Lopedium 2 mg capsules, hard

Лопедиум се прилага за симптоматично лечение на разстройство (диария), ако не е възможно етиологично лечение.

Продължителното приложение изисква лекарско наблюдение.

Възрастни и деца на възраст 6-17 години

Капсулите трябва да се поглъщат с течност.

Остра диария

Началната доза е 2 капсули (4 mg) за възрастни и 1 капсула (2 mg) за деца, последвано от една капсула (2 mg) след всяко последващо изхождане с рядка консистенция.

Хронична диария

Началната доза е 2 капсули (4 mg) за възрастни и 1 капсула (2 mg) за деца дневно; началната доза се коригира до достигане на 1-2 твърди изхождания дневно, което обикновено се постига с поддържаща доза от 1-6 капсули (2 mg - 12 mg) дневно.

Максималната доза за остра и хронична диария е 8 капсули (16 mg) дневно за възрастни.

При деца дозата трябва да се съобрази с телесната маса (3 капсули /20 kg), но не бива да надвишава максимума от 8 капсули дневно.

Твърдите капсули не са подходящи за употреба от деца на възраст от 2 до 5 години.

Деца под 2 години

Лоперамидов хидрохлорид не трябва да се използва при деца под 2 годишна възраст.

Старческа възраст

Не се налага корекция на дозата при лица в старческа възраст.

Нарушена бъбречна функция

Не се налага корекция на дозата при пациенти с нарушена бъбречна функция.

Нарушена чернодробна функция

Въпреки че липсват фармакокинетични данни за пациенти с нарушена чернодробна функция, лоперамидов хидрохлорид трябва да се използва с повишено внимание при такива пациенти поради понижен метаболизъм при първо преминаване (вижте точка 4.4).

Ако в продължение на 48 часа след започване на лечение при остра диария не настъпи клинично подобрение, приемът на Лопедиум трябва да се преустанови.

Лопедиум не трябва да се приема повече от 4 седмици без лекарско предписание.

При диария трябва да се вземат мерки за възстановяване на течностите и електролитите като най-важен лечебен способ, особено при деца.

• Лоперамидов хидрохлорид е противопоказан при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към лоперамидов хидрохлорид или към някое от помощните вещества.

• Лоперамидов хидрохлорид е противопоказан при деца под 2-годишна възраст.

• Лоперамидов хидрохлорид не трябва да се използва като средство за основно лечение при:

• пациенти с остра дизентерия, която се характеризира с кръв в изпражненията и с висока температура;

• пациенти с остър улцерозен колит;

• пациенти с бактериален ентероколит, предизвикан от инвазивни микроорганизми, в това число Salmonella, Shigella и Campylobacter,

• пациенти с псевдомебранозен колит, свързан с употребата на широкоспектърни антибиотици.

Лоперамидов хидрохлорид не бива да се използва в случаите, когато трябва да се избягва забавяне на перисталтиката поради възможния риск от сериозни последствия, като илеус, мегаколон и токсичен мегаколон.

Приемът на лоперамидов хидрохлорид трябва да се преустанови веднага щом възникне запек, тежест в корема или има развитие на илеус.

Лечението на диария с лоперамидов хидрохлорид е само симптоматично. Във всички случаи, когато може да се определи етиологията на диарията, трябва да се прилага подходящата специфична терапия.

При пациенти с диария, особено при деца, може да настъпи загуба на течности и електролити.

В тези случаи прилагането на подходяща, възстановяваща електролитите и обема на течностите терапия/перорална рехидратираща терапия (ПРТ) е най-важната мярка.

Сухота в устата също може да е признак на дехидратация. В случай на дехидратация, детето може да е замаяно и да започне да повръща. Приемането на подходяща перорална рехидратираща терапия (ПРТ) отново е най-подходящата мярка.

Лоперамид трябва да се дава на деца на възраст между 2 и 8 години само по лекарско предписание или под лекарско наблюдение. Дозирането трябва да се назначи внимание.

При остра диария, особено придружена с повишена температура и кървави изпражнения или появила се след прием на антибиотици (псевдомембранозен, антибиотик-асоцииран колит), ако не настъпи подобрение в продължение на 48 часа, приемът на лоперамидов хидрохлорид трябва да се преустанови и пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят своят лекар.

Употребата на лоперамид трябва да се прекрати когато изпражненията добият твърда консистенция или ако липсва дефекация за повече от 12 часа.

Лоперамид не трябва да се използва за повече от 14 дни без консултация с лекар.

Лечението с лоперамид трябва да се прекрати незабавно при наличие на запек, тежест в коремната област или частична чревна непроходимост.

Ако препоръчителната доза се увеличи, риска от развитие на илеус се повишава.

