Levemir 100 U/ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Levemir 100 U/ml
Levemir е показан за лечение на захарен диабет при възрастни, юноши и деца на възраст 1 и повече години.
озировка
Активността на инсулиновите аналози, включително инсулин детемир, се изразява в единици, докато активността на човешките инсулини се изразява в международни единици. 1 единица инсулин детемир отговаря на 1 международна единица човешки инсулин.
Levemir може да се използва самостоятелно като базален инсулин или в комбинация с болусен инсулин. Може също да бъден използван в комбинация с перорални антидиабетни лекарствени продукти и/или GLP-1 рецепторни агонисти.
Когато Levemir се използва в комбинация с перорални антидиабетни лекарствени продукти или когато се добави към GLP-1 рецепторни агонисти, се препоръчва Levemir да се използва веднъж дневно в начална доза 0,1–0,2 единици/kg или 10 единици при възрастни пациенти.
Дозата на Levemir трябва да се титрира в зависимост от индивидуалните нужди на пациента.
При добавяне на GLP-1 рецепторен агонист към Levemir, се препоръчва намаляване на дозата на Levemir с 20%, за да се намали риска от хипогликемия. След това дозата трябва да се коригира индивидуално.
За индивидуална корекция на дозата се препоръчват следните две указания за титриране при възрастни:
Указание за титриране при диабет тип 2 при възрастни:
| Средна стойност на ИППГ* преди закуска | Адаптиране на дозата Levemir |
| > 10,0 mmol/l (180 mg/dl) | +8 единици |
| 9,1–10,0 mmol/l (163–180 mg/dl) | +6 единици |
| 8,1–9,0 mmol/l (145–162 mg/dl) | +4 единици |
| 7,1–8,0 mmol/l (127–144 mg/dl) | +2 единици |
| 6,1–7,0 mmol/l (109–126 mg/dl) | +2 единици |
| 4,1–6,0 mmol/l (73–108 mg/dl) | Без промяна в дозата (цел) |
| При една стойност на ИППГ | |
| 3,1–4,0 mmol/l (56–72 mg/dl) | -2 единици |
| <3,1 mmol/l (<56 mg/dl) | -4 единици |
*Измерена от пациента плазмена глюкоза
Указание за просто самостоятелно титриране при диабет тип 2 при възрастни:
| Средна стойност на ИППГ* преди закуска | Адаптиране на дозата Levemir |
| >6,1 mmol/l (> 110 mg/dl) | +3 единици |
| 4,4–6,1 mmol/l (80–110 mg/dl) | Без промяна в дозата (цел) |
| <4,4 mmol/l (< 80 mg/dl) | -3 единици |
*Измерена от пациента плазмена глюкоза
Когато Levemir се използва като част от базално-болусен инсулинов режим, Levemir трябва да се прилага един или два пъти дневно в зависимост от нуждите на пациентите. Дозата на Levemir трябва да се адаптира индивидуално.
Може да се наложи адаптиране на дозата, ако пациентите повишат физическата си активност, променят обичайната си диета или при съпътстващо заболяване.
Когато се адаптира дозата с цел подобряване на гликемичния контрол, пациентите трябва да бъдат посъветвани да внимават за признаци на хипогликемия.
Специални популации
Старческа възраст (≥65 години)
Levemir може да се използва при пациенти в старческа възраст. При пациенти в старческа възраст е необходимо засилено проследяване на глюкозата и дозата на Levemir трябва да се адаптира индивидуално.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Бъбречно или чернодробно увреждане могат да намалят инсулиновите нужди на пациента. При пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане е необходимо засилено проследяване на глюкозата и дозата на Levemir трябва да се адаптира индивидуално.
Педиатрична популация
Levemir може да се използва при юноши и деца от 1-годишна възраст (вж. точка 5.1). При преминаване от базален инсулин на Levemir, трябва да се обмисли намаляване на дозата на базалния и болус инсулина на индивидуална база, за да се намали рискът от хипогликемия (вж. точка 4.4).
При деца и юноши е необходимо засилено проследяване на глюкозата и дозата на Levemir
трябва да се адаптира индивидуално.
Ефикасността и безопасността на Levemir при деца под 1-годишна възраст не са установени. Липсват данни.
Преминаване от други инсулинови лекарствени продукти
При преминаването от други интермедиерни или дългодействащи инсулинови лекарствени продукти, може да се наложи корекция на дозата и времето на приложение (вж. точка 4.4).
Препоръчва се внимателно проследяване на кръвната глюкоза по време на преминаването и през първите седмици след това (вж. точка 4.4).
Може да се наложи адаптиране на съпътстващото антидиабетно лечение (доза и/или време на приложение на пероралните антидиабетни лекарствени продукти или едновременно прилаганите кратко/бързодействащи инсулинови лекарствени продукти).
