Ципрофлоксацин филмирани таблетки от 250 mg и от 500 mg е предназначен за лечение на следните инфекции (вж. точка 4.4. и 5.1). Преди започване на терапия е необходимо е да се обърне специално внимание на информацията относно резистентността към ципрофлоксацин.

Възрастни

• Инфекции на долните дихателни пътища, предизвикани от грам-отрицатeлни бактерии.

• Екзацербация на хронична обструктивна белодробна болест. При екзацербация на хронична обструктивна белодробна болест Ципрофлоксацин Алкалоид трябва да се използва само когато се счита за неподходяща употребата на други антибактериални средства, които обичайно се препоръчват за лечение на тези инфекции; бронхо-пулмонални инфекции при муковисцидоза или бронхиектазии;

• Придобита в обществото пневмония. В придобитата в обществото пневмония Ципрофлоксацин Алкалоид трябва да се използва само когато се счита за неподходяща употребата на други антибактериални средства, които обичайно се препоръчват за лечение на тези инфекции.

• Хронично супуративно възпаление на средното ухо

• Остра екзацербация на хроничен синуит, особено ако е предизвикан от грам-отрицателни бактерии

• Неусложнен остър цистит. При неусложнен остър цистит Ципрофлоксацин Алкалоид трябва да се използва само когато се счита за неподходяща употребата на други антибактериални средства, които обичайно се препоръчват за лечение на тези инфекции.

• Остър пиелонефрит

• Усложнени инфекции на пикочните пътища

• Бактериален простатит

• Инфекции на половите пътища

• гонококов уретрит и цервицит, причинени от чувствителна Neisseriagonorrhoeae

• орхиепидидимит, включително случаите, когато е предизвикан от чувствителна към ципрофлоксацин Neisseriagonorrhoeae

• тазова възпалителна болест, включително случаите, когато са предизвикани от чувствителна към ципрофлоксацин Neisseriagonorrhoeae

При гореспоменатите генитални инфекции, когато е установено или се предполага, че са предизвикани от Neisseriagonorrhoeae, е от изключително значение да се получи локална информация за разпространението на ципрофлоксацин-резистентни щамове и чувствителността да се потвърди чрез лабораторни тестове.

• Инфекции на стомашно-чревния тракт (например диария при пътуване)

• Интраабдоминални инфекции

• Инфекции на кожата и меките тъкани, предизвикани от грам-отрицателни бактерии

• Злокачествен външен отит

• Инфекции на костите и ставите

• Профилактика на инвазивни инфекции, причинени от Neisseriameningitides

• Инхалаторен антракс (постекспозиционна профилактика и лечение)

Ципрофлоксацин може да се използва при лечението на неутропенични пациенти с повишена температура, когато се предполага че причината е бактериална инфекция.

Деца и юноши

• Бронхо-пулмонални инфекции, причинени от Pseudomonasaeruginosa, при пациенти с кистозна фиброза

• Усложнени инфекции на пикочните пътища и остър пиелонефрит

• Инхалаторен антракс (постекспозиционна профилактика и лечение)

Ципрофлоксацин може също да се прилага при лечение на тежки инфекции при деца и подрастващи, когато това се счита за наложително.

Лечението трябва да се провежда от лекари, които са с опит в лечението на муковисцидоза и/или тежки инфекции при деца и подрастващи (вж. точка 4.4 и 5.1).

Трябва да се има предвид официалното ръководство за подходящо използване на антибактериални средства.

Дозировка
Дозировката се определя от индикациите, тежестта и мястото на инфекцията, чувствителността на причинителя към ципрофлоксацин, състоянието на бъбречната функция на пациента, а при деца и подрастващи и от телесната маса.
Продължителността на лечението зависи от тежестта на заболяването и от клиничния и бактериологичния статус.
Лечението на инфекции, предизвикани от конкретни бактерии (напр. Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter или Staphylococci), може да изисква по-високи дози ципрофлоксацин и комбинирано приложение с други антибактериални средства.
Лечението на някои инфекции (напр. възпаления в малкия таз, интра-абдоминални инфекции, инфекции при неутропенични пациенти и инфекции на костите и ставите) може да изисква едновременното приложение и на други подходящи антибактериални средства в зависимост от причиняващите агенти.

Възрастни

Педиатрична популация

Пациенти в старческа възраст
Пациентите в старческа възраст трябва да получават доза, подбрана в зависимост от тежестта на инфекцията и индивидуалния креатининов клирънс.

Пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност
Препоръчителни начални и поддържащи дози за пациенти с увредена бъбречна функция:

При пациенти с нарушена чернодробна функция не е необходимо коригиране на дозата.
Дозирането при деца с нарушени бъбречни и/или чернодробни функции не е изучавано.