При хронична диария, след определен период от време е препоръчително да се прецени дали е необходимо намаляване на дозата на лоперамид или дали лечението трябва да се прекрати.

Пациентите със СПИН, приемащи лоперамидов хидрохлорид за диария, трябва да спрат приема при най-ранна поява на симптоми на тежест в коремната област. Съществуват изолирани съобщения за запек с повишен риск за токсичен мегаколон при пациенти със СПИН и инфекциозен колит, причинен както от бактерии, така и от вируси, и лекувани с лоперамидов хидрохлорид.

Въпреки че липсват фармакокинетични данни за пациенти с нарушена чернодробна функция, лоперамидов хидрохлорид трябва да се прилага с повишено внимание на такива пациенти поради понижения метаболизъм при първо преминаване. Това лекарство трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с чернодробна дисфункция, тъй като употребата му може да доведе до относително предозиране и интоксикация за централната нервна система.

Налични са ограничени данни относно употребата на лоперамидов хидрохлорид при деца под 12 годишна възраст. Наличните данни досега са описани в точка 4.8.

Във връзка с предозиране са съобщавани сърдечни събития, включващи удължаване на QT- интервала и QRS-комплекса, torsades de pointes. Някои от случаите са имали летален изход (вж. точка 4.9). Предозирането може да демаскира съществуващ синдром на Brugada. Пациентите не трябва да надвишават препоръчителната доза и/или препоръчителната продължителност на лечение.

Лопедиум съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg), т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Неклинични данни са показали, че лоперамид е субстрат на Р-гликопротеин. Едновременната употреба на лоперамид (16 mg еднократна доза) с хинидин или ритонавир, които са инхибитори на Р-гликопротеин, води до 2-3-кратно повишение на плазмените нива на лоперамид.

Клиничното значение на това фармакокинетично взаимодействие с инхибиторите на Р- гликопротеин в случаите, когато лоперамид се приема в препоръчителните дози, е неизвестно.

Едновременният прием на лоперамид (4 mg еднократна доза) и итраконазол, инхибитор на CYP3A4 и Р-гликопротеин, води до 3-4 -кратно повишение на плазмените нива на лоперамид. В същото проучване е установено, че един инхибитор на CYP2C8, гемфиброзил, повишава приблизително двукратно плазмените нива на лоперамид. Комбинацията на итраконазол и гемфиброзил води до 4-кратно повишение на пиковите плазмени нива на лоперамид и до 13- кратно повишение на тоталната плазмена експозиция. Това повишение не е било свързано с

ефекти по отношение на централната нервна система, измерени чрез психомоторни тестове (като субективна преценка на нивото на сънливост и теста за заместване на цифрови симвоили).

Едновременното приложение на лоперамид (16 mg еднократна доза) и кетоконазол, инхибитор на CYP3А4 и Р-гликопротеин, води до петкратно повишение на плазмените нива на лоперамид. Това повишение не е свързано с повишени фармакокинетични ефекти, измерено чрез пупилометрия.

Приемането на хинидин, верапамил или кетоконазол едновременно с Лопедиум предизвиква потискане на дишането (респираторна депресия).

Едновременното лечение с перорален десмопресин води до трикратно повишение на плазмените концентрации на десмопресин, най-вероятно поради забавения гастроинтестинален мотилитет.

Може да се очаква, че лекарства с подобни фармакологични свойства могат да усилят ефекта на лоперамид, както и че лекарства, които ускоряват гастроинтестиналното преминаване, ще намалят ефекта му.

Резултатите от проучвания с животни не показват ефект на лоперамидов хидрохлорид върху фертилитета, в терапевтични дози. Няма налични данни от проучвания с хора.

Приемът на това лекарство по време на бременността не се препоръчва. Жени, които са бременни или кърмят, трябва да се консултират със своя лекар за подходящото лечение.

При диариен синдром, лекуван с лоперамидов хидрохлорид, могат да възникнат уморяемост, замаяност или сънливост. Затова се препоръчва повишено внимание при шофиране и работа с машини.

Възрастни и деца на и над 12 години

Безопасността на лоперамидов хидрохлорид е оценена при 3076 възрастни и деца на и над 12- годишна възраст, които са участвали в 31 контролирани и неконтролирани клинични проучвания на лоперамидов хидрохлорид, приложен за лечение на диария. От тези проучвания 26 са били при остра диария (N = 2755) и 5 - при хронична диария (N = 321). По-долу са представени резултатите от тези проучвания.

Най-често съобщаваните (с честота ≥ 1%) нежелани лекарствени реакции (НЛР) в клиничните проучвания на лоперамид при остра диария са: запек (2,7%), метеоризъм (1,7%), главоболие (1,2%) и гадене (1,1%). В клиничните проучвания за хронична диария най-често съобщавани НЛР (с честота ≥ 1%) са: метеоризъм (2,8%), запек (2,2%), гадене (1,2%) и замаяност (1,2%).