Начин на приложение
Levemir е дългодействащ инсулинов аналог за употреба като базален инсулин. Levemir е само за подкожно приложение. Levemir не трябва да се прилага интравенозно, тъй като може да предизвика тежка хипогликемия. Интрамускулното приложение също трябва да се избягва.
Levemir не трябва да се прилага с инсулинови инфузионни помпи.
Levemir се прилага подкожно чрез инжектиране в коремната стена, бедрото, мишницата, рамото или глутеалната област. Инжекционните места трябва винаги да се редуват в рамките на една и съща област, за да се намали рискът от липодистрофия и кожна амилоидоза (вж. точки 4.4 и 4.8). Продължителността на действието варира в зависимост от дозата, мястото на инжектиране, кръвния ток, температурата и степента на физическа активност. Може да се инжектира по всяко време на деня, но по едно и също време всеки ден. При пациенти, които за оптимизиране на контрола на глюкозата в кръвта се нуждаят от двукратно дневно инжектиране, вечерната доза може да се приложи вечер или преди лягане.
За подробни инструкции за потребителя, моля вижте листовката за пациента.
Levemir Penfill
Приложение с инжектиращо устройство за инсулин
Levemir Penfill е предназначен за употреба с инжектиращи устройства на Novo Nordisk и игли NovoFine или NovoTwist. Levemir Penfill е подходящ само за подкожни инжекции с писалка за многократна употреба. Ако е необходимо приложение със спринцовка, трябва да се използва флакон.
Levemir FlexPen
Приложение с FlexPen
Levemir FlexPen е предварително напълнена писалка (с цветно кодиране), предназначена за употреба с игли за еднократна употреба NovoFine или NovoTwist с дължина до 8 mm. FlexPen доставя 1–60 единици на стъпки от по 1 единица. Levemir FlexPen е подходящ само за подкожни инжекции. Ако е необходимо приложение със спринцовка, трябва да се използва флакон.
Levemir InnoLet
Приложение с InnoLet
Levemir InnoLet е предварително напълнена писалка, предназначена за употреба с игли за еднократна употреба NovoFine или NovoTwist с дължина до 8 mm. InnoLet доставя 1–
50 единици на стъпки от по 1 единица. Levemir InnoLet е подходящ само за подкожни инжекции. Ако е необходимо приложение със спринцовка, трябва да се използва флакон.
Levemir FlexTouch
Приложение с FlexTouch
Levemir FlexTouch е предварително напълнена писалка (с цветно кодиране), предназначена за употреба с игли за еднократна употреба NovoFine или NovoTwist с дължина до 8 mm. FlexTouch доставя 1–80 единици на стъпки от по 1 единица. Levemir FlexTouch е подходящ само за подкожни инжекции. Ако е необходимо приложение със спринцовка, трябва да се използва флакон.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества (вж. точка 6.1).
Преди да пътува през различни часови зони, пациентът трябва да се посъветва с лекар, тъй като това може да означава, че пациентът трябва да приема инсулина и храната в различно време.
Хипергликемия
Неправилното дозиране или преустановяване на терапията, особено при диабет тип 1, могат да доведат до хипергликемия и диабетна кетоацидоза. Обикновено първите симптоми на хипергликемия се появяват постепенно за няколко часа или дни. Те включват жажда, често уриниране, гадене, повръщане, сънливост, зачервена суха кожа, сухота в устата, загуба на апетит, както и дъх с мирис на ацетон. При диабет тип 1, нелекувани хипергликемични епизоди в крайна сметка водят до диабетна кетоацидоза, която е потенциално животозастрашаващо състояние.
Хипогликемия
Пропускане на хранене или непланирана усилена физическа активност могат да доведат до хипогликемия.
При деца, трябва да се внимава инсулиновите дози (особено при схеми с базално-болусен инсулин) да съответстват на приема на храна и физическата активност, за да се намали рискът от хипогликемия.
Хипогликемия може да възникне, ако инсулиновата доза е твърде висока спрямо инсулиновите нужди на пациента. В случай на хипогликемия или ако се подозира хипогликемия, Levemir не трябва да се инжектира. След стабилизиране на кръвната глюкоза на пациента, трябва да се обмисли адаптиране на дозата (вж. точки 4.8 и 4.9).
Пациенти, при които има съществено подобрение на кръвно-захарния контрол, напр. чрез интензифицирано инсулиново лечение, могат да почувстват промяна в своите нормални предупредителни симптоми на хипогликемия, за което трябва да бъдат съответно посъветвани. Обичайните предупредителни симптоми могат да изчезнат при пациенти с дългогодишен диабет.
Съпътстващи заболявания, особено инфекции и фебрилни състояния, обикновено повишават инсулиновите нужди на пациента. Съпътстващи заболявания на бъбреците, черния дроб или засягащи надбъбречните жлези, хипофизната или щитовидната жлеза могат да наложат промени на инсулиновата доза.
При преминаване на пациентите между различни видове инсулинови лекарствени продукти, ранните предупредителни признаци на хипогликемия могат да се променят или да станат по- слабо изразени в сравнение с тези, изпитани с предишния инсулин.
Преминаване от други инсулинови лекарствени продукти
Преминаването на пациент на друг тип или друга марка инсулин трябва да става под строг лекарски контрол. Промените в концентрацията, марката (производителя), типа, произхода (животински инсулин, човешки инсулин или инсулинов аналог) и/или метода на производство (рекомбинантен ДНК или инсулин с животински произход) може да наложат коригиране на дозата. Пациентите, преминали на Levemir от друг тип инсулин, могат да се нуждаят от промяна на дозата, в сравнение с тази на обичайните си инсулинови лекарствени продукти. Ако е необходима корекция, тя може да се направи с инжектирането на първата доза или през първите няколко седмици или месеци на лечението.
Реакции на мястото на приложение
Както при всяко инсулиново лечение, могат да се получат реакции на мястото на приложение, които включват болка, зачервяване, уртикария, възпаление, посиняване, подуване и сърбеж. Непрекъснато редуване на мястото на инжектиране в рамките на дадена област може да помогне за намаляване или предотвратяване на тези реакции. Реакциите обикновено отзвучават за няколко дни до няколко седмици. В редки случаи, реакциите на мястото на приложение могат да наложат прекъсване на лечението с Levemir.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Пациентите трябва да бъдат инструктирани непрекъснато да редуват мястото на инжектиране, за да се намали рискът от развитие на липодистрофия и кожна амилоидоза. Има потенциален риск от забавена абсорбция на инсулин и влошен гликемичен контрол след инжектиране на инсулин на места с тези реакции. Има съобщения, че внезапната промяна на мястото на инжектиране в незасегната зона води до хипогликемия. Препоръчва се проследяване на кръвната захар след промяна на мястото на инжектиране от засегната към незасегната зона, и може да се обмисли коригиране на дозата на антидиабетните лекарства.
Хипоалбуминемия
Има ограничени данни при пациенти с тежка хипоалбуминемия. При тези пациенти се препоръчва внимателно проследяване.
Комбинация на Levemir с пиоглитазон
Докладвани са случаи на сърдечна недостатъчност при употреба на пиоглитазон в комбинация с инсулин, особено при пациенти с рискови фактори за развитие на сърдечна недостатъчност. Това трябва да се има предвид, ако се обмисля лечение с комбинация от пиоглитазон и Levemir. При използване на тази комбинация, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, повишаване на теглото и оток. Лечението с пиоглитазон трябва да се прекрати, ако настъпи някакво влошаване на сърдечните симптоми.
Избягване на случайно объркване/лекарствени грешки
Пациентите трябва да бъдат инструктирани винаги да проверяват етикета на инсулина преди всяка инжекция, за да се избегне случайно объркване между Levemir и други инсулинови продукти.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Известно е, че някои лекарствени продукти въздействат върху метаболизма на глюкозата. Следните вещества могат да намалят инсулиновите нужди на пациента:
Перорални антидиабетни лекарства, GLP-1 рецепторни агонисти, инхибитори на моноаминооксидазата (MAO-инхибитори), бета-блокери, инхибитори на ангиотензинконвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори), салицилати, анаболни стероиди и сулфонамиди.
Следните вещества могат да увеличат инсулиновите нужди на пациента: Перорални контрацептиви, тиазиди, глюкокортикоиди, тиреоидни хормони, симпатикомиметици, растежен хормон и даназол.
Бета-блокерите могат да маскират симптомите на хипогликемия. Октреотид/ланреотид могат да повишат или да понижат инсулиновите нужди. Алкохолът може да усили или да намали хипогликемизиращото действие на инсулина.
Бременност
Употребата на Levemir при бременни жени с диабет е изследвана в клинично изпитване и в проспективно неинтервенционално постмаркетингово проучване за безопасност (вж. точка 5.1). Постмаркетинговите данни за бременни жени, използващи Levemir, с повече от 4 500 изхода от бременността не показват повишен риск от малформативна или фето/неонатална токсичност.
По време на бременност може да се обмисли лечение с Levemir, ако е клинично необходимо.
По принцип, в хода на бременността и при планиране на бременност, се препоръчва интензивен контрол на кръвната глюкоза и мониториране на бременните жени с диабет. Обикновено през първия триместър на бременността инсулиновите нужди намаляват и впоследствие се повишават през втория и третия триместър. След раждането, инсулиновите нужди обикновено бързо се връщат до нивата преди забременяването.
Кърмене
Не е известно дали инсулин детемир се отделя в кърмата. Не се очакват метаболитни ефекти от погълнатия от новороденото кърмаче/бебе инсулин детемир, тъй като той, като пептид, се храносмила до аминокиселини в човешкия стомашно-чревен тракт.
Кърмещите жени могат да се нуждаят от адаптиране на инсулиновата доза и диетата.
Фертилитет
Изпитвания при животни не показват нежелани ефекти по отношение на фертилитета.
Способността на пациента да се концентрира и реагира може да бъде нарушена в резултат на хипогликемия. Това може да представлява риск в ситуации, при които тези способности са от съществено значение (напр. шофиране на кола или работа с машини).
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки за предотвратяване на хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно за тези от тях, които имат намален или липсващ усет за предупредителните признаци на хипогликемия или имат чести епизоди на хипогликемия. При такива случаи трябва внимателно да се прецени доколко е уместно шофирането.
езюме на профила на безопасност
Нежеланите реакции, наблюдавани при пациенти, които употребяват Levemir, се дължат предимно на фармакологичния ефект на инсулина. Общият процент на лекуваните пациенти, при които се очаква да се получат нежелани лекарствени реакции, се оценява на 12%.
Хипогликемията е най-често съобщаваната нежелана реакция по време на лечението, моля вижте точка 4.8, Описание на подбрани нежелани реакции.
От клинични изпитвания е известно, че тежка хипогликемия, дефинирана като нужда от намеса на друго лице, възниква при приблизително 6% от пациентите лекувани с Levemir.
Реакции, свързани с мястото на инжектиране, се наблюдават по-често по време на лечението с Levemir, отколкото с продукти с човешки инсулин. Тези реакции включват болка, зачервяване, уртикария, възпаление, посиняване, подуване и сърбеж на мястото на инжектиране. Повечето реакции, свързани с мястото на инжектиране, са леки и с преходен характер, т.е. те обикновено изчезват при продължително лечение за няколко дни до няколко седмици.
В началото на инсулиновото лечение могат да възникнат рефракционни аномалии и едем; тези реакции обикновено са с преходен характер. Бързото подобрение на гликемичния контрол може да се асоциира с остра болезнена невропатия, която обикновено е обратима.
Интензифицирането на инсулиновата терапия с рязко подобряване на гликемичния контрол може да се асоциира с временно влошаване на диабетната ретинопатия, докато дългосрочно подобреният гликемичен контрол намалява риска от прогресиране на диабетната ретинопатия.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, описани по-долу, са базирани на данни от клинични изпитвания и са класифицирани по честота и системо-органни класове съгласно MedDRA. Категориите по честота са определени съгласно следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до
<1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 to <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Нарушения на имунната система | Нечести – Алергични реакции, потенциално алергични реакции, уртикария, обрив, изриване* |
| Много редки – Анафилактични реакции* | |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Много чести – Хипогликемия* |
| Нарушения на нервнатасистема | Редки – Периферна невропатия (болезнена невропатия) |
| Нарушения на очите | Нечести – Рефракционни аномалии |
| Нечести - Диабетна ретинопатия | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Нечести – Липодистрофия* |
| С неизвестна честота: Кожна амилоидоза*† |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Чести – Реакции на мястото на приложение |
| Нечести – Едем |
* вижте точка 4.8, Описание на подбрани нежелани реакции
† НЛР от постмаркетингови източници.
Описание на подбрани нежелани реакции
Алергични реакции, потенциално алергични реакции, уртикария, обрив, изриване
Алергични реакции, потенциално алергични реакции, уртикария, обрив и изриване са нечести реакции, когато Levemir се използва в базално-болусен режим. Въпреки това според три клинични изпитвания, при употреба в комбинация с перорални антидиабетни лекарствени продукти, те са чести (наблюдавани са 2,2% алергични реакции и потенциално алергични реакции).
Анафилактични реакции
Реакции на генерализирана свръхчувствителност (включващи генерализиран кожен обрив, сърбеж, изпотяване, стомашно-чревни смущения, ангионевротичен едем, затруднения в дишането, палпитация и намаляване на кръвното налягане) са много редки, но могат да бъдат потенциално животозастрашаващи.
Хипогликемия
Хипогликемията е най-често наблюдаваната нежелана реакция. Може да се появи, ако инсулиновата доза е твърде висока в сравнение с нуждата от инсулин. Тежката хипогликемия може да доведе до загуба на съзнание и/или гърчове и може да причини преходно или трайно нарушение на мозъчната функция или дори смърт. Симптомите на хипогликемия обикновено възникват внезапно. Те могат да включват студена пот, хладна бледа кожа, отпадналост, нервност или тремор, безпокойство, необичайна уморяемост или слабост, обърканост, трудно концентриране, сънливост, силен глад, промени в зрението, главоболие, гадене и сърцебиене.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Липодистрофия (включително липохипертрофия, липоатрофия) и кожна амилоидоза могат да възникнат на мястото на инжектиране и да забавят локалната абсорбция на инсулин.
Непрекъснато редуване на мястото на инжектиране в дадена област на инжектиране може да помогне за намаляване или предотвратяване на тези реакции (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Въз основа на постмаркетингови източници и клинични изпитвания, честотата, типът и тежестта на нежеланите реакции, наблюдавани в педиатричната популация, не показват никакви различия спрямо по-големия опит с общата диабетна популация.
Други специални популации
Въз основа на постмаркетингови източници и клинични изпитвания, честотата, типът и тежестта на нежеланите реакции, наблюдавани при пациенти в старческа възраст и при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане, не показват някакви различия спрямо по- големия опит в общата популация.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в
Приложение V
.
При инсулина не може точно да се определи предозиране, но хипогликемията може да прогресира в последователни фази, ако се приложат много по-високи дози от нуждите на пациента:
-
Леки хипогликемични епизоди могат да бъдат овладени с перорален прием на глюкоза или храни, съдържащи захар. Ето защо се препоръчва диабетикът винаги да носи със себе си продукти, съдържащи захар.
-
Тежки хипогликемични епизоди, при които пациентът е в безсъзнание, могат да се лекуват, като се направи интрамускулна или подкожна инжекция с глюкагон (0,5 – 1 mg) от обучено лице, или интравенозно да се приложи глюкоза от медицински специалист. Интравенозното приложение на глюкоза е необходимо също и ако до 10-15 минути пациентът не реагира на глюкагон. След като пациентът се върне в съзнание, се препоръчва перорално приложение на въглехидрати, за да се предотврати повторна хипогликемия.
Фармакологични свойства - Levemir 100 U/ml
Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на диабет. Инсулини и аналози за инжектиране, дългодействащи: АТС код: А10АЕ05.
Механизъм на действие и фармакодинамични ефекти
Levemir е разтворим, дългодействащ инсулинов аналог с удължен ефект, използван като базален инсулин.
Понижаващото кръвната захар действие на Levemir се дължи на улесненото навлизане на глюкозата в мускулните и мастните клетки след свързването на инсулина с рецепторите на тези клетки и едновременното потискане на освобождаването на глюкоза от черния дроб.
Профилът на действие във времето на Levemir варира статистически значимо по-малко и поради това е по-предсказуем от NPH (Neutral Protamine Hagedorn) инсулин, както се вижда от интраиндивидуалните коефициенти на вариация (CV) за тотален и максимален фармакодинамичен ефект в Таблица 1.
Таблица 1. Интраиндивидуална вариабилност на профила на действие във времето на
Levemir и NPH инсулин.
| Фармакодинамична крайна точка | LevemirCV (%) | NPH инсулин CV (%) |
| AUCGIR,0-24h* | 27 | 68 |
| GIRmax** | 23 | 46 |
*Площ под кривата ** Скорост на глюкозна инфузия p-стойност <0,001 за всички сравнения с Levemir
Продължителното действие на Levemir се осъществява от силното свързване на молекулите на инсулин детемир помежду им в мястото на инжектиране и свързването му с албумина чрез страничната верига мастна киселина. Инсулин детемир достига до периферните прицелни тъкани по-бавно в сравнение с NPH инсулин. Тези комбинирани механизми за протрахирано действие обезпечават по-възпроизводима абсорбция и профил на действие на инсулин детемир в сравнение с NPH инсулин.
Фигура 1. Профили на действие на Levemir при пациенти с диабет тип 1
Продължителността на действие е до 24 часа в зависимост от дозата, което осигурява възможност за едно или две прилагания дневно. Ако се прилага два пъти дневно, стационарно състояние ще се наблюдава след приложението на 2–3 дози. За дози в интервал от 0,2–
0,4 единици/kg (U/kg), Levemir проявява над 50% от максималния си ефект от 3–4 часа до приблизително 14 часа след инжектирането на дозата.
След подкожно приложение се наблюдава пропорционалност на дозата (максимален ефект, продължителност на действие, общ ефект) във фармакодинамичния отговор.
При дългосрочни клинични изпитвания по време на лечението с Levemir е установена по-ниска ежедневна вариабилност на ПГГ в сравнение с NPH.
Изпитвания при пациенти с диабет тип 2, лекувани с базален инсулин в комбинация с перорални антидиабетни лекарствени продукти показват, че гликемичният контрол (HbA1C) с Levemir е сравним с NPH и инсулин гларжин, при по-малко увеличаване на теглото, вижте Таблица 2 по-долу. В изпитването спрямо инсулин гларжин, при което се е допускало Levemir да бъде прилаган веднъж или два пъти дневно, а инсулин гларжин веднъж дневно, 55% от пациентите, лекувани с Levemir са завършили 52-седмичното лечение на режим на прилагане два пъти дневно.
Таблица 2. Промени в телесното тегло след инсулиново лечение
| Продължител- ност на изпитването | Levemirведнъж дневно | Levemir два пъти дневно | NPHинсулин | Инсулин гларжин |
| 20 седмици | +0,7 kg | +1,6 kg | ||
| 26 седмици | +1,2 kg | +2,8 kg | ||
| 52 седмици | +2,3 kg | +3,7 kg | +4,0 kg |
При изпитвания, изследващи използването на перорални антидиабетни лекарствени продукти, комбинираното лечение с Levemir показва 61-65% по-малък риск от лека нощна хипогликемия в сравнение с NPH.
Проведено е отворено, рандомизирано клинично изпитване при пациенти с диабет тип 2, които не постигат целите с перорални антидиабетни лекарствени продукти. Изпитването е започнало с 12 седмичен входящ период с лираглутид + метформин, като 61% постигнали HbA1c <7%.
Другите 39% от пациентите, които не постигат прицелното ниво, са рандомизирани да
получават Levemir веднъж дневно или да продължават на лираглутид + метформин за
52 седмици. Добавянето на Levemir довжда до допълнително намаляване на HbA1c от 7,6% до 7,1% след 52 седмици. Няма тежки хипогликемични епизоди. Тежкият хипогликемичен епизод е дефиниран като епизод, при който пациентът не може самостоятелно да приложи лечението си и ако е имало необходимост от глюкагон или интравенозно приложение на глюкоза. Вижте Таблица 3.
Таблица 3. Данни от клинични изпитвания – Добавяне на Levemir към лираглутид+метформин
| Седмица от изпитването | Рандомизира ни на Levemir+ лираглутид+ метформинn = 160 | Рандомизир ани на лираглутид+метформинn = 149 | P-стойност | |
| Средна промяна на HbA1c спрямо изходното ниво (%) | 0–26седмици | -0,51 | 0,02 | <0,0001 |
| 0–52седмици | -0,50 | 0,01 | <0,0001 | |
| Дял на пациенти, постигащи целите (%) от HbA1c <7% | 0–26седмици | 43,1 | 16,8 | <0,0001 |
| 0–52седмици | 51,9 | 21,5 | <0,0001 | |
| Промяна в телесното тегло спрямо изходното (kg) | 0–26седмици | -0,16 | -0,95 | 0,0283 |
| 0–52седмици | -0,05 | -1,02 | 0,0416 | |
| Леки хипогликемични епизоди (за пациенто- година) | 0–26седмици | 0,286 | 0,029 | 0,0037 |
| 0–52седмици | 0,228 | 0,034 | 0,0011 |
Проведено е 26 седмично, двойно сляпо, рандомизирано клинично изпитване, за да се изследва ефикасността и безопасността при добавяне на лираглутид (1,8 mg) спрямо плацебо при пациенти с диабет тип 2, неадекватно контролиран с базален инсулин с или без метформин.
Инсулиновата доза е намалена с 20% при пациенти с изходен HbA1c ≤ 8,0%, за да се намали рискът от хипогликемия. След това на пациентите е позволено да повишат инсулиновата доза до не по-висока от дозата преди рандомизирането. За 33% (n = 147) от пациентите (97,3% употребяващи метформин) базалният инсулинов продукт е Levemir. При тези пациенти, добавянето на лираглутид води до по-голям спад на HbA1c в сравнение с добавяне на плацебо (до 6,93% спрямо до 8,24%), по-голям спад на плазмената глюкоза на гладно (до 7,20 mmol/l спрямо до 8,13 mmol/l), и по-голям спад в телесното тегло (-3,47 kg спрямо -0,43 kg). Изходните стойности на тези параметри са подобни в двете групи. Наблюдаваните честоти на леки хипогликемични епизоди са подобни и в нито една от групите не са наблюдавани тежки хипогликемични епизоди.
В дългосрочни изпитвания при пациенти с диабет тип 1, получаващи базално-болусно инсулиново лечение, плазмената глюкоза на гладно се подобрява с Levemir, в сравнение с NPH инсулин. Гликемичният контрол (HbA1с) с Levemir е сравним с NPH инсулин, с по-малък риск от нощна хипогликемия и без увеличаване на теглото.
В клинични изпитвания с използване на базално-болусно инсулиново лечение, общата честота на хипогликемия с Levemir и NPH инсулин е подобна. Анализите на нощните хипогликемии при пациенти с диабет тип 1 показват значително по-малък риск от леки нощни хипогликемии (способност за самолечение и потвърдена с измерена капилярна кръвна глюкоза по-ниска от
2,8 mmоl/l или 3,1 mmоl/l плазмена глюкоза) отколкото с NPH инсулин, докато при диабет тип 2 не се наблюдава разлика.
Наблюдавано е развитие на антитела при употребата на Levemir. Това обаче изглежда не оказва някакво влияние върху гликемичния контрол.
Бременност
В проспективно неинтервенционално постмаркетингово проучване за безопасност, бременни жени с диабет тип 1 или тип 2, с експозиция на Levemir (n=727, 680 живородени деца) или други базални инсулини (n=730, 668 живородени деца) са наблюдавани относно изхода от бременността.
Не е наблюдавана статистически значима разлика между Levemir и други базални инсулини по отношение на компонентите на крайната точка за малформации (предизвикан аборт поради големи вродени малформации, големи вродени малформации или малки вродени малформации). Резултатите от проучването показват, че Levemir не е свързан с по-голям риск от неблагоприятен изход от бременността в сравнение с други базални инсулини при жени с предварително съществуващ диабет.
Levemir е проучен при отворено, рандомизирано, контролирано клинично изпитване, в което бременни жени с диабет тип 1 (n=310) са лекувани с базално-болусен режим на лечение с Levemir (n=152) или NPH инсулин (n=158) като базален инсулин, в комбинация с NovoRapid. Levemir показва не по-малка ефективност от NPH инсулин, измерено чрез HbA1c в 36-та гестационна седмица (ГС), и намалението на средния HbA1c по време на бременността е подобно.
Педиатрична популация
Ефикасността и безопасността на Levemir е проучвана до 12 месеца в три рандомизирани, контролирани клинични изпитвания при юноши и деца (n=1045 общо); изпитванията включват общо 167 деца на възраст 1–5 години. Изпитванията показват, че гликемичният контрол (HbA1c) с Levemir е сравним с NPH инсулин и инсулин деглудек, прилаган като базално-болусно лечение, като е използван 0,4% марж на не по-малка ефективност. В изпитването, сравняващо Levemir с инсулин деглудек, честотата на хипергликемични епизоди с кетоза е значително по- висока при Levemir, съответно 1,09 и 0,68 епизода за пациентогодина експозиция. При Levemir е наблюдавано по-малко увеличение на теглото (SD стойност, теглото е коригирано спрямо пола и възрастта) в сравнение с NPH инсулин.
Изпитването, включващо деца над 2-годишна възраст е продължено за допълнителни 12 месеца (данни от общо 24-месечно лечение), за да се оцени образуването на антитела след дългосрочно лечение с Levemir. След увеличение на инсулиновите антитела през първата година, инсулиновите антитела през втората година намаляват до ниво, малко по-високо от това преди изпитването. Резултатите показват, че образуването на антитела няма отрицателно влияние върху гликемичния контрол и дозата на Levemir.
Данните за ефикасност и безопасност при юноши със захарен диабет тип 2 са екстраполирани от данни за деца, юноши и възрастни със захарен диабет тип 1 и възрастни пациенти със захарен диабет тип 2. Резултатите подкрепят употребата на Levemir при юноши със захарен диабет тип 2.
Абсорбция
Максимална серумна концентрация се достига между 6 и 8 часа след приложение. При двукратно приложение, стационарните серумни концентрации се достигат след прилагане на 2–
3 дози. Интраиндивидуалното колебание в абсорбцията е по-малко при Levemir в сравнение с другите базални инсулинови продукти.
Абсолютната бионаличност на инсулин детемир при подкожно приложение е приблизително 60%.
Разпределение
Привидният обем на разпределение за Levemir (приблизително 0,1 l/kg) показва, че в кръвта циркулира голяма фракция инсулин детемир.
Резултатите от in vitro и in vivo изпитвания върху свързването с протеини предполагат, че няма клинично значимо взаимодействие между инсулин детемир и мастни киселини или други лекарствени продукти, свързващи се с протеини.
Биотрансформация
Разграждането на инсулин детемир е подобно на това на човешкия инсулин; всички образувани метаболити са неактивни.
Елиминиране
Терминалният полуживот след подкожно приложение се определя от скоростта на абсорбция от подкожната тъкан. Терминалният полуживот е между 5 и 7 часа, в зависимост от дозата.
Линейност
След подкожно приложение в терапевтични дози се наблюдават пропорционални на дозата серумни концентрации (максимална концентрация, степен на абсорбция).
Не са наблюдавани фармакокинетични или фармакодинамични взаимодействия между лираглутид и Levemir при приложение на еднократна доза Levemir 0,5 единици/kg с лираглутид 1,8 mg в стационарно състояние при пациенти с диабет тип 2.
Специални популации
Старческа възраст (≥ 65 години)
Няма клинично значима разлика във фармакокинетиката на Levemir между пациенти в старческа възраст, и млади пациенти.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Няма клинично значима разлика във фармакокинетиката на Levemir между здрави индивиди и пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. Тъй като фармакокинетиката на Levemir не е проучена обстойно при тези популации, се препоръчва внимателно проследяване на плазмената концентрация на глюкозата.
Пол
Няма клинично значими различия във фармакокинетичните свойства на Levemir между двата пола.
Педиатрична популация
Фармакокинетичните свойства на Levemir са изследвани при малки деца (1–5 години), деца (6- 12 години) и юноши (13-17 години) и са сравнени с тези на възрастни с диабет тип 1. Няма клинично значими разлики във фармакокинетичните свойства между малки деца, деца, юноши и възрастни.
Фармацевтични данни - Levemir 100 U/ml
Глицерол Фенол Метакрезол Цинков ацетат
Динатриев фосфат дихидрат Натриев хлорид
Хлороводородна киселина (за корекция на рН) Натриев хидроксид (за корекция на рН)
Вода за инжекции
Вещества, добавени към Levemir, могат да предизвикат разпадане на инсулин детемир, напр. ако лекарственият продукт съдържа тиоли или сулфити. Levemir не трябва да се добавя към инфузионни разтвори.
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Преди отваряне: 30 месеца.
По време на употреба или когато се носи като резервен: продуктът може да се съхранява за максимум 6 седмици.
Относно условията за съхранение на лекарствения продукт, вижте точка 6.3.
Преди отваряне: да се съхранява в хладилник (2°С–8°С). Да се съхранява далеч от охлаждащия елемент. Да не се замразява.
Levemir Penfill
По време на употреба или когато се носи като резервен: да се съхранява под 30°С. Да не се съхранява в хладилник. Да не се замразява.
Съхранявайте патрона във външната картонена кутия, за да се предпази от светлина.
Levemir FlexPen/Levemir FlexTouch
По време на употреба или когато се носи като резервен: да се съхранява под 30°С. Може да се съхранява в хладилник (2°C–8°C).
Да не се замразява.
Съхранявайте с поставена капачка, за да се предпази от светлина.
Levemir InnoLet
По време на употреба или когато се носи като резервен: да се съхранява под 30°С. Да не се съхранява в хладилник. Да не се замразява.
Съхранявайте с поставена капачка, за да се предпази от светлина.
Levemir Penfill
Разтвор 3 ml в патрон (стъкло тип 1) с бутало (бромобутилово) и гумена запушалка (бромобутил/полиизопренова).
Опаковки от 1, 5 и 10 патрона. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Levemir FlexPen
Разтвор 3 ml в патрон (стъкло тип 1) с бутало (бромобутилово) и гумена запушалка (бромобутилова/полиизопренова), поставен в предварително напълнена многодозова писалка за еднократна употреба, направена от полипропилен.
Опаковки по 1 (със или без игли), 5 (без игли) и 10 (без игли) предварително напълнени писалки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Levemir InnoLet
Разтвор 3 ml в патрон (стъкло тип 1) с бутало (бромобутилово) и гумена запушалка (бромобутилова/полиизопренова), поставен в предварително напълнена многодозова писалка за еднократна употреба, направена от полипропилен.
Опаковки по 1, 5 и 10 предварително напълнени писалки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Levemir FlexTouch
Разтвор 3 ml в патрон (стъкло тип 1) с бутало (бромобутилово) и гумена запушалка (бромобутилова/полиизопренова), поставен в предварително напълнена многодозова писалка за еднократна употреба, направена от полипропилен.
Опаковки по 1 (със или без игли), 5 (без игли) и групова опаковка от 2 x 5 (без игли) предварително напълнени писалки от 3 ml. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Не използвайте този лекарствен продукт, ако забележите, че разтворът не е бистър, безцветен и подобен на вода.
Levemir, който е замръзвал, не трябва да се използва.
Пациентът трябва да бъде посъветван да изхвърля иглата след всяко инжектиране.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Иглите, патроните и предварително напълнените писалки не трябва да се споделят с други лица.
Патронът не трябва да се пълни повторно.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
E10.3: Диабет с очни изменения,
E10.4: Диабет с неврологични изменения,
E10.5: Диабет със съдови разстройства,
E10.9: Захарен диабет без указание за усложнения,
E11.2: Неинсулинозависим захарен диабет, С бъбречни усложнения,
E11.3: Неинсулинозависим захарен диабет, С очни усложнения,
E11.4: Неинсулинозависим захарен диабет, С неврологични усложнения,
E11.5: Неинсулинозависим захарен диабет, С периферни съдови усложнения,
E11.9: Неинсулинозависим захарен диабет, Без усложнения