Начин на приложение
Таблетките се приемат с течност, без да се сдъвкват независимо от времето на хранене, Ако се приемат на гладно, активната субстанция се абсорбира по-бързо. Таблетките ципрофлоксацин не бива да се приемат с млечни продукти (напр. мляко, кисело мляко) или с обогатени с минерали плодови сокове (напр. портокалов сок с добавка на калций) (вж. точка 4.5).

При тежки случаи или ако пациентът не е в състояние да приема таблетките (напр. пациенти на парентерално хранене) се препоръчва терапия с интравенозно вливане на ципрофлоксацин, докато стане възможно преминаването към перорален прием.

• Свръхчувствителност към активното вещество, към други хинолони или към някое от помощните вещества изброени в точка 6.1.

• Едновременно приложение на ципрофлоксацин и тизанидин (вж. точка 4.5).

Употребата на ципрофлоксацин трябва да се избягва при пациенти, които са имали сериозни нежелани реакции в миналото при употреба на продукти, съдържащи хинолони или флуорохинолони (вж. точка 4.8). Лечението на тези пациенти с ципрофлоксацин трябва да се започва само при липса на алтернативни възможности за лечение и след внимателна оценка на съотношението полза/риск (вж. също точка 4.3).

Аневризма и/или дисекация на аорта ирегургитация/недостатъчност на сърдечните клапи Епидемиологичните проучвания показват повишен риск от аневризма и дисекация на аортата, особено при пациенти в старческа възраст, както и от регургитация на аортната и митралната клапа след употреба на флуорохинолони.

Съобщени са случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи при пациенти, приемащи флуорохинолони (вж. точка 4.8).

Следователно флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза/риск и след разглеждане на други терапевтични възможности при пациенти с положителна фамилна анамнеза за аневризма или вродено заболяване на сърдечните клапи, или при пациенти, диагностицирани с предшестваща аневризма и/или дисекация на аортата или при заболяване на сърдечните клапи, или при наличие на други рискови фактори или заболявания, предразполагащи

• както за аневризма, така и за дисекация на аортата и за регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (напр. нарушения на съединителната тъкан, напр. синдром на Marfan или синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Turner, болест на Behcet, хипертония, ревматоиден артрит) или допълнително

• при аневризма и дисекация на аортата (напр. съдови нарушения, напт. Артерит на Takayasu, гигантоклетьчен артерит, или известна атеросклероза или синдром на Sjogren, или допълнително

• при регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (напр. инфекциозен ендокардит). Рискът от аневризма и дисекация на аортата и тяхното разкъсване може също да се повиши при пациенти, лекувани едновременно със системни кортикостероиди.

При внезапна болка в корема, гръдния кош или гърба пациентите трябва да бъдат посъветвани да се консултират незабавно с лекар в спешно отделение.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помощ в случай на остра диспнея, поява на сърцебиене (палпитации) или развитие на оток на корема или долните крайници.

Продължителни, инвалидизирати и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции

Съобщава се за много редки случаи на продължителни (продължаващи месеци или години)

инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции, засягащи различни, понякога много системи в организма (мускулно-скелетна, нервна система, психика и сетивни органи) при пациенти, получаващи хинолони и флуорохинолони, независимо от тяхната възраст и вече съществуващите рискови фактори. Ципрофлоксацин трябва да се спре незабавно при първите признаци или симптоми на всяка сериозна нежелана реакция като пациентите трябва да се посъветват да се свържат с техния лекар, предписал лекарството, за съвет.

Тежки инфекции и смесени инфекции с грам-положителни и анаеробни патогени Монотерапията с ципрофлоксацин не е подходяща за лечение на тежки инфекции и на инфекции, за които се предполага, че са предизвикани от грам-положителни или анаеробни патогени. При такива инфекции ципрофлоксацин трябва да се прилага комбинирано с други подходящи антибактериални агенти.

Стрептококови инфекции (включителноStreptococcuspneumoniae)

Ципрофлоксацин не се препоръчва за лечение на стрептококови инфекции, тъй като не е достатъчно ефективен при тях.

Инфекции на половите пътища

Гонококов уретрит, цевицит, орхиепидидимит и възпалителни състояния в малкия таз могат да бъдат причинени от изолати на флуорохинолон-резистентна Neisseriagonorrhoeae. Поради това, ципрофлоксацин трябва да се прилага при лечение на гонококов уретрит или цервицит единствено когато може да бъде изключена инфекция с ципрофлоксацин- резистентна Neisseriagonorrhoeae. При орхиепидидимит и възпалителни състояниа в малкия таз, емпирийски ципрофлоксацин трябва да се прилага единствено в комбинация с друг подходящ антибактериален агент (нпр. цефалоспорин), освен ако не е изключена ципрофлоксацин-резистентната Neisseriagonorrhoeae. Ако след три дни лечение не се постигне клинично подобрение, терапията се коригира.

Инфекции на пикочните пътища

Резистенция на флуорохинолони към Escherichiacoli- най-често срещания патоген при инфекциите на пикочните пътища - се различава в целия Европейски Съюз. Предписващите лекари са съветват да имат в предвид локалното преобладаване на разистенция на Escherichiacoli към флуорохинолони.

Единичната доза на циприфлоксацин която може да бъде ползвана при некомплициран цистит при жени в периода на пре-менопауза, очаква се да бъде асоциран с по-ниска ефикасност отколку с по- дълго времетраене на лечението. Още повече би трябвало да се вземе в предвид увеличеното ниво на резистенция на Escherichiacoli към хинолони.

Интра-абдоминални инфекции

Съществуват ограничени данни за ефективността на ципрофлоксацин при лечението на пост- хирургични интра-абдоминални инфекции.

Диария при пътуване

При избора на ципрофлоксацин трябва да се взима пред вид информацията относно резистентностга към ципрофлоксацин при съответните преобладаващи регионални патогенни щамове в посетените страни.

Инфекции на костите и ставите

Ципрофлоксацин трябва да се използва в комбинация с други антимикробни агенти в зависимост от резултата на микробиологичното изследване.

Инхалационен антракс

Използването при хора се основава на данните за чувствителност invitro и при животински модели, както и от ограничените данни от използването му при хора. Лекуващите лекари трябва да се отнесат към националните и/или международните консенсусни документи по отношение лечението на антракс.

Педиатрична популация

Използването на ципрофлоксацин при деца и подрастващи следва наличните официални препоръки. Лечението с ципрофлоксацин трябва да започва само след съответно назначение от лекари с опит при третирането на муковисцидоза и/или тежки инфекции при деца и подрастващи. Описано е, че ципрофлоксацин предизвиква артропатия в носещите стави при млади животни. Данните за безопасност при случайно подбрани двойно слепи изпитвания при употреба на ципрофлоксацин при деца (ципрофлоксацин: n=335, средна възраст = 6.3 години, плацебо: n=349, средна възраст = 6.2 години, възрастов интервал = 1 до 17 години), разкриват случаи на вероятно лекарствено-зависима артропатия (различна от свързани със ставите болестни симптоми) до 42-я ден при съответно 7.2% и 4.6%. Появата на лекарствено-обусловена артропатия след едногодишно проследяване е съответно 9.0% и 5.7%. Увеличението на случаите на лекарствено обусловена артропатия с времето не е статистически значимо между групите.

Лечението трябва да започва след внимателна преценка на съотношението полза/риск поради възможните странични ефекти, свързани със ставите и околните тъкани (вж. точка 4.8).

Бронхо-пулмонални инфекции при муковисцидоза

В клиничните изпитания са включвани деца и подрастващи на възраст между 5 и 17 години. По- ограничен е опитът при лечение на деца между 1-и 5-годишна възраст.

Усложнени инфекции на пикочните пътища и пиелонефрит

Лечение на инфекции на пикочните пътища с ципрофлоксацин се обмисля в случаите, когато е невъзможно прилагането на друго лечение и се основава на резултатите от микробиологичното изследване. В клиничните изпитания са включвани и деца, и подрастващи на възраст между 1 и 17 години.

Други специфични тежки инфекции

Други тежки инфекции в съответствие с официалните препоръки и след внимателна преценка на съотношението полза/риск, когато е невъзможно да се приложи друго лечение, или след неуспех на конвенционалното лечение, или когато микробиологичното изследване оправдава употребата на ципрофлоксацин.

Употребата на ципрофлоксацин при специфични тежки инфекции, различни от споменатите по горе, не е проверена при клинични изпитвания и клиничният опит е ограничен. Затова е необходимо внимание, когато на такива пациенти се предписва ципрофлоксацин.

Свръхчувствителност

Свръхчувствителност и алергични реакции, включително анафилаксия и анафилактоидни реакции, могат да последват единична доза (вж. точка 4.8) и да са живото-застрашаващи. Ако настъпи такава реакция, приемът на ципрофлоксацин се преустановява веднага и се търси квалифицирана медицинска помощ.

Тендинит и разкъсване на сухожилие

Ципрофлоксацин не бива да се предписва на пациенти с история за заболявания на сухожилията или такива, възникнали в резултат на прием на хинолони. Все пак в много редките случаи, когато резултатът от микробиологичното изследване го налага, и при благоприятна преценка на съотношението полза/риск, ципрофлоксацин може да се предпише и на такива пациенти за .

лечение на определени тежки инфекции, особено при неуспех на стандартната терапия или наличие на бактериална резистентност, както и когато микробиологичният анализ оправдава употребата на ципрофлоксацин.

Тендинит и разкъсване на сухожилие (по-специално ахилесово сухожилие, но без да се ограничава само до него), понякога двустранно, може да се получи още в рамките на 48 часа от започване на лечението с хинолони и флуорохинолони като има съобщения за такива, развили се дори до няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и разкъсване на сухожилие се повишава при по-възрастни пациенти, пациенти с бъбречно увреждане, пациенти с трансплантиран солиден орган и такива, лекувани съпътстващо с кортикостероиди. По тази причина съпътстващата употреба на кортикостероиди трябва да се избягва.

При първия признак на тендинит (напр. болезнено подуване, възпаление) лечението с ципрофлоксацин трябва да се прекрати и да се обмисли алтернативно лечение. Засегнатият(те) крайник(ци) трябва да бъде(ат) лекуван(и) по подходящ начин (напр. обездвижване). Не трябва да се използват кортикостероиди, ако се появят признаци на тендинопатия.

Пациенти с миастения гравис

Ципрофлоксацин трябва да се прилага внимателно при пациенти с миастения гравис, защото симптомите могьт да бъдат обострени (вж. точка 4.8).

Фоточувствителност

Описани са реакции на фоточувствителност при ципрофлоксацин. Пациентите, приемащи ципрофлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да избягват директната слънчева светлина и ултравиолетовото облъчване в хода на лечението (вж. точка 4.8).

Централна нервна система

Ципрофлоксацин, подобно на другите хинолони, е известно че могже да провокира припадък или да понижат прага за получаване на припадък. Наблюдавани са случаи на статус епилептикус. Ципрофлоксацин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с нарушения в централната нервна система, тъй като те могат да са предпоставка за припадък. В случай на припадък приемът на ципрофлоксацин се преустановява веднага (вж. точка 4.8). Психиатрични реакции могат да възникнат и след първия прием на ципрофлоксацин. В редки случаи депресията или психозата могат да прогресират до суицидни идеации и мисли, кулминиращи в опит за самоубийство или самоубийство. В такива случаи лечението с ципрофлоксацин се преустановява.

Периферна невропатия

Съобщава се за случаи на сензорна или сензомоторна полиневропатия, водещи до парестезии, хипоестезия, дизестезия или слабост при пациенти, приемащи хинолони и флуорохинолони. Пациентите, които приемат ципрофлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да информират своя лекар, преди да продължат лечението, ако се появят симптоми на невропатия, като болка, усещане за парене, мравучкане, изтръпване или слабост, за да се предотврати развитието на потенциално необратимо заболяване, (вж. точка 4,8).

Нарушения на зрението

Ако възникне нарушение на зрението или някакви ефекти върху очите, незабавно трябва да се направи консултация с офталмолог.

Сърдечни нарушения

Необходимо е повишено внимание при прилагането на флуорохинолони, включително и ципрофлоксацин, при пациенти с известни рискови фактори за удължаване на QT интервала като:

• вроден синдром на удължен QT интервал;

• едновременно приложение с лекарства, за които е известно, че удължав QT интервала (напр. антиаритмици клас IA и III, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици).

• некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия),

• сърдечни заболявалия (сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда брадикардия);

Пациенти в старческа възраст и жени са по-чувствителни към средства, които удължават QT интервала, поради което се изисква повишено внимание когато при тази популация пациенти се използва ципрофлоксацин (вж. точка 4.2 Пациенти в старческа възраст, 4.5, 4.8 и 4.9)

Дисгликемия

Както при всички хинолони, има съобщения за нарушения в нивата на кръвната захар, включващи, както хипогликемия, така и хипергликемия (вж. точка 4.8), обикновено при диабетици, на които се прилага съпътстваща терапия с перорални хипогликемични средства (напр. глибенкламид) или с инсулин. Съобщавани са случаи на хипогликемична кома. Препоръчва се внимателно проследяване на нивото на глюкозата в кръвта при пациенти с диабет.

Храносмилателна система

Появата на тежка и продължителна диария по време или след лечение (включително няколко седмици след лечение) може да означава колит, асоцииран с антибиотичното лечение (живото- застрашаващ с възможен фатален изход), изискващ незабавно лечение (вж. точка 4.8). В такива случаи приемът на ципрофлоксацин се преустановява веднага и се назначава подходяща терапия. При тази ситуация антиперисталтичните медикаменти са противопоказани.

Бъбреци и пикочни пътища

Съобщавано е за кристалурия, свързана с употребата на ципрофлоксацин (вж. точка 4.8). Пациентите, лекувани с ципрофлоксацин, трябва да са добре хидратирани и да се избягва прекомерното алкализиране на урината им.

Нарушена бъбречна функция

Тъй като ципрофлоксацин в голяма степен се екскретира непроменен чрез бъбреците, необходима е корекция на дозировката при пациенти с нарушена бъбречна функция, както е описано в точка 4.2, за да се избегне повишената честота на нежеланите лекарствени реакции вследствие кумулирането на циприфлоксацин.

Черен дроб и жлъчка

Съобщавано е за случаи на чернодробна некроза и животозастрашаваща чернодробна недостатъчност при лечение с ципрофлоксацин (вж. точка 4.8). В случай на поява на някакъв симптом на чернодробно увреждане (като анорексия, жълтеница, потъмняване на урината, пруритус, неразположение в коремната област), лечението се преустановява.

Глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназен дефицит

Съобщавано е за хемолитични реакции при прием на ципрофлоксацин от пациенти с глюкозо-6- фосфат-дехидрогеназен дефицит. При такива пациенти лечението с ципрофлоксацин трябва да се избягва, освен ако потенциалната полза от лечението превишава многократно възможния риск. В такива случаи се следи за възможна поява на хемолиза.

Резистентност

По време или след лечебен курс с ципрофлоксацин е възможно да се изолират ципрофлоксацин- резистентни бактерии, придружено или не от клинично забележима суперинфекция. Рискът от селекциониране на ципрофлоксацин-резистентни бактерии е особено голям при продължително лечение и при третиране на вътреболнични инфекции и/или инфекции, предизвикани от Staphylococcus и Pseudomonas.

Цитохром Р450

Ципрофлоксацин инхибира CYP1А2 и по този начин може да предизвика повошена серумна концентрация на някои лекарства, прилагани едновременно и метаболизирани от този ензим

(напр. теофилин, клозапин, оланзапин, ропинирол, тизанидин, дулоксетин, агомелатин). Едновременното прилагане на ципрофлоксацин и тизанидин е противопоказано. Пациентите, приемащи едновременно такива лекарства, се следят внимателно за проява на симптоми на предозиране като може да се наложи и определяне на серумните концентрации (напр. на теофилин) (вж. точка 4.5).

Метотрексат

Не се препоръчва едновременната употреба на ципрофлоксацин и метотрексат (вж. точка 4.5).

Повлияване на лабораторни тестове

Активността invitro на ципрофлоксацин срещу Mycobacteriumtuberculosis може да даде фалшиво отрицателен бактериологичен резултат при проби от пациенти, приемащи към момента ципрофлоксацин.

Влияние на други продукти върху ципрофлоксацин:

Лекарствени продукти, удължаващи ОТ интервала

Циприфлоксацин, подобно на другите флуорохинолони, трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, приемащи лекарства, за които е известно, че удължават QT интервала (например клас IA и Ш антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици) (вж. точка 4.4).

Образуване на хелатни комплекси

Едновременният прием на ципрофлоксацин (през устата) и мултивалентни катион-съдържащи медикаменти и минерални добавки (калций, магнезий, алумний, желязо), фосфат свързващи полимери (севеламер или лантаниев карбонат), сукралфат или антиацидни средства и силно буферирани медикаменти (таблетки диданозин), съдържащи магнезий, алуминий или калций, редуцират абсорбцията на ципрофлоксацин. Затова ципрофлоксацин се приема или 1-2 часа преди или най-малко 4 часа след прием на такива средства. Ограничението не се отнася за антиацидни средства от групата на H2-блокерите.

Храна и млечни продукти

Калцият, съдържащ се в храната, не повлиява съществено абсорбцията. Все пак обаче едновременният прием на млечни продукти или обогатени с минерали напитки (прясно и кисело мляко, обогатен с калций портокалов сок) заедно с ципрофлоксацин се избягва, тъй като може да се намали абсорбцията му.

Пробенецид

Пробенецид повлиява бъбречната секреция на ципрофлоксацин. Едновременният прием на пробенецид и ципрофлоксацин повишава серумните нива на ципрофлоксацин.

Метоклопрамид

Метоклопрамид ускорява абсорбцията на ципрофлоксацин (перорално) което съкращава времето за достигане на максимална плазмена концентрация. Не се наблюдаа ефект върху бионаличностга на ципрофлоксацин.

Омепразол

Едновременното приложение на ципрофлоксацин и омепразол съдържащи продукти слабо понижава стойностите на Cmax и AUC на ципрофлоксацин.

Влияние на ципрофлоксацин върху други лекарствени продукти:

Тизанидин

Тизанидин не бива да се приема заедно с ципрофлоксацин (вж. точка 4.3). В клинично изпитване със здрави индивиди е наблюдавано повишение на серумната концентрация на тизанидин (Сmax повишаване : средно 7-кратно в диапазон от 4 до 21-кратно; повишаване на площта под кривата AUC: средно 10-кратно в диапазон от 6 до 24-кратно) при едновременен прием с ципрофлоксацин. Повишената серумна концентрация на тизанидин се дължи на потенциране на хипотензивния и седативния ефект.

Метотрексат

Бъбречният тубуларен транспорт на метотрексат може да бъде инхибиран при едновременно приложение с ципрофлоксацин, което потенциално да доведе до повишени плазмени нива на метотрексат и повишен риск от метотрексат-свързани токсични реакции. Едновременната употреба не се препоръчва (вж. точка 4.4).

Теофилин

Едновременното приложение на ципрофлоксацин и теофилин може да предизвика нежелано повишаване на серумната концентрация на теофилин. Това може да доведе до теофилин- предизвикани странични ефекти, които рядко могат да бъдат животозастрашаващи или фатални. Затова при комбиниране серумната концентрация на теофилин се наблюдава и дозата на теофилин се редуцира, ако е необходимо (вж. точка 4.4).

Други ксантинови производни

При едновременно приемане на ципрофлоксацин и кофеин или пентоксифилин (окспентифилин) е съобщавано за повишени серумни концентрации на тези ксантинови производни.

Фенитоин

Едновременният прием на ципрофлоксацин и фенитоин може да доведе до повишено или намалено серумно ниво на фенитоин. Затова се препоръчва мониториране на плазмените нива на медикаментите.

Циклоспорин

При едновременно приемане на ципрофлоксацин съдържащи продукти се наблюдава преходно повишаване на концентрациите на креатинин в серума. При тези пациенти е необходимо серумните концентрации на креатинин да се проследяват често (два пъти седмично).

Антагонисти на витамин К

Едновременният прием на ципрофлоксацин с антагонисти на витамин К може да усили антикоагулантния ефект. Рискът е различен в зависимост от инфекцията, възрастта и общото състояние на пациента и е трудно да се установи конкретният принос на флуорохинолоните към повишаването на INR (международно нормализирано отношение), Препоръчва се често мониториране на INR по време и за кратко непосредствено скоро след едновременно приемане на ципрофлоксацин с антагонисти на витамин К (напр. варфарин, аценокумарол, фенпрокумон или флуиндион).

Дулоксетин

В клинични проучвания е доказано, че едновременното прилагане на дулоксетин с мощни инхибитори на CYP450 1А2 изоензима, като флувоксамин може да доведе до повишаване на AUC и Сmax на дулоксетин. Въпреки, че няма налични данни за възможно взаимодействие с ципрофлоксацин подобни ефекти могат да се очакват при едновременното им приложение (вж. точка 4.4).

Ропинирол

В клинични изпитвания е установено, че едновременната употреба на ропинирол и ципрофлоксацин, умерен инхибитор на изозим CYP450 1А2, води до повишаване на максималната концентрация Сmax и площта под кривата AUC на ропинирол със съответно 60% и 84%. По време и скоро след едновременно приемане на ципрофлоксацин с ропинирол се препоръчва следене за поява на ропинирол-свързани странични ефекти и ако е необходимо, дозата се коригира (вж. точка 4.4).

Лидокаин

При здрави доброволци е установено, че едновременно приложение на лидокаин-съдържащи продукти с ципрофлоксацин, умерен инхибитор на изоензима CYP450 1А2 води до понижаване на клирънса на интравенозно приложения лидокаин с 22%. Лечението с лидокаин е понесено добре, но възможно взаимодействие с ципрофлоксацин, свързано с поява на нежелани лекарствени реакции може да се наблюдава при едновременното им приложение.

Клозапин

След, едновременен прием на 250 mg ципрофлоксацин с клозапин в продължение на 7 дни серумните концентрации на клозапин и N-дисметилклозапин са се повишили съответно с 29% и 31 %. Препоръчва се клинично наблюдение и подходящо коригиране на дозата на клозапин при едновременен прием с ципрофлоксацин (вж. точка 4.4).

Силденафил

При здрави доброволци след перорално прилагане на доза от 50 mg силденафил едновременно с 500 mg ципрофлоксацин Сmax и AUC на силденафил се повишават приблизително двукратно. Изписването на силденафил заедно с ципрофлоксацин изисква внимание и преценка на съотношението полза/риск,

Агомелатин

В клинични проучвания е установено, че флувоксамин, като силен инхибитор на изоензима CYP450 1А2, подчертано инхибира метаболизма на агомелатин, което води до 60-кратно повишаване на експозицията на агомелатин. Въпреки, че няма налични клинични данни за възможно взаимодействие с ципрофлоксацин, който е умерен инхибитор на CYP450 1А2, подобни ефекти могат да се очакват при едновременно приложение (виж „Цитохром Р450“ в точка Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).

Золпидем

Едновременното приложение с ципрофлоксацин може да повиши концентрациите на золпидем в кръвта и едновременната употреба не се препоръчва.

Наличните данни относно приема на ципрофлоксацин от бременни жени не показват риск от малформации и фето/неонатална токсичност на медикамента. Опитите върху животни не показват преки или косвени вредни ефекти по отношение на репродуктивната токсичност. При експозиция на хинолони на млади и неродени още животни са наблюдавани ефекти върху незрялата хрущялна тъкан и затова не се изключва, че медикаментът може да предизвика увреда на ставните хрущяли при младия човешки организъм/плод (вж. точка 5.3). За предпочитане е да се избягва употребата на ципрофлоксацин по време на бременността.

Ципрофлоксацин се екскретира в майчиното мляко. Поради потенциалния риск от увреда на ставите ципрофлоксацин не бива да се употребява в периода на кърмене.

Поради неврологичните си ефекти ципрофлоксацин може да повлияе реакционното време. Това може да окаже неблагоприятно влияние върху уменията за шофиране и работа с машини.

Нежеланите лекарствени реакции са подредени по честота: много чести (≥1/10); чести (≥ 1/100 <1/10); нечести (≥1/1000 < 1/100); редки (≥1/10000 < 1/1000); много редки (< 1/10000), с неизвестна честота (не може да се установи от наличните данни). Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са гадене и диария. Нежеланите лекарствени реакции, описани при клиничните изпитания и постмаркетинговото наблюдение на ципрофлоксацин (перорален прием, интравенозно прилагане, секвенциална терапия), са сортирани по категории и изброени по-долу. За анализа на честотата са използвани данни, както от пероралното, така и от интравенозното приложение на ципрофлоксацин.

Инфекции и инфестации

Нечести: микотични суперинфекции.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Нечести: еозинофилия.

Редки: левкопения, анемия, неутропения, левкоцитоза, тромбоцитопения, тромбоцитемия.

Много редки: хемолитична анемия, агранулоцитоза, панцитопения (животозастрашаваща) костно- мозъчно подтискане (животозастрашаващо).

Нарушения на имунната система

Редки: алергична реакция, алергичен едем/ангиоедем.

Много редки: анафилактична реакция, анафилактичен шок (животозастрашаващ) (вж. точка 4.4), подобна на серумна болест реакция.

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: намален апетит

Редки: хипергликемия, хипогликемия (вж. точка 4.4).

С неизвестна честота: Хипогликемична кома (вж. точка 4.4).

Психични нарушения *

Нечести: психомоторна хиперреактивност/възбуда

Редки: объркване и дезориентираност, тревожност, необичайни сънища, депресия (възможно е да куминира в суицидни идеи/поведение или суицидни опити и извършване на самоубийство) (вж.точка 4.4), халюцинации.

Много редки: психотични рекции (възможно е да куминира в суицидни и идеи/поведение или суицидни опити и извършване на самоубийство) (вж. точка 4.4).

Неизвестна честота: мания, хипомания.

Нарушения на нервната система*

Нечести: главоболие, замаяност, разстройства на съня, нарушения на вкуса.

Редки: пар- и дисестезия, хипоестезия, тремор, припадъци (включително статус епилептикус) (вж. точка 4.4), вертиго.

Много редки: мигрена, нарушена координация, нарушения в походката, разстройства в обонянието, повишено вътречерепно налягане и псевдотумор на мозъка.

Неизвестна честота: периферна невропатия и полиневропатия (вж. точка 4.4).

Нарушения на очите *

Редки: нарушено зрение (напр. диплопия).

Много редки: деформация на цветното възприятие.

Нарушения на ухото и лабиринта*

Редки: шум в ушите, загуба на слуха/увреден слух.

Сърдечни нарушения**

Редки: тахикардия.

Неизвестна честота: камерна аритмия, torsades de pointes (съобщавани предимно при пациенти с рискови фактори за удължаване на QT интервала), удължен QT на ЕКГ (вж точка 4.4 и 4.9). Тези състояния са описани през постмаркетинговия период и са наблюдавани предимно при пациенти с наличие на риск за удължаване на QT (вж. точка 4.4).

Съдови нарушения * *

Редки: вазодилатация, хипотензия, синкоп.

Много редки: васкулит.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Редки: диспнея (включително астматичен пристъп).

Стомашно-чревни нарушения

Чести: гадене, диария.

Нечести: повръщане, гастроинтестинални и коремни болки, диспепсия, флатуленция.

Редки: свързана с антибиотик диария (включително псевдомембранозен колит) (много рядко с възможен фатален изход) (вж. точка 4.4).

Много редки: панкреатит.

Хепатобилиарни нарушения

Нечести: повишение на трансаминазите, повишен билирубин.

Редки: увреждане на черния дроб, холестатична жълтеница, хепатит.

Много редки: чернодробна некроза (много рядко прогресираща до животозастрашаваща чернодробна недостатъчност) (вж. точка 4.4).

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: обрив, пруритус, уртикария.

Редки: реакции на фоточувствителност (вж. точка 4.4).

Много редки: петехии, еритема мултиформе, еритема нодозум, синдром на Стивън-Джонсън (потенциално животозастрашаващ), токсична епидермална некролиза (потенциално животозастрашаваща).Неизвестна честота: остра генерализирана екзантематозна пусулоза (AGEP) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS).

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан*

Нечести: мускулноскелетна болка (болки по крайниците, болки в гърба, болки в гръдния кош), болки в ставите.

Редки: миалгия, артрит, повишен мускулен тонус и крампи.

Много редки: мускулна слабост, тендинит, скъсване на сухожилие (предимно ахилесовото сухожилие) (вж. точка 4.4), изостряне на симптомите на миастения гравис (вж. точа 4.4).

Нарушения от страна на бъбреците и пикочните пътища

Нечести: бъбречно увреждане.

Редки: бъбречна недостатъчност, хематурия, кристалурия (вж. точка 4.4), тубулонтерстициален нефрит.

Нарушения на ендокринната система

С неизвестна честота: синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH).

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение* Нечести: астения, треска.

Редки: едем, изпотяване (хиперхидроза).

Изследвания

Нечести: повишение на алкалната фосфатаза в кръвта.

Редки:, повишена амилаза.

С неизвестна честота: повишени стойности на международното нормализирано съотношение (INR) (при пациенти на терапия с антагонисти на витамин К).

*Съобщава се за много редки случаи на продължителни (до месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни лекарствени реакции, засягащи няколко, понякога много системо-органни класове и сетива (включително реакции като тендинит, разкъсване на сухожилие, артралгия, болка в крайниците, нарушение на походката, невропатии, свързани с парестезии, депресия, умора, нарушение на паметта, нарушения на съня и увреждане на слуха, зрението, вкуса и обонянието) във връзка с употребата на хинолони и флуорохинолони, в някои случаи, независимо от вече съществуващите рискови фактори (вж. точка 4.4).

**При пациентите, приемащи флуорохинолони, са съобщени случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Случаите на артропатия, споменати по-горе, се отнасят до изпитвания, провеждани с възрастни пациенти. При деца често се съобщава за артропатия. (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна Агенция по Лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Съобщено е, че предозиране с 12 g води до леки симптоми на токсичност. Остро предозиране с 16 g води до остра бъбречна недостатъчност.

Симптомите на предозиране включват замаяност, тремор, главоболие, умора, припадъци, халюцинации, объркване, коремно неразположение, бъбречно и чернодробно увреждане, както и кристалурия и хематурия. Съобщавано е за обратима бъбречна токсичност.

Освен рутинните спешни мерки, напр. испразване на стомаха, последвано от прием на медицински въглен, се препоръчва наблюдение на бъбречната функция, включващо и определяне на pH на урината и подкиселяването й, за да се предотврати кристалурия. Пациентите трябва да се поддържат добре хидратирани. Калций и магнезий съдържащите антациди теоретично могат да редуцират абсорбцията на ципрофлоксацин при предозиране.

Само малко количество ципрофлоксацин (<10%) се елиминира чрез хемодиализа или перитонеална диализа.

В случай на предозиране се провежда симптоматично лечение. Задължително се мониторира ЕКГ поради възможноста за удължаване на QT интервала.