна ацидоза и хипокалиемия.
Фармакологични свойства - Ibuprofen 5 mg/ml
Фармакотерапевтична група: други сърдечни лекарства, ATC код: C01 EB16
Ибупрофен е НСПВС, което притежава противовъзпалителен, аналгетичен и антипиретичен
ефект. Ибупрофен е рацематна смес от S(+) и R(-) енантиомери. In vivo и in vitro проучванията показват, че клиничното действие се дължи на S(+) изомера. Ибупрофенът е неселективен инхибитор на циклооксигеназата, водещ до понижен синтез на простагландини.
Тъй като простагландините участват в персистирането на дуктус артериозус след раждането, се счита, че този ефект е основният механизъм на действие на ибупрофен при това показание.
При едно проучване на ибупрофен за определяне на зависимостта доза-отговор при 40 недоносени новородени честотата на затваряне на дуктус артериозус, свързана с дозовата схема 10-5-5 mg/kg, е 75% (6/8) при новородени на 27-29-ата гестационна седмица и 33% (2/6) при новородени на 24-26-ата гестационна седмица.
Профилактичната употреба на ибупрофен през първите 3 дни от живота (започвайки до 6 часа след раждането) при недоносени новородени под 28-ата гестационна седмица се свързва с повишена честота на бъбречна недостатъчност и белодробни нежелани реакции, включващи хипоксия, белодробна хипертония, белодробен кръвоизлив, в сравнение с лечебната му
употреба. Обратно, с профилактичната употреба на ибупрофен се свързват по-ниска честота при новородени на интравентрикуларни кръвоизливи степен III-IV и хирургично лигиране.
Разпределение
Въпреки че се наблюдава голяма вариабилност в групата на недоносените, пиковите плазмени концентрации се измерват около 35—40 mg/l след начална натоварваща доза от 10 mg/kg, както и след последната поддържаща доза независимо от гестационната и постнаталната възраст.
Остатъчните концентрации са около 10—15 mg/l 24 часа след последната доза от 5 mg/kg. Плазмените концентрации на S-енантиомера са много по-високи от тези на R-енантиомера, което отразява бързо хирално превръщане на R- в S-форма в пропорция, сходна с тази при възрастни (около 60%).
Привидният обем на разпределение е средно 200 ml/kg (62 до 350 според различните
проучвания). Централният обем на разпределение може да зависи от състоянието на дуктуса и се понижава със затварянето на дуктуса.
In vitro проучванията предполагат, че подобно на други НСПВС ибупрофен се свързва в голяма степен с плазмения албумин, въпреки че това, изглежда, е в значително по-малка степен (95%) в сравнение с плазмата при възрастни (99%). Ибупрофенът се конкурира с билирубина за свързването с албумина в серума на новороденото и в резултат на това свободната фракция на билирубина може да се повиши при високи концентрации на ибупрофен.
Елиминиране
Скоростта на елиминиране е значително по-ниска отколкото при по-големи деца и възрастни с елиминационен полуживот, изчислен приблизително на 30 часа (16–43). Клирънсът и на двата енантиомера се повишава с гестационната възраст, поне в границите от 24-та до 28-а седмица.
Връзка фармакокинетика/фармакодинамика
При недоносени новородени ибупрофен значимо понижава плазмените концентрации на простагландините и техните метаболити, особено на PGE2 и 6-кето-PGF-1-алфа. Ниски нива се поддържат до 72 часа при новородени, които са получили 3 дози от ибупрофен, докато
последващи повторни повишения се наблюдават на 72-рия час след само 1 доза ибупрофен.