По-долу са представени нежеланите лекарствени реакции, които са съобщени както при клинични проучвания за лоперамидов хидрохлорид (при остра или при хронична диария, или и при двете) така и през постмаркетинговия период .

В категориите за честотата се използва следната класификация: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000) и много редки (< 1/10 000).

Честота на НЛР съобщавани при употреба на лоперамидов хидрохлорид от клинични проучвания при възрастни и деца на и над 12 години.

Нарушения на нервната система

Остра диария(N=2755)

Чести: Главоболие

Нечести: Замаяност

Хронична диарияN=321)

Чести: Замаяност

Нечести: Главоболие

Стомашно-чревни нарушения

Остра диария(N=2755)

Чести: Запек, гадене, метеоризъм

Нечести: Абдоминална болка, абдоминален дискомфорт, сухота в устата, болка в горната част на корема, повръщане

Редки: Тежест и подуване в коремната област

Хронична диария(N=321)

Чести: Запек, гадене, метеоризъм

Нечести: Абдоминална болка, абдоминален дискомфорт, сухота в устата, диспепсия

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Остра диария(N=2755)

Нечести: Обрив

Данни за НЛР при употреба на лоперамидов хидрохлорид от постмаркетинговия опит

В процеса на определяне на НЛР от постмаркетинговия опит за лоперамидов хидрохлорид не е правена разлика между хронична и остра диария, както и между възрастни и деца; затова НЛР изброени по-долу представят данните комбинирано за двете показания и за двете групи пациенти. НЛР установени по време на постмаркетинговия период са подредени по-долу по Системо-органни класове:

Нарушения на имунната система

Редки: Реакция на свърхчувствителност, анафилактична реакция (включително анафилактичен шок), анафилактоидна реакция

Нарушения на нервната система

Нечести: Сомнолентност,

Редки: загуба на съзнание, ступор, понижено ниво на съзнание, хипертония, нарушение на координацията

Нарушения на очите

Миоза

Стомашно-чревни нарушения

Илеус (включително паралитичен илеус), мегаколон (включително токсичен мегаколон), глосодиния

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Булозен обрив (включително синдром на Стивънс-Джонсън, токсична епидермална некролиза и еритема мултиформе), ангиоедем, уртикария, пруритус

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Задържане на урината

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Умора

Педиатрична популация

Безопасността на лоперамидов хидрохлорид е определена при 607 пациента на възраст от 10 дни до 13 години, които са участвали в 13 контролирани и неконтролирани клинични проучвания на лоперамидов хидрохлорид, приложен при остра диария. Най-общо профилът на нежеланите лекарствени реакции при тази популация е подобен на този, наблюдаван в клиничните проучвания за лоперамидов хидрохлорид при възрастни и деца над 12-годишна възраст.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

В случай на предозиране могат да възникнат стомашно-чревни симптоми като гадене и повръщане, коремна болка и коремни спазми, както и сухота в устата.

В случай на предозиране (включително относително предозиране поради нарушена чернодробна функция) могат да възникнат: потискане на централната нервна система (ступор, нарушения в координацията, сомнолентност, миоза, мускулна хипертония и потискане на дишането), ретенция на урината и илеус.

При лица, погълнали свръхдози лоперамид са наблюдавани сърдечни събития, като удължаване на QT-интервала и QRS-комплекса, torsades de pointes, други сериозни камерни аритмии, спиране на сърдечната дейност и синкоп (вж. точка 4.4). Има съобщения и за случаи с летален изход. Предозирането може да демаскира съществуващ синдром на Brugada.

Децата са по-чувствителни към ефектите от страна на централната нервна система в сравнение с възрастните.

Ако възникнат симптоми на предозиране, като антидот може да се даде налоксон. Ако липсва ефект в рамките на 10 минути, трябва да се потърси друга причина. Тъй като продължителността на ефекта на лоперамид е по-голяма от тази на налоксон (1 до 3 часа), може да се наложи повторно прилагане на налоксон. Следователно пациентът трябва да бъде наблюдаван в продължение на най-малко на 48 часа, за да се установи възможно потискане на централната нервна система.

Ако е наложително, за отстраняване остатъците от активната съставка от стомаха се провежда стомашна промивка.

В случай на респираторна депресия трябва да извърши изкуствена вентилация. Други симптоми трябва да се лекуват с подходящ метод.

Тъй като лечението за предозиране се развива непрекъснато, препоръчително е да се свържете с Nationaal Vergiftingen Informatie Centrum (NVIC) [Национален информационен център за интоксикация] за най-новите препоръки